ЛОКУС НА КОНТРОЛА И САМОПРИЕМАНЕ ПРИ ДЪЛГОЛЕТНИЦИТЕ. ТЕОДОР ГЕРГОВ докторант, Югозападен Университет „Неофит Рилски”, Благоевград

Дълголетието е последен етап от реализирането на генетичната програма за максимална продължителност на живота. То се явява закономерен период от развитието на организма и естествен модел, затова как се достига физиологическа възрастност. За долна граница на дълголетието се приема 90-тата година, горна се явява фактическия край на индивидуалния жизнен път. Известни са възгледите на И. Мечников и А. Богомолец, които прогнозират, че предела на човешкия живот е значително повисок около 150-160 години. В. Н. Никитин предполага, че в близките столетия съществуват основания да се определи като достижима възрастта 120-160 години [по3]. Разбира се стареенето е строго индивидуален процес детерминиран от множество фактори. Много често 90 годишни старци притежават структурни и функционални признаци, характерни за далеч помлади хора и обратното. Показателен в тази насока е и факта, за наличие на хора с късен върх в развитието на способностите си. Могат да се посочат много примери в тази насока като: английският акробат Джонсън, който и след 96 годишна възраст е ходил на ръце; известният художник Тициан създал някои от своите шедьоври между 96-тата и 99-тата си година, а видният български психолог Генчо Пирьов продължава да пише книги до стотната си година. Л. Георгиев обобщава данни от психологически наблюдения и изследвания на дълголетници, разкриващи следните психически особености: - чувстват се удовлетворени от живота и лесно се приспособяват към променящите се условия, проявявайки гъвкавост и адаптивност. Това им спестява усилия и отрицателни емоции. Като цяло емоционалните реакции при тях са по слаби, което се явява механизъм съхраняващ личността. - наблюдава се известно пренасочване от екстравертност към интровертност, което освобождава личността от много външни влияния и ѝ позволява да насочва енергията си, към важни функции на своето съществуване. - впечатленията и събитията не засягат дълбоко мислите и чувствата, а имат по-скоро повърхностен и временен характер. Статуса е стабилен силно изразен, което поддържа интегритета на личността. - силно изразена е борбата за живот, което прави личността волева в усилията си за укрепване и поддържане на своето здраве [5]. Локус на контрола или както се нарича още „локализация на контрола на волевите усилия” [7] е термин, който в психологията се свързва с убежденията на личността, относно причините за добрите или лошите резултати в нейния живот като цяло или в конкретна сфера (образование, професия, семейство и др.). Концепцията е развита от Джулиян Ротър и от тогава става важен аспект в личностните изследвания. В унисон с бихевиористичните схващания за подкреплението, през 1976г. Lefcourt дефинира локализацията на контрола, като „генерализирано очакване за вътрешен или външен контрол на подкреплението” [8]. Както твърди Lefcourt, първоначално работата по концепцията относно очакването за контрола на подкреплението е осъществена от Уилиям Х. Джеймс, който разграничава хора с два типа нагласи: - хора с типична нагласа към постиженията, които е по-вероятно да ги свържат със собствените си способности и усилия. - хора с атипична нагласа към постиженията, които е по-вероятно да свържат резултатите от дейноста си със случайността. Склонността да се приписват резултати от действията на външни фактори се нарича "външен локус на контрола" (екстерналност), а приписването им на вътрешни фактори се нарича "вътрешен локус на контрола" (интерналност). В качеството на вътрешни фактори могат да влязат: знанията, уменията, навиците, усилията и всички положителни или отрицателни качества на личността. 86 През 70-те години някои изследователи (Kuypers, 1971), (Langer, 1976) допускат, че приетия личностен контрол на старите хора ги прави относително по-малко способни да контролират хода на своя живот, отколкото това стова през зрелостта. Днес изследванията не поддържат универсалността относно понижаването на личния контрол с възрастта [по 1]. Наложеното схващане подкрепено и от някои изследвания е, че с възрастта тенденцията към повишаване на вътрешния локус на контрола се засилва и че мъжете са по-често интернали отколкото жените [4]. Екстерналите често вменяват причинност на шанса, късмета, съдбата за успехите си. Те се нуждаят от външен стимул и всячески търсят одобрение и външна поддръжка. Ето защо те се нуждаят да бъдат център на внимание, да се изтъкват приносите им и да бъдат награждавани. Екстерналите не изпитват хронична тревожност поради факта, че избягват дългосрочни планирания. Също така с поголяма лекота снижават напрежението си, като приписват вероятността от неуспехи на конюктурни обстоятелства. Неуспехите за тях са силен демотивиращ фактор. Противоположно стоят нещата при прагматично ориентираните интернали. За тях неуспехите действат стимулиращо и те ги отдават на собствените си умения и компетенции. В тях битува убеждението, че те са диригенти на собствения си живот, което индуцира допълнително самостоятелност и целенасочена активност. По-голямата когнитивна активност на интерналите има по-широка времева перспектива, обхващаща много по-далечни и по-широки събития в бъдещето и в миналото. Те по-трудно забравят миналият си опит, по-лесно извличат поуки от него и същевременно прогнозите им са по-далечни – стратегически [10]. В общия случай интерналите имат цялостна и дългосрочна визия за своето развитие, което ги прави по-предвидими. Тази им предвидимост предпоставя и по-голямата желателност от социална гледна точка. Вътрешният локус на контрола бива приет като самоконтрол, самоувереност вътрешна дисциплина и амбициозност. Неговата желателност обаче не бива да се абсолютизира. Интерналите могат да бъдат психически нестабилни и невротични, когато обективните външни обстоятелства прекомерно възпрепятстват амбицията и нуждата им от постижения. Освен това вътрешната локализация на контрола трябва да бъде съпроводена от адекватна компетенция, лична ефективност и интелигентност, за да може личността действително да приложи самоконтрола и отговорността си в реалните ситуации. Хората със силно изразена вътрешна локализация на контрола, на които им липсва подходящата компетенция, когнитивна и емоционална интелигентност, ефикасност, както и обективни възможности, стават невротични, тревожни и се депресират. С други думи, интерналите трябва да имат реалистична представа за сферата си на въздействие, за да осъществят нуждата си от постижения. От своя страна хората с външна локализация на контрола често водят безгрижен, релаксиращ и щастлив живот. Въпреки тези аспекти, психологичните проучвания отбелязват, че индивидите с вътрешен локус на контрола статистически са по-благополучни, тоест постигат повече, заемат по-високи постове, получават повече материални и социални облаги, както и че са психически интегрирани и здрави [11]. Така очерталите се нюанси на двата типа локализация, ни провокираха да изследваме взаимовръзката им със степента на самоприемане при дълголетниците. Споделяйки мнението на поголяма част от психолозите, че личноста е динамична система която се развива през целия живот за нас бе интерес да установим как се повлиява самоотношението от дългогодишния житейски опит. Самия Ротър разглежда личността като единна и относително стабилна система. Едновременно с това нейните свойства не са категорично формирани, а подлежат на промяна докато човек е способен да се учи. По този начин черпейки от миналия опит, човек се изменя под въздеиствието на актуалните впечатления [9]. Източник на такива впечатления за дълголетника е най-често семейната среда. В нея и чрез нея, той успява да задоволи своите потребности и да съхрани психичния си статус. Контакта с роднините му дава възможност да се „огледа” в техните очи, да постигне рефлексия относно собственото „Аз”. Роля в изграждането на Аз-образа в тази възраст играят и стереотипите на обществото. Често на тези хора се гледа, като на безполезни и ненужни, което неминуемо оказва влияние върху себеприемането. Разбирано като нагласа към себе си, самоприемането често пъти бива отъждествявано с евфемистични изрази като: самовъзприемане, самоотношение, самосъгласие и др. Независимо от това самоприемането може да се позиционира по оста приемане-неприемане, от категорично себелюбие, през самоуважение и автосимпатия, до пълно неудовлетворение от самия себе си и самообвинение. Тази градация отразява емоционално-оценъчния компонент на самоотношението. Успоредно с него се разграничават и когнитивен, който съдържа образа на реалното Аз и конативен компонент в качеството на вътрешни действия относно себе си [6]. Съотнесени към личността на дълголетника тези компоненти предполагат наличие на една достатъчно улегнала представа за себе си, на базата на автобиографичната памет даваща необходимия „материал” за изграждане на ретроспективния образ на Аз-а (какъв съм бил) и какъв съм сега. Актуалното ниво на самоприемане пък, предпоставя действията на стария човек за адаптиране към околната среда в условията на засилващи се физически и психически дефицити. 87 Казаното до тук ни подтикна да осветлим допълнително душевния свят на дълголетниците изследвайки локуса на контрола и самоприемането им, търсейки корелация между тях и установявайки влиянието на фактора пол върху изследваните дименсии. В тази връзка са и издигнатите хипотези: 1. Дълголетниците ще са с преобладаващ външен локус на контрола и средна степен на самоприемане. 2. Половата принадлежност няма да повлияе съществено патерна на отчетените тенденции. 

желанието за живот е голям фактор

по презумция  другите са виновни за несполуките

трябва да има ценз за  взимане на  колективни решения но често няма

примерно едни избори

дадено е право на  всеки да гласува 

и няма  дебати

а когато има дебати слагат се  на масата аргументи  обаче народа  не ги разбира и спечелилия  дебата губи  изборите понеже истината е тежка и  на народа не  му харесва и предпочита да го излъжат със цветно  бъдеще

защото лидерството  не предвижда да се залее електората с негативни истини 

едно време   по комунистическо  едно от най- големите провали е че навря хората по панелки  това от своя страна доведе до демографска криза  защо няма как в панелка за 2ма човека да се развъжда население 

та даже и гарсониери  жилище за един човек откровен геноцид и  загуба на  трилиони човешки часове във возене по асансьори и  транспорт до работата 

човешката пещерна маймуна  бог е предвидил  да живее в пещера или поне в къща макс на 2 етажа с двор и маза 

Дълголетието е за тези, които са се откъснали от социума. Да, те са интровертни (по ваше му с "вътрешен локус") и са с висока степен на самочувствие (по ваше му "самоприемане").

Локус на контрола (волевите деяния) винаги е/са свързан/и с мотивацията. От тази гледна точка интровертните не се нуждаят от външни стимули, за да постъпят волево, а от конкретна идея (концепция), която или им харесва или не, т.е. считат себе си за личност, която е достигнала своята еманация и не им е потребна външна оценка, а те самите са ценители и сами определят към какво да са насочени деянията им в краткосрочно отношение или до края на живота им. 

Да, множество възрастни  стигайки върхът на по-долната пирамида избират една от "висшите" потребности, но това не довежда до дълголетие. 

Затова и, за да "сме" дълголетни, то, по-важно е: Да "сме" удовлетворени от живота си до момента. Останалото са "приказки" на хора с амбиции.  (Младите по-го-знаят по този начин "Да не ти пука!".)

Което кратко изказано изглежда така: Всеки човек има свои способности на които трябва да обръща внимание, а не да "тича" по модните тенденции било то в психологията, философията и т.н., т.е. по-важно е да обръща внимание на нещата които му доставят положителни емоции, без значение за какъв го възприемат другите и/или социума и/или обществото. = Интровертните са "оперирани" от състрадателност, т.е. те проявяват въпросната само за кратко и на момента, а после отново се потапят в Егото си.     

преди 32 минути, Banesc написа:

желанието за живот е голям фактор

Не, не е голям фактор, защото всеки възрастен знае, че ще умре, независимо дали го желае или не.  

От тази гледна точка мнозина живеят изкуствен живот, т.е. в този да изживеят още и още в зависимост от модата.  

преди 1 час, (:IdioibI:) написа:

Не, не е голям фактор, защото всеки възрастен знае, че ще умре, независимо дали го желае или не.  

От тази гледна точка мнозина живеят изкуствен живот, т.е. в този да изживеят още и още в зависимост от модата.  

аз няма да умра

 ще се мине време  и по някое време органите  ще ми  ги заменят с изкуствени 

преди 1 час, (:IdioibI:) написа:

Затова и, за да "сме" дълголетни, то, по-важно е: Да "сме" удовлетворени от живота си до момента. Останалото са "приказки" на хора с амбиции.  (Младите по-го-знаят по този начин "Да не ти пука!".)

тази пирамида върви едновременно нагоре  в различни проценти аз съм я почнал отгоре надолу 

когато се  самоусвършествам нуждите намаляват  защото пестя  време от ненужни дейности 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

В тази връзка са и издигнатите хипотези: 1. Дълголетниците ще са с преобладаващ външен локус на контрола и средна степен на самоприемане.

Този извод ми се струва спорен. Понеже се разглежда предимно психичното влияние върху дълголетието, се пренебпегват фактори като интензивност на живота и др. като хранене, замърсяване на въздуха, спорт/движение. Един по-напрегнат живот от своя страна може да е наложен отвън или отвътре. И тук е основния проблем за интровертите - наложеното отвън натоварване, примерно в работата. При един средно-интензивен или интензивен, но наложен отвътре режим на живот, интровертът ще е по-малко стресиран от екстроверта и ще живее повече. При равни други условия.

преди 28 минути, Banesc написа:

1. аз няма да умра

 ще се мине време  и по някое време органите  ще ми  ги заменят с изкуствени 

2. тази пирамида върви едновременно нагоре  в различни проценти аз съм я почнал отгоре надолу 

когато се  самоусвършествам нуждите намаляват  защото пестя  време от ненужни дейности 

По/За> 1. Радвам се!  Това което в "разработката" на "ТЕОДОР ГЕРГОВ" куца е: Наличие на оптимизъм в личността, т.е. не външни или вътрешни изживявания (емоционални или когнитивни) довеждат до дълголетие, а оптимизмът на/в определени личности.

По/За> 2. Да, всеки който се е "движел" нагоре и надолу по въпросните потребности и едва ли не отново е способен да "почне" едва ли не всичко отново от нулата има по-големи шансове да достигне до дълголетие, т.е. за него е по-важно е да е в този свят, а това означава, че смъртта не е от неговите страхове.  Въпрос на време е човек да разбере кое представлява "приемлив риск" и въпреки ропотът на другите, че това е опасно да ги "изненада", че все пак е възможно, но  трябва да имаш хъс (дух) или по-простичко изречено: Да си първи в "невъзможното" нещо. 

Успех!

преди 2 часа, Banesc написа:

по презумция  другите са виновни за несполуките

Не е така. Няма "по презумпция", но доколкото смяташ така, ти си един оптимистичен човек, за когото дълголетието е достъпно.  

А има хора, които винят себе си за всичко- "Не взех изпита защото не учих", "Работя тая скапана работа, защото не ме бива за друга", "Децата се провалиха, защото не ги възпитах правилно". Стигат до самообвинения и депресия, отказ от активност (нали все грешат) и смърт.

преди 21 минути, Theros написа:

Този извод ми се струва спорен.

Не е спорен, а е погрешен!!! И то при "кандидат" за докторска степен ... 

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

А има хора, които винят себе си за всичко- "Не взех изпита защото не учих", "Работя тая скапана работа, защото не ме бива за друга", "Децата се провалиха, защото не ги възпитах правилно". Стигат до самообвинения и депресия, отказ от активност (нали все грешат) и смърт.

Кажи го простичко: Имат гузна съвест!!!  -> Това може да се дължи на: срам, психологически натиск от различния пол и прочие ... 

В основата на дълголетието е: Липсата на гузност!!! 

преди 8 минути, (:IdioibI:) написа:

всеки който се е "движел" нагоре и надолу по въпросните потребности и едва ли не отново е способен да "почне" едва ли не всичко отново от нулата има по-големи шансове да достигне до дълголетие, т.е. за него е по-важно е да е в този свят, а това означава, че смъртта не е от неговите страхове.

смъртта е като  раждането

когато се раждаш не помниш нищо  и когато умираш  също след това е нищото

описаната пирамида  е зависима от външни фактори

за да се постигне нещо  ТРЯБВА ДА СЕ ПЛАТИ ЦЕНАТА

в реалния  живот с кеш парите е лесно имаш пари плащаш най великото изобретение на човека е кеш парите

обаче когато става въпрос за самооценка  и  възможности се случва да се надцени  човек защото няма обективна представа за това колко струва, а не може да  го  направи защото няма обратна връзка  и информация 

преди 6 минути, Banesc написа:

за да се постигне нещо  ТРЯБВА ДА СЕ ПЛАТИ ЦЕНАТА

Каква цена те гони?!  Цената не винаги е в парично изражение, т.е. за определени неща = няма пари!!!  

п.п. Ти си готов за донор! Просто трябва да ти спре мозъчната дейност.  

преди 15 минути, (:IdioibI:) написа:

Каква цена те гони?!  Цената не винаги е в парично изражение, т.е. за определени неща = няма пари!!!  

п.п. Ти си готов за донор! Просто трябва да ти спре мозъчната дейност.  

има още  много хляб да изядеш

първо трябва да се научиш да ме разбираш 

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

А има хора, които винят себе си за всичко- "Не взех изпита защото не учих", "Работя тая скапана работа, защото не ме бива за друга", "Децата се провалиха, защото не ги възпитах правилно".

Има налична проверена обосновка защо е така и защо го "правят тия хора". И те не са просто "някои хора", а "доста хора"...

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Стигат до самообвинения и депресия, отказ от активност (нали все грешат) и смърт.

Това са някакви измислици и хрумки от прекалености.

Тия, дето "проектират проблемите и конфликтността извън себе си" също го правят по обоснована механика, причини и начини. И заради същата 'цел" като тия с "вътре към себе си"... Въпросът е, че когато се постави "здравословна граница" онези, която акцентират върху себе си като първопричина придобиват висока степен на мотивация. А от нея - и от действия, след които идват резултати. Обикновено такива хора другите ги наричат 'перфекционисти" и принципно са много дейни.

Голяма част от успелите сред обществото хора са именно такива.

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Въпросът е, че когато се постави "здравословна граница" онези, която акцентират върху себе си като първопричина придобиват висока степен на мотивация. А от нея - и от действия, след които идват резултати.

Дейни в какво и мотивирани за какво?!  "Здравословната граница" не е фактор за дълголетие!!!

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Голяма част от успелите сред обществото хора са именно такива.

Успели в какво?!  Едва ли в дълголетието ....  

,,,

Принципно дълголетието е достъпно за всички, но основният движещ фактор е: Желанието!!! 

И все пак темата е за "по-достъпно"....

От тази гледна точка @Banesc доволно се доближава до истината, т.е. то е по-достъпно за хора с пари. 

Мнозина забравят, че живеем в материален свят. В него към момента е по-ценно да имаш пари. 

преди 21 часа, Banesc написа:

има още  много хляб да изядеш

Опарен човек каша духа....  Ти веган ли си???  

OpenAI се опитва да удължи човешкия живот с помощта на стартъп за дълголетие | it.dir.bg

преди 3 часа, (:IdioibI:) написа:

OpenAI се опитва да удължи човешкия живот с помощта на стартъп за дълголетие | it.dir.bg

Ами, на някои им трябват биороботи или биороби, които да им служат максимално дълго време. 

Желанието за живот е от съществено значение, но не просто желанието за съществуване, но намирането на смисъл и удовлетворение в живота. Ако целта е самото дълголетие то, според мен, това е повече страх от смъртта.

преди 3 часа, Theros написа:

Ами, на някои им трябват или биороботи или биороби, които да им служат максимално дълго време. 

Желанието за живот е от съществено значение, но не просто желанието за съществуване, но намирането на смисъл и удовлетворение в живота. Ако целта е самото дълголетие то, според мен, това е повече страх от смъртта.

Само би следвало да знаеш, че основният "виновник" за по-краткия живот е самия човек. На никой не му трябват "биороботи или биороби", а по-лесен начин на живот. 

Отделно това: Самото съществуване е екзистенциално, т.е. субективно смислено обосновано и удовлетвореността е различна за всеки индивид без значение от възрастта и материалното благополучие. => Кратко изказано: На всеки човек живота му е мил. 

Дълголетието като цел не е по различна от други цели!!! Въпроса е до колко полагаш грижи за себе си! 

Като цяло: В медицинско отношение науката е напреднала и още на по-ранен етап дава възможност да не се допускат определени наследствени болести. 

Кратко заключение на автора на статията

"В заключение можем да кажем, че изследваните психични феномени имат ключово значение за адаптацията на дълголетниците. Стареенето не представлява еднозначен процес, а активна адаптация в която имат роля не само конкретният индивид, но и обкръжението му. В този смисъл голям е потенциала за въздействие от страна на роднини, психолози и социални работници. Може да се работи по отношение повишаване на самоприемането чрез оптимистична насоченост на мислите и чувствата, овладяване на мисълта и самовнушение на положителни неща, съзнателно избягване на стресови и емоционални пренапрежения. Успоредно с това трябва да се върви към повишаване на самостоятелността чрез различни дейности: пазаруване, помагане на внуците, подреждане на дома, занимания с любимото хоби и др. Изразходваната психофизическа енергия способства за редукцията на лошите мисли и отвлича вниманието от здравословните проблеми. Също така ангажирането с някаква дейност, помага на дълголетника да се обърне отново към себе си, да се почуства полезен и да възстанови душевния си хомеостазис."