Нз защо го правя по принцип не обичам да споделям проблемите си с непознати хора, но след като прочетох всички мисли нещо ме накара да споделя и аз. Винаги съм била човек който гледа да направи добро първо на другия и след това гледам себе си. Преди половин година имах връзка с момче което беше тръгнало по лош път (алкохол). Ходихме 2 години при което аз се опитвах да му помогна молила съм го да спре алкохолая обеждавала съм го че вреди само на себеси но като се замисля той вредеше и на мен защото убиваше нервите ми а в последствие когато разбрах че не мога да му помогна осъзнах че в това време и в опитите ми да го направя по добър аз съм спряла да го обичам а само съм го съжалявала. След тази случка си казах че ми трябва почивка, че неискам приятел за да имам време за себеси, преди 2 седмици бях на купон където с едно момче мн се зарибявахме. В смисъл цяла вечер бяхме заедно целувки прегръдки (да уточня без секс), а когато ме погледнеше усештах нещо топло нещо което ми се забиваше направо в сърцето. Мислех си че на момчето му пука за мен но на следващия ден когато се видяхме той ме отбягваше и не ми говореше,което ме върна в миналото и се сетих за връзката ми с момчето за което ви писах по на горе. И много се замислих дали не съм обречена на постоянна самота и да гледам как другите хора преуспяват във връзките си, а аз ще съм винаги сама?Чувствам се толкова празна и зле...

Един малък съвет, внимавай с кой споделяш!

Редактирано 19 април 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Нз защо го правя по принцип не обичам да споделям проблемите си с непознати хора, но след като прочетох всички мисли нещо ме накара да споделя и аз. Винаги съм била човек който гледа да направи добро първо на другия и след това гледам себе си. Преди половин година имах връзка с момче което беше тръгнало по лош път (алкохол). Ходихме 2 години при което аз се опитвах да му помогна молила съм го да спре алкохолая обеждавала съм го че вреди само на себеси но като се замисля той вредеше и на мен защото убиваше нервите ми а в последствие когато разбрах че не мога да му помогна осъзнах че в това време и в опитите ми да го направя по добър аз съм спряла да го обичам а само съм го съжалявала. След тази случка си казах че ми трябва почивка, че неискам приятел за да имам време за себеси, преди 2 седмици бях на купон където с едно момче мн се зарибявахме. В смисъл цяла вечер бяхме заедно целувки прегръдки (да уточня без секс), а когато ме погледнеше усештах нещо топло нещо което ми се забиваше направо в сърцето. Мислех си че на момчето му пука за мен но на следващия ден когато се видяхме той ме отбягваше и не ми говореше,което ме върна в миналото и се сетих за връзката ми с момчето за което ви писах по на горе. И много се замислих дали не съм обречена на постоянна самота и да гледам как другите хора преуспяват във връзките си, а аз ще съм винаги сама?Чувствам се толкова празна и зле...

За алкохол лечение няма!Кой каквото иска да ми обяснява от това спасение няма!И аз съм се чувствала много пъти като теб и съм си мислела какви ли не глупости..но ето,че и на мен ми се усмихна съдбата и сега съм повече от щаслива,всичко с времето си

П.С.няма нищо лошо в това,че споделяш даже е по-добре отколкото да го задържаш в себе си и още повече да те боли

10x Elizabet

За алкохол лечение няма!Кой каквото иска да ми обяснява от това спасение няма!И аз съм се чувствала много пъти като теб и съм си мислела какви ли не глупости..но ето,че и на мен ми се усмихна съдбата и сега съм повече от щаслива,всичко с времето си

П.С.няма нищо лошо в това,че споделяш даже е по-добре отколкото да го задържаш в себе си и още повече да те боли

Добре е да споделяш с някой, който после няма да използва това срещу теб слънце!

Редактирано 20 април 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Добре е да споделяш с някой после няма да използва това срущу теб слънце!

Айде кажи сега какво каза.

Добре е да споделяш с някой после няма да използва това срущу теб слънце!

