Единствена Щом погледна в очите ти ръката тръпнеща щом докосна тази голяма любов ме обзема като прилив непокорен. Всеки миг може да е фатален, искам да запазя тази любов, която по вените се влива, която сърцето ми изпълва. Защо като се вгледам в очите ти изтръпвам от тази силна любов, искам да я запазя вечно моя завладя душата ми с вълшебство. Защо не мога ден без теб защо в нощите будувам, защо очите ти сънувам и гали ме гласът ти нежен. Кой ангел те изпрати да промениш света ми ще запаза тази любов единствено моя в света.

Редактирано 4 май 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Пустинна роза Сред пустотата на пустинята твоя образ като мираж пред очите ми изплува и копнеж в мен гори. Ще те чакам,ще те търся, като пустинника оазис като роза в мен израсна и съня ми разтревожи. И усещам твоя плам там в ухание на рози докосни ме с любовта и не искай да си спомня. Аз те търсих по света там в пустинята безкрайна огън силен ме гори твоята любов незнайна. Сред пустинята разцъфни ти видение омайно нежно ти ме целуни и при мене остани. Няма вече сам да бродя по света жесток, голям с моята пустинна роза живота си ще споделя.

Мале в тая тема смирена е направила толкова стихотворения бравп.-Ставаш за поетеса пробвай си късмета!!!

Лятна фиеста Танцувай с мен под жарко слънце докосни ме с пламъка на лятната фиеста и слънцето изгряло в косите ни се вплита телата в танц се спускат докосваш ми ръцете и стъпките ти следвам. Как искам да танцувам как искам да палувам под звуците неземни танцувам и не спирам и звуците ме водят към теб ръка протягам не искам аз да спирам в прегръдката ти стихвам.

Несподелена Бъди жив и обичай бъди жив не отричай, че гости сме на тази земя, че всеки ден е подарък. Не искай да се променя, не искай да бъда различна, аз съм това, приеми ме така и любовта приеми като дар. Никой не иска д бъде сам, никой не иска да бъде неразбран и търси онази сродна душа на която може да се довери. Колко страдания ни носи деня, колко болка най -близките хора ще можем ли някога да разберем онзи другият, който ни разбира. И в сърцето си пазим частица любов за онази несподелена любов, която вгорчава деня и нощта и в новия ден пак мислим за нея. Приеми ме такава каквато съм че утре може да ме няма сърцето ще пази болка до гроб за една неизживяна любов.

Редактирано 15 май 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Не искам Понякога потапям се в мечти понякога раздират ме сълзи и болка радкъсва ми душата, не мога да бъда безразлична, не искам да бъда безлична. Понякога искам да плача, понякога смях в мен изригва, че слънцето буди ме рано, че срещам с усмивка деня. Нима е нужно да бъда само жена а не мислещ човек търсещ и знаещ нима трябва чувство едно в мен да подтиска това, за което винаги се боря. За всяко щастие плащам цена, до земя ще се поклоня на този, който човешкото в мене цени, който дарява ми миг красота и ще топли ме тя в нощите и дните ми ще бъдат празник. Не искам да променям душата- камбана, не искам сърцето да бъде като рана, която кърви и не спира и в мен нещо бавно умира.

Почти нереални Звездите ще помоля да не светят и слънцето поне ден да не изгрява, луната облак да скрие и само тъмна нощ да остане. Вятър в клоните да вее птици да прелитат с жален крясък, да затворя очи за секунда да забравя ,че аз пак съм тук. Пътища бавно се вият в живота ни лудо влетяват спомени ,мечти ,любови кому ли са нужни ,не зная. Върху белия лист ще напиша, за сподавените ридания, за болката, която раздира и носи ми само страдания. Поклони се за това ,че отне малкото което ти дадох поклони се за миговете дарени и за споделената радост. Никой ,никога не може да отнеме мечтите вълшебни и това да бъдем различни по-силно нас ни привлича. Да загърбим това що вгорчава дните ,нощите, утрини ранни и да бъдем такива каквито сме не скрити,а истински, почти нереални.

Ние Подарък днес ми подари и вложи цялата си нежност, душата стене но уви, сърцето от любов прелива. Не ни е нужен благослов, че твойто име е любов , която нежното пробужда която само теб докосва. И заедно сме в трудни дни и в болка ,и в щастливи дни когато на огорчението знака на чувства неразбрани печата. Но ти си тук и аз съм тук и заедно сме ние силни пред злощастната съдба любовта ни дава сили

С какво? Защо не мога да затворя аз очи, защо мислите към теб летят, не искам слънцето да изгрява без теб не искам да залязва без теб. С какво заслужих обич такава, с какво заслужих да обичам, с какво заслужих да бъда обичана, защо заслужих всичко това. В прегръдките ти да притихвам, като птица с разтуптяно сърце, очите ти да обсипвам с целувки, с какво заслужих обич такава. В мислите ми само ти си , и бързо минава дългия ден, да те срещна с усмивка сега си само ти -защо. Не е дълъг вече денят ми, звездите питам къде си в изгрева сутрин те търся и с радост подрещам деня. С какво заслужих това да обичам и да бъда обичана, с какво заслужих това да съм в твоите мечти.

