Традициите и обичаите са важна част от всяка народност. Те са тясно свързани с етническото и националното самосъзнание и мислене. Съответно оказват влияние и на отделната личност отрастнала в дадено общество. Но какво е влиянието на тези традиции и обичаи? Кога и в каква степен то е позитивно или съответно - негативно? В какво се изразява ползата или вредата? Кога една нация е по-силна - когато е здраво стъпила на традициите или когато им отдава по-малко значение? Пречат ли обичите задължително на развитието или могат и да не пречат? Каква е ползата и вредата от празниците, една част от които също са пряко свързани с традиции, а друга част с времето стават традиционни?

Традициите и обичаите са нещо хубаво но дали ще са полезни или вредни зависи от нас самите.
Най общо казано има разлика между това да спазваш някакви традиции и обичаи и това да си им подчинен.
Традициите и обичаите са корена който прави връзката с твоя род и твоята родина с това което ти е дало семействтото ти и начина по който те е възпитало.
Аз например макар да живея на другия край на Европа продължавам българските традиции на които съм научен от нашите и ги предвам на децата си, но в същото време не пропускам и френските защото за тях това също е важно понеже са родени тук.
Много хора обаче прекрачват границата и превръщат традициите и обичаите в задължение и дори по-лошо в мъчение : За пример ще дам случай от преди две години когато моя ученичка от мюсюлманско сеймейство й беше дошло времето да я забрадят, тя категорично отказваше и в училище махаше забрадката, докато един ден майка й не я видя и стана лудия скалндал, за малко щяха да я отпишат от училище защото била посрамила семейството си, наложи се да водя преговори като за военно примирие с бащата за да го убедя че дъщеря му трябва да продължи образванието си, обаче иди обясни на мюсюлманин че чаршафа е отживелица и не трябва да си насилва децата да го носят...
...е стигнахме до съгласие с условието тя да си носи забрадката и това беше случай с по-либерално така да се каже семейство, иначе повечето държат жените и дъщерите си буквално като домашни любимци щото така пишело в Корана.
По накратко казано традициите и обичаите са нещо хубаво до момента в който не ги превърнеш в задължение.

Колкото до празниците повечето ги ненавиждам и не заради традициите свързани с тях а заради цялата комерсиалщина и простотия покрай тях.

на 18.08.2024 г. в 15:32, Bubbles написа:

Традициите и обичаите са нещо хубаво но дали ще са полезни или вредни зависи от нас самите.
Най общо казано има разлика между това да спазваш някакви традиции и обичаи и това да си им подчинен

Да, така е. За мен поне в основата на всяка традиция е залегнало нещо ценно - накаква мъдрост и някакво послание за поколетията. С времето обаче често остава само формата изпразнена (поне видимо) от съдържание. Тогава и се стига до познатото: "Правя го, защото така е било винаги и защото така е прието".

Сравнението на народността без традиции с дърво без корени, идва някак си естествено и първосигнално. Верността му мисля, че се усеща подсъзнателно почти от всеки. Традициите, като част от историята и миналото, трябва не да се отричат, а да се преосмислят, за да има растеж. Същото намирам и по отношение на човека, където традициите  кореспондират с навиците. 

За мен има едни ритуализирани традиции, които са свързани с религията и фолклора.

А има и едни традиции, които са народностно- семейни. Примерно при българския етнос една прекалена грижа към здравето и защитеността надетето, при циганския етнос- ранна сексуалност и свобода. Те се предават от родителите чрез пример и дори не се ословесяват.

За мен - нищо не повтарям "щото така било правилно, така трябва, така се прави".

Социалните традиции и обичаи не участват въобще в живота ми и не ме спира това че околните гледали на това като "отношение". Имаше моменти, когато съм се самопринуждавал да се вместя, поради различни фактори. Вече няма такива, но не ми пречи да имитирам "според всички".

Много съм внимателен да не си образувам "лични традиции", защото това е естествен невронен механизъм, а опита е показал че има "приспивно" значение. 

Основният акцент, роля и значение на двете явления е масово-социалния и са като средство за консолидация на основната маса от хора, сред която и да е група, от някакъв мащаб.

Не ми се вижда смислено за да излагам различни аргументи за/против, защото както е всяко човешко явление то има различни аспекти откъм полезност спрямо едни или други типажи. Иначе да си е отпаднало.

За мен обичаите и традициите са без всякаква стойност в личен план, като намирам за ( освен за наивни и елементарни) изживели адекватността си , като израз на някакви "социални послания".

Сегашните социални послания са други, други са начините, средствата, формите... Но най-големите различия спрямо мен е в дълбочината - разбира се, това е главно за познавачи, защото съм забелязал че при повечето хора не е така, вкл и в личен план им харесва.

Измежду традициите, които не се описват искам да споделя впечатления за хранителните традиции. Много мои познати- жени, които ходиха на гурбет в Средиземноморски страни се върнаха напълнели, да не кажа дебели. Тези, които успяват да ядат традиционна наша храна запазват фигурата си. Искам да кажа, че тези традиции е добре да се спазват. От друга страна е добре да се приемат други традиционни неща съобразно условията там. Все пак те там са ги създали с някакво основание- климат ли е, болести ли е, но те им помагат.

