Неопетнен от коварната мисъл за пари, в един светъл ден аз стигнах до съдбовно решение: Ще ставам учител, защото на подрастващото поколение му е нужен мъж за пример, а образователната ни система е феминизирана bis zum "Geht nicht mehr". Ще ставам учител, защото на децата им трябва някой, който да ги учи на морал, ценности и идеали.

Ето го и смисълът на тази тема, моят въпрос:

Струва ли си да работиш като учител в България? Чакам отговор!

О, милия - съчувствам ти

Нека цитираме вездесъщия Тери

“I didn’t start out a barbarian. I used to be a school teacher. ... But I decided to give it up and make a living by the sword.” [said Mr. Saveloy]

“After being a teacher all your life?” [said Rincewind]

“It did mean a change of perspective, yes.”

“But . . . well . . . surely . . . the privation, the terrible hazards, the daily risk of death . . .”

Mr. Saveloy brightened up. “Oh, you’ve been a teacher, have you?”

Terry Pratchett, Interesting Times (1994)

Много бързо се отказах от даскалъка да ти кажа Не си струва - прекрасно занятие, но днешните хлапета са...хайде, да не ги окачествявам

Редактирано 17 април 200719 г. от Serendipity (преглед на промените)

И лошото е, че нямат никакво желание да учат, да се обазоват въобще...

Да си учител е много хубава професия, ако си я обичаш и обичаш децата.

Но тук в България подобен труд не се заплаща не само адекватно, а и никак. Заради дефицит на кадри в гимназията са ми преподавали учители с нервни разтройства и психически отклонения. А това не е бива да е така при положение, че учителят не само трябва да те учи, а и трябва да изпълнява педагогически функции.

Начинанието ти е много похвално и се надявам системата ни да не убие желанието ти.

Здравейте и от мен Аз май съм от малкото останали романтици и наивници , които са решили да правят кариера не като Анджелина Жоли , Дженифер Лопез или Д-р Куин Лечителката , а като обикновена учителка и то не къде е да е,а точно в България В някой от предишните постове прочетох, че децата и нежеланието им да учат, са причина все по-малко авантюристи да се захващат с трудната професия , не само на даскали по даден предмет, а и на възпитатели на млади и интелигентни хора. Аз обичам децата и вярвам, че ако подхождаме към тях с нужното внимание и търпение, ако им обясняваме ясно и достъпно, ако се отнасяме с разбиране към възрастта и проблемите им, то резултати от взаимната работа на ученици и учител ще са отлични

Подкрепям автора на темата!

Неопетнен от коварната мисъл за пари, в един светъл ден аз стигнах до съдбовно решение: Ще ставам учител, защото на подрастващото поколение му е нужен мъж за пример, а образователната ни система е феминизирана bis zum "Geht nicht mehr". Ще ставам учител, защото на децата им трябва някой, който да ги учи на морал, ценности и идеали.

Ето го и смисълът на тази тема, моят въпрос:

Струва ли си да работиш като учител в България? Чакам отговор!

Когато започнеш работа, работата ти трябва, да ти доставя удоволствие...някои бачкат за пари, други по навик, трети и те не знаят защо...Честно казано ти желая "Успех"...щом това си избрал ще трябва да понесеш и позитивите и негативите на професията, но какво пък...Важно е всяка сутрин да отиваш на работа с усмивка, а не с мисълта, че ти остават още 20 дена до заплата....

Стискам ти палци да си намериш работа в добро училище, там поне някои ученици знаят какво искат и как ще го постигнат, но както добре знаем-навсякъде има лешпери и келемета. Евала за начинанието, но се запаси с много железни нерви. Аз не издържам в моя клас, та за учителите не ми се мисли!

Предлагам ти като добри училища:

НПМГ

НГДЕК

НФСГ

НХУ (нац. хореографско, както и хуманитарната във Варна)

Априловската гимназия... и въобще националните гимназии.

Там се влиза трудно и има способни учители и ученици.