Единствена Ако настигне ме тъгата ако сълзите в мен напират ще чуя тревожния ти глас, сърцето ти за мен копнее. Ще чуя думичка добра , ръката ще изтрие моята сълза, душата ще крещи тревожно, очите ще тъмнеят от тъга. Тъга по мен,любов за мен най истинска и вярна, споделихме си в света обич и в мъка, в нежност ,в радост. Ще чуя пак смеха ти ще ме докосне любовта ти , че само аз с теб ще бъда, единствена любов в света.

Може би Ако някой ден не искам да те чуя, ако някой ден не искам да ме чуеш, може би ще искаш да мълча може би и ще плача със теб Ти искаш да избягаш но къде ти искаш да си сам ,но къде , ти искаш да обичаш,но как, ти искаш да желаеш ,но как. Аз искам да обичам сега не поставям аз правила, че в любовта не само се дава, но и безрезервно се дарява. И ние ще мълчим ,ще мечтаем, за спокойните мигове наши , за мечтите реалност да станат, и живота ще бъде прекрасен. Може би имаш нужда от мен , може би имам нужда от теб.

Какво е любовта Не мога да затворя аз очи и мислите към теб летят. Душата ми зове, твоята душа, сърцата ни в едно сливат се и болки ,радости ,красота, праливат като буйната река. Не искам аз предания, че вечност е любовта ни , днес във този миг обичан си, обичай без да търсиш причина, обичай и не искай от никого да разбере какво е любовта. Вечност е твоето име-любов, нежност е твоето име -любов, истина е твоето име -любов. Единствена ,неповторима поела нежното на синевата, отнела от огъня вълшебен, на залез ,там където пак цулувка си даряват жарка, тръпнеща ,земята и небето. Прегърнати стоим занемели, от вплетените ни ръце в пламтящите сърца, обръщаме се мигом запленени, вълшебството в нас е -Любовта.

Любов Ако някога те чакам , ако някога те искам, като буреносен облак, надвисва пак с мълчание че любовта се изживява, не са и нужни предания, че тя е нещото което кръвта ни кара да кипи, като пенливо вино, като реката буйна, която по пътя си отнася, ненужни мисли и неволи остава само мечтата, която като светлина в мрака, надежда в мислите ни вплита, любов, като цвете зажадняло, към светлината стъбълце изправя, а ние следваме го двама, ръка в ръка и нищо друго няма.

Понякога Понякога искам да летя , понякога да се скрия във вечността, да оставя живота да тече покрай мен и да влачи сподавени сълзи, терзания. Лъжа ли е ,че днес обичаш? Лъжа ли е ,че те обичат? Защо поставят правила? Защо терзания гори ги? Ако те чуя ,ако те видя ,ако скръбта, душата ми бавно обвзема, къде си ти в този ред на мисли , къде си ти в тези чувства пленяващи. Огледало на душата искам да ти подаря, или колко думи са изрекли трудно твоите уста, ако понякога не искам да те чуя, тогава ще мълча с горчилка на уста. Много боли от сбъднати мечти , боли от изречени лъжи, боли от съжаления чувства да влагаш, ако сърцето боли те за друга. Късно е да се върнеш назад, късно е да споделиш без гняв, който обича -прощава, който обича -живота си дарява, за онази любов, истинска и вечна, за онази любов, която дарява ни нежност, за онази любов, която в сърцата пламти, за онази единствена любов в света. Единствена Ако настигне ме тъгата ако сълзите в мен напират ще чуя тревожния ти глас, сърцето ти за мен копнее. Ще чуя думичка добра , ръката ще изтрие моята сълза, душата ще крещи тревожно, очите ще тъмнеят от тъга. Тъга по мен,любов за мен най истинска и вярна, споделихме си в света обич и в мъка, в нежност ,в радост. Ще чуя пак смеха ти ще ме докосне любовта ти , че само аз с теб ще бъда, единствена любов в света.

Късно е Много е късно да промениш това ,което сам си разрушил, късно е раните да заздравиш щом си ги нанесъл с лекота. Много е късно тъгата да прогониш щом я носиш в душата си. Много е късно сълзите да пресушиш, щом сам си нанесъл обида. Много е късно да пееш на воля щом сърцето от болка кърви. Много е късно да бъдеш различен, много е късно да бъдеш лиричен. Късно е да обичаш истински, щом само болка от думите блика. Много е късно да се промениш, много късно е да върнеш времето. Много е късно да върнеш радостта, щом отнел си нещо толкова истинско. Късно е...

Зов И пак неспирно буен вятър зове ме с ласките си бурни , завърта ме като лист отроненен дори смеха му нежен чувам. Не пуска ме в стихията на танца в едно събрала страсти и любови, и буен дъжд изсипва се над мен, но пак танцувам танца си свещен. Танц -копнеж, по нещо непознато, танц-нежност, преливаща като река, танц -по силен от страстта, която, по вените ми бавно влива се,зове. Не спирай, отнеси ме като нежно цвете, което откъснал си без жал,с копнеж, дори откъснато то пръска неземен аромат, и ден и нощ зове те теб-любов.

