преди 1 минута, Zolin написа:

Ни думай

Защо си толкова прозт

Относно "робството" (понеже спорихте по тая тема). Страхотен анализ на Валерката Колев (един от любимите ми историци)...

Цитат

Когато на 24 март 1879 г. Учредителното събрание в Търново обсъжда и приема по принцип двете алинеи на чл. 61 от Търновската конституция, едва ли някой от 6ащите-учредители е изпитвал сериозно колебание както по съществото на регламентираната в него материя, така и по нейното практическо приложение в живота на Княжеството. Повече от столетие по-късно неговото тълкуване също изглежда неоспоримо в изследванията на професионалните български историци. Тяхната основна теза се състои в символното значение на неговия текст - от една страна като прокламация на ключов принцип, възприет от европейската либерална политическа мисъл, а от друга - като формална декларация на Третата българска държава по отношение на останалите под чужда власт българи в европейските вилаети на Османската империя. Взирането в документите на епохата, обаче, ясно показва, тяхното пълно съответствие с останалото на битово и фолклорно ниво понятие за "турско робство" в българското обществено съзнание.

Текстът на чл. 61 е оригинално творение на депутатите-учредители и не съществува в предварителните проекти на Търновската конституция - нито в някоя от двете първоначални редакции на запазения "Лукиянов проект", нито в поправения и допълнен "Петербургски проект", нито в преводния "Дринов проект". Неговите идейни основи се намират в Рапорта на комисията по основните начала на конституцията, който извежда като първи основен конституционен принцип, този на свободата. Инициатори на предложението са шестима анонимни засега народни представители, а докладчик и защитник е един от най-интелигентните и запознати със законодателство и конституционализъм български парламентаристи и държавници -Марко Балабанов. По същество текстът следва традиционните за времето си представи за етапност в европейския аболюционизъм, както възникват и се оформят в британското общество - забрана на търговията с роби (Аbolition of the Slave Trade Act от  25 март  1807 г,),  последвана от  обща забрана на робството (Slavery Abolition Act от 23 август 1833 г.)

Внасянето му предизвиква сравнително оживена дискусия, при която за пореден път се очертава съзнателно търсен идеен сблъсък между водачите на консерваторите и на крайните либерали. Петко Каравелов допуска включването единствено на забраната за робството и отхвърля забраната на търговията с роби като я разглежда като чисто съдебна процедура и я приравнява към системата на доживотните договори (близка до британските системи на аррrenticeship или indentured servitude, ликвидирани през 1838 г.) На сходна позиция е и Яков Геров от Варна, който намира включването на подобен текст за "нещо грозно", несполучливо мотивирайки се с конституционните текстове на съседните държави .

За разлика от тях, Петко Славейков и Андрей Стоянов подкрепят предложението на докладчика като добавят нови мотиви. Славейков набляга на фактическото положение в империята на падишаха, където робовладението съществува като може би отмираща, но все още съвсем действена практика. Той определено смята, че въпросът е актуален и съществуват определени среди, заинтересувани от възстановяване на робството в страната. Андрей Стоянов посочва като мотив не само търговията с хора, но и системата на наследственото робство.

Консерваторите твърдо поддържат частното предложение като М. Балабанов настоява, че "това трябва да се запиша с неизгладими букви в Конституцията". В критиката си срещу либералите, той се позовава и на четирите гръцки конституции, а Константин Стоилов добавя и международните забрани за търговия с роби. На конституционното постановление, те гледат като на действащо законодателство, което ще превърне въпроса от съдебен в административно-полицейски: "полицията е длъжна да освобождава, без да се отнася работата до съдилищата за такива същества, гдето и да са те". Учредителното събрание приема предложението и се солидаризира с М. Балабанов, който обобщава, че "ще бъде чест за нашата конституция, ако внесем в нея това запрещение".

