Пренаписват историята на "Аушвиц"!

[Гражданин]

преди 23 минути, Anneliese написа:

Няма как да уважавам хора, работили срещу пълната независимост на България и българският народ и правото на всички истински българи да бъдат равни и да живеят добре. Да имат собствен дом, ама наистина собствен, собствена земя, която да ги изхранва, сигурна работа, безплатен достъп до здравеопазване, образование, изкуства и наука за всички, спорт и туризъм, запазена природа и истинска храна.

Няма как да уважавам хора, крали от българските евреи и от бедните български селяни. Няма как да уважавам хора, предаващи страната за долари, банани и западни боклуци.

 

Има разкази как са настанявали със себе си и прасетата на балконите и в баните в домовете на изпоизбития елит и изоравали паркета в помещенията, за да се отопляват с него в камините.

 

[Anneliese]

преди 1 минута, Гражданин написа:

 

Има разкази как са настанявали със себе си и прасетата на балконите и в баните в домовете на изпоизбития елит и изоравали паркета в помещенията, за да се отопляват с него в камините.

 

Измишльотини!

[васил козарев]

преди 20 минути, Anneliese написа:

 Не, в България използваме българските букви, не английските. Имаме свой език, все пак.

А- аденин

Г- гуанин

Т- тиамин

Ц - цитозин

https://bg.wikipedia.org/wiki/ДНК_секвенция

У Берковица Цоца Цола ли пиете ? А на Mickey Mause Мицки Маус ли викате ?

преди 14 минути, Anneliese написа:

Измишльотини!

Като тия за Аушвиц ли? 

[Гражданин]

преди 16 минути, Anneliese написа:

Измишльотини!

Защо да са измислици? Има много разкази на очевидци и потърпевши на това време, които са видяли с очите си каква е новата класа дошла в градовете и изместила с много насилие културната буржоазия. 

Ето ги новите прогресивни хора. Сигурно си приличате. Аз така си те представям. С хора като теб не се очудвам на разказите как кресливи жени са се надвиквали по площадите като са изкарвали влачейки хората от домовете им и са искали някаква мъст. Все пак идват от някакви затънтени места и в града като виждат мерцедеси и къщи с красиви полилеи и керемиди почват да злобеят как в целия си съзнателен живот са гледали прасета докато "тия продажни на запада буржоа са се изучили да практикуват културни градски професии и да ядат скъпо какао докато слушат бионсе по западните си радиоуредби".

 

 

[dioib]

преди 1 час, petie1 написа:

И така Гатака са първите букви на човешката ДНК или така наречените нукленоинми бази хихи

хм ... и к'во излиза

Цитат

Хаплоидният човешки геном заема общо 3 милиарда двойки бази в ДНК и обемът на информацията в него се оценява на около 750 мегабайта,[1] което е малко повече от обема на един обикновен компактдиск.

Човешки геном – Уикипедия (wikipedia.org)

... верно телефоните били по-умни от туй ДНК ...  

, И, ... хм ... къ го свържем со темата, то явно нацистите са "форматирали" колко по 750 мегабайта??? Понеже ме мързи някой ще го изчисли ли???  

Други пък да изчислят колко "хард диска" са унищожени в следствие на пияни и дрогирани шофьори и ....хм ... трети пък колко от "най-безопасният" транспорт (съзирам самолетния...) и те ... ша лъсне точната статистика к'во са лошо са сторили нацистите спрямо пияните, дрогираните и инженерите на самолетите ...  Ай при пияните и дрогираните може да се говори за временна невменяемост, ама за другите случаи??? 

Смело мога да твърдя, че броя на погубените "хард дискове" в следствие на пияни и дрогиране е в пъти по-малко от хора които смятат себе си за разумни и дори по-умни от другите. 

И после грешниците били виновни, че вярвали в Бог, а не в .... хм ... финансиран от определени родове Хитлер или прочие инженери и доктори в повече, за които по-важно било науката ... (по-точно познанието за този свят).

Добре, че съм и идиот, че иначе определено ша ма избие на агресия къ Пиночет.  Смешно е и да се обвиняват комунистите де ...  Те, просто,  неудобните хора са ги пращали към ту принудителен и неплатен труд.  

[БаалБек]

преди 11 минути, Гражданин написа:

Защо да са измислици? Има много разкази на очевидци и потърпевши на това време, които са видяли с очите си каква е новата класа дошла в градовете и изместила с много насилие културната буржоазия. 

Ето ги новите прогресивни хора. Сигурно си приличате. Аз така си те представям. С хора като теб не се очудвам на разказите как кресливи жени са се надвиквали по площадите като са изкарвали влачейки хората от домовете им и са искали някаква мъст. Все пак идват от някакви затънтени места и в града като виждат мерцедеси и къщи с красиви полилеи и керемиди почват да злобеят как в целия си съзнателен живот са гледали прасета докато "тия продажни на запада буржоа са се изучили да практикуват културни градски професии и да ядат скъпо какао докато слушат бионсе по западните си радиоуредби".

