преди 13 минути, Iliqn Todorov написа:

Аз вярвам в Библията и на Бог! В интернета има различи статии, и не всичко е вярно, но все пак сблъскалите се, как го преодолявате? Понеже не мога да го приема и сттрашно много ми тежи!

Мисли си за него с добро и без страх. Ако вярваш в Бог, би следвало да вярваш и, че нищо не е приключило и раздялата ви е временна. В дадени моменти животът поставя човека в ситуации в които изглежда сякаш е сам. Освен това навикът да си с него, да разговаряте, евентуално да имаш с кого да споделиш и потърсиш съвет или помощ, все още е силен. В живота ти е настъпила промяна и връщане назад няма. Съпротивата срещу новата действителност само ще доведе до по-голямо рацочарование и слабост. Опитай се да заместиш тъгата с благодарност, защото това е адекватното чувство в случая. 

преди 25 минути, witness написа:

Нужно е време. Не си казал кога се е случило, от написаното заключих, че е скоро. Ако още не са минали 6-7 седмици, сега се бориш с естествествените си навици на тялото и ума. След време тази "безтегловност" ще се връща само понякога, когато си спомняш. 

Случи се оня ден

преди 7 минути, Solly написа:

Най-шокиращо и болезнено е, когато близкият е починал внезапно и ако не е боледувал дълго, и ако не е много възрастен.

Също така, най-голямо влияние оказва степента на привързаност към починалия. Колкото даден човек е бил по-привързан - толкова повече страда от загубата.

Млад е, 55 години от сърдечна болест!

Съболезнования за баща ви, нека митарствата му са преодолими, Бог да прости.

Вие вече правите каквото трябва. Не се затваряте сам с тъгата си, а опитвате да споделите. Скръбното чувство прави човекът да прояви интерес към мисли и чувства, които радостното чувство лекомислено пренебрегва.

Не случайно светото Писание на книгите от Вехтия завет на няколко места твърди, че на мъдрия човек умът е в дом на скърби, а на глупака умът е в дом на веселие. Защото, когато лицето е натъжено, сърцето е спокойно, докато разсъждава върху смисъла на живота и битието. А когато лицето се хили, сърцето подскача в страстите от света, копнее суета и гонене на вятър, учестява пулса прекомерно и се изтощава, и то, и цялото тяло и ум. Човек, който често се хили, буксува, неглижира опасностите и често пада жертва на наивитета си.

-

Добре е, да се обърнете към вашия свещеник. Скръбната мъка не е обикновена тъга. Алкохолът, омайните билета и лекарствата само временно потискат симптомите, но причината се задълбочава. В такъв един момент на човек му трябват отговори за Смисъла. Защо е тук? Защо се е родил? Защо именно тук пребивава? Кой решава тези неща, по този начин? Кой стои Там горе? Какво се крие в тъмното?

На тези въпроси може да ви помогне само свещеник. Светът има милиони обяснения за проблемите, които са доведени до степен да се самоотричат, взаимоопровергават, много повече объркват, отколкото да изясняват.

Което за светската наука е непосилна битка от 200 години, за Църквата е преодолим проблем от над 2 хиляди години.

Ако по някаква причина отчето не знае отговор, няма да ви подведе, а ще ви препрати към знаещ по темата друг свещеник. А може и да ви препоръча лекар.

Само кварталният ваш изповедник в храма знае вас, родата ви, историята ви, спецификите на характера ви. Затова, само той може точно да ви посъветва ПОЛЕЗНО.

Поздрави и по-здрави.

преди 13 минути, Iliqn Todorov написа:

Случи се оня ден

Млад е, 55 години от сърдечна болест!

Дошло ти е времето да се запознаеш с причините за Страданието в света.

Буда ги е формулирал като Четирите благородни истини!

https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-Four-Noble-Truths.html

преди 20 минути, Solly написа:

Също така, най-голямо влияние оказва степента на привързаност към починалия. Колкото даден човек е бил по-привързан - толкова повече страда от загубата.

точно  затова казах де се сети за лошите неща... за баланс

истината е в баланса .

Iliqn Todorov

ако няма  лоши неща си измисли

 примерно чувствам се зле

защото няма лоши неща

и сега поради тая причина ми е зле 

той е виновен

направил ме е мекушав 

трябва да съм по-корав 

манипулирай реалността  в твоя полза .

всеки край е ново начало.

 

 също така трябва да простиш.

 ти направи така

но ти прощавам.

Светла му памет на баща ти. 

Spoiler

Макар че, не приемам нищо във виртуалността за "чиста монета". Преди години някакъв малоумник (да не му споменавам имената, годините и откъде е... вероятно знаете... или пък не... че анонимността във виртуалността е силно надценена), жаден за внимание, "се пошегува", като обяви (естествено от друг профил) в "дата"-та за смъртта си. Доколкото си спомням - в катастрофа. Тези, които му бяха хванали вяра, реагираха най-ожесточено, когато нещата се изясниха. Вероятно от срам. А той си беше обикновен дебил. И си спомних тълпата в Щръклево, която, разочарована че извънземните не дойдоха, тръгна да линчува контактьорките. Боже милостиви.

Не е нужно авторът да се задълбочава в съдържанието на спойлера и да се засяга. Не правя аналогия, а ретроспекция на тежковерието ми. Възрастови деформации.

Колкото до това, коя загуба е най-болезнена, молете се това знание да ви отмине. А ако знаете и ви се струва, че разбирате, молете се да не усетите. Защото е различно. Разбирането и усещането нямат нищо общо. Абсолютно нищо.

На тези, които са усетили - Съжалявам!

едит: не съм дал съвет? Да, така е.

 

преди 8 часа, Solly написа:

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/107049

СорЕ, но това е в стил ЕЖК. Несериозно е!

преди 26 минути, Петър Ангелов написа:

СорЕ, но това е в стил ЕЖК. Несериозно е!

Иди на психолог да ти обясни какво лекува!

Иди на психолог да ти обясни какво лекува!

Ясно е какво лекува - психиката. Психиатъра - тялото. И?

преди 5 часа, Петър Ангелов написа:

Ясно е какво лекува - психиката. Психиатъра - тялото. И?

И?   нищо - така ще си караш невеж. Невежите и нахаканите така си карат принципно... и живеят със заблудата колко са си ок...

Много са показателни теми като тази - винаги първи налитат в тях точно тия, дето са комплексари, малоумници, психари и неграмотници. Налитат защото "синдрома на помагача" ги натиска отвътре и ги кара да компенсират така личната си незначителност през фантазните им сънища колко са ок, колко са велики, успели, можещи, опитни, знаещи, стабилни, колко са им ясни разни работи... и какви решители на проблеми са. Всичко това - под маската че "искат да помогнат"...  

И?   нищо - така ще си караш невеж. Невежите и нахаканите така си карат принципно... и живеят със заблудата колко са си ок...
Много са показателни теми като тази - винаги първи налитат в тях точно тия, дето са комплексари, малоумници, психари и неграмотници. Налитат защото "синдрома на помагача" ги натиска отвътре и ги кара да компенсират така личната си незначителност през фантазните им сънища колко са ок, колко са велики, успели, можещи, опитни, знаещи, стабилни, колко са им ясни разни работи... и какви решители на проблеми са. Всичко това - под маската че "искат да помогнат"... [emoji4] 

За момента единствения комплексар тук си ти! Не знам дали го осъзнаваш това..

Благодаря ви за вниманието! Не знам какво да кажа, Татко ме е учил да бъда силен, силен съм! Но това не означава че не трябва да тъгувам и скърбя за него, да загубя най близкия ми човек, с когото съм израстнал всеки Божии ден, да го виждам и чувам, гласът му и всичко, и изведнъж да го няма сред нас! Болката и тъгата са неописуеми, още повече че починал в болница! Не бях до него, както и че не пускат в болницата да се влиза, което за мене никак не е редно!

преди 1 час, Iliqn Todorov написа:

както и че не пускат в болницата да се влиза, което за мене никак не е редно!

ВМА?
 

преди 59 минути, Bubbles написа:

ВМА?
 

Какво е ВМА? Ако имаш предвид ВоенноМедицинка Академия, не, не е там!

преди 1 час, Iliqn Todorov написа:

Какво е ВМА? Ако имаш предвид ВоенноМедицинка Академия, не, не е там!

Да това е ВМА,там също влизането е като в пентагона иди че разбери.

преди 13 часа, Петър Ангелов написа:

Не знам дали го осъзнаваш това..

да де - моделна схема е оправданието на комплексарите с това клише... Добре че поне те ги "осъзнават" тия работи...

Написахте му хиляда глупости на човека, при положение, че ако проблемът му е сериозен нито ще пише тук, нито пък би получил компетентен съвет на такова място. Обаче дежурните форумни запалянковци ги ползват тия за да изиграят комплексарския си театър, с играта на разбирачи, помагачи и утешители...

Хората се раждат някъде, другаде умират. Смъртта е задължителният и естественият край в житейският път на всеки човек. Образно и популистки изразено - далеч по-естествено е да се изпрати родител от детето му, в последния му път, отколкото обратното. Но и това е зар в живота на всеки и няма нито ред, нито списъци... И все един тук, или извън тук, е пътник с уан-уей-тикет...

Когато някой не се справя със загуба на близък емоционалното утешение е най-малкият му проблем. Заради това, когато се появят симптомите на депресия, психози, рязко увеличение на тревожността, халюцинации с вече починали,  се обръщат към 'докторите" за тия работи, а не се чака "да си мине само".

Психологията е едно, психиатрията е друго...

на 3.02.2025 г. в 21:15, Iliqn Todorov написа:

Преодолима ли е загубата на близък човек? Сблъсквали ли сте се с това и как го преживявате?  

Да!

Да, и не съм го преживявал, а го надживях! 

Трудното е първата година, защото всяка мисъл по един или друг начин е свързана с близкия, който си "загубил". 

Някъде след една година започваш да осъзнаваш, че имаш и други близки. На по-късен етап разбираш, че по-добре да мислиш за живите си близки, а не за починалия. Започнеш ли да преживяваш, то означава, че лишаваш живите си близки. В някои случай дори ставаш досаден за тях. 

Затова, по-добре е да надживееш загубата и да обръщаш внимание на останалите ти близки. Това не означава да ги забравяш, т.е. помни хубавите неща, които си получил от въпросния мъртъв човек. 

Когато се сблъскаш с моя набор (броя) от загубата на близки човеци, то ще разбереш, че едва ли не съм фалирал, а към момента не съм, защото от всеки мъртъв човек имам доволно на брой добри спомени, които ми помагат да продължавам живота си. 

Успех!

на 3.02.2025 г. в 22:29, Iliqn Todorov написа:

Да допълня, на 31 години съм, и живея сам, нямам жена и деца, но е много тежко и не знам как ще се справя!

"Изпращал" съм и близки по-млади от теб. Та, време е да помислиш за жена. НО, ако преживяваш, то на нея ще е по-трудно от теб. 

Други близки в момента нямаш ли? Т.е. които да ти помогнат да го изживееш? Ако нямаш, то явно трябва да посетиш психолог. 

на 4.02.2025 г. в 9:21, Iliqn Todorov написа:

как го преодолявате? Понеже не мога да го приема и сттрашно много ми тежи!

Тук вече правилно си се изразил, т.е. смъртта на близък се преодолява! 

Твоето неприемане на факта, че е мъртъв ти пречи, т.е. от какво се страхуваш, че без него живота ти ще стане тежък или че не може да се справяш сам!?

Опасното в случая е, че освен страха друго не усещаш! Колко много е голямо това "страшно"? Че, тежи е ясно, че е много също, но, на кое? 

Ако е на психиката ти и нямаш други близки, то има психолози. 

Успех!

на 4.02.2025 г. в 9:51, Solly написа:

Най-шокиращо и болезнено е, когато близкият е починал внезапно и ако не е боледувал дълго, и ако не е много възрастен.

Също така, най-голямо влияние оказва степента на привързаност към починалия. Колкото даден човек е бил по-привързан - толкова повече страда от загубата.

И колко близки си "изпратило" и кои са се върнали (преродили)?! 

Същественото е: Човек или чувства загуба или възприема, че близкия е починал. От психо помощ се нуждаят тези които възприемат смъртта на близкия като загуба. Да, вярващ отива при отец и чрез ритуал получава утеха, но за да продължи живота си трябва да разбере, че има и други близки, т.е. @Iliqn Todorov не страда, а му е тежко от загубата! 

преди 23 часа, Iliqn Todorov написа:

Не бях до него, както и че не пускат в болницата да се влиза, което за мене никак не е редно!

Това ли ти тежи? 

В реанимацията определено е така, т.е. не се допускат близки, за да не пречат на лекарите, т.е. каквото са могли = са могли, но не е издържала душата му.

Моите искрени съболезнования. 

Бог да му прости волните и неволни деяния. Амин

След като сте вярващ, то следвайте традициите, т.е. чрез тях ще получите необходимите облекчение и по-лесно ще преодолеете загубата.

Успех! 

преди 1 час, (:IdioibI:) написа:

И колко близки си "изпратило" и кои са се върнали (преродили)?! 

Достатъчно, за да знаем какво се чувства при загуба на близък.

Няма как да знам кой се е преродил и в какво. Не ни е дадено да знаем такива тайни!

преди 17 часа, Solly написа:

Не ни е дадено

Както и с "разума" дечицата си карат с наивната представа че 'всичко важно и ценно' трябва да бъде 'дадено' ( от "родителя" или с неговата роля за тях)... Миличките, трудно е да си цял живот "малък"!

преди 17 часа, Solly написа:

за да знаем какво се чувства при загуба на близък

Не НЕ ЗНАЕТЕ. Няма как, защото никое слово не е в състояние да "пренесе" такъв род информация. Игрите на съпричастие са просто проекции от сборни лични представи.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Игрите на съпричастие са просто проекции от сборни лични представи.

А ти след като не си съпричастен, какво търсиш в тази тема?!

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Както и с "разума" дечицата си карат с наивната представа че 'всичко важно и ценно' трябва да бъде 'дадено' ( от "родителя" или с неговата роля за тях)... Миличките, трудно е да си цял живот "малък"!

Защо да е "всичко"? А в случая не е и особено ценно. Кога ли ще спреш с детинските провокации?

Родителят в определени случаи може (и трябвя) да продължи да оказва полезно влияние и след порастването на децата. Това не означава задължително слабост или прекомерна зависимост. Учител, ментор, треньор, съветник, (експерт), психолог в много случаи са необходимост без която успехът в спорта, бизнеса, политиката, житейски проблем и др. е невъзможен в съвременните условия. Защо трябва да предполагаме в даден конкретен случай, който не познаваме, как точно стоят взаимоотношенията баща-син? Може да има баланс и помощта да не е само от родителя към детето му (вече пораснало), но и в обратна посока.

В случая по темата може да се предположи, че двамата са прекарвали голяма част от времето си заедно и това няма как да не остави сериозна празнина. Такава, каквато не може да бъде бързо и лесно запълнена. Но и това не означава, че усещащият тази празнина е слаб и не може да я преодолее, да я замени... При това не трябва да се търси сравнение и равностойност. Просто понякога е нужно време докато човек се ориентира в новата ситуация...

на 7.02.2025 г. в 17:48, Theros написа:

Родителят в определени случаи може (и трябвя) да продължи да оказва полезно влияние и след порастването на децата.

тия ги разправяй на старите си шапки. Всъщност "пораснали деца" и "полезно влияние на родителите" не са съвместими с нищичко. ПОРАСНАЛИТЕ ДЕЦА приключват с "влиянията" - особено на "родителите". 

От родителство и развитие нищичко не разбираш... а и не само не разбираш - просто не ставаш, а гледаш модела от собствените си родители.

Беше писал сам за "майка ми беше цял живот началничка..."и някои други лични неща... Не че са за коментар, но всяко нещо ти е точно по схемата на модела. Заради това толкова усилия си положил да скриеш сенческата си маска зад духовни приказки и виртуални театри на посланик. Именно заради това си попаднал и под влияние на зависимост - няма значение коя, каква... това е без значение. Всяка зависимост, всъщност е следствие на дефицит - няма изключение.

на 5.02.2025 г. в 15:57, Iliqn Todorov написа:

Благодаря ви за вниманието! Не знам какво да кажа, Татко ме е учил да бъда силен, силен съм! Но това не означава че не трябва да тъгувам и скърбя за него, да загубя най близкия ми човек, с когото съм израстнал всеки Божии ден, да го виждам и чувам, гласът му и всичко, и изведнъж да го няма сред нас! Болката и тъгата са неописуеми, още повече че починал в болница! Не бях до него, както и че не пускат в болницата да се влиза, което за мене никак не е редно!

Стегни се, ти си мъж!

Аз загубих баща си също така неочаквано, изведнъжм без да е боледувал или да имаше някакви признаци - масивен инфаркт. Няколко дни не бях на тази планета, после обаче започнах разходки из природата и където ми видят очите - беше разтоварващо и приятно, разбира се - не бях сама, с моя съпруг. И аз го приех тежко, тъй-като преди няколко години пък почина майка ми.... , но тогава татко пък беше до мен и го приех някак по-леко. Така, че разходките помагат много. Срещи с приятели, излизане, сред хората... Някакво любимо хоби си намери да запълваш съзнанието си с него. Общо взето опитай се да бъдеш нон-стоп зает , за да нямаш време за спомени. Късмет и ще се справиш.