Иде ми на ум, че научният подход на Айнщайн
интуитивна хипотеза- математическа проверка- експериментално потвърждение
е доста различно от Галилеевско- Нютоновския, че и Максуелски подход
експериментално установяване- обяснение- математическо формулиране на закономерностите.

Това е ДРУГ ПЪТ за обяснение. Въпросът е дали е по- добър. Според мен- не, защото част от хипотезите може да се окажат непродуктивни, несъответни на действителността. В него има риск от нещо схоластично, нещо, което със своята интуитивност може да изследва и Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Смята се, че у Айнщайн интуицията е гениална и неговите решения са все плодотворни. Това обаче ни извежда към лични дарби, което е по- присъщо на изкуството. 

За да не подхождам и аз интуитивно, няма да бързам с определения кой е по- по- най-, а ще проследим практиката. Много, на пръв поглед не-приложни математически закономерности, намират свое приложение във физиката, "когато им дойде времето".

Нова теория или допълнение на теорията за други условия?

Когато Минковски е очарован от Теорията на Айнщайн, той смята,че е настъпил краят на онова разделено възприемане на времето и пространството. Повече от 100 г. по- късно, Нютон си е Нютон, пространството си е пространство, времето- време и силите като термин са си сили. Включително и гравитацията. 

Значи става дума за една еуфория, че се създава нова теория, която измита старата. Впоследствие се разбира, че обясненията на старата теория не са толкова лоши за много случаи и новата теория надгражда за специални случаи, а именно за големи маси и енергии. 

В този смисъл ОТО покрива нови научни територии, като старите обяснения си остават за земни условия. 

Въпрос е и дали "Геодезичните линии" заменящи понятието гравитация са нов подход или нова теория. Това е епистемологичен въпрос, по който мнението ми е, че са нов подход.

Да речем разглеждаме географска карта с начертани изохипси- линии свъзващи точки с еднаква височина. (припомнете си на географската карта онези затворени линии около върховете, които се разширят надолу, а в котловините отново стават едни по- малки криви кръгчета). На всяка точка от тази линия някакво тяло ще има една и съща потенциална енергия. Ако не е задържано, то ще пада към линия с по- малка височина. Ако изобразим тримерна повърхност около някакво тяло с едни и същи гравитационни потенциали, ще има някакво съответствие на споменатите изохипси. Това е и идеята за особеното изкривяване на пространството. Телата имат тенденция да се преместват към тези "мембрани, балони", които са по-ниски. 

Това е нов подход, но не и нова теория. Създаване на мрежа от потенциали не променя нито географията, нито силите. То обаче ги онагледява и дава възможност за други обяснения.

Тук е мястото да споделя, че пробелмът с това, как прецесията на Меркурий защитава ОТО и не е обяснима от Нютоновата механика не ми е ясна. Предполагам, че ако бъде изобразена около Слънцето мембрана с еднаквите стойности на гравитационната сила или сумата от гравитационни и електромагнитни сили, това ще се изясни и чрез Нютоновата механика.

на 22.11.2024 г. в 23:38, Търсещ истини написа:

Като философско приемане на Айнщайн отбелязвам и това, че не само материята е съставена от частици, но и енергията. Той предполага, че те са безмасови и се движат със скоростта на светлината, но отчита, че се влияят от ускорението и гравитацията, т.е. не го казва, но излиза че имат някакъв материален носител. 

Още от времето на първите дискусии учени като Лоренц отбелязват, че по- висока скорост от светлинната не е открита, а не че няма, така че с откриването на такава ще се оправи галимацията, че се движат със скоростта на светлината, но имат маса.

Моля да отбележите, че това е тема за философия, а не за физика.

Това е на база, че нещо не може да се движи с по-голяма скорост от светлината. 

на 22.11.2024 г. в 17:23, Solly написа:

Приемайки пантеистичната идея на Спиноза, Айнщайн приема безличностния Бог, а не Богът от писанията на когото са приписани човешки характеристики.

Приемайки безличния Бог, то и ти се обезличаваш. 

Основната философия която изповядва Айнщайн е относителността. Спрямо човек е едно, спрямо Бог е друго. 

Ако Айнщайн приема идеята за

на 22.11.2024 г. в 17:23, Solly написа:

безличностния Бог

, то Бог не приема Айнщайн за личност, а се знае, че Айнщайн е бил личност в този свят.