 

 

Разказът е дълъг, но много поучителен и абсолютно автентичен. Приятно четене:

Цитат

Та един прекрасен ден, в навечерието на ньойския договор, в село Торос пристигнали фронтовите герои, придружени от Абисинеца, черен като катран и радостта на жените и децата се сменила с удивление, потрес, страх, вайкане, радост за някои, проклетисване от попа и други такива емоции от началото на 20 век. Опипвали го, разглеждали отдалече това чудо, дивили се, че притежавал всички човешки атрибути, но … черни. Прадядо ми имал по това време кръчма и го взел за помощник, момче за всичко. Така повишил чувствително клиентелата. Хората идвали да опознаят по-отблизо черния човек, носели му това-онова, опитвали да го приобщят към селския бит. Абисинеца бил кротък и непретенциозен, ходел бос, помагал в кърската работа, най-много дивял селяните, че без притеснение хващал змии, дерял ги и дори ги хапвал. Научили го да пие ракия и вино. Много му харесвали. Особено се пристрастил към селските веселия и празници. Задължително се хващал на хорото, не налучквал стъпките, но скачал като изоглавен неуморно и със страст. Идвали да го гледат и от съседните села. Абе – приобщил се към народа. С общоселски труд му спретнали две стаички в циганската махала, отделили му декар-два от селската мера и скоро го цанили за пастир на добитъка. Дори първата зима го убедили да обуе свински цървули, та да не премръзнат краката му. Въобще – интеграцията вървяла с пълна сила и скоро Абисинеца щял да се превърне в равноправен член на село Торос, но човека бил млад и силен и взел да подпитва как стои въпроса с местните моми. Тук работата ударила на камък. Местните циганки изпитвали страх от непознатия цвят на кожата, дори парясниците в селото не искали да го погледнат. Вдовиците, които след войната били доста, също се ослушвали. За целта го кръстили в селската църква, но работата по тънката част не мръднала въобще.

     Някъде тогава ще да е било, в селото се върнала Гена Уруспията, която била женена за трети път в съседно село, но скъсала семейните окови пак, за срам и резил на цялата околия. Водела и двете си деца. Родителите и` не давали дума да се отваря да я приберат отново в родната къща, приютили само децата, но Гена имала доволно почитатели от мъжкото население и не останала на улицата. Много скоро селските първенци свикали съвета да решат въпроса с покварата, която сеела Гена из китното поселище. Викнали и нея. След дълги разговори за моралната чистота на селото, женските задължения, лошите навици и трудовия делник, на селския поп му хрумнала спасителна идея и директно предложил на Гена да се вземе с Черньо Абисинеца, та белким оцелее семейството и окончателно го приобщят към Торос. Тутакси останалите първенци приели идеята – хем запазвали местната атракция, хем се надявали да отърват селските пияници от Гена Уруспията. Тя не се колебаела много-много. За разлика от другите жени Гена не се гнусяла от различния цвят на кожата, пък и иностранеца вече си имал и къща, утвърден бил в пастирския занаят и не придирял за нищо специално.

Оженили ги в кръчмата на прадядо, венчали ги както пише в Голямата книга, духовата музика се раздала, раздал се и Абисинеца, мятал се безспирно на хорото, защото видял края на сексуалните си мъки. Е, първата вечер се напил тежко и безпаметно, но в тамошните предели това си е повече от доказателство за мъжко достойнство. Така се родило торошкото семейство на Абисинците. Гена, от Уруспията, достойно станала Абисинката, започнала чат-пат да се появява на неделна църква, та да се похвали със сексуалната мощ на Черньо, а другите жени цъкали и се кръстели, че точно в тяхното село се пръкнала жена, която имала черен мъж. Младото семейство скоро се сдобило и с отроче, после още едно и накрая Гена затретила, но на децата и` не викали уруспийчетата, а носели гордото име абисинчетата. Трите общи деца не били толкова черни, проговорили на български, попа ходил чак до митрополията в Ловеч да пита дали директно да ги въвежда в православната вяра, въобще – интеграцията вървяла ударно.

       Петте абисинчета /две от първите бракове и три от последния на Гена/ се учили прилично, помагали в пастирския занаят на баща си, а той пък окончателно станал местен, когато се установило, че е майстор в коленето на всякакъв вид твари, най-вече свинете. И добавил още едно занимание към овчарлъка – станал щатен касапин по Коледа и селските курбани.

      Абисинеца като пленник говорел само развален английски и бая се узорил докато научи българските слова, останал му спомена от английския език, дори понаучил малко и Гена Абисинката. Тя изумила цялото село, когато разменила две-три изречения на английски с някакъв търговец на праскови и селяните окончателно потиснали спомените за Уруспията. По това време на особена почит в местното училище бил френския език, после – немския. Английски никой не учил и Гена си останала единствената с няколко изречения от шекспировия език.

       Пламнала Втората световна война, засегнала и с. Торос, дошли немски войници, появили се шумкарите, дядо Георги си отишъл през 1943 г. кръчмата му позападнала, Абисинеца минал на домашна ракия, пък Абисинката се залюбила със селския стражар на стари години за срам и резил на енориашите. Разбрал работата съпруга и заговорила мъжката чест. Една трагична вечер в кръчмата настанал големия бой за Гена, в който пияния Абисинец извадил нож на стражаря, ранил го, а представителя на селската власт в уплаха си взел, че стрелял и оня се капичнал. Не могли да го спасят. След два дни местната чернокожа атракция предал Богу дух. Било началото на 1944 г. Стражарят го съдили, но хората, присъствали на боя в съда твърдели, че всичко станало при самоотбрана и на пияни глави. Осъдили го нещо условно, уволнили го от работа и той се запилял някъде по Южна България, та белким забрави за Гена Абисинката, която макар и на години и с пет деца вече започнала да се оглежда за нов „другар в живота”.

