Символите заемат съществена част от живота ни. Те играят ключова роля в нашата психика - в процесите на мислене, разбиране и общуване. Думите са символи - имена, които асоциираме с дадена идея, обект, процес или друго. Представите ни са символи - образи, но "натоварени" само с определени характеристики, на които искаме да наблегнем. ...

Символите имат зя цел да предизвикат асоциации. Самият символ не е това, което симнолизира - това е очевидно, но важна е асоциацията, която евентуално да изпъкне на фона на всичко останало. Не че това е сигурно, нито че един и същ символ ще бъде разтъркуван и приет по един и същ начин от различните хора. Но затова и съзнанията са различни.

Някой ще каже, че всичко казано прави символите твърде условни, твърде несигурни, но зависи доколко това, което символът трябва "да каже" е близко до конкретните възгледи, знания и умствен капацитет. Ние ежедневно в речта си примерно използваме множество символи, като значението им  е в голяма степен общоприето. Примерно, в нашия език "свят" и в двете значения (в "животинският свят" или "свят човек") се асоциират със "светлина". В английският Бог/God е асоциирана с добро/good. Другите езици пък си имат свои примери. В случая асоциациите са звукови,, но могат да бъдат визуални, логически, емоционални и интуитивни.

Тези асоциации, аналогии, общи характеристики съществуват. Те не са нещо неистинско, фантазно, като въпросът е да бъдат открити от човека и осъзнати. Символите имат за цел да насочат вниманието към определен аспект, като например, че светият човек носи светлина на останалите. Затова символът най-често е в проста или схематична форма, за  да бъдат изключени другите аспекти и подробности.

Символът също така набляга на общото, но валидно в множеството частни случаи. Той е повече свързан със синтеза.

преди 2 часа, Theros написа:

Символите имат зя цел да предизвикат асоциации.

Разбираемо е, но не бих го казал така. По- скоро, символите предизвикват връзки. При това тези връзки е редно да са еднозначни, повторими. Пример за асоциация е, като дадат стимул "човек" да отговориш "животно". Може и да си прав с възгледа си, но асоциативния речник отразява какво отговарят хора, като им кажат дума- стимул. 

преди 3 часа, Theros написа:

в нашия език "свят" и в двете значения (в "животинският свят" или "свят човек") се асоциират със "светлина".

Поставяш интересен въпрос, но нямам под ръка асоциативния речник. В англ. асоциациите при употреба на God са в https://wordassociations.net/en/words-associated-with/God

Добротата е доста назад след изреждане на някои имена на божества. Ето какви асоциации предизвиква GOD сред англоговорящите:

"Всемогъщ израилтяни Него Заповед Правда Озирис Пантеон Индра Один Хор Грешник Божество Йехова Зевс Олимп Вечен Спасение Поклонник Посейдон Поклонение Локи Покаяние Брахма Смъртен милост човечеството гняв Богиня доброта" пак по даденатапрепратка. 

Тук не искам да ти противореча или омаловажавам разсъжденията ти, но да ти предложа да потърсиш друга дума. Ето, ако Асоциация ни насочва към Асоциативен речник, трябва да се съобразяваме с него.

А иначе, понеже мислим с думи, думите подсказват как го правим. И това, че свързваш Свят човек със Светлина намирам за реалистично. Прочее, докато прегледах първата страница на търсачката за български асоциативен речник, попаднах на това https://www.abcdar.com/magazine/XXV/Dzl_2023_br25_05_Sbornik_Asociativniat_sviat_na_bulgarina.pdf, но Светец и Светлина не изследват. 

 

 

Замислям се, че символът е еднозначен. Знамето ни символизира България и само България. Алегорията, сравнението, метафората са друго- те може да се разчетат по различен начин. Символите в математиката са еднозначни, но съдържат абстракции. Обаче литературната символика е нещо доста разлято и безформено- трудно е било символистите. Дали разглеждаш символа като еднозначно обозначение на нещо или като широка прилика? Възможни са и двата подхода без по- правилен, но да уточним.

По- нататък, би било интересно взаимоотношенията на идеите, представени със символи. Ето, връзката Светлина- Святост и обратното- Мрак- Мракобесие. 

