Чувството за отхвърленост- най- голямото страдание в любовта.

И особено обяснението за отхвърлянето. Ако обяснението е с външна причина- "Голяма шматка е." или "Кой ходи на среща в тоя дъжд" перспективите са добри. Обаче ако се намира обяснение в самия себе си, нещата стават лоши. "Глупав/а съм, що се занимавам?", " Сигурно ме смята за грозен/на, дебел/а, тъп/а,селяндур/ка" водят до объркване, защото този който го мисли, смята, че е генетично и непоправимо такъв, а това, че го отхвърлят е поредното потвърждение. А щом е такъв, то такъв ще е и при следваща възможност. Страданието води до озлобление и ескалация- отмъщение, вкл. физическо. "Ще й/му покажа дали съм глупав, като взема ножа/пистолета". 

Не, че е лесно, но с близка подкрепа, с обяснение, че несъвпадения се случват по- често, но има и шанс, страданието отминава.

Много ми харесва метафората със секретния ключ- Всеки има в някаква степен някакви характеристики- ум, артистичност, сексуалност, образование, богатство и др. по избор, като са и зъбчетата и тяхната големина върху ключа. Партньорът/ката трябва да съответства, иначе няма да се отвори вратата за рая. Колкото повече съответствия очакваш, толкова по- трудно ще намериш. Ако поизпилиш, напасваш някои различия в ключа или тая работа се случи с ключалката, имаш по- голям шанс да отключиш. Забелязал съм, че по- разработените ключалки пропускат или търпят и ключове, които не са съвсем за тях, но става работата. Пък има и едни разбити, които се отварят с кой да е ключ и дори с ножче. Тогава пък е проблем, защо и на други тая се открехва. Абе, страдание  . Пък има и едни шперцове- донжуани, казанови и ловеласи, дето са толкова чаровни, че с поглед им се отварят. Направо потискащи чаровници.

Така че уроците са два. Не търсете вина в себе си, а в несъответствието. Не се предавайте на униние, защото има още толкова много ключове и ключалки, които трябва да се проверят, че просто няма време за губене. Вратите на рая са отпред. Просто трябва да се намери своята.

Нееднакъв начин на живот, степен на развитие, всяко различие поражда търкания и необходимост от напасване. Сещате ли се в "Севилския бръснар"- д-р Бартоло е взел да възпитава Розина по своя система, така че да стане подходяща за негова съпруга. Обаче тя е млада. Иска друго и то по- често. Докторът страда, за което му се присмиваме. 

Ами онези моргантични бракове на владетели, които още не са излезли от детството? Как ще стане тая работа? Като съзреят, те стават различни, а като са с царска кръв, стават и неотстъпчиви. Да не мислите, че Борис III е ходил на лов само от ловна страст? Ходил е защото не му се е стояло в къщи при жената, която като е изпълнила дълга си за наследник е можела спокойно да го игнорира или дори да показва непоносимост.

Страданието е част от всички взаимоотношения. Въпросът е да е в рамките на безопасното. Да не е от престъпления по НК.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Страданието е част от всички взаимоотношения. Въпросът е да е в рамките на безопасното. Да не е от престъпления по НК.

 По твоята логика излиза, че за теб всяко взаимоотношение те довежда до дискомфорт. ОК, но твоето е частен случай. 

Примерно: Ето по-на-горя Белгиеца го каза: "комфортно му е", т.е. двамата с неговата булка се обичат. 

При полово съзряване имаме притеснения, т.е. имаме влюбване с някакви трепети дали ще е взаимно. Това не е страдание, а притеснение!!!! То (притеснението) е свързано дали си интровертен или екстровертен.= Пряко е свързано със срамежливостта. При половото съзряване дискомфорта е свързан с динамиката на хормонално ниво.

Цитат

Пубертет е периодът от развитието на човека, фаза, при която детето преминава, за да се развие във възрастен индивид.