      Ама дошъл Девети септември и се преобърнал живота. Влязъл в Торос червенобрежкия партизански отряд „Г. Бенковски”, начело с Вълка Горанова, Пеко Таков и Митка Гръбчева, избили кмета, попа и директора на училището и направили „митинг на победата”. Изумлението било пълно, когато на трибуната застанала Гена Абисинката, бившата Уруспия и говорила колко жестоко била тормозена от фашистите, как я оставили вдовица като убили възлюбения и`, при това с кървавите ръце на стражаря. Виела и се тръшкала за възмездие. Подчертала, че покрай екзотичния си съпруг понаучила английски, т.е. езика на бъдещите победители. Ще да е направила речта впечатление на „високопоставените другари”, защото Гена скоро събрала оскъдната покъщнина и завинаги напуснала селото. Настанили я в национализирана къща в София с петте деца и поради езиковите и` умения станала служител в международния отдел на БКП. После станала и активен борец срещу фашизма и капитализма, а децата и` се изучили солидно в политическите мурафети. Две от тях дълги години бяха дипломати на Народната Република. Щастливо и доволно изживяла живота си Абисинката, умело използвайки мурафетите на работническата класа.

 

[glen]

на 26.01.2023 г. в 9:33, Anneliese написа:

Почна се с пренаписването на историята.............Абсолютни наглост и безочие да не поканят Русия, при положение, че точно тя, а не Великобритания, Франция, САЩ или Полша са освободили концентрационния лагер "Аушвиц"! След няколко години ще напишат, че американци са го освободили! Гавра и безобразие с жертвите и истината!

https://www.dnes.bg/voinata-v-ukraina/2023/01/26/rusiia-ne-e-pokanena-na-chestvaneto-godishnina-ot-osvobojdavaneto-na-aushvic.558222

Директорът на музея Пьотр Цивински е поляк. Вероятно католик. И никога не е бил привърженик на признаването на това, което руските войски са направили през януари 1945 г., защото по-голямата част от затворниците в Биркенау и Аушвиц са били евреи, а не поляци. Полското враждебно отношение към Русия е от векове и ръководителите на музея в Аушвиц използваха руската инвазия в Украйна като  претекст да изключат Русия от церемонията  (27 януари).

Както каза чичко Путин в началото-

С тези хора не може да се разсъждава,няма смисъл!

[Sliderum2]

преди 1 час, petie1 написа:

Вие комунетата викате на Кока Кола Цоца Цола ли?

Това е всъщност К в Гатака

GATTACA на български се чете Гатака

Да не си пушил тревица. Специално съм написал, че няма главна буква А за Адезин, а ти пак разбра на метлата дръжката.

[Гост]

преди 2 часа, Anneliese написа:

Това е измислен ден. Жертви няма, има осъдени от държавата престъпници!

Да.

Над 2 милиона са подсъдимите военнопрестъпници на Стария континент

   Не стихват страстите за жертвите на Народния съд в България, завихрят се словесни схватки в парламента, в партии и между партии, по телевизии и във вестниците. Още дълго време ще се преповтарят думите на Валери Жаблянов за неизбежността на Народния съд. Търсят се и се използват всякакви поводи, за да се предизвикат скандали - Луков-марш, декларации, изказвания и отделни изречения на депутати и политици веднага влизат в употреба. Най-активни са бившите комунисти и ченгета от парламентарната група на ГЕРБ, които правят какви ли не пируети,

за да се забрави миналото им,

което едва ли е съвсем чисто. Даже г-н Владимир Тошев, който емоционално проплака от трибуната на Народното събрание, че баща му е лежал 22 месеца в „Белене”, се оказа, че е бил полковник от Българската народна армия и член на БКП.

   Изопаченията и отричането на Народния съд започна от 1992 г., когато се разрази антикомунистическата истерия. Първи Веселин Методиев и Васил Гоцев посочиха 11 122 души осъдени, което не е вярно. Преди една година Росен Тахов написа в един вестник следното: „В Нюрнберг са издадени 12 смъртни присъди. У нас трибуналът посочи 2730 мишени разстрел”. Стоп! Ето го измамното внушение! Не се посочва колко от тях са осъдени на смърт и колко присъди са изпълнени. Манипулацията довърши т.г. Слави Ангелов със своя интерпретация: „От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеси в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Избити са повече генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след освобождението от  османска власт…”(тоест, това не е турско иго, според него). Отново  манипулация! Числото е преувеличено, не се посочва колко смъртни присъди са изпълнени и колко висши офицери са разстреляни. Ако авторът посочи цифри, ще пропадне политическото внушение. И продължава: „За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.” Второ коварство – сравнението с Нюрнберг е абсурдно  и посочените присъди   не са верни!