В широко разбиране Светлина е Горе, Небе, Божество, а Тъмно е Долу, Кал, Демони. Обаче обратно на Светлина-яснота е Мрак- неяснота. Неясното не винаги е зло. Непознатото не винаги е лошо... но пък е плашещо.

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Поставяш интересен въпрос, но нямам под ръка асоциативния речник. В англ. асоциациите при употреба на God са в https://wordassociations.net/en/words-associated-with/God

Добротата е доста назад след изреждане на някои имена на божества. Ето какви асоциации предизвиква GOD сред англоговорящите:

Така или иначе коренът на тези две думи и общ (не знам коя е първа). Ти се хвана за думата "асоциация" и символът наистина цели да предизвика такава. Но дали ще бъде уловена точно тя, както казах, е доста несигурно. Някой може първосигнално да асоциира Бог с Один, и това защото наскоро е гледал някое фентъзи или пък е чел нещо от/за скандинавската митология. И това не е погрешно, защото Один е Бог в дадения смикъл и контекст. Но това не е асоциация основана на корена на думите. При тълкуването на символите първосигналното тълкуване рядко е най-ценното. Доста символи се използват от поп културата и от маркетинга, налагащи интензивно продукта си до степен, че чувайки "Бог", американците първо да се сетят за Один. Такава първосигнална асоциация е подсъзнателна, наложена по някакъв начин в миналото - може да е била детска книжка, която детето да е чело, любима играчка и какво ли не, което да е създало този конкретен отпечатък в паметга толкова дълбок. Но в случая няма символика. 

Обикновено частният случай се използва за да символизира общото. Така често се използват образите на Зевс и Тор за да изобразят Бог в по-универсален смисъл. Имената им също веднага ще се свържат с Бог, но вече много по-рядко в универсален смисъл, а преобладаващо само с конкретния митологичен персонаж. При обратната асоциазия: Бог - Зевс, няма симнолика, а по-скоро имаме пример. Зевс е пример за божество. Частното е конкретен пример от общото. 

преди 3 часа, Theros написа:

Така или иначе коренът на тези две думи и общ (не знам коя е първа).

Да, така е и в едни предни времена асоциациите са били други, може и така както казваш. 

Имах възражение към "асоциация". "Корен"бива.

Символите при слепите са различни, т.е. едни са при по рождение и други са при последствие слепи. 

 При слепите символите се приемат по слух или по мирис. -> Което ще рече, че за тях е без значение символите на зрящите. 

1969 г. 450. (6 септември).

Символите на буквите върху хартията предават съдържанието на книгата, което се намира вече в света на другите измерения. Изобщо символите предават в плътна форма невидимото си значение, което и в двата случая е обединяването на Тънкия Свят с плътния при посредничеството на плътна форма, представляваща символ, съдържащ в себе си това тънко съдържание. Също така човешката реч и думите са пълна символика. Човекът поражда мисълта, невидима за обикновеното зрение и нейното съдържание може да се изразява със словесни и звукови символи. Езикът на символите е много показателен и се явява средство за изразяване на явленията от Тънкия Свят. На екрана на киното виждате нещо, което не съществува, но което с помощта на светлинни комбинации създава впечатление за плътна реалност. При снимките се запечатват плътните форми, но тяхното предаване на екрана носи вече извънплътен характер. Същото става и по време на радиопредаванията и предаванията по телевизора. И едните, и другите предавания понякога се улавят от човека вече непосредствено чрез пространството. Тънкото и плътното се докосват. При събеседване невидимите мисли се предават чрез посредничеството на звуковете на човешкия глас. Ако се гледа на нещата по-внимателно и непредвзето то може да се види колко тясно и колко често Тънкият Свят се докосва до плътния и колко тясно са свързани помежду си двата свята. И това особено ярко се проявява във вътрешния и външния живот на човешкия микрокосмос. Хората някак просто се отнасят към проявите на миналото, без да се замислят къде е отишъл вчерашният ден. Имало го е и го няма, и е останал само споменът за него. Но може ли да изчезне това, което действително е било. Ние Утвърждаваме, че миналото съществува също така реално, както и настоящето, но в света на другите измерения, и Ние Казваме, че миналото може да се види също така отчетливо и ясно, както филмът платното на киноекрана. Ние Имаме достъп до записите на пространството и Можем да четем миналото като отворена книга. И единствената разлика на миналото от настоящето се заключава в това, че в миналото нищо не може да се измени. /Грани Агни Йоги/

преди 3 часа, Theros написа:

Езикът на символите е много показателен и се явява средство за изразяване на явленията от Тънкия Свят.