   Дискусията поражда няколко основни въпроса. С оглед на нашата тема, ключовият от тях е доколко в края на 70-те години на XIX век робството съществува в империята на Османите и в българските земи. Известно е, че под натиска на Великобритания заключителният акт на Виенския конгрес от 1814-1815 г. и на конгреса от Верона през 1822-1823 г. декларират нравствено  осъждане на  търговията с  роби.  По примера на Великобритания от 1827 г. през 40-те години на XIX век с поредица двустранни споразумения тази търговия е приравнена към пиратството и подлежи на смъртно наказание.

Тези процеси протичат и в държавата на падишаха, но със значително по-забавено темпо. През 1830 г. след продължителен натиск от страна на британското посолство в Цариград, султанът издава ферман за освобождаване на робите-християни, неприели исляма, който намира ограничено приложение в практиката. През 1847 г. с нов ферман е забранена търговията с роби в Персийския залив и особено в Басра. Б началото на Кримската война за 1853-54 г, временно е забранен вносът на роби от грузински и черкезки произход .

От средата на 50-те години на XIX век британският натиск се насочва единствено към търговията с негри. През 1857 г, тя е забранена за цялата империя, като поради размирици в подкрепа на търговията, от забраната е изключен Хеджаз. През 1877 г, е подписана англо-египетска конвенция за забрана на търговията с роби, а на 25 януари 1880 г. -подобна англо-османска конвенция. Тя дава право на британските военни кораби да проверяват всички съмнителни плавателни съдове и на място да освобождават намерените в тях негри, като специално е отбелязано изключването на белите роби от тази забрана. Нова подобна англо-османска конвенция е подписана през 1885 г., а Берлинската конференция за Африка от с.г. превръща забраната за търговията с негри в международен ангажимент, който води до допълнителни англо-османски споразумения и до Брюкселската конференция от 1889-1890 г., за пръв път набелязала конкретни мерки.

   Набраната инерция води и до самостоятелни действия на Високата порта. В Наказателния закон от 1858 г. присъдите за отвличане в робство и за търговия с хора са сравнително леки, но в новата редакция от есента на 1867 г. те са засилени поради зачестилите подобни случаи. През 1864 г. е ограничена търговията с грузински и черкезки деца, през 1865 г. е забранено влизането на нови роби в Цариград, през 1867 г. е приета специална програма за освобождаване и оземляване на роби от земите на Руската империя, а през 1882 г. е проведен военен набор на мъже-роби от грузински и черкезки произход, което автоматично води до освобождаването им. На два пъти през 1867 и 1882 г. османското правителство обсъжда проблема с робството като не намира повод за окончателната му формална забрана. На същата позиция е и султан Абдул Хамид II, който лично зачертава пасажа за забрана на робството и на търговията с роби от речта си при възкачване на престола през 1876 г., подготвена от великия везир Мидхат паша. Тази  политика на внимателно и постепенно ограничаване води до поредица от вълнения както на робите, така и на робовладелците, което предизвиква заседание на британския кабинет през пролетта на 1872 г.

Дори и това бегло изброяване на основни вътрешни и международни актове на Османската империя по ограничаване и забрана на робството показва забележителната устойчивост на робовладението в нейните земи, включително българските. Тази представа получаваме както от британската дипломатическа документация от 70-те и 80-те години на 19 век, така и от пътешествениците по българските земи в навечерието на 0сво6ождението. Тя е многократно възпроизвеждана в европейската преса и в пропагандните брошури, но част от нея произхожда и от среди, които са неутрални и дори враждебни на българската политическа кауза.

Успоредно с традиционните за империята ключови фактори като политическата инерция, обществената съпротива срещу нововъведенията и вярата в божествената санкция на робството, непосредствено преди Освобождението се появяват и два нови, които пречат на неговото ликвидиране - преселението на черкезите в Османската империя от началото на 1860-те години и сътресенията около Източната криза и последвалата Руско-Турска война. По данни на Портата, в империята се преселват около 1 милион черкези, които водят със себе си около 150 000 роби, като двете основни европейски пристанища, служещи за врати на преселението са Варна и Кюстенджа.