Всеки си измисля цифри, каквито му хрумнат,

важното е манипулацията да върви.

Народният съд  е учреден с подписаното примирие със САЩ и Великобритания,  на които България бе обявила война и която бе победена  като съюзник на Хитлер. Създаден е от правителството на Отечествения фронт, в което БКП е имала само 4 министри, които не могат да наложат мнението си.  Съденето  на виновниците за въвличане на България във ІІ световна война и престъпниците от другите европейски страни е потвърдено със споразумение в Лондон на 4-те Велики сили победителки на 8 август 1945 г., с Декларация на Общото събрание на ООН (11 декември 1946) и с Женевската конвенция за защита на жертвите от Втората световна война (1949). В процесите у нас са разгледани простъпките  на 10 920 души. Осъдени на смърт са 2618 души, но са изпълнени 1046 смъртни присъди, другите подсъдими пратени в затвор или са оправдани. Двата военни състава на Народния съд осъждат на смърт 35 военни с различни чинове – от подофицер до генерал, виновни за убийства на пленени партизани, на ятаци,  на мирни граждани и опожаряване на къщи; 38 са пратени в затвор до живот и 74 са с различни срокове в тъмницата.

Това сочат документите.

 Нюрнбергският съд е Международен военен трибунал, специално създаден от правителствата на СССР, Великобритания, САЩ и Франция за съдене на военни престъпници на фашистка Германия за престъпления против човечеството (20.11.1945-1.101946). Подсъдими са 24 военнопрестъпници, екзекутирани са 14 (а не 12). Обесени са 11,  нацистът Лай се обесва сам, Гьоринг поглъща отрова,  а преследвачът на евреи Адолф Айхман е хванат от  „Мосад” през 1960 г. в Аржентина с име Рикардо Клемент, съден и обесен в Израел на 31 май 1962 г. Присъдите засягат по различен начин и около един милион нацисти от по-ниски нива – Гестапо, СС, СД, и са им наложени различни наказания. Следователно, осъдените в Нюрнберг не са само 24 военнопрестъпници. Съдебните процеси против нацистките виновници продължават и до днес. Пред германския съд  през 2014-2016 г. са изправени  укрилите се нацисти  Хуберт Цафке (95-годишен, починал по време на процеса),  Оскар Грьонинг – масов убиец, Джон (Иван) Демянюк – екстрадиран от САЩ в Германия, виновен за избиване на 28 000 евреи; Ласло Кастар – организатор на депортацията на 15 000 евреи от гр. Кошице в лагера Аушвиц. Има и една жена, радиооператорка в концлагер, също обвинена в престъпничество. Такава е общата характеристика на двете съдебни институции  - Български народен съд и Международен трибунал, и приравняването им е немислимо.

Защо се стигна до Народен съд, за какво са съдени политици и военни   през 1945 г.? В периода 1940-1944 г. у нас са арестувани от властта  64 345 души, участници в Съпротивата, от които на смърт са осъдени и разстреляни 12 461 човека (сравнете с присъдите на  Нар. съд),  другите са пратени в затвори и лагери.

Убити са без съд и присъда 20 000 ятаци

и са изгорени 2 139 къщи. Доживотна присъда са получили 1 933 и са интернирани 31 250 души. Правителствата на цар Борис ІІІ и на малолетния Симеон ІІ са раздали близо 200 млн. лв. за партизански и яташки глави. Нима не трябва да се съдят организаторите и изпълнителите на тези престъпления? Можеше ли бившият учител подпоручик Йорданов да не бъде съден затова, че лично е  разстрелял шест деца от с. Ястребино, за които Ив. Сотиров казва, че сами са се убили. Ятачката Цветана Тотева и нейният двегодишен син са убити в къщата им. Братчетата Кокарешкови са изтезавани, че са дали хляб на партизаните, след това разстреляни. Кой крещи, че в лагера „Белене” са давали трупове на лагерници на прасетата? Първо това са направили офицери,  командвали ловни роти за преследване на борците против кафявата чума. Те са рязали парчета месо от  бедрата на убитите момчета Кокарешкови и са хранели кучетата си. Нечовешко е  едното и другото, но трябва и двете да се признаят. Генерал Кочо Стоянов се убива сам, защото знае, че престъпленията му още от 1925 г. няма да бъдат простени.  Капитани, полковници и генерали са водили ловни роти от войската и са били по-жестоки от жандармеристите. Обираха бакърите на хората по селата, за да  се леят куршуми за източния фронт (помня го). Как трябваше да се отнасят хората към палачите си, които са ги изтезавали, разселвали и палели къщите им,  което мнозина още помнят (и аз). Мнозина спонтанно отмъщават на убийците  след 9 септември 1944 г. Да се върнем още по-назад в историята. Може ли да се прости разстрела на 72 мъже от с. Горна Гнойница, което не е участвало в Септемврийското въстание (1923 г.) и те не са имали никакви провинения. Общо във Фердинандска (дн. Монтана) околия са убити без съдебни присъди  по този начин 355  невинни мъже, масово на групи. И това трябва да се забрави?  Но имената на всички убийци от 1923 до 1944 г. са изписани на паметника до НДК като жертви на комунизма. За жертвите на фашизма и борците против кафявата чума –

само хули и обругаване.

