С посредствеността можем да се сблъскаме навсякъде. Тя обикновено е неразумна, груба, незачитаща различното, а това са все неща, които на мен лично не ми допадат. Как обаче е правилно и целесъобразно да се реагира? Мълчанието и игнорирането често водят до чувството, че всичко е позволено и ненаказаност. Да, при това с времето посредстветото вероятно ще деградира допълнително и ще се самоунищожи,  но то също така ще окаже вредно влияние на всичко около себе си. Да свеждаш постоянно всичко останало до собственото си ниво и разбирания е проява на нетърпимост, нетолерантност и егоцентризъм. От другата страна са толерантността и приемането на различното, които не е задължително да означават някакъв вид харесване на грубото и грозното, а приемането им като неизбежни, в известен смисъл необходими и имащи своето място в света. 

Въпросът с трансформирането на това, което смятаме, че трябва да оставим назад в миналото, в нещо позитивно и полезно за бъдещето, е сложен. Споменавам го, защото посредственото е проява точно на първия вид сили, които се борят за своето съществуване и място под слънцето.

Та накратко: как е най-удачно да се противопостави човек на посредственността и деградиращото?

преди 1 час, Just a Stranger написа:

С посредствеността можем да се сблъскаме навсякъде. Тя обикновено е неразумна, груба, незачитаща различното, а това са все неща, които на мен лично не ми допадат. Как обаче е правилно и целесъобразно да се реагира? Мълчанието и игнорирането често водят до чувството, че всичко е позволено и ненаказаност. Да, при това с времето посредстветото вероятно ще деградира допълнително и ще се самоунищожи,  но то също така ще окаже вредно влияние на всичко около себе си. Да свеждаш постоянно всичко останало до собственото си ниво и разбирания е проява на нетърпимост, нетолерантност и егоцентризъм. От другата страна са толерантността и приемането на различното, които не е задължително да означават някакъв вид харесване на грубото и грозното, а приемането им като неизбежни, в известен смисъл необходими и имащи своето място в света. 

Въпросът с трансформирането на това, което смятаме, че трябва да оставим назад в миналото, в нещо позитивно и полезно за бъдещето, е сложен. Споменавам го, защото посредственото е проява точно на първия вид сили, които се борят за своето съществуване и място под слънцето.

Та накратко: как е най-удачно да се противопостави човек на посредственността и деградиращото?

 

Избягвай го.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

С посредствеността можем да се сблъскаме навсякъде. Тя обикновено е неразумна, груба, незачитаща различното, а това са все неща, които на мен лично не ми допадат. Как обаче е правилно и целесъобразно да се реагира? Мълчанието и игнорирането често водят до чувството, че всичко е позволено и ненаказаност. Да, при това с времето посредстветото вероятно ще деградира допълнително и ще се самоунищожи,  но то също така ще окаже вредно влияние на всичко около себе си. Да свеждаш постоянно всичко останало до собственото си ниво и разбирания е проява на нетърпимост, нетолерантност и егоцентризъм. От другата страна са толерантността и приемането на различното, които не е задължително да означават някакъв вид харесване на грубото и грозното, а приемането им като неизбежни, в известен смисъл необходими и имащи своето място в света. 

Въпросът с трансформирането на това, което смятаме, че трябва да оставим назад в миналото, в нещо позитивно и полезно за бъдещето, е сложен. Споменавам го, защото посредственото е проява точно на първия вид сили, които се борят за своето съществуване и място под слънцето.

Та накратко: как е най-удачно да се противопостави човек на посредственността и деградиращото?

Развиваш себе си и не се занимаваш с глупости.

посредствено литературно съчинение

 

има и нормален език на общуване

 

 

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Та накратко: как е най-удачно да се противопостави човек на посредственността и деградиращото?

