Основни характеристики на убежденията

         Валентина Костова

 

---

Убежденията изглежда водят свой собствен живот

и следователно се противопоставят на всяка "сила", която би променила настоящата им форма

 

Три са базовите характеристики, свързани с убежденията, които трябва да разберем на функционално ниво в психическата ни среда:

 

1. Убежденията изглежда водят свой собствен живот и следователно се противопоставят на всяка сила, която би променила настоящата им форма;

2. Всички активни убеждения изискват изразяване;

3. Убежденията продължават да работят независимо дали съзнателно забелязваме тяхното съществуване.

 

Сега последователно ще разгледаме подробно всеки един от горните аспекти на убежденията.

 

         1. Убежденията се противопоставят на всяка сила, която би променила настоящата им форма

Убежденията изглежда са изградени от тип енергия, която по естествен път се противопоставя на всичко, което би променило дори и в най-малка степен текущото им съществуване. Обаче това не означава, че те не могат да бъдат променяни. Може, но не по начина, по който си мислят повечето хора. Просто трябва да разберем как да работим с тях.

След като едно убеждение е формирано, то не може да бъде разрушено - не можем да го накараме да спре да съществува или да се изпари, сякаш изобщо никога не го е имало.

Ако то усети, че е умишлено игнорирано, ще намери начин да изрази присъствието си в процеса на мислене или поведението ни.

Най-лесно и ефективно е да работим с убежденията като ги направим нефункционални посредством изтегляне на енергията от тях. Процесът се нарича деактивация. След него първоначалната структура на убеждението остава цяла, така че технически няма промяна. Разликата обаче е, че убеждението вече няма потенциал да влияе като фактор върху възприемането на информация или върху поведението ни.

Предполага се, че щом е възможно да направим едно убеждение неактивно, то можем да направим същото с което и да е убеждение.

Тайната за ефективна промяна на убежденията е осъзнаването, че просто трансформираме енергията от едно разбиране към друго, което е по-полезно от гледна точка на изпълнение на нашите желания и постигане на нашите цели.

 

      2. Всички активни убеждения изискват изразяване

Убежденията попадат в следните две категории: активни и неактивни. Разликата между двете е проста: активните са заредени с енергия, те могат да действат като фактор върху възприемането на информация и нашето поведение. Неактивните, поради различни причини, вече нямат енергия, така че не могат да въздействат на начина, по който възприемаме информацията или начина, по който изразяваме себе си.

Казваме, че дадено убеждение “изисква” да бъде изразено, понеже след като веднъж сме във властта му, то изглежда нищо не може да спре потока от енергия, която то генерира.

Обаче какво би се случило, ако дадено наше убеждение е в конфликт с нашите намерения, цели или желания? Значението на подобен конфликт може да има голям ефект върху резултатите от борсовата ни игра.

Когато умишлено поставим под съмнение дадено убеждение (усъмним се в това, което знаем) и искрено желаем да получим отговор, предразполагаме съзнанието си към разрешение на даден проблем. В такъв случай ние получаваме мисли или идеи, които са различни от всичко, което съществува в нашето рационално съзнание.

Нека приемем, че разбираме напълно същността на вероятностите и знаем, че следващата ни сделка просто е една от поредицата сделки, които имат вероятностен изход, обаче ни е страх да я осъществим или сме склонни да направим някоя грешка, основаваща се на нерационален страх. Ще поясним, че причина за страха е потенциалът да определяме и интерпретираме пазарната информация като заплашителна, като източникът за това са нашите очаквания - когато пазарът генерира информация, която не съответства на нашите очаквания, то възходящите и низходящи барове придобиват качество на негативно заредени.

За да можем да мислим във вероятности, трябва да сме убедени на функционално ниво, че всяко преимущество има случаен изход. Тогава ще постигнем състояние на съзнанието, което е освободено от страх и тревога. Докато активно не тренираме съзнанието си да очаква уникален изход, ние ще изживяваме само това, което вече знаем, а всяка друга информация или възможности, които не са в съответствие с това, което знаем и очакваме, просто ще преминат покрай нас без да бъдат възприети. Това е тайната да постигнем постоянен успех като борсови играчи.

