За дъх на бонбони

Г.Янчева

За дъх на бонбони давам душата си.За бонбони с бадеми и сироп от смокиново сладко.За кашмирен пуловер събличам сърцето си.За кашмир и пронизваща мирис на телешки бокс.

Легни върху мен и нека пак да опитаме,и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура ,не умираме!Ако обаче не стане,ще има поне над какво да се вайкаме и тривиално един пред друг да се измъкваме с цитати,гласящи, че поне сме опитали.

Легни върху мен и пробвай да ме изпиеш ,и ако почуствам кашмир по гърдите си- ура , не умираме.Тези гърди не умеят да лъжат.

Да те няма, цял ден да те няма ,а после да дойдеш и легнеш до мене. По пътя от коридора до мен на кревата искам едно- на тютюн,на парфюм и на телешки бокс да ухае.

Няма нужда да гледам в очите ти.Ти и аз, и двамата знаем,че което се гнезди помежду ни , ни очи ,ни сърца не касае.Това е легло и манеж на сетивата.Онези ,които ни хранят и най-често мамят, но нищо ...Ако на сухо едвам запреглъщам и ако в сухотата все пак усетя смокини, това няма нищо общо с душата ми ,това е което си ти в главата ми.Защо да не давам тогава душата си? Имам език, за да вкуся, ръце ,да те пипна и нос,за да те видя...

Любовта? „Кой ще каже какво е любов?Кой ще каже какво е?’’ Аз предпочитам да те поглъщам. .Кой смее да знае,че аз не целувам , а по-скоро дъвча? Да ,ти г-н Шепа Бадеми – проклинай и продължавай да се подсмихваш.

Ще съмваш, ше стъмваш в леглото ми и ще се чудиш, и няма да знаеш , че ти не намираш утеха между краката ми- аз просто съм гладна и дъвча...това е.

Легни върху мен и пробвай да ме изпиеш ,и ако почуствам кашмир по гърдите си- ура , не умираме.Тези гърди не умеят да лъжат.

Да те няма, цял ден да те няма ,а после да дойдеш и легнеш до мене. По пътя от коридора до мен на кревата искам едно- на тютюн,на парфюм и на телешки бокс да ухае.

Няма нужда да гледам в очите ти.Ти и аз, и двамата знаем,че което се гнезди помежду ни , ни очи ,ни сърца не касае.Това е легло и манеж на сетивата.Онези ,които ни хранят и най-често мамят, но нищо ...Ако на сухо едвам запреглъщам и ако в сухотата все пак усетя смокини, това няма нищо общо с душата ми ,това е което си ти в главата ми.Защо да не давам тогава душата си? Имам език, за да вкуся, ръце ,да те пипна и нос,за да те видя...

Горко на този когото накажеш със себе си. Дано да не е без вина... Хищна лъвица без милост, на буря ръката, остър зъб в акулската паст... Не с душа потънала в страсти.

Гръм в люляците

Г.Янчева

Ако имах градина ,щеше да е пълна с люляци…

В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб.Незнам защо.Може би е имало люляци,когато съм те срещала,може би си ми казвал ,че харесваш люляци…

Представям си градината на прабаба ми,люляци много и теб.Представям си,че се връщам там в онази градина,минавам под ореха,падам сред люляците и плача за теб…Така си го представям.

Когато си мисля за люляк ми се плаче ,също както ми се плаче,когато се сетя за теб.Такава съм-все ми се плаче.

Когато си мисля за мен сред люляковите градини,знам че е нощ.Не бих могла да плача денем,не бих могла денем да падна в лилавите храсти,не бих могла денем да се върна в онази градина,не бих могла денем да мисля за теб…

Не искам нищо.Ти,люляците и споменът за онази градина сте част от мислите и картините,с които заспивам по-лесно и по-щастлива.Всеки тайно вярва в представата за по-голямото щастие.

Съществуваш ли изобщо?Понякога се питам…

Представям си,че съм на село-нощ,звезди,щурци,люляци,орехите,тиклите по пътеката,крушката на входната врата свети-чакам те.Не си прядставям щастието по друг начин,не го виждам,ако не чакам,не бих могла да съм щастлива с някой,който вече е пристигнал.

