Работното време на българите е сред най-продължителните. По този показател България е на трето място сред държавите от ЕС. Преди нас са само Румъния и Гърция. У нас служителите най-често се трудят и през почивните дни, сочи проучване на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд.

В него са участвали 30 000 души от 31 държави. Освен 27-те страни от ЕС, Швейцария и Норвегия изследването обхваща и новите кандидатки за Евросъюза Турция и Хърватия.

България държи водещо място и по заетост в събота и неделя. Преди нас са Турция, Гърция, Румъния и Полша. В Холандия, Швеция и Дания през почивните дни рядко се работи. Българите и румънците най-често се препитават във вечерните и нощните часове. На българите им се налага да се трудят над 5 вечери седмично, като по този показател отново са на първо място. Следват ни само Гърция, Естония, Италия, Кипър, Малта, Португалия.

България и Румъния са първенци и по "скованост" на работното време. Работещите и в двете държави почти нямат възможност сами да разпределят работните си часове, като най-често то е предварително зададено от компанията. Почти 1/2 от работниците в северните европейски държави могат да адаптират работното си време според своите нужди, докато 75% от служителите в Източна Европа нямат тази възможност. Най-зле е положението в България и Румъния - този дял е над 85%.

Въпреки продължителното работно време и извънредните часове българите са на едно от последните места по интензивност на свършеното. По показателите бързина и спазване на срокове в България, Латвия, Литва и Полша равнището на интензитет е под 35%, докато в Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Гърция, Словения и Швеция е над 50%.

Под 10% от служителите у нас получават допълнително обучение и квалификация за сметка на работодателя. В съседна Румъния, Испания, Гърция, Унгария и Португалия обаче равнището е малко под 20%. В Швеция и Финландия 50% от работниците се обучават в службата.

България е на последно място от всички държави в ЕС и по "автономност" на работното място, т. е. възможността служителят сам да избира и променя задачите си, методите на работа, както и партньорите, с които си сътрудничи. У нас все още се разчита предимно на директния контрол на шефа върху служителя.

Въпреки че през последните години трябваше бързо да догонваме изискванията на ЕС, изследването показва, че през 2005 г. българите и румънците са понамалили оборотите на работа в сравнение с 2001 г. Спадът в България дори е най-висок - над 10%. Интензивността е намаляла и в други от новоприетите членки на ЕС - Полша, Кипър и Малта. Най-много са подобрили темпа на работата словенците.

България, Румъния и Турция са държавите, в които на работното място се ползват най-малко ИТ технологии. За сметка на това показателят на използваните други машини е доста по-висок. В Холандия и скандинавските държави положението е обратното.

Едва 1.9% от работната сила у нас ползва форми на почасова заетост. Равнището в България е най-ниското сред останалите държави от ЕС, като по този показател ни изпреварват дори и новите кандидатки за Евросъюза Турция и Хърватия. Почасовата заетост не е много разпространена и в Кипър, Латвия, Словения и Португалия, но делът там е под 7%.

В ЕС 78% от работещите са на безсрочен трудов договор, а 12% са на срочен. В Полша (22%), Испания (21%) и България (19%) срочните договори са най-разпространени.

Източник: Сега

Ми за парите, които получава българина мисля , че даже много работа върши....

Не е точно така. Не казвам, че не се работи.

В повечето фирми, и много и малко да работиш все тая. Няма стимулиране за качествено и ефективно свършена работа.

Но вината за това положение не е в работниците а в ръководителите.

Когато имат печалба работника не разбира за това по джоба си.

А когато работата не върви започват разни орязвания на щата, икономии, а всеки знае, че икономията е майка на мизерията.

Редактирано 26 февруари 200719 г. от cecov (преглед на промените)

Мога да се съглася с всичките мнения накуп.

Първо - извън столицата и големите градове положението е трагично: Малки заплати; дълго работно време; липса на бонуси за по-всеотдайните; никакъв шанс за издигане; и т.н. Тоест работника е един робот. Той не си избира своите приоритети в работата за да се впише по-добре в обстановката. И докато се правят че му плащат, той се прави че работи.

Второ - в големите градове има бегла тенденция към промяна. Започват да се създават алтернативни форми на заетост, създават се бонуси за първенците, създават се условия за издигане в иерархията.