 

    3. Убежденията продължават да действат независимо дали съзнателно забелязваме тяхното съществуване

С други думи не трябва активно да си спомняме или да имаме съзнателен достъп до определено убеждение, за да може то да действа като фактор при възприемането на пазарната информация или върху нашето поведение на пазара. Трудно е да повярваме, че нещо, което дори е трудно да си спомним, може да оказва влияние върху живота ни.

Обаче, ако се замислим, много от нещата, които сме научили през живота си, са запазени на несъзнателно или подсъзнателно ниво. Ако се опитаме да си спомним как сме се научили , няма да можем да възпроизведем почти нищо от процеса на обучение. Ако трябва обаче да научим някой друг да взема решения, ще бъдем изумени от това колко много има да се учи.

преди 1 час, _ramus_ написа:

1. Убежденията се противопоставят на всяка сила, която би променила настоящата им форма

Убежденията изглежда са изградени от тип енергия, която по естествен път се противопоставя на всичко, което би променило дори и в най-малка степен текущото им съществуване. Обаче това не означава, че те не могат да бъдат променяни. Може, но не по начина, по който си мислят повечето хора. Просто трябва да разберем как да работим с тях.

Интересен подход. Термодинамически. Звучи рационално.Ще се опитам да го коментирам.

Ако убежденията са форма на енергия, то те задължително се противопоставят на всяко изменение.Но промяната им изисква нова(друга) енергия за да се осъществи.Тук промяната няма да стане с просто разбиране, а с нови убеждения, в които се изтегля енергията от старите.

преди 1 час, _ramus_ написа:

След като едно убеждение е формирано, то не може да бъде разрушено - не можем да го накараме да спре да съществува или да се изпари, сякаш изобщо никога не го е имало.

Правилно енергията не изчезва, закон за запазване на енергията.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Най-лесно и ефективно е да работим с убежденията като ги направим нефункционални посредством изтегляне на енергията от тях. Процесът се нарича деактивация. След него първоначалната структура на убеждението остава цяла, така че технически няма промяна. Разликата обаче е, че убеждението вече няма потенциал да влияе като фактор върху възприемането на информация или върху поведението ни.

Добре.Тук думата "деактивация" да я заменим със съобщаване(означава пренос- съобщаване на енергията е физичния изказ) на енергията.

Ако убеждението запазва структурата си, а се извлича енергия значи друго убеждение ще получи енергията да влияе на поведението ни,

преди 1 час, _ramus_ написа:

Предполага се, че щом е възможно да направим едно убеждение неактивно, то можем да направим същото с което и да е убеждение.

Тайната за ефективна промяна на убежденията е осъзнаването, че просто трансформираме енергията от едно разбиране към друго, което е по-полезно от гледна точка на изпълнение на нашите желания и постигане на нашите цели.

Тук ми се струва има нюанс.Няма да стане с просто преместване, а и с допълнително количество енергия за новото убеждение.

Следователно то става по устойчиво и по трудно би се променяло.

Крайно интересно и показващо натрупването на бариерите, рутината в мисленето.Разбира се рутината е полезна и формира по висока самооценка, която е основа за постигане на целите.Но и препятства развитието.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

2. Всички активни убеждения изискват изразяване

При наличие на условията за протичане на процес той винаги протича.Убеждение с висока енергия задължително ще намери един или друг израз.

1. Всяко убеждение в субекта остава непроменено дотогава, докато не се натъкне на друго външно убеждение.

2. Убеждение, действащо на субекта отвън, води до ускоряване на мислите на субекта. 

3. Всяко убеждение има равно по големина и противоположно по посока убеждение.