По същия начин може да се счита, че и @Solly не е личност. 

Което означава: Личността на Бог е различна от човешката личност, а това се дължи в следствие на същността на Бог и същността на човек. 

Или както обича да се изказва един потребител от тук: "личност" и "личност" са различни. 

Айнщайн никога не се е занимавал с метафизика,  затова и не може да се счита, че неговото "приемане" по отношение на Бог е вярно! 

Следователно и мнението на @Solly е грешно по отношение, че човек не може да има характеристика подобни на Бог, защото определени личности вярват в това, че са подобие на Бог. Факт е, че има такива личности!  (Съществуват такива личности!)

Нека @Solly да докаже наличието на въпросния "безличен Бог"! Само по този начин ще стане личност!  

преди 3 часа, (:IdioibI:) написа:

Приемайки безличния Бог, то и ти се обезличаваш.

Когато се каже, че Бог не е личност, се има предвид, че Бог не е човешко същество на когото принадлежат личностните характеристики. Защото понятието личност се отнася единствено за хората.

https://rechnik.chitanka.info/w/личност

 

...

https://valentinboyadzhiev.com/2019/03/04/chovek-individ-lichnost-dvijeshti-sili-na-povedenieto-potrebnosti-i-motivi/

Теории за личността:

1. Биогенетични – в основата на развитието на личността стоят биологически предпоставки (структура на тялото, инстинкти, съзряване на организма). Е. Кречмер типологизира личността според телосложението (виж фигурата на страница 93 от учебника).

2. Социогенетични – в основата на развитието на личността стоят взаимоотношенията с другите и структурата и характера на обществото.

3. Психогенетични – в основата стоят както вродените предпоставки, така и влиянието на средта, но на преден план стоят конкретни психични процеси (Теорията за умственото развитие на Жан Пиаже, модела на Л. Колберг за нивата на моралното развитие).

 

преди 53 минути, (:IdioibI:) написа:

определени личности вярват в това, че са подобие на Бог.

Да, защото тези личности имат примитивни представи за Бог. Те си представят един примитивен Бог подобен на примитивното човешко същество, с всички човешки слабости. 

 

преди 4 минути, Solly написа:

Когато се каже, че Бог не е личност, се има предвид, че Бог не е човешко същество на когото принадлежат личностните характеристики. Защото понятието личност се отнася единствено за хората.

https://rechnik.chitanka.info/w/личност

 

...

https://valentinboyadzhiev.com/2019/03/04/chovek-individ-lichnost-dvijeshti-sili-na-povedenieto-potrebnosti-i-motivi/

Теории за личността:

1. Биогенетични – в основата на развитието на личността стоят биологически предпоставки (структура на тялото, инстинкти, съзряване на организма). Е. Кречмер типологизира личността според телосложението (виж фигурата на страница 93 от учебника).

2. Социогенетични – в основата на развитието на личността стоят взаимоотношенията с другите и структурата и характера на обществото.

3. Психогенетични – в основата стоят както вродените предпоставки, така и влиянието на средта, но на преден план стоят конкретни психични процеси (Теорията за умственото развитие на Жан Пиаже, модела на Л. Колберг за нивата на моралното развитие).

 

Да, защото тези личности имат примитивни представи за Бог. Те си представят един примитивен Бог подобен на примитивното човешко същество, с всички човешки слабости. 

 

И твоите представи за личност са примитивни.  

Бог не е същество, въпреки, че някои вярват, че съществува.  

Ти примерно вярваш, че е различно същество от човек, но това не е истина! 

Как си го представяш в тоя случай това същество наречено от теб Бог?

преди 5 минути, (:IdioibI:) написа:

Ти примерно вярваш, че е различно същество от човек, но това не е истина! 

Как ще докажеш, че това, което казвам аз, не е истина?!

преди 6 минути, (:IdioibI:) написа:

Как си го представяш в тоя случай това същество наречено от теб Бог?

Можеш ли да си представиш енергията?

преди 59 минути, Solly написа:

Как ще докажеш, че това, което казвам аз, не е истина?!

Можеш ли да си представиш енергията?

