преди 2 минути, Just a Stranger написа:

Виждам нещо сбъркано в теб залегнало дълбоко в психиката ти.

Това е твоя илюзия!!!  Не знам на какви медикаменти си, но определено менталното ти здраве е сринато!!! 

преди 5 минути, dioib написа:

Това е твоя илюзия!!!  Не знам на какви медикаменти си, но определено менталното ти здраве е сринато!!! 

Не пия и не вземам дрога. Но пък ти виж себе си. 

преди 1 час, insec написа:

Но със голи теории, предположения и разсъждения

там е работата - нито от тия не е, а е просто нужната на някои приказка за успокояване на тревожни души. Докато тия наивизми за прераждането добият ролята на "теория", ще са нужни твърде много други условия... А те не са налице. Не са налице от векове... Въпреки това те са живи именно защото са нужната "сладка дъвка" за тревожните души.

 

преди 1 час, insec написа:

Критиката на Нагарджуна

От познавателна гледна точка въпросния автор извежда концепцията си като антитеза на множество от индуистките консервативни концепции, както и спрямо вътрешно-будистки залитания.

- Сложността на будистката концепция, е голям проблем за нейната популяризация.

- От друга страна в самият будизъм  възникват широк набор от интерпретации и всяка дърпа "будизма" към нея си. Всъщност така е и досега.

- И трето - всяка концепция за описание на света, трябва да намери "философско място" сред вече заварените концепции. Това е хилядолетна традиция и други автори и модификатори на концепции, преминават през същото. Пример за това е ШАНКАРА...

Всъщност... игрите на концептуалност нямат отношение пряко към будизма. Философската страна на будисткото послание, е призвана да е само помощно средство към практическата насоченост, а не самоцел и потъване сред капана на мозъчните и ментални игри.

преди 31 минути, Just a Stranger написа:

Не пия и не вземам дрога. Но пък ти виж себе си. 

Трудно ще е ..... нямам огледало!!! 

Моме, слаба артистка си.  

Лесно се играе зъл, но трудно се играе глупак. Лесно се играе трезвен, но трудно се играе пиян. 

Гледай си там в кристалното огледало или сфера, но не ставаш за гадателка!!! 

преди 28 минути, _ramus_ написа:

мозъчните и ментални игри.

Там няма игри или капани.  Самия мозък не е болен, а увреден. Говорим за физическо увреждане!!! Да, ако е вследствие на въздействие на психотропни вещества е друго, но продължителната употреба отново води до физически уреждания. 

Какви капани и игри ти си привиждат и на тебе? Това заради пианото ли, че някой от родителите ти те е налагал по главата когото не си бил послушен???  

ОК, приемам, че по езотериката имаш знания, но по отношение на психиката и прочие .... нямаш!!! 

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

Драги съфорумци, дайте някой пример на "истински" и "неистински" човек. Ако в себе си някой е Наполеон, но пред хората е "Инженер Ганев" или обратното, кое е истинското?

Истински човек е този който постъпва в синхрон със словото си. Неистински е този който говори едно, но постъпва по друг начин. 

Бе стига сте се правили на психолози, ами кажете, защо синьото е синьо и хората са съгласни, че е синьо?

Даже и червеното.
Па да не говорим за зеленото...
Или кебапчетата.

 

Прочее, "кебап, кебаб" основно означава ястие от нарязано (месо). Думата у нас е турцизъм през арабски от древен фарси (Персия).

преди 4 часа, rado_svet написа:

е синьо и хората са съгласни,

съгласни стават хората, които се съгласяват  .  Отговорът е заложен в самия въпрос.

Договорената социална истина е чудесен регулатор на социалните отношения и битие и спомага за всички социални процеси. Без конвенция в дадена група, тя дори не може да се нарече така. 

От гледна точка на стойността на цялостна или фрагменти от конвенции за даден субект - това е въпрос на негов избор, но това е на етап на зрелост, когато му е възможно да различава, да осъзнава и да прави избори за себе си, разглеждайки се като "АУТ-САЙТ(д)ер".

Това е широка тема - отношението и динамиката на груповите конвенции спрямо индивидуалния опит и посока на развитие... Тук едва ли някой има компетентност по нея, така че... без значение.

преди 14 часа, _ramus_ написа:

съгласни стават хората, които се съгласяват  .  Отговорът е заложен в самия въпрос.

Договорената социална истина е чудесен регулатор на социалните отношения и битие и спомага за всички социални процеси. Без конвенция в дадена група, тя дори не може да се нарече така. 