посредствеността и деградацията са  субективни понятия

прибягва се до 

еволюция  революция 

опитът е важен практиката

пословиците и поговорките и притчите помагат

 философията логиката също

математика  физика химия

тези хора са най- непосредствени

като цяло да знеш теорията как нещата се получават

винаги има и по-кратък път

трябва ефективност и производителност

да вкарваш малко труд и да получаваш голям резултат

даже посредствеността  и декрадацията може да са полезни 

имаше  една филосфия на някой си

да правиш нещата на 80 %  и да не се занимаш с дефектите  които са незначитилени 

защото  е загуба на време

 

преди 17 часа, Just a Stranger написа:

С посредствеността можем да се сблъскаме навсякъде. Тя обикновено е неразумна, груба, незачитаща различното, а това са все неща, които на мен лично не ми допадат. Как обаче е правилно и целесъобразно да се реагира? Мълчанието и игнорирането често водят до чувството, че всичко е позволено и ненаказаност. Да, при това с времето посредстветото вероятно ще деградира допълнително и ще се самоунищожи,  но то също така ще окаже вредно влияние на всичко около себе си. Да свеждаш постоянно всичко останало до собственото си ниво и разбирания е проява на нетърпимост, нетолерантност и егоцентризъм. От другата страна са толерантността и приемането на различното, които не е задължително да означават някакъв вид харесване на грубото и грозното, а приемането им като неизбежни, в известен смисъл необходими и имащи своето място в света. 

Въпросът с трансформирането на това, което смятаме, че трябва да оставим назад в миналото, в нещо позитивно и полезно за бъдещето, е сложен. Споменавам го, защото посредственото е проява точно на първия вид сили, които се борят за своето съществуване и място под слънцето.

Та накратко: как е най-удачно да се противопостави човек на посредственността и деградиращото?

Как да се реагира на това чудо - както може.
Това дали може е практически въпрос, а не умозрителен.
За да стане нещо на практика е необходима енергия.
Умозрителните разсъждения и практическата реализация се различават по това,
че разсъжденията не оказват пряко материално и енергийно въздействие.
Реализацията винаги се нуждае от прякото задействане на някаква енергия.

Посредственост сама по себе си може да означава просто средно ниво:
някой или нещо не е най-висша проява на гениалност, 
но не е и дъното на дебилността, ами е някъде около средното ниво. 

Такава оценка освен това е относителна - нещо може да е ниско,
по едно качество, но в същото време да е високо по друго качество.

Дотук няма нищо лошо или добро и нищо лично.
Никой няма да бъде съден за това, че е посредствен или някакъв друг.
Но ако той направи нещо престъпно, може да бъде съден за това си деяние.

Например ако някой е посредствен (или обратното - гениален) това само по себе си 
не трябва да е проблем за никого.
Но ако въпросната личност напада агресивно друг и му пречи сериозно,
тогава вече има причини за конфликт и може би съдене.

За да има съдене трябва да има някаква мярка за справедливост.
Това е сложен въпрос, но справедливостта предполага съответствие на някаква
истина, правилност, добро или закон.

Законите също могат да бъдат различни. 
Например един справедлив закон е закона на джунглата - побеждава по-силния и големия.
Това е справедливо в смисъл, че щеше да бъде по-несправедливо,
ако винаги побеждаваше по-слабия, по-малкия и по-некадърния.

Ако човек е потърпевш във отношенията си с други хора, 
това несъмнено показва че не му достига някаква енергия.
Обратното, ако някай напада други хора би трябвало да има излишък на енергия,
което пак си е дисбаланс.

По отношение на мъжете и жените китайските учители казваха, че
нещастията на мъжете се дължат на недостиг, 
а нещастията на жените се дължат на излишък.
 

преди 21 часа, Just a Stranger написа:

Та накратко: как е най-удачно да се противопостави човек на посредственността и деградиращото?

Образованието!

Като предишното, а не като сегашното. За да не им спрат парите за училището, пишат от тройка нагоре, а учениците да са за двойка и надолу.

преди 18 часа, Емил Костов написа:

Развиваш себе си и не се занимаваш с глупости.