На екрана на киното виждате нещо, което не съществува, но което с помощта на светлинни комбинации създава впечатление за плътна реалност.

При снимките се запечатват плътните форми, но тяхното предаване на екрана носи вече извънплътен характер.

Същото става и по време на радиопредаванията и предаванията по телевизора.

И едните, и другите предавания понякога се улавят от човека вече непосредствено чрез пространството. Тънкото и плътното се докосват.

Тия нескопосани измишльотини са отживелица, съставени от неграмотен от сегашна гледна точка субект. Всъщност - когато е описвал "киното" дори за тогава е бил функционално неграмотен и невежа. А уж пишел по диктовка на висше вселенско същество.

Но въпросът не е в авторът им - той е плод на времето и личните си напъни. Въпросът тук, сега... е цитиращият ги, за когото тия отживелици са му някаква вселенска истина. Същият индивид претендира че имал "две висши", даже и че може да вписва геометрични фигури една в друга и да си играе на числа и това било "път към бога', вкл и че имало много математици, дето вярвали в бог и били събрани в линкове дето пуснал. 

По време, когато тия думички са съставяни авторът дори не е бил наясно с елементарни положения. От сегашна гледна точка пък - са просто наивни, като от описание на малко дете. То сега и някои малки деца са по-осведомени и информирани и дори опитни в ползването на технологиите. Но да го описва някой като в аналогията "индианец описва компютър" е просто нелепо и буди само смях.

Трудното идва когато тия отживелици за някого може да са "еталон" за възвишените му фантазии с етикет "вселенски". Нелепостите идват и как при положение че това идвало от представител на вселенски напреднали същества, които дори дирижирали науката, прогреса, идеите, събитията... в целия свят, даже и мислите на въпросния им говорител тук - не за друго, но щото така пишело в анонимната книжка и понеже той вярвал... значи е така. 

Уж напреднали същества, уж даже дирижират прогреса, а не са наясно с елементарни технически положения на които се основава предаването на информация, кодирането, комуникацията, теорията на сигналите, теорията на информацията... за да стигне да се списват тия глупости за "символите", за бъдещето и миналото... И колко са могъщи та "виждат с духовните си очи" всичко, навсякъде и завинаги... А едно описание на нещо толкова обикновено като тогавашното кино и психологическите и когнитивни механизми по които то поражда "преживявания" - е толкова наивно.

Авторът - как да е. Но колко може да се изпадне, за да станат тия нелепици основание за личната приказка на някого, че даже и с духовни претенции?

1961 г. 325. Удивляват се на символизма на древните Учения, докато в същото време целият съвременен живот се ползва много широко от символите.Всяка дума е символ, всяко нейно изписване е символ. Цялата химия е построена върху символите на основната таблица на елементите. Заобиколени сме от символизъм от всички страни и виждаме не вещите в себе си, а техните символи. А нима и усмивката на човека не е символ или изражение на тези чувства, които са скрити зад нея? Нима всеки чертеж не е символ? По този начин човекът е обкръжен със символи и сам той представлява символ или външна форма на това най-дълбоко съдържание, което е затворено в него. Идеята, докато тя не е изразена в символи, предаващи нейното съдържание, е недостъпна за обикновения човек. Символите на думите в книгите на великите писатели предават картината на живота на хората дотолкова ярко, цветисто и реално, че цели негови картини преминават пред третото око на читателя. Гледате изписани думи, бои, хартия и букви, а виждате нещо съвършено извънплътно, затворено в тях именно благодарение на техния символизъм. От символиката няма къде да се избяга, трябва само непрестанно да се учите как под външната нейна форма да съумеете да виждате възможно по-пълно и по-дълбоко предаваното чрез тези символи съдържание.

