Една от ползите от наследството е отказът от земната собственост. Това е усещане, което след смъртта се превръща в бреме и сериозно ограничение, защото човек продължава да желае вещите, към които е привързан. Раздавайки собствеността си преди смъртта, човек се освобождава в известна степен и от привързаността към нея. Особено пък ако се даде и за някакво общо, а не само за нечие лично ползване. Разбира се, нещо трябва да се остави и на наследниците, ако това е необходимо. 

преди 32 минути, Theros написа:

Раздавайки собствеността си преди смъртта, човек се освобождава в известна степен и от привързаността към нея. Особено пък ако се даде и за някакво общо, а не само за нечие лично ползване. Разбира се, нещо трябва да се остави и на наследниците, ако това е необходимо. 

Даже още преди наближаващата смърт, с наближаващата немощ, човек разбира, че не може да се разпорежда и поддържа имота, който има. Именно заради това започнах темата, с това,че трупането на имот без наследници е неразумно.

Поставяш въпроса за избор, дали наследството да бъде дадено за благотворителност или на своите. Мисля, че у нас средата е динамична и без яснота за принципен, всеобщо валиден избор. Често благотворителите са хитреци, а каузите им шум на газирана вода. От друга страна и децата- наследници може да са прахосници. 

Обаче, каквито и да са децата, те са такива, каквито сме ги създали. Може би в концентрацията да добиваме имане или известност, сме пренебрегнали насаждането на морал. Въпреки това, дори да не са благодарни, както и дъщерите на крал Лир, те са наследниците. Другите съвсем няма да са благодарни и ще разпилеят всичко. Това, което трупаме в живота не е за мнозина. То е за малцина, а значи за децата. Така че, който ги няма, а е искал собственост, ще я остави на държавата, да настанят емигранти. Народът свършва с правенето на народ, което става под завивките.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Обаче, каквито и да са децата, те са такива, каквито сме ги създали. Може би в концентрацията да добиваме имане или известност, сме пренебрегнали насаждането на морал. Въпреки това, дори да не са благодарни, както и дъщерите на крал Лир, те са наследниците. Другите съвсем няма да са благодарни и ще разпилеят всичко. Това, което трупаме в живота не е за мнозина. То е за малцина, а значи за децата. Така че, който ги няма, а е искал собственост, ще я остави на държавата, да настанят емигранти. Народът свършва с правенето на народ, което става под завивките.

За мен въпросът не опира до това дали евентуалните наследници са добри или лоши, а до това дали ще се справят и без няласледството в живота. Ако се осигуряват сами, то наследство няма да е нещо чак толкова съществено за тях.

преди 30 минути, Theros написа:

Ако се осигуряват сами, то наследство няма да е нещо чак толкова съществено за тях.

Това е едната гледна точка. Другата е, че ако се справят в живота, то по- добре те да станат стопани, защото ще могат да стопанисват. Третата е, че наследството е разменна монета за гледани на старини. Може да бъде дадено на оправния наследник, който би гледал по- добре;на бедния, който би бил по- благодарен; да бъде завещан или продаден и парите дадени на някой, който би гледал. Много възможности. Най- добрата е добро наследство в добри наследници.  

на 1.04.2025 г. в 3:55, Търсещ истини написа:

Вярвам, че сме разумни хора и всеки знае, че не му е потребно да трупа наследство, ако няма наследници. Другото е, че може да ражда наследници, дори да не може да им остави наследство. Най- важно е да се продължава човешкия род.

Наследството е като грудката и луковицата за новия стрък. И лошави години да дойдат, да има с какво да се препитава младото. Само дето разни типове се научават и вместо младият стрък да се храни, хранят се свине, говеда и вегани.

Борът хвърля своето семе без плод. Наследници без наследство. Стафидите пък са плод без семе- наследство за чуждите.

Може би стана ясно от примерите, че аз съм за това, че човек, има/няма наследство, трябва да има наследници. Залагам на децата пред богатството.

Вие как мислите?

Наследството е най-добре да се разпредели и раздаде приживе, като част от имотите наследодателят да остави за себе си, за да подсигури старините си.
Ако остави да се разпределят след смъртта му, и ако има няколко имота, разделянето на които би било трудно, може да остави след себе си деца, които могат да се превърнат в бъдещи врагове.

