да драсна и аз някой ред...

макар да не съм ни писател,

ни поет, ни артист, че и атеист

не съм

просто... мечтател,

неразбиращ идеите

на онзи ласкател,

който с поклони е тръгнал

вятърът да догони...

ами не става!

само с летене можеш

да стигнеш непокорния вятър...

това е играта!

да летим, а?

приятели на рими създатели.

песенно, смесено,

кой както си може...

обаче ми ги няма музите

и вчера, че и днес... тоже

Хм... много добре построено

импулсивно обаче

/явно вродено/

е твоето стихче,

момиче,

което в днешния ден

е решило да плаче.

А поезията лекува.

/е, понякога и стремглаво

щурмува/

Къде са ни музите!

Останаха

на някоя гара обветрена.

Остава душата измамена

да плаче на воля

- къде са ни

мечтите от сладката младост,

в съня ни донасящи радост!

Редактирано 26 февруари 200917 г. от linaadelina (преглед на промените)

импулсивно е, вярно!

само така синкопите ражда

моята глава...

един приятел очаква от мен роман да напиша...

леле-мале! дори и идеята му в зародиш издиша!

ама как? та ако днес успея поне една глава...

утре ще я прочета и после избриша

всъщност... какво е поезията?

не са ли емоции събрани

и после в дума втъкани?

понякога тъжни, после са весели,

болка и радост извезани заедно...

изтръгнати или бликнали

от дълбините на вечната

наша човешка душа.

Добре е, че няма да се наложи

някой артист да ми чете синкопите

пред публика, защото...

ще се изложи!

то няма време, ни място

въздух да си поеме

Редактирано 26 февруари 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Какво е поезията..?

А не е ли

най-красивия танц на сърцата...

или нежен балсам,

благовоние,

ароматно миро за душата...

Думите са нейната пъстра

и лятна одежда

музиката в стиха пък

в нереално красиви пространства

поета повежда...

Ти пиши, импулсивно,

или нарочно, и талантливо,

все едно как - щом е рими

ще бъде красиво,

може някого някой ден

твоя стих да усмихне,

а на друг - да се влюби

в момичето си,

да притихне...

разбушуваното си в неволи

и тягове същество.

И в сърцето му да заблести

зарево.

Ти пиши... пиши...

аз ще послушам.

Редактирано 26 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Какво е поезията..?

А не е ли

най-красивия танц на сърцата...

или нежен балсам,

благовоние,

ароматно миро за душата...

Думите са нейната пъстра

и лятна одежда

музиката в стиха пък

в нереално красиви пространства

поета повежда...

Ти пиши, импулсивно,

или нарочно, и талантливо,

все едно как - щом е рими

ще бъде красиво,

може някого някой ден

твоя стих да усмихне,

а на друг - да се влюби

в момичето си,

да притихне...

разбушуваното си в неволи

и тягове същество.

И в сърцето му да заблести

зарево.

Ти пиши... пиши...

аз ще послушам.

Какво поезията е,

бушуващи вълни в море,

бели облаци в небе,

усмивка на дете.

Дали това е вятър мил-

на някого не угодил

ил непочистено петно-

прашинка малка по стъкло.

Какво са римите, това

са бликащи слова.

Сравненията са безкрайни

за мен ще си останат тайни.

Явно всички рими поеха към Римини

освободиха доста място за есетата.

Ще се правим, че изобщо не боли ни

отдавам чест-да влизат и прасетата.

Грух грух ето я строена войската

маршируват вече по жълтите павета.

Загладили косъм и вдигнали главата

не осъзнават изобщо какви са лекета.

Щастливи прасета+талантлив продуцент

дали рекламата знае колко е верна?

Аз не познавам живо прасе-дисидент

а вие гладен продуцент на свинеферма?

Явно всички рими поеха към Римини

освободиха доста място за есетата.

Ще се правим, че изобщо не боли ни

отдавам чест-да влизат и прасетата.

Грух грух ето я строена войската

маршируват вече по жълтите павета.

Загладили косъм и вдигнали главата

не осъзнават изобщо какви са лекета.

Щастливи прасета+талантлив продуцент

дали рекламата знае колко е верна?

Аз не познавам живо прасе-дисидент

а вие гладен продуцент на свинеферма?