Похвален е изборът ти! Желая ти много успех в професията. Макар и от малкия ми поглед върху тебе, вярвам, че ще се справиш - най-малкото, защото виждам, че го желаеш от сърце. И ти пожелавам един ден учениците ти да се гордеят, че си им преподавал.

Относно днешните ученици. Не бих казала в никакъв случай, че са тъпи, даже не бих казала, че не им се учи; в часовете на майка ми и на баща ми винаги е пълно, идват даже и деца, които принципно са със "силно редуцирано присъствие".

Просто както бях писала отдавна тука някъде – не всеки е роден за учител и има доста хора, които е редно да бъдат пренасочени към други професии, понеже уронват престижа на професията. Трябва и всички учители в пенсионна възраст колкото и да им е трудно, да се отдадат на заслужена почивка и да дадат път на младите и неопитни учители – това го казвам, понеже в училище имаше такива междуособици с една учителка, която въпреки, че беше в пенсионна възраст, не желаеше да си иде.

Поздравления! Само при такава мотивация на повече млади хора можем да очакваме някаква промяна в това отвратително блато - българското училище. А децата, колкото и да са буйни, са много чувствителни и когато усетят, че учителят е силна и достойна личност, стават като котенца (дъщеря ми е темпераментна седмокласничка и знам за какво става дума). Трябва, обаче, по някакъв начин да се отдели зърното от плявата и качествените учители да бъдат възнаграждавани по достоинство. Но да не се заблуждаваме, че това може да стане само с правителствени решения, както сега се опитват. Те траят от ден до пладне. Ние, като граждани, трябва да го поискаме с всички сили и със всякакви средства. Виждаме от чуждите филми каква голяма роля играят училищните настоятелства. В днешно време основни училищни настоятели са мутрите и останалите новобогаташи (заради парите), а те само могат да доубият училището.

Желая ти успешен полет!

Учителка съм от 18 години и от опит ти казвам, че професията е много благородна и отговорна.Работи се с много желание и любов,особено в началното училище. За съжаление, в последните години и децата, и условията не са същите. Така че, ако ти се работи за чест и достойнство - дерзай! Ако си млад и ще създаваш семейство, по-добре се ориентирай към нещо друго. Успех!

Има една народна песен "Кате, Кате". Там се увещава тази Катя да не взима даскалчето, щото "къща нема". И се оказва пълна истина. Бях две години учител и то в училище където учениците ни гледаха в очите и не смееха да гъкнат. Независимо от това, аналог на такъв тип натоварване не може да се намери. А за заплащането - без коментар. Сега си имам учителка вкъщи и ако продължава така, я спирам от работа. Поздравления за всички, които искат и могат да направят нещо.

Добре де, защо всички мислят, че учителството е "безплатна" професия (т.е. че не се заплаща)? Познавам учителка, при това адски съвестна и прецизна във всичко, което прави, успяла да отгледа и възпита изключително добре (и сама) 3те си момчета, заплащайки всякакви допълнителни курсове - шофьорски, по английски, кандидатгимназистски, кандидатстудентски и пр. Всичко това се случва чрез много усърден и висококвалифициран труд, включително частни уроци - което усложнява положението, но не и до невъзможност, нали? Защо да не може да се достигне сравнително приемлив стандарт на живот като учител - в Германия получават по 4000 евро на места, а и нали сме вече в ЕС?

За някои учители учителството е призвание, а за други диагноза.

Неопетнен от коварната мисъл за пари, в един светъл ден аз стигнах до съдбовно решение: Ще ставам учител, защото на подрастващото поколение му е нужен мъж за пример, а образователната ни система е феминизирана bis zum "Geht nicht mehr". Ще ставам учител, защото на децата им трябва някой, който да ги учи на морал, ценности и идеали.

Ето го и смисълът на тази тема, моят въпрос:

Струва ли си да работиш като учител в България? Чакам отговор!

Въпросът е само един - учителстването само по себе си доставя ли ти удоволствие? Искаш ли да го работиш заради самото удоволствие като водеща причина? Или дори ако сега не е така - мислиш ли, че можеш да се научиш да изпитваш чисто удоволствие от самият процес на преподаване? Мотивите, които изтъкваш могат да са причина да започнеш работа като учител, но това което в крайна сметка определя дали ще се реализираш в професията е този и само този въпрос - можеш ли да се радваш на това, което правиш в училище само по себе си?