Всичко това превръща робовладението по българските земи в жива практика непосредствено преди Освобождението, така добре описана от Феликс Каниц, който дори споменава за робско въстание на 18 август 1874 г. в Одрин, за чието потушаване е използвана редовната армия. По време на самата война практиката на отвличанията в робство е максимално разширена, за което говорят както български, така и чужди документи. Така например, след намесата на холандския вицеконсул във Варна са освободени 825 български жени и деца, готови за транспортиране към Цариград.

Реално съществуващата опасност от възстановяването на робството е схваната не само в българското княжество, но и в автономната област Източна Румелия, На 24 октомври 1880 г. специална комисия на Областното събрание под председателството на д-р Г. Янкулов разглежда "Законопроект за забранение на робството в Източна Румелия", внесен от 13 народни представители, сред които личат имената на д-р Георги Вълкович, д-р Г. Янкулов, Димитър Наумов, Петър Енчев, д-р Л. Дагоров, Петър Димитров, д-р Георги Хаканов, митрополит Панарет Пловдивски, Иван Салабашев, Константин х.Калчев и др. Комисията одобрява забраната на робството като го определя като "голямо петно на свободолюбивите начала, на които се основава нашето настоящо управление", очевидно разграничавайки го и дори противопоставяйки го на дотогава действалата османска практика. Търговията с роби е окачествена като „една от най-гнусните търговии".

Особено показателни са мотивите на законодателното предложение: "Тъй като се е узнало, че някои от бежанците мюсюлмани при завръщането си в областта, доведоха със себе си роби, тъй като е съмнително, че и в много други къщи съществуват роби и за да не би да се установи и в областта гнусната търговия с человечески същества..." Проектът е внесен на основание чл. 30 чл 100 на 0рганическия устав, които прокламират личната свобода на населението, забраняват гоненията , задържанията , затварянето и подчинението на ограничения в. свободата, освен в предвидените от законите случаи и форми.

Самият законопроект има елементарна структура от 3 члена. Той започва с обща забрана "завсегда" на робството по цялата територия на автономната област. Това включва притежаването, продаването, купуването и транспортирането на роби от двата пола. Нарушителите се глобяват от 1000 до 10 000 гроша (т.е. от 10 до 100 турски лири) в полза на роба, който веднага трябва да бъде освободен и със затвор от 1 до 6 месеца. При повторно провинение престъпникът се наказва освен с горната глоба и със затвор от 6 месеца до 2 години и лишаване от граждански права до 5 години. При трето нарушение, освен глобата, наказанието е "изпъждане" от областта, като при всички случаи робът се освобождава.

По тактически съображения, свързани със запазване на добрите отношения с Портата и с необходимостта от утвърждаване   на   всеки  областен  закон  от   султана, законопроектът не е обсъждан от Областното събрание. Упоритостта, с която същият въпрос е поставен в проекта за Наказателен закон на Източна Румелия, разработен от чешкия юрист Турн-Таксис през 1883 г. ясно показва продължаващите опасения от възраждането на практиката на робовладението в автономната област, каквато е картината в останалите непривилегировани нейни вилаети.

Успоредно със законовата забрана на робството в двете български държави, те се заемат и с практически действия по неговото ликвидиране. През 1881 г. видинският съд анулира сделка между двама румънци, която цели замяна на земя срещу цигани-земеделски роби, като съдията се позовава на конституционното постановление. Тази практика, макар и формално забранена в Румьния през 1864 г. от княз Йон Александру Куза, продължава своето съществуване в духа на традиционното описание на земеделското робство сред циганите и неговият неиндивидуален, а групов характер.

