на 29.10.2025 г. в 9:19, Theros написа:

В настойчивостта на един човек по принцип няма нищо лошо, но ако тя не е за сметка на другите. Често обаче човек действа прибързано, воден само от своите интереси и представи, налагайки своето с ненужна упоритост и дори агресия. В редица случаи човек би постигнал своето много по-лесно, ако подходи разумно, в хармония с другите, със спокойна уверетост и даже смирение. Когато някой проявява нахалство, той е в силна зависимост от своите желания и цели. Може да се каже, че в някаква степен е заслепен от тях и в стремежа си да постигне своето започва да пречи на останалите. 

Виж сега, ще ти опиша истинска случка от моят живот през миналия век.
Значи търсим с булка апартамент под наем и аз я чакам да се върне от работа и едни курсове и в 21 часа и 30 минути ѝ викам да ходим на телефонна кабина да се обидим на една бъдеща хазяйка , с която вече сам съм разговарял. Булка белгийка се дърпа, било нахално не се звъни така толкова късно на хора по телефона. Ама най-накрая тръгна с мене, щото наемът беше доста евтин в сравнение с другите. Обади се тя с нейното нежно и уважително женско гласче, а аз ѝ диктувам на български какво да говори. И оная дъртата белгийка ни прие в 22 часа при нея и в 1 часа през нощта подписахме  договора за отдаване под наем на апартамента ѝ. Изпреварихме другите белгийци смотаняци, който просто са чакали тя да си пробере на кого да го даде под наем, да е поговорила със всички възможни наематели. Чакали са тя да се обади на родителите им например или на тях самите ако са имали домашен телефон. Тя хазяйката да си е избрала на спокойствие по някакви си нейни женски критерии, а те пасивно да чакат нейното решение.

А кажи ми ти сега, как да стане хем да ги обичаш другите и да наемеш апартамент с по-нисък наем?
И какво да им уважавам аз на белгийците, като за тях съм гаден мръсен навлек у тяхната държава ?

п.п.
после сме си купили собствена къща, пак благодарение на изключително напорист подход, имаше прекалено много кандидати и наддавахме с по 1000 € пред няколко дена при нотариуса. 

преди 5 часа, Greta Simmer написа:

В уважение към другите и зачитане на личните им граници.

Да, а тези граници лесно може да се забележи, когато бъдат нарушени. За това не е нужно те да бъдат декларирани по какъвто и да е начин. И точно в такъв един момент нахалникът ще продължи да упорства в своята си посока, без дори да потърси някакво съгласие.

Комплексарят има едни граници. Тоя, дето не е - други. Дори при един и същ човек е динамично и изменчиво. 

Всеки си играе на "забелязване" според него си . Задаването на граници и отстояването им е едно от трудните работи в живота на всеки човек - както за него самия си , така и спрямо социалното си обкръжение. Това е един от най-важните проблеми в родителството и възпитанието на деца... В това най-много се провалят емоционално-незрелите хора и от тях се възпроизвеждат и емоционално-незрели деца. 

Глупостите дето вървят със социалните клиширани идеали затова си остават само пожелателни абстракции, защото когато попаднат под анализ и смисловото им значение отива в коша. В коша вървят и повторителите на глупости, играещи си на социални пастори.

преди 5 часа, Белгиеца написа:

И какво да им уважавам аз на белгийците, като за тях съм гаден мръсен навлек у тяхната държава ?

Не вярвам, че абсолютно всеки един белгиец те възприема като "гаден мръсен навлек у тяхната държава". Възможно ли е да пречупваш реалността през своите очаквания за тяхното отношение към теб?

Напомняш ми за т.нар. "експеримент с белега на лицето"

🔹 Описание на опита:
На участниците им казват, че изследователите ще проучват как физическите белези влияят върху начина, по който хората ги възприемат.
Гримьор им „рисува“ реалистичен белег на лицето (например белег от изгаряне или рана), който участниците виждат в огледалото. След това, под предлог, че ще нанесат фиксиращ крем, изследователите тайно изтриват белега, така че участникът всъщност няма никакъв белег.

След това участниците отиват да разговарят с непознати (например в чакалня), а после трябва да опишат как са били възприети.

🔹 Резултатите:
Повечето участници казват, че:

• хората са ги гледали странно,

• били са по-резервирани,

• усетили са съжаление или отблъскване,
  въпреки че реално нямали никакъв белег.

🔹 Извод:
Експериментът показва силата на очакванията и самовъзприятието – хората често интерпретират социалните реакции според това, което мислят, че другите виждат, а не според реалността.