Ти също не може да докажеш, че твоето е истина.  => Всичко е на база каквото си прочела нали?  = Самото ти сподели, че не трябва да се вярва на писания, нали?  

За разлика от теб, то не ми се налага да си представям какво е енергия, но за сметка на това мога да я създам.  (Дори да нямам материално!)  -> Достатъчно е оптика и фокус.  

п.п. В днешно време е още по-лесно:

преди 2 часа, (:IdioibI:) написа:

Всичко е на база каквото си прочела нали?

Някои неща се осъзнават без да има нужда да се четат от някъде. 

Някои неща не могат да се опишат с човешки език и писаното е непълно е несъвършено.

Всяко писано нещо описва човешката проекция на този който го е написал.

преди 8 минути, Solly написа:

Някои неща се осъзнават без да има нужда да се четат от някъде. 

Някои неща не могат да се опишат с човешки език и писаното е непълно е несъвършено.

Всяко писано нещо описва човешката проекция на този който го е написал.

Доволно виждам, че лъжеш за определени неща.  

След като казваш, че някои неща се осъзнават без да имаш информация, то не само ти го умееш.  

НО, я по-добре сподели по кой образ и подобие си създадено в този свят?  

п.п. Определено не си създадена по образ и подобие на "безличния" Бог.  

преди 58 минути, (:IdioibI:) написа:

по-добре сподели по кой образ и подобие си създадено в този свят

Аз съм по образ и подобие на съществата дошли от Космоса.

Други, които са създадени на земята, са създадени по образ и подобие на приматите. 😁

преди 5 часа, Solly написа:

Аз съм по образ и подобие на съществата дошли от Космоса.

Други, които са създадени на земята, са създадени по образ и подобие на приматите. 😁

Колега, моля, ако не се отнася до Айнщайн, да объсъждате бога в друга тема. Откакто разбрах, че бог е създал диоид по свой образ и подобие, станах атеист. Не мога да вярвам в толкова прост бог.

Две допълнения към бога на Айнщайн.

• За него "Бог" е кратък израз на изпитвано преклонение, обожание на света.

"Религиозността на учения се състои във възторженото преклонение пред хармонията на законите на природата, доколкото тези закони са достъпни за нашия разум. В това е всичко"

Става дума, че да откриеш, да направиш достъпни за нашия разум част от съществуващите закони е много вълнуващо. Да гледаш на съществуващото с неговата необхватност и "хармония на законите" е чувството на поклонник пред бога си. Богът му не е нещо извън, а чувството на обожествяване на природата вътре в него, "възторженото преклонение"

• За афоризма "Бог не играе на зарове"

Този афоризъм Айнщайн е казал по повод теориите в квантовата механика, че събитията са случайни като хвърляне на зар. Можем да кажем, че някакви събития се случват с еди-каква-си вероятност, но не можем да предскажем, дали това събитие ще се случи именно тук и точно сега. Явно Айнщайн търси закономерност, причинност. Естествено, нещата се случват по някаква причина, а не случайно, но ако до този момент не е установена причината и има някакви условия за да не може да бъде установена, то статистическите методи заместват обяснението на причинността. Казаното за заровете означава, че природата се управлява от закономерности, а не случайности. Това е сериозен философски възглед, който се противопоставя на съвремието в което обясняваме нещата постфактум с това, че "попаднал на неподходящо място в неподходящо време", което види се , според Айнщайн е из основа неправилно.

Възгледите на Айнщайн за пацифизма са условни или "относителни"  . В юношеството му, когато Германия, обединена от огън и меч, смята военната служба за задължение и чест, той с неверни медицински причини емигрира в Италия, но мечтае да стане гражданин на неутрална Швейцария - осъществява го по- късно. Когато става именит физик, работи в германските университети и лаборатории и напуска страната чак 1933, когато гоненията срещу евреите стават непоносими. В САЩ пише писмо до президента Рузвелт в което го приканва за скорошно създаване на атомната бомба. След употребата й застава на позиция, че учените са отговорни за приложението на постиженията им.

