Знаеш ли какво. Ще направим така. Аз ти тегля една огромна майна точно в този момент. Банват ме и спирам да пиша във форума и да филосовствам. Така ще се решат всички проблеми и ще си оправя слуха най- накрая. Защото да ти теглят една си е чиста благословия и е научно доказано да знаеш.

Ама защо все някой трябва да ти помага, т.е. да те гони от някъде, че да се сетиш? Не можеш ли сама, без да достигаш до подобни крайности?

Редактирано 15 септември 200817 г. от rurk (преглед на промените)

Защото така ми харесва. Ясно ли ти е?

Всъщност да. Душата ти има нужда от подобна опитност, за да израсте, за да се развие.

:-)

Всъщност ти не си човека който ще каже от каква опитност има душата ми.

Може и така да е, но го направих!

Хи-хи :-)))

Ха прибийме ся!

Един садист хванал една мацка. Ша я... и в момента в който тя закрещяла бий меее измъчвай ме. Очаквала това върховно удоволствие. Садистът се изхилил гадно и казал аааааааааа не и си тръгнал.

Този виц го знам. :-))) Не е лош, но не се вписва.

Знам нещо, което се вписва: Когато бебето е гладно - даваш му да яде.

Редактирано 15 септември 200817 г. от rurk (преглед на промените)

Насмука ли се!? Ай лягай си че стана късно. Сънчо мина отдавна.

хи-хи

Пак забрави за огледалато!

Нищо де, няма проблем.

А защо? Да не би да е лошо нещо смукането?

Преглеждайки форума, всеки може да направи преоценка за себе си. Лесно се преглеждат менията на даден потребител, а и всичко е черно на бяло :-))), не само тук, но ако държиш може да разгледаме конкретни мнения. Какво ще кажеш?

Може да бъде измерено, подушено, вкусено...

Редактирано 15 септември 200817 г. от rurk (преглед на промените)

О Божественийй Сега оправих ли си проблема с огледалото?!?

Защо да е мой проблем?

Етикирах ли те?

Благодаря за етикирането!

Сега погледни онова правило в Кабала, което разяснява принципът на огледалото.

Сега ще попитам всички (а персонално към Силвето и Нео) за нещо много важно, поне според мен.

Ако rurk утре например спре да съществува в тази форма, т.е. умре, хвърли топа, ще носите ли негова снимка на аватара си, т.е. ще имате ли уважение към него, ще съжелявате ли за нещо?

Името "rurk" играе роля само на пример. На негово место може да бъде поставено всяко едно име, всяка една личност, към която не сте се отнасяли добре (имайки "добре"-то, като нещо относително в индивидуалните разбирания).

Защо не приложим уважение към живите, когато им е времето, ами се налага да гоним такова, след като вече нямаме същата възможност?

Персонални въпроси:

Силве, с какво те обидих, след като спря да участва във форума на "Портала"? Би ли посочила конкретно?

Нео, друже, теб с какво те обидих, приятелю, с какво те нараних? Би ли посочил конкретно?

Осаналите няма да споменавам. Навярно ще съумеят да се открият?

Отговорите може и на лични съобщения, може и тук. За мен няма значение.

Молба към модераторския екип:

Моля тази тема да остане без вашата намеса поне на първо време!

Rurk,Приятелю! С нищо не си ме обидил.С нищо не си ме наранил.Аз и сега имам уважение към теб.Ако ми пратиш твоя снимка веднага ще си я сложа за аватар и ще я държа докато желаеш това.Стефан го уважавах ,но това че уважавам един човек не значи ,че трябва да съм на същото мнение като него.Макар че всъщност мнението е без значение.Защото всяко мнение е половината от истината.Другата половина е противоположното му мнение.Така че аз просто допълвам картинката,но за незнаещите изглежда че се заяждам.Даже Агни ме обяви за енергиен вампир.... :)

Ама имам и аз няколко въпроса:

Пращал ли си някой да се разхожда по покрива ми,защото точно това ме събуди .Ако не си ти ,как мислиш кой може да го направи.Стъпките бяха досущ като на човек.Можеш да се сетиш ,че физически невъзможно това да е реално,значи съм сънувал или съм имал халюцинации.Друго обяснение?