От гледна точка на стойността на цялостна или фрагменти от конвенции за даден субект - това е въпрос на негов избор, но това е на етап на зрелост, когато му е възможно да различава, да осъзнава и да прави избори за себе си, разглеждайки се като "АУТ-САЙТ(д)ер".

Това е широка тема - отношението и динамиката на груповите конвенции спрямо индивидуалния опит и посока на развитие... Тук едва ли някой има компетентност по нея, така че... без значение.

Подозирам, че некои хитри индивиди виждат синьото червено, но го наричат синьо, защото така казват всички.

Или па некои коварни извънземни, рептилоиди под прикритие...

Хората казват едно, а правят друго, защото е по-лесно да кажеш нещо, отколкото да го направиш. Когато се стигне до правенето обаче ще си намерят всякакви извинения. Особено тези, които са склонни да се надценяват - на думи могат какво ли не. Като цяло екстровертите също нямат правилна преценка за себе си и в мислите и думите си могат повече неща, отколкото в действителност. Те са склонни да оценяват предимно другите, но не и себе си и често са неадекватни по отношение и на двете. Именно адекватността на (само)оценката може да се изведе като ключово. Хората често надценяваме възможностите си, предполагаме, че желанието да постигнем нещо само по себе си е достатъчно, но се подценява силата на навика и упоритостта му. Така волята се оказва недостатъчна да преодолее утвърдените назад във времето модели. Например алкохоликът може постоянно да повтаря, че само да поиска и ще спре да пие, но реално да не е способен да преодолее този утвърден във времето навик. Той най-вероятно си вярва и именно това е погрешната оценка на ситуацията и самооценка на възможностите си.

Тук из темите ясно се вижда неадекватността в оценките на някои участници и упоритостта с която ги изразяват. Да, те не се ангажират с действия, но на тях не им е и нужно. Идеята обикновено е да се създаде усещането за голяма разлика между тях и другите, естествено в тяхна полза. Дали това ще е чрез надценяване на себе си или чрез принизяване на другите, няма значение. Тук има ярко изразени примери и от двата типа. По отношение на темата, разбира се първите обикновено са тези, които казват едно, а правят друго, именно поради склонността си да се надценяват.

Смотреть онлайн Шоу Притворщики - все выпуски бесплатно на Че (chetv.ru)

Първия пост е толкова дълъг, че не го прочетох. Аз мислех и продължавам да мисля, че когнитивните способности - това означава способността на човек да има такова добро възприятие за нещата, че да отива в правилната посока, без реално да се замисля за това. Това е научена, заучена или усвоена информация на мозъка, което действа и като предпазно средство, защита. Имала съм такова усещане, но точно сега не мога да се сетя. Все пак ще се опитам да дам пример - Когато вървя в някаква посока и съм насочила погледа си напред, да стигна до определена точка, без реално да я виждам с очите си. Но тъй като целия ми поглед е насочен напред и като смятаме периферното зрение, мозъка възприема всичко това на някакво ниво, затова в първия момент в някакъв магазин виждаш много шарени различни неща и си мислиш, че не виждаш червените сандали, които търсиш и правиш няколко стъпки просто, за да отидеш по-напред, а всъщност се оказва, че си стигнал точно до тях. Ето, това мисля, че беше.  

преди 4 часа, SummerHaze написа:

когнитивните способности

Не е интуиция!

Познавателните способности показват дали човек може да анализира случващото се. Отделно дали е в състояние да усвоява нещо по-бързо или по-бавно. 

Те не за свързани само и единствено с усвояване на знания, а са свързани и с усвояване на умения. 

Образно и вулгарно: Човек дали е способен да  възприема чуждото (непознатото) познание. 

В някои отношения начетеният човек е когнитивно неспособен, т.е. не вижда, че по-хубавите сандали са сините.  

Пак да си кажа, ще пиша без да съм го прочела. Значи имаш предвид, че когнитивните способности означава да възприемаш чуждото познание т.е. не е четене на мисли, но да си го чул и възприел. Сега, не знам дали това със сандалите е свързано с интуицията. Честно казано, не знам кога слушам интуицията си и кога не - всичко е въпрос на мисъл. Но вероятно тези способности се развиват още от бебе. Разбрах ли правилно?

Пък се сетих и за още нещо - може да е просто така нареченото трето око, което вижда вместо тебе. Забелязал ли си, че ако човек те гледа и ти се обръщаш да го гледаш - е, това не е ли когнитивна способност.

преди 9 часа, SummerHaze написа:

Разбрах ли правилно?