През призмата на интереса тази условност, зависимост от условията, става разбираема. Нормално е един учен, който се смята за талантлив да не си губи времето с войнска мущровка. Нормално е един прославен учен да ползва най- добрите условия за реализация, па макар и в страната, която е напуснал. Нормално е, когато има етнически преследвания човек да намери по- добро място за живеене. Нормално е, когато познаваш високото равнище на една национална наука да допуснеш, че там имат възможности да създадат бомба, макар да не са я направили. Нормално е да предупредиш една силна държава да се противопостави и да създаде такава бомба. Нормално е  да упрекваш учени, че са създали бомба за убиване на невинни граждани. Разбираемо.

Пацифистични изказвания на Айнщайн

„Ако знаех, че германците няма да успеят да разработят атомната бомба, никога нямаше да се замеся.“

„Войната не може да бъде предотвратена чрез насилие. Само взаимното разбирателство и диалогът между нациите могат да осигурят мир.“

„Моята работа не е причина за създаването на атомната бомба, но участието ми в изпращането на писмото до Рузвелт е единствената ми сериозна грешка.“

„Единственият начин да избегнем пълното унищожение е глобалното ядрено разоръжаване и създаването на световно правителство.“

„Учените са открили как да разцепят атома, но не са открили как да разцепят омразата, страха и подозрението, които разделят хората.“

Айнщайн е определено против немския национализъм. Ето въведените в ИИ данни за отношението му към ционизма

Цитат

 

Айнщайн има специфична и сложна връзка с ционизма, която надхвърля тесните граници на национализма. Нека разгледаме детайлите:

---

1. Културен и научен контекст

• Айнщайн чувства силна връзка с еврейската общност, особено на фона на антисемитизма в Европа, включително в научните среди. Той е наясно с приноса на еврейските учени към световната наука и изпитва гордост от тяхната интелектуална и културна продуктивност.
• Подкрепата му за ционизма често е мотивирана от убеждението, че евреите трябва да имат място, където могат да се развиват свободно и безопасно, включително в науката, без страх от преследване.

---

2. Не-националистически ционизъм

• Айнщайн не подкрепя ционизма като политически национализъм или като движение за създаване на държава на евреите на основата на етническа принадлежност. Вместо това, той възприема ционизма като културен и социален проект, който да осигури еврейска автономия и възможност за развитие на еврейската култура и идентичност.
• Той вярва, че Палестина трябва да бъде място, където евреи и араби да съжителстват мирно, без доминация на едната общност над другата.

---

3. Лична връзка с еврейските учени

• Айнщайн има особено силни отношения с еврейските учени, като Макс Борн, Нилс Бор (еврейски по произход) и Хаим Вайцман, които споделят неговата визия за ционизма като интелектуално и културно движение. Чрез тях той вижда потенциала за обогатяване на световната култура и наука.
• Тази близост не се основава само на етническа принадлежност, а на споделени ценности, интелектуално търсене и обща съдба, особено в контекста на нарастващия антисемитизъм в Европа.

---

4. Подкрепа за Хебрейския университет в Йерусалим

• Айнщайн е активен в усилията за създаването и развитието на Хебрейския университет в Йерусалим. Той вярва, че университетът ще бъде център на еврейската култура, наука и образование, който ще даде възможност за развитие на еврейската идентичност извън тесните рамки на политиката.
• Това подчертава визията му за ционизма като средство за културно и научно възраждане, а не за политическо господство.

---

5. Умереност и критика към политическия ционизъм

• Айнщайн критикува екстремистките тенденции в ционизма, особено тези, които водят до конфликти с арабите. Той се противопоставя на идеята за създаване на чисто еврейска държава и настоява за сътрудничество между евреите и арабите в региона.
• В писма и речи Айнщайн подчертава нуждата от толерантност и взаимно уважение като основа за мир.

---

Заключение

"Ционизмът" на Айнщайн е тясно свързан с неговото чувство на близост към еврейската общност, особено учените, но то не се ограничава до тях. Неговата подкрепа е съсредоточена върху културни, научни и хуманитарни аспекти на еврейската идентичност, а не върху етнически или националистически принципи. Това го прави уникален сред ционистите и му позволява да се дистанцира от екстремистките или изключително политическите тълкувания на движението.

 

 

Мнението наАйнщайн за етиката е високо. Това се дължи на виждането му за технологичните промени, открития и разбиране за природата, които водят до нейното подчинение. Основа на етиката вижда в религията, която поставя нормите. Самият той, вярвайки в божеството- природа се стреми да живее в съответствие с природните закони. Някои негови афоризми върху които си струва да се помисли

"Етиката е свръхличен проблем, който стои над чисто религиозните въпроси."