А хлебарката която почна да се разхожда по крака ми си бе абсолютно реална.Даже се наложи да светна лампата за да се убедя във върховната и наглост.Въпросът е колко лоша карма си навлякох с убийството и?Или тоя закон не важи за хлебарките?

Да съм ти казвала, че имаш проблем?!? Нали аз имам проблеми и ти сега ще ми помогнеш да се справя с тях. Нали всички при тебе идват!?! Ти си учител, лечител, маг и въобще всичко свързано с нулата.

Не си ми казвала директно!

Да, при Мене, но не при мене!

Не съм нула, поне в мемента е така, а за другите цифри няма да разяснявам на този етап, как и защо.

И понеже не говоря никога празни приказки/не казвам че не се забавлявам/ в знак на дълбокото и искрено уважение към теб си позволих да си сложа аватара ти....Е нещо съм объркал явно и при мен изглежда малко разширен,но явно съм криво огледало.

Rurk,Приятелю! С нищо не си ме обидил.С нищо не си ме наранил.Аз и сега имам уважение към теб.Ако ми пратиш твоя снимка веднага ще си я сложа за аватар и ще я държа докато желаеш това.Стефан го уважавах ,но това че уважавам един човек не значи ,че трябва да съм на същото мнение като него.Макар че всъщност мнението е без значение.Защото всяко мнение е половината от истината.Другата половина е противоположното му мнение.Така че аз просто допълвам картинката,но за незнаещите изглежда че се заяждам.Даже Агни ме обяви за енергиен вампир.... :)

Ама имам и аз няколко въпроса:

Пращал ли си някой да се разхожда по покрива ми,защото точно това ме събуди .Ако не си ти ,как мислиш кой може да го направи.Стъпките бяха досущ като на човек.Можеш да се сетиш ,че физически невъзможно това да е реално,значи съм сънувал или съм имал халюцинации.Друго обяснение?

А хлебарката която почна да се разхожда по крака ми си бе абсолютно реална.Даже се наложи да светна лампата за да се убедя във върховната и наглост.Въпросът е колко лоша карма си навлякох с убийството и?Или тоя закон не важи за хлебарките?

Здравей и на теб!

Забравяш нещо много важно - "по плодовете ще ги познаете" и ако всеки разгледа мненията на даден потребител би установил въпросните плодове.

За покривът и за хлебарката важи онтово въпросният принцип на огледалото.

Наистина много хора съм "разглеждал" по един или по друг начин, но с теб не съм го правил. Ти имаш дотатъчно мнения във форума, а също много красноречиви могат на бъдат емотиконите. Не ми е било необходимо да се навъртам по-близо, за да разглеждам, което все още не е подсъдимо и стига да нямаш нещо за криене, то не би могло да събуди раздразнение.

Поздрави! :-)

Редактирано 15 септември 200817 г. от rurk (преглед на промените)

То не е трудно да го чуеш т.е. да се досетиш. Не се изискват кой знае какви магически способности за това. Малиии не му пращай данните си...

Ааааааа за хлебарките няма да се разберем. Там ще си плащаш и то яко с няколко бирички поне

Е то и противоречия не съществуват...

Е N e o как та не беше срам сега да разваляш така хубавата мистерия на темата ахахаааааааааааааа

Съжалявам,ама така или иначе вече се събудих и не успях да се сдържа да не се включа!Съжалявам още веднъж,Алморот!Съжалявам,Рурк!Обещавам повече да не се меся!

Поздрави!

Редактирано 15 септември 200817 г. от N e o (преглед на промените)

Здравей и на теб!

Забравяш нещо много важно - "по плодовете ще ги познаете" и ако всеки разгледа мненията на даден потребител би установил въпросните плодове.