Друго направление в борбата с робството е изкупуването на българи, продадени за роби извън границите на страната. Отначало по-активна е частната инициатива, водена от хуманни подбуди. Още в края на август 1879 г, финансовият министър Григор Начович се обръща с обширен доклад до княз Александър, в който описва конкретен случай. Той определя броя на отвлечените и продадените българи само по време на Освободителната война на "повече от хиляда". Част от тях са откупени от цариградския жител Стефан Спанудис, ""избавител, надарен с извънредни християнски добродетели", който с риск за живота си успява да освободи и върне в родните им места повече от двеста души, "жертви на безчеловечни обичаи". Неговата дейност получава подкрепата на Българската община в Цариград и широк международен отзвук, който се оказва нож с две остриета. Опасявайки се за живота си, той заедно с брат си е принуден да напусне имперската столица и да емигрира в Княжеството. В отплата за неговата дейност българското правителство успява да му изплати еднократно сумата от 8000 франка - "слабо възнаграждение за загубите му". През февруари 1883 г, III ОНС отпуска още 10 000 лева на братя Спанудис за откупуването и освобождаването на общо 558 българи.

   След повторното установяване на Българската екзархия в Цариград през януари 1880 г., по традицията на всички християнски черкви, тя започва да играе основна роля в тази дейност. Отначало усилията са насочени към откупуването на български деца  от  Старозагорско,  отвлечени  в  района Балъкесир. След сериозни перипетии Министерството на външните работи и изповеданията чрез Екзархията и нейните местни органи успява да откупи отвлечените в Гюмюрджинско българи и през 1881 г. да ги върне в княжеството. По различни непреки сведения тези усилия продължават до края на XIX век и дори до първото десетилетие на XX век.

Възстановяването на Българската държава през 1879 г. води до окончателното ликвидиране на робството на нейната територия. То се оказва несъвместимо с господстващите в нея либерални и демократични идеи, сред които свободата и равноправието имат водещо място. Едновременно с това важна роля играе и желанието за тотално отричане на османското управление и за възприемане на максимално отдалечени от него форми на държавна организация и обществен живот. На този фон в империята на султаните робовладението продължава да съществува като жива практика до Младотурската революция през 1908 г, и като отмираща до началото на модерната Турска република.

В българското обществено съзнание понятието за "турско робство” не се свързва толкова с предпочитаните от професионалните историци дискусии за обществено-политическата или социално-икономическа система на 0сманската империя или с точния анализ на понятието "рая". По-силна роля играе фолклорният образ на "трите синджира роби", който българите наблюдават като реалност около себе си до самия край на враждебната им империя.

току-що, nusho73 написа:

Защо си толкова прозт

Защото си комунистка

преди 6 минути, Zolin написа:

Ни думай

Кокич ???

преди 1 час, communismatic написа:

Т.е. нищо не знаеш за Кимон Георгиев, а обвиняваш другите, че не знаят за него?

Нагло "парче", я покажи кога и кого съм обвинил.

преди 11 минути, Zolin написа:

Защото си комунистка

Тази тема е за друго .За сравнение, ама ти като нямаш гънки в мозъка. Само тролиш хал хабер си нямаш от комунизма 

преди 11 минути, plamen.spam написа:

Нагло "парче", я покажи кога и кого съм обвинил.

Е, как... Това какво е? Хем го питаш, хем пък ти нищо не знаеш... "мустак" ала-бала... 😆

преди 11 часа, plamen.spam написа:

Интересно ми е, какво мислиш за мустака на професионалния превратаджия/министър председател (Кимон Георгиев)?

току-що, communismatic написа:

Е, как... Това какво е? Хем го питаш, хем пък ти нищо не знаеш... "мустак" ала-бала... 😆

Интересно ми е, какво мислиш за...

И това според твоите критерии е обвинение???

Иди да се прегледаш.

преди 7 минути, nusho73 написа:

Тази тема е за друго .За сравнение, ама ти като нямаш гънки в мозъка. Само тролиш хал хабер си нямаш от комунизма 

Нуша ти ли си

преди 19 минути, attj написа:

Кокич ???

Тодор

преди 3 минути, plamen.spam написа:

И това според твоите критерии е обвинение???

Ми, звучи адски жалко... да, щом като аз те питам за него и ти така и не ми отговаряш. А от тъпият ти пост, личи точно, че си мега наясно с делото на Кимон, та затова и го подпитваш. Само дето на мен не смееш, да ги плещиш тези неща, понеже ще те навра точно там, където ти е мястото.