Фалшификаторите и манипулаторите съзнателно и подличко сравняват нашия Народен съд с Нюрнбергския процес, за да  докажат колко жестоки са комунистите! Но да им припомним, че във всяка европейска страна са учредявани национални и военни съдилища за наказание на нацистки престъпници и техни сътрудници. Общо подсъдими са били над 650 000 души в европейските страни, със смъртна и изпълнена присъда са 26 230, затвор  на различни срокове 165 000 човека. Заедно с това от граждански права са лишени 138 000, без право да заемат държавна работа – 92 000 граждани, недопускани до военна служба – 95 000 души. Лишени от национално гражданство – 60 000 поданици, и на глоба са осъдени около 30 000 души. Тук не са посочени наказаните в Югославия, Гърция, Румъния, Чехословакия, където подсъдими са били не по-малко от един милион сътрудници на хитлеристите, особено в Югославия и Гърция, които най-много са пострадали от хитлеристкия нашественик.  А той бе пропуснат  през България и удари в гръб защитниците на тези страни.  Или общо около 2 милиона граждани на европейските страни са съдени и наказани с различни присъди, включително и морални, освен присъдите на Нюрнбергския трибунал. Това премълчават г-дата бивши комунисти, ченгета и новоизлюпени неолиберали и неонацисти.

Националните и военните съдилища в отделните европейски страни, прегазени от хитлеристките армии, арестуват и издават много повече смъртни присъди, отколкото у нас. Но и жестокостите на агресорите там са много повече. В самата Германия непосредствено след завършване на Втората световна война американски военен съд издава 1914 присъди, като 324 военни са осъдени на смърт, с доживотна присъда са 247 и 946 души с различни срокове затвор (около 400 души са оправдани). Британският военен съд по същото време повдига 1085 обвинения в няколко страни,  от които 240 са смъртни присъди. В Германската демократична република (ГДР) на 12 147 военни престъпници са наложени различни наказания, а в Германската федерална република (ГФР) са предприети 84 463 съдебни производства, на смърт са осъдени  24 души и със затвор до живот са 20  провинили се.

Веднага след освобождаването на Франция от хитлеризма се отприщва вълната на гняв и отмъстителност на гражданите,

много по-силна, отколкото в България.

Около 9 000 души са „прочистени” веднага от гражданската наказателна акция. На съдебно преследване са обявени 127 000 души, а с осъдителни присъди са 97 000 провинили се, като 11 000 са осъдени на смърт. Осъдени са на смърт двама премиери и няколко министри. Не е пощаден и героят от Вердюн маршал Анри Филип Петен, куклен ръководител на пронацистката „Свободна Франция”. Осъден е на смърт, но поради преклонната му възраст присъдата е заменена с доживотен затвор. Най-осезателно изпитват гнева на френските граждани проститутките, които са съжителствали с немските офицери. Около 20 000 проститутки са пребивани с камъни по улиците, главите им са стригани до голо и са разкарвани по улиците, обругавани и оплювани, заливани са със студена вода. Един покъртителен филм с актрисата Чарлийз Терон много добре показва този отмъстителен изблик на французите. Нейната героиня съжителства с висш немски офицер, но тайните, които научава от него, предава на съпротивата и така спасява много френски патриоти. Но улицата не знае това и тя е умъртвена с камъни.

В Холандия, която почти не е пострадала от хитлеризма  като Полша, Чехия или Сърбия,  наказва много свои поданици, макар и с по-леки присъди: 38 сътрудници на хитлеристкия агресор са усмъртени, 419 пратени в затвор, но над 370 000 са с отнети и ограничени права – граждански и за заемане на държавни и военни служби. Норвегия изпраща в затвор 18 000 колаборационисти, на смърт са осъдени 45 виновници, а на 28 000 са наложени глоби. Белгия, която бе прегазена безцеремонно от хитлеристите, за да нападнат Франция, също наказва заслужено виновниците – 230 души на смърт,  48 800 в затвор и 20 000 без граждански права. Полша е осъдила  5 350 заловени германски престъпници и 11 000 свои граждани за колаборационизъм (сътрудничество със завоевателя). В Италия масовите отмъщения са застигнали 45 000 души и се знае как е приключил живота на дучето Мусолини – обесване с главата надолу. Даже малката  държава Люксембург осъжда на смърт 4 свои граждани и изпраща в затвор 4 000. 

Г-дата „изобличители на комунизма” ще прочетат ли тази статистика?

Ако искат повече и по-големи подробности, да изучат книгата „Нищо измислено, нищо случайно” от юриста Васил Василев. А тези български граждани, които се интересуват от истината, нека направят сравнение на издадените от Народния съд присъди с тези в различните европейски страни. Не може да не се отбележи, че и у нас имаше отмъщения без съдебни присъди в първите дни след 9 септември 1944 г. Жестоко и нечовешко е това, но е отговор на още по-жестоките мъчения и убийства по същия начин по време на Съпротивата. Има много примери как по селата жандармерията изкарва определена група предимно млади мъже и ги разстрелва в някоя близка местност по неясни обвинения, без прокурорска заповед и съдебна присъда. След 9 септември става обратното – партизани, ятаци и пострадали изкарват издайниците и  виновниците извън селото и те вече не се завръщат. Много е мъчително да се припомнят и помнят тези братоубийства, започнали още от Владайското въстание (1918), но трябва най-после да намерим сили средства да прекратим това самоубийствено противопоставяне. Защото няма невинни от двете страни.

