Маля, не обиждайте хората ( че са глупави и не могат да направят обективна преценка) и не говорете от тяхно име. Всеки може да направи (и прави) оценка на ума на другия. Кесията тук не играе никаква рола.

Нямам за цел да обиждам никого.

....................................................................................

Истината е, че човек гради своето самочувствие на базата на отношението на другите към него. Но просто в днешно време се цени повече кесията от интелекта. В пост #14 неслучайно съм дал един пример за това как един способен човек при липса на финансови възможности няма да може да постигне нещата, за които би имал интелектуални възможности. Но да добавя към това, че един посредствен откъм интелект човек, ако има нужните средства, може да се изучи и да има доста по-бляскаво бъдеще. И какво става всъщност? Този, който трябва да се чувства малоценен, си разменя мястото с този, който не трябва да се чувства такъв.

Живеем в общество, в което се ценят единствено парите (без значение как са придобити), и е съвсем естествено хората, които имат много пари да имат и високо самочувствие. Тези, които имат пари си купуват с тях и власт. Другата категория хора с неоправдано високо самочувствие са тези, които имат роднински и приятелски връзки с първите. Ако нямаш пари или връзки си обречен да те тъпчат разни парвенюта, независимо от качествата които притежаваш.

Я си кажете сега : вие имате ли много пари или сте с ниско самочувствие и ви тъпчат парвенюта ?

Редактирано 18 октомври 201114 г. от Ken (преглед на промените)

Я си кажете сега : вие имате ли много пари или сте с ниско смочувствие и ви тъпчат парвенюта ?

Аз нямам много пари, но не ме тъпчат разни парвенюта, тъй като не ми се налага да общувам с такива.

Но ако човек няма средства да задоволи и елементарните си потребности ще предпочете да го тъпчат, пред това да умира бавно.

Какво самочувствие може да има човек, който е поставен на ръба физическото си оцеляване?!

В слабостта на хората, чийто живот става все по-труден е силата на парвенютата, която те не пропускат да демонстрират по различни начини, но никога не пропускат да унизят достойнството на по-достойните от тях.

п.п. Моето самочувствие от години се опитват да го тъпчат роднини, но в резултат на действията си още повече подчертават "интелекта" си, създавайки си нови и нови комплекси.

Редактирано 18 октомври 201114 г. от Мойра (преглед на промените)

Аз нямам много пари, но не ме тъпчат разни парвенюта, тъй като не ми се налага да общувам с такива.

Но ако човек няма средства да задоволи и елементарните си потребности ще предпочете да го тъпчат, пред това да умира бавно.

Какво самочувствие може да има човек, който е поставен на ръба физическото си оцеляване?!

В слабостта на хората, чийто живот става все по-труден е силата на парвенютата, която те не пропускат да демонстрират по различни начини, но никога не пропускат да унизят достойнството на по-достойните от тях.

п.п. Моето самочувствие от години се опитват да го тъпчат роднини, но в резултат на действията си още повече подчертават "интелекта" си, създавайки си нови и нови комплекси.

Значи в крайна сметка, на нищо не си обречен, ако си имал нещастието да нямаш много пари.

Парвенюта могат да те тъпчат, само ако се налага да общуваш с тях. А какво би било, ако ти се беше наложило да го правиш ?

От друга страна, колко си богат, едва ли има някакво значение, когато си на ръба на физическото оцеляване.

Значи в крайна сметка, на нищо не си обречен, ако си имал нещастието да нямаш много пари.

Парвенюта могат да те тъпчат, само ако се налага да общуваш с тях. А какво би било, ако ти се беше наложило да го правиш ?

От друга страна, колко си богат, едва ли има някакво значение, когато си на ръба на физическото оцеляване.

Под това "да си на ръба на физическото оцеляване" разбирам да нямаш средства за храна, лекарства, топлина и др. неща от първа необходимост, без които оцеляването ти в чисто физически план е крайно затруднено.

Много хора по тази причина работят каквото им попадне и в повечето случаи търпят издевателствата на тези, които им подхвърлят мизерни заплати, неотговарящи на вложения труд.

Но ако човек е "на ръба" търпи всичко.

И аз бих търпяла.

А за това, че колкото и пари да имаш здраве не можеш да си купиш си прав.

Я си кажете сега : вие имате ли много пари или сте с ниско смочувствие и ви тъпчат парвенюта ?

Нито едното от двете.

Но проблемът е, че има парвенюта.

Нито едното от двете.

Но проблемът е, че има парвенюта.

Проблемът е, че им обръщаш прекалено голямо внимание.

Проблемът е, че им обръщаш прекалено голямо внимание.

Проблемът не се свежда до това колко внимание им обръщам, а до това, че ги има. Аз мога да не им обръщам внимание колкото си искам, но хората около мен да се впечатляват от тях. И тук нещата опират вече до нещо друго - когато човек се възмущава с право от някои неща, другите обичат да го определят като избиване на комплекси. Когато един образован човек се възмущава от простотията, той е в правото си да го направи, а не да се говори, че избивал комплекси, защото простакът има повече пари.