=> Което означава, че първо трябва да се мине през подобие на нютоновата механика.  Защото: Невербално много по-лесно може да се формират убеждения в даден субект.  

Все пак темата е за познавателните способности на субекта, а не за въображението където имаме друг вид динамика на мислите.  

Веднъж формирани едни убеждения трудно в последствия се променят. 

преди 6 часа, badr написа:

Термодинамически. Звучи рационално.

Принципно, и... само формално. Думичката 'енергия" от статията е само формална, като аналогия, като описателен похват спрямо таргета си.

Когато се прави описание на психични процеси чрез рационални аналогии, има известни особености, които е важно преди това да се имат предвид.

Психонауките боравят с материя, в която "точността" е проблем. Нито една особеност на т.н. ТОЧНИ НАУКИ няма аналог сред психопознанието. Всички опити за математически описания на психични процеси не са дали някакъв значим резултат, въпреки вековни опити, които продължават и досега.

Материята на мозъка, невроните, неврохимията, динамиката в работата им на физиологично ниво - са сравнително добре изучени и те влизат в периметъра на точните науки - биология, биохимия, биофизика... Но психиката в човека е комплексен въпрос на "софтуер", поради това че зависи както от "физиологични фактори", така и от невронните мрежи, като сред висшата когниция се обуславят най-вече именно от връзките и сигналите, които се обменят.

В тези връзки, сигналите, които се обменят са измерими от законите на физиката, но тяхното "съдържание" и факторът "комплексност" не може да опишат "резултата" от тази динамика. Всъщност най-големия проблем си остава КОМПЛЕКСНОСТТА в работата на мозъка.

Така - ползването на аналогии от термодинамиката (физиката) по отношение на физическия аспект в работата на мозъка, е напълно адекватно, но не и по отношение на 'резултатите' от тази работа.

Например в конкретиката на тази тема (няколко теми) психичното комплексно явление УБЕЖДЕНИЕ е проблем да се опише с физически аналогии. Това не означава че не може, че не се опитва, но описанията не могат да претендират за висока степен на адекватност, да не говорим за 'пълнота'.

И да - статията има обучителен характер. В нея опитът да се опишат основни положения относно явлението УБЕЖДЕНИЕ и фундаменталното му значение за всеки човешки живот и цялата колективна екзистенция от хилядолетия до сега, с аналогии от точни науки, както се вижда дава противоречиви резултати и е само като похват. Основният таргет на този текст е насочен към трейдъри и търговци - т.н. те не са специалисти в психонауките, но успехът в работата им тясно зависи от умението да схванат основни принципи в поведението на хората, от групи от различни мащаби, до индивид...

Това не означава че по отношение на психичните явления не може да се създаде "наука", но в когнитивистиката в частност, се ползват статистическа обработка на огромен познавателен материал  - експерименти, аналогии, връзки... Обобщения, които постепенно придобиват принципен характер и роля и в тях се набляга на връзката между поведението и особеностите на пораждането му "отвътре" ( като дори и така всички мои думички са принципни описания чрез аналогии).

Именно заради това психонауките са нещо като описанията сред "квантовата физика" - едно от условията е да е налице особена нагласа в самия изследовател, много подобна на тази в "квантовата физика", която общо се нарича "контраинтуитивност".

Други условия са умения за  синтез, тъй като материята се вниква "последователно", но общата динамика е "комплексна" и всеки раздел в психонауките е "щипнал" един или (само) няколко аспекти от тази "комплексност".

Именно когнитивистиката е един модерен научен клон на рационалното познание, който е т.н. "хибриден" - в него се правят обобщения от множество други познавателни дисциплини сред психонауките, с основен вектор към "практичност" относно използването на тия обобщения и принципизации относно човешкото поведение и начините за неговото управление.

