Мисля, че преядох с кестени. Ще се пръсна

Мисля, че преядох с кестени. Ще се пръсна

И ти ли ма, како, нИзнаеш за кестените ?

Мисля утре да взема да ви просветля !

Баси, ко е хубаво това месо

Мисля си колко много обичам вторник вечер

не бой се и аз съм така

Успокои ме, споделената мъка е половин мъка

И ти ли ма, како, нИзнаеш за кестените ?

Мисля утре да взема да ви просветля !

такову ни хапвам, и срещу многу пари

Мисля си колко много обичам вторник вечер

Сега се замислих, защо пък толкова я обичаш тая вторник вечер ?

Взех да си мисля, че казах на някои хора да ми се обадят днес, а резултат-никакъв.

Взех да си мисля, че казах на някои хора да ми се обадят днес, а резултат-никакъв.

Ами ти им се обади, какъв е проблема

Ами ти им се обади, какъв е проблема

Тц..нахален ставам. И без това всеки ден пращам някой друг смс за тормоз Па и не аз имам безплатни минути..а и, като съм казал да ми звъннат, да звъня аз..тц..не ми се връзва

Мисля си за двете крайности хора във форума - едните влюбени, летящи и безгрижни, а другите нервни, скапани и намръщени.

такову ни хапвам, и срещу многу пари

губиш! Адски вкусно е! Без майтап!

Мисля си за мечтите,който се сбъдват,точно когато не мислим за тях.

Мисля си за двете крайности хора във форума - едните влюбени, летящи и безгрижни, а другите нервни, скапани и намръщени.

Ти от кои си?

губиш! Адски вкусно е! Без майтап!

Мисля си, чи и с винце, вървят страхотно

Мисля си за двете крайности хора във форума - едните влюбени, летящи и безгрижни, а другите нервни, скапани и намръщени.

А някои - от всичко по малко

Мисля си за мечтите,който се сбъдват,точно когато не мислим за тях.

Мисля си и колко драматургично правилен е житейския ни път. макар понякога да не ни се струва така

А някои - от всичко по малко

Е то има всякакви, ама аз си мислех за онези крайности.

И преобладават.

Поне според мен.

Мисля си, чи и с винце, вървят страхотно

а да си ги купиш от уличен продавач из уличките на Монмартр........... ммммммммммм........... невероятно е

Мисля си, чи и с винце, вървят страхотно

Я да влизате у пътя , друго си е една сочна пържола

а да си ги купиш от уличен продавач из уличките на Монмартр........... ммммммммммм........... невероятно е

Ееее, аз не съм ходила там

Я да влизате у пътя , друго си е една сочна пържола

Мисля, тебе трябва да вкараме в правия път

Мисля, тебе трябва да вкараме в правия път

Аз този път - правия, го избягвам от много малък

Ееее, аз не съм ходила там

Мисля, тебе трябва да вкараме в правия път

айде, штъ зема следващия път

Мисля си и колко драматургично правилен е житейския ни път. макар понякога да не ни се струва така

Снощи ме прати да чакам в края на тунела.И си мислех,че дори и да го извървя,това което искам едва ли ще ме чака там.

Сега,ми казваш да се усмихна и да вървя,там за където толкова време си мечтаех да отида.

Това което искам,едва ли ще ме чака. Май все пак ще стягам куфара и пак,и пак на път.

Мисля си за мечтите,който се сбъдват,точно когато не мислим за тях.

Снощи ме прати да чакам в края на тунела.И си мислех,че дори и да го извървя,това което искам едва ли ще ме чака там.

Сега,ми казваш да се усмихна и да вървя,там за където толкова време си мечтаех да отида.

Това което искам,едва ли ще ме чака. Май все пак ще стягам куфара и пак,и пак на път.

какво....

Снощи ме прати да чакам в края на тунела.И си мислех,че дори и да го извървя,това което искам едва ли ще ме чака там.

Сега,ми казваш да се усмихна и да вървя,там за където толкова време си мечтаех да отида.

Това което искам,едва ли ще ме чака. Май все пак ще стягам куфара и пак,и пак на път.

Ако го искаш достатъчно силно, просто ще провериш дали те чака.

Ако не го искаш достатъчно и си задаваш въпроса от липсата му или от присъствието му там ще бъдеш по-доволна, значи просто се остави да се насладиш на тръпката, докато отиваш нататък.

Понякога само тя стига.

Да не кажа често...

Виждаш ли...

Това, което казах по-горе относно драматургията житейска...

Понякога най-тежкия момент е, когато осъзнаем, че не сме готови да изживеем мечтата си. И се запитваме аджеба защо не се чувстваме хепи при положение, че толкова много години сме вървяли към нея.

А никой не вижда раните от мазолите по краката ни, докато сме вървяли...вървяли...вървяли...