Простакът е неизменен спътник на всяко добро и градивно начинание. Може да се питаме защо е така, да протестираме и недоволстваме, но изглежда просто трябва да го преодолеем и продължим въпреки всичко. Това е форма на проява на неизбежното съпротивление, което средата оказва на опита да я променим. Така простакът се явява сляп изразител на хаоса в природата, стремящ се да разруши всичко изграждано от чонека. И колкото повече устрем и енергия влагаме в действията си, толкова по-яростна е реакцията срещу тях. Това има и своята полезна страна, а тя е да придобием сили и да се научим да запазваме равновесие в условия на напрегнатост и трудност.

на 10.06.2024 г. в 11:49, 16562 написа:

което средата оказва на опита да я променим.

Всъщност веселата част, освен типичните отживели клишета е, че всъщност точно така "средата се съхранява от простаци, които от простотия непрекъснато напират да я променят към тях си" .

По това се познава простака - той все напира да променя света, защото не му е възможно и му е неприемливо да се адаптира към измененията, които така или иначе си текат сред света и хората.

Умните хора се познават по това че улавят измененията и преходността сред вселената и себе си. Бебчовците в психичен план са си просто инстинктивисти - за да се самосъхранят гледат да нагаждат всичко и всеки според тях си и винаги са с претенции, винаги са съветници, винаги знаят кое е правилното, дето всеки трябвало да направи, ... само и само да изиграят любимия си комплексарски театър.

Та... така е и с комплексарския ТИ театър и тук, на който си сложил афиш "духовен". Ама  само според афиша - вътре филмът е генерална сивота и посредственост, която за да привлече внимание с нещо си, е надянала духовни клишета сред сценария си и непрекъснато пледира да си ги изразява...

Когато само клишетата говорят, говорителят им се свежда до ролята на обикновен театрален папагал.

Сивотата винаги намира начина да се оцвети... някак си, само и само да избяга от безцветието си - поне сред нейния си театър.

Разумният човек променя ненужното и изживялото времето си и запазва доброто. Глупакът няма стремеж за развитие, което е промяна. Той се държи за зависимостите и ограниченията си, защото те са жалкия му свят.

преди 37 минути, 16562 написа:

Разумният човек променя ненужното и изживялото времето си и запазва доброто.

Не го променя, а го "филтрира", като този процес е резултат от вече съзряла личност.

Така, че... остави работите на разумните хора на тях, а гледай още колко прераждания и подскоци ще са ти нужни докато стигнеш и ти да си.

преди 39 минути, 16562 написа:

Глупакът няма стремеж за развитие, което е промяна.

стремеж ... за развитие... не е развитие. Промяна е задължително качество в развитието.

Комплексарчетата напират все да променят около тях си, все напират колко ги "знаят за езотерични знания, дето други не били запознати"... дори и сред виртуални форуми си остават обикновени комплексарчета, нищо че толкова се напрягат да го скрият.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Комплексарчетата

Това, че ти живееш нейде из някакви комплекси поради това, че извън тях си слаб, то не означава, че и извън твоята стеснена област или ареал е така!  

Конете с капаци си мислят, че тяхна е колата и само който им дърпа юздите е техния господар или капитан.  Но, едно е да дърпаш кола натоварена със слама, а друго е да е файтон.  Защото в един случай твоя господар е лакей, а не власт имащ.