Цитат

Терминът познавателна способност (ПС) е общ термин за означаване на висшите мисловни процеси, с чиято помощ хората придобиват знания, решават проблеми и правят планове за бъдещето.

Те почват да се развиват от бебе, но към определена възраст достигат своя апогей, кой грубо казано е еманация. На по-късен етап те не, че отслабват, а просто човек губи смисъл да придобива знания и/или не му се занимава с решаване на проблеми, т.е. не правят планове за бъдещето, а изцяло се "потапят" в ежедневието. 

Най-общо казано: Човек да е любопитен, т.е. сблъсквайки се с нещо непознато да "тръгне" да го "разгадава". = Защо туй така се получава?! Как да мога да го контролирам и/или управлявам, за да може бъдещето да стане по начина по който аз го желая?!   

Ползвах сандалите, защото те не са само червени.  Основната функция е да са ти удобни, а не да са с определен цвят. 

п.п. Има хора които са възприемчиви, но има и други, които не възприемат чуждото, а настояват на своето. 

преди 9 часа, SummerHaze написа:

трето око

Тук не става въпрос за друг вид "приемник" (сетиво), а за начина да анализираш нещата, за да променяш бъдещето си.  => Някои му викат да си адекватен към действителността си и правилно да взимаш решение, но това е грубо и вулгарно казано.  

Затова и да, повечето уж имат когнитивни (познавателни) способности, но предпочитат да действат по свои предразсъдъци. 

Принципно: Мисли не могат да се четат, но за сметка на това могат да бъдат предизвикани в другия и той да остане с впечатление, че другия му ги чете. = Това обаче е друга тема. => Мнозина измамници я ползват, т.е. ползват особености на психиката, за да втълпят мисъл, която да я приемеш, че е твоя. 

Казването, разбира се, е по-лесно от правенето. Затова то често е само пожелателно. Казваме това, което ни се иска (да можем) да направим и само това, което искаме другите да чуят. Много неща трудно ще си позволим да изкажем на глас, а дори и само пред себе си. 

Също така оценката на възможностите ни и на действителността е в една или друга степен изкривена. Говорят едно, а правят друго екстровертни хора, които са прекалено самоуверени без покритие, с високо самочуствие, което обичат да показват. При интровертите говоренето тъй или иначе е малко. Често и правенето е малко или остава неспоселено, защото то също е форма на самоизява. 

За да реализираш нещо е нужно освен желание и наличие на подхосящите условия за това - вътрешни и външни. Вътрешните (способности и качества) следва да са вече развити в някаква степен, защото ако тепърва се започва с развитието им, един живот не стига. Външните може да са неподходящи и човек сам да трябва да си ги създаде.  Това понякога може да е трудно и непосилно за много хора. 

Хората като цяло рядко можем да оценим точно възможностите си и условията на средата. Но пък да кажем можем всичко. Да, някои имат вътрешни задръжки (срам, страх, неуверевост), но пък при тях нещата са обърнати - казват, че не могат да направят нещо, а това да не е съвсем така.

преди 14 минути, 16562 написа:

Много неща трудно ще си позволим да изкажем на глас, а дори и само пред себе си. 

В едно си "прав": Човек си остава суетен, т.е. все ще му е необходимо "огледало" където да се огледа и разочарова от себе си, а не да счита, че той е по-по-най от другите. 

Да, за Вас ще е трудно, но това не означава, че за други това ще им е трудно, т.е. понякога самата когнитивност  пречи на познавателната способност, защото именно тя не може да се справи с неизвестното. 

 

на 16.05.2024 г. в 5:10, dioib написа:

Тук не става въпрос за друг вид "приемник" (сетиво), а за начина да анализираш нещата, за да променяш бъдещето си.  => Някои му викат да си адекватен към действителността си и правилно да взимаш решение, но това е грубо и вулгарно казано.  

Човек в голяма степен е адекватен към действителността, но когато самата действителността не му представя правилните изходи - всъщност изход няма.

И той започва да си седи на едно и също място, защото друго уж не може да се прави, което е ужасно.  

Не, психиката ми хич не е разбита. Просто светът е съвършен откакто съм се родила. Дали не превърнах всички хора в убийци след тези думи? И не мисля, че хората лъжат. Те просто, когато говорят винаги говорят за себе си - по един или друг начин. Като думите с двояко значение - абсолютно същото е - или си разбрал или не си разбрал - реално всичко зависи от действията. 

преди 59 минути, SummerHaze написа:

реално всичко зависи от действията

или бездействията. 

Не е уместно да се ползва "всичко зависи от едно"!  

Да, прав си.