 

Доцент д-р Стоян ВЛАЙКОВ

[васил козарев]

Само, дето след 9.9 започва разпра без съд и присъда с идеологически противници - бирници, селски кметове, стражари, учители и т.н.

Внучката на Баба Тонка Обретенова и съпруга ѝ, директор на училище, са убити без съд и присъда. 

[Anneliese]

Имате мега нелепа представа за социалистите, ама наистина. Я да взема да ви разкажа за моето семейство и за родния ми град.

По линия и на двамата ми родители от страна на бабите и дядовците имам обикновен, селски произход. Добри, способни, работливи хора, със само основно образование, защото средното е било скъпо и недостижимо за селските деца. След 9 септември 1944 година, неща се променят. Държавата дава работа на всички хора. Стига се дотам, че единият при прадядо (баща на баба ми по бащина линия), получава възможност да бутне старата колиба, в която живее семейството му, и да построи хубава едноетажна къща с няколко стаи за семейството си, и то съвсем законно. Не само това. Тогава става една промяна в селото - раздават на селяните парчета земя покрай къщите им, които да превърнат по свое желание в овощни и/или зеленчукови градини, заедно със цветни градини и получават правото да си изкопаят собствен кладенец. Това за всички в селото, не само за семейството на баба. Някогашните селски улички стават пътечки във вътрешните дворове на хората, а властта построява в селото съвсем нови улици, истински, асфалтирани. Всички хора в селото получават право да бутнат старите си колиби и да си построят хубави едноетажни или двуетажни къщи. Прокарват им също електричество, правят им канализация и водоснабдяване. Да, унищожават друго село наблизо (това на Йордан Радичков), но хората се сдобиват с така важния за хората язовир. Властите построяват за хората в селото много сгради. Строят чисто ново двуетажно основно училище със училищен стол и просторен двор и място за спортна площадка, голяма сграда за кметството, към която са още читалището и библиотеката, сладкарница. Отсреща пък построяват двуетажен универсален магазин, както и просторен площад със сцена в центъра на селото и хубава чешма. Съпругът на сестрата на дядо ми по бащина линия дарява родния си дом на селото за детска градина. В същата тази детска градина съм ходила и аз като малка, без да знам за роднинската връзка с нея.

Когато баба ми и дядо ми са младо семейство, неговата сестра и мъжът и им предлагат заедно да се преместят да живеят в Берковица за постоянно, като заедно си построят дом - апартамент. Разбират се, уреждат нещата с властите и документите и започват строежа. Чиста случайност е, че мястото, което избират, е в центъра на града. Семействата заедно са строили апартамента, заедно с няколко работника. По това време дядо ми работи като пожарникар към горското стопанство, а баба ми - в ТКЗС. Роднините - дядото е шеф на различни заводи в града, после става и кмет на града (а е селски човек, учил първоначално за свещеник), бабата - шивачка в шивашко предприятие, но шие и на частно. За да спестят пари за електро окабеляване ( тогава това е много скъпо), дядо ми се записва на курс по електротехника и сам окабелява целия апартамент. Апартаментът е построен през 60 - те години на миналия век. А децата им стават първите в семействата си, които получават средно, а после и висше образование, и то без да плащат нищо. Баща ми е сменил страшно много професии, започнал е като шофьор- доставчик на храна за детската ясла в града, после шофьор на линейка, при промените първо реши да се захване със собствен бизнес - мазето на нашия блок беше превърнато в модерно за времето си барче, , после ходи да работи в Русия, после смени още професии. Майка ми - цял живот начална учителка. Децата на съседите - от деца са обичали самолетите и станали пилоти в гражданската авиция.

Благодарение на моят роднина - дядо Асен, не само родното ми село има детска градина, но и благодарение на него Берковица е това, което е сега. По негово време правят прочутия мраморен площад със шадрвана (който сметищата от ГЕРБ унищожи), построява днешната красива сграда на читалището, към което има библиотека и школи по изкуствата, кметството, построяват се детската ясла, детските градини и училища, техникумите, улиците се асфалтират, построяват се много нови къщи и апартаменти, а болницата се модернизира, построяват се и различни заводи и предприятия, както и магазини, които дават хляб на много хора. Развиват туризма, построява се и блнеолечебницата на града, спортна зала, малък зоокът, правят разкопки на близката крепост "Калето".

Ето от какви хора произлизам аз и какви са социалистите. Не сме крали. Напротив, работили сме, създавали сме. Боли ме да гледам как родният ми град го съсипват. Не сме крали нищо. Имам спомени от апартамента ни, преди ремонта след промените - най - обикновено жилище, с най - обикновени мебели. С прасета не сме живяли, но имахме рибки и папагали, костенурка.В нашия дом и в домовете на доста хора имаше цели секции, пълни с книги.

