Както всяко лято от 5-6 години насам,отново дойде време за планина. Групичката ни е от десетина души,като броят варира - понякога повече,друг път по-малко. Този път бяхме точно 10 - хубаво число...Събрахме се,уточнихме плановете и маршрутите,напазарувахме суха храна и други необходими продукти,натоварихме раниците и тръгнахме към Банско.Отправната ни точка щеше да бъде хижа Мочарата,намираща се над село Добринище,където щяхме и да оставим колите.

Ден 1

В късния следобед вече бяхме в хижата,веселият (и пиян) хижар ни настани в едни много симпатични бунгала,и купонът започна...

Запалихме голям огън по средата на полянката,и вечерта премина неусетно в шеги,смях,и много ракия. Тук е мястото да отбележа,че тази година имахме поставен лимит - не се допускаха членове на групата,носещи по-малко от 2 литра ракия. Тази течност е особено важна в планината - хем сгрява в студените вечери,хем сплотява колектива...

Та така...Напихме се и си легнахме.

Ден 2

Събудихме се свежи като марули - в планината човек почти не усеща махмурлук,и се отправихме на първия си сериозен преход,с тежките (16-17 кг) раници на гръб.

Върховете ни очакваха...

За да е по-интересно,се загубихме в една гора и поне 2 часа заминаха в лутане,но пък в замяна на това намерихме находище на гъби...Оказаха се Пачи крак - ядливи и много вкусни.

Набрахме около 2 килограма,и с бодра крачка се отправихме към хижа Безбог,където ни предстоеше да нощуваме.

Там,естествено,се напихме и си легнахме.

Ден 3

Събудихме се,бодри като патладжани,и поехме към пустошта - оттук нататък ни предстояха 4 дни,през които щяхме да бъдем изолирани от цивилизацията - на палатки сред природата,по един рядко посещаван маршрут,където почти не се мяркат хора. Целта ни бяха Кременските езера - невероятно красиво място,с много върхове наоколо.

А и пътят до там беше приятен и предлагаше хубави гледки...

Най-накрая пристигнахме и бяхме смаяни от красотата на мястото...Всичко беше толкова спокойно,величествено и грандиозно...

Избрахме подходящо място за лагеруване - близо до езерото,имаше и готово огнище,явно направено от други туристи,а наблизо минаваше и малко ручейче,от което се снабдявахме с питейна вода. Може да звучи малко странно,особено за тези,които живеем в мръсните градове,но горе,на височина над 2000 метра,всяка една река,ручейче,езерце или голямо езеро,предлагат годна за пиене вода - бистра,студена,кристално чиста. Там,горе,просто няма какво да я замърси...Страхотно е чувството да стигнеш до планински поток,и просто да се наведеш и да утолиш жаждата си...

Разпънахме палатките и се заехме с нелеката задача да осигурим дърва за огъня. На такава височина растат само едни храсти,наречени клек. Заехме се да издирваме изсъхнали гнезда от клека и да ги сечем с брадвичката,която предвидливо си носехме.

Междувременно един ентусиаст от групата реши да убие времето,като изкачи близкият връх Сиврията. Ето и 1-2 снимки от върха:

Това е Поповото езеро

Отново Поповото езеро и масивът зад него.

Залезът беше много красив и ни предложи вълнуващи гледки.

Вечерта се напихме и си легнахме...

Ден 4

Събудихме се,свежи като моркови,и поехме към следващата спирка - друго от Кременските езера,разположено малко по-нагоре от първото. Преходът беше кратък и приятен,а пейзажите - живописни...

Пристигнахме,намерихме място за палатките,след което се отдадохме на лов и риболов. Със собственоръчно направени пособия успяхме да уловим 12 рибки от езерото,и набързо си направихме рибена чорба

Вечерта премина под добре познатия сценарий - огън,смях,добро настроение,ракия...Напихме се и си легнахме.

Ден 5

Събудихме се,свежи като кактуси. Днес ни очакваше голям преход,с изкачване на 2 върха. Ето го и първият от тях - връх Джано - 2668 метра.

На снимката може и да ви изглежда лесен за изкачване,но си беше бая трудно...Върви се по едни остри зъбери,и има някои наистина опасни участъци. За това пък гледката,която се откри от върха,беше неописуема...

(Бялата пирамидка в дъното на снимката е първенецът на Пирин - връх Вихрен)

След този връх се отправихме към по-високия Ченгел чал - 2710 метра.

Вече набрали скорост,се разправихме и с него. В подножието му лежи Горно Брезнишко езеро:

Гледката си струваше...

Поехме надолу,към Долно Брезнишко езро,където щяхме да нощуваме. Мястото се оказа супер...

Опънахме палатките,запалихме огън,извадихме ракията...Напихме се и си легнахме.

Ден 6

Събудихме се,свежи като корнишони. Тук обаче времето започна да ни изоставя - на има-няма 20 метра над главите ни започнаха да се трупат тъмни облаци,обещаващи дъжд. Събрахме си нещата и направихме едно жестоко слизане надолу - изминахме около 15 километра - през голата планина,после през гората,и накрая видяхме първия белег на цивилизацията - изоставен черен път. Тръгнахме по него,като по нашите сметки той трябваше да ни изведе до хижа Гоце Делчев. Междувременно денят отиваше към края си и трябваше да изберем място за лагеруване. Край пътя открихме малка къщичка,с маси и чешмичка пред нея. Тъкмо като за нас. Опънахме палатките до нея,след което...О,ужас! Ракията свърши...От скъпоценната течност бяха останали около 1,5 литра,което беше крайно недостатъчно. Легнахме си трезви...

