Роза от теб Красива роза ти ми даде, стои увяхнала пред мен, тя мен не ме остави , дори и да те няма днес. Стои с приведена главица, като поклон пред мен, не тя не ме остави , защото щастлива е със мен. И бавно дните ми се нижат, живота покрай мен кипи, а аз обичам мойта роза, несравнима с другите цветя. Щастлива съм със мойта роза, излъчваща копнеж и доброта, зовяща за любов в нощта и за гореща страст коварна. В какво ли да се претворя, във ваза бяла и изящна, за да бъде винаги със мен , моята роза красива, лъчезарна.

Отново нещо хубаво прочетох, Благодаря ти.

Любовни терзания

Когато аз пред теб застана,

обляна в сълзи ,изтерзана,

дали ти ще се влюбиш в мен

или ще отминеш огорчен.

Когато слънцето изгрява

и плъзва се по моето тяло,

за теб ли ще отворя аз очи,

към теб ли мисълта ми ще лети.

Когато нощем занемяла,

потъвам в своите мечти,

дали за теб аз ще мечтая,

или ще се обграждам със стени.

А те са толкова дебели,

да бях птица - бих литнала без страх,

при теб ли уморена аз ще кацна,

да ти напомня ,че ме има днес.

А утре ще изчезнем,както днес живеем,

ако теб те няма ,защо ли да ме има мен,

ще скърбя за теб и там ще те последвам,

където вечността ,ще пази нашата среща.

Редактирано 6 юли 200917 г. от smirena (преглед на промените)

Нощта ми кратка е,

но дълъг е моят ден,

очаквам закопняла

пред прага ми да спреш.

Широко очите отварям,

втренчено се взирам в теб,

не зная теб ли гледам аз,

или през теб съзирам своя блян.

Очаквах те ,нетърпелива,тръпна,

но щом пред прага ми застана,

мигом всичко в мене рухна,

нима за теб аз съм копняла.

И няма да редя слова,

за нежност ,обич и мечти,

ни риза шила бих до зори,

защото всичко в мен опустя.

С какво ли мамят ме теглата,

да полетя като птица в мрака,

да полетя към светлината,

щом моят дух е окрилен.

Там моят свят ще възкреся,

ще порят небето волни птици,

ще са живи пак мечтите,

там сред покой и благодат,

ще вкусвам радост от този свят,

там е любовта и красотата,

но знам ще дойде моят ден

и с криле любовта ще ме дари.

хубави са

Значи като бяхме първи клас с една съученичка спечлихме 1-во място с това:

Водата е чиста,

водата е бистра,

вълнички бълбукат

и светло блещукат

Животните се мият,

а хората я пият,

ти водице мила,

даваш ми сила

Да нарисуваш любов

Под дланите ти аленее лице,

цялото от любов сътворено,

тъмни блестящи очи ,

като звездите блещукат.

Докосваш копринени ,нежни коси,

от вятъра галени мълком,

с пръсти рисуваш любовта,

по нейната лебедова шия.

Изтръпнал от пламък и зов,

очите си в нейните впиваш,

и в твоите силни ръце,

оставя се мила ,свенлива.

Гореща целувка,шепот нежен,

а устни коралови бавно шептят,

обичам те, моя любов,

обичам те -прошепваш и ти ,

в миг вселената дъх притаява.

Любов и живот Опитвам се да те открия, в мечтите си да те намеря, събуждам се откривам те, ти ли беше моя блян. А живота бавно ,притиска ме, на кого да вярвам ти кажи, на думи за вечната любов, на трудния и сив живот. О аз мечтая,не бих могла, да потъна в сивотата, ще ме погълне самотата, и няма да видя светлина. Но аз обичам ,аз летя, когато се потапяме в мечти , за утрешния ден красив, за нашите вълшебни дни.

Прости ми откровението , но се прекланям пред таланта ти! Имаш бъдеще! Докосна душата ми! /тя малко ми липсва/

Редактирано 4 януари 201016 г. от СТИГА БЕ... (преглед на промените)

Понякога /На Теодора/ С очите понякога искам особена почит в покой, с върха на пръстите стискам в сърцето....поредния вой! Пердета,увиснали тежко... Прозорци!Покрити със прах... Желания,мислещи жежко, И Думи!...В словесния крах.. Ръце като икебани, изсъхнали,в полухват полюшвани само от смисъла на вечния кръговрат... И мисли,с карфици прободени с цветни,искращи глави отдавна,отдавна изгубили бдение, Но все тъй красиви!!! ....Уви....

Редактирано 12 февруари 201016 г. от dreemer (преглед на промените)

Ето и нещо мое. Като че ли ми трябваше да се връщам? И самотата отново да прегръщам? Сама останах в този свят на лъжи,лицемерие и жестокост богат. И ако си готов да простиш и заедно с мен да полетиш Една надежда имам... Ако ли искаш отмъщение убий ме моля те докато спя да не виждат очите ти в мойте презрение. Сребърни криле."Докато мен ме има и той ще е тук."

