Няма народ, който с по-голямо основание от българския да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото за 30 години

Гилбърт X. Гроувнър*

Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът в самоуправлението и образованието след 1877/78 г. - когато с помощта на Русия и Румъния отхвърлиха турското робство - е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време. Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящ фактор при решаването на Източния въпрос.

Когато след 500 години на беззаконие турците бяха изгонени от България и Берлинският конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи и с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави. Тяхната бъдеща независимост изгледаше далечна, ако не и невъзможна. Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) да образоват народа; (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.

В резултат на строгата образователна система, която беше начената, днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна - нито от съседните на България, нито от тези по на запад - не може да се похвали.

През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.

През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища за подготовката на добри учители за началните класове, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред които и няколко жени, които преди три години бяха допуснати на равна нога с мъжете. Държавата харчи за университета 500 000 франка, или 100 000 долара, годишно.

Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове.

Когато оценяваме напредъка на България, не трябва да забравяме, че страната се намира в район с много тежка политическа атмосфера, която със сигурност е забавила пълното й развитие.

Преди двайсет и пет години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти във всички административни клонове - финансовия, промишления, стопанския - и в организацията и ръководството на обществените сили. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.

Г-н X. де Винд, автор на "През дивата Европа", е много впечатлен от предприемчивостта на българите:

"Тази страна (България) не може да се спре; не минава година, нито дори месец, без в нейното управление или в ефикасността на нейната прекрасна армия да бъдат направени важна реформи и подобрения. Докато пътувах през Румъния, ми намекнаха, че някой ден между нея и България може да бъде сключен съюз; в този случай, ако се стигне до враждебни действия, дори и някоя Велика сила може да си създаде много грижи.

Само поглед върху статистиките на България е достатъчен, за да покаже колко много тя надминава по енергия и предприемчивост съседните държави. Бюджетът вече е пропорционален на напредъка на страната - що се отнася до фабриките, обработваемата земя, отглеждането на коне и добитък, мините, експлоатирането на горите, гражданските строежи и задължителното образование. Без съмнение Гърция и Сърбия имат бюджети, които са почти равни на този на България, но националните им дългове са много по-големи, а имат по-малки територии и население и съответно по-малко богатство. В България националният дълг е около 78 франка на глава от населението; този на Русия е повече от два пъти по-голям. През 1880 г. износът и Вносът на България се равняваха на едва 32 млн. (франка); през 1904 г. те се бяха увеличили на 390 млн. (франка)!"

Ноември 1908 г.

Хубава статия, но дали ще пишат така и 30 години след падането на комунизма.

Повечето днешни младежи нямат акъл да кажат какво е "сложно съчинено изречение",

камо ли, да го напишат без грешка.

Не само че не сме мръднали, но в момента се връщаме назад - за голямо съжаление. Но то е разбираемо -ЕС (а и управниците ни) нямат нужда от просветени българи, а от безмозъчни работници.

Ама и вие сте големи оптимисти

Ама и вие сте големи оптимисти

Ама и ти си голяма песимистка !

Нима не виждаш колко много водачи "с твърда воля и здрав разум" имаме???

Наоколо бъка от тях. С твърда воля си пълнят гушите!!!

е ще се оправим от 2010 година,всичко ще е наред,и ще сме щастливи,къде ли не има предавания за България.Тук в Норвегия се хвалят много от България и от красотите и.Има и една книжка,в която са снимани бъдещите хотели и други работи само за чужденци,което означава,че жизнения стандарт ще скочи сравнително добре,сега сме 54 място по жизнен стандарт от 177 места,което не е зле.Жизнен стандарт е съотношението между заплати и цени.Ето как се движи стандарта на живот в България от 2002:

2002-62 място

2003-57 място

2004-56 място

2005-55 място

2006-54 място

Следващата позиция за 2007 ще е известна към края на ноември 2007,тъй че съдете сами по класирането как се движим(все нагоре)

Освободиха ни-Стамболов докара поручика.Казаха ни-бъдете единни-не бяхме.Бабичките решават съдбата ни-гласувайки я за един натирен изгнаник, "Цар" на поручиците, я за Б$П.Измислиш нещщо различно в днешно време, предложиш нов подход-всички ти се нахвърлят "на камара"."Я сакам на Вуте да му е зле, сакам и жена му". Българите не гласуват-няколко автобуса с маймуни стават мнозинство.Да продължавам ли?

Редактирано 27 май 200719 г. от Fixt00l (преглед на промените)

Имало е хора управници на които им пука все пак за народа.Сегашните със сигурност не са такива.

Българите не гласуват-няколко автобуса с маймуни стават мнозинство.Да продължавам ли?

Това ми хареса Проблемът е , че не са няколко.

Редактирано 27 май 200719 г. от AXL (преглед на промените)

Приятно е да откриваме хубави неща в историята си, но те са станали факт благодарение на нашите предци. От нас зависи какво ще четат идните поколения за "България в началото на ХХІ век".

Това ми хареса Проблемът е , че не са няколко.

Ми да ви кажа честно , ако и на мен ми дават КЕБАПЧЕТА , КИЛО БОБ или по 10лв на глас........ ще гласувам всеки път

така че си помислете кой е умния и кой губещия

А иначе по темата.........ми тия същите дето сме ги удивили с напредак после 50г направиха челни стойки за да ни съсипят и най-накрая след 90г усилия (войни,дипломация,лобиране скандали....) НАЙ-ПОСЛЕ УСПЯХА ,лобистите победиха и след 1998г вече няма индустрия в страната остана смо ВНОСа.......ама това е дълга тема.

Редактирано 1 юни 200719 г. от mirovk (преглед на промените)