Благородни рицарю, о, Боже,

не виждате ли, че така не може.

Щом дамата така прекрасна,

зашлеви ви със плесницата опасна,

правилно вий постъпете

и другата си буза подложете !

Мисля, че така е най-достойно

пък и удоволствието ви ще бъде двойно

Работата тук на зле отива,

щом шефката съвети дава.

В този ден е нещо крива,

та справедливост тя раздава.

Какво ли към насилие я тласна,

питам се на страх изложен...

какво направи я опасна?

това въпрос е сложен!

Мисля си дали понеже,

край на месец наближава

опита се и мен да среже

сама тя кръв да не дарява.

Редактирано 28 януари 200917 г. от proletsearch (преглед на промените)

За вас мосю, дарявам кръв,

защото точно вие пръв,

се отзовахте тук на моята молба.

Не съм ядосана на Вас сега.

Ромон от ручей бистър,

сладкопойна чучулига,

сърна, елен и зайци,

трева с цветя извезана

и аромат на цъфнала коприва...

Цвят, звуци и мирис!

(забравих уханния ирис)

Картина по памет!

Сега вие кажете в малки куплети

или стилни сонети

за какво си мечтаете,

какво сънувате?

Хората, които ви вълнуват?

намерих в боклука изхвърлени рози,

не бяха увехнали!

стана ми тъжно,

някой на някого нещо е казал

с цветята!

Да!

Цветята говорят понякога...

...

намерих в боклука изхвърлени рози,

не бяха увехнали!

стана ми тъжно,

някой на някого нещо е казал

с цветята!

Да!

Цветята говорят понякога...

А нежния, уханен

аромат

в потъпканите, кадифени

устни

на онзи тъй прекрасен розов

цвят

ръката ти не ще напусне...

и ще остане глътка тишина,

споделяща усмивка

и разбиране...

И по следите - бяла топлина

като прегръдка тиха

ще намирам.

Цветята ? Те говорят много

но искрени ли са ?

Понякога едно момиче

плаче тихо на брега...

p.s.извинявайте -няма да се повтори

Редактирано 29 януари 200917 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Я каква активност тук

някой подобрил е слух

и инат е проявил

като някакъв ''дебил''

Никой тук не забеляза,

че сърдито Ви е Ли!

Помолете ме бе, братя

да се върна.....ли!

Цветята ? Те говорят много

но искрени ли са ?

Понякога едно момиче

плаче тихо на брега...

p.s.извинявайте -няма да се повтори

Ухае дивно розовия цвят

и красотата му

е несравнима...

но всичките цветя

на този свят

не могат да слепят

онуй незримо

прекършено,

в сълзите на момиче...

Цветята вяхнат,

хората обичам.

...трябваше да кажа мерси

...

Върни се Лина - Аделина

да пишем заедно

красиви рими

Редактирано 29 януари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Признавам, че когато викаш...става.

Все някой тук се отзовава.

Рицари със шпаги и прекрасни дами,

дори магарето ни се засрами.

Сега, пишете за цветя.

Току виж сте призовали пролетта...

Със дъхав аромат в косите

и с блясъка на слънцето в очие,

на славея със песента прекрасна,

та да прогони тази зима властна !

Призовавам те, Пролет!

Ела!

вече писна ми

от тази мъгла!

и от студените нощи,

в които заспивам,

а не виждам звездите,

и тези тъжни дървета,

отпуснали клони...

Искам слънцето

да потъне в косите ми,

искам пролетно бяло,

искам полето да видя

пак оживяло!

искреност...

трябва да я търсим в себе си,

а не в другите

и не в цветята!

те говорят...

когато са безсилни думите!

На този повик отзова се Пролетта,

за да разкъса гъстата мъгла

и с нечовешки сили да наложи

природата да хвърли стари кожи,

да разтопи леда в нейното сърце

и отново да я превърне във дете.

Желаеше да скъса зимното одеало,

което мраз в душите бе навяло!

Опита се студа в лицето да удари,

но за жалост - бе едва януари!

Не успя...загуби тази битка тежка -

в провал преминал шахът с пешка.

Не бе назрял идеалният момент,

да свали Зимата със комплимент.

Затова ще се опита да изчака,

преди да тръгне пак в атака.

Ела да видиш розите през юни

в добричкия ни, китен Казанлък!

По Тюлбето да се разходиш влюбен

...и няма да си тръгнеш ти от тук.

Ех копнежиии!

Завъртях ли ви главите?!

Рицар млад във бой неравен

втурна се срещу мъглите,

Скъпи!

поклон пред похода ти славен,

но природата...уви, е победител!

А за героите остава спомен,

в легенди, приказки вълшебни,

а следващите поколения

ги слушат в шепота нежен на върбите!

И една малка българска роза

разцъфтя и разпръсна ухание,

юни видяхме в съня си

и лятното нощно сияние!