Човече Малкото човече иска да е свободно, но за това трябва да е достойно. Как сега да му разкажа за всеки пост,за всяка стража? За самурая и честта или за каубоя във прахта? И че за свободата свята с кръв напоена е Земята, и само кости избелели помнят тези битки смели.. ...Спарта,Шипка или при Москва, никой не побягна от смъртта. Там се веят знамена на слава, доблест,смелост и чиста вяра... Малкото човече седна и зачете дълги редове крилати изписани със думи святи. Но настана време то по пътя да поеме... Гордо,бавно се изправи и от джоба знаменце извади. Погледна мъдро и дълбоко, леко потърка си окото... ...и видях в очите насълзени как плуват градове изпепелени, милиони страдания човешки, за някои били са само пешки. Видях и Вселената тогава, че посреща нова слава... Тежеше болката огромна на таз душица като догма. Знам,че ще стане бавно, но знам,че ще съди вярно! Защото Човека е достоен! Защото Човека е свободен! ---------------------------------------

Любов и живот

Опитвам се да те открия,

в мечтите си да те намеря,

събуждам се откривам те,

ти ли беше моя блян.

А живота бавно ,притиска ме,

на кого да вярвам ти кажи,

на думи за вечната любов,

на трудния и сив живот.

О аз мечтая,не бих могла,

да потъна в сивотата,

ще ме погълне самотата,

и няма да видя светлина.

Но аз обичам ,аз летя,

когато се потапяме в мечти ,

за утрешния ден красив,

за нашите вълшебни дни.

Редактирано 25 април 201016 г. от smirena (преглед на промените)

Нощ

И пак е нощ,самотна нощ,

една от многото събрани,

бунтува се като вулкан,

сърцето разтуптяно.

И в хор запяват нощни звуци,

сърцето закопнява,

в очите трепет плах стаен е,

душата се пробужда бавно

за полет зажадняла.

Навън е тъмна нощ,

но в мен усещам светлината,

която сила ми дари,прогони

тъмнината,на моите отминали беди

дари ми сили да простя,

да продължа живота,

превръщайки го не в тъга,

а в надежда,полет на душата.

Дали бе любов Мразя те и те обичам ,но след теб аз няма да тичам ,като газела в пустошта забравена от всички и тичайки към теб, намира не живот а, смърт Кажи ми кой вятър те довя, в живота ми ,не бе мечта , а,просто нещото което, донесе вяра и утеха ,а може би дори любов роди се като благослов и думи нежни ми шептеше на мен единствена в света. Сега си като демон зъл отнел надежди и мечти и в миг от твоите уста заговори с искрен глас пародията на любов. А къде беше тя когато друга прегръщаше, а може би целуваше жадно, къде бе тогава искренността и любовта, що на мен мълвеше,наричаше ме ангел, а в теб се демон бе вселил. Обичаш ме по-малко,или обичаш или не, ти отново ми показа,театъра на абсурда, днес ме обичаш,утре не, къде е истината тук, и смях и сълзи в мен бушуват, не, това не е било любов. И някой ден на теб ще кажа до днес обичах те мое слънце, от днес във мене няма нищо, аз просто искрена съм с теб , дали ще страдаш маи уви , за мен тук всичко свършва, дали ще си спомниш нашите дни, или просто съм била една от всички, живота сам ще ти покаже, прав ли си или грешиш, но сълзи аз няма да отроня, за теб лъжа е любовта.

* Душата пуста е без твоите слова... Гласът ти стопля ме. Сърцето празно е без твоята любов... Тя вдъхва ми надежда. Тялото самотно е без твоите ръце... Те превземат го. Животът не е същият без теб... Ти осмисляш го ! * Небесна обич Ти си слънцето, а аз-луната, нежно галиш ме със твоите лъчи. Без тебе аз съм мрачна и студена, и радост няма в моите очи! Усмивката ми грейва на лицето веднага щом усетя те до мен. При допира ти чувствам, че сърцето омагьосано е в твоя плен! Искам да си моята опора, а аз да бъда твоята мечта! Да бъдем заедно в кръгозора, никога да не залязва любовта!

*********************** В обичта се претопяват нежни, галени слова. "Обичам те" нашепваш тихо и настъпва бързо вечерта. Следи от миналия ден не ще се появят във мрака, но от смомен възроден любовта ще се превърне в блясък ! Ще те милвам, ще те моля да останеш с мен до края на нощта... Да посрещнем изгрева с целувка, да приветстваме света !

Самота за двама Все питаме какво е тя. За нея точна дума няма. Аз само знам, че любовта е самота за двама!