Това е процес, който продължава години и е свързан с редица физиологични, емоционални и интелектуални промени. Така както представителите на по-нисши класове от животинския свят преминават през различни етапи в своето развитие, докато достигнат половото си съзряване, наречено имаго, така и човекът изживява своята метаморфоза, която да го превърне в способен да се възпроизвежда индивид.

 Да, именно там човек може да претърпи щети било то физическа и/или психическа в следствие на което на по-късен етап да изпитва страдание при някакви взаимоотношение, но да се насажда мнението, че всяко взаимоотношение се базира на страдание е недопустимо!!! 

Уж претендираш, че разбираш от психология, но да изказваш такава лъжа е ... пряко въздействие върху четящите, че едва ли не страданието е нормално. Че видиш ли трябва да страдаме ,,,, Ба ... тъ ... и от де я изкопа тази небивалица и я лансираш като истина?!  

Сети се сам, че влюбването не е любов!!! Усещай ли какво набиваш в съзнанието на подрастващите??? -> Нормално било да страдаш ...  Трябва да приемеш страданието като нещо обичайно във взаимоотношенията. = Това си е анти психология!!! 

...

Прочие ...

...

Любовта няма нищо общо със страданието!!! Не тя води до дискомфорт, а на обратно, т.е. довежда до комфорт!!! 

Да насаждаш в младите подрастващи, че в името на възпроизвеждането трябва да правят компромис във взаимоотношенията си е недопустимо!!! 

Ха се сети при кой пол каква щета се нанася по време на пубертета, че в бъдеще да чувстват дискомфорт в отношение си с противоположния им пол.... 

Кратко: За да изпитва даден субект страдание в любовта, то това означава, че е развил синдрома на късен пубертет, т.е. да не възприема себе си като възрастен. Трепети, вълнения и прочие свързани с другия пол човек има до 21. Около тази възраст достига своята еманация, т.е. се изгражда като личност и започва да се възприема като възрастен. Именно след тази възраст разбира какво е любовта, т.е. надгражда влюбването и разбира, че в любовта си не трябва да прави компромиси. 

Иначе, насилието може да е физиологично и/или психологично. Друг е въпроса, че множество физиологично насилие на по късен етап довежда и до психологическа травма. 

п.п. Не всичко се свежда до "Укротяване на опърничавата " или опърничавия.  

...

В момента наблюдавам любовния период при котките.  = Мога смело да кажа, че въпросните не изпитват страдание.  

Любовта ти дава сигурност, че в труден момент има човек който морално да те подкрепи и помогне. Затова и не трябва да се базира на компромиси. Тя по своята си същност няма материален характер, а е взаимно допълване на физиологическите характеристики с цел придобиване на родителско его. В развитието на което участват и двата пола. И именно когато човек стане родител, то може да се каже, че има Любов. 

Ами децата? Още с появата си те поставят проблема за преструктуриране на семейната система. Родителите се объркват, особено ако са сами, без помощта на старите. А болестите? Самотните майки се ужасяват. Наистина е страдание, когато единият родител не иска или не може да съдейства в такива жизнено важни случаи. Особено жените, да се нагърбят с остър жизнено важен проблем е непосилно. 

Всеки знае, че много от семейните проблеми са свързани с децата. Семейните разправии са винаги белег, че има проблем. Някои са лесно решими, други трудни. Двама е по- лесно да решават трудните без да страда само единият.

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Нееднакъв начин на живот, степен на развитие, всяко различие поражда търкания и необходимост от напасване

Не само в любовта. А когато егото е силно, нежеланието и невъзможността да се пожертва някой личен навик и удобство поражда страдание. Иначе може да има препятствия, трудности и усилия, но страда егото. Въпросното напасване изглежда, че винаги е свързано с някаква жертва, с някакъв отказ. И с получаване на нещо друго в замяна, като въпрос на индивидуална оценка е дали си заслужава. Важен въпрос вероятно е дали винаги може да се постигне пълно единство и синхрон. Дали отношенията могат да се развият или пък да останат на някакво постигнато компромисно ниво, или пък да се прекратят.

преди 20 часа, Търсещ истини написа:

Всеки знае, че много от семейните проблеми са свързани с децата.