преди 41 минути, Търсещ истини написа:

с някакво основаниe

Проблемът е в това че когато се спазват традиции и обичаи, от повторенията се губи основното им значение. Това подава и постепенното изгубване на адекватност спрямо промяната в условията.

Какво толкова дава нещо си, което близките ти хора са ти казали че е правилно, че трябва да го правиш, че е нужно да го повтаряш, че е правилно... Ок, кое го прави толкова важно, особено когато вече си го правил и постепенно виждаш неговите грешни параметри.

И какво е толкова важно - някой си отишъл някъде и се върнал дебел... А може и да не е дебел, ако е внимавал и управлявал приема на храна и отдаването на калории. Отгоре на всичкото това ще му подаде и здраве, енергия и възможност за пълноценна деятелност. Хората при смяна на обстановката изпитват т.н. "адаптативен стрес". Колкото е по-значима смяната на условията, толкова е по-голям стреса.

Адаптацията към средата е много важно човешко качество. Тя представлява свойство за приспособяване на хомеостазата и психичния баланс спрямо изменения на средата. По този начин се реализира устойчивост на "цялото". Освен че природата е заложила физиологични и психични механизми за

Традиции, кризи и финал.

Този ми коментар е насочен към това, че традициите са продължително действащи и временни турболенции на обстоятелствата не са причина да се променят. Ако в условията на такива турболенции променим традициите, то след тях, при нормализиране на средата, ще сме без готовите решения на традициите. Примерно традицията "Сватба" е в криза, но това е временно.

От друга страна, при трайна промяна на обстоятелствата, традициите са изчерпани, вървят към своя финал. Традицията "Кукерство" например няма днешен смисъл, а само етнографски. На Пернишката "Сурва" се редят еднотипни групи, които като единствено полезно от векове съхраняват здравото наливане с червено вино- за здраве. Нестинарството има по- особено положение, макар да е превърнато в туристическа атракция, защото възпроизвежда едно чудо- човек да надмогва огъня. 

Сещам се и за традиции, свързани с момчешката и младежка готовност за битки за защита на своите. Те пък са необходими, но преднамерено потушавани. Вече сме мирни и тихи, защо ни са войници, а не спортисти?

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Все пак те там са ги създали с някакво основание- климат ли е, болести ли е, но те им помагат

В миналото определени традиционни храни са се ползвали само в специални случаи. Сега пазарът ги е наложил като нещо ежедневно. Тук вече се намесват и чревоугодничеството, индивидуалните предпочитания, достъпността и др. В случая, който описваш може би достъпността там и липсата на определени храни тук се е оказало ключово. Аз ям доста привнесени храни, които вече са широко-достъпни, а и в повече от необходимото количество. Да, гледам основната храна да е здравословна, но си позволявам и сладки неща в допълнение. 71-72 кг. при ръст 1,78 съм, с доста движение, но без специални тренировки. По"скоро на теглото преди години ми беше повлияло спирането на цигарите и за кратко бях качил до 95 кг., но после ги смъкнах, без с нещо да променям храненето си. 

Нека да обърна внимание на основната според мен полза от традициите, а именно, че те подсилват усещането за общност и групова (към опредерен колектив), семейна, етническа, национална и расова принадлежност. Това има важно укрепващо значение. Традициите, както и навиците с времето могат, а и трябва да се промèнят. Развитите общества не стоят на едно място, но и не отхвърлят корениге си. 

Според мен, най- важният обичай, който непрекъснато се променя за да съответства на времето е БРАЧНИЯ ОБИЧАЙ. Ако не е актуален, просто загиваме, защото урежда съгласието за семейство и създаване на деца. 

Една позната разказваше, че питала баба си, родена преди ок. 100 г, значи женила се към 1940 г. как са се избрали с дядото. Тя отговорила "Ами той ми подхвърли ябълка". Верно, село, ама това е 20 в.!

Една история от преди 200 г.,  в Щвейцария, кадето тогава имало обичай момите да бъдат навестявани от ергените за цяла нощ, без секс. Този, който разказва на Стендал тази история бил офицер и в пътуването си нямало къде да отседне нощта, та в един дом с хубавка мома. Тя му харесала, и той се пресрамил та я попитал дали може да бодърства с нея през нощта. Тя попитала майка си, а майката се съгласила, стига да не си сваля фустата. Попитала и бащата, и той се съгласил. Ясно, че ако момичето викне за помощ нощеска, той бил в право да употреби сращу гостенина швейцарското си ножче.   Така момичето влязло в стаята, дори в леглото и си приказвали и подремвали цяла нощ. На сутринта момичето му направило кафе със сметана и му подарило пазвата си- кадифен нагръдник с бележка, че това била най- щастливата й нощ.

Самият Стендал смята за по- съвременен (буржоазен за 19 в.) обичай, да се ходи семейно на празненство, като младите са в една стая, майките в друга, бащите в трета и всеки се забавлява по общопиретия начин.

Аз съм се запознал в университета, а сме се опознали на купони.