Голям купон в тази тема. 

А да питам, къде е парадокса в казаното "Приятели, приятели, няма приятели"

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

А да питам, къде е парадокса в казаното "Приятели, приятели, няма приятели"

Питаш дали друг вижда парадокс като тебе ли? 

Принципно няма приятели, а добри познати. Приятелството е сбор от хора на които им е приятно да са заедно. Затова и в самата група е нормално да считат, че извън групата няма приятелство. 

Иначе, самата тавтология в началото е абсурдна. 

Друг казус. 

Кое е по- добре, да влагаш чувства или да чувстваш влага в отношенията с другия пол?

Решението е: На хлъзгаво - ползвай вериги! 

Което ще рече: Не позволявал влагата да замръзне! 

п.п. Не слушай другия пол. Чувай го!!! Само по този начин ще получиш взаимни чувства. 

преди 20 часа, Търсещ истини написа:

Кое е по- добре, да влагаш чувства или да чувстваш влага в отношенията с другия пол?

Някой е казал кое е най-доброто:

Цитат

"Когато ми трябваха жени, не можех да си ги позволя. А когато можех да си ги позволя, вече не ми трябваха"

Кант: Щастието е идеал не на разума, а на въображението | Impressio.dir.bg

Та?  

на 6.02.2024 г. в 14:10, dioib написа:

Възможно ли е:

И агнето да е сито и вълкът да е цял?

Те агнетата ги угояват и едва ли знаят какво е глад. А на вълците кой им пречи да са цели? Тях кой ги яде, освен понякога други вълци. Ама те тогава стават агнета. Така написаното не само, че е възможно, но е обичайното положение. 

В темата за психология на склонните към фашизъм ми се породи идеята, дали евреите щяха да мразят диктатора Хитлер, ако бяха добре приети от нацистите, бяха издигани като заповядващи, а омразата бе насочена към други народи?

Може ли някой да ми подскаже отговор със своето мнение по въпроса?

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Може ли някой да ми подскаже отговор със своето мнение по въпроса?

Принципно би трябва да са му благодарни, защото ги е направил мъченици, т.е. подлагайки ги на страдание ги е "събуди". 

Основният му недостатък на Хитлер е свързан с възгордяването му. Самият той е потърпевш от Първата Световна Война. -> Ако не е имало въпросната, то не би възникнала и втората. 

НО, за разлика от първата, която се счита за Европейка война (бойните действия се извършват в Европа и касаят разпределение на властта из нея), то втората вече е истинска Световна война, където се е разпределила властта по света. -> Принципно полза са имали тези които са запазели неутралитет, а печеливши са гражданите на Америка. 

Въпроса днес се свежда до това: Как да разпознаеш "вълкът под овча кожа" и "агнето под вълча кожа".

Когато "обърнах" известното клише, то бе неволен мой изказ в един спор извън този форум. Затова и потърсих тук на база каква философия съм го направил!? Ни на йота обаче спора бе базиран на някаква народност или етнос!  Спора бе по-скоро битов и касаеше друго: Защо задоволен човек е недоволен? 

ОК, знайно е, че Вълкът е хищник, но защо напада овце? Защо пастир трябва да обучи куче? Защо изобщо вълците тръгват към населените места? 

Ако на дивите животни не им отнемаш ареала, хабитата, то ще "слизат" ли към ту населените места? 

НО, нека подходим по философски: Кое принуждава човеците да завземат територии в повече? Кое налага и да се градят огради? 

Не е ли видно, че миграцията е по следния начин: Много които мигрират е заради бойни действия по техните земи!? Защо въпросните "агнета" не са сити из своите "пасища"? И после да се вини Вълкът!?

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

В темата за психология на склонните към фашизъм ми се породи идеята, дали евреите щяха да мразят диктатора Хитлер, ако бяха добре приети от нацистите, бяха издигани като заповядващи, а омразата бе насочена към други народи?

Може ли някой да ми подскаже отговор със своето мнение по въпроса?

Това би означавало или еврейската идеология да е различна, или хитлеристката. Но тогава те нямаше да са такива, каквито са. Всъщност точната причина за това Хитлер да приеме антисемитизма като идея не е ясна. Може би просто я е ползвал като инструмент за влияние, за да привлече тези немци с антисемитско настроение.

преди 7 часа, Just a Stranger написа:

Това би означавало или еврейската идеология да е различна, или хитлеристката. Но тогава те нямаше да са такива, каквито са. 

Несъмнено. Хипотезата е при наличие на различна хитлеристка доктрина. Примерно да не е насочена срещу евреите, а срещу славяни. Тогава евреите биха ли спасявали българите? - Защото в еврейската идеология няма "братство" с други народи. Изобщо много интересен казус. Смятам, че интересът би ги насочил към намиране на топла връзка с диктатор, който не е антисемит. 