Ден 7

Събудихме се,свежи като шипкови храстчета и поехме към хижа Гоце Делчев,близо до която бяха паркирани колите ни. Преходът беше дълъг - 13 километра,но се вървеше по равното,и общо взето,беше лесен. Многократно намирахме големи находища от диви ягоди и малини,така че преходът беше и вкусен...

Намерихме колите,натоварихме се,и хайде в Банско...Настанихме се в една частна къща - ходим там от няколко години и хазаите ни познават,изкъпахме се,приведохме се в човечен вид,и излязохме да се поразходим из центъра.

(тук съм третият от ляво на дясно)

Вечерта отидохме на откриването на Джаз Фестивала,послушахме хубава музика,после се напихме и си легнахме

Ден 8

Събудихме се,свежи като магданоз. Решихме да оползотворим деня с разходка до село Ковачевица - за тези,които не знаят,Ковачевица е малко село в Родопите,близо до град Гоце Делчев,известно с невероятната си архитектура - къщите са в стил от 18 век - все едно се върнахме мнооого назад в миналото. Тук са се снимали много от известните български филми за турското робство и атмосферата е уникална и неповторима...

Разходката беше изключително интересна,а за да отпочинем,седнахме в една от механите,където бяхме приятно изненадани от перфектното обслужване,добрата организация и невероятно вкусните гозби,които ни поднесоха.

С нежелание си тръгнахме от това чудно кътче на Родопите...Завърнахме се в Банско,където вечерта ходихме на Джаз феста,а после се напихме и си легнахме.

Ден 9

Събудихме се,бодри като жълт кантарион. Натоварихме се по колите и след дълго пътуване се завърнахме по родните места.

Тези дни,в които бяхме в досег с природата,с нейната красота и величие,за пореден път вляха свежа енергия в нас. Енергия,която да ни държи поне до следващото лято,когато отново ще се завърнем там. Дните високо горе бяха изпълнени с толкова спокойствие,слънце,добро настроение и усмивки,че адаптирането към мръсната и шумна цивилизация не беше лесно...Всички ние извлякохме по нещо за себе си от този контакт с първоначалността,с корените на живота. Добре е човек понякога да се откъсне от сложния и забързан живот и да се върне към простото,обикновеното,красивото...Това,което е в основата ни като хора...

Редактирано 12 август 200817 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Една невероятна и красива приказка!С голямо удоволсвие пих сутрешното си кафе с вашата компания и удивителните снимки които сте направили!

ПАЗЕТЕ И ОБИЧАЙТЕ БЪЛГАРИЯ!!

Ехе хе хе ех хе, това се казва красута Големи сте образи на снимките. Много поздрави да си предал на бай Колю! А пък Горно Брезнишкото езеро ми прилича на една вулва

Разкошни снимки и разказ, Данчо. Поздравления за избора на място за летуване...

Прииска ми се и на мен да съм по планинските селца и езерца...

Забравих да спомена за най-колоритния субект,който се подвизава в този край... Бай Кольо...

Има в центъра на Банско един ресторант - "Орлово гнездо" се казва - в стил "зрял социализъм". Прилича на селски хоремаг - всичо е като от едно време - едни мръсни маси с опърпани покривки,захабени и не особено чисти чинии и прибори,обаче готвят страхотно и цените са народни. Едно основно ястие там струва от 2.50 до 3.50 лв - евтиния голяма,пък и заведението е баш на центъра,та затова винаги е пълно. Сервитьорът там е невероятен чешит - шейсетина годишен дядка,цапнат в устата до немай къде. Когато дойде да ви вземе поръчката,обичайното му предупреждение е следното :

"Няма да идвам по сто пъти да ви вземам поръчките! Всичко да е по реда си! Първо си поръчвайте пиенето,после салатите,после основните и т.н.."

Един от компанията направи грешката да наруши хронологичния ред на поръчката и бай Кольо веднага го сряза. Бедният клиент се оправда с думите "Ама аз не съм те чул",

а банският старец му отвърна "Ама ако те бех напцовал,щеше да ме чуеш,нали..."

Бай Кольо е сервитьор в този ресторант от 18 години насам и е местна атракция. Ходи между масите с димяща цигара в устата,отпива от биричката си,кара си купона,и ежду другото обслужва и клиентите... Образ невероятен! Тъй като вече сме му редовни клиенти и ни познава,го придумахме да се снима с нас.

Ако имате път към Банско,непременно идете да похапнете при Бай Кольо.

Благородно ти завиждам за тази разкошна почивка. Невероятни снимки. Предполагам, че си зареден и страхотно положително, след тази разходка.

Ето още малко снимки от Ковачевица,които днес фотографът на гтрупата качи в нета :

(тук тъкмо се каним да изядем една голяма и сладка диня на една чешмичка до пътя)

Ей, супер е било..и на мен ми се прииска да ида някъде сред природата..

На тая студена диня, къде и е мастичката

Уау, не мога да се нагледам на първите снимки...Така ми се е доходило и на мен на планина...

Абре, Данчо, вие страшни- краставички, патладжани, магданоз, жълт кантарион, марули, моркови- голями сте зеленчуци Искрено и благородно ти завиждам. Това лято май всички си изкарахме добре отпуските Е, вярно, че на някои все още им предстоят

Най-ми хареса мотото по всички снимки :

напихме се и си легнахме.

интересно.....

Най-ми хареса мотото по всички снимки :

А на мен европейския вид на Цеци и Наско (те си знаят). Поздрави и догодина - с вас. Само за ракията не знам как ще се разберем.

А на мен европейския вид на Цеци и Наско (те си знаят). Поздрави и догодина - с вас. Само за ракията не знам как ще се разберем.

Ми как...Вземаш минимум 2 литра и си в групата...