 

Внимавай с думата всеки ...  особено съчетана със знае ...  

Ти примерно от къде знаеш??? -> Някой ти е казал, прочел си го някъде, или от личен опит?

Защото моите знания са други: Много от семейните проблеми са свързани с различията на характера, нрава и ред културни, морални и т.н. личностни разбирания за съвместен живот с цел отглеждане и възпитание на потомците. 

При положение, че един от родителите не е личност, то за какво семейство става въпрос??? 

Отделно това, че вече е модерно да живееш "на семейни начела" ...  ... = За какво семейство става въпрос??? 

Това от една страна, а от друга: Децата са отговорност. Да, за някой е проблем да поемат такъв вид отговорност, но и в тоя случай децата не са проблема, а че единият или двамата родители не могат да я понесат тази отговорност, което само по себе си означава, че не става въпрос за личностни взаимоотношения, а взаимоотношение между човек и животно или животно и животно. -> В тоя случай няма любов, а обикновен нагон. 

Има и друго: При животните и хората с животински нагон няма проблеми.

Определено много небивалици си приел за истина.  ОК, за теб явно децата са проблем, но да считаш, че за всеки са проблем или пък всеки знаел е отявлен начин за втълпяване в подрастващите, че децата ще са проблем е недопустимо!!! Щото видиш ли ти всеки го знаело ... отново някаква анти-психология ползваш ...  Що насаждаш страх?! 

п.п. Това, че ти имаш проблем с другия пол, то не означава, че всеки има същия проблем. ОК, и желаеш някой да ти помогне да се справиш с въпросния проблем ли??? Или имаш проблем с детето си ли??? 

Отделно, че не споделяш как да се справи човек когато има проблем с взаимоотношенията с другия пол ... а само повтаряш като други, че трябва да се осъзнае страданието ... ба ... яловата мисъл имаш ...  Е, с такива мисли определено не ще разбереш истината ...  

 

 

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

но страда егото

Егото не страда!!!  Принципно човек първо трябва да получи травма. Как едно его може да получи травма??? 

ОК, за теб всяко разочарование ти поражда страдание, ама то е щото си очаквал нещо. = Няма как един пасив да страда!!!  

"Да умреш от любов" Възможно ли е това? Ами телесно изтощение от сексуални излишества? Май са само романтични легенди. Чак пък толкова...

Вижте невероятната гледка

Британец засади гора, в средата на която оформи поляна във формата на сърце, в знак на почит към покойната си съпруга.

Фермерът Уинстън Хаус започва проекта си преди десетилетия, когато съпругата му Джанет си отива от този свят.

Хоус засадил хиляди дъбови дървета в поле във фермата си в Югозападна Англия. Долната част на сърцето сочи към родния дом на съпругата му.

https://www.vbox7.com/play:03ed4df785

За това, как се променят отношенията от мисълта за липсата на нещо и от неговото реално присъствие е много хубава следната българска поговорка.

ОХ ЗА ДЕЦА, ОХ ОТ ДЕЦА.

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

"Да умреш от любов" Възможно ли е това?

За Любов може, но "от" не!!!  

Не ти ли омръзва да се занимаваш с небивалици?! -> Това ли ти е твоя психологически проблем, че някой те принуждава да умреш от Любов?!  

Има една максима: Не съди за човек по неговите отговори, а по неговите въпроси. Не всеки въпрос е свързан с проблематика, но по начина му на излагане, то може да разбереш дали човек се интересува или се опитва да манипулира отговорите, а по този начин не се достига до истина, а до набелязана цел от субекта. 

Все пак на въпроса който си задал, то може да се отговори еднозначно: Не!!! - Това е моето скромно мнение, т.е. на човек който знае какво е Любов!!!

Аз казах!!!

 

п.п. На Любов никой не може да те научи. Само и единствено Бог е в състояние да ти я покаже и приемайки я като истина, то може да я споделиш с друг, и дори същата да стане взаимна, която е именно по-голяма от егоистичната (своята полова). 

Любовта не е механичен сбор от обични емоции и/или страсти. Тя е пряко свързана със сътворяване на нов живот. 