Обаче за жалост това не е повсеместно, дори в предприятия от даден бранш не е задължително. Навлизането на чужди фирми на пазара трябваше да уеднакви стандартите навсякъде, но уви. Дори в клонове на едно предприятие в страната критериите за работа и развитие са различни.

Наистина се разчита в по-голяма степен на личните решения на мениджъра, отколкото на вътрешнофирмени разпоредби(ако ги има въобще).

А сега да си кажа аз как страдам от това:

Не мога да си намеря почасова работа, която да не пречи на образованието ми. Дори работата на половин работен ден не ме удовлетворява. Сметката е такава, че ще трябва да работя и през ноща, за да направя поне 20 работни часа седмично(събота и неделя не се работи заради спецификата на работното място).

Не знам кой е виновен за това дередже(ако има, разбирасе), обаче аз съм си потърпевш.

Не е точно така. Не казвам, че не се работи.

В повечето фирми, и много и малко да работиш все тая. Няма стимулиране за качествено и ефективно свършена работа.

Но вината за това положение не е в работниците а в ръководителите.

Когато имат печалба работника не разбира за това по джоба си.

А когато работата не върви започват разни орязвания на щата, икономии, а всеки знае, че икономията е майка на мизерията.

Така е. Без значение дали фирмата е спечелила повече пари или е на загуби това, което влиза в джоба на работника е едно и също. Имаш ли стимул да си скъсаш задника от работа, като накрая на месеца ще получиш толкова, колкото колегата Жоро, който цял месец си е клатил краката.

Съгласен съм със всички изказали се до тук. Нека ви кажа моята схема на заплащане, която всъщност не е схема, а нагаждане според случая. При мен няма яснота относно заплашането. Няма го черно на бяло и от това май най-страдаме в България. На мен ми плащат според произведеното, но не е точно така. При положение, че се напънем да работим яко( така си и работим, щото иначе няма да изкараме и 300 лева) в края на месеца се прави преценка колко сме заработили и ако се окаже някоя голяма сумичка( за нашите стандарти) веднага следва използването на едни инструменти, които могат да ни намалят заплатите с до 300 лева! И какво се оказва? Аз съм си съдирал задника за тия 300 лева отгоре, а накрая печалбата остава за фирмата. При нас на работа се шири мнението, че няма смисъл да се напъваш много, щото разликата в заплащането е минимална и не си заслужава примерно за 50 лева отгоре да се скъсваш от работа. Ето и едно примерче с едни колеги, които успяха да заработят над 2000 лева, след като работиха близо месец през 12 часа! Шефа веднага се развика " Какви са тия заработки? Оправи работата с заплатите" . Въпреки, че с произведената продукция в джоба му влязоха огромно количество пари! Какво го бърка да отдели това, което се полага и на работниците? Ето това не мога да разбера. Дават ти зор да работиш извънредно, а после не искат да ти плащат. За стимул изобщо не може да се говори. При нас стимула би трябвало да е по-голямото производство, но както казах при прекалено голямо производство следва рязане! Тук се спомена, че не работим ефективно. Не съм много съгласен, защото сравнявайки нашето производство с подобното в Австрия( техниката беше прехвърлена от Австрия в България, клиентите са едни и същи, даже ние разширихме позициите си и имаме нови пазари)), произвеждаме по-вече от гастарбайтерите там, а получаваме 10 пъти по-малко! Аз мога да работя на ръба на възможностите си, но искам и да не ме прецакват със заплащането.

Редактирано 26 февруари 200719 г. от bildera_ (преглед на промените)

Какво го бърка да отдели това, което се полага и на работниците? Ето това не мога да разбера. Дават ти зор да работиш извънредно, а после не искат да ти плащат.

Е как "какво го бърка" ? Ами нали тези пари няма да ги вземе той, а някакъв работник.

Имам чувството, че си правят някакво тяхно си състезание "Кой ще плати по-малко на работниците си ?" и всеки гледа да е напред в класацията.

Е как "какво го бърка" ? Ами нали тези пари няма да ги вземе той, а някакъв работник.

