Премини към съдържанието
Trichocephalus

Перперикон-митове, легенди, факти....

Препоръчан отговор


Публикувано изображение

"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

Гай Светоний Транквил

Ето така за почва нашето запознанство с Перперикон-Светилището на Дионис,свещеният град,къде дори и римските императори са се допитвали до оракула.

Ако си мислите,че траките и орфическите ритуали вече ги няма-не,не сте прави.Огледайте се по улиците наоколо-тракийска кръв тече във вените на всеки един от нас.Перперикон не е на някоя извънземна цивилизация.Перперикон е и наше светилище.А ако сте забравили за орфизма и Перперикон-ето малко за тях

Орфей и орфизма

Един от най-популярните древни герои е Орфей, роден някъде в пределите на Тракия. Според създадената вече в гръцката митология версия той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа.

по-голяма снимка

Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога намузиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.

Пак от гръцките митове е известна драматичната любов на поета към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.

по-голяма снимка

Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис. А това събитие навежда към по-ранното ниво на митологизиране на Орфей. Защото със сигурност се знае, че той е от тракийски произход и е играел важна роля в слабо познатата тракийска религия. Не случайно в античното изкуство Орфей винаги се изобразява в тракийски дрехи, а целият му живот преминава в земите на траките. Изглежда, че в тяхната митология той по-скоро е бил жрец и магьосник, надарен със свръхестествени възможности. В съвременната наука се смята, че героят е вдъхновител на цяла философско-религиозна система, получила името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия между края на второто хилядолетие и 9-8 в.пр.Хр. По-късно доктрината се разпространява в Гърция и средиземноморския свят. Привърженици на орфизма били дори много от римските императори. Това е чисто аристократична концепция, основана върху дионисиевите мистерии. В древността тя се е предавала изключително чрез устния епос, оформил необходимите предпоставки за появата на образа на царя-първородител; на царя, осигуряващ плодородието; на царя-жрец и антроподемон; на съвършения и безсмъртен цар, бог на себе си и първожрец за своя народ

по-голяма снимка

Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии(т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.

Ако ви е интересна темата чукнете тук

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо ли Перперикон винаги съм асоциирал с Гондор от "Властелина на пръстените"?

Дали Толкин не е оживил един спомен, станал легенда и превърнал се в мит?

http://www.youtube.com/watch?v=oKZ5YxGdPwA...feature=related

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо ли Перперикон винаги съм асоциирал с Гондор от "Властелина на пръстените"?

Дали Толкин не е оживил един спомен, станал легенда и превърнал се в мит?

http://www.youtube.com/watch?v=oKZ5YxGdPwA...feature=related

Много филми гледаш,та си се заблудил.Нямат нищо общо... Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много филми гледаш,та си се заблудил.Нямат нищо общо... Публикувано изображение

Желанието ти да се изкажеш е похвално, но не и почвата.

Кой би могъл да се заблуди в асоциация?!

Споделена - явно, не с теб...

То и аз... колкото да се намирам на приказка...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Орфей

Мистик... и Учител

1. "Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Аз имах за свой бог - любовта и вдъхновен от любов - аз пях, говорих и победих."

2. "Да си свободен, това значи да си господар, а да си господар, това значи да изтичаш от любовта."

3. "Победи раздвояването и ще победиш смъртта."

4. "Ти си пламък. Ти трябва да се разрастваш ежедневно. Пламъкът е ключът на живота."

5. "Има само една власт, само един Бог и само един Учител и ти можеш да го откриеш само чрез пламъка."

6. "Тайната на съпруг и съпруга е известна само на посветените. Тази тайна е скрита от хората. Тази тайна е скрита в пламъка."

7. "Посветените са същества на пламъка."

8. "Който намери любовта - той намира пламъка. Той се слива с него и се освобождава от печалната пропаст на преражданията."

9. "В разгръщането на пламъка е всяко истинско постижение."

10. "Истинската любов, това е неизменният етер, а чистото сърце се превръща в пламтящо слънце. Такова всъщност е сърцето на Бога."

11. "Пламъка е който възпроизвежда в нас Божественото."

12. "Истините, това са силите на светлината."

13. "Божествеността е вечна и безкрайна, а човечността е крайна."

14. "Всички са произлезли от свещеният пламък, който е първоначалната светлина."

15. "Космическата идея е пламтящ огън. Духовете са огън от огъня - пламък от пламъка и един ден те ще светнат и ще станат като пламъци. Ще разкъсат илюзията и ще възкръснат по-живи от всеки друг път във висините на седмото небе."

http://www.kolibka.com/mini/index.html - цивилизации - The holy city of Perpericon

http://www.perperikon.bg/flash/bg_intro.html


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

материал по темата за размисъл, намерен някъде и забравен

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:):wors: :wors:

Можем да добавим в схемата и Орфей, Мойсей и Христос, както и Мирта - за тези се сеща веднага, а има още...и още.

Схемата е универсална /с някои флуктуации, естествено/.

Например жезъла с двете змии си е ясен - гръбначният стълб със змийския огън и симпатичната нерна система, която е като две усукани около него змии /Ида и Пингала/. Когато Ида и Пингала се активират поцесът на транфигурация /целта на мистерийните школи/ вече е факт.

------------------------------------------------------

Публикувано изображение

------------------------------------------------------

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

малко офтопик - този жезъл ми седи на печата :lol6: защо ли ? Още един,мммм... по повод днешната Задушница : традицията в моя край е умрелите да се погребват задължително с огледало.Може да няма друго в ковчега, но огледало...огледало трябва да има.Защо ли ? Малко по темата : траките са имали един обичай, свързан с мистериите, който е озадачавал културните гърци : те са плачели при рождение, и са се радвали при смъртта на член от семейството.Защо ли ? Лека корекция на поста преди моя : вегетативната нервна система е изградена от две подсистеми : симпатикус и парасимпатикус.Двете ...хммм...враждуват помежду си и са като Ин и Ан - както едната повдига, другата го спада, каквото една усилва, другата - забавя.Заради това са две змиите на жезъла. Не е само "симпатичната нервна система".