Ако живееш сам в гората или планината - може. Ама хората сме стадни животни. Как да се развиваш, като около тебе цари посредственост и простотия. Ти не я ли забелязваш? Или забиваш главата в пясъка?

Благодаря на всички за отговорите. 

Абстрахирането разбира се е възможност, но това за мен означава да спра да се боря - в смисъл да спра да правя желаното от мен... Ясно е, че всяко нещо изисква усилия, всяко действие получава съответстващо му противодействие, а темата отворих именно за да потърся различни гледни точки по отношение на ефективното справяне с проблема. Още веднъж благодаря на отговорилите. Темата, разбира се, не е изчерпана и приключена, и аз ще очаквам и други отговори,както и ще продължа участието си в нея.

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

Абстрахирането разбира се е възможност, но това за мен означава да спра да се боря

Не превръщай живота си в борба!! Или какво, и ти като Хитлер пишеш тук "Моята борба" ли?!  

В друга тема ти споделих какво е смирение. В тази връзка, то към въпросната посредственост трябва да се подходи със смирение, т.е. да не очакваш тя изчезне и към всеки със въпросната посредственост да постъпваш праведно, а не по правила или по твое правило. 

Ако не ти е понятно какво е праведен живот, то уви ще се наложи да беседваш с богослужител или клира на някоя религия. Все пак да ти припомня, че в нашата държава има регистрирани вероизповедания и именно към някое от регистрирано такова от светската власт да се консултираш, за това какво е праведно живеене.

Успех!!!

преди 6 часа, г-н Велев написа:

Образованието!

Като предишното, а не като сегашното. За да не им спрат парите за училището, пишат от тройка нагоре, а учениците да са за двойка и надолу.

Ако живееш сам в гората или планината - може. Ама хората сме стадни животни. Как да се развиваш, като около тебе цари посредственост и простотия. Ти не я ли забелязваш? Или забиваш главата в пясъка?

Много добре я забелязвам и затова се развиваш и учиш, за да не си посредствен.

на 2.07.2023 г. в 16:38, Just a Stranger написа:

как е най-удачно да се противопостави човек на посредственността и деградиращото?

Първо за посредствеността. 

Посредствените сме тези ПО СРЕДАТА между двойкаджиите и отличниците.

Второ за злонравните хора

Тях ги има сред всички, така че не са само сред посредствените.

Трето за отношението

Съобразно с думата, отношението е относително.  Зависи от едната и другата страна, навиците на едната и другата страна, настроението им в момента, значимостта на постъпката и пр. не зная кое. Като така, има едни културни решения, които са устояли на времето. Част от тях ги има в темата за простака. Обаче, като става дума за посредствеността, аз нямам отношение. Твърде много сме. Евентуално мога да разсъждавам по темата какво да е отношението на посредствените към гениалните и идиотите или какво е отношението на гениалните и идиотите към нас, дори какви са обичайните отношения помежду ни, без ония "маргинали". Общо взето, разумно е да правим както в клас- да се държим с по- слабите ученици както сме се държали, с по- силните както сме се държали, а с тези с равен успех: най- дружески. С тях сме в една класа.

преди 51 минути, Търсещ истини написа:

Първо за посредствеността. 

Посредствените сме тези ПО СРЕДАТА между двойкаджиите и отличниците

Мисля, че в езика ни думата е с доста по-негативно значение. И не става въпрос само за категория хора, но и за тенденция. Посредственото е това, което влече надолу - всеки в зависимост от позицията му. 

Не искам да наричам никого "прост" или "простак", а и аз от тези хора знам колко мога да очаквам. Проблем е когато проявите им са за сметка на разумното и смисленото, но пък за мен е крайност и пълното им ограничаване. Привърженик съм на баланса, но той може да дойде само от разумното.

 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Посредственото е това, което влече надолу - всеки в зависимост от позицията му. 