Очаквах аз любов тъй пламенна,

по чиста от утринна роса,

думи нежни,погледи жарки,

а не кинжали ,забити във плътта

и капки стичащи се бавно

върху килим от розови листа.

Редактирано 15 септември 201115 г. от smirena (преглед на промените)

Подари ми трепет в този миг, с лъч надежда мрака прободи, топлота и нежност ми дари, не убивай моите мечти. Като полъха на вятъра, ... докосвай ми страните, колко нежна е тази милувка, като роза разлиствам се бавно, упоен от аромата притихваш, жарки устни във моите впиваш, обгурнал ме нежно с ръцете си силни.

В памет на една... Ти бе красотата на душата , още си слънцето ,което страните ми гали ,както твоите ръце. Звездите са очите ти впити в мен и търсещи любов, грижовни ,чисти очи.Сълзите които проляхме двама от болка , нежност и толкова любов и сами се удавихме в нея. Тя бе и остана най-красивото нещо , което едва ли ще се повтори, търсещите устни ,които жадно се впиваха,топлината по телата, вплетените ни ръце и страстта, тя е жива ,прогониха я скрупули и чужда злоба,тя е феникс, който от пепелта ще се роди, и огънят отново ще запали. Опитах да те заменя ,опита да ме замениш дали ще успеем не зная, докато жаравата още гори, и в сърцата ни огън гори ни. Една целувка ,една прегръдка, две прошепнати слова, като зов,като нежност ,като безумие, дали ще се върне тя ,за миг дори. И с устни впити до забрава, да я възкресим,или просто да си спомним,че любовта обвита е в забвение,тъга и болка, вплетени заедно вървят,към нови любов и страст с която раните ще излекуваме,но дали се попитахме, болка от любов,дали се лекува, или остава да тлее като жарава , готова в пламъци да разгори, чувства и нежност ,и гняв.

Редактирано 2 януари 201214 г. от smirena (преглед на промените)

Слънце мое Обич моя,мой огън, гориш малките ми пеперудови криле, погледни ме,миглите ми ще потрепнат, целуни ме и ще полетиш, ако те докосна,ще изтръпнеш от любовта ,която в нас е още жива. Слънце мое,не залязвай, без теб птиците ще падат покосени, цветята ще увехнат и умрат, и аз ,слънце мое,красивата ти роза, бавно ще пада лист ,след лист, ще се прекърша от болка, но няма да умра ,ще те чакам, за любовта дори смъртта не е раздяла.

Редактирано 14 януари 201214 г. от smirena (преглед на промените)

Поздрав за прекрасният стих !

Много е нежен...!

Благодаря ти !

Благодаря ти ,не всичко трябва да се вижда,някои хора могат да четат между редовете!

Вечната борба

Човек изпълнен със любов,

с крилати мисли и мечти,

сърцето си отворил за света

с душа пълна с топлина..

Поема болки и страдания,

откъсва цветето с любов,

дарява себе си за тези,

протегнали ръка за помощ.

Но в миг се спускат като ято,

огромни птици,злобен крясък,

закриват слънцето и искат,

само злоба да раздават.

Като отровни пепелянки ,

пълзят,съскат и хапят,

отровата си в кръвта изливат,

това е тяхната природа.

Борба на злото и доброто,

на нежността,мечти и плам,

изхвърлят жлъчта със сила,

която Господ им е дал.

И ден след ден,нощ след нощ,

се борят тъмата и светлината,

с лъч любов покосява злото

защото чужда е за тях.

В ласките на нощта Вечерта ме приютява с тиха ласка, плавно ,тихо и безропотно се отпускам, звук на нежност ,трепет ,зов , по кожата ми плъзва копнеж за любов, а тя е във мене ,скрита от всички, заговорнича с нея ,в симбиоза сме двете, да избягам ли искам ,незнайно защо , промъквам се мълком ,дъх притаила, от себе си мога ли аз да се скрия. Пълзи нежна и мрачна нощта , покорила с мрак света,а светулки се лутат незнайно защо,очите ми следват този светещ поток. Забравила себе си ,обзета от плам , тези малки светулки запалиха в мен , онзи огън ,който ме изпепели , любих ,раздавах ,обичах ,горях. В мен бавно като вулкан,изригнаха чувства, от пепелта роди се силна любов, като феникс възкръснала,палеща .жарка, а в тъмата сгушена ,усещах се жива, усещах се истинска ,нежно игрива, като ореол ме обгръщаше мистерията на нощта, споделила със нея тайни ,трепети ,жар, а по устните ми плъзна усмивка , сбогом нощ,добро утро любов...

Мале в тая тема смирена е направила толкова стихотворения бравп.-Ставаш за поетеса пробвай си късмета!!!

Благодаря ти!Толкова импулсивно си се изразила.И да не стана поетеса ,поне правя това ,което ми харесва.