на 13.05.2025 г. в 13:53, Solly написа:

Наследството е най-добре да се разпредели и раздаде приживе, като част от имотите наследодателят да остави за себе си, за да подсигури старините си.

Ако остави да се разпределят след смъртта му, и ако има няколко имота, разделянето на които би било трудно, може да остави след себе си деца, които могат да се превърнат в бъдещи врагове.

По-ценно е наследниците да усвоят знания, да придобият умения, да развият адаптивност и да имат уважение един към друг. Материалното е преходно, то идва и си отива. В живота на човека има периоди на растеж и кризи, предизвикани от външни фактори - Голямата депресия, Световната финансова криза, пандемичната рецесия от Ковид-19 и други. Единственото сигурно нещо е промяната.

Може би е най-добре наследството да се урежда чрез завещание. Така можем да се надяваме, че дори ако някой остане недоволен от нас, наследниците ни поне няма да изпитват негодувание един към друг.

преди 1 час, Greta Simmer написа:

Може би е най-добре наследството да се урежда чрез завещание. Така можем да се надяваме, че дори ако някой остане недоволен от нас, наследниците ни поне няма да изпитват негодувание един към друг.

Да, завещанието е добро решение, но минусът е, че ако завещателят има много имоти, наследниците ще трябва да чакат той да почине и чак след това да отворят завещанието и да наследят имотите, а те могат да имат нужда от тях или от средства преди това.  Другият минус при завещанието е, че някои имоти имат нужда от делба и при това положение наследниците ще трябва да водят дела. Има случаи при които имотът не може да се раздели, а единият от собствениците не желае  да продава своята част , докато другите желаят,  и се стига до много неприятни и трудни за разрешаване ситуации.

 

преди 1 час, Greta Simmer написа:

По-ценно е наследниците да усвоят знания, да придобият умения, да развият адаптивност и да имат уважение един към друг.

Най-важно е наследниците да станат добри и почтени хора. 

преди 5 часа, Solly написа:

Да, завещанието е добро решение, но минусът е, че ако завещателят има много имоти, наследниците ще трябва да чакат той да почине и чак след това да отворят завещанието и да наследят имотите, а те могат да имат нужда от тях или от средства преди това.  Другият минус при завещанието е, че някои имоти имат нужда от делба и при това положение наследниците ще трябва да водят дела. Има случаи при които имотът не може да се раздели, а единият от собствениците не желае  да продава своята част , докато другите желаят,  и се стига до много неприятни и трудни за разрешаване ситуации.

Когато се раздаде приживе, това се води дарение или подарък, а не завещание. Също е добро решение.

При завещанието би трябвало всичко да е уредено и да не се налага да се водят дела.

преди 9 часа, Greta Simmer написа:

Когато се раздаде приживе, това се води дарение или подарък, а не завещание. Също е добро решение.

При завещанието би трябвало всичко да е уредено и да не се налага да се водят дела.

Да, но за съжаление много често се стига до спорове между наследниците, които могат да възникнат по редица причини, като например разпределение на наследствените дялове. Много често наследниците не са съгласни с разпределението и се стига до сериозни конфликти.

Изобщо е трудно наследството да се разпредели така че всички да бъдат еднакво удовлетворени.

 

 

на 14.05.2025 г. в 15:00, Greta Simmer написа:

Може би е най-добре наследството да се урежда чрез завещание.

Това, ако се съмняваш в наследниците си. Иначе светската власт си има закони. 

Всеки остава след себе си нещо в този свят. Докато има родова памет, то наследство не се губи. 

Аз избягвам да изказвам кое е най-добро!? => Да, по-удачно е, ако се съмняваш, то преди да умреш да направиш завет (завещание) към някой близък или да регистрираш последната си воля в държавна институция. 

Реално обаче, то някой трябва да има информация и да не позволи друг да властва над наследство ти. 

на 13.05.2025 г. в 9:13, Theros написа:

Една от ползите от наследството е отказът от земната собственост.

Да, но не всеки е склонен да се откаже от наследството си в полза на друг.  В този аспект, то едно е да ти се полага наследство, а друг въпрос е да го наследиш. Презумпцията е, да не пречиш на този който желае да е собственик на наследеното. 

