преди 1 час, Търсещ истини написа:

Заглавието предполага и друга насока на осмисляне

"Какво е разумното отношение към посредствеността в себе си". Много философски системи се борят с това, стремят се човек да надвиши сегашното си. Има пътища, стъпала, крайна цел. Моят възглед е, че това става със самоусъвършенстване чрез четене на мъдреците. Други смятат, че пътят е чрез унижаване на другите, така, без да се усъвършенстват, изпъкват... като глист на буца.  

Именно това е една от целите заради която зададох темата. Не е въпросът толкова да се отговори, колкото отговаряйки да не резонираш на посредствеността. Едва ли някой тук е дотолкова напред пред другите, че да няма никаква тенденция към груби прояви в себе си. Всъщност вижде се, че такива няма. 

Една провокираща грубото в човека среда, от една страна е чудесно изпитание, но то не е подходящо за всеки. Някои просто биват повличани. Аз също използвам провокациите към мен, за да наблюдавам реакциите си и така да открия собствените си слабости. Но това касае мен, аз контролирам този процес и няма да позволя на никой тук да се меси в него. В същото време смятам, че е съвсем нормално желанието ми средата да се подобри. Да, наясно съм, че това далеч не зависи само от мен. 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

защото аз се справям с проблемите си.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Но това касае мен, аз контролирам този процес

Да, да... Вече над десетилетие сред калдата се изхождат следите на твоето "справяне с проблемите" - главно чрез личния ти любим герой, избран за форумен образ. Самото му съществуване и настойчиво презентиране чудесно илюстрира колко добре се "справяш с проблемите си". Е - най-малкото защото вярваш че е така, пък и е по сценария на форумния образ.

Толкова много следи са оставени че това не е така... но не и през твоите очи - те си подбират внимателно кое, какво и как да допуснат за възприемане, за да не се наруши крехкия баланс сред самозаблудите.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Моят възглед е, че това става със самоусъвършенстване чрез четене на мъдреците

тема след тема се превръща в поредното изкуфяване през поредната банална презентация на лични заблуди, наричана от заблудените 'възгледи' или "убеждения"...

Така чудесно се опримерява как "четенето на мъдреците" не е направило никого нито по-мъдър, нито по-умен, нито по-усъвършенстван. Същото се отнася и до снасянето на баналните популистки наивни идеализми - заемки "на парче" от "добрите приказки" за "нещастни деца, търсещи изход/спасение". Но важното е да се презатвърди колко са устойчиви на "негативни чужди блатни влияния"...

Пътят към изкуфяването е постлан с възвишени измишльотини и лични нагласации... но векторът му е само един. Възможноста Изкуфяването да се маскира като 'духовност' или свободни съчинения  само стабилизира този вектор.

Стабилизирането върви с пълна сила и с изгодната роля на "Унизени и Мачкани от лошите блатни същества", като все пак стоически оцеляват заради възвишеността, мъдростта, твърдостта и силата си. Тази игра е по дифоулт наивна, играете си я наивно... но ви върши работа като декор и мизансцен на личния театър от самозаблудни преживелици.

Поради ограничеността си и силната привързаност към собствените си възгледи посредствените хора често прибягват до отричане на това, което не се вписва в разбиранията им. Неспособността да се абстрахират от вече приетата позиция и да погледнат през очите и на другия са нещо характерно. За себе си те може би са с усещането, че анализите им са логични и коректни, но дори само поради ограничената си основа, те обикновено не са такива. За синтез, при който съвместяването следва да замени сляпото отрицание и дума не може да става. Посредствените хора отричат всичко, дори и ако само една малка част от дадено твърдение е неприемлива за тях. Това обикновено е първосигнално и емоционално-обусловено. Задълбочаване по някой въпрос е възможно но само в посоката, която кореспондира с нагласите и интереса на въпросните хора. В противен случай нищо няма да достигне до тях такова, каквото е - те или ще го пренебрегнат или изопачат до неузнаваемост.

С възрастта всичко описано по-горе е много вероятно да се усили и мисленето да стане почти изцяло рефлективно или автоматично. Моментите на проверка намаляват и изчезват, или пък всичко става само фиктивно, "на думи". Търсенето на истината започва все повече да се превръща в защита на личната "истина". Тези процеси могат да достигнат до крайности, които да доведат до учудване всеки трезво-мислещ човек. И за мен някои подобни прояви са ми изглеждали странни, неприемливи и необясними, но като се отчете, че те са резултат от дълго, постепенно и упорито поддържани представи, може би не са толкова непонятни.

 

Чудесно си написал автопортрета си, като дори си реализирал някои опити за обобщения. Тук-там има проблеми и неточности... Но без детайлите, в по-общ план - бива.

Въпреки това - някои изречения са направо съчетание от глупости, но като се вземе предвид какви миризми си излял последния месец по Калдата... това все пак е по-добър опит за подражание на интелигентност.