Не си ли малко стар-

за ''Хулите'' си цар.

SlinDan не гневи се толкос лесно,

че на мен тъкмо ми стана интересно...

Кафета и цигари-тиня за тиняци...

не ме причислявай към стадото глупаци!

Ноща е красива,понякога е дълга

тогава си мислиш,че лЮбовта е пълна.

Звезди не свалям - Те сами си падат...

Свикнах КАКА не аз а те да ми се натягат!

KOBI-мила грешно ме тълкуваш

вътрешно в себеси за мен ти бленуваш...

С триото дами Опер не ще се справи

той само една щастлива иска да направи.

Никога не съм искал да ви мачкам

а само леко с вас да се закачкам...

КАЛА-Душко златна любовта каде е?

в красивото небе страшна дупка зее...

Уж на любовта се крепи света,

а той тъне в разруха без капка светлина.

Да определено не вярвам в ЛЮБОВТА!

Това което написах е към 112 страница

понеже 113 ако пак я прочета ще трябва да се самоубия

Как може млади дами и толкова много отчаяние

вместо да кипите от живот и усмивки - вие сте се отчаяли

стегнете се малко,че ще трябва да прекръстиме темата на трета възраст

искам усмивки да виждам нищо друго!

Опер не ще подвие опашка

Опер е тука и по дупетата ще ви напляска

Тома неверни! ОПЕРен поет,

вгражда чувства в не един куплет,

а казва, че не познава Любовта...

тук аз ще отговоря с... ха-ха-ха!

А кой млади ми, Господине,

ти води перото по белия лист

(добре де по клавиатурата,

не бъди буквалист!)

Кой нарежда думите,

кой твори красота

и ръка подава на онази жена,

загубила някак душевен покой...

Хайде Приятелю, кажи ми: Кой?!

Пеперуда съм аз непозната, но...

Ще ти отговоря: Любовта!

Тя слага на думите корони от злато,

и подава ръка когато сме в блато,

тя е милосърдие, нежност и страст,

тя тушира всеки контраст...

...Но има граница, когато

до гуша си потънал в блатото.

Тогава и да виеш, и да пееш

не би могла да дишаш...

...и не смееш!

Познавам случаи, когато

човек си няма лично блато.

и доброволци наши-ваши

преди човекът да отпраши

заемат се да го дерат,

в блатата да го завлекат.

Но има хора или хора.

Застопоряват някак спора.

И с капка свежест те блатата

променят в езерца от злато.

И вътрешния им брътвеж

за тях е само ден хилеж.

Познавам аз един такъв.

Но тук не пише. Бил би пръв.

Редактирано 27 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

да си кажа и моето мнение,

че сами понякога се давим...

в това няма съмнение!

Ей Лина, дори и до гуша да съм,

дори и да не мога да дишам,

ще стисна със зъби,

ще разрежа и най-трудния възел

и пак ще излетя

от блатото!

пък нека е смешно,

че пиленце някакво

размахва крила.

имало някога някъде

грозничко мъничко пате,

но любовта в себе си открило,

станало красиво и мило...

легенди за него разказват се днес,

бял Лебед е, лекува от... стрес!

Но стреса толкова е ползотворен.

Без него всичко би било гробовно.

От сивотата бягайте стремглаво

смеха ви чака, да ви каже "Браво".

Не си ли малко стар-

за ''Хулите'' си цар.

Що се хапете със хората,

не ви ли надделя умората !

Къде открихте, драга моя,

възрастова граница...та с тоя,

над вас, заядохте се днес ?

Кажете, имам интерес ?!

Нима пък тука за сефте,

поет се вдъхновява от прасе.

Щом е вдъхновен да пише...нека,

а Вие, със нападките...полека !

С нападки -

срещу всички патки

или с добро,

или със зло,

тук всеки

ще си пише рими

тъй, както иска.

Няма пример

или шаблон

и правила

за творческата

ни глава.

А някой

ако е обиден

да се спасява

в блога свиден.

Творци, творете смели рими.

В поезията сте ми Прими.

Аз викам да оставим трагедията

и да подхванем отново комедията.

Поредица ог грешки! Смешка!

на живота въртележката работи

безотказно и на пълни обороти!