Цялата тема е фейк. Още от антрето си. Ето няколко аргумента:

- Кой е посредствен - етимологията на думата е ПО СРЕДАТА, но това е само когнитивния й смисъл, но не и народния и емоционалния такъв.

- Смисълът на понятието е в неговата интерпретация - емоционалната заложена форма е негативна и идва от детството и изискващите родители и възпитатели. Именно оттам се задава емоционалното й негативно значение.

- Когнитивното и смисловото значение, лишено от емоционалния си аспект, е напълно естествено условно ситуиране - заради условния избор между "две условни нива". При различен избор, едно и също ситуиране ще бъде "по средата" или ще е "краищата" ( най-общо)...

- Използването на понятието ПОСРЕДСТВЕНОСТ в неговия емоционален смисъл в опит за съждения, е смислов дисонанс. Той изразява само субект, който носи в себе си своето "наранено дете" и в темата се издава неговия дисонанс като "въпроса - какви са вариантите за реакция"... Но защо е нужна реактивност, на какво, заради кое и на кого е нужна и кога тя е в дисонанс - е вече съвсем прост анализ и се корени в проблемите на самия субект, а не в понятието.... Нуждата от реакция извира от сложността за преработка на дисонанса, а той е ехо от непреработеното травмирано минало на субекта.

- Всъщност схемата е проста - негативната конотация на понятието ПОСРЕДСТВЕН определя че субектът който я ползва има идентичност и ситуиране че е "над посредствеността". Използването "влече надолу" е само част от изразните средства с които се задава личното отражение на субекта, като такова че "не е посредствен и припознаването на сигнали като "посредствени" имат върху него влияние и го подбуждат към активни действия". Самия автор определя дисонанса си и незрелия начин по който го прави съвсем ясно го отразява доколко и докъде стига с "нивото си". Спрямо по-ниски нива - той е "над тях", но за нива над неговото, именно той е "фактора, който ВЛЕЧЕ НАДОЛУ".

- Всъщност - социалният контекст при израстването определя илюзията за "целия социум". Средата в която израства даден субект, му дава първите сигнали за съответна самооценка. Но тук се вижда че тя въобще не е на зряла личност, а емоционалните значения имат приоритет и задават един фрустриран профил.

======================

Сред темата има естествените за няколко човека потъвания в т.н. "когнитивни грешки" или "когнитивни заблуждаващи предразположения". Невъзможността да реализират автомониторинг на сигналите които издават ги прави да са чудесни за изучаване, защото наличието на такъв тип осъзнаване и отработване променя цялата схема на профила на който и да е субект. Така - докато са автентични показват чудесно наследството на ранните си неотработени етапи, нужните компенсаторни самозаблуди, чрез които се опитват да консонират психичния си баланс. 

======================

В общ смисъл, темата е открита от субект, който представя и изразява личния си дисонанс, сред даден дисониращ контекст. От неговата переспектива и от участията на всички останали, освен един, работата е подобна, защото те веднага резонират точно като автора по същия дисонанс.

Грешката в самооценката е от компенсаторна и е напълно естествена в конфликтираща дуалност. От една страна - личната компенсация подава усещането че субектът е "над посредствеността", но от друга - самия дисонанс спрямо сигнали на "посредственост" според него "го влекат надолу и трябвало да се бори или да се примири"... Само по себе си последното е именно ехо от същия конфликт в неговото детство.

Грешката в самооценката идва главно от компенсацията чрез която тази оценка е сменила полярността си - това се е случило именно с т.н. "духовни книги" и това, че същия субект не намира сходство сред социалното си обкръжение, за да споделя личните си преживявания и духовни "сънища". Парадоксът е - че именно заради тази компенсация той в обкръжението си е маргинал и се самоусеща като такъв.

Маргиналите имат само два варианта за "бърз емоционален отговор" защо са различни - единия е "че са над масата", другия е - "защото не са на нивото й". И двата варианта всъщност произхождат от сходни неотработени проблеми характерни за всяко детство.