Да знам,че е така,но все пак трябва все на някой да кажеш,понеже това е "товар"които трябва да изхърлиш все някъде мисля че ти си била опарена много жестоко и за това реагираш,почти няма човек,който да не се е парил,кво да правиш това е живота за съжаление и се налага да бъдем и добри и лоши...а и това което тя казва не е някаква световна тайна или въпрос на живот и смърт не е първата няма и да е последната с такъв проблем всичко до някъде минаваме през тази фаза,а има и касметлии които я прескачат..ама то тогава няма да е интересен живота..

Да знам,че е така,но все пак трябва все на някой да кажеш,понеже това е "товар"които трябва да изхърлиш все някъде мисля че ти си била опарена много жестоко и за това реагираш,почти няма човек,който да не се е парил,кво да правиш това е живота за съжаление и се налага да бъдем и добри и лоши...а и това което тя казва не е някаква световна тайна или въпрос на живот и смърт не е първата няма и да е последната с такъв проблем всичко до някъде минаваме през тази фаза,а има и касметлии които я прескачат..ама то тогава няма да е интересен живота..

Права си!В известна степен!Ама парен каша духа!За жалост като се опари, човек тогава чак разбира някой неща от живота!

Айде кажи сега какво каза.

Айде прочети пак поста

сорка за пропусната думичка!

Здравейте на всички! Видях темата и реших да се включа.

От доста време мисля върху това какво всъщност е приятелството. Имаш ли право да се бъркаш в живота на някого, макар с чистото и искрено желание да му помогнеш. Имаш ли право да искаш той да ти споделя и още повече имаш ли право да желаеш той да е до теб, когато на теб ти е тежко и да се интересува така, както ти от него.

Благодарна съм на Бога за моя приятел. Срещнах го преди половин година,но го обичам невероятно много,той мен също. Той ме прави много щастлива и ми е най-близкия ми човек.

От друга страна има едно друго момче, с което много се разбирам, но той беше много тъжен и ние с моя приятел се опитвахме всячески да намалим болката му, като често ходехме да го видим, разговаряхме с него и така нататък. Сега обаче той ни изолирва заради приятелката си,която го ревнува от мен,а няма причина,защото аз обичами искрено моето момче. Разбирам другия, разбирам защо постъпва така,но въпреки това ми е болно,защото държа на неговото приятелство. Просто в днешно време хората, с които можеш да се разбираш добре са невероятно малко, а той е един от тях.

Много ми е болно,но в същото време съм щастлива,че той е добре с приятелката си. От толкова време ние с приятеля ми искахме да го видим щастлив и всячески го убеждавахме да се разбере с момичето. Даже с нея се свързахме и и обяснихме колко много я обича той. Сега са заедно и това е най-важното.

Просто на мен и на приятеля ми ни е болно, но като че ли аз го изживявам по-дълбоко,защото съм много емоционална. Не знам дали имам правото да искам и той да се поинтересува как сме ние, имаме ли проблеми. Да искам да се обади, поне вендъж да излезем, да прояви някаква иниациатива, да жертва мъничко от времето си за нас. Може би аз греша, все пак съм субективна,защото го виждам от моята гледна точка. Опитвам се, наистина полагам големия усилия,за да го разбера и му желая само доброто. Въпреки всичко някъде дълбоко в мен едно мъниче плаче,че вложи толкова много в едно приятелство,а сякаш нищо не е направило за никого.

Приятелството е нещо много полезно. Отговорите на въпросите относно приятелството аз си обяснявам по следния начин - приятелството идва само и с продължение на времето разбираш дали е истинско. Никой няма право да се бърка в чужд живот, но това да го изслушаш когато той сам дойде при теб да сподели болката си или съвсем добронамерено да му предложиш помощта си е достатъчно. Макар и да не се осъзнае на момента оказаната помощ и дадената подкрепа някой ден този човек ще оцени жеста. Доста често можеш да получиш помощ от някой за който не си и предполагал. А тези които са истински твои приятели сами ще ти предложат помощта си, без ти да я искаш. Според мен истинския приятел трябва още като де види и да разбира как с чувстваш.