По-важното е да имаш човек който да изпълни последната ти воля! Той може да е от наследниците ти или външен доверен човек, но ако това не е документирано, значи, че си безотговорен човек, т.е. такива хора им е все тая (не им пука) нито за наследството, нито за наследниците.  

Конфликт възниква сред наследниците, т.е. по-добре е да имаш наследство и приживе да оставиш завет, кой да е собственик на твоята собственост след смъртта ти. Във всяка култура е различно. Което ще рече, че трябва да постъпваш културно. Останалото не зависи от теб, а от последната ти воля! Тя, трябва някой да я знае, т.е. да я споделиш, ако се съмняваш. 

на 13.05.2025 г. в 9:13, Theros написа:

Една от ползите от наследството е отказът от земната собственост. Това е усещане, което след смъртта се превръща в бреме и сериозно ограничение, защото човек продължава да желае вещите, към които е привързан. Раздавайки собствеността си преди смъртта, човек се освобождава в известна степен и от привързаността към нея. Особено пък ако се даде и за някакво общо, а не само за нечие лично ползване. Разбира се, нещо трябва да се остави и на наследниците, ако това е необходимо. 

 

Ако собствените наследници са презадоволени - може. Но ако се остави за общо благо, не е ясно точно кой ще се разпорежда с него, и дали действително ще се стопанисва както трябва. И дали наистина обществената организация има по-голяма нужда , отколкото имат собствените наследници.

Дали призивът на Христос да се раздаде всичко на сиромасите, е най-разумният избор? Ами ако раздавайки наследството на сиромасите, обричаш собствените си наследници на сиромашия?!

преди 36 минути, Solly написа:

Но ако се остави за общо благо, не е ясно точно кой ще се разпорежда с него, и дали действително ще се стопанисва както трябва.

Ако си го направил качествено => То ще се стопанисва.  Иначе, ще се трансформира в друго.  

на 15.05.2025 г. в 6:25, Solly написа:

Да, но за съжаление много често се стига до спорове между наследниците, които могат да възникнат по редица причини, като например разпределение на наследствените дялове. Много често наследниците не са съгласни с разпределението и се стига до сериозни конфликти.

Изобщо е трудно наследството да се разпредели така че всички да бъдат еднакво удовлетворени.

Вчера ми попадна това видео. Явно дори да се прехвърли имот чрез дарение на единия наследник, после другите наследници пак имат право право на претенции към него - поне според българските закони.

преди 3 минути, Greta Simmer написа:

Вчера ми попадна това видео. Явно дори да се прехвърли имот чрез дарение на единия наследник, после другите наследници пак имат право право на претенции към него - поне според българските закони.

Да, освен ако наследниците са еднакво удовлетворени, така че да нямат претенции относно дареното към други наследници.

Изобщо, трудно е когато има много наследници. Колкото повече наследници - толкова повече главоболия! 😁

Може би най-разумният вариант е хората да имат по едно дете. 🤒

преди 1 минута, Solly написа:

Може би най-разумният вариант е хората да имат по едно дете. 🤒

Да, да, заради едни имоти! 😄

Аз пък винаги съм вярвала, че е хубаво за децата да растат в голямо семейство - така се учат да се съобразяват и да се грижат един за друг. 

преди 8 минути, Greta Simmer написа:

Да, да, заради едни имоти! 😄

Аз пък винаги съм вярвала, че е хубаво за децата да растат в голямо семейство - така се учат да се съобразяват и да се грижат един за друг. 

Да, може би най-добри взаимоотношения има между тези, които не трябва да делят нищо.

Дори и децата взимат трудно решение когато трябва да се разделят с играчките си. Има такива които отстъпват, има такива които не отстъпват. 
Винаги някой е готов на по-голям компромис.

Интересният експеримент Вселена 25 ТУК и ТУК, обсъждали сме го и ТУК и ТУК не е да се отнася към 2025 г., просто е номера на експеримента. При него мишки са поставени в много благоприятни условия, но в кратък срок колонията загива. Те имат места за гнездене, храна, вода и въздух, но спират да оставят наследници. Мъжките стават безразлични, а женските не се грижат за поколението. 