Църквата на село и двете в моя град никога не са били затваряни, никой не е бил тормозен заради религията си. Двете със сестра ми сме кръстени през 1986, когато съм на две годинки, в Клисурския манастир " Св, св. "Кирил и Методий". Знам годината от кръщелните свидетелства.Така, че не си измислям.

Ние никого не сме предавали, доноси и подобни в нашето семейство няма. Но сме възпитани в любов към родината. Въприемаме, че всички хора са равни и всички имат право на достъп до здравеопазване, образование, култура, наука, туризъм, работа и отдих, религия. Но не въприемаме тези, които предават България за при и лъжат, че държавата нищо не им е дала! Напротив. На мен държавата ми даде достъп до здравеопазване, образование, култура, изкуства и наука, туризъм. Със сестра ми имахме безгрижно детство, в което липсваха разговорите за пари. Имахме много играчки, книги, като малки сме ходили на куклен детски театър в читалището (вече го няма този тип театър), на цирк, ходили сме на море, в зоологическата градина в София и в делфинариума във Варна. Когато сме били болни, винаги сме получавали лечение - безплатно, лекарствата ни също бяха безплатни. Не е имало такси за яслата и за градините.

Е, имали се автомобил "Вартбург", но за нас това си беше просто една обикновена жълта кола, нашата си кола. Марките? Деца бяхме, не разбирахме от тези неща. Не помня гостите втренчено да са ни гледали касетофона "Хитачи", нито да са ни завиждали за шоколадовите яйца, аз и не ги обичам. Бутах ги на сестра ми и си взимах само играчката. Банани също не обичам. Нещастни не сме били, всичко си имахме. Всички деца бяха като нас - с много играчки, книги, дрехи и обувки, с домашни любимци.

А в София като сме ходели - за медицински изследвания или по друга работа, винаги ходехме на София всички добре облечени, винаги сме се държали възпитано и вежливо, усмихнати и добри. Впечатлявали сме се какво има там, но не сме завиждали за нищо. Да имаш гости от София или друг голям град си беше голяма работа - падаше чистене и подреждане, пазаруване на храна, готвене, суетене.

Единствено децата с роднини от село, сме се подигравали на градските деца, особено тези от София, че не знаят откъде идват млякото и месото. И че не харесваха селата и селската скромност и бърчеха носове, когато бабите им подаряваха плодове. А аз, понеже обичам ябълки, поне за ябълките винаги съм била благодарна.

Сестра ми живее в София, аз 4 години съм учила и живяла там. Никога не сме се срамували да казваме, че сме от малък град, нито, че  селският бит ни е познат. И винаги сме използвали възможността да разкажем за нашия град, да го рекламираме, така да се каже. Харесваме хубавите неща, но те не са всичко в живота.

Който ни е гледал само какво имаме - съжалявам го. Който  мисли, че ни е било лесно и сме готованковци - също.

 

[васил козарев]

преди 9 минути, Anneliese написа:

Когато баба ми и дядо ми са младо семейство, неговата сестра и мъжът и им предлагат заедно да се преместят да живеят в Берковица за постоянно, като заедно си построят дом - апартамент. Разбират се, уреждат нещата с властите и документите и започват строежа. Чиста случайност е, че мястото, което избират, е в центъра на града. Семействата заедно са строили апартамента, заедно с няколко работника.

Абе, Анне, душице образована, ти четеш ли се какви глупости си написала. Сами са си построили апартамента... че и си избират мястото в центъра на града. 

преди 13 минути, Anneliese написа:

Въприемаме, че всички хора са равни

Само не и циганите

преди 13 минути, Anneliese написа:

На мен държавата ми даде достъп до

Секс!? 

[Anneliese]

преди 1 минута, васил козарев написа:

Абе, Анне, душице образована, ти четеш ли се какви глупости си написала. Сами са си построили апартамента... че и си избират мястото в центъра на града. 

Не е глупост, разказвали са ми го. След работа са помагали на майсторите - мъжете, понякога и жените, а също са им готвели и са им правели чай и кафе и са им поднасяли напитки. Това го видях после с очите си,когато след промените се построи нова част към къщата на село, да стане по - голяма. Баба готвеше и се суетеше за майсторите, баща ми  и дядо ми помагаха с това - онова.

А ние със сестра ми, нали сме момичета и не сме по тия работи, само слушахме музика на касетофона и ходехме да си берем ягоди.

Не съм виновна, че има хора, като вашите сигурно, които само са клатели краци, докато майсторите работят. Е, моите баба и дядо бяха трудолюбиви хора, несвикнали нищо да не правят. Такива са селските хора от тяхното поколение - много работливи. Родителите ми са същите. С готовност помагат при ремонти - купуват боя, тапети, режат тапетите, мерят с ролетката, разпитват майсторите за всички подробности. Поколението им е такова, че са учили в училище да помагат у дома при дребни повреди. Вкъщи имаме чукове, отвертки, баща ми обича да поправя, а мама беше спец по нашите играчки, на майстор не сме ги носили никога.