Имам чувството, че си правят някакво тяхно си състезание "Кой ще плати по-малко на работниците си ?" и всеки гледа да е напред в класацията.

Значи точно тук може да се търси стимула. ако аз изкарам за себе си 100 лева, за шефа ми ще останат 1000 примерно. Ако аз изкарам 1000, шефа ми ще вземе 10000. Да кажем, че той ме ограничава и аз не взема 1000, а 700. Той ще бъде 300 лева напред, но само тоя месец. Следващия аз няма да си давам зор и ще изкарам за шефа си 7000, а не 10000. Няма ли да му е по-добре да му изкарам 12000 примерно другия месец, а не 7000? И аз ще съм доволен и той също. Тук не става въпрос за увеличение на заплатат ми, а да взема това, което ми се полага като процент и което е договорено по някакъв начин, макар и на доверие! Да, ама не! Шефа ми винаги е казвал на оперативки. Трябва много да се внимава със заплатите на работниците, защото ако тоя месец им дадеш 20 лева отгоре, след 2-3 месеца те ще искат още. Е как няма да искат? Ние ще искаме пари дотогава, докато се изравним със заплащането в Европа.

bildera_, 100% си прав. За съжаление всеки човек, който е работил каквото и да е може да разкаже поне няколко такива конкретни случая. Като съберем ниската производителност, корупцията, сивата икономика се получава една попара, дето сърбане няма. Тоя номер (далаверката) минава тука, ама не и в Европа. Айде някой "бизнесмен", над който цял живот е имало чадър и си е правил к`вото си иска, да го пуснат в една истинска пазарна икономика, да видим там к`во ще направи. Като човек има избор и шефовете се изгъбаркат веднъж с него, на другия месец отива да работи за конкурента.

Ами точно за това е цялата свинщина, защото въпросните работодатели искат само да лапат, а ти си длъжен да работиш и ако има как ти да им даваш.

Докато не се въведе почасово заплащане с подходяща европейска надница на час, твърдо регламентирана минимална такава и съответно и закони свързани с нея, със жестоки санкций при нарушаването им, които някой да следи дали се спазват - няма да се оправят нещата. Другото е че не може на един високо квалифициран техник примерно, да се предлага заплата колкото на една сервитьорка в кварталното кафе. Незнам как е в София, но в провинцията има фрапиращи случаи...

Редактирано 26 февруари 200719 г. от gdobrev (преглед на промените)

bildera_, 100% си прав. За съжаление всеки човек, който е работил каквото и да е може да разкаже поне няколко такива конкретни случая. Като съберем ниската производителност, корупцията, сивата икономика се получава една попара, дето сърбане няма. Тоя номер (далаверката) минава тука, ама не и в Европа. Айде някой "бизнесмен", над който цял живот е имало чадър и си е правил к`вото си иска, да го пуснат в една истинска пазарна икономика, да видим там к`во ще направи. Като човек има избор и шефовете се изгъбаркат веднъж с него, на другия месец отива да работи за конкурента.

Е как да ходя при конкуренцията, като неустойката ми е 8000 лева Да не говорим, че конкуренция в тая сфера която работя, в България няма. Остава ми само да си подам молбата в Белгия или Италия, щото те са най-големите ни конкуренти. За Китай не говоря, щото те се врът на всякъде, а аз в Китай нямам интереси

Системата в старите фирми, които са на пазара от 10-20 години е много добре изпипана - и за пред данъчни и за пред синдикати и зад парламентарни решения, за които се вземат мерки, още година преди да са влезли в сила... Това им е работата на акулите да дебнат за дупки в законодателството, както ние дебнем за дупки във Виста примерно

Оправия няма да има, докато някой не ни разреши свободно да работим в Европа и то не да берем банани и да мием чинии.

Редактирано 26 февруари 200719 г. от bildera_ (преглед на промените)

"Малки заплати; дълго работно време; липса на бонуси за по-всеотдайните; никакъв шанс за издигане; и т.н. Тоест работника е един робот. Той не си избира своите приоритети в работата за да се впише по-добре в обстановката. И докато се правят че му плащат, той се прави че работи."