Уви позната ми е проблематиката на хората които не вярват в Бог, за всеки който вярва в Бог, то добре му е известно, че в името на Любовта, то може да пожертва себе си, т.е. да умреш за Любовта си, особено ако има даже материален резултат под формата на дете и/или деца. 

Има и друго: Мнението ми е и на човек, който се е "сблъсквал" със собствената си смърт, т.е. бил е на крачка от небитието .... = Знам какво е да си мъртъв!!! = Доволно съм размишлявал над смъртта, било то моята или на друг/и. = Знам и какво е да загубиш любим човек, а така също и много изповеди съм чул на различни субекти, които са изпитвали тази висша духовна ценност. = Определено не са умрели от Любов!!!

Бог да ти прости волните и неволни грехове. Амин

преди 1 час, dioib написа:

Аз казах!!!

Да подскачаш като маймунка след мен и да цапаш не прави чест. Излагаш само глупостта си на показ. Който е глупав и си мълчи, не е толкова глупав, но ти мълчиш ли!

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Да подскачаш като маймунка след мен и да цапаш не прави чест. Излагаш само глупостта си на показ. Който е глупав и си мълчи, не е толкова глупав, но ти мълчиш ли!

Би следвало да знаеш, че и човек без чест има мнение по въпроса.  

Определено моята чест е различна от твоята, но считам, че при определени обстоятелства мога да си позволя да споделя из тази общност, че определени неща които постващ тук са недопустими. Особено след като става въпрос за психологически елементи да се повлияе на другите. 

Обърнах ти внимание, че не е уместно да съчетаваш думите "всички" и "знаем". ОК, ти знаеш, други също знаят, но истината е друга, а не каквато "вие" и "ти" по-специално се опитваш да пробуташ, т.е. че децата са основен проблем на родителите. 

Извинявай, но няма как да не "цапам" при положение, че ползваш анти-психология. 

Моето може да е глупост, но твоето е небивалици!!! Не "върви" да споделяш такива небивалици при положение, че се смяташ за сериозен!!! 

Не очаквай от мен толерирането на такъв вид небивалици, а друг е въпроса за моите глупости. 

Не е проблем, че излагам глупостта си на показ, а че явно не осъзнаваш своята глупост. 

Или какво, да ползвам клишето на Рамус: Виждаш треската в моето око, ама гредата в твоето не виждаш ... ба...   ... Мога и по неговия вулгарен начин да се изразявам дори ...  

Аз казах!!!

п.п. Кратко: Любовта не е причинител на психологически травми, които довеждат до страдания. 

За тези които не знаят какво е Любов, то знайте: Симпатиите пораждащи влюбване не водят до Любов!!! Нея (Любовта) я има когато е споделена и взаимна. Иначе все единият манипулира другия, а това определено довежда в по-късен етап във взаимоотношенията ви до психологическа травма в следствие на придобита зависимост от обекта в който сте се влюбели.  

Като приема, че любовта е някакво силно и запомнящо се преживяване, страданието, свързано с него е и фрустрацията от липсата му или усещането за такава липса. 

При това промяната е съвсем естествена. Вътрешна- изтощават се хормоналните ресурси, умора от постоянни любовни действия, натрупване на отегчение от взаимоотношенията. Външни причини- работа, роднини, каквито и да са неблагополучия. Как да обичаш, като жена ти току що е ударила колата?  

Наистина, като съм бесен, че ме чакат разправии със застрахователи, полицаи и майстори, да ми зададат въпроса "Защо се сърдиш, не ме ли обичаш вече?" е страшно неуместно. Направо тая жена ми лази по нервите. Психически тормоз. Сега да й обяснявам ли или да ида някъде да се напия?

... и колелото се завърта- аз страдам, тя страда, аз, тя и т.н. Накрая ще взема де й ударя един тупаник.
 

Две от причините за страдание в любовта

1. Незнание. На любовни отношения човек се учи, а в процеса на учене често прави нещата несполучливо
2. Разминаване в целите, очакванията, интересите. 