На село е толкова тихо…,само на теб бих разрешила да нарушиш тишината.

Ти идваш…на моето село,невероятно.В теб няма романтика и ми е мъчно,че попилях представата за люляците,добре че не закичих осил в косите си…Ти не оценяш тъмнината- ти би запалил фарове,ти не споделяш радостта ми от градината-ти би извадил столове,ти нямаш спомена за прабаба ми-ти би попитал „Как си?”.Защо ти разреших да срежеш тъмнината?Като неопитен шивач ,сега от остатъците ще си шием чулове…

Без грам романтично прозрение-усещаш,че сме голи,не истински или физически,а голи в главите си.Безумно е да ти го обяснявам,но с прости думи,казаното значи,че след като се блъсна със мечтите ми,разряза тишината ми ,сега мълчиш…

Мирише ми на теб.От аромат на люляк ми се плаче.В градината ми иде да се тръшна и бих го сторила,ако не бе пристигнал…Неразбираемо.

По думите ми някак си изглежда ,че те искам.От друга гледна точка ми се плаче,от трета пък се вижда твърде ясно-главата ми е скитащо сираче.Загубила съм някъде ума си,щом сядам тук и размишлявам,за туй що люляците значат и плачат ли руснаците…навярно плачат.

Последни щрихи!Обещавам!Така или пък иначе си се разходил…дошъл си да ме видиш и го правиш,ще си отидеш след това и ще забравиш…

На село съмва рано.

Лежим сред люляците и мълчим.

Аз пак съм плакала…за теб най-вероятно.

Петлите кукуригат и е вече хладно.

Забравих да ти кажа-месецът е юни!

Небето ха да съмне и е притъмняло.

Вали.

От улицата прах се вдига и даже замирисва на обори.

Сред люляците някой с някой ще да се пребори…

Утеха няма ,няма и поука.Теб пак те няма ,а на мен не ми и пука.Събуждам се в чаршафи скучни,бели…Обаче ми е някак си приятно.На село съм била,ухало е на люляк ,ти бил си с мен…дори е заваляло…

В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб.Незнам защо.Може би е имало люляци,когато съм те срещала,може би си ми казвал ,че харесваш люляци…

Момчето ми – ще бъда Коледа

Г.Янчева

Отново ще е Коледа ,момчето ми. Ела, да си представим ,че сме у дома . Да си представим ,че закичваме елхата , ще си представя сладки ,че пека ,а ти си представи ,че ги опитваш.Да си представим , че не сме сами , да си представим даже и ,че се обичаме ,да си представим ,че не ни боли и да забравим …

Ела , аз искам да сме от реклама. Аз искам даже крушките у нас да светят толкова прекрасно жълто , аз искам да ми замирише на супа от пакетче и призрак на кафе да ме подгони.Аз искам шоколадови бонбони и фигурки от марципан, аз искам купища конфети и километри празничен гирлянд…

Ела ,аз искам да съм Коледа в сърцето ти.Аз искам да съм твоята празнична витрина ,аз искам да съм стъпките в снега ,които ти броиш от предната година…Ела , да те обичам и да ме обичаш .Ела , докато има дъх на бор ,ела ,докато светят градските площади , ела ,докато снегът е бял и скрива истината даже.

Отново ще е Коледа ,момчето ми. Пуловерът ми даже го издава .Ела да видиш свещите в лицето ми ,които светят ,за да…теб да сгряват.

Момчето ми , ти пак на сняг ухаеш или така наричам мириса на въглищата изгорели,момчето ми, от колко Коледи аз се опитвам у дома да те примамя.Ти вечно бързаш , вечно заминаваш ,преди да стигнеш вече подминаваш…

Момчето ми – ще бъда Коледа!Без сладки мандарини ,без погача,без свещи ,без витрини,ще бъда просто Коледа и с теб ще крача.Щом нямаш време ,за да се огледаш ,за да ти стане топло на очите ,щом нямаш сили ,за да се обърнеш и да направиш нещо за мечтите…

Отново ще е Коледа ,момчето ми.Снегът ще сипе спомени забравени ,елхите ще блестят ,звезди ще падат и свещи ще горят , за да напомнят , че сме все пак праведни…С теб пак ще тръгнем –както винаги ,защото Коледа не се предава , а коледното настроение уви и днес не се продава…Отново ще е Коледа в сърцето ми ,не помня да сме били у дома , но Коледа е най-красива преди съмване в мига щом хлопне пътната врата…

Разтърсващо!Браво,Гери скоре не бях чела нещо толкова въздействащо,продължавай да изразяваш емоциите си по този начин,определено ти се отдава

Война и целулит

от Гергана Янчева

Нека знае!Дори и днес да е на крачка преди мен ,да знае ,че съм все пак първата.Да знае ,че дори това да не е вярно ,съм все пак аз .

Не умееш да криеш или не искаш ,или се гордееш ,или пък вярваш?Какво те е прихванало та искаш пак да ровиш из сърцето ми ? Решаваш и ме търсиш , а ти дори не знаеш тук ли съм или зад теб , до лявото ти рамо ,ниско в коленете ти ? Усещаш ме .

Как няма да усещаш...!? Та аз съм всяка гънка ,всяка бръчка ,всяка бенка , всеки бял косъм.Не сме идеални , а щом го казвам ,значи сме клиширани ,но по-добре така ,отколкото да вярвам , че е било изящно ,а сме се разминали...

Да знае ! Не и разказвай ,нито ме описвай ,не и показвай снимки , даже ме отричай ,но знай ,че тя е глупава ,но все пак вижда.Тя вижда в синините ти следи от мен и вярвай знае ,че не съм те била ,тя знае ,че си влизал в мен ,а знае ли за факта ,че не си излизал...? Тя вижда как трепериш нощем ,как скачаш с всеки звън на телефона , как уж си вгледан в нищото ,а с поглед разговаряш...

Да знае ,нека знае , че съм идвала , а ако ти решиш ,след сто години знаене и разкажи ,че всъщност аз не съм си тръгвала.

Натрапчива съм била...вярно е.Била съм арогантна...,вярно е.Нахална,хитра,подла,пресметлива ,навярно грозна ,дрипава,ревнива...

Опитай се да я успокоиш.

Кажи и ,че не съм умерена , не съм спокойна ,нито пък уверена ,кажи и ,че приказвам много ,че нямам мярка , че крещя без повод...

Тя е жена все пак ,тъкмо това копнее да дочуе...

Че нямам кожа от коприна , нито коси от злато и даже имам целулит...

Ще се усмихне ,вярвай ми ,ще го направи и в точно този миг стани и я попитай ,защо щом нямам нейните достойнства ,умира в страх ,че утре ще си тръгнеш...?

Тя гледа сериали и обича драми , научила се е да се гримира ,да пуши тънички цигари и даже да работи на компютър.

А ти ?Заспивай.Беше дълъг ден и се моли щом засънуваш да не забълнуваш , а ако все пак стане ...остави , кажи и просто ,че е много хубава.Не се насилвай да ме обясняваш .Не и досаждай ,нека те обича.

Произведенията ти са страшно добри , чувствени ,Gergana Yancheva !!!

Теория на междуселския транспорт

от Гергана Янчева

За пръв път “Чавдар” е бил забелязан да лети между селата Драганци и Първак в далечната 1928г. На борда е нямало нито пътници, нито пилот, поради липсата на шофьорски лицензи по това време. Освен това линията е била отдадена на неподходящи концесионери, които в опит да трасират шосе през царевичака, опират в краварник и строежът бива замразен. Как точно е летял “Чавдар” историята не помни, но очевидци споменават за телени заграждения в началото на с. Драганци, където той се заплита и престоява така четиридесет и осем часа.

През 1942г. жителите на селото правят първи опити в подкарването на “Чавдар”, но поради техническо недознайване никой не се решава да застане зад волана, макар някои от селяните да предполагат къде се намира той. На общоселско събрание се взима решение “Чавдар” да се напълни с бали слама и така да прекара зимата.

1950г. Блажната боя намира все по-широко приложение и “Чавдар” бива боядисан в бяло, зелено, червено. Целта е от него да лъха патриотизъм. За събора в с. Драганци е почетно изтикан до площада, където край него се вият хора, а от втора врата се разлива курбанът.

1958г. ”Чавдар” е подкаран от шофьор за пръв път! Поводът е сватбата на сина на кмета на Драганци. Окичен с чемшир и мушкато “Чавдар” вози булката от дома й към столовата на ТПК ”Крепежни елементи”, където се състои гощавката. Някъде в ранните часове на следващата сутрин между кметовете на двете села Драганци и Първак избухва скандал, заради неуредени сметки по избутването на “Чавдар” от Първак до Драганци за събора през 1950г. В резултат на свадата кметовете се оказват в двора на бащата на булката - изколват кокошките и отвличат баба й, но час по-късно се опомнят и я връщат в дома й.

1967г. Двете села се опитват да разделят “Чавдар” и се завежда дело, което трае до 1969 г. Съдът присъжда “Чавдар” да премине във владение на бабата на булката от 1958 , като обезщетение за изколените тогава кокошки.

От 1969 до 1972г, ”Чавдар” работи като кокошарник, но тогава се намесва държавата, връщайки делото от 1969 година за доразглеждане. Според новото решение “Чавдар” трябва да се изземе от бабата на булката в двадесет дневен срок. Срокът изтича и прокурор с двама свидетели отиват в двора на бабата, но тя твърди, че “Чавдар” е откраднат миналата вечер заедно с тридесет кокошки и един петел.

“Чавдар” изчезва мистериозно за цели пет години от 1972 до 1977 година. Тогава става ясно, че бабата на булката от 1958г е била подкупена да излъже пред прокурора, а “Чавдар” е бил закаран в двора на ТКЗС-то в село Първак. Кой точно стои зад загадъчното отвличане не се знае, но докато е траело “Чавдар” е бил пребоядисан в цвят охра, за да не бие на очи, а свидетели споменават, че именно по това време в него е бил залепен първият плакат на Лепа Брена.

От 1977г. до 1981г. между селата се води люта битка, всеки иска "Чавдар" за себе си. За да се спре това държавната власт изпраща двеста пехотинци, които да контролират селяните и да приберат "Чавдар" в гр.Радомир.

Така от 1981 до 1990 година той работи като най-обикновен автобус и се счита за родоначалник на градския транспорт. Претърпява около милион ремонта, а през 1999 се готви да постъпи в музей, когато ненадейно бива изпратен на последен курс от Радомир до София. Стигайки до София попада под бомите на запалянковци на Левски и ЦСКА. "Чавдар" избухва в пламъци и въпреки усилията на пожарникарите... "Чавдар" издъхва в ранния следобед на 28.08.1999 г.

Поклон пред паметта му! Липсата му се усеща най-силно днес, когато шест години по-късно събратята му "Икарус" и "Ман" отказват да пътуват между села и градове поради стогодишен напълно официално обявен траур

Игра на ластик и някой други игри

от Гергана Янчева

Накрая съмна и всичко приключи.Оказа се,че си качила десет килограма,избили са те пъпки,косата ти се е омазнила,а него го няма...

Кога си е тръгнал,никой не знае,явно се е изнизал незабелязано...винаги така правят.С малко повече късмет може би ще намериш онази бележка,която мъжете по филмите оставят...,обаче онзи не беше от филм.Онзи си беше най-обикновен,но ти,ти му даде правото да се мисли за невероятен.Ти му го даде,после напълня,той забеляза пъпките ти,сравни ги с тези на съседското момиче и избра да иде при нея...Така става обикновено и обикновено това става на сутринта,няма значение,колко време е било необходимо,за да съмне...

Не става дума за болен феминизъм,никой не мрази мъжете.Става дума за игра на килограми,за игра на нерви,за игра на обезпърхутяващи шампоани,за игра на ластик,боулинг,кърлинг и някой други игри.Става дума за това,че ако той има право да си тръгне,понеже съседката носи минижуп,то ти имаш право да си отмъстиш,понеже онези добродушни женици,които плачат цяла неделя ги има само на филмите и в някой отделни,изолирани случаи.Да не говорим за изолираните,да си направим масовка!

Тази пролет целулитът ти си е съвсем същият,какъвто си беше и миналата.Нервните кризи,които получаваш в следствие на това,съшо не са се променили...Никой няма да те осъди заради няколкото счупени „по невнимание” чинии,много те беше яд,ама много.Броиш дните и се чудиш кога точно ще отслабнеш,броиш и пресмяташ калории и по всичко личи,че събитието няма да настъпи скоро.Съседката вече е успяла,поне ти си мислиш така...

Той гледа мач и май не му пука за това,че си леко променена в не толкова приятен аспект,май не му пука,поне така казва,защото в полувремето ще поиска нещо за похапване и по-добре да е в отлични отношения с теб...Идеални,изчистени от каквато и да е контекстуалност отношения.Идеално и така до някоя сутрин,когато той ще реши,че е прогледнал.

Те лъжат за това,че външният вид няма значение,както ние лъжем за годините,килограмите и някой други неща.Всеки има право да лъже,така се учим да играем на тази абсурдна игра,която от милион години цели да докаже,че можем да съществуваме в мир.Няма да има мир,докато някой вдига червен картон само защото си мисли,че може да има всяка!На него май не му е ясно,че другата също си има торба с номера.Мъжете са еднакви,както са еднакви жените,различни са само маниерите,темпераментът,цветът на косата и размера на гръдната обиколка.Главата е еднаква или поне онова,което я командва.

Не става дума за омраза,кой може да мрази нещо,на което е обречен?Става дума за елементарно отмъщение,което няма за цел да промени световния ред,а може да донесе само миг на върховно удовлетворение,но само миг,който да ни дели от следващия гейм...

Ноктите ти се изпочупиха и петите ти загрубяха,бримка допълва пейзажа на леко набъбналите ти бедра,вчера те изгориха с обезкосмяваща смес,която кой знае как се забърква,но явно по някакъв пъклен метод,който пък цели да разкрие колко адска може да бъде физическата болка.Той пак гледа мач,а за десерт си е приготвил сбирка с приятели за по бира,която обикновено ти го връща в състояние,в което е не само нелицеприятен,но и доста откровенически настроен и с лека ръка,и с много кураж ти обяснява как би могла да изглеждаш...Сетил се.

Напрежението ескалира и ще дойде време,в което да действаш би било най-уместно,защото той има право да лъже,но моля те,няма право да те съветва съвсем „приятелски”,та той не ти е никакъв приятел,щом въпреки всичко си ляга до теб.Както и да е,ако имаше хронометър в джоба,то в този момент той застрашително би започнал да цъка с малкото си,гадно часовнишко езиче.

Да действаме ли преди да си е тръгнал?

Може.Може да помислиш за това,защото отмъщавайки някому е много по-удовлетворяващо,ако имаш възможността да видиш физиономията му след това.Отново бих вметнала,че тук няма никой,който да мрази мъжете,напротив.

ФОРМИ НА ОТМЪЩЕНИЕ И КРАТКА ЕВАКУАЦИОННА СХЕМА В СЛУЧАЙ НА ПРОВАЛ:

Правило първо и най-добре е да се ръководим от принципа,че който не умее да изиграе една игра до край,а също и не успее да доведе края до своя полза е най-добре да умее да бяга бързо!

1.Обръснете му веждите!

Щом казва,че видът ти няма значение за него,то със сигурност има друга,чийто вид е бил достатъчно значим.Заслужава да няма вежди!

2.Случайно изпуснете мобилния му телефон в случайно приготвена кофичка със смес от белина,сода за хляб,две части оцет и три части „Кока-кола”.

Рецептата действа безотказно и изтрива напълно петната от женски имена в паметта на телефона,следователно и в неговата.

Подобни форми на отмъщение са не само много ефикасни,но и крайно зрелищни,имат един единствен недостатък и той се състои в това,че независимо дали той си е тръгнал,на следващата сутрин теб обезателно трябва да те няма.

3.Попитайте го за точния размер!

От това боли точно толкова,колкото тебе да те попитат за точните килограми или години...Основен недостатък на едно такова отмъстителско деяние е фактът,че много мъже бидейки безкрайно огорчени,проявяват пасивна агресивност и врътвайки се си тръгват без особено много шум,което не е до там удовлетворяващо.

Методи и начини много...

Отмъщението не помага особено много,ако човек и най-вече една жена не вярва в него.Отмъщението може би изглежда смешно,но в него се крие една наивна,но много облекчаваща въздишка.Отмъщението няма да помогне при пренасянето на пазарски чанти,нито при вършенето на тежка домакинска работа,но би могло да бъде нещо като символичен подарък заради именно тези усилия.И не на последно място е добре да се помни,че мъжете заслужават поне едно отмъщение месечно.

Може би външният вид наистина няма значение,ако се умориш от глупости и наивни вярвания,може би наистина ще си помислиш това,но после се сети за лъжата и правото на лъжа,които са едно от малкото неща,над които жените все още нямат контрол...

Какво ни остава?

Остава да продължаваме да се обезкосмяваме,фризираме,гримираме и да вярваме,че посредством вида си ще изиграем поне още един гейм.Не е лошо също така да сме готови на всичко за него,защото нали именно на това казваме Любов.С цената на всичко и в името на себе си най-вече,посредством лъжата...

Темата е така обширна,че каквото и да е заключение би стояло като закърпено тук.Темата е толкова стара,колкото и опитите ти да се промениш поне от части...По същата тази тема мъже и жени ще влизат в дуел поне докато го има света в този му вид...,но не е зле от време на време някой да отчита резултата от геймовете.

Какво ни остава?

Да минем на диета.

Забравен,топъл,разтопен

от Гергана Янчева

Спомням си,веднъж те обичах.Веднъж бях много влюбена,спомням си!Бях забравила или съм искала да забравя,сега това не помня.Понякога се случва и така,да искаш да забравиш и да го направиш.

Тогава,сигурна съм,беше лято,небето лепнеше,ръжта цъфтеше,ако изобщо някога съм виждала цъфтяща ръж.Тогава,сигурна съм,беше лято и сигурна съм,имаше череши.Черешите,не знам кога цъфтят,но знам,че лятото ги има,а плодовете им са сладки,презряват,капят и оставят кървави лекета.Тогава,спомням си,че имаше смокини,които сигурна съм,не опитах,но знам,че стават черно-сини,изкапват и умират.

Било е лято,вече казах,и съм те искала,и съм обичала,навярно силно съм ти вярвала и съм обричала и себе си,и мене си.Било е лято,ала преди толкова години,но сигурна съм,че го имаше.

Тогава,сигурна съм,имаше и миди,и раци,октоподи,риби,навярно имало е и скариди...Тогава,сигурна съм,че съм пила вино,било е бяло,може би пенливо.Тогава знам,че имало е пясък,кафе на пясък,може би с бисквити.

Веднъж си спомням,че съм те обичала.Тогава може би съм била много глупава,а може би и днес съм си все същата.Тогава,преди толкова години,водата,сигурна съм е била солена,била съм близо до морето и предполагам съм се чувствала смутена...Сега се сещам,че тогава,напълно сигурна съм,имаше и марципан,та марципан си има и през цялата година,но с тази разлика,че лятото е топъл,разтопен и по-горчив.

Било е лято,като всяко друго и може би след време пак ще се повтори,но за тогава имам ясен спомен,тъй все едно е същото си лято.Тогава,много вероятно в дълбоките ми деколтета са падали звезди и злато,но кой ли знае,аз защо не помня.Обаче,сигурна съм,имаше къпини,което пък ме кара да си мисля,че сто на сто по улиците сини,вървели са си продавачи с кофички с малини...

Било е лято и съм те обичала.Било е лято-имало е сладолед и лед на бучки,може би фрапе,било е лято-имало е дини,и пъпеши,лимони,мандарини.Такова лято как ли се забравя?Навярно аз съм много глупава...

Веднъж си спомням как съм те обичала.Обичала съм теб и лятото,а после кой ли знай защо съм искала да го забравя...Понякога се случва и така-да искаш да забравиш и да го направиш.Било е лято,сигурна съм както никога,но вероятно аз съм много глупава,щом помня мене,себе си и лятото,храната,водораслите,от чайки ятото,а нямам спомен теб да съм те виждала...

Къде си бил за цяло лято?Един пейзаж в главата ми се самонарисува и аз съм там с дълбоките си деколтета,а покрай мене,някой трил е с гума...Навярно ти си в белите полета,където лятото не е било,не е сега и няма и да бъде.

Веднъж си спомням,че съм те обичала.Било е лято и до болка съм се вричала,но кой си ти,щом днес не помня,защото трудно е да се докаже,понякога обаче тъй се получава-да искаш да забравиш и да го направиш...

Тихо чета, усмихвам се и пак чета.

Браво, Гергана Янчева!

Крадци и дяволи

Гергана Янчева

Ще дойдеш днес следобед,за да ме ограбиш,да вземеш всичко за около минута,да си платиш с намигване и да си идеш.Ще ме уплашиш ли?Дори не смееш да си мислиш,аз твърде борбено стоя сама пред себе си макар понякога,точно в мига на кражбата в очите ми да се чете съмнение и не само...

Да се страхувам ли?Нима?Аз нямам от какво, за теб не зная,но все едно кой от кого ще се страхува щом тъй ли иначе се считаш за крадец,а си отиваш с ръце по-празни и от моите.Аз имам твърде много,от всичко по много,за всеки,за някого...,а ти имаш само гърба си,на който не можеш да вдигнеш сърцето ми...

Ще ме уплашиш ли с тази нахъсаност,ще ме прецакаш,надцакаш,убиеш...?До толкова даже аз не вярвам на себе си, не вярвай и ти,че ще можеш.Какво от това,че ще опиташ,та кой е умрял от нелепо порязване?Дори да ме кълцаш с мълчание,с думи,с обиди,с ласкателства...,аз имам по много от всичко,а колко ли още мога да взема...

Видял ли си,че вън гърми?

Ще дойдеш тази нощ,когато мен ме няма и ще оставиш отпечатък,за да се страхувам.Да се страхувам ли?От мен самата ме е страх,напълно честно казано...Страхувам се,че вече толкова отдавна седя в средата на скандал,скандал,от който никой до сега не се скандализира,не трогна никого,не ми помогна,не ми попречи,нито ме съсипа,скандал,за който няма срок на годност,на пипане е лепкав,а на вкус горчи,скандал,за който даже ти не знаеш,скандал,във който може би и не участвам...Нали така се е създало електричеството?

Видял ли си,че вън гърми?

Крадец...На теб присъдата ти е такава,да продължаваш да крадеш с надеждата,че някоя от всичките ще предостави доброволно себе си и ще изпита страх и паника,за да не те загуби ще направи всичко.Ти знаеш ли какво е „всичко”?Видял ли си го някъде или си чел?Аз имам всичко,знаеш ли?И даже да не е съвсем така,то ти неможеш да опровергаеш,защото някъде зад леденото на очите ти,се крие страх,че може би е истина...Мълча и аз,мълчиш и ти,и все едно,че никой не говори,защото знаеш,че в такива случаи едно е ясно-ти искаш всичко,мен не ме е страх,ти пробваш да крадеш,аз имам твърде много...Не бих ти дала всичко.Никога.

Видял ли си,че вън гърми?

Когато падат гръмотевици съм пак дете,от гръмотевиците се страхувам.Когато някъде в морето се давят огнени отблясъци,аз пак съм малка,жалка,страшно се страхувам...,но не от теб.Страхът е нещо,към което имам уважение,но нещото,което както „всичкото” не ще ти дам...Не се страхувам,знаеш ли?Дори не съм уплашена,че може би си ме ограбил,че може би си тръгнал,че може би не ще те върна никога,а с теб не ще си върна част от „всичкото”.Аз имам твърде много и съм адски щедра.Щедра като дявол.А ти си дяволски измамник или поне такъв,опитал девет пъти да приласкае и прецака дявола...

Ще ме уплашиш или пък ще ме убиеш?Защо си мислиш,че си точно ти човекът?Нима не знаеш колко преди теб са ме убивали...?Аз имам много и от всичко,дори животите на котка...

Крадец...На теб присъдата ти е такава...

Редактирано 21 май 200719 г. от Gergana_Yancheva (преглед на промените)