преди 9 часа, Gaming_Solutions написа:

Хората имат възможност, търсят жилище, като има търсене, има и повишаване на цените. Колкото повече възможности имат хората, толкова цените на имотите ще се увеличават. Ние си закупихме собствено жилище преди година и половина, няма да ти обяснявам каква лудница беше, много съм щастлив, че всичко приключи и повече не искам да се занимавам с това нещо. Хубавите жилища се купуват буквално на деня или хайде да е на другия ден след като излезе обява. Като ходихме на оглед се разминавахме с предишните, които са били, а след нас чакаха поне по още едно семейство. Често вместо да се пазариш със собственика за цената, хората на огледа започваха да наддават. 

Тоя направо е уникален... Подобни постове са много сладки. 😆

на 20.10.2025 г. в 19:00, ivottoshev написа:

Казах ти че ако за теб "робство" е само онова на негрите в плантациите, значи общата култура ти е леееекинко бедничка.

Пак ще те питам: Защо според теб в първото изречение на Манифеста на Фердинанд фигурира "робските окови"? Там нещо са се объркали ли?

Роб е безправен човек. Може да се продава като стока! В тази връзка безправни ли са българите? Левски защо е съден? Не можеха ли просто да си го застрелят/обесят/заколят без да се церемонят в Къкрина?

Бъркаш емоционалното с действителното!

преди 3 минути, parmobil написа:

Роб е безправен човек. Може да се продава като стока! В тази връзка безправни ли са българите? Левски защо е съден? Не можеха ли просто да си го застрелят/обесят без да се церемонят в Къкрина?

Бъркаш емоционалното с действителното!

Ето го действителното според хората, които са го живяли. Как се вързва това с теорията ти?

 

 

преди 22 минути, parmobil написа:

Роб е безправен човек. Може да се продава като стока! В тази връзка безправни ли са българите? Левски защо е съден? Не можеха ли просто да си го застрелят/обесят/заколят без да се церемонят в Къкрина?

Бъркаш емоционалното с действителното!

В края на Римската империя робите са били съдени преди да ги убият. За останалото си прав. 

преди 9 минути, Мечо Хубавеца написа:

В края на Римската империя робите са били съдени преди да ги убият. За останалото си прав. 

Ами то нищо не остана за което да е прав.

преди 24 минути, ivottoshev написа:

Ето го действителното според хората, които са го живяли. Как се вързва това с теорията ти?

 

 

Да сравним крепостен селянин в Русия с българин в османската империя! Кой е с права? 

И пак питам - къде робите са можели да ходят необезпокоявано по други страни, да се образоват, да преподават?

на 20.10.2025 г. в 0:10, parmobil написа:

Не разбирам питането. Четеш "Под игото". Иго, нали така? И как го виждаш това иго/робство? Как виждаш нашите възрожденци, които са щъкали където им хрумне? Като роби? Мога да се върна и по-назад., Но пак не се връзва с робство.

иго (български)

иго ±

ед.ч.		иго
	членувано	иго·то
мн.ч.		ига
	членувано	ига·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Приспособление за впрягане на домашни животни - хомот, ярем. обл. кобилица.
2. Състояние на чуждо държавно управление, при което дадено население е обезправено и лишено от възможността за самостоятелна политическа, икономическа и културна изява.

Етимология

старобълг. иго ζυγόν „ярем“ (Син. тр., Супр.), мн. ч. ижеса, е от праслав. *jьgo със съответствия в лит. jungas, латв. jūgs, староинд. jugam „ярем, чифт, род, поколение“, нперс. ĵuɣ, лат. iugum, гот. juk, ст.в.нем. juh, англ. yoke, старогр. ζυγόv „ярем, хомот“, от индоевроп. *(H)yugom „ярем, хомот“.^[1]

Фразеологични изрази

"Кукушани стоят между първите от ония, които почнаха работа за отхвърляне фанариотското иго, гнетуще българина почти наравно с турския ярем." Π. Κ. Яворов, Съч. II, 173.