Източник: Perceptions of the Impact of Negatively‑Valued Physical Characteristics on Social Interaction от Robert E. Kleck и Anne L. Strenta (1980)

За нахалника моралът е само абстракция. За него той е без съдържание и това си има своето обяснение, защото отнасяйки моралните граници към абстрактното и отричайки практическото им значение, нахалникът вече се чувства вътрешно освободен да ги нарушава. Т.е. това е форма на самооправдание. А нахалството така или иначе е вътрешна нагласа, начин на мислене превръщащ се с времето в установен модел на поведение, навик и зависимост. Така оправданието става все по-нужно, поради невъзможността да се излезе от зависимостта. Разглеждането на морала като нещо отвлечено не пречи толкова на нахалника, защото нахалството му се проявява в съвсем конкретни случаи. Докато конкретните морални прояви са му дразнещи и предизвикват нетърпимост.

Има хора, които привиждайки някъде слабост (реална или не) не могат да устоят да не се "възползват" (кавичките са защото ползата най-често е съмнителна) и да нарушат личното пространство на отсрещния човек. От такива плевели всеки трябва да се научи да се пази и да държи далеч от себе си (не само физически).

преди 19 часа, Белгиеца написа:

А кажи ми ти сега, как да стане хем да ги обичаш другите и да наемеш апартамент с по-нисък наем?

За теб това може да е много важно, докато за мен - не особено. Въпрос на мислене, ценности и приоритети. От разказа ти се вижда, че белгийците като цяло са с по-различен манталитет. Няма да правя съпоставки и да давам оценки кое е по-добро. За себе си мога да кажа, че съм до голяма степен уверен, че парите, които бих спестил от един евентуално по-нисък наем, ще "изтекат" някъде другаде и обратното, като водещи ще са съвсем различни фактори. Не че не бих потърсил по-изгодно споразумение, но не на всяка цена.

преди 1 час, Theros написа:

За нахалника моралът е само абстракция.

Бебчо, кой морал, точно?  Щото има доста... "разновидности"? И сега са налице доста... видове "морал" - спрямо социалния договор по различните места на глобала. 

Виртуалния "морал" морален ли е и според кого? А моралът на владиката Иларион - той ли е вселенския и възвишения? И според кого? 

Не че ще отговориш на каквото и да е - просто за пореден път се опитваш да се перчиш колко си морален, като се вживяваш на говорител и защитник на нещо, което е някъде в главицата ти. Ама настояваш че именно в главицата е "вселената" за всеки друг. Пък тя не е там и няма как да е. В главицата си си САМ - само сам и така си го правиш ти самия, щото не ти стиска да пораснеш. 

преди 1 час, Theros написа:

За нахалника моралът е само абстракция.

Той е абстракция за всеки човек, бебчо.  Ролята му е да бъде социална норма, но той си е абстракция, въведена с определена цел и значение за регулация на груповите процеси и динамика.

Да кажеш на Иларион много здраве от рамус!  

на 30.10.2025 г. в 20:26, Greta Simmer написа:

Не вярвам, че абсолютно всеки един белгиец те възприема като "гаден мръсен навлек у тяхната държава". Възможно ли е да пречупваш реалността през своите очаквания за тяхното отношение към теб?

Е, тука в Западна Европа когато си чужденец някъде, все те гледат на криво.
Пресен пример със сина ми, който учи икономика в университета в държавицата Люксембург.
Един от неговата специалност познава някакъв отпреди, който е студент по психология и е люксембурец. Приближава се оня към сина и този от неговата специалност и почва да говори на люксембургски. Икономистът обяснява на психолога, че синът ми говори само френски, демек не знае люксембургски, а оня му отвръща че предпочита да си говорят на люксембургски само двамата, а е дошъл той към тях = синът ми си е бил говорил вече с икономиста. И почват да си говорят люксембуреца психолог и икономиста който е половин германец и няма капка люксембургска кръв, но е учил в Люксембург, та знае езика им. 
По едно време психологът обяснява, че имат предмет статистика и икономистът го превежда на сина ми, като нещо интересно. Синът ми казва на френски, че са им сложили да изучават такъв предмет, за да отпаднат некадърниците учещи психология, на което люксембурецът отговаря на люксембургски, че франкофоните не са по-добри в ученето.
А за сведение, кореняците люксембурци не са повече от 17% по специалността икономика.
Нещо не са по-ученето на сложни материи в малката държавица, разчитат умове от съседните държави, те да учат икономика.
Ама иначе са надменни и се надуват яко.
Това е положението в Западна Европа.

п.п.
люксембурецът говори задължително и френски, защото учат и на френски някои предмети в средното им образование