"Убежденията изглежда водят свой собствен живот

и следователно се противопоставят на всяка "сила", която би променила настоящата им форма"

Касто и всеки навик, вече утвърден модел на мислене, поведение, реакция и т.н.. С времето те се премръщат в автоматизми и свързаната с тях енергия просто следва вече очертания път. Той се явява пътя на най-малкото съпротивление, и промяната му предполага създаване на алтернативен модел, който евентуално с времето да го замени. 

Що се отнася конкретно до убежденията, то да се подлагат на съмнение има смисъл, само ако са налице причини за това - възникващи противоречия, невъзможност за развитие на свързаното с тях знания и разбиране и др. Осъзнаването, че това са програми, които единствено изпълняват това, което ние сме вложили в тях в миналото, е от съществено значение. Искаме или не, тези програми ще се изпълняват при липса на внимание и воля от наша страта. Имам предвид психичните модели като цяло (т.нар. самскари). Убежденията в частност често се отличават с голяма степен на емоционална поддръжка, идентифициране с тях и зависимост. Пак ще повторя за надгражсането, което в един момент задължително ще изкара всички противоречия и неточности наяве и ако не бъдат корегирани навреме (ако това е възможно), кулата ще рухне. Ако човек се е окопал в някаква удобна система от убеждения, много е вероятно да си умре с тях. Аз тук специално не отдавам особено значение на това зоколко те са верни или погрешни - и в двата случоя без развитие те са окови.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Пак ще повторя за надгражсането, което в един момент задължително ще изкара всички противоречия и неточности наяве и ако не бъдат корегирани навреме (ако това е възможно), кулата ще рухне.

Няма такова нещо въобще. И да го повтаряш, и да го вярваш - просто такова нещо няма. НАЯВЕ - за кого, обаче, ??? защото именно това е основния казус на темата. Отвътре НАЯВЕ изглежда по един начин , а "отвън" - по друг .

Субектът си го поддържа и примерите за това как се стискат системите от заблуди, наречени от вкопчения в тях "убеждения" сред форума са колкото са никовете и ти си един от тях.

Подбраният от теб текст - е поредният маркер за това. Смисълът на текста, касае деактивирането на убежденията, макар без да се споменава какви са начините, средствата - става въпрос само за принципното положение за тази "ДЕАКТИВАЦИЯ", както и ползите от него

В контекстът на всичко това първото ти изречение сред втория абзац в коментара е - "да се подлагат на съмнение има смисъл само ако "причини"... но такива "причини" трябва да дойдат от субекта за който те иначе са основна опора, а това няма как въобще да се случи, защото НЕСЪЗНАВАНОТО в него няма как да го допусне. Което и става, вкл и в самия теб.

Няма как да се разчита на "причините за усъмняване"... защото вътрешно се изкривява възприятието и чрез него - отражението. Така личността се постановява сред подменени сигнали и от тях - подменена картина на реалността сред която такава личност да "придобие полза".

Ето защо, когато става въпрос за степента на влияние на даден убеждения за даден субект - то проверката е генералното съмнение за всяко от тях. Дори само при какъвто и да е знак че "няма смисъл, че това е полезно, че е важно, че носило полза..." това е маркер че дадено убеждение е с голяма вероятност вече да е станало "патеричка" за субекта си. 

Миналите времена сигурно са нещо чудесно че са продолени като проблеми, конфликти и дисонанси. Но времето им е изтекло и адекватността им спрямо дадени обстоятелства, вече не е налична при други.

А когато в "същите минали времена" преодоляванията не са особено успешни, то именно в 'сегашното' се крият или донагласят... само и само да донесат зона от полза - дори и като сугестия, вкл и самозаблуди. Това не се преодолява с общи приказки, а със сериозна работа, вкл и доста неприятна от гледна точка на 'конфортното вкопчване" в дадени убеждения, които именно носят "ПОЛЗА" под някакъв претекст или маска.