Редактирано 18 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Проблемът не се свежда до това колко внимание им обръщам, а до това, че ги има. Аз мога да не им обръщам внимание колкото си искам, но хората около мен да се впечатляват от тях. И тук нещата опират вече до нещо друго - че когато човек се възмущава с право от някои неща, другите обичат го определят като избиване на комплекси. Когато един образован човек се възмущава от простотията, той е в правото си да го направи, а не да се говори, че избивал комплекси, защото простакът има повече пари.

Излиза, че не парвенютата са ти проблема, а другите хора, понеже те определят възмущението като избиване на комплекси.

Излиза, че не парвенютата са ти проблема, а другите хора, понеже те определят възмущението като избиване на комплекси.

Говоря по принцип.

Простият човек с много пари обича да гледа на тези, които не умират от радост, когато видят неговата особа, че просто "избиват комплекси", защото не печелят колкото него. Просто за толкова му стига акълът.

Не мисля, че който и да е човек, може да определя от какво да се впечатляват останалите хора.

Не мисля, че който и да е човек, може да определя от какво да се впечатляват останалите хора.

И аз мисля като теб, но се намират доста хора, които мислят обратното.

Нямам за цел да обиждам никого.

....................................................................................

Истината е, че човек гради своето самочувствие на базата на отношението на другите към него. Но просто в днешно време се цени повече кесията от интелекта. В пост #14 неслучайно съм дал един пример за това как един способен човек при липса на финансови възможности няма да може да постигне нещата, за които би имал интелектуални възможности. Но да добавя към това, че един посредствен откъм интелект човек, ако има нужните средства, може да се изучи и да има доста по-бляскаво бъдеще. И какво става всъщност? Този, който трябва да се чувства малоценен, си разменя мястото с този, който не трябва да се чувства такъв.

Казвате ни, че човекът с интелектуални възможности, защото не е имал нужните средства да се изучи достатъчно, в резултат на което няма високи успехи и има ниско самочувствие. Така е.

НО той има ниско самочувствие не, защото нама достатъчно пари, а защото не е успял въпреки липсата на средства да получи добро образование и, защото няма добро образование и, защото няма добри успехи. Вие в случая обяснявате ЗАШО човек с възможности,понякога, може и да не получи добро образование и да има успехи - поради липса на средства. Да, в това сте прав.

Редактирано 18 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

НО той има ниско самочувствие не, защото нама достатъчно пари, а защото не е успял въпреки липсата на средства да получи добро образование и, защото няма добро образование и, защото няма добри успехи.

Той пак може да има самочувствие, че е умен - това е даденост и или го имаш, или го нямаш.

Но проблемът е друг - как ще го възприемат другите, а тук вече опираме до определени социални фактори. Лошото е, че ако той изпитва недоволство, че не се оценяват способностите му, другите могат да гледат на това като на "комплексарщина". Използвам тази примерна ситуация, за да покажа социалните условности, в които живеем.

Зравейте, чета ви как си разсъждавате. От доста време се въртите някъде из "адът, това са другите" и май се отклонихте от основната. Щом става въпрос за комплекс, значи в този случай имаме трайно неадекватна на ситуациите самооценка. Струва ми се, че комплексът за малоценност има същата причина като мегаломанията - и тя е егоцентризъм. Понякога болезнен. А от външните причини да не забравяме отровата на възпитанието в състезателен дух. Така са ни дресирали, било умни, прости, образовани или невежи, че не го изпускаме и на смъртния си одър. Кошмар.

Струва ми се, че комплексът за малоценност има същата причина като мегаломанията - и тя е егоцентризъм. Понякога болезнен.

Не винаги - неслучайно съм написал някои неща в пост #14. Това човек да е егоцентричен, не пречи да е прав в определени ситуации. Лошото е, ако започне да се измъчва за някои неща от заобикалящата го действителност, които му влияят по някакъв начин.

Зравейте, чета ви как си разсъждавате.

От доста време се въртите някъде из "адът, това са другите" и май се отклонихте от основната.

Щом става въпрос за комплекс, значи в този случай имаме трайно неадекватна на ситуациите самооценка. Струва ми се, че комплексът за малоценност има същата причина като мегаломанията - и тя е егоцентризъм. Понякога болезнен.

А от външните причини да не забравяме отровата на възпитанието в състезателен дух. Така са ни дресирали, било умни, прости, образовани или невежи, че не го изпускаме и на смъртния си одър. Кошмар.

Ако под егоцентризъм по отнощение на комплекса за малоценност имате предвид претенции, напълно съм съгласна с вас.Егоцентризмът се проявяват в претенциите, които имат пряко отношение към самооценката и оттук за появат на комплекса за малоценност и на мегаломанията.

Никой не може да ни дресира. Човекът не е животно. Той не може да се командва. Може да му се влия в една или друга степен. Може човек, на когото се влияе да се потдаде на влинието малко или много, а може и да устоява себе си и да опита да не се потдава на влияния отвън, като им се противоапоставя.