А относно случая, не се притеснявай. Рано или късно ще разбере какво сте направили за него. Колкото и гадно да звучи нищо не е вечно и това е нещо, което всички знаем. Някога пак ще се нуждае от помощ и е много вероятно да се сети за теб и приятеля ти. Вярно, чувството да не оценят жест, който си направил с цялото си сърце е неприятно. Остани така добронамерена и гледай своя живот без толкова да го взимаш навътре. Предполагам ти самата си се почувствала по - добре като си му помогнала, а това е най - важното.

Приятелството е нещо много полезно. Отговорите на въпросите относно приятелството аз си обяснявам по следния начин - приятелството идва само и с продължение на времето разбираш дали е истинско. Никой няма право да се бърка в чужд живот, но това да го изслушаш когато той сам дойде при теб да сподели болката си или съвсем добронамерено да му предложиш помощта си е достатъчно. Макар и да не се осъзнае на момента оказаната помощ и дадената подкрепа някой ден този човек ще оцени жеста. Доста често можеш да получиш помощ от някой за който не си и предполагал. А тези които са истински твои приятели сами ще ти предложат помощта си, без ти да я искаш. Според мен истинския приятел трябва още като де види и да разбира как с чувстваш.

А относно случая, не се притеснявай. Рано или късно ще разбере какво сте направили за него. Колкото и гадно да звучи нищо не е вечно и това е нещо, което всички знаем. Някога пак ще се нуждае от помощ и е много вероятно да се сети за теб и приятеля ти. Вярно, чувството да не оценят жест, който си направил с цялото си сърце е неприятно. Остани така добронамерена и гледай своя живот без толкова да го взимаш навътре. Предполагам ти самата си се почувствала по - добре като си му помогнала, а това е най - важното.

Много си права за това, но колко приятели са истински и дали тези приятели ,които мислиш за истински са наистина такива?Аз имах две дългогодишни приятелки, с които преди две седмици се скарах, защото си мислят, че като съм ги търпяла до сега и съм и прощавала грешките,това ще продължава вечно.Разбрах също че са ми говорили зад гърба и не си признават, което е най-тъжното.Аз винаги съм им помагала, без да искам нещо в замяна и накрая ме обвиниха, че аз съм ги използвала,само дето не разбрах за какво.Аз мисля, че хората не се държат като хора ,макар и да не искам да е така.Ако тези двете си мислят, че няма с кой да излизам или че животът ми без тях ще свърши, жестоко се лъжат.

Редактирано 7 юни 200818 г. от kendy (преглед на промените)

Благодаря за разбирането. Наистина се опитвам да продължа живота си,защото смятан че на този етап няма какво да направя,защото нещата в случай не зависят от мен.

Желая ти всичко най-добро.

Няма такава приказка изобщо

Няма да ти олекне ни най-малко-ако споделиш

Проблема си остава твой и само твой

Всеки си има своя Кръст

И сам си го носи

Няма такава приказка изобщо

Няма да ти олекне ни най-малко-ако споделиш

Проблема си остава твой и само твой

Всеки си има своя Кръст

И сам си го носи

Никой не отрича,че това е така - ти си този,които решава проблемите,но е по-тежко, когато си сам и няма кой да те изслуша. Никой не е казал,че когато споделиш ще намериш търсеното решение,но самият акт на изказване на болката и огорчението помага да се разтовариш поне за малко. Това е като някой друг да ти помогне в носенето на твърде тежкия, за момента, кръст, но е ясно,че след време той ще го пусне и ти ще продължиш сам. Работата е там,че в момента,когато имаш нужда, се намира някой който ще те изслуша и ако е подходящият човек, може дори да те разбере. Още повече,че когато разказваш своята история, има вероятност да погледнеш и от друга страна нещата, да се замислиш по-дълбоко и може би сам да откриеш търсеното от теб.