[glen]

преди 15 минути, васил козарев написа:

Само, дето след 9.9 започва разпра без съд и присъда с идеологически противници - бирници, селски кметове, стражари, учители и т.н

Само че това е дошло в България като нова мода,не сме го измислили ние! След Нюрнберг евреите решават всички фашисти и хора поддържащи фашизма,симпатизанти,помагачи да бъдат наказани!Това тръгва в Европа и идва бързо при нас,но поради широкото разпространение на простотията в тези географски ширини тук се превръща в лично отмъщение!Първите усетили това са лидерите на комунистите,виж Славчо Трънски и сина на Райна княгиня(забравих му името)! и.т.н.т.....

преди 26 минути, васил козарев написа:

Внучката на Баба Тонка Обретенова и съпруга ѝ, директор на училище, са убити без съд и присъда. 

А синовете на баба ти Тонка невинни ли са?

[васил козарев]

преди 19 минути, Anneliese написа:

Не е глупост, разказвали са ми го

Ама вашите са си построили апартамента преди да я има кооперацията ли 

преди 18 минути, glen написа:

Само че това е дошло в България като нова мода,не сме го измислили ние! След Нюрнберг евреите решават всички фашисти и хора поддържащи фашизма,симпатизанти,помагачи да бъдат наказани!Това тръгва в Европа и идва бързо при нас,но поради широкото разпространение на простотията в тези географски ширини тук се превръща в лично отмъщение!Първите усетили това са лидерите на комунистите,виж Славчо Трънски и сина на Райна княгиня(забравих му името)! и.т.н.т.....

А синовете на баба ти Тонка невинни ли са?

Синовете на Баба Тонка са герои от епохата на национално-освободителните войни и не са живи по това време. 

[glen]

преди 8 минути, васил козарев написа:

национално-освободителните войни

Кои са тия войни?

Темата е друга ,да не я спамиме!

[Гост]

преди 1 час, васил козарев написа:

Само, дето след 9.9 започва разпра без съд и присъда с идеологически противници - бирници, селски кметове, стражари, учители и т.н.

Внучката на Баба Тонка Обретенова и съпруга ѝ, директор на училище, са убити без съд и присъда. 

 

Глупости!

Историкът Лазар Велев: Внучката на Баба Тонка е разстреляна от Народния съд

[NewRedDragon]

преди 5 часа, RoG написа:

не се ли смята първо в скобите 😂

Точно в скобите се смята първо - баш 11011 си е

[васил козарев]

преди 34 минути, Стоимен написа:

 

Глупости!

Историкът Лазар Велев: Внучката на Баба Тонка е разстреляна от Народния съд

По аватарът ти си личат комунистическите бръмбъри в главата ти 

Цитат

През нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между русенските села Щръклево и Нисово се чуват гърмежи

Народният съд кога започва, бе мозък?  

Баба Тонка може да е съдена от НС, само ако Ноември 1944 ти е Февруари 45та... 

Евал съм ви и комунистите, Народния съд не знаете кога е... 

Неграмотник... 

Убийства без съд и присъда заливат България след 9 септември 1944

https://desebg.com/iniciativi/4511-2020-09-12-06-25-30

[petie1]

преди 1 час, NewRedDragon написа:

Точно в скобите се смята първо - баш 11011 си е

Супер забавно е в тази тема цола се пие сега гледам се чудят кога е народния съд абе веселба

преди 3 часа, Anneliese написа:

мерят с ролетката,

Аа още помним как щяхте да вкарвате мебелите през иглени уши с тва мерене

[Гост]

преди 22 минути, petie1 написа:

Супер забавно е в тази тема цола се пие сега гледам се чудят кога е народния съд абе веселба

Аа още помним как щяхте да вкарвате мебелите през иглени уши с тва мерене

Чудя се, дали Женевската конвенция, е валидна за извънземни?

[petie1]

преди 3 минути, Beemo написа:

Чудя се, дали Женевската конвенция, е валидна за извънземни?

Опаа и ние ли дойдохме? Не е валидна има си отделен документ 

[Trichocephalus]

преди 2 часа, Стоимен написа:

 

Глупости!

Историкът Лазар Велев: Внучката на Баба Тонка е разстреляна от Народния съд

Koe точно е "глупост" ? 

Точно в цитираната от Вас статия се казва : 

Цитат

....Съдебно дело и присъда за евентуални противодържавни и противонародни престъпления на съпругата му Тонка Обретенова-Просеничкова няма. Тя е просто разстреляна, тъй като става свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Балюв дол......

четете текстовете в тия линкове, като ги публикувате де, не е трудно  

Редактирано 27 януари от Trichocephalus (преглед на промените)

[petie1]

преди 5 часа, Sliderum2 написа:

Да не си пушил тревица. Специално съм написал, че няма главна буква А за Адезин, а ти пак разбра на метлата дръжката.

Май ти си разбрал на теслата дръжката даже и графика съм показаал на която се вижда главна буква А за адезин  а и в учебниците не виждам малки букви за адезин

[Sliderum2]

преди 25 минути, petie1 написа:

Май ти си разбрал на теслата дръжката даже и графика съм показаал на която се вижда главна буква А за адезин  а и в учебниците не виждам малки букви за адезин

Ти може и да си го написал с caps lock, ама в IMDb и в Уикипедия и навсякъде името на продукцията си е с главна само първата буква. Вече написах и, че разделено на срички "а" никъде не е първа, т.е. главна буква в сричките.