„Единствената истинска човешка цел е да служим на другите.“

 "Науката може да ни каже какво е, но не може да ни каже какво трябва да бъде."

„Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.“

 „Мирът не може да бъде наложен със сила; той може да бъде постигнат само чрез разбиране.“

„Цялото ни научно знание не може да направи хората по-хуманни. Едва когато разберем моралния аспект, ще успеем да направим света по-добър.“

 "Страхувам се от деня, когато технологиите ще надминат човешкото взаимодействие. Тогава светът ще има поколение идиоти."

Последното не е документирано и е възможен фейк.

Съвсем очевидно е, че да се обсъждат нечии философско- етически възгледи по няколко афоризма е недостоверно. Те остват повърхностни и така да се каже социално желателни. По- скоро е добре да се каже, че Айнщайн е философствал по проблеми на физиката. Това ни предпазва от измислици като "Айнщайн за психологията", "Айнщайн за естетиката", "Айнщайн за етиката".

Подобни прекалявания са възможни в среда на култ към него. Когато бива обожествен и се смята, че е компетентен във всяка област или че като е Обща теория на относителността, тя засяга общото и може да отговаря на въпроси от физиката и културата до физкултурата, тогава започваме да му приписваме мъдрост извън тази, която е в действителност. 

Дори да разглеждаме постъпките, пак не можем да си съставим мнение за философските възгледи, така че мнението ми е, че философът Айнщайн разглежда единствено проблеми на физиката, философства в областта на физиката и по- точно физиката на елементарните частици. 

Използва метод при който първоначално е интуицията, която създава модел, който бива проверен математически, а впоследствие  и експериментално.

По отношение мотивите за философстване и за открития той се доверява на почти религиозното преклонение пред природата и желанието да бъдат разбрани природните закони. Да прибавяме анализи от рода на "прави наука, защото иска да помага на хората" ми се струва пресилено и невярно.

Въпросът за едновременност и мигновенност се смята за важен в Теория на относителността. Нямам никакви съображения против. Само ме учудва как това може да е философски въпрос, след като е решен от техниката. В "реално време" можем да следим космически снимки на това, което става на площад "Славейков" например. Да, това не се е случило в същия момент, в който го наблюдаваме, но времето на случването е лесен за установяване и не само по вътрешния часовник на спътника. Като знаем скоростта на сигнала, разстоянието до спътника и до обекта, като прибавим и технологичното време за обработка, можем да установим кога е събитието.

Обаче въпросът Що е това "време"? не е удовлетворително развит и заради това е философски, т.е. по него все още може да се философства.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Само ме учудва как това може да е философски въпрос, след като е решен от техниката.

Нищо не е решено, просто не виждаш проблема.

 

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

В "реално време" можем да следим космически снимки на това, което става на площад "Славейков" например. Да, това не се е случило в същия момент, в който го наблюдаваме, но времето на случването е лесен за установяване и не само по вътрешния часовник на спътника. Като знаем скоростта на сигнала, разстоянието до спътника и до обекта, като прибавим и технологичното време за обработка, можем да установим кога е събитието.

А как ще проследим частица(не всички са безмасови, само някои са такива)която се движи със светлинна скорост.Технологичната обработка как ще стане, когато сигналите се движат със същата скорост.Ще смятаме дължината на кабелите ли.Ами дори  не знаем траекторията на сигнала по самия кабел, а следователно и разстоянието, което изминава сигнала от  датчика до компютъра.И това са "дребни", тривиални проблеми, които имат сложни решения, но имат.Нахвърлям го като онагледяващ пример

Обаче принципен остава въпроса, че измерването на данните за една частица по същество представлява въздействие изкривяващо резултата.Метода на големите ансамбли позволява само да се очертае степента на неопределеност.

Въобще и квантовата механика, и ОТО са принципно крайно, ама крайно неинтуитивни.

на 29.11.2024 г. в 2:03, Търсещ истини написа:

Използва метод при който първоначално е интуицията, която създава модел, който бива проверен математически, а впоследствие  и експериментално.

Не бих се съгласил.Нищо общо няма тук интуицията.Квантовата теория на полето е основата.