За покривът и за хлебарката важи онтово въпросният принцип на огледалото.

Наистина много хора съм "разглеждал" по един или по друг начин, но с теб не съм го правил. Ти имаш дотатъчно мнения във форума, а също много красноречиви могат на бъдат емотиконите. Не ми е било необходимо да се навъртам по-близо, за да разглеждам, което все още не е подсъдимо и стига да нямаш нещо за криене, то не би могло да събуди раздразнение.

Поздрави! :-)

Е ,аз имам даже повече мнения отколкото изглежда на пръв поглед.Ето нещо което може да се провери лесно.Колко ника

мислиш имам в тоя форум?Двата последни,са ясни.Можеш по мненията на човек в някой форум да си създадеш пълна представа за него?Поздравления,приятелю !

Редактирано 15 септември 200817 г. от N e o (преглед на промените)

Ааааааааааа не. Стой тук без теб не мога. Ти си по-голям маг от мен.

Явно не трябваше да се обаждам.Съжалявам! Лека нощ и приятни сънища! :)

Добре е след купон човек да разчисти след себе си. Аз го направих защото обичам да ми е чистичко. Бих искала да кажа, че най-хубавото и стойностно нещо за вечерта беше поста на Shiniasu. Поне според мен е така. Поздрави!

Редактирано 16 септември 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Добре е след купон човек да разчисти след себе си. Аз го направих защото обичам да ми е чистичко. Бих искала да кажа, че най-хубавото и стойностно нещо за вечерта беше поста на Shiniasu. Поне според мен е така. Поздрави!

Не биваше да го правиш.Така се губи нишката на разговора.Ето този пост за мен е много стойностен:

Ето сама виждаж, че не е трудно да си каже човек мъката.

Благодаря за отговора. Знаех го, но исках ти да си го кажеш, за да може поне отчасти това да ти донесе освобождение.

Така е, точно така си е - "до болка искрен". Наистина боли!

Не е нужно и не е задължително да се държиш някак си с някой и да получаваш абсолютно същото в замяна. Света ни не е справедлив, поне на този етап е така.

Да, бил съм с теб "до болка искрен". Така е.

Не всеки може да си го позволи, защото се трупа карма (дългове) върху искрения, която той на свой ред е нужно да чисти. Изисква голяма доза смелост да се направи това - да приложиш болезнена искреност, да рискуваш появата на омраза, на раздразнение от срещуположната страна, но ако това върши работа, ако това, въпреки болката на приемника на искреността и въпреки личностните кармични усложнения у искерния до болка, ако това прави възможно рязкотото вадене от застоя, т.е. забързването на движението по Пътя, тогава защо не?

Искрения ще си получи заслуженото от съдбата със сигурност.

Обекта на неговата искреност също ще си получи заслуженото, ако прояви омраза, раздразнение, емоция.

Тоест и при двамата движението се засилва - съдбата ги шамаросва, според заслугите, идва страданието, което пък служи като предпоставка за разширяването.

:-)

Изисква смелост да си искрен! Ето ти сега стана искрена, а аз толкова време се опитвах да го извадя това нещо наяве, да си го кажеш.

С теб бях безпощадно искрен, това е истината.

Това е истината за мнозина, така са ме усетили мнозина и мнозина са ме отхвърлили, обърнали са се, тръгнали са си.

Всъщност къде са отишли? Потърсили са спасение от тази гадна искреност.

Много пъти Силвето и не само тя ми пише да я оставя, да не я закачам, да не и се пречкам.

Любовта, твърдя, че има и сурово лице, но там има опасност, тя да се превърне в обич в самозабравяне. Ходи се върху тънък лед. Опасно е.

Кой би рискувал себе си, заради Себе Си? Само този, който се е прежалил.

Ники е една форма, една проява, която като земна част ще отиде в земята, ще изчезне, ще се разгради, разпадне, Смъртта ще я победи, все някога това ще стане. Ники не е нищо повече от едно нищо, обвързано с време и пространство.

