Ако искаш да си изкарваш заплатата почти без никакви усилия, стани учител. Трябва само да си туриш пердето пред очите.

Контролът върху работата на учителите е много слаб, за това я карат през пръсти. Някои дори не си правят труда да си купят учебника, по който преподават. Не им стигат ваканциите и това, че работят само половин ден, но си уреждат и доста болнични .

Ахаааа, уважавам мнението ти, както и на всеки друг, но позволи ми да изкажа моето, доста скромно, продиктувано от 14 годишен опит в тази професия. С две специалности съм, работя и по двете, и в училище и извън училище. Имам наблюдения върху преподавателите от различни училища. Преди да изложа мислите си ще започна с една мъдра мисъл, която гласи, че във всяко стадо си има мърша. Но повярвай ми навсякъде в живота и във всички професии е така. На този свят няма идеални хора или идеални неща. Странно ми е изказването ти, защото повечето хора, когато стане въпрос за учителите разсъждават по същия начин. Всеки се хваща първо за големите отпуски, работата по половин ден и т. н., което за мен означава непознаване отвътре на учителската професия. В едно нормално българско училище учителят работи и първа и втора смяна, 5 дни от седмицата. Когато има олимпиади, състезания, изпити същият този учител работи и събота и неделя. Същият този учител, дори и да работи само в една смяна ще има в най-добрия случай 5 часа, във всеки клас има 26 ученика, смятай с колко различни хора се среща на ден, с колко различни характера трябва да общува, какво му коства, за да ги овладява и да проведе нормален учебен процес, защото учебния процес е двустранен и включва освен обучение и възпитание. Това с болничните е спорен въпрос, учителят също е човек и може да се разболее, но ако учениците губят час, защото учителят им е болен, това е проблем на директора, защото не му е намерил заместник. По въпроса с учебниците - представи си, че този учител преподава в 5 випуска, напр. по чужд език, комплект учебници за 1 випуск е над 100 лв, а месечната му заплата е 300 лв., е...? А, ако смяташ, че контролът върху учителите е занижен, това вече е проблем на директора на конкретното училище и на експертите от РИ към конкретната община. Да, отпуските са големи, но са адекватно определени в зависимост от спецификата на професията им за разлика от заплащането!

ИЗВОД: В България не се цени интелектуалният труд!!!

trancemasha, ако си решил да бъдеш учител, бъди, сам ще усетиш дали това е твоето призвание.

Ще бъдеш харесван или нехаресван от своите ученици, но едно запомни-никога не можеш да се харесаш на всички, никога не можеш да угодиш на всички и най-вече, ти не си в училище, за да те харесват учениците, а за да ги учиш.

Ще се срещаш повече с недоволни родители, пресрещащи те по коридора пред учителската стая, обясняващи как си подценил децата им, доволните няма да дойдат да ти благодарят, за тях ти ще си даденост.

Ще си спестиш много неприятности, ако точно и ясно изложиш пред учениците и техните родители своите изисквания и начин на работа.

Ще ти се налага да даваш частни уроци или да работиш нещо друго допълнително, за да си докараш допълнителен доход, ако искаш да имаш жена и деца.

И накрая: Винаги гледай през очите на децата и ги обичай, такива каквито са, не се опитвай да ги променяш и не забравяй, че и ти си бил ученик, а психиката на ученика от твоето време и днес не се е променила съществено.

УСПЕХ!!!

Редактирано 16 май 200719 г. от Дяволският ангел (преглед на промените)

Ахаааа, уважавам мнението ти, както и на всеки друг, но позволи ми да изкажа моето, доста скромно, продиктувано от 14 годишен опит в тази професия. С две специалности съм, работя и по двете, и в училище и извън училище. Имам наблюдения върху преподавателите от различни училища. Преди да изложа мислите си ще започна с една мъдра мисъл, която гласи, че във всяко стадо си има мърша. Но повярвай ми навсякъде в живота и във всички професии е така. На този свят няма идеални хора или идеални неща. Странно ми е изказването ти, защото повечето хора, когато стане въпрос за учителите разсъждават по същия начин. Всеки се хваща първо за големите отпуски, работата по половин ден и т. н., което за мен означава непознаване отвътре на учителската професия. В едно нормално българско училище учителят работи и първа и втора смяна, 5 дни от седмицата. Когато има олимпиади, състезания, изпити същият този учител работи и събота и неделя. Същият този учител, дори и да работи само в една смяна ще има в най-добрия случай 5 часа, във всеки клас има 26 ученика, смятай с колко различни хора се среща на ден, с колко различни характера трябва да общува, какво му коства, за да ги овладява и да проведе нормален учебен процес, защото учебния процес е двустранен и включва освен обучение и възпитание. Това с болничните е спорен въпрос, учителят също е човек и може да се разболее, но ако учениците губят час, защото учителят им е болен, това е проблем на директора, защото не му е намерил заместник. По въпроса с учебниците - представи си, че този учител преподава в 5 випуска, напр. по чужд език, комплект учебници за 1 випуск е над 100 лв, а месечната му заплата е 300 лв., е...? А, ако смяташ, че контролът върху учителите е занижен, това вече е проблем на директора на конкретното училище и на експертите от РИ към конкретната община. Да, отпуските са големи, но са адекватно определени в зависимост от спецификата на професията им за разлика от заплащането!

ИЗВОД: В България не се цени интелектуалният труд!!!

trancemasha, ако си решил да бъдеш учител, бъди, сам ще усетиш дали това е твоето призвание.