/Грани Агни Йоги/

Само от човека зависи дали и доколко ще забележи, осъзнае и разбере скритите зад всяко едно действие мотиви, интереси, предразположения и зависимости. Това не е лесно, защото обикновено наслагваме собствените си възгледи, желания и представи гледайки на света и на другите, и така полученият образ се изкривява. С практиката и освобождаването от рамките на личността обаче, човек започва да вижда все повече и повече, и все по-безпристрастно.

Целият ни свят е едно отражение, а действителността е скрита зад видимостта. Зад маските на хората се крият истинската им душевност, но все пак остават издаващи ги белези. Те също са символи. Зад всеки обект остават невидими принципите и законите на които се основава съществуването му; породилите и обуславящите го конкретни условия - неговото минало и дори бъдеще. Така че и самото тяло се явява символ - формата, а също и изграждащата го материя. Тя не е една и съща при човека със светли мисли и при този воден от нисши и низки мотиви. Дори мислите ни са само ограничени образи на идеите зад тях. 

преди 5 часа, Theros написа:

Символите на думите в книгите на великите писатели предават картината на живота на хората дотолкова ярко, цветисто и реално, че цели негови картини преминават пред третото око на читателя. Гледате изписани думи, бои, хартия и букви, а виждате нещо съвършено извънплътно, затворено в тях именно благодарение на техния символизъм.

Разбираш, че не е дребнавост да се търсят точните думи. Написвайки небрежно една дума вместо друга, "затвореното в тях" ще бъде разменено. Сещаш се вица за оня, дето искал супа, но си поръчал сапун. Пени се, не пени се...  

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Написвайки небрежно една дума вместо друга, "затвореното в тях" ще бъде разменено

А може пък да е умишлено. Ето, аз намирам, че всяка използвана дума е на мястото си. За теб не е - в случая държиш думата да се употребява в определени граници и излизането извън тях за теб е неприемливо. Аз искам тези граници да паднат. Точността на един термин както дава яснота, така и ограничава тълкуването. А за много неща думи в езиците ни няма. Да, знам че думата "символ" примерно е трудно да бъде приета в толкова широко, почти всеобхватно значение. Но аз това искам. Без разбира се да настоявам и без да налагам своите очаквания и някакви претенции.

1962 г. 537. (24 ноември).
Природата е универсален символ, тъй като под всяка външна форма на обкръжаващия ни свят е скрита нейната същност, нейното вътрешно съдържание. Феноменът се явява символ на ноумена. Цялата дейност на човека в крайна сметка се посвещава на разкриването на ноумените или символизма на природата. Един от най-сложните символи на природата е самият човек. Човечеството много векове се блъска над разкриването на този проблем. Сфинксът е също символ на човека, но в по-опростена форма, от самия човек. В него е въплътено миналото и бъдещето на човека, в неговата същност се съдържа цялата еволюция. Животното, човекът и богочовекът, имащ крила, миналото, настоящето бъдещето. Можете да си представите немите раси и милионите години, необходими за развитието на речта, за да се разбере процесът на развитие на вътрешната същност на човека и на основата на миналото по веригата на безкрайната причинност, протегната в безпределността, да се види крилатият дух, облечен в човешка форма. Миналото трябва да се изучава заради бъдещето, за да се разбере течението на великия поток на еволюцията на битието, тъй като бъдещето се определя от миналото. Течението на еволюцията не може да бъде спряно, тъй като това е космически процес, но е напълно възможно да си представите бъдещето, сияещо с всички възможности на духа, тъй като едновременно или в отделни разпокъсани феномени през миналите векове на хората са били показвани и се показват и сега всички тези свойства на бъдещия човек, които сега са скрити в него. На страниците на великите произведения на писатели и поети, в историческите записи, върху платната на художниците, в сказанията и легендите, върху прашните страници на свещените писания на различните народи, в най-редки книги, върху свитъците на папирусите са запечатани удивителните свойства на човешкия дух в различни времена и епохи, проявени в отделни хора. Ако се вземат и се съединят всичките заедно и се внедрят в един човек, то ще имаме пред себе си това, което трябва да стане и ще стане човекът на бъдещето. Едни хора са проявявали ясновиждане, други ясночуване, яснообоняние и ясноосезание, четяли са мисли разбирали са без изучаване и подготовка чужди езици, проглеждали са в бъдещето, излизали са в тънкото си тяло, лекували са с ръце и мисъл, издигали са се във въздуха, ходели са по огън, възкресявали са и са убивали с мисъл хора, изпращали са бедствия и болести, отстранявали са земетресения, отклонявали са буреносни облаци, укротявали са стихиите, пренасяли са своята болка върху другите и от другите върху себе си, предавали са предмети по въздуха, предизвиквали са невидими сили, омагьосвали са змии и са давали безкраен брой най-разнообразни свидетелства за способностите и възможностите на човешкия дух или на тези сили, които се съдържат в човека. Не трябва невежо да се отхвърлят множеството от тези свидетелства, тъй като, даже бидейки разпръснати навсякъде, те разкриват според силите си великия символ на това, което е скрито под външната форма на човека и което някога ще бъде съсредоточено и проявено в бъдещето на човека вече не поотделно, а в сияещия огнен синтез на всички качества на неговия дух. Човекът се явява най-великият символ на Космоса. /Грани Агни Йоги/