За другото, което е зад всяка личност, което е нужно да бъде преоткрито, няма да коментирам.

Всеки сам може да прецени за себе си, кой от кая част на себе си се ръководи.

Защо хората да могат да обиждат, да лепят етикети, да убиват, да вършат насилие, а да не могат да са до болка искрени?

Бъди здрава и пожелавам ти успех!

Това съобщение е било редактирано от rurk на Вчера в 23:45ч.

И за да не се бъркат нещата пак си сменям аватара.

Рурк,приятелю!Извинявай ако съм те засегнал с нещо.

Редактирано 16 септември 200817 г. от N e o (преглед на промените)

Eхххх колко е хубаво да си искрен нали? Безпощадно искрен (но преди всичко към себе си) . Ще приема съвета обещавам най-официално. Ето научих много нещо и се радвам А за нишката не се притеснявай кой каквото чул, чул.

п.п. Между другото когато си искрен безпощадно към себе си тогава вече и много не си позволяваш да съдиш директно хората защото кой си ти за Бога че да го правиш!?! Поне така си мислех до сега, но от сега...

Редактирано 16 септември 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Eхххх колко е хубаво да си искрен нали? Безпощадно искрен (но преди всичко към себе си) . Ще приема съвета обещавам най-официално. Ето научих много нещо и се радвам А за нишката не се притеснявай кой каквото чул, чул.

п.п. Между другото когато си искрен безпощадно към себе си тогава вече и много не си позволяваш да съдиш директно хората защото кой си ти за Бога че да го правиш!?! Поне така си мислех до сега, но от сега...

Не те съветвам нищо.Твоите постове бяха също много точни,съжалявам че ги изтри.

Но тъй като се огледам май стоим на улица"Варлаам" А тя май не водеше към Храма.

моля-http://www.youtube.com/watch?v=XbNlzU2atDc...

Редактирано 16 септември 200817 г. от N e o (преглед на промените)

Аз съм извън храма в оркестъра съм вече т.е. в джаза я мини един форум по-нагоре

:-)

Иоан е архетип на съзнанието и той, като такъв може да отстъпи на по-нисш или на по-висш - според посоката на мърдането. Всеки сам може да прецени за себе си до колко е "мръднал". :-)))

За другото... София е малка. Ще се видим, ще сравним себеусещанията си. "Пилците се броят на есен."

Приятелю Ники (rurk)!

Може би ме помниш, аз съм О.З. форумец от Портала, но вече и от този. Бях решил да не пиша по-дълго, но твоите изяви ме разколебаха. Понеже те четях с интерес, а се обезпокоих от твоето духовно пребъдване, се включвам в матрицата.

Никсън брадър, съществуват два природни порядъка - нашият, на който сме поданици и друг към, който виждам имаш и ти стремления. Моето мнение, но и на други, които общуват с теб в кибер пространството е, че ние (ти) сме 99% продукт на този земен авариен свят, поради, което със средствата на същият, не може да се премине в другият по-висш Дом. Много съм размишлявал, защо на търсещите тази истина им се изплъзва, предполагам, че е липса на опитности. Интересно, е че и УРА, източният кришна-просветител, бих го определил и като българският Кришнамурти ти намекваше, но на друг език, за нашата отделеност и невъзможност за косвено преминаване в по-висшите сфери. Общопознатите духовни занимания не помагат, а заземяват единствено останалат Божествена искра, към този самоизолирал се триизмерен продукт.

Друже по форумско перо, най-вероятно няма да ме разбереш, понеже за този проблем се е писало доста в Портала, макар, че гласовете ни там обяснимо позаглъхнаха. Аз нямам намерение дълго да хортувам в матрицата, но ще добавя относително последно, че има лек, а понеже ще пусна това изявление в темата за исихията, този балсам не е и тя. Ще бъда кратък rurk, чадо - с две думи - късане на вътрешните връзки и обвързаности със света включае и общоизвестните духовни гимнастики и технологии.

П.П. Често ходя близо до Царичина. Там няма нищо ново.

