Дж. Роулинг винаги ще остане в сърцето ми с поредицата Хари Потър 

Йожен Сю

Моите са Агата Кристи, Сидни Шелдън и няколко съвременни американски авторки ,които пишат увлекателно-не сладникави любовни романи като Сандра Браун,а книги с любов, но и крими нишка, действието се развива многопланово, на няколко континента, има интрига...Една такава авторка е Елизабет Адлър. Ако се интересувате ще препоръчам две нейни наистина интересни книги 

Cassern Sebastian Goto - написал е няколко новели по Warhammer 40000 вселената.

 Елиф Шафак

Йордан Йовков

Агата Кристи.

Стивън Кинг, Ремарк, Буковски, има и други, но тези имена изникват първи.

ЕДИН е най-велият-Емил Зола,успя да ме разплаче и да ме скъса от смях,само в една книга,чел съм почти всичко негово!!!

Добавям и Марсел Пруст, който намерих около 2009-2010 с романите от "По следите на изгубеното време". Все още сравнявам всяка следваща прочетена книга с романите на Пруст. Единственият, който е сериозен претендент да го измести е австриецът Томас Бернхард, въпреки че двамата са изключително различни.

 

Поразена съм от Иън М. Банкс (Iain Banks). Жалко, че творчеството му е сравнително скромно сравнено с потенциала му, а най-жалкото е, че на български са преведени само две негови книги. Също и по веднъж издадени. Излиза, че си е чист късмет да си купи човек негова книга на български; по-вероятно е да спечелите от лотарията магарешки самар. Обаче ако все пак човек някак се добре до негова книга и успее да я прочете добива едни такива крайни впечатления. Струва ми се честно, както съм почнала да се излагам тъдява, да спомена и въпросните две книги, които без никакво съмнение изпратиха Бенкс в началото личната ми класация. За него до момента съм срещала само крайни мнения от читатели, хората или са силно разочаровани, или във възторг. Между нас казано случвало ми се е да изпитвам едновременно тези крайни чувства - точно с приключването на "Фабрика за буболечки" (The Wasp Factory). Обикновено препрочитам много пъти любимите си книги, но с "Фабрика"-та ударих на камък и все още не смея да я отворя втори път. Не съм от онези превъзнасящи се читатели, които лесно емоционират на книги, но тази книга ми разказа играта. Не защото в книгата има силно емоционални моменти, а защото е написана по много шантав начин. Някак бавно и неусетно пропълзяват някакви не-твои-идеи из нервната ти система и в някакъв момент започваш да се усещаш като упоен, а на по-късен етап вече си убеден, че имаш спешна нужда от среща с психиатър. Буквално казано, след прочита ми на "Фабрика"-та се лекувах емоционално от тази ... хмм... намеса. Оттогава си направих извод, че трябва да внимавам какво чета. Преди това истински си вярвах, че съм "бетон".

Втората му книга, която е преведена на български, се казва "Играчът на играчите" (The Player of Games) и е част от една супер интересна поредица, пред която сагата "Песен за огън и лед" изглежда като торен бръмбар тикащ несмлян черен пипер. Тази книга я препоръчвам горещо на всички истински (или неистински) любители на фантастиката. Това е книга, която запретва ръкави и те потапя в себе си, докато ти образува онова отдавна забравено детско любопитство, държащо вниманието ти до късно през нощта. И така до последната си точка.

За Иън Банкс, като писател, мнението ми е, че е нечовек. Респектирал ме е до такава степен, че едва ли някой някога ще може да ме раз-респектира.

Много силно впечатление ми направи също и Робърт Шекли. Смятам, че разказите му са точно като кутия с различни шоколадови бонбони. Именно Шекли стои на третото място в моята класация.

На второ място се срина с грохот доскорошният ми фаворит Удхаус. Същият Пелам Гренвил, от чиито книги съм се смяла по малките часове с истеричен смях. Смятам, че Удхаус не е просто автор, той е автентично хомеопатично лекарство за всякакви болежки и кахъри, също и учител, а понякога и събеседник.

Винаги, когато ме питат "Кой ти е любимият автор?", отговорът изскача на момента - Селинджър. Чела съм единствено "Спасителят в ръжта", а след всяко препрочитане имам усещането, че се потапям в съвсем различен свят, героите придобиват коренно противоположно значение, сякаш сюжета е пренаписан. Селинджър е гений, а книгата - четиво, което е оставило без дъх хора от всякакво поколение. Почитателка съм на поезия, но най-вече българската. Евтим Евтимов и Дамян Дамянов - велики образи! Също така, няма как да подмина и Стивън Кинг - обожавам "Зеленият път" и "Изкуплението Шоушенк".

Редактирано 9 февруари 20179 г. от Любослава (преглед на промените)

Клифърд Саймък. Има много добри романи, но най-любими са ми "Резерватът на таласъмите" и "Всичко живо е трева".

Силвия Браун

Джон Стайнбек,Джеймс Клавел,Маргарет Мичъл,Ъруин Шоу,Колийн Маккълоу,Тадеуш Доленга-Мостович.

Труман Капоти - от големите брилянти в короната на световната литература, Някои биха казали, че няма достатъчно епично творчество, не достатъчно дълги романи и т. н.

На такива хора с чиста съвест бих казала Селяни

И не "Хладнокръвно", въпреки,че безспорно е невероятен и новаторски и освен това е и драмата на живота му  след него не написва нищо, вероятно от угризения, но "Арфата на тревите" е ужасно хубав  и сборниците от разкази

Никога не съм чела автор, който да е забавен, честен, арогантен и с безупречен вкус,както Труман Капоти

 

 

 

 

Редактирано 15 април 20179 г. от vivilon
допълване (преглед на промените)