 

на 29.12.2024 г. в 10:33, Theros написа:

Цялата химия е построена върху символите на основната таблица на елементите.

Заобиколени сме от символизъм от всички страни и виждаме не вещите в себе си, а техните символи.

А нима и усмивката на човека не е символ или изражение на тези чувства, които са скрити зад нея? 

По този начин човекът е обкръжен със символи и сам той представлява символ или външна форма на това най-дълбоко съдържание, което е затворено в него.

Символите на думите в книгите на великите писатели предават картината на живота на хората дотолкова ярко, цветисто и реално, че цели негови картини преминават пред третото око на читателя.

Гледате изписани думи, бои, хартия и букви, а виждате нещо съвършено извънплътно, затворено в тях именно благодарение на техния символизъм.

От символиката няма къде да се избяга, трябва само непрестанно да се учите как под външната нейна форма да съумеете да виждате възможно по-пълно и по-дълбоко предаваното чрез тези символи съдържание.

всяко изречение от цитираните е фейк относно животът сред действителността и познанието ни за него. Текстът е опит да се проектира нечий свят през художествено-описателна призма. Което си е естествено за едно художествено произведение.

Недоумицата е в това някой да ползва художествените образи на някого като лични проекции за собствения си свят, и да настоява че това било 'гледна точка' и че този личен свят е "вселенската истина".

Въпросът за понятието и значението на СИМВОЛ е съвсем елементарен и се ползва сред всяко ежедневие. https://bg.wikipedia.org/wiki/Символ. Няма никаква мистика в опита да се съкрати описанието на нещо, с някакъв знак чрез аналогичност.

Търсенето на смисъл в символите отвъд човешкия начин на възприемане и социални конвенции е просто невежество. И това е поредният опит на невежия поклонник да се фантазира и идеализира вярванията си като много повече и извън него.

преди 23 часа, Theros написа:

Аз искам тези граници да паднат.

преди 23 часа, Theros написа:

Но аз това искам. Без разбира се да настоявам и без да налагам своите очаквания и някакви претенции.

Аз искам... искам го, РАЗБИРА СЕ, че не настоявам и не налагам претенции или очаквания.

Искам го, като толкова години списвам пейстове от любимата ми книжка и чакам някой да я "хареса" като мен, да се вживее като мен в "моите искания", които даже и не са и мои, а са за доброто и развитието на човечеството...

Искам го, не настоявам, но живея за да разяснявам "езотеричната гледна точка" като си избера място за трибуна и читатели на които да изиграя тази ми любима роля на защитник, на важен и нужен на всички хора. на знаещ, на разяснител на вселенската истина и истинската духовност, да освободя мислите на хората с моята ми романтична представа за живота и вселената...

Искам го... това го искам. Искам го, отдал съм се на мисията си, защото всеки човек може да е така като мен - като е изпаднал в тъмното да си намери и той като мен нужната "духовна заблуда". Ама била заблуда - защо да е важно толкова, след като някой удавник ще се улови за "сламката" и ще заиграе на спасение и възвисяване...

Искам го... Искам да намеря и направя и други да са "вярващи" в същото, като мен... Проповядвам... защото много искам да "паднат границите" на другите хора както "моите са паднали".