Синоними

• робство, робия, гнет, ярем, хомот

преди 2 минути, В. Велев написа:

иго (български)

иго ±

ед.ч.		иго
	членувано	иго·то
мн.ч.		ига
	членувано	ига·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Приспособление за впрягане на домашни животни - хомот, ярем. обл. кобилица.
2. Състояние на чуждо държавно управление, при което дадено население е обезправено и лишено от възможността за самостоятелна политическа, икономическа и културна изява.

Етимология

старобълг. иго ζυγόν „ярем“ (Син. тр., Супр.), мн. ч. ижеса, е от праслав. *jьgo със съответствия в лит. jungas, латв. jūgs, староинд. jugam „ярем, чифт, род, поколение“, нперс. ĵuɣ, лат. iugum, гот. juk, ст.в.нем. juh, англ. yoke, старогр. ζυγόv „ярем, хомот“, от индоевроп. *(H)yugom „ярем, хомот“.^[1]

Фразеологични изрази

"Кукушани стоят между първите от ония, които почнаха работа за отхвърляне фанариотското иго, гнетуще българина почти наравно с турския ярем." Π. Κ. Яворов, Съч. II, 173.

Синоними

• робство, робия, гнет, ярем, хомот

Повтарям се - бъркаш емоционалност с действителност!

edit И чорбаджи Марко има слугиня!!!! Робска му работа.

преди 5 минути, parmobil написа:

Повтарям се - бъркаш емоционалност с действителност!

Много ти е тясно и едностранно понятието и разбирането ти за роб и робство. Прочети какво пише в Викито:

Робство – Уикипедия

Приличаш ми по разсъждения на Реджеп-а. За него война е когато задължително трябва от двете страни да има окопи и от единия да стрелят към другия.

преди 1 минута, В. Велев написа:

Много ти е тясно и едностранно понятието и разбирането ти за роб и робство. Прочети какво пише в Викито:

Робство – Уикипедия

Приличаш ми по разсъждения на Реджеп-а. За него война е когато задължително трябва от двете страни да има окопи и от единия да стрелят към другия.

И този ли е връзкар?

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Берон_(просветител)

Нещо го е подминало робството.

преди 1 минута, В. Велев написа:

Много ти е тясно и едностранно понятието и разбирането ти за роб и робство. Прочети какво пише в Викито:

Робство – Уикипедия

Приличаш ми по разсъждения на Реджеп-а. За него война е когато задължително трябва от двете страни да има окопи и от единия да стрелят към другия.

Велева и теб ли пуснаха

току-що, parmobil написа:

И този ли е връзкар?

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Берон_(просветител)

Много бързо го прочете. Явно знаеш каква е истината ама сега след поредната ти изцепка пак започваш да въртиш и да се чудиш как да се измъкнеш от положението.

току-що, Zolin написа:

Велева и теб ли пуснаха

Ти нали избяга?

преди 9 минути, parmobil написа:

Да сравним крепостен селянин в Русия с българин в османската империя! Кой е с права? 

И пак питам - къде робите са можели да ходят необезпокоявано по други страни, да се образоват, да преподават?

А пак да те питам за мнението на съвременниците и очевидци на събитията? Ти определяш всичко през призмата на робите в плантациите. Казах ти че това е само един от видовете робство.

Примерно когато българският народ не може сам да взима решения за съдбата си, това не е ли вид робство?

преди 1 минута, В. Велев написа:

Много бързо го прочете. Явно знаеш каква е истината ама сега след поредната ти изцепка пак започваш да въртиш и да се чудиш как да се измъкнеш от положението.

Аз съм чел преди да пиша.

Петър Берон ли е робска изцепка?

преди 3 минути, parmobil написа:

Аз съм чел преди да пиша.

Петър Берон ли е робска изцепка?

Ти си чел ама нищо не си разбрал.

И какво за Петър Берон? Бяга от робска България и учи и работи в чужбина до края на живота си.