През изминалата седмица проведох във дружеството в което работя проучване за удовлетвореността на сътрудника, като се има впредвид че през месеца им се даде увеличение на заплатите със задна дата от октомври месец, някои работят на 8ч а други на 12ч, някои са на норма, а на други се плаща по 2,68лв. на час, се оказа че процента удовлетвореност е 40, и той е най вече при хора над 35г. семейни, а удовлетворението от заплащането е едва 20%.

Да не говорим, че изобщо не са удовлетворени от работното време, защото се полагат много извънредни часове и се работи и събота.А за професионалното развитие и получаването на служебна информация няма да говоря за процент на удовлетвореност.

Предстои ми да пиша доклад за пред шефа и другите членове от ръководството и се чудя какви препоръки да пиша за повишаване на удовлетвореността на сътрудника, а и да ги напиша едва ли ще се вземе решение за изпълнениетко им.

"Малки заплати; дълго работно време; липса на бонуси за по-всеотдайните; никакъв шанс за издигане; и т.н. Тоест работника е един робот. Той не си избира своите приоритети в работата за да се впише по-добре в обстановката. И докато се правят че му плащат, той се прави че работи."

През изминалата седмица проведох във дружеството в което работя проучване за удовлетвореността на сътрудника, като се има впредвид че през месеца им се даде увеличение на заплатите със задна дата от октомври месец, някои работят на 8ч а други на 12ч, някои са на норма, а на други се плаща по 2,68лв. на час, се оказа че процента удовлетвореност е 40, и той е най вече при хора над 35г. семейни, а удовлетворението от заплащането е едва 20%.

Да не говорим, че изобщо не са удовлетворени от работното време, защото се полагат много извънредни часове и се работи и събота.А за професионалното развитие и получаването на служебна информация няма да говоря за процент на удовлетвореност.

Предстои ми да пиша доклад за пред шефа и другите членове от ръководството и се чудя какви препоръки да пиша за повишаване на удовлетвореността на сътрудника, а и да ги напиша едва ли ще се вземе решение за изпълнениетко им.

Сега ще ти кажа препоръка за увеличаване на удовлетвореността от работата, заплащането, професионалното развитие и т.н.

ВДИГАТ СЕ ЗАПЛАТИТЕ И ГОТОВО.

Иначе в България си е голям капитализъм. Ама капитализъм в инстинският смисъл на думата. Висока доходност носят не образованието, не маркетинговте стратегии нито каквото и да било друго. Висока доходност носи само капиталът, инвестиран в робски труд на простолюдието.

Сега ще ти кажа препоръка за увеличаване на удовлетвореността от работата, заплащането, професионалното развитие и т.н.

ВДИГАТ СЕ ЗАПЛАТИТЕ И ГОТОВО.

Иначе в България си е голям капитализъм. Ама капитализъм в инстинският смисъл на думата. Висока доходност носят не образованието, не маркетинговте стратегии нито каквото и да било друго. Висока доходност носи само капиталът, инвестиран в робски труд на простолюдието.

При нас има слаба перспектива за ръст в кариерата и отсъстват условия за реализация на потенциала на персонала.Що се отнася да заплащането, мога да кажа че средната работна заплата пре нас е 400лв., за големите градове като София, Варна, Пловдив и др. може да е малко, но за малките градове мисля че не е.

По този повод искам да припомня два шопски лафа: "Мене ми плащат колко да не умрем, а па аз им работим колко да не заспим." и "Никога не могат да ми платят толкова малко, колкото съм заработил"

По този повод искам да припомня два шопски лафа: "Мене ми плащат колко да не умрем, а па аз им работим колко да не заспим." и "Никога не могат да ми платят толкова малко, колкото съм заработил"

Затова и сме на първо място по ефективност!

И ще е така, докато не ни се промени законодателството и не започнат да се спазват законите! Но ще го бъде ли?

Ами понеже на Митака му омръзна да повтаря, че България не е нормална държава, да взема аз го кажа още веднъж. Приватизацията беше направена по криминален начин и голяма част от нашите частници са хората, направили я криминална. От такива хора не можем да очакваме "европейско отношение" към нас, наемните рботници, честните и "глупавите", пропуснали момента на присвояване.