а както е казал поетът:

Как хубаво е дявол да го вземе...

да пишеш рими в работно време

и нека ви е спорен петъкът,

с усмивки да ви срещат другите,

да не се цупят приятелите

и да не опяват съпругите

Редактирано 30 януари 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Спорен петък нека бъде за мъжете!

/ден на майстора, нали е/...

Пожелай сега и на жените -,

че обидчиви сме ние.

Та...чуй, желая в петъчното следработно време

не с рими,

а с пурпурни ритми някой да ме отнеме

Но, мила! само съпругите

беше за мъжете!

Пожелавам щастие и здраве

на теб

и на теб

и на другитееее

понякога става така!

обяснявам се спешно

мислиш, изказваш се уж правилно,

а те разбират погрешно!

но затова сме дарени със слово,

ако не погалиш...

можеш да засипеш с олово!

край с тази философия!

пожелавам жарка страст

и ефирна нежност,

танцай влюбено, момиче нежно!

Редактирано 30 януари 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Извинявай, не съм довидяла...

Сигурно съм недоспала.

Но ми хареса пожеланието ти

за жарката страст!

Дано да танцам.

/В кухнята ли...

на бюрото...

а най- добре в живота/

Благодаря ти и аз.

С усмивки и добро настроение

на теб и твойто обкръжение

да бъде пълен "уйкенда"

и повече от кинолента...

отиде ми доброто настроение

във фирмата - отново съкращение

и този път е толкова близо до мен,

напусна ме чаровница нежна...

колежката, с която споделяхме

работния ден

а дори да заплача не мога!

гняв ме дави,

гори ме огън!

Редактирано 30 януари 200917 г. от Нел (преглед на промените)

отиде ми доброто настроение

във фирмата - отново съкращение

и този път е толкова близо до мен,

напусна ме чаровница нежна...

колежката, с която споделяхме

работния ден

а дори да заплача не мога!

гняв ме дави,

гори ме огън!

Днеска, така.

Утре, инак.

Облъкът гърми.

Ухае на сърми.

Плези се снежинка.

Луднала е стринка.

Куче над стобор.

Врабчо пее в хор.

Хубаво е лете!

Поздрав си вземете.

Я каква активност тук

някой подобрил е слух

и инат е проявил

като някакъв ''дебил''

Форумци верно, са арТивни!

Точат днес активно

яките си бивни.

Като се замисля:

да съм..да съм бил...

само два-три пътя

у слон...

да съм се убил.

Форумци верно, са арТивни!

Точат днес активно

яките си бивни.

Като се замисля:

да съм..да съм бил...

само два-три пътя

у слон...

да съм се убил.

На подслонените,

за вдъхновението

Не може да бъде!

Замлъкнаха в рими

децата любими!

Какво е Калдата

без рими, бе братя!

Елате, елате,

обичани - влюбени ...

...да трепнат сърцата

от римите струнни!

Не може да бъде!

Замлъкнаха в рими

децата любими!

Какво е Калдата

без рими, бе братя!

Елате, елате,

обичани - влюбени ...

...да трепнат сърцата

от римите струнни!

Здрасти Ли,

Какво си правиш?

Ведрото гласче ти чух.

Бързо-бързо влазям тука,

тъй, за малко,

за разтух.

Реферат

фанах да пиша

по мъглявата му тема:

що ли туй е днес, човекът?

И в какво му е

проблема...

Но не съм

съвсем наясно

как в ума дойде ми,

тая тема тъй опасна!

Дявол да ме

вземи....

По-добре е,

май за Бога,

да се поразмисля.

Божеството, иска ми се,

из основи

да разлистя.

Е, шъ пробвам отг.си в рима&

На Човека там му е проблема -

все не стига -

ни добро, ни зло

-пази Боже!

Пари има,

настроение === изобщо!

Веселбата

б бедността потропва.

Няма благодарност

сутрин към лъчите,

морни, недоспали

...спрягаме си дните...

Поетите през седмицата бачкат -

и затова в Калдата не изгряват.

Поезията трябва да е жива,

дори когато сърцето ни умира!

Задъхано когато се преборваш

с нелепи думи, с залъче мъничко.

Когато падаш в пътя неспокоен -

към слънцето с надежда посегни!

Поетите през седмицата бачкат -

и затова в Калдата не изгряват.

Поезията трябва да е жива,

дори когато сърцето ни умира!

Задъхано когато се преборваш

с нелепи думи, с залъче мъничко.

Когато падаш в пътя неспокоен -

към слънцето с надежда посегни!

Като надеждата

е дълга ръката ми.

Неустоимо присягам се.

Но не да преборя

А да запаля

http://www.vbox7.com/play:8b3178d8

Студът остана вън, а ние двамата

завесата на злобата дерем.

И ще напишем с тебе мелодрамата

осъдени в самотния си ден!