Едно прекрасно наследство бива оставено без наследници. Вселена 25. Не е от 2025 г.

на 22.05.2025 г. в 18:45, Търсещ истини написа:

Интересният експеримент Вселена 25 ТУК и ТУК, обсъждали сме го и ТУК и ТУК не е да се отнася към 2025 г., просто е номера на експеримента. При него мишки са поставени в много благоприятни условия, но в кратък срок колонията загива. Те имат места за гнездене, храна, вода и въздух, но спират да оставят наследници. Мъжките стават безразлични, а женските не се грижат за поколението. 

Едно прекрасно наследство бива оставено без наследници. Вселена 25. Не е от 2025 г.

Не знам доколко е правилно и разумно да се прави съпоставяне и аналогия между хората и мишките, след като сме толкова различни същества като интелект и начин на живот.

преди 3 часа, Solly написа:

Не знам доколко е правилно и разумно да се прави съпоставяне и аналогия между хората и мишките, след като сме толкова различни същества като интелект и начин на живот.

Цитат

Представеният по-долу документ е предназначен да даде насоки за подпомагане на държавите членки и други участници, засегнати от Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животните, използвани за научни цели, да достигнат до общо разбиране на разпоредбите, съдържащи се в директивата, както и за улесняване на нейното изпълнение. Всички коментари следва да бъдат разглеждани в контекста на посочената Директива 2010/63/ЕС. В насоките се дават някои предложения как да се постигнат изискванията на директивата. Съдържанието на документа не налага допълнителни изисквания, извън тези, определени в директивата. Единствено Съдът на Европейския съюз притежава правомощията да тълкува правото на ЕС с правнообвързваща сила.

Структури+за+хум.+отношение+и+нац.+комитети.pdf

Простичко: Споко! ЕС има нормативна уредба кое е правилно и разумно, а до колко е смислена въпросната съпоставка - то, смело мога да се изкажа, че е нонсенс.  

преди 10 часа, Solly написа:

Не знам доколко е правилно и разумно да се прави съпоставяне и аналогия между хората и мишките, след като сме толкова различни същества като интелект и начин на живот.

Не, зная. Има правени опити с мишки за здравни изследвания. Нали е по- добре да правим контролирани изследвания с мишки, вместо с хора? Все пак сме животни- гръбначни- млекопитаещи- имаме подобия.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Не, зная. Има правени опити с мишки за здравни изследвания. Нали е по- добре да правим контролирани изследвания с мишки, вместо с хора? Все пак сме животни- гръбначни- млекопитаещи- имаме подобия.

Да, гръбначни бозайници сме ... но сме много по-различни от другите гръбначни бозайници. Медицинските изследвания на биологията са едно, животът на хомо сапиенс като социален индивид - съвсем различно от този на другите гръбначни бозайници.

преди 3 часа, Solly написа:

Да, гръбначни бозайници сме ... но сме много по-различни от другите гръбначни бозайници. Медицинските изследвания на биологията са едно, животът на хомо сапиенс като социален индивид - съвсем различно от този на другите гръбначни бозайници.

Понеже мишките измират буквално- не правят деца, а това се случва и с хората, които предпочитат да трупат наследство, вместо да оставят наследници, за да направим експеримента с хора, трябва да изчакаме да загинат всички в детеродна възраст, но тогава ще е много късно.

Колко деца- българчета има дъщеря/сина ви?

Мишките нямат въображение, нямаг желания свързани с бъдещето и не си правят планове... Разликите са много и водят до това, че една удовлетворена мишка няма с какно да замести удовлетворените й потребности. А човекът може да поиска  още хиляда неща, от тъпи по-тъпи или пък полезни. Пак ще се стигне до дегенерация, но тя ще се прояви по-различно.

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Понеже мишките измират буквално- не правят деца, а това се случва и с хората, които предпочитат да трупат наследство, вместо да оставят наследници,

Мисля, че проблемите по света не са от неправенето на деца, а по-скоро от правенето на свръх много деца, които се раждат необмислено и безразборно.

преди 22 часа, Solly написа:

Мисля, че проблемите по света не са от неправенето на деца, а по-скоро от правенето на свръх много деца, които се раждат необмислено и безразборно.

Аде бе ...

Въпроса е във възпитанието!