Наистина е неефективен труда на българите, за толкова много работа - толкова малко пари. Анкетата е от общ харектер и не отчита спецификите на отделните държави. Проблема е в разпределението на заработеното, както е написал Строителя. Или т.н. принадена стойност. Другарите частници май са запомнили само това и го спазват стриктно.

Имам висше образование, специализации и т.н., официален стаж в 10 български фирми, една германска и една от обединеното кралство. Бил съм и безработен, разбира се... Кариера - от прост бараба и общ работник, шофьор, магазинер, началник (!!) в различни мащаби... и т.н. до програмист във втората след Сименс фирма в областа на болничния и клиничния софтуер. Зная как и колко се работи във водещите в Европа държави, смея да твърдя, че не им отспъпваме по количество и качество, съгласен съм със Строителя, и Добрев, зная, че ще има несъгласни с мен.

Наистина на някои работни места в европата е възможно всеки сам да определя началото и края на работния си ден, почивката и подобни. Мда, за работно време и продължителност на раб.ден сме същата тъжна картинка.

Докато не сменим управляващата върхушка в България няма да има промяна, няма начин тези "хора" да бъдат превъзпитани, тези, които се циганеят за всяка стотинка и ти определят заплатата следейки официалните статистики за средната работна заплата. Така мисля. Не съм оптимист, че ще ги сменим скоро, нито, че ще се оправим скоро, не виждам някакво осъзнаване и проглеждане в целокупния български народ.

kmvasilev Как да сменим управляващата върхушка, а и има ли смисъл? Който и да отиде, все ще има нещо българско в него - тоест ще гледа да има нещо и за джоба му! как да ги изберем тия хора? Не мисля, че е възможно. Досега се смениха много управляващи и партии, но всички се оказват един дол дренки. Дали защото са си все едни и същи, или защото това сме ние българите? Ние не сме нищо по-различно от съседа си. Дали аз ще управлявам или той, май все тая. Аз мисля за себе си, че съм малко по-различен в това отношение, но едва ли мекушав човек като мен ще може да управлява. Трябва твърда ръка, но тя не се харесва на мнозинството. За мен кръгът е омагьосан и изход не мога да намеря за момента. Може би трябва да се надяваме на чудо, та да дойде някой като Стефан Стамболов например. Макар, че той е бил мразен, все пак е свършил доста работа. Ние винаги ще мразим тоя, дето е над нас. А дали работим много? Да, когато имаме сметка от това. Поне аз съм така. В мен има и някакво чувство за отговорност, та затова работя и когато нямам сметка. Но наблюденията ми са, че в мнозинството от работещите това не е така. Има и един друг момент в нас българите, а той е, че не вярваме, че като работим много, ще ни платят за това. За жалост това се потвърждава много често. Това ни обезсърчава понякога и само твърда ръка може да помогне, а и блага дума. Защо не и блага ракийка след работа? Ето днес имах сметка да работя и запълних времето си почти на 100 %. Това означава 120 лева надница, но все имах чувството, че подчинените ми не им е много приятно. Вече съм ги научил да не се противят много, щото ми избиват нервите често и не ми пука за тоя и оня, било то и шеф. Преди ги пусках час и половина преди свършване на работното време, за да гледат мачове от шампионската лига, но когато усетих, че взеха да ми се качват на гърба им казах - никакви мачове повече! Абе хора, 10 минути загуба за вас се равняват на 2 лева! Сега ви се е паднало да изкарате нещо, щото другата седмица може и лев да не заработите! Така е при мен, би трябвало да ми плащат за продукция, а не за престой. Другото, което забелязвам в нашата фирма с 20 годишен опит е неорганизираността на работа. Ние нямаме черно на бяло написано, дори и в главата ни какво точно трябва да правим, за да работим ефективно. Всичко се прави в движение и по необходимост. Организацията ни куца много яко. С моя колектив съм се сработил вече и работим повече от година и половина все едни и същи хора. Но всеки си е възприел собствен начин на работа, който не винаги е най-правилния и мен ме дразни това. Днес си правих сметка, че ако всичко бяхме направили както трябва и ако другата смяна беше направила всичко както трябва, щяхме да заработим 20 лева отгоре. Ами няма я нашата ефективност. Не, че ония на запад са я имали, но Австриеца, който ни обучаваше преди 5 години ни показа такива тънкости, които при тях се спазват стриктно. Ние впоследствие открихме още много такива, но я няма приемствеността при нас. Аз съм се научил да си вземам бележки и най-доброто от колегите си. Това повече ми помага, отколкото пречи в работата. Има тънкости, които дори след 8 годишен опит са ми убягнали. Важното е да не се циганим и да вземаме най-доброто! Не е важно моя начин на работа да е най-добрия. По-важно е непрекъснато да се учим! Нима аз след като съм най-стария работник знам всичко, а другите не? Не е така поне за мен, макар, че ме признават за най-добрия. аз толкова неща съм научил от колегите си! Лошото е, че те не винаги мислят така и много рядко прилагат моя опит или на някой друг! Ей тук е малкия проблем с камъчетата, които преобръщат колата. Като включим и неистовото желание на шефовете да ни скарат помежду ни, защото всеизвестна е максимата - разделяй и владей, получава се нещо родно българско! Винаги казвам на подчинените си преди края на работното време -това са парите за бензина днес или не можах да изкарам пари за бензина днес. Това са 10-15 минути работа, не повече бе хора! Мечтая си аз да си подбера хората, но да са работохолици. Няма лошо в капитализма, но ние не сме за него!