Ако отговорът е "не" след 5 години ще си психясъл изкукуригалник с мизерна заплата, депресия и единствената светлина в тунела ще е от идващият товарен влак...

Ако отговорът е "да" - давай смело и не питай никого за нищо. Всичко само ще си дойде при теб.

Ще ставам учител, защото на децата им трябва някой, който да ги учи на морал, ценности и идеали.

Ужас! Ако това ти е причината - по-добре стой далече от деца! Общуването със замръзнал труп оскатява по-ефикасно от всичко друго!

Ако все пак си решил - опитай се да просто да ги приемеш и да ги обичаш такива каквито са, без да искаш да имат "ценности" или "морал". Можеш ли да ги обичаш груби, невъзпитани, материалисти, подлеци, объркани, без цел, без смисъл? Ако не можеш - зарежи тая работа - ще си мислиш, че им даваш, а всъщност ще им вземаш.

Редактирано 21 април 200719 г. от drahshta (преглед на промените)

Ако отговорът е "да" - давай смело и не питай никого за нищо. Всичко само ще си дойде при теб.

Ужас! Ако това ти е причината - по-добре стой далече от деца! Общуването със замръзнал труп оскатява по-ефикасно от всичко друго!

Ако все пак си решил - опитай се да просто да ги приемеш и да ги обичаш такива каквито са, без да искаш да имат "ценности" или "морал". Можеш ли да ги обичаш груби, невъзпитани, материалисти, подлеци, объркани, без цел, без смисъл? Ако не можеш - зарежи тая работа - ще си мислиш, че им даваш, а всъщност ще им вземаш.

Откъде да знам дали ми доставя удоволствие, след като съм преподавал точно 2 пъти по 40 минути? Хареса ми, освен това натам ме влече и сърцето. Още повече, че удоволствието от преподаването няма да ме нахрани, аз затова съм я пуснал тази тема - може ли да се изкара като учител или не?

А отношението ти към идеализма, ценностите, за които твоите прародители са мрели и моралните опори на съвременния свят може да е забавно изформулирано, но не дава добра заявка за характер, повятвай ми!

Откъде да знам дали ми доставя удоволствие, след като съм преподавал точно 2 пъти по 40 минути? Хареса ми, освен това натам ме влече и сърцето. Още повече, че удоволствието от преподаването няма да ме нахрани, аз затова съм я пуснал тази тема - може ли да се изкара като учител или не?

Ами отиграй го в представите си - представи си, че вече си учител и преподаваш - какви чувста извиква това у теб? Фантазирай.

Именно удоволствието от преподаването ще те нахрани. Това е най-важния критерий за това дали ще си добър учител или не. Отнася се и за всяка друга професия. Бъди спокоен, един наистина добър и способен професионалист никога не остава гладен - какъвто и идиотски строй и власт да има в една държава, хора

които си разбират от работата винаги са необходими.

Може да ти прозвучи като фантазия, но ако наистина искаш да работиш това, живота ще разтваря пред теб врати, които на пръв поглед изглеждат здраво заключени и ще ти дава шансове, за които дори не си и мечтал.

Редактирано 21 април 200719 г. от drahshta (преглед на промените)

Ами отиграй го в представите си - представи си, че вече си учител и преподаваш - какви чувста извиква това у теб? Фантазирай.

Именно удоволствието от преподаването ще те нахрани. Това е най-важния критерий за това дали ще си добър учител или не. Отнася се и за всяка друга професия. Бъди спокоен, един наистина добър и способен професионалист никога не остава гладен - какъвто и идиотски строй и власт да има в една държава, хора

които си разбират от работата винаги са необходими.

Може да ти прозвучи като фантазия, но ако наистина искаш да работиш това, живота ще разтваря пред теб врати, които на пръв поглед изглеждат здраво заключени и ще ти дава шансове, за които дори не си и мечтал.

