Така спомням си, че когато бях на 14 си мислех, че всичко знам общо взето говорех много без да мисля (навик от който не ммога да се отърва и до днес). Когато станах на 15 реших, че вече съм много по - умна отколкото съм била на 14 и че преди не съм знаела нищо, но сега вече знам всичко и пак говорех много без да мисля...Когато станах на 16 вече се смятах зя абсолютна разбирачка по - всичко и сто процента вече бях убедена, че не съм дете зачеркнах това, което съм знаела на 15 и за пореден път достигнах върха на знанията си и естествено продължавах да говоря без да мисля...Та ще ви спестя останалото сега съм на 21 и пак си мисля, че знам много...Като се обърна назад обаче виждам, че винаги съм си мислила, че знам много, а времето ми е показвало, че съм си живяла в удобна заблуда.

Както и да е да минем на същината доколко годините имат значение когато спорим с някой на някаква тема? Пък дори и тук? Знаят ли по - възрастните повече от по - младите или младите в някои отношения ги превъзхождат? Не са ли прекалено самоуверени днешните тийнейджъри та се репчат наляво и надясно?

Абе накратко имат ли значение годините когато даваш акъл на някото?

Имат значение дотолкова,доколко имаш опит.

Всичко е до опита ти,до това какво си научил и с какво си станал по-мъдър от другите.

Имам една позната на 41 години и милата като няма опит и акъл си няма.

Едно 18 годишно момиче знае повече от нея

Мисля, че няма точен отговор на въпроса. Може би зависи за какво се спори.

Получавал съм умни съвети и интересни мнения от хора, които са с 4-5 години по-малки от мен (а аз ужким съм млад), както и аз съм давал такива на хора, които могат спокойно да ми бъдат майка или баща.

Всичко зависи от хората и това как размишляват и гледат на нещата от света. Вярно за някои неща си трябва опит. Не върви някой 15 годишен младеж да коментира как се гледа дете, както и някой 65-годишен мъж да коментира как са дискотеките в София, като не е стъпвал там. Общо взето - всяка жаба да си знае гьола. Кефя се на хора, които имат мнение по въпроса и си го изказват. Когато нямаш какво да кажеш по-добре да мълчиш.

Моят скромен 34-годишен опит сочи, че склонноста да "даваш акъл" намалява с годините... Незнам дали е от затъпяване или помъдряване, но повечето хора, които познавам с годините се научават повече да слушат отколкото да приказват, особено ако не ги питат...

Мисля, че нямат значение.

Има хора на 16 години с повече мъдрост от хора на 60.

Тези на 60 обаче не биха слушали мъдрите 16 годишни.

Обикновено колкото по-възрастен става някой, толкова по-закостенели са разбиранията му.

Въобще има хора и хора.

Все пак с възрастта се натрупва някакъв опит, който когато си на 16 просто нямаш.

Зависи и кой на кого, какъв акъл дава.

пп

клоня към дървен философ.

Годините винаги имат някакво значение. Смятам, че всеки, макар и подсъзнателно, подценява до определена степен мнението, дадено от някой "хлапак". Пък и най-лесно е да се измъкнеш като кажеш: "Ще разбереш като порастнеш". Сега - за опита, естествено, че той е с най-съществено значение, но пък има и хора с много опит, които така и не са се научили за себе си, да не говорим пък да дават акъл и на другите. А даването на акъл си е вродено в някои хора и то не зависи от никакви фактори, те просто се чувстват длъжни да си го кажат.

Аз лично избягвам да давам акъл, не смятам, че за 25 години съм успяла да порастна достатъчно (ще ми се и на височина да порастана още, ама нема ), че да уча другите. Което пък съвсем не означава, че няма много по-малки от мене, които са порастнали...

Абе, съвети, съвети....ама на мен през едното ухо влизат,а през другото излизат.... Не си ли го преживее сам човек на задника,никакъв съвет не може да го спаси....Виж,като насока може и да свърши някаква работа....А годините....и имат, и нямат значение...Въпросът е в това дали те устройва да се вслушаш в съвета,било от 20-ет или 50-ет годишен човек...

Не е достатъчно да говориш много, а какво би казал с малко думи, бих казала аз.

Човек може да даде ъкъл независимо на колко години е, въпроса е какво ще каже...

Колкото до това че с увеличаването на годините човек дава по малко ъкъл мисля че просто се изморява да съветва...

Има значение за този, които получава съвета, защото би го приел с недоверие. На всекиго е известно, че по-големите не обичат да бъдат поучавани, защото мислят, че са по-умни. Но умът е свързан и с опита. А човек не може да знае всичко. Затова според мен няма значение на колко си, за да даваш акъл. Важното е какво ще кажеш и какво ще възприеме другия..