Хубав ден Лъчите на слънцето ме будят , усмихват ми се хора покрай мен, цветя ухаят, птиците прелитат, за мен е този миг, свещен. И нося се като богиня, с малка книжка в ръка , но в нея мъдрост сътворила, вековете оставили следа. И в очите пламък заиграва, в сърцето лумнва огън нов, каде си, ти и кой не зная, но ти единствена любов. Че любовта е по Шекспировски красива, с нежни думи,жестове, финес коя си ти девойко мила -обрйъщам се, мъжът мечта, в ръцете с роза,с огнен плам, и трътват двама като в сън вплели трескави ръце.

Вълшебство Не съжалявам за мигове пропуснати, не съжалявам за мигове отнети, остава само любовта в сърцето, която двама ни събира в любовта. До мен си ти ,до теб съм аз, с коси развени ,с огнен плам, очите две очи омайни срещат, ръце протягам, към твоите ръце. И в очите се потапям като в извор, по бистър от буйния поток, душите ни се сляха мълком, една без друга ,те не могат знам. Ти лека нощ не пожелавай, до теб съм аз,до мене ти, че с лека нощ не ни разделя, вълшебството на любовта.

Нежност и тъга Небето обсипано със звезди, Луна-за мен ли свети тя? Лъч проникна ми в душата, и разпръсна в миг тъгата. Ти не си част от всичко останало. Ти си част от нещо станало. Спотаено в сърцето и душата, н разпръсна тъмнината. Как в живота ми нахлу, с думи нежни приласка ме, Смях отекна в тишината, прогони за миг самотата. Тъгата отстъпи пред чувства, понесени като криле неземни. Смут и нежност с вълнение, донесоха миг на откровение. Да бях птица бих литнала към теб. Да бях облак с капки ще те целуна. Да бях звезда в краката ти ще падна. Жена съм аз в сърцето ще те нося.

Вълна По вълната на живота, да се пусни дори за миг. Но защо ли аз не мога? Това за мен е като мит. Ще се нося по вълната. на мечтата и любовта В океана на живота, ще намеря сродна душа. Ще се питам,ще се вслушвам , във сърцето си с копнеж, няма то да ме излъже. Любовта ме чака днес.

Любов В този свят на жестокост, в този свят на безразличие, в този свят на безумие, бъдете за миг поне добри. Дарете миг красота, дарете миг доброта. Любов-е нашето спасение. Любов- е нашето избавление. Защо виним се неуморно? Защо само болка блика? Защо не можем да се усмихнем? Защо не можем да сме добри? Любов-като дар и светлина! Любов огряла нечии сърца. Усмивка ще ни озари. Любов-това сме Аз и Ти!

Любов Искам да раздам само обич, своята си нежност и доброта, теб да направя щастлив, да не е разбито ничие сърце. Когато вървя по улицата, усмивка на всеки ще даря, Сърцето ми е пълно с нежност. Любовта ми дава сили. Колко силни са мечтите. Колко тъжни очи край мен минават. Колко болка сърцето ми пронизва. Любов е моето спасение. В този свят на пустота и самота, за мен ти си цветето в пустинята, острова в бурния океан на скръбта. За мен ти си Любовта!

нощ и ден Тръгни или остани, Кажи ми за последен път, за нашите нощи и нашите дни, Измама ли бе всичко? Тръгни или остани, аз няма да плача, за нощите окъпани в сълзи, за дните на страдание. Затова тръгни ,остави ме сама, Няма да плача ,само вятъра, в клоните ще стене, от сподавените ридания. Остани или тръгни , За двама ни няма смисъл, Дори да плача,знам че обичам. Дори през сълзи ще кажа –сбогом.

Душа Душата трепти като струна, от чувства непознати, сърцето изпълнено с нежност, от обич е вече пленено. Стъпка по стъпка те следвам. Ти си в съня и мечтите, На теб аз разкрих си душата, дали времето ще ни стигне. И чувам гласът ти и зная, За мен ти си нещо различно, И чувства сърцето изпълват, вплитат се в стих лиричен. Дори не искам да зная, защо точно в теб аз открих, мечтата,копнежа,радостта, която ме прави различна. В луната се взираш до болка, усмивката моя да зърнеш, звездите обсипват небето, протягаш ръка да ги стигнеш.

Душа Гледам в стъклото и виждам душата си протягам ръка да я стигна но тя е толкова дълбоко ше я открия ли не зная, или просто не виждам със сърцето си, а може би никога не съм я търсила там зад стъклото е твоята ръка, в дълбините на моята душа, опитваш, протягаш уморени ръце, но не стигаш до моето сърце а душата като пгица се рее над теб погледни, в дълбините и проникни, ще бъда-ще бъдем, може би едно цяло там зад стъкпота аз виждам душата си. Търсиш ме- ти си истина, търсиш ме- ти си пътник, през пустини ,морета, но пак се връщаш при мен. Гледам в стъклото ,ръката долепям, взирам се в него,но душата си виждам. Тъжни ,безпомощни уморении очи, И душата камбана оглежда се Там в стъклото,ръката зовяща.