Никой не отрича,че това е така - ти си този,които решава проблемите,но е по-тежко, когато си сам и няма кой да те изслуша. Никой не е казал,че когато споделиш ще намериш търсеното решение,но самият акт на изказване на болката и огорчението помага да се разтовариш поне за малко. Това е като някой друг да ти помогне в носенето на твърде тежкия, за момента, кръст, но е ясно,че след време той ще го пусне и ти ще продължиш сам. Работата е там,че в момента,когато имаш нужда, се намира някой който ще те изслуша и ако е подходящият човек, може дори да те разбере. Още повече,че когато разказваш своята история, има вероятност да погледнеш и от друга страна нещата, да се замислиш по-дълбоко и може би сам да откриеш търсеното от теб.

Права си-само че на мен ми е писнало да споделям все с неподходящи хора

После за мезе им ставах

Мне,мерси

Та вече не споделям,справям се самичка

Научила съм се-а и съм силна жена

Ангорката ме разбира много повече от всички двукраки

Права си-само че на мен ми е писнало да споделям все с неподходящи хора

После за мезе им ставах

Мне,мерси

Та вече не споделям,справям се самичка

Научила съм се-а и съм силна жена

Ангорката ме разбира много повече от всички двукраки

Радвам се,че си намерила начин да се справяш сама, важното е да се чувстваш добре. Възхищавам се на твоята сила да се бориш сама с живота, може би защото аз я нямам. Колкото и да повтарям,че мога и сама все идва момент,когато усещам вътрешната потребност да споделя с някого. Дали ще пиша във форум,ще разкажа на някого,а ако не искам близките ми да знаят ходя при психолог понякога /знам,че звучи странно,малко ме е срам да го призная,но е така.Просто чувствам облекчение от факта,че работата им е да не казват на никого/

Замислих се за това,което разговаряхме тази дни - приятелството и ролята на споделянето. Защо споделяме?

Представете си едно малко дете. Както всички много добре знаем душите на дечицата са чисти и неопетнени. Когато нещо лошо им се случи /например другарче ги удари,съученик им каже нещо накриво/ те ще разкажат на всички за това. Първи са родителите,приятелити,а ако не се чувстват удовлетворени по-малките са скронни да разкажат дори и на непознати. По този начен те "очистват" предадената им от друг отрицателна енергия,като я изкарват навън чрез споделянето.Един,втори,трети път,докато се почувстват добре.

Всъщност споделянето е преповтаряне на една и съща случка или мисъл много пъти. Ако например нещото,което ви тежи е спомен и вие го споделяте,то всеки път когато говорите за това вие мислено се връщате в миналото и о този начин преповтаряте едно нещо многократно. Това може да действа разтоварващо,защото всеки път отдавате по част от събраната негативна енергия. Дори първоначално много да боли с времето това чувство избледнява,макар че има и случай когато никога не се заличава напълно,но тава е нормално.

От друга страна, когато държиш негативните емоции в себе си и мислиш за тях, тяхната енергия се акумулира в теб и се наслагва с времето, което я прави много тежка и трудна за понасяне. В такъв случай за отдушник може да служи и неодушевен предвет,което също е много добро решение. Единствения недостатък е,че плюшените играчки не могат да говорят. Ти им споделяш, изливаш това,което те тормози,но те са неспособни да ти отвърнат, да ти се усмихнат или дори да ти помогнат да намериш алтернативно решение на настоящия проблем.

Хубавата страна на споделянето е,че можеш да чуеш и една различна гледна точка. Все пак човекът е субективно същество и не може да излез еот кожата си,за да се види отстрани, а и това не е гаранция,че ще разбере къде греши. Ето къде идва ролята и на другите, които ти помагат да се огледаш по-добре и разгледаш проблема от няколко страни.

Има хора,които не стават за слушатели,други само се правят на такива,но да си добър слушател е изкуство. Такива хора има, стига да искаш достатъчно силно и рано или късно ще намериш правлния човек, с когото да споделиш мъката или радостта си.