Ще бъдеш харесван или нехаресван от своите ученици, но едно запомни-никога не можеш да се харесаш на всички, никога не можеш да угодиш на всички и най-вече, ти не си в училище, за да те харесват учениците, а за да ги учиш.

Ще се срещаш повече с недоволни родители, пресрещащи те по коридора пред учителската стая, обясняващи как си подценил децата им, доволните няма да дойдат да ти благодарят, за тях ти ще си даденост.

Ще си спестиш много неприятности, ако точно и ясно изложиш пред учениците и техните родители своите изисквания и начин на работа.

Ще ти се налага да даваш частни уроци или да работиш нещо друго допълнително, за да си докараш допълнителен доход, ако искаш да имаш жена и деца.

И накрая: Винаги гледай през очите на децата и ги обичай, такива каквито са, не се опитвай да ги променяш и не забравяй, че и ти си бил ученик, а психиката на ученика от твоето време и днес не се е променила съществено.

УСПЕХ!!!

Майка ми е учителка и направо мога да ти кажа,че не е лоша професията.

Така де,познавам процеса и от двете му гледни точки-тази на учениците и тази на учителите.

Според мен е похвално намерението ти,поздравявам те.

Мога да ти кажа само,че ще ти трябват здрави нерви обаче.

Поздравления, за избора, който правиш, защото работата с деца е нещо много деликатно. В никакъв случай трудно, но деликатно! Със сигурност днешната младеж, ще ти скъсъ нервите в даден момент / малко са буйнички милите и не до там добре възпитани, но такова им е времето /, но щом имаш воля и щом обичаш децата, вярвам, че ще се справиш и работата ти, ще ти носи удоволствие ! УСПЕХ ! Дерзай !

Моята майка също е учител (но начален) вече 17 години и понякога е много доволна от професията си, но много често се връща уморена в къщи ... трябва да си много търпелив, за да "оцелееш" ... много мои учители вече са остарели преждевременно или полудели .... ...

жалко е, че днешната младеж няма особено уважение към своите преподаватели ... аз също съм ученичка и не съм доволна от много от моите учители, но ги уважавам ...

иначе изборът, който си направил е наистина добър ... успешна реализация!

Всеки път, когато чуя гръмки фрази за "призваност","обич","любов" и учителската професия се сещам за оная вечна приказка на Андерсен, която тъй добре обяснява мълчанието на учителите по най-съществените проблеми в образованието! Приказката се казва:"Новите дрехи на царя"-звучи ми също като"Новите реформите в образованието"-и тъй-

появили се хитреци, които знаели, че могат да се възползват от изконната глупост на всички в царството на образованието-достатъчно било само да притиснат слабото им място- дълбоко спотаеното съмнение на мнозина, че може би не са достатъчно надеждни за постовете, които заемат. Кроячите на нови реформи, разбира се, не искали нищо друго, освен ПАРИ -при това, лесни пари-без да им се налага да работят! Това не било особено трудно в царството на лъжата-където всеки се страхувал да застане насаме -лице в лице, с неприятната истина за себе си. Ето защо, те умело симулирали работен процес- пишели проекти,изготвяли планове, давали медийни изяви...накратко, "работели", та пушек се вдигало! Но дошъл Денят на равносметката-"дейните" шивачи трябвало да представят на всички своя продукт. Нямало ,разбира се, какво да покажат, но това не ги обезпокоило особено. Макар и съшита с бели конци, лъжата била извадена наяве-те грижливо и внимателно я поднесли пред изумените и невярващи очи на царя, обяснявайки му колко прекрасна одежда е тя, и как чудесно би му седяла! Царят знаел, че красотата на тази одежда е невидима САМО ЗА НЕГОДНИТЕ, НЕКАДЪРНИТЕ ЗА ПОСТА СИ СЛУЖИТЕЛИ. "О, боже!"-помислил си той ужасен-"нима съм негоден да бъда цар?!"И тутакси започнал да хвали "новата дреха".Съблякъл се и се оставил "да бъде облечен" от лукаво усмихващите се шивачи. Повикали и останалите царедворци-учителите, на които също било обяснено горното условие. Те отдавна били недоволни от всичко, което виждали в царството- знаели, че обучение, без дисциплинарни наказания, и работа , без правила, са безумие. Знаели, НО МЪЛЧАЛИ!

Знаели, че детето често не е способно да прецени кое е най-доброто за него, че отговорностите на възрастни и деца не бива да се разменят . ЗНАЕЛИ, НО ДАЛИ НА ДЕЦАТА НЕОГРАНИЧЕНА СВОБОДА, С КОЯТО ТЕ НЕ ЗНАЕЛИ КАКВО ДО ПРАВЯТ!

И сега, виждайки новите безумия на царя и голотата му, те отново премълчали истината. Та нали всички щели да кажат за тях ЧЕ СА НЕГОДНИ ЗА РАБОТАТА, КОЯТО ВЪРШАТ! А ТЯХНАТА РАБОТА БИЛА САМО ЗА "ПРИЗВАНИ"-ТОВА ТЕ САМИ СИ ГО БИЛИ ИЗМИСЛИЛИ И ДОСТА СТРАДАЛИ ОТ ТАЯ ГЛУПОСТ!

Останалото всички го знаем. ДАНО САМО ДЕЦАТА СКОРО ВЪЗНЕГОДУВАТ, В ТЯХ МИ Е НАДЕЖДАТА!!!