Редактирано 27 февруари 200719 г. от bildera_ (преглед на промените)

Съгласен съм със всички изказали се до тук. Нека ви кажа моята схема на заплащане, която всъщност не е схема, а нагаждане според случая. При мен няма яснота относно заплашането. Няма го черно на бяло и от това май най-страдаме в България. На мен ми плащат според произведеното, но не е точно така. При положение, че се напънем да работим яко( така си и работим, щото иначе няма да изкараме и 300 лева) в края на месеца се прави преценка колко сме заработили и ако се окаже някоя голяма сумичка( за нашите стандарти) веднага следва използването на едни инструменти, които могат да ни намалят заплатите с до 300 лева! И какво се оказва? Аз съм си съдирал задника за тия 300 лева отгоре, а накрая печалбата остава за фирмата. При нас на работа се шири мнението, че няма смисъл да се напъваш много, щото разликата в заплащането е минимална и не си заслужава примерно за 50 лева отгоре да се скъсваш от работа. Ето и едно примерче с едни колеги, които успяха да заработят над 2000 лева, след като работиха близо месец през 12 часа! Шефа веднага се развика " Какви са тия заработки? Оправи работата с заплатите" . Въпреки, че с произведената продукция в джоба му влязоха огромно количество пари! Какво го бърка да отдели това, което се полага и на работниците? Ето това не мога да разбера. Дават ти зор да работиш извънредно, а после не искат да ти плащат. За стимул изобщо не може да се говори. При нас стимула би трябвало да е по-голямото производство, но както казах при прекалено голямо производство следва рязане! Тук се спомена, че не работим ефективно. Не съм много съгласен, защото сравнявайки нашето производство с подобното в Австрия( техниката беше прехвърлена от Австрия в България, клиентите са едни и същи, даже ние разширихме позициите си и имаме нови пазари)), произвеждаме по-вече от гастарбайтерите там, а получаваме 10 пъти по-малко! Аз мога да работя на ръба на възможностите си, но искам и да не ме прецакват със заплащането.

При мен ситуацията е почти същата. Работя в магазин, и съответно заплатата ми твърдо + процент "УЖ". Но как и кога се изчислява този процент никога немога да разбера. Имах един месец в който оборота ми беше почти двойно повече от предходния месец ......... но когато дойде време за заплати не получих двойно повече, така ми беше изчислена че получих със смешните 20 лв. повече от предния месец. И как да ми идва стимула за работа ......... след този случай никога няма да имам стимул. Да си купува кой каквото иска ... все ми е едно. Аз така или иначе ще получа еднакви пари. Защо трябва да пълня гушата на някой, който не ти цени труда.

Редактирано 28 февруари 200719 г. от cveteelina (преглед на промените)

"Защо трябва да пълня гушата на някой, който не ти цени труда."

Дано с влизането ни в ЕС, всички работодатели по "европейски" да зяпочнат да мотивират работниците и служителите си.