Малко предистория: откакто се помня, никога не съм могъл да задържа вниманието си над каквото и да било. Малкото, което успявах да науча, го забравях около седмица след изпита. Някак си успях да завърша средното си образование с отличен.
После, през 2019 г., записах да уча Счетоводство в Свищов, задочна форма. Някак си успях да се вържа на мита, че ще е лесно, понеже съм добър по математика. Проблемите не преставаха. Отчаяно опитвах да се фокусирам, но нищо не помагаше. Нищо не можех да запомням, малкото запомнено се изтриваше веднага. Изкарвах отлични оценки, основно защото на изпитите позволяваха да си ползваме записки и учебници.
Не можех да спя, нямах енергия. После и баща ми се разболя от рак на гърлото. Видях как силния, мъдър мъж, който ме отгледа, се срина физически и психически. И аз - някак си - с него. Не ми се правеше нищо, не виждах смисъл в нищо, не ми пукаше за нищо Не казвах на нашите, за да не ги притеснявам. Но продължавах да си ги изкарвам отличните оценки, без да разбирам или запомням нещо. На 20 декември миналата година, напук на всичките положени усилия и дадени пари, татко ми почина. Почувствах, сякаш светът ми е спрял.

Но да се върна в настоящето: Почти нищо не мога да си спомня от предишните години в унито, само няколко концепции и стопански операции на кръст. Все още не мога да се съсредоточа - опитам ли се, абсолютно всевъзможни мисли ми се настаняват в главата. След около година ми предстои преддипломен стаж и нямам представа кой ще ме вземе и дали някой ще иска да ме вземе със сегашните ми умения(по-скоро липсата ми на такива). Чувствам се скапан, дефектен и безполезен, никога не съм имал работа, често си мисля за самоубийство.

Ако трябва да бъда честен, даже не съм сигурен дали искам да съм счетоводител, просто се надявам да си намеря работа, която да плаща малко над минималната заплата.

Благодаря предварително на тези, които си направят труда да прочетат безсмислените ми брътвежи и се извинявам, ако това не е правилното място.

Защо не потърсиш някаква работа сега?

Ако счетоводството не те влече .. а и глобално няма какво да загубиш като знания и тренинг, ако някой ден е писано може да продължиш отново по счетоводния път.

Не разбрах само от какво се срамуваш?!

Занимания с йога; тай чи и изобщо някаква общоподдържаща физическа дейност могат много да ти помогнат.
И си построй някакъв график на деня.
Не се оставяй на течението на реката/вятъра.

Иди на психолог. Съвсем сериозно. Единствения проблем е да намериш читав такъв.

преди 1 час, Гости Анонимен написа:

Малко предистория: откакто се помня, никога не съм могъл да задържа вниманието си над каквото и да било. Малкото, което успявах да науча, го забравях около седмица след изпита. Някак си успях да завърша средното си образование с отличен.
После, през 2019 г., записах да уча Счетоводство в Свищов, задочна форма. Някак си успях да се вържа на мита, че ще е лесно, понеже съм добър по математика. Проблемите не преставаха. Отчаяно опитвах да се фокусирам, но нищо не помагаше. Нищо не можех да запомням, малкото запомнено се изтриваше веднага. Изкарвах отлични оценки, основно защото на изпитите позволяваха да си ползваме записки и учебници.
Не можех да спя, нямах енергия. После и баща ми се разболя от рак на гърлото. Видях как силния, мъдър мъж, който ме отгледа, се срина физически и психически. И аз - някак си - с него. Не ми се правеше нищо, не виждах смисъл в нищо, не ми пукаше за нищо Не казвах на нашите, за да не ги притеснявам. Но продължавах да си ги изкарвам отличните оценки, без да разбирам или запомням нещо. На 20 декември миналата година, напук на всичките положени усилия и дадени пари, татко ми почина. Почувствах, сякаш светът ми е спрял.

Но да се върна в настоящето: Почти нищо не мога да си спомня от предишните години в унито, само няколко концепции и стопански операции на кръст. Все още не мога да се съсредоточа - опитам ли се, абсолютно всевъзможни мисли ми се настаняват в главата. След около година ми предстои преддипломен стаж и нямам представа кой ще ме вземе и дали някой ще иска да ме вземе със сегашните ми умения(по-скоро липсата ми на такива). Чувствам се скапан, дефектен и безполезен, никога не съм имал работа, често си мисля за самоубийство.

Ако трябва да бъда честен, даже не съм сигурен дали искам да съм счетоводител, просто се надявам да си намеря работа, която да плаща малко над минималната заплата.

Благодаря предварително на тези, които си направят труда да прочетат безсмислените ми брътвежи и се извинявам, ако това не е правилното място.

Мисля трябва да търсите работа , която умствено да не Ви напряга, да сте на въздух/да сте близо до природата/ и сравнително визически ангажиран! Подходящи професии може да търсите в строителството, животновъдството, растениевъдството. Лично аз мисля в пенсионните си години да се занимавам основно с озеленяване на урбанизирана околна среда!

преди 3 часа, Гости Анонимен написа:

Малко предистория: откакто се помня, никога не съм могъл да задържа вниманието си над каквото и да било. Малкото, което успявах да науча, го забравях около седмица след изпита. Някак си успях да завърша средното си образование с отличен.
После, през 2019 г., записах да уча Счетоводство в Свищов, задочна форма. Някак си успях да се вържа на мита, че ще е лесно, понеже съм добър по математика. Проблемите не преставаха. Отчаяно опитвах да се фокусирам, но нищо не помагаше. Нищо не можех да запомням, малкото запомнено се изтриваше веднага. Изкарвах отлични оценки, основно защото на изпитите позволяваха да си ползваме записки и учебници.