Ники, всичко разбирам, сладур. Но защо си мислиш, че с нещо изобщо си ме обидил, напротив - мога само да се лаская от факта, че съм обект на нечие внимание, ала истината е, че не съм от тези. И защо си мислиш, също, че заради някого изобщо мога да спра някъде да пиша. А истината е, че аз си пиша в Портала, въпреки порталците...

Кой тук спомена, че е в джаза? )))

Официално обръщение към rurk!

Огледалце, огледалце я кажи нали аз съм най-хубавата на света???

А бре що ми казваш, че съм грозна бре поразнико

А бре аз съм жена бе ндей така с таз зловеща истинност не така грубо деее еееее.

Те жените обичат да ги куторкаш . Де бре не плаши се, не сърди се деее. Ля(ела) си ля (ела) . Пък и аз обичам огледалца във формата на нулички защото така изглеждам по-тъничка

Поздрави!

Трите врати на мъдростта

Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.

- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияешш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – полислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил тоъ тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

- Добре – казал старият мъдрец.

- Да – продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатиа път.

Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

- Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота. Завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.

от тук:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry73019

- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияешш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

~~~

- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

~~~

- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

~~~

- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

- Добре – казал старият мъдрец.

- Да – продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатиа път.

~~~

Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

~~~

Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

~~~

- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

~~~

Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят…

~~~

Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

~~~

- Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

~~~

Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота. Завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.

~~~

Мъдростта благоухае.

~~~

+

+

Редактирано 17 септември 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Аз съм отскоро и не съм следила целия разговор,

но съм на мнение като rurkи други,

че исихазма дава техника за самовглъбяване навътре в себе си, в своето вътрешно "аз",

то е вид медитация, подобно на други религии и учения.

Затова не бива да се отричат и противопоставят религиите и различните пътища за Себепознанието и познанието на Бог (което в крайна сметка се оказва едно и също!)

И друго забелязах: при исихастите се изговарят думи, като кратка молитва, придружена с особено дишане,

подобно на йога и други методи, при които чрез наблюдение на дишането и концентрация на ума се постига пълно изчезване на идеята за "отделен аз, личност" и сливане с Бог - Цялото.

Приликата с адвайта е:

това самовглъбяване в себе си до пълно себеотричане и изчезване на егото

прилича на метода на адвайта Учителите като Нисаргадатта Махарадж и Рамана Махарши - медитация върху "аз съм" - усещането за себето, без каквото и да е друго като его-личност /Нисаргадатта Махарадж/

и навлизане навътре, медитация в Сърцето /това е "техниката" на Рамана Махарши/ които всъщност са едно и също.

...друг път повече...

Аз съм отскоро и не съм следила целия разговор,

но съм на мнение като rurkи други,

че исихазма дава техника за самовглъбяване навътре в себе си, в своето вътрешно "аз",

то е вид медитация, подобно на други религии и учения.

Затова не бива да се отричат и противопоставят религиите и различните пътища за Себепознанието и познанието на Бог (което в крайна сметка се оказва едно и също!)

И друго забелязах: при исихастите се изговарят думи, като кратка молитва, придружена с особено дишане,

подобно на йога и други методи, при които чрез наблюдение на дишането и концентрация на ума се постига пълно изчезване на идеята за "отделен аз, личност" и сливане с Бог - Цялото.

Приликата с адвайта е:

това самовглъбяване в себе си до пълно себеотричане и изчезване на егото

прилича на метода на адвайта Учителите като Нисаргадатта Махарадж и Рамана Махарши - медитация върху "аз съм" - усещането за себето, без каквото и да е друго като его-личност /Нисаргадатта Махарадж/

и навлизане навътре, медитация в Сърцето /това е "техниката" на Рамана Махарши/ които всъщност са едно и също.

...друг път повече...

Питай Лорд Чайтанйа, прабху, Той знае! "Самоспасение" не се препоръчва ..

Рурк се занимава още с кундалини-шакти, .....неща, в предните отделения...