Играта, която предлагам е 2-4 реда от стих или поема и да се познае кой го е писал и (по възможност) - кое е стихотворението.

Дзън! Начало!

Настръхнала от студ, недоверчива,

увисва между лампите мъгла.

За да стане игра обаче, всеки който познава, трябва да напише ново стихче за познаване.

"...но в тъмна нощ бе празник в небесата

и сняг обсипа голите им клони."

Кой го е писал..?

"...но в тъмна нощ бе празник в небесата

и сняг обсипа голите им клони."

Кой го е писал..?

Дебелянов.

А това:

И стало безпощадно ясно:

жизнь прошумела и ушла.

Редактирано 10 октомври 200718 г. от drahshta (преглед на промените)

Дебелянов.

А това:

И стало безпощадно ясно:

жизнь прошумела и ушла.

Ал. Блок...

Обожавам го.

"Леден вятър.

През разскъсаните шоджи

зимата се вижда."

Чие е това хайку?

Сокан. Но ще те излъжа, ако ти кажа че досега съм чувал за него. Чичко Гоогъл помогна :-)

next:

Аз умирам и светло се раждам,

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Сокан. Но ще те излъжа, ако ти кажа че досега съм чувал за него. Чичко Гоогъл помогна :-)

next:

Аз умирам и светло се раждам,

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Това ми е страшно познато и ще опитам да не търся подсказки, да видим ще позная ли... еххх...

Изкушавам се да чукна в Гугъл, но няма.

Може някой да го познае...

п.п. Много съм тъпа - разбира се че Дебелянов хахаха

...

"...Он давит голосом страстей,

И муза кротких вдохновений

Страшится неземных очей."

Пак много любимо. Чие е?

Редактирано 11 октомври 200718 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Това е "Черна Песен" на Дебелянов. (сигурно любимото ми негово стихотверение).

Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена,

както в настъпилата нощ.

edit: разминахме се с Инфи - не знам кое е стихотверението - който знае да казва .

"...Он давит голосом страстей,

И муза кротких вдохновений

Страшится неземных очей."

Пак много любимо. Чие е?

Лермонтов-"Демон"

p.s.само разни дяволи ти се въртят в главата напоследък

Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена,

както в настъпилата нощ.

.

Яворов,разбира се (убий ме,обаче не се сещам как се казваше стихотворението)

А това :

Туй ти Северно сиянье,

тез звезди, луна, слънца

дали можат ти прида

повеч блясък, обаянье?

чие ли е?

Туй ти Северно сиянье,

тез звезди, луна, слънца

дали можат ти прида

повеч блясък, обаянье?

чие ли е?

Да не е твое?

Да не е твое?

не е ,разбира се-аз съм на светлинни години разстояние от поета, написал горния стих. аз съм просто луд,а не поет

Някой от Вазово време ще да е... и сигурно е превод.

Но даже и Гугъл не знае... поне моя Гугъл. Разсеян нещо...

Някой от Вазово време ще да е... и сигурно е превод.

Но даже и Гугъл не знае... поне моя Гугъл. Разсеян нещо...

ако го имаше в гугъл,нямаше да е интересно

Вазов, може би? Звучи ми като негово, но може да е превод или някой със сходен изказ от онова време...

Редактирано 11 октомври 200718 г. от drahshta (преглед на промените)

Вазов, може би? Звучи ми като негово, но може да е превод или някой със сходен изказ от онова време...

Вазов,е дам Давай следващото,че загрях

Вазов,е дам Давай следващото,че загрях

Ааааааа не е честно, що не каза малкопо-горе, щях да съм сигурна

Дам...

И докато Трихо се смили, ето едно и от мен:

Таракан сидит в стакане.

Ножку рыжую сосет.

Он попался. Он в капкане.

И теперь он казни ждет.

Славейков - това поне съм го чела

Нещо което ме кара да се усмихвам:

/ превод е, оригинала не ми харесва толкова/

Далече на север самотно живее

бор тъжен на връх оголял.

Във сняг като в ризница той е облечен

и дреме снага залюлял.

Сънува той все, че в пустиня далечна,

де огнено слънце кръжи,

сама на скала като огън гореща

красавица палма тъжи.

Редактирано 11 октомври 200718 г. от yvsot (преглед на промените)

Да

Съжалявам, Сириус друг е автора. Пробвай отново.

М, не. Даниил Хармс. Луд поет. По-луд от Трихоцефалус. :-)

таракан

таракан сидит в стакане ,

ножку рыжую сосет .

он попался ,он в капкане ,

и теперь он казни ждет.

он печальными глазами

на диван бросает взгляд ,

где с ножами ,топорами

вивисекторы сидят.

у стола лекпом хлопочет ,

инструменты протирая ,

он под нос себе бормочет

песню "Тройка удалая".

трудно думать обезьяне,

мыслей нет она поет .

таракан сидит в стакане

и теперь он казни ждет .

таракан сидит в стакане,

и глядит едва дыша .

он бы смерти не боялся ,

если б знал ,что есть душа .

но наука доказала ,

что души не существует ,

что печенки , кости , сало ,

вот , что душу образует.

вот палач к нему подходит ,

и ощупав ему грудь,

он под ребрами находит ,

то ,что следует проткнуть.

ты подлец , носящий брюки,

знай что мертвый таракан -

это мученик науки ,

а не просто таракан.

сторож, грубою рукою

в окно его швырнет .

и в окно , вниз головою ,

наш голубчик упадет.

на протоптанной дорожке ,

возле самого крыльца ,

будет он задравши ножки ,

ждать последнего конца.

его глазки голубые

будет курица клевать.

его косточки сухие

будет дождик поливать.

Наистина Олейников. Mea culpa.

Здравей, Тъга, дошла си ми на гости - изглежда Оскар Уайлд. А на кой е превода?

Белеет парус одинокий,

в тумане моря голубом.

Что ищет он в стране далекой?

Что кинул он в краю родном?

Това е пълна лудост, даже го има на аудио: Лермонтов - Парус

Първото стихотворение, което съм чул... на 3-4 годинки бях. От тогава ми остана едно от любимите :-)Ами, дай следващото Ивсот

Обичах те и може би все още

дълбоко в мен не гасне любовта,

Но нека днес спокойните ти нощи,

да не тревожи с нищо вече тя.

Обичах те безмълвно, безметежно,

между възторг и ревност раздвоен.

Дано от друг тъй искрено, тъй нежно,

обичана да бъдеш някой ден.

/ пак е превод /

Редактирано 11 октомври 200718 г. от yvsot (преглед на промените)