В крайна сметка дали ще споделиш или не остава въпрос на личен избор. Всеки постъпва както намери за добре,но все пак нали сме хора.Защо да не си помагаме и да направим живота си малко по-хубав като заедно се потопим в света на емоциите и чувствата и преоткрием радостта от това да имаме приятели.

уф,приятелство, изповеди... да си кажа честно, мисля че няма подходящ човек на който трябва да се изповядаш. няма начин някой да е истински съпричастен с болката ти и да го боли заради теб, а дори и така да е няма начин да ти стане по-добре. ако ти стане по-добре,то ще е момент заради компанията на другия,после оставаш сам и си имаш същите проблеми. хората споделят защото имат нужда някой да знае за проблемите им. не съм решила дали ми олеква като се изповядам на приятелка, но ако не го направя понякога имам чувството че ще се пръсна и ще го кажа на първия срешнат. изповедалници подходящи НЕМА! има хора които могат да пазят тайна и трябва да им сме благодарни!Denica_kacarova ,сега като ти чета поста, разбирам че имаме нещо общо в теориите и ми помагаш да си обесня моята - нуждата от повторението. според мен обаче чрез повторение не изразходваш негативната енергия, ами колкото повече пъти го казваш толкова по-добре възприемаш случилото се - приемаш го,свикваш с него и можеби постепенно спира да ти тежи. явно наистина понякога примирението е нужно. а с плюшени играчки и неудошевени предмети не става, аз поне си го обеснявам така, защото се губи усещането че някой те слуша и възприема това което му казваш, следователно ти самия не мислиш по същия начин когато споделяш,а говориш машинално.

и всъщност не, почти никога не ми олеква като се изрева на някой, даже често след това се чудя на кой друг да кажа че да получа помощ. а приятелство, любов, всичко е толкова преходно и несигурно че чак се плаша! нямам сили да коментирам по въпроса.

а сега конкретно съм възмутена от определен тип хора. можеби познавате такива. мн шумни, много забавни, карат целия свят да се върти около тях и убиждат всичко живо. все разправят колко са велики и въпреки че само знаят да убиждат, около тях все има хора защото въпросните персони са шумни,както вече споменах. много лъжат,отлични актьори! насаме ти свалят звезди, после разправят на цял свят и ти говорят зад гърба. не знаят какво искат, на абсолютно никого не споделят лични неща, само казват че много са преживели. междувременно псуват целия свят че е по-долен от тях и самички умишлено си провалят живота. най-обобщено си играят с всички, използват всички и се подиграват с всички. точно затова хората все ходят при тях. тип "мноооооо пекан и мнооооооо луд" ама...ама! познавате ли такива хора и как процедирате с тях?

Редактирано 2 юли 200817 г. от Lady_Death (преглед на промените)

уф,приятелство, изповеди... да си кажа честно, мисля че няма подходящ човек на който трябва да се изповядаш. няма начин някой да е истински съпричастен с болката ти и да го боли заради теб, а дори и така да е няма начин да ти стане по-добре. ако ти стане по-добре,то ще е момент заради компанията на другия,после оставаш сам и си имаш същите проблеми. хората споделят защото имат нужда някой да знае за проблемите им. не съм решила дали ми олеква като се изповядам на приятелка, но ако не го направя понякога имам чувството че ще се пръсна и ще го кажа на първия срешнат. изповедалници подходящи НЕМА! има хора които могат да пазят тайна и трябва да им сме благодарни!Denica_kacarova ,сега като ти чета поста, разбирам че имаме нещо общо в теориите и ми помагаш да си обесня моята - нуждата от повторението. според мен обаче чрез повторение не изразходваш негативната енергия, ами колкото повече пъти го казваш толкова по-добре възприемаш случилото се - приемаш го,свикваш с него и можеби постепенно спира да ти тежи. явно наистина понякога примирението е нужно. а с плюшени играчки и неудошевени предмети не става, аз поне си го обеснявам така, защото се губи усещането че някой те слуша и възприема това което му казваш, следователно ти самия не мислиш по същия начин когато споделяш,а говориш машинално.