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко по темата : траките са имали един обичай, свързан с мистериите, който е озадачавал културните гърци : те са плачели при рождение, и са се радвали при смъртта на член от семейството.Защо ли ?

Това, че плачат при раждането на дете и се радват при смъртта на човек си го обяснявам, че прераждането е част от вярата им, и когато някой умре, се надяват той да не се връща вече тук, а да премине отвъд диалектиката. Обаче са тъжни когато се роди, защото това означава, че тази душа не е успяла да се отърве. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Между другото, тази година се запознах с един хиндуист и при тях сега е същото както при траките - плачат при раждането, а се радват при смъртта. :headphones:

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това, че плачат при раждането на дете и се радват при смъртта на човек си го обяснявам, че прераждането е част от вярата им, и когато някой умре, се надяват той да не се връща вече тук, а да премине отвъд диалектиката. Обаче са тъжни когато се роди, защото това означава, че тази душа не е успяла да се отърве. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Между другото, тази година се запознах с един хиндуист и при тях сега е същото както при траките - плачат при раждането, а се радват при смъртта. :headphones:

Ахам :)

Обрядът при раждане е бил доста интересен, доколкото съм запознат.

Между другото, Valentinus по-горе зачекна една интересна теория с която съм напълно сългасен - че в древни времена всички култури са били едно, и въпреки религиите, възникнали по-късно, колективната памет на народите все още е запазила частици от древните познания и вярвания.

Ние сега разделяме древните народи на "траки", "гърци", "египтяни", "вавилонци", и влагаме в това съвременния смисъл - с граници, охрана, паспортни проверки, трудно придвижване , а в древността всъщност е било доста по-различно - всеки е можел да пътува където си иска, без да се налага да минава проверки, да има визи, паспорти и т.н.Идеите, вярванията - всичко е било общо.Културата е била..хммм..може да се каже "общо достояние".

Дали ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ахам :)

Обрядът при раждане е бил доста интересен, доколкото съм запознат.

Между другото, Valentinus по-горе зачекна една интересна теория с която съм напълно сългасен - че в древни времена всички култури са били едно, и въпреки религиите, възникнали по-късно, колективната памет на народите все още е запазила частици от древните познания и вярвания.

Ние сега разделяме древните народи на "траки", "гърци", "египтяни", "вавилонци", и влагаме в това съвременния смисъл - с граници, охрана, паспортни проверки, трудно придвижване , а в древността всъщност е било доста по-различно - всеки е можел да пътува където си иска, без да се налага да минава проверки, да има визи, паспорти и т.н.Идеите, вярванията - всичко е било общо.Културата е била..хммм..може да се каже "общо достояние".

Дали ?

Обредите при раждането и смъртта са се правели от посветени хора. С една дума знаели са какво правят, а то е било в невидимата част на нещата, както казват класическите розенкройцери "Няма празно пространство" - обаче няма такова, защото са имали очи за другото. :ph34r:

Мисля че обреда при смърт е бил consolament, нещо като печат, за да премине по-нагоре, но за тези при които структурата на микрокосмоса е подходяща. За този който не е, обратно в месото /re-in-carne/.

И аз мисля, че преди хиляди години културата е била по-сходна, но в смисъл, по-близка до Истината. В днешно време, въпреки това сходство, отдалечаването от целта на човешкият живот е отчайващо. Кристализацията върви с по-ускорени темпове. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нормално е.

А между другото, Перперикон е наричан в древността и "Хиперперакион " .

Хммм ...

Бележки под линия :

*Перперикон==>култът към Дионис==>сатири ( с кози крака и рога) ===>директен линк към кукерите ?

*Култът към Дионис , книга 10 на Страбон, служителите на Дионис са наричат демони .Демон, като се знае означава "знаещ", а други тълкуват старата дума "датьие" ( давам) като орисвам, и че "демон" идва точно от "давам".Демек : служителят на Дионис дава знание или по-скоро орисва младенците ?

*Бог Серапис==>Усирапис ( Усир=Озирис, Апис си е Апис, свещенния бик ) Митра и биковете. Бик на Мадара. Орфизъм в Египет ?

Публикувано изображение

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

малко офтопик - този жезъл ми седи на печата :wors: защо ли ?

Още един,мммм... по повод днешната Задушница : традицията в моя край е умрелите да се погребват задължително с огледало.Може да няма друго в ковчега, но огледало...огледало трябва да има.Защо ли ?

Малко по темата : траките са имали един обичай, свързан с мистериите, който е озадачавал културните гърци : те са плачели при рождение, и са се радвали при смъртта на член от семейството.Защо ли ?

Лека корекция на поста преди моя : вегетативната нервна система е изградена от две подсистеми : симпатикус и парасимпатикус.Двете ...хммм...враждуват помежду си и са като Ин и Ан - както едната повдига, другата го спада, каквото една усилва, другата - забавя.Заради това са две змиите на жезъла.

Не е само "симпатичната нервна система".

----------------------------

Сигурно си прав - ти си доктора, не аз.

По единия нервен път - този от лявата страна на гръбначния стълб - се спуска един особен ток към плескус сакралис, и от там се изкачва обратно към медула облунгата от дясната страна на гръбнака. Ти ще им кажеш имената, аз ги знам като Ида и Пингала /щоту шебека пропуснал час пу анатомия - скачал по дървета да гони гаргите тогаз :eek: /. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разказ в картинки:

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

От Gianmarco Di Sanza

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.