Ето пробвам, давам тон.

Днес съм Кон!

Развял съм буйна грива

из ливада от… коприва.

Ще се спра и ще изцвиля мъдро:

Мяяяяяяуууу!

Леле-мале сега я втасах,

объркал съм езиците!!!

Да приличам на господарите-

поклонник на чуждиците.

В нашата измислена държава,

кой как може се спасява,

че какво ще я сбърка…

кон като котак да мърка?

Един за всички

всички за един

написал някъв

сбъркн българИн.

За умовете тук

не важи, драги.

От ваши-наши

всеки ви го слага.

Леле, колко кофти рими,

съзирам в страниците си любими

Нима не беше ти, която

заяждаше се с хората когато,

решаха тук да пишат нещо,

а то не бе за теб ''горещо''?

РР-Ако бе погледнала преди

да ме нападаш тук- уви,

че на години 92

той не е

Само римата, Дами, не е поезия!

така както зелето не е фрезия!

толкова ли е трудно да спрете

ризите си тук да дерете?

Така както виждам проблема

е в гордостта, дявол да я вземе!

Тя тази тема не е за поезия.

Тук всеки себето

излива в рими.

И ако някой вече е с амнезия

да му напомня... -

Всеки тук Любим е.

Нима не беше ти, която

заяждаше се с хората когато,

решаха тук да пишат нещо,

а то не бе за теб ''горещо''?

РР-Ако бе погледнала преди

да ме нападаш тук- уви,

че на години 92

той не е

Година цяла аз не писах тук.

Четях и цъках -

В хорския боклук

ме озоваха нечии смели строфи.

За хората бях повод

за насмешка.

Поглъщах всяка чужда

болна грешка.

И се завирах в тайнствени окопи

да пишат тука разни антилопи

и да не преча - че нали съм смет.

Е, да, ама съм още весел кмет

в провинцията свята

на свинята.

И тъй - сега

ти давам право аз

да пишеш рими както пожелеш

сарказно, тъпо, весело -

в захлас.

И не един поет тук ще омаеш.

А който смее да дели на части

ще хапне от превкусните ми пасти.

Че темите в поезия за всички

сме ги създавали, с тез двете други птички

с табелките под имената.

А тази тема пък за мен е свята,

с история,

без разни индивиди,

дошли по-късно

да разпръскват гниди

да демонстрират грозно лицемерие.

Аз искам в темата да е доверие.

...

Ако някой мисли, че визирам него в римите - да върви да чете упътването в блога ми.

Брях, хубаво било в тая тема брях...

Редактирано 27 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Само римата, Дами, не е поезия!

така както зелето не е фрезия!

толкова ли е трудно да спрете

ризите си тук да дерете?

Така както виждам проблема

е в гордостта, дявол да я вземе!

Че фрезия със зеле

нищо общо няма-

да,тук няма никаква измама

но,ако поезията в рими не е

тогава в какво е- добре....

прочети ти Яворов без да римуваш-

а той поет е,нали

вярвам- ще се срамуваш

Ех... тъй томителна тъга ме гони

по сладките римувани бонбони...

Че ако всеки

имаше сърце на Пейо

и темичката щеше да запее.

"Тъгата също е познание за цвят"

и тук и тъжно вече доста време,

че народа сам си произвежда яд

и вижда само своите проблеми.

Ама и те са често доста странни,

предимно раждани в представи.

Спокойно само мъчичко да стане

и проблемът сам ще го остави.

Но ще ми се и туй да изримувам -

всички имаме си сърчица и разум,

но подреденост в тях не съществува

и затуй строява ги полковник Азът.

Имало в недалечна страна

едно езерце малко,

около него тучна трева, шипкови храсти,

ириси млади, навели листа,

птичият хор и пчелите

огласяли с песен там дните,

но... дошла есента,

а после зимата зла

и замряло езерото в една

бяла и ледена тишина,

и ето че... дотичала Пролетта

и накичила с тюркоазено

около малкото езеро

в недалечната нам страна,

водата отнова била атлазена...

Красота! Красота! Красота!

Добрата новина,

когато има криза

е истина една -

тя, кризата, излиза.

От Азове на разни

поети, поетеси,

раздела се раздразни.

Пък спама свети, свети...