Той пак може да има самочувствие, че е умен - това е даденост и или го имаш, или го нямаш.

Но проблемът е друг - как ще го възприемат другите, а тук вече опираме до определени социални фактори. Лошото е, че ако той изпитва недоволство, че не се оценяват способностите му, другите могат да гледат на това като на "комплексарщина". Използвам тази примерна ситуация, за да покажа социалните условности, в които живеем.

Да, самооценката се влияе от това как те възприемат другите. Само, че "социални фактори" , както вие се изразявате винаги е имало и ще има, а също и "социални условности", както казвате, в които живееем.

Ако той изпитва недоволство от това, че не се оценяват способностите му и другите гледат на това, като на комплексарщина, трябва да реши кое от двете иска и има сили да постигне: или увеличаване на успехите си, ( как се постига това е друга тема) , или намаляване на претенциите си (спрямо себе си). А може да избере и

(ако може да го осъществи - добре) трето - да смени социалната си среда, т.е. да намери хора, които го харесват и ценят такъв , какъвто е или хора, които могат да го оценят, като видят той всъщност какъв е.

Редактирано 18 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Да се извиня първо, че не чета внимателно постовете - в #13 gothicrock е казал за егоцентризма и вече е говорено за това.

Всички сме егоцентрици в границите на социалното поведение, аз имах предвид крайностите, които могат да направят някого асоциален. А в тези граници винаги си има някакво нормално люшкане и манио-депресивно вълнение. И е нормален, дори задължителен за мислещ и чувствителен човек въпросът - това общество, в което се оглеждам и което се оглежда в съзнанието ми, наред ли е?

Тогава вече не говорим за някакво лично, а за обществено зло. Този разговор се води постоянно на най-различни нива и с най-различни думи. Нали с подобен разговор започва "Държавата" и реки от мастило са се излели оттогава, пък все сме в тия. Това вече си е тежка задача, да откриеш произхода на частното и обществено зло, или на липсата на справедливост, тъй като натам отиват винаги нещата - защо на Таймс Скуеър и в Чикаго отново четат Маркс?

Помислих, пък реших да послушам Платон: държавният строй произлиза от личния душевен строй. Така обществените болести няма откъде другаде да се вземат, освен от болестите на отделните единици. Съществува някакъв порочен кръг в тази зависимост и човек може да излезе от него първо индивидуално. Ако егоизмът води до провал единицата, не е ли същият бацил виновен и за общественото зло? Само трябва да поразширим погледа и да наблюдаваме вече груповия егоизъм - семейства, класи, нации и т. н.

Само по себе си зло не съществува - злото е отсъствие или излишък на добро. Сократ така разсъждава, че няма на свата такъв идиот, който де е в ума си и да се стреми към нещо, което не смята за добро. И го иска в големи количества, и само за себе си и клана си или каквото там. Спирането на потока на благото е като запушване в тялото - някъде има излишък, другаде - липса. Където е разкошът, там е и мизерията. Мегаломанията в обществото върви с насаждане на комплекс за малоценност, това се извършва от образовани хора, които това работят - индиректно и чрез внушения да поддържат мита, че излишъците са благо. Че разкошът е достойна цел на живота, а не грозота, че едни групи хора са ценни, а други - не. Че е добре кръвта да се събира в главата, а не в краката, или пък обратното. А здравето е всяка част да получава необходимата си част благо. Да не се спира естественото течение между двойките противоположности.

Че човекът не е животно съм съгласна, но че постоянно е подложен на манипулации от другите, от това не се отказвам. Самите така наречени други, друго не са видели и просто продължават щафетата, на която са жертви. Да, човек може да се противопоставя, но след като разбере механиката на собствения си ум - а дори малко да се поинтересуваш от нея, първо ти се набива ужасната действителност: умът е създаден да бъде манипулиран, такава му е природата. Най-силното оръжие на манипулатора е, че човекът насреща му твърдо вярва, че не може да бъде манипулиран. Напоследък модни станаха разни психологически практики, основани на бихевиоризма, използващи хипноза - НЛП и т.п. Това е реалност. Лъстивият им стил засега е смешен, а после ще видим. Но докъде може да се стигне с толкова погрешна мотивировка?

Да не досаждам повече, май се олях.

А може да избере и (ако може да го осъществи - добре) трето - да смени социалната си среда, т.е. да намери хора, които го харесват и ценят такъв , какъвто е или хора, които могат да го оценят, като видят той всъщност какъв е.

Ако проблемът е в социалната му среда, дали намирането на нова среда няма да постави други проблеми пред него?

Мегаломанията в обществото върви с насаждане на комплекс за малоценност, това се извършва от образовани хора, които това работят - индиректно и чрез внушения да поддържат мита, че излишъците са благо. Че разкошът е достойна цел на живота, а не грозота, че едни групи хора са ценни, а други - не. Че е добре кръвта да се събира в главата, а не в краката, или пък обратното. А здравето е всяка част да получава необходимата си част благо. Да не се спира естественото течение между двойките противоположности.

Това е "идеология" - