преди 9 часа, isi-to-fi-a написа:

Общо взето опитай се да бъдеш нон-стоп зает , за да нямаш време за спомени.

В общ смисъл върши работа само в кратък срок. Загубата на найблизките има различни психични измерения и е изучена добре и в детайли, вкл и т.н. "етапи". Но работата е в това, че стресовия шок от загубата има различни измерения и проявления за всеки човек, както и че му донася различни "щети".

Всъщност искам да изразя, че "нямането на време за спомени" само потиска основния стресор и най-много да го измести в несъзнаваното. Това доставя в резултат два основни проблема - колкото повече го потисне, той изчезва и с него става все по-трудно да се "работи" и така "отработи". А вторият проблем - че покриването на проблема, създава заблуда че "той е решен" и "няма проблем".

И "двата визирани проблема" залагат тежък психичен капан, наред с другите житейски такива препятствия... 

Да, може би е така... Тя болката никога не минава, просто трябва да се разсейваш, аз все още ги сънувам и пиша стихове за тях.. Просто с времето уж намалява, но липсата им не спира да се усеща, въпросът е да успее да преодолее в началото стреса и шока. После ще е по-лесно. Аз например винаги си мисля, че ме пазят от небето или когато ги сънувам съм щастлива, защото поне така мога да ги виждам все още... При всеки е различно. Той сам трябва да намери начина да се спаси от болката и да не даде път на депресията да го завладее. Ние колкото и съвети да му даваме, всичко е вътре в него.

преди 1 час, isi-to-fi-a написа:

въпросът е да успее да преодолее в началото стреса и шока. После ще е по-лесно.

Непрекъснато сякаш всичко се завърта само около емоционалните терзания. И да - всичко е преди всичко заради тях. Емоционалното привързване, вкл до степен на зависимост и т.н. "емоционална симбиоза" до степен на капан и когато "едно звено в нея " отпада, другото, другите, сякаш остават "сакати", в дупка, изгубени и объркани...

Аз съвети не давам, разполагам с гледна точка и познание от социалния опит, вкл и личният такъв. Така, че в случая обобщавам.

И не - НЕ Е ПО-ЛЕСНО после. После именно е въпросът да се отработят, след като премине острите фази, а именно тогава всеки спира с това и го изтиква някъде "в зоната на здрача". Именно ПОСЛЕ е време за сериозната работа и изпитанията и инстинктивизмите да се преодолеят и именно това се прескача - преди всичко от страх. А потънало в невидимото "вътре" остава психично ядро на "рана" и оставена "невидима" е само нещо като "камуфлаж".