Годините нямат никакво значение, важмо е колко опит имаш и колко си мъдър. Разбира се, мъдростта не идва с натрупването на годините, а с преживяванията, така че понякога се случва това, което знае един 30 годишен възрастен човек, да го знае и един 15 годишен хлапак. Така че, всичко опира до преживяванията и до това какви поуки си успял да си извадиш от случилото се...

Ако става въпрос за житейски опит, винаги бих приел съвет от по-възрастен. Дето се казва, аз където отивам, той от там се връща. Ако става въпрос за нещо съвременно и ново, естествено, че възрастния няма как да разбира от тези неща и тук идват младите.

Та мисълта ми е, че нещата със съветите, са според зависи.

...че всичко знам общо взето говорех много без да мисля (навик от който не ммога да се отърва и до днес).

То това при вас жените, е заложено по default.

Maximiliane, че го отнесеш кат бръмбар сламка.

Всеки да си шава мозъчето сам, съвети най-лесно се дават, но живота не се живее като назубрена книга

И аз смятам, че човек не трябва да обръща внимание на годините на даващия съвет, а на това, което той казва!

Съгласна съм с единодушното мнение, че понякога по-малък на години човек може да бъде по-мъдър от някой по-голям...Наистина, всичко опира до човека, до неговите преживявания и опит, и най-вече до неговия интелект и компетентност относно дадената тема, или проблем...

Хубаво е човек да може да се вслушва в съветите на хората,защото "в многото съветници има избавление", но все пак е важно и да пресява нещата, защото не всички, които дават съвет, имат чисти мотиви...

Старая се съвети да давам само като ми поискат - защото на мен лично ми е писнало някой да се опитва да ми казва кое е добро и кое не за мен, как е най-правилно да се направи нещо и т.н. Така че - акъл се дава само при поискване. Иначе всеки си има поне по малко по рождение - който си му е по-малко, с времето ще му дойде повече. Иначе - "насила хубост не става"

Това беше малко офтопик - темата все пак е за значението на годините. Ако приемем , че сме в малкото случаи, когато даването на акъл е уместно, тогава годините нямат особено значение. Както е казал народът - "не питай старило, а патило" Може да е малко по-трудно от психологическа гледна точка да приемеш съвети от по-млади хора. Но то пак си е проява на акъл - ако седнеш да преценяваш някой само по годините - може би е по-добре да не ти дават акъл : явно не си готов да го приемеш така или иначе

Редактирано 4 ноември 200619 г. от shanna (преглед на промените)

Звучи адски тъпо, но съм на 17 и съм давал на родителите и на голямата си сестра съвети, които не са спазвали и са съжалявали. Думата е парадокс, нали?

Хора доста от мненията ви прочетох и честно да си кажа с всички ви съм съгласна къде повече, къде по - малко...

Ама я ми кажете не ви ли дразни някой хлапак, който нищо не разбира и започне да ви дава акъл? Ей тъй на, знаете, че той греши и спори с вас. Е, честно ви казвам в такива случаи аз лично се отказвам и прибягвам до тъпия израз: "Много си малък!". Аналогичната ситуация естесвено, пак е валидна - някой възрастен седи и ти набива некви съвети, с които ама ти никак не си съгласен, в които има стряскащи пробойни и накрая ти излиза с думите: "Аз съм по - голям знам повече."

И в двете ситуации превъртам с такива инати не мога да се боря...

Хора доста от мненията ви прочетох и честно да си кажа с всички ви съм съгласна къде повече, къде по - малко...

Ама я ми кажете не ви ли дразни някой хлапак, който нищо не разбира и започне да ви дава акъл? Ей тъй на, знаете, че той греши и спори с вас. Е, честно ви казвам в такива случаи аз лично се отказвам и прибягвам до тъпия израз: "Много си малък!". Аналогичната ситуация естесвено, пак е валидна - някой възрастен седи и ти набива некви съвети, с които ама ти никак не си съгласен, в които има стряскащи пробойни и накрая ти излиза с думите: "Аз съм по - голям знам повече."

И в двете ситуации превъртам с такива инати не мога да се боря...

Съгласен съм, надали са много тези, които не ги дразнят описаните ситуации.. За хлапака няма спор и две мнения. Но за възрастните смятам, че трябва добре да ги слушаш независимо дали ти харесва или не, но не за да приемаш съветите, а за да можеш да прецениш до колкото е възможно правилното, в което трябва да се слушаш наистина, и неправилното, което някой възрастен си е вплътил колкото надълбоко, толкова и грешно. Идеята е, че не трябва се филтрират нещата, а не блокират преди те да бъдат осмислени от ума. Така човек си прави една голяма "база данни" от чути съвети и какво ли още не, и може спокойно да отбере тези, които биха наистина му помогнали, на които да вярва и т.н.

Или греша, не знам.. Малко странна теория извадих, за която не съм се замислял, но съм я практикувал не умишлено в повечето подобни "съветнически" ситуации.