 Единствено @Търсещ истини задава доста сносни аргументи като ги извежда адекватно, като той по принцип е повече подготвен, повече склонен към съждения в този случай. Обаче когато той самият е засегнат и интерпретира емоционално на подадени тригъри - също реагира негативно и това подбужда негативни сработвания по линията "импулс<->реактивно защитно действие"...

При друг субект, който не резонира на емоционалните стойности в обмена, не би имало въобще такъв дисонанс. Не би имало и при субект, който е отработил естествените проблеми в развитието на личността си.

 

преди 23 часа, Just a Stranger написа:

Мисля, че в езика ни думата е с доста по-негативно значение.

Да, такова настроение съществува. Вероятно произходът му е от времето не Просвещението, когато неколцина образовани започват да изпъкват, а останалите са посредствени. Същата нагласа е и към "еснафите, бюргерите". Някои персони са модерни, а мнозинството, еснафите са едни изостанали... Такъв негативен нюанс към средните се формира по принцип у елита, все едно дали е заслужаващ или не, за да го отграничи от тълпата.

Споменавам "заслужаващ или не", защото в елита, както и сред отличниците има едни способни, други деца на заслужили, трети деца на умели рушветчии и какви ли не. Веднъж влезли в елита, те презират и се разграничават от посредствените, приписвайки им негативни характеристики. 

Последното за думата е от някакъв речник: "посредствена, посредствено, мн. посредствени, прил. Който не се отличава с особени качества от средното ниво".

Така или иначе основният проблем според мен е желанието да се свежда всичко до собствените представи и рамки. Сякаш това дали другият е съгласен или не е съгласен, прав е или греши, с нещо ще направи собствените ни знания и разбирания по-големи. 

Склонността за приравняване към собствените разбирания е масова, а това често означава изопачаване, огрубявяне и др. Лошото е, че някои хора при това са твърде настойчиво и агресивни, и изцяло не зачитат свободата на другите. За тях свобода е само собствената им свобода и по-точно интереси (защото свободата им е илюзия).

Спамиш в собствената ти тема. В общите приказки си точно посредствен и запълваш празнините си с клишета.

В последния ти коментар първото изречение е единственото вярно и то също е заемка. По принцип "свеждането ВСИЧКО до собствените представи и рамки" е начин по който работят мозъците ни. Твоят - също... и е без всякакво значение да го обосновавам, защото така или иначе за теб е незабелязано и няма как да го регистрираш. Това също е част от начина по който работят мозъцитени - твоят също.

Това е раздел за психонауки - някъде видя ли да си написал нещо в тази сфера? Ще напишеш ли нещо по заглавието, което сам си избрал? Например - напиши кое и какво е ОТНОШЕНИЕ и кое  "отношение се нарича "разумно"...

 

А може би посредствеността е като океан, който човек трябва да преплава - да не се оставя на простащината го потопи, защото тя волно или неволно "с добри намерения" ще го повлече надолу. В този смисъл разумно е, човек въпреки всичко да следва своя път. И да не забравя, че по своята природа стихиите нямат разум и човечност, и оставяйки се в тяхна власт човекът губи своите.

Негативна денотация  понятието "посредствен" няма, но за сметка на това конотациите изразяват негативно отношение на този който нарича другите посредствени. = Посредственият човек няма проблем с другите, но за сметка на това другите имат проблем с въпросният. 

= "Разумното" отношение към посредственото (посредствеността като абсолютна конотация) е изцяло субективно. 

Принципно има вежлив и груб подход към посредствеността. Това обаче не променя посредствеността, а посредствения. 

преди 12 часа, Just a Stranger написа:

да не се оставя на простащината го потопи, защото тя волно или неволно "с добри намерения" ще го повлече надолу. В този смисъл разумно е, човек въпреки всичко да следва своя път. И да не забравя, че по своята природа стихиите нямат разум и човечност, и оставяйки се в тяхна власт човекът губи своите.