----------------

Значи си на грешен път.

Щом нищо от прочетеното не ти се задържа в главата, значи това не е твоята работа/професия.

Зарязвай всичко и започвай на ново.

Аз бих предложил, че момчето има хормонален проблем - не може да се концентрира, не помни добре, не спи. 

Защо не отидеш на лекар?

Когато не се практкува се забравя

 не мога да смятам двуцифрени операции без калкулатор

 

хвани се на стаж

иначе му се казва пролетна депресия 

Нито психолог, нито никой ще ти помогне.  Свиквай, че си био-робот. 

За напред точно такива ще желаят да наемат (без значение какво си изучавал), така, че работата ти е "в кърпа вързана". Само гледай да те удовлетворява работата. В добрите предприятия ще те научат да работиш правилно. Избери си работа която не е свързана с мислене. Спокойно може да усвоиш някакъв занаят, където "с ръце" да си изкарваш хляба. Много са. 

Кофти е когато стожера се помине. - Моите искрени съболезнования за баща ти. Поне година ще те "държи" мъката по него, а после ще е по-лесно. 

Не ти съветвам йога - не е за теб защото по този начин ще се откъснеш от действителността . По-скоро започни да се занимаваш със земеделие извън работата. Удовлетворението когато видиш, че със собствените си "ръце" си засадил, грижил и накрая обираш продуктите на твоя труд ще ти помогне да излезеш от депресията. Да, по този начин ще натрупаш самочувствие, че вече може сам да правиш нещо.

Бъдещето е пред теб. Успех! 

на 7.04.2022 г. в 12:55, Емил Костов написа:

Не разбрах само от какво се срамуваш?!

Срамът може да е от това, че бащата е искал да се занимава в бъдеще с умствен труд, а не с физически.  

Съболезнования за бащата. Бащите са велики хора, великани. За синовете им връзката с бащата е много важна. Един ден обаче трябва да се разделим с тях, и да поемем сами през гората. С уменията, които сме научили от тях. Ако си нямал баща, а само осеменител, толкова по-лошо за теб. Ще те разкъсат в гората. 
 

 

Не се коси, че от теорията нищо не освояваш, и аз голата теория трудно я освоявам, но когато започвам да практикувам, тогава лесно я освоявам. Практик съм, вероятно и ти си такъв. Ще се справиш!

 

Не мисли са самоубийства, това е изпитание от бога! Бог поставя на колене само тия, които ще имат силата да се изправят отново. Всеки човек има тежки периоди, но има и хубави моменти, трябва да се живее за хубавите. Виж да ли имаш токсични хора около себе си и ги разкарай. Често имаме хора около нас, които съзнателно или не ни дърпат на долу. Ако пак се сдухаш ела попиши във форума, тук е весело, може и да погледнеш на света по-друг начин.

 

 

 Успех!

на 20.04.2022 г. в 22:58, Христофор_първи написа:

Ако си нямал баща, а само осеменител, толкова по-лошо за теб. Ще те разкъсат в гората. 

Понякога замислиш ли се върху това какво мислиш???  

Явно скоро не са те осеменявали ... мда ...  или какво, това, че не си станал баща те терзае???!!!

...

Мнозина използват своя срам, за да манипулират другите. 

преди 1 час, dioib написа:

Понякога замислиш ли се върху това какво мислиш???  

 

Винаги. 
 

Но никога какво мисли някой друг за мен.

преди 1 час, dioib написа:

Явно скоро не са те осеменявали ... мда ...  или какво, това, че не си станал баща те терзае???!!!

 

Бай Диоде, май си объркал ракията днес с друга субстанция, или възраста и нейните болести започват да си казват думата……

 

Имам баща, с който се гордея, а това, че някои са имали само осеменител аз вина нямам, виновни са техните майки , че са заложили на куц кон….. Тоест неправилен подбор…..

 

А това да ли съм станал баща или не, ти няма как да знаеш и смятам , че не ти влиза в работата личния ми живот. Гледай си своите деца и да бъдеш ти добър баща и дядо дай боже!

на 1.05.2022 г. в 19:09, Христофор_първи написа:

Но никога какво мисли някой друг за мен.

Та кой ще си хаби мислите точно пък за тебе?

на 1.05.2022 г. в 19:09, Христофор_първи написа:

са заложили на куц кон…

Разбирам. Още преди си бил куц конь, сори.

преди 10 часа, JKirilov написа:

Та кой ще си хаби мислите точно пък за тебе?

Разбирам. Още преди си бил куц конь, сори.

Бягай ве галош! У лево и на село!

Добър ден. Благодаря ви за отговорите. Извинявам се, че повдигам насилствено темата, но рекох да актуализирам ситуацията си:
- майка ми почина преди няколко седмици ненадейно. Щеше да ходи на лекар заради болки в стомаха, изведнъж се закашля, не й стигаше въздух и изпадна в безсъзнание. Докато дойде линейката, тя си отиде пред мен.
- отидох на психолог - предписа ми няколко лекарства
- станах личен асистент на баба ми
- почнах да уча , за да си наваксам това, което не успях да науча правилно, но не знам дали ще мога да се справя навреме.

Докторите ми казаха, че е било белодробна емболия.