и всъщност не, почти никога не ми олеква като се изрева на някой, даже често след това се чудя на кой друг да кажа че да получа помощ. а приятелство, любов, всичко е толкова преходно и несигурно че чак се плаша! нямам сили да коментирам по въпроса.

а сега конкретно съм възмутена от определен тип хора. можеби познавате такива. мн шумни, много забавни, карат целия свят да се върти около тях и убиждат всичко живо. все разправят колко са велики и въпреки че само знаят да убиждат, около тях все има хора защото въпросните персони са шумни,както вече споменах. много лъжат,отлични актьори! насаме ти свалят звезди, после разправят на цял свят и ти говорят зад гърба. не знаят какво искат, на абсолютно никого не споделят лични неща, само казват че много са преживели. междувременно псуват целия свят че е по-долен от тях и самички умишлено си провалят живота. най-обобщено си играят с всички, използват всички и се подиграват с всички. точно затова хората все ходят при тях. тип "мноооооо пекан и мнооооооо луд" ама...ама! познавате ли такива хора и как процедирате с тях?

Хм. Щом има "....ама..." не е много добре! С такива хора е като малко да не знаеш с кого си имаш работа! Ясно е, че човека не етова което се представя и е някаква маска за пред света. Забелязала съм, че е възможно да им се спечели уважениет или близостта, но тъй като са прикрити в споделянето е много трудно да се поддържа връзка с тях.И този тип имат нужда от приятели и близост, но не знаят как.Сигурно все има ккаво да ги докосне и да събуди желание да се държат по различно.

За себе си мога да кажа че като ми тежи нещо на душата си го споделям, колкото да чуя различна гледна точка от моята. Дори и с риск да изглеждам смешна и каква ли не в очите на хората. Понякога здравата съм се излагала, както биха го определил. Но това съм си аз. И харесвам хора, които не се срамуват и страхуват да бъдат себе си и самите те се приемат. Чрез откритостта и споделянето само може да се създаде някакъв контакт д сругия човек. А понякога помага дори да си поговоря неангажиращо със абсолютно непознат, който няма да видя никога в живота си. Понякога не искам да натоварвам приятлетие с проблемите си, но какво пък няма нужда от излишни притеснения след като и самата за няма да откажа да излушам приятел/ и не само/. Ако и с толкова мога да му помогна. Друго си е да знаеш, че не си сам и да усетиш човещка топлинка до себе си.

Ако се зачета в тая тема и може да се почувствам като кошче за душевни отпадъци.

Ако се зачета в тая тема и може да се почувствам като кошче за душевни отпадъци.

Питаш ли го какво му е на форума, горкият...

рядко се намират истински приятели!

рядко се намират истински приятели!

Зависи какво разбираш, под истински?!

Споделеният товар- мога да го споделя и на непознати, това не ми пречи, а всеки е човек и чоже да те изслуша. Съвет дават приятелите.

За какви товари става дума , това да не е някоя тема за докери.

Toлкова много неща искам накуп, а няма как да се случат и почвам да се питам дали аз искам прекалено много, или животът е прекалено кратък...

Половината от нещата знам, че ще получа със сигурност, ама искам всичкитеееее. Толкова много ли искам?

Toлкова много неща искам накуп, а няма как да се случат и почвам да се питам дали аз искам прекалено много, или животът е прекалено кратък...

Половината от нещата знам, че ще получа със сигурност, ама искам всичкитеееее. Толкова много ли искам?

Предполагам че не, не искаш твърде много ... всички хора сме така. Точно вчера се замислих, че светът е толкова красив, че един живот не би ми стигнал да отида на всички места, на които искам ... а има толкова, за които дори не знам, че съществуват, и пак няма да съм видяла. От друга страна, искам определени неща, искам промяна - тук и сега, колкото и да знам, че не мога да я имам. Може би искането е това, което ни води напред, да се опитваме малко по малко, и когато стигнем до задънена улица, да потърсим друг заобиколен път. А когато стигнем до целта, да разберем че искаме и още, и още ...