волно и неволно отново започваш да подражаваш и имитираш общите приказки, с които се фантазираш кои, какво и кое е "простащина", докато ти се извисяваш "над простаците".

Тия общи приказки са съвсем популистки и издават онова, на което резонираш и как си го попил за да го ползваш при вживяването на ролята си, като свой ред го изразяваш с инстинктивния импулс - че както е било при теб, така ще е и за всеки друг.

Това, и така, си върви вече над 10 години и няма да се промени с нищо, защото за теб това е 'спасението' и дори се фантазираш че "това бил твоя път". А път няма... Преживяванията и фантазиите не правят път, а само го имитират, за да поддържат илюзията. На сън - толкова може и това е максимума.

изглежда сред живота ти твоята надежда е, че ти си бил "умника", докато тия наоколо са простаци. Има и такива варианти и микросоциални среди, но в контекст на умни, начетени и интелигентни хора ти се явяваш точно 'простака'. И за тях - ти си "тоя, който влече надолу". Ето това е проблемът и на участието ти тук.

Разумното отношение, се явява умението да развиеш усет кое, какво и на какво резонира "средата" и всеки сред нея на какво ниво е. Гъвкавостта, динамиката, изменчивостта ... са качества на разума и съответно - споменатото 'разумно поведение' е техен израз и го определят като вектори.

Освен това имаш съвсем идеализирани фантазии за "доброто, силното, важното, разумното ( вкл и духовното)..." Съвсем наивни и идеални представи по които се водиш за да "разпознаваш и да се ситуираш". Това те и довежда до заблудите.

 

на 3.07.2023 г. в 19:13, Just a Stranger написа:

Абстрахирането разбира се е възможност, но това за мен означава да спра да се боря - в смисъл да спра да правя желаното от мен...

Защото?

на 2.07.2023 г. в 16:38, Just a Stranger написа:

Как обаче е правилно и целесъобразно да се реагира?

 

на 5.07.2023 г. в 23:43, Just a Stranger написа:

А може би посредствеността е като океан, който човек трябва да преплава

По- скоро лъки, мочурища, огласени от крякане и заето от обитатели със здрави зъби. Венецът на природата трябва да ги преброди внимателно, за да не затъне, да не го повлече надолу, да не го захапят отровни зъби. Целият смисъл на това пионерско дело е да се стигне до някакво плодородно поле с работещи хора.

Блазе на тези, които са родени сред плодородните полета. Където има ред и агрокултура, където климатът не е добър за масовката.

В раздел "психология" двама фантазьори се жалват един на друг колко е труден живота на възвишените. Е, няма по-възвишени...

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

По- скоро лъки, мочурища, огласени от крякане и заето от обитатели със здрави зъби.

Ами те жабите си искат блатото. Разбираемо е. Някак си ми е непонятно, че им се позволява, но щом това ниво е приемливо, ще се съобразя. А иначе те да си фантазират, колко ми е неприятно, колко съм нещастен, колко съм асоциален и други, смело мога да кажа, абсолютни глупости, защото действителността е пълна противоположност на това.

Неприятно е, че темата се свежда до мен, защото аз се справям с проблемите си. Но пък е доста показателно желанието на някои да си докажат, че не успявам. Аз поне зад това виждам злоба и отмъстителност в единия такъв участник. За другия ще замълча. Но напоследък и двамата са ми като сянка, нямащи търпение да се проявят след всяко мое мнение. Поне да проявяваха малко повече креативност, но за съжаление виждам, че тотално са се изчерпали.

преди 21 минути, Just a Stranger написа:

...

Заглавието предполага и друга насока на осмисляне

"Какво е разумното отношение към посредствеността в себе си". Много философски системи се борят с това, стремят се човек да надвиши сегашното си. Има пътища, стъпала, крайна цел. Моят възглед е, че това става със самоусъвършенстване чрез четене на мъдреците. Други смятат, че пътят е чрез унижаване на другите, така, без да се усъвършенстват, изпъкват... като глист на буца.