Искам го, не очаквам, не настоявам... Еее, тук там някои невежи, простаци и зли души ми пречат, но аз съм силен и ще устоя, ще премина през "изпитанията", през съмненията - защото там сред висшите сфери и чистите мисли ме очаква красотата, духовното и висшето... докато некви нисши твари се пробват да ми развалят това, дето го ИСКАМ толкова много ( но без разбира се да настоявам претендирам или очаквам... Иначе претендирам за себе си, че съм щастлив, че всичко ми е наред, че никой нищо не знае за мен колко съм ок, нищо че съм бил зависим и така съм си намерил отдушника и спасителния си пояс...

============================

АЗ ИСКАМ... АЗ ТОВА ИСКАМ... вкл и "идеализирането" на понятието ЖЕЛАНИЕ, са основните белези на себичника. Маскирането на желанието като "стремеж към добро" е обикновена нагласация на потиснат и некомпенсиран егоизъм и нарцисизъм.

АЗ ИСКАМ маскира допълнението "за ваше добро"... Нарцисът винаги "знае" кое е доброто - освен за него, така и за всеки друг, за който той да се представи като "спасител, защитник и вестител на истината". неговото преживяване не му е достатъчно и жадува да 'повтори' и "задържи" делюзиите си като същото "мине и през други", през рефлексиите на които той да валидира и утвърди съвсем личните си преживявания.

Всичко това са обикновени аспекти на т.н. "МЕСИАНСКИ СИНДРОМ", на което примерът тук е чудесен изразител... Толкова точен, толкова пространен... и шумен, че е направо като за преподаване на студенти във факултета по психология.

Проповедността е само част от "синдрома"... напълно естествена част Обсесията никога не може да спре... защото вкопченото е с равностойността на "живот"...

 

на 29.12.2024 г. в 18:29, Theros написа:

А може пък да е умишлено. Ето, аз намирам, че всяка използвана дума е на мястото си. За теб не е - в случая държиш думата да се употребява в определени граници и излизането извън тях за теб е неприемливо. Аз искам тези граници да паднат. Точността на един термин както дава яснота, така и ограничава тълкуването. А за много неща думи в езиците ни няма. Да, знам че думата "символ" примерно е трудно да бъде приета в толкова широко, почти всеобхватно значение. Но аз това искам. Без разбира се да настоявам и без да налагам своите очаквания и някакви претенции.

Аз възразявах за "асоциация". 

А иначе , тякното и конкретно разбиране като термин е по- присъщо на науката, а широкото, метафоричното, на изкуството. По- "локуместите науки" - философия, психология, теология, история са по- близки до изкуството.

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Аз възразявах за "асоциация". 

А иначе , тякното и конкретно разбиране като термин е по- присъщо на науката, а широкото, метафоричното, на изкуството. По- "локуместите науки" - философия, психология, теология, история са по- близки до изкуството.

На доста места свободата на тълкуване не е препоръчителна, а символите трябва да се възприемат еднозначно. Пример са пътните знаци в правилника за движение по пътищата. В която и да е област обаче новото знание първо се съпоставя с вече приетото, преди да бъде прието или отхвърлено, според това дали двете могат да бъдат съгласувани или не. Асоциирането е именно намирането на взаимовръзка с нещо вече познато, коего и прави тълкуването възможно. Научните термини предполагат познаване на съответната система от научни знания, в контекста на която те могат да бъдат точно съотнесени. Не че в изкуството и философиата не е същото, т.е. символите е нормално да се тълкуват в светлината на възгледа на техния автор, на съответната школа, чувственост (в изкуството), време и др. 

В крайна сметка точността на символа зависи от това доколко символизираното изобщо може да бъде установено и описано на база наличните знания и със съществуващите методи и средства (технически и психични). 

преди 9 часа, Theros написа:

Пример са пътните знаци в правилника за движение по пътищата.

както и  надъхващите измислици в някои анонимни книжки. Там Владиката задава тълкуването, символите, а духовните му представители следват зорко и еднозначно... и на вяра макар че "ТЕ ИСКАТ " ... Щото все пак "владиката" си е вселенски авторитет и той "знае" и даже "вижда" в миналото, бъдещето... щото с неговите "духовни очички"...

Иларионеееее... ако можеш да си видиш вересиите в Калдата... ма не можеш.