Съгласен съм, надали са много тези, които не ги дразнят описаните ситуации.. За хлапака няма спор и две мнения. Но за възрастните смятам, че трябва добре да ги слушаш независимо дали ти харесва или не, но не за да приемаш съветите, а за да можеш да прецениш до колкото е възможно правилното, в което трябва да се слушаш наистина, и неправилното, което някой възрастен си е вплътил колкото надълбоко, толкова и грешно. Идеята е, че не трябва се филтрират нещата, а не блокират преди те да бъдат осмислени от ума. Така човек си прави една голяма "база данни" от чути съвети и какво ли още не, и може спокойно да отбере тези, които биха наистина му помогнали, на които да вярва и т.н.

Или греша, не знам.. Малко странна теория извадих, за която не съм се замислял, но съм я практикувал не умишлено в повечето подобни "съветнически" ситуации.

Защо според теб трябва да зачеркнем хлапака, но да уважим възрастния? В смисъл в крайна сметка и двамата грешат защо да оправдаваме единия?

Съгласна съм, че преди да зачеркнеш даден съвет трябва да го осмислиш и да му дадеш шанс, но аз ти говоря за такива ситуации, в които си убеден, че човека пред теб бърка. И какво ще направиш? Ще резнеш хлапака, защото е малък, а ще изслушаш възрастния от уважение не е ли малко нечестно спрямо лапето?(Това за базата данни го разбрах аз питам сега от гледна точка на справедливостта?)

Бах, в случая честно да си кажа аз лично май нямам солидна теза, която да защитавам...

Редактирано 4 ноември 200619 г. от dindi (преглед на промените)

"Не питай старило, а питай патило!" - казва народната поговорка и май отговаря на въпроса в голяма степен.

Определяща е рутината, но пък има и друга житейска мъдрост - "Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи корен".

Хора доста от мненията ви прочетох и честно да си кажа с всички ви съм съгласна къде повече, къде по - малко...

Ама я ми кажете не ви ли дразни някой хлапак, който нищо не разбира и започне да ви дава акъл? Ей тъй на, знаете, че той греши и спори с вас. Е, честно ви казвам в такива случаи аз лично се отказвам и прибягвам до тъпия израз: "Много си малък!". Аналогичната ситуация естесвено, пак е валидна - някой възрастен седи и ти набива некви съвети, с които ама ти никак не си съгласен, в които има стряскащи пробойни и накрая ти излиза с думите: "Аз съм по - голям знам повече."

И в двете ситуации превъртам с такива инати не мога да се боря...

Бих реагирал абсолютно идентично и при млади и възрастни. Ако съм напушен нещо(не надрусан, а ядосан ), море, резвам ги, хич не ми мигва окото. Но пък като съм на кеф, слушам си без да се заслушвам и само казвам дежурното "ДА" и кимам с глава, пък си правя каквото аз си зная.

Аз пък не режа, влиза през едното и излиза през другото, ако не ме мързи може и да кажа, че не съм съгласен, но по-често ме мързи всеки сам да си стига до истините, ако ще и да са си неговите такива

Абе май най-добре да слушаме себе си... пък каквото ще да става след това

Защо според теб трябва да зачеркнем хлапака, но да уважим възрастния? В смисъл в крайна сметка и двамата грешат защо да оправдаваме единия?

Съгласна съм, че преди да зачеркнеш даден съвет трябва да го осмислиш и да му дадеш шанс, но аз ти говоря за такива ситуации, в които си убеден, че човека пред теб бърка. И какво ще направиш? Ще резнеш хлапака, защото е малък, а ще изслушаш възрастния от уважение не е ли малко нечестно спрямо лапето?(Това за базата данни го разбрах аз питам сега от гледна точка на справедливостта?)

Бах, в случая честно да си кажа аз лично май нямам солидна теза, която да защитавам...

Е защо да е несправедливост.. Хлапака нищо смислено не може да те посъветв, но виж - един възрастен си е възрастен. Да, повечето си мислят, че за всичко са прави, и не е така. Но и не е вярно масовото твърдение, че за 90% от нещата грешат, и логично изобщо не ги слушаме. Идеята беше да слушаме понякога, и чрез вътешното аз(ех тази Философия..) да преценим кое би ни помогнало наистина, кое не, и дали да го приемем. Обеден съм, че пълното не слушане не е по-добрия вариант. Колкото и да си мислим, че сме всезнаещи това не е така, и понякога трябва друг да ти каже нещо, за да го осъзнаеш, че е така, а не иначе. В крайна сметка никой не се ражда умен, културен, добричък и всезнаещ. Тези, и др. неща трябва да дойдат от някъде.. А това някъде почти във всички случаи не трябва да е 100% от нашите приятели и познати, на които вярваме в пъти повече от на собствените си родители/роднини. Не търся спор, просто поредното мнение.