За пръв път съм напълно съгласен с някого - това е и моето гледище, просто търсех потвърждение за него. Мерси за хубавия съвет!

Моля, моля

Здравейте и от мен Аз май съм от малкото останали романтици и наивници , които са решили да правят кариера не като Анджелина Жоли , Дженифер Лопез или Д-р Куин Лечителката , а като обикновена учителка и то не къде е да е,а точно в България В някой от предишните постове прочетох, че децата и нежеланието им да учат, са причина все по-малко авантюристи да се захващат с трудната професия , не само на даскали по даден предмет, а и на възпитатели на млади и интелигентни хора. Аз обичам децата и вярвам, че ако подхождаме към тях с нужното внимание и търпение, ако им обясняваме ясно и достъпно, ако се отнасяме с разбиране към възрастта и проблемите им, то резултати от взаимната работа на ученици и учител ще са отлични

Подкрепям автора на темата!

напълно съм съгласна с теб!

има различи ученици..на някои им се учи,а на някои не!според мен просто защото нямат никакви цели и мечти за бъдещето!

е аз вече знам какво искам да правя като порастна и точно за това уча!защото иначе няма да се осъществи моята мечта!така че моля ви не слагайте всички ученици под общ знаменател

Аз ненавиждах професията учител - заради учителите, които имах, само 2-ма от всички, които са ми преподавали през всичките години, наистина спечелиха уважението ми. Останалите ми бяха или свръх омразни, или просто незабележими. Никога не съм искала да работя това. Но когато не намерих друго, излизайки от университета с калпав немски (пак от страхотни обучаващи) и доста добър английски (но само благодарение на две качествени преподавателки, които съвсем случайно уцелих по време на следването си), за учител ме взеха веднага - имам необходимата диплома - ок.

Минах през 4 училища, елитна математическа гимназия, хуманитарна гимназия, елитно средно училище и накрая останах в това, което ми хареса най-много като колектив и управление, защото открих, че това донякъде влияе и на поведението на учениците.

В елитните училища (говоря от опит за Благоевград) учениците са ми много по-отблъскващи като характери, отколкото в що-годе приличното, в което останах да преподавам. Вярно има изразени гении , с които е приятно да общуваш, но има и 20% напълно изпуснати, които са влезли с на мама или тати връзките и са останали по този начин, с които пък е отвратително да се сблъскваш всеки ден, особено като се вземе предвид и шефовете, с които се поддържат връзките. Както казах много важно е да харесваш директора и колектива си (е не целия разбира се хахаха), за да вървят добре нещата и с децата. Кофти ръководители почти винаги е равнозначно на кофти деца.

Такаа има ли смисъл да стане един млад човек учител? Преди каквито и да било други съвети, най-важното е, че особено щом има и желание, трябва да се опита. След втората година човек сам ще разбере има ли смисъл за него? От финансова гледна точка е по-неизгодно, защото трудът е двоен, ако човек е наистина доър учител, вкъщи трябва да има всеки ден време за подготовка и проверка на домашни или контролни или тестове и т.н., т.е. часовете си идват повече от 8 на ден, ако се работи на две места - частна школа и училище е най-добре за финансите, но тогава идват минимум 10 часа, което е доста изтискващо, като се има предвид, че нервите са неотделима част от работата. Другото, което е минус на тази професия според мен, е че не предлага достатъчно перспективи за развитие, единственото, което може да се постигне е да ставаш все по-добър учител, но си оставаш учител и правиш едно и също цял живот - дали в обикновено училище или в елитно - все тая, скуката завладява рано или късно, е зависи от човека все пак, или другото което му остава на човек е да се стреми към директорско кресло, което е шанс като при тотото. И пак е свързано със скука, въпреки че директорите вече имат големи шансове в политиката хахахах отплеснах се.

Така описвах минусите досега, плюсът е един и това е, контактът с различни характери, които все още се оформят и ти виждаш как ако си достатъчно обаятелен и силен като личност, можеш да накланяш везните в една или друга посока, да помагаш на поета да бъде по-ярък, на практика да бъде по-точен, да дадеш кураж на смазания, да подрежеш крилете на вирналия нос. За мен това е най-хубавата част от порфесията, възможността да се сприятелявам с толкова различни хора, които разчитат на мен да оформям английския им, но не само това, очакват да ме опознаят и да извлекат от мен всичко, което мога да им дам, не само граматика и лексика, а нещо много по-голямо. Това за мен е мотивът да продължа да бъда учител, въпреки че съм имала доста смазващи преживявания, да виждам как характери и умове разцъфтяват пред мен е изпълващо. Да знам, че ги обичам и че те ме обичат. Е, за съжаление не мога да обичам всички класове еднакво, но аз все пак имам още много да уча относно баланса между уважение и обич, който е основен.

Учителската професия, ако човек наистина иска да е добър, е ужасно трудна, а частните уроци са само върха на този айсберг, който трябва да бъде изкачен. Наличието на много желаещи за частни уроци вече е един вид признание. А признанието е много сладко, в която и да е професия, при учителската е изключително, защото децата не крият чувствата си, когато някой ги събуди в тях.

Аз не съм учител, но за мен професията, по-скоро призванието "Учител" (както и "Доктор") е свещена. Защо така се получи в нашето общество, че тя стана едва ли не обидна, презрителна, смешна? Плодовете от това наше нихилистично отношение ще берем тепърва.

Тази година завършвам само да уточня, как се казва в случай като твоя : "да ти е яко дупето"

според мен добре е да си учител но не и на горен курс...щото там си е направо зверилник.. знам го повярвайте ми..но като цяло според мен има мн по-добри специалности където човек може да се изявява...това е лично мое мнение естествено не искам да обидя никой,но народа го е казал - кои стават учители ?!..

Пожелавам ти успех и дано станеш уважаван учител....но що се отнася до мен определено това не е за мен, дано не ми се налага да преподавам някога. Важно е да отбележи че поради факта че все по малко хора предпочитат да стават педагози а малкото които стават, не са чак толкова добри в това и учат педагогика единствено,защото не са ги приели нещо друго, та всичките тези обстоятелства сигурно ще превърнат добрите педагози в доста търсени след време и тогава за тази професия ще се открият множество пътища и предполагам ще стане доста добре заплатена...още от сега се усеща липсата на качествени млади учители..а учителита по чужди езици са толва търсени че нямам думи.....

..и така след всичкото което изредих..ти казвам още веднъж успех в начинанието..защото са нужни хора като теб ..и най важното трябва да бъдеш наистина добър за да си заслужава.

Не знам какво е да си учител, аз съм ученичка...и все пак ще се включа в темата. От една страна е вярно, че каквито са учителите, такива са и учениците, вярно е също и че насила хубост не става, та ако ученикът си е наумил да си опропасти живота и цял полк от учители не могат да му попречат. Но най-важното е, че учителят е нещо много повече от човекът, който ти преподава урок. Винаги съм смятала, че в живота си човек среща наставници, хора, които които му показват истините в живота, хора, които му помагат да се изгради като личност. Вече 12 години попадам на страхонти учители, няколко от тях станаха за мен именно такива наставници... май на това му се казва късмет! И искам да им кажа едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ за голямото им разбиране, за голямата им грижа, за милите им погледи, усмивки, думи...затова, че допринесоха да бъда това, което съм!

"ПМГ - Хасково" училището на победителите

Аз също съм учител,работя от 4г,обожавам професията си.Не носи високи доходи и престиж, но не бих я сменила.Гледам, че почти сте изчерпали темата.Мога само да те похваля за решението ти, бъдещето на България има нужда от мотивирани и човечни преподаватели.Успех

Ако искаш да си изкарваш заплатата почти без никакви усилия, стани учител. Трябва само да си туриш пердето пред очите.

Контролът върху работата на учителите е много слаб, за това я карат през пръсти. Някои дори не си правят труда да си купят учебника, по който преподават. Не им стигат ваканциите и това, че работят само половин ден, но си уреждат и доста болнични .