Ако една мома очаква брак, а юнакът иска само плътта й. Ако юнакът очаква вярност, а момата иска по- млад и издръжлив жребец. ... такива ми ти работи.

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

... и колелото се завърта- аз страдам, тя страда, аз, тя и т.н. Накрая ще взема де й ударя един тупаник.

Ти го даде направо на халтура ...  

МИ, ако не съумееш да я уцелиш и тя те почне?!  

Имай предвид, че съвременните жени не са като едно време, т.е. не са слаби ...

Жената правила психологически тормоз ... ба ...  ... що насаждаш в мъжете, че са със слаба психика???  

При положение, че бащата е възпитавал момчето си, то няма как да се получи това!!! 

В тоя свят има много в повече недоволни жени от колкото мъже. Това е поради елементарното: Жените са повече!!!  Един мъж винаги може да си намери друга жена, но една жена ... Цъ ...  

Та, сети се при кои е страданието ...  ... определено не е при мъжете ...  

Как мъчително е да гледа човек болни. А колко по- голяма е мъката, когато това е любим човек. Изглежда природата и нравите са направили нещата поносими. С грижите любовта се стопява и когато вече не толкова любимият стигне до смъртта, преживяванията са съвсем с мярка. Светът е пълен с вдовци и вдовици, които са били много влюбени в съпрузите си.

преди 15 часа, Търсещ истини написа:

Как мъчително е да гледа човек болни.

Обясни по-подробно как болен човек може да те травмира??? 

Елементарно е, не трябва да се гледа, а да му се помогне. Друг е въпроса, че не знаеш как. 

Емоционалния ти дискомфорт е в следствие именно, че не чувстваш, т.е. не осъзнаваш ситуацията и не знаеш какво да направиш. 

Мъчително се гледало болен човек ... ба ... колко болни си гледал??? И си се измъчвал ли???  

Болен не се гледа, а му се помага!!! Да помогнеш на болен човек е добрина!!! 

По твоята логика, то когато помагаш на болен водило до мъка.  ... ба ...  

Има и друго: Не всеки болен страда!!! И е неправилно да се смята, че човек на пределна възраст и на легло е болен, т.е. немощта не е болест!!! 

Да видим до къде ще стигнеш "през просото...". 

Каквото и да си приказваме за равенство и мъжете, и жените имат някакво чувство за статус и разлика с другите. Може да се нарече стил на живот, а може и класова разлика. А на човек хем му се ще да бъде приет при по- горните, хем му е криво, когато там го гледат с презрение. Не зная как е протекъл живота на Пепеляшка, но добрата фея сигурно се е погрижила да й даде и добро възпитание освен кристални пантофки. Дори селяндур да си позволява да се държи като с равни с по- издигнати, те ще го пренебрегват, ще се чувства подтиснат и непременно ще си го изкара на жена си, според своята представа за подтискане. Общо взето, в живота винаги има по- горни и те предават поведенчески опит и негативни чувства на по- долните. Когато един в семейството намира другия за по- долен, той ще се отнася така, както е "прието", както има опит с по- горни.

Искам да кажа, че близостта на социалния статус дава по- голям шанс да няма страдание от разликата в начина на живот. Не че не трябва да се стреми човек нагоре, но за успех са му необходими качества и подходящ момент- някоя рязка промяна при която никой не знае как е редно да се държат долните и горните. А в другите периоди е по- добре с малки тихи стъпки, стъпало по стъпало нагоре... и да не си изкарваме на другия в семейството това, че не сме в най- приятното място на света. Ако сме намерили ключалка и ключ, не бива да се сърдим, че сме на крива нива. То е нещо коренно различно.

Долен и горен социален статус няма!!!  Ти или си известен сред социума или не. Друг е въпроса дали изнасяш на показ семейния си живот. 

Принципно: Класи няма!!! Има принадлежност към дадена прослойка!!! := 

Цитат

Обществена група, която се отличава с някакви особености.

Колко пъти да повтарям на някои да научат българския език и да не ползват демагогия за обясняване на някакви взаимоотношения.