Принципно(съвсем съвсем  общо и повърностно обаче) при полевите теории се изследва проявите на съответното поле, ако е във физиката, защото полеви са  ред теории и в другите науки.

Та математизирането дава описанието и позволява предсказването, съгласно изведените формули, на събития, които не сме наблюдавали.

Например от уравненията за нарушаване симетрията произлиза предсказването за съществуването на тахионите, а и въобще на свръхбързите частици надвишаващи скоростта на светлината.Тези частици как ще ги наблюдаваме и изследваме.Засега само математически са предсказани.

Струнните теории са пак и математическа спекулация на понятието точка.

Въобще радвам се да видя искрен интерес към научните предизвикателства, на фона на изключителния интерес към чалгата и купищата заливаща ни простотия.

Но все пак без по солидна подготовка, боя се че ще е трудно.Поднесеното от теб в темата подсказва тази необходимост. 

 

преди 8 минути, badr написа:

Нищо не е решено, просто не виждаш проблема.

Напълно реалистично е това, което казваш. А какъв е проблемът?

 

преди 1 минута, Търсещ истини написа:

А какъв е проблемът?

Проблем е например, че частица едновременно може да се намира на много места. 

преди 20 минути, badr написа:

Проблем е например, че частица едновременно може да се намира на много места. 

моля, да не възприемаш като конфронтация различията в мненията. Виждам доброжелателно отношение, но имам друго мнение и ще го споделям. От други дискусии сигурно си забелязал, че да се излага различно мнение, без да се налага е напълно възможно.  

От философска гледна точка това, което казваш не е възможно. Обаче е възможно да НЕ ЗНАЕМ НА КОЕ МЯСТО Е частицата и да казваме, че в този момент МОЖЕ да се намира на много места.

Това е обяснимо с идеята, че ЕМг вълни са единствения ни "доносник" за това, къде е частица, движеща се със скоростта на ЕМг вълни. Ако имахме сигнал с по- висока скорост, щяхме да знаем точно.

Просто сега техниката не позволява да знаем точно и това е доказано. 

преди 45 минути, badr написа:

А как ще проследим частица(не всички са безмасови, само някои са такива)която се движи със светлинна скорост.

За съжаление, от познанията които имам, светлинна скорост може да добие САМО безмасова частица. Моята съпротива е срещу "безмасова". Примерно изкривяването на светлинния лъч от гравитацията ме насочва към това, че светлинният носител- фотонът има маса. Същото явление насочва Айнщайн към други изводи.

преди 50 минути, badr написа:

Въобще и квантовата механика, и ОТО са принципно крайно, ама крайно неинтуитивни.

Може би в настоящето са такива, но при създаването на СТО и ОТО Айнщайн, мисля си, е доста интуитивен, като разсъждава за разни влакове, а постулира движение със светлинна скорост. 

Ето какво пише Уики:

"През 1905 г. едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението:

Е=мс2 – за еквивалентност на маса и енергия

Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. "

 

преди 1 час, badr написа:

Та математизирането дава описанието и позволява предсказването, съгласно изведените формули, на събития, които не сме наблюдавали.

Това е наистина впечатляващо и вярно. Мислил съм по него, но не зная дали е новаторство, дали е революция или деволюция във физиката???

Има риск и при двете: от наблюдение към обяснение и от математическото обяснение към факта.

Примерно наблюдават Червено изместване и го обясняват с разширение (вярно или невярно). Или математически обуславят машина на времето (вярно или невярно) и пишат за откритие

Темите показват, че хора стигат до неверни резултати от математически строго изградени теории.

Машина на времето и Пътуването във времето е възможно

ето

Спорът Айнщайн- Бор ТУК

Този спор, без да го преразказвам, е спор на философстващи. В него няма експериментални доказателства, а спекулативни, хипотетични аргументи. Двамата учени изграждат модели, които очакват тепърва да бъдат доказани. Може да са верни, а може и да не са. А неразбрали и фантазьори изграждат цели паралелни светове, които никога не ги е имало в началните концепции. Обаче това е тема за популяризаторите на Айнщайн и неговото философстване, която е интересна и горчива, както историята за това да напишеш Божии заповеди, а като видиш, че хората си мислят и правят каквото им дойде на зор, да строшиш скрижалите.