Понятието ПОЛЗА е сложно съставно и усещането за него в самия субект е сложно съставно... защото то се отнася до негови "психични фрагменти" които в дадени моменти от неговото развитие играят ролята да са 'водещи' или водят битка да са 'единствени'. Една от маските с които тия 'фрагменти' скриват своята фрагментарност чрез НЕСЪЗНАВАНОТО е, че са "СПАСИТЕЛНИ'' или в ролята на ОБЛЕКЧЕНИЕ, дават опора на стремежи... дават смисъл на "празните от него"...

УБЕЖДЕНИЯТА са наследства от НЕСЪЗНАВАНОТО минало, в първите етапи на психичното развитие сред всеки човек. Да остане някой на тях - особено по отношение на общите концепции от живота, в ролята на ЗАЩИТНА УТРОБА и ПОДКРЕПА, означава че субектът образно казано "не е скъсал още пъпната си връв", за да потегли някъде през етапите на растежа си.

НЯМА УБЕЖДЕНИЕ, което да не може да се ДЕ-АКТИВИРА.

Няма УБЕЖДЕНИЕ, което да е вечно и непреходно - нуждата от тия двете имат само субекти, които носят в себе си страха и не са успели да преминат успешно и градивно първите си етапи в своето развитие.

НИТО ЕДНО УБЕЖДЕНИЕ не носи някакъв АБСОЛЮТЕН потенциал. То е игра на нашето НЕСЪЗНАВАНО за да се опитва да поддържа някаква форма на баланс и така - устойчивост. А фиксирането в баланса и устойчивостта идва като компенсация за човешките субекти за които то е в дефицит. Именно заради това УБЕЖДЕНИЯ, които за такива субекти, донасят преживяването че са "спокойни, балансирани и устойчиви"... са от най-голямо значение и не биха "стигнали до положението да ги "ДЕЗАКТИВИРАТ"...

В социума и която и да е днешна социална група, УБЕЖДЕНИЯТА СА ИЗДИГНАТИ В ИДЕАЛ, а групи, които са в приказка за свое оцеляване - в култ, защото те са "лепилото" чрез което се решава основния проблем на "личното сънуване на живота" - това че Сънуващия е сам и всичко се случва в неговата глава. Груповите правила за сънуване идват именно от нагласени социални приказки с които като се захрани всеки сънуващ, така груповата форма на сън е сходна и подава на отделния Сънуващ усещането за общност, за близост, позволява "съобщността" и така - реализиране на социалните инстинкти.

Именно поради това - разрушаване на някое от звената на колективна приказка, застрашава "спойката" основана на идеология и сходството на приказките в отделните му членове, няма да се реализира.

Да, СУБЕКТ, вкопчен в свои убеждения, до степен обсебеност и фанатичност, може да преодолее в себе си редица инстинктивизми, вкл и най-базовите . Също така убеждения спомагат да се преодоляват сложни и непоносими житейски ситуации и кризи.

Това е проблем и парадокс - НЕСЪЗНАВАНОТО създава "патерички", които имат възможност да доведат до срив - вкл и в него самото, а именно неговата роля е да го защити и съхрани. Това идва като нещо, много наподобяващо "раково образование" - дадена граница на полезност и значение е мината и в "спасителната му роля" възниква безконтролно "разрастване"... която доведена до определен етап води до тотална деструкция на 'цялото'. 

Проблемът идва когато УБЕЖДЕНИЯТА толкова се слеят с личността, че тяхната "сила" става основната в личностната конструкция. Следва етап, при който УБЕЖДЕНИЯТА се слеят и поемат ролята на ИДЕНТИЧНОСТТА за такава личност, неуспяла да реализира това по другите начини в развитието. Тогава всяко "клатене" или внасяне на дисонанс в основните и опорни убеждения на някого, той ги асоциира вече със "СЕБЕ СИ" и битката за отстояване става 'на живот и смърт".

Далеч не всяка лична фантазна смърт от убеждениям, извън субекта си може да се нарече от другите "САМОЖЕРТВА". Разиграването на театър по отношение на това е виртуална игра, която дава усещане за значимост на сънуващия я. И такава игра няма нищо общо с каквато и да е "жертва". За Сънуващият такава игра няма разлика, защото той така изкривява и подменя своята "лична реалност", но маркерите са извън него... и са забележими, стига да е налице достатъчна компетентност, дадености и опит.

Иначе общите приказки затова са общи. Популярни са - защото са общи. Вероятно ти вършат работа, но извън частната ти полза са некомпетентни и са просто едно защитно нищо сред което някой се преживява на светнат.

преди 1 час, _ramus_ написа:

В контекстът на всичко това първото ти изречение сред втория абзац в коментара е - "да се подлагат на съмнение има смисъл само ако "причини"... но такива "причини" трябва да дойдат от субекта за който те иначе са основна опора, а това няма как въобще да се случи, защото НЕСЪЗНАВАНОТО в него няма как да го допусне. Което и става, вкл и в самия теб.

Има как. Точно отвън е по-вероятно да не стане. Вижда се с постоянните ти опити да "разобличаваш" (пред)убежденията където ти се привиждат, погрешни (според теб) такива. Плевелът в един момент задължително става видим. За теб това може да е проблем, да го намираш за късно, но за мен човек трябва да изживее последствията от възгледите си за да се научи да различава. Няколко живота страдание - гадно е, но така е устроен света, а резултатът си заслужава. Е, ти "не вярваш", но какво от това. Наистина е по-добре тези страдания да се избегнат, но не винаги е възможно. То си зависи от човека с погрешните възгледи.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

постоянните ти опити да "разобличаваш" (пред)убежденията където ти се привиждат,

Въобще нямам опити, направо си карам директно.

Не е нужно да "ми се привижда" - там, където веднага започва защитаване, става въпрос винаги за УБЕЖДЕНИЯ... ВИНАГИ!!! При теб - това е станало направо в "принцип"

Плевелът... - видим, но за кого? Отвътре - звучат фанфари, а отвън - е бъркотия...

Не си зависи от човека и това не е като в народното битово клише "секи си решава" както и "така е устроен света" .

Зависи или не зависи - това е само до "зрелост", защото е до степента да се прозре "как се вижда отвътре, и че това отвътре... е измамно, подвеждащо и има нужда от непрекъснато претърсване и преоценки, премисляне... за да не се оставят работещи неадекватности, с които НЕСЪЗНАВАНОТО да си бачка неговото, докато съзнанието си "сънува сред своите си защитни матрици". .

Дали в много или малко животи - не ме интересуват убежденията ти, защото точно сред тези теми, те са едно голо нищо. Съвсем голо и съвсем нищо. Но за теб са важни и затова тече защитата им и вече без тях нито фантазираш, нито мислиш, нито имитираш че мислиш.

Нама как да ме интересува и да съм задължен "да те чакаме" да си минеш многото животи, евентуално плевелът ти да израснел... и да стигне до прераждащите се очички.

Като ще чакаш многото животи - сври се някъде и си чакай да дойдат плевелите,  докато ти ги поливаш обилно и с мерак. Но не можеш да чакаш, какви плевели - ти си светнат, хората трябва да научат, трябва да се ширнеш сред виртуала и дори да се вживееш на проповедник, и да вдъхновяваш слабите, ниЗките, малките, да се изживяваш на защитник на доброто, на вярата и вярващите.

Не можеш да не блеснеш, защото първото и основното е, че ВСЯКА ФОРМА НА УБЕЖДЕНИЕ НАПИРА ДА СЕ ИЗРАЗИ и ти си просто проводник на убежденията ( заблудите ) си. Затова тук, сред форума няколко заблудни сянки, които обаче много държат всички да ги признаят за възвишени, духовни, носители на доброто, значими за историята, за хората, за вселената, за развитието... .

А няма как да стане... щото сенките няма как да са възвишени, а могат да си търсят само говорители за да им сеят нелепостите и недоумиците по виртуала.

Супер интересно! Благодаря за статията!