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Несъмнено. Хипотезата е при наличие на различна хитлеристка доктрина. Примерно да не е насочена срещу евреите, а срещу славяни. Тогава евреите биха ли спасявали българите? - Защото в еврейската идеология няма "братство" с други народи. Изобщо много интересен казус. Смятам, че интересът би ги насочил към намиране на топла връзка с диктатор, който не е антисемит. 

Мога само да гадая. Но антисемитизмът не е измислен от Хитлер и както посочих, може просто да се е възползвал от тази идея. А може и да е бил убеден неин привърженик. Анти-славянски настроения не знам да е имало. Все пак за икономическите кризи и безработицата са обвинявали евреите, държащи сериозен капитал. Евреите са изключително консервативни като общност. Не мисля, че една евентуална връзка за каквато говориш, ще е много топла. По-скоро може да е някакво споразумение продиктувано от интереси.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

По-скоро може да е някакво споразумение продиктувано от интереси.

До колкото става дума за философски казус, съгласен съм с теб, че във всяко поведение определящ е интересът. Към това добавям, че когато научаваме за някакви възгледи, трябва да отчитаме освен интереса и всички знания и предубеждения на изказващия ги. Личността е призма, която разлага на спектър от отношения възгледа.

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Личността е призма, която разлага на спектър от отношения възгледа.

Има някаква стойност в това, но все още трябва да се поработи върху това, за да стане някаква максима. 

Отделно разлагането, то има и друго. Каква част от възгледа се "поглъща" и каква част се 'отразява"!? Не считам, че личността е призма, по-скоро е сфера, защото в природата няма прави линии и остри ъгли. = Личността има аналогови характеристики и представянето и в дискретен вид не е точно. 

Един човек освен аналози си има и абстракция. Той филтрира възгледа, а не само го пречупва през своята личност!

Един философски казус от преди много векове. При изтезания издръжливите лъжат защото могат да търпят, а слабите лъжат за да спрат изтезанията. Защо изобщо са нужни изтезания за търсене на истина?

преди 4 минути, Търсещ истини написа:

Един философски казус от преди много векове. При изтезания издръжливите лъжат защото могат да търпят, а слабите лъжат за да спрат изтезанията. Защо изобщо са нужни изтезания за търсене на истина?

Защото човешките същества са слаби, малко са тези психопати, които ще издържат на болка до такава степен, че ще отнесат истината със себе си в гроба. На ръба на живота хората всичко си изпяват. А ако на някого му убиват пред очите и близки хора и т.н., понеже има и такъв вид мъчение, тогава трябва да е психопат, за да не си каже. И защо да не са нужни изтезания за истината, мафията да не би да мислиш, че разчита на голяма философия в действията си?

преди 2 минути, Гражданин написа:

Защото човешките същества са слаби, малко са тези психопати, които ще издържат на болка до такава степен, че ще отнесат истината със себе си в гроба. На ръба на живота хората всичко си изпяват. А ако на някого му убиват пред очите и близки хора и т.н., понеже има и такъв вид мъчение, тогава трябва да е психопат, за да не си каже. И защо да не са нужни изтезания за истината, мафията да не би да мислиш, че разчита на голяма философия в действията си?

А защо да казва истината, а не това, което очакват от него? Примерно уличната к.ва е подложена на изтезания за да си признае, че приема Луцифер. Тя признава и следва едно хуманно изгаряне вместо мъчения. 

Или да речем дон Пуфи е подложен на изтезания за да каже къде са скрити парите на клана, които синът му дон Куви без негово знание е разпилял по ку...ви. Дон Пуфи започва да си измисля къде ли не, разчитайки, че ще има временно покой. Да, ама не. Ония се озлобяват и си мислят, че знае, ама крие. Инквизициите продължават, дон Пуфи умира, убит е и дон Куви, просто като наследник и търсенето продължава. Започват да изтезават дон Гъди. Той няма богата фантазия, но и той лъже доколкото може.

преди 51 минути, Търсещ истини написа:

А защо да казва истината, а не това, което очакват от него? Примерно уличната к.ва е подложена на изтезания за да си признае, че приема Луцифер. Тя признава и следва едно хуманно изгаряне вместо мъчения. 

Или да речем дон Пуфи е подложен на изтезания за да каже къде са скрити парите на клана, които синът му дон Куви без негово знание е разпилял по ку...ви. Дон Пуфи започва да си измисля къде ли не, разчитайки, че ще има временно покой. Да, ама не. Ония се озлобяват и си мислят, че знае, ама крие. Инквизициите продължават, дон Пуфи умира, убит е и дон Куви, просто като наследник и търсенето продължава. Започват да изтезават дон Гъди. Той няма богата фантазия, но и той лъже доколкото може.

В момент на пристъп на адреналин и борба за живот истината или лъжата се размиват и губят значение за жертвата, тя просто иска да спаси живота си. Ако знае истината, ще каже истината, ако не знае истината, ще каже пак каквото искат от нея, което в този момент ще е самата истина за жертвата, ако така са пожелали насилниците му да стане. Ако не е истина, все тая, за жертвата е важно е да запази живота си и ще твърди, че е истина, ако после се върнат да кажат на жертвата, че например не са открили там парите на клана, които са скрити, тогава жертвата най-вероятно ще стигне до самата истина и този път ще каже "не знам", но вече с него ще е свършено. Изобщо казусът е невъзможен за разрешаване. Истината е само една, но като някой не я знае и няма как да я открие, тогава няма значение каква е тя. 

преди 28 минути, Гражданин написа:

Изобщо казусът е невъзможен за разрешаване.

Дори да е невъзможен, има мегдан за философстване, но нека други опитат. Благодаря за отговорите.

на 5.04.2024 г. в 21:08, Търсещ истини написа:

Защо изобщо са нужни изтезания за търсене на истина?

Това по-звучи като извод, а не въпрос. 

Изтезания се ползват, за да се унижи човек, а не за да се намери истината. Друг е въпроса защо някои се правят показно. 

По същество човек който има терзания е склонен да изтезава, за да замени истината с оправдание. 

Принципно, за да прикриеш истината не се ползва лъжа. Именно това поражда терзания, които в последствие тикат даден човек към желанието да изтезава, за да може жертвата да излъже. Което ще рече, че човек който знае истината не ще изтезава друг. 

= Което ще рече: Изтезания се извършват именно, за да се получи лъжа, т.е. те не са свързани с търсене на истината и затова въпроса ти е безсмислен, т.е. в момента ти изтезаваш умствените способности "гражданина".   

"всичко се развива с изключение на самото развитие" Хайнрих Рикерт.

Ами не е прав

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

"всичко се развива с изключение на самото развитие" Хайнрих Рикерт.

Ами не е прав

Това е като работата, т.е. тя може да е и отрицателна. 

Самото развитие е константа и именно затова не се развива. Всичко останало се развива положително или отрицателно.  

Поне дай аргумент, защо не е прав? -> Иначе "увисва" и определено ти не си прав.  

преди 13 часа, dioib написа:

Това е като работата, т.е. тя може да е и отрицателна. 

Самото развитие е константа и именно затова не се развива. Всичко останало се развива положително или отрицателно.  

Поне дай аргумент, защо не е прав? -> Иначе "увисва" и определено ти не си прав.  

, деградацията не значи ли обратно на развитие? Ако да речем, твоя ум търпеше развитие, а не е константен, както самото развитие според теб, той щеше на твоята възраст да започне да деградира. Това естествено няма на къде да се случи при теб. Става дума, че развитието има своя промяна за всеки отделен процес. Самото развитие може да се забавя, спира и тръгва наобратно.

Авторът има предвид, че "развитие" е нещо идеално, един термин, културен феномен отразяващ природни процеси и като такова нещо, измислено и неприродно, то не търпи развитие. Представата на Платон и Рикерт за "развитие" не били претърпели развитие. Ха- ха. Нямам съмнение, че идеята на Рикерт за развитие е различна и по- развита от тази на Платон, както и културната среда за двамата.

 

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

деградацията не значи ли обратно на развитие?

Малко е "плоско" да считаш развитието  тъждествено с градацията. Градацията е спрямо норма. Самото развитие не е по някакви норми, а е промяна на нещо към друго нещо. То може да е положително или отрицателно. 

Но нека да се върнем към твоето, че не е прав. = Не даде никакъв аргумент, за да докажеш, че Хайнрих Рикерт греши. Дори не представи какво Платон е мислил за развитието. 

Ще съм груб: Деградацията е деструкция, т.е. нещо направено се разрушава. Обратното на развитието по-скоро е регрес, т.е. там няма разрушение, а има преход от по-висше към по-нисше статукво. = Самото нещо не е разрушено! => Променило се е нормата по която нещо се прави. Примерно: Вместо да полагаш бетон с бетон-помпа, то ползваш макара и кофи.  Или вместо да ползваш машина за разрушаване да ползваш чук и длето.  

По-общо: Човечеството се е развило технически, но все още някъде има гладуващи и/или се водят войни. А, уж се водим за по-цивилизационни спрямо минали (изчезнали) цивилизации. -> Което само показва, че самото развитие не се е развило.  Въпрос на време е тази цивилизация да изчезна е да се създаде нова цивилизация.   

Самият начин на мислене на човек не  се е развил, т.е. все още по-сгодно му е да разсъждава кое е добро или зло (успоредно или противоположно).  

Ако някой неволно ни направи нещо неприятно и се извини, казваме "Няма значение". А ако някой неволно ни направи добро? Примерно джебчия ни е бръкнал неусетно в джоба, а някой неволно го блъсне, ние усетим ръката и я хванем, трябва ли да благодарим на този, който го е блъснал или да минем с "Няма значение", защото е неволно?

преди 3 минути, Търсещ истини написа:

трябва ли да благодарим на този, който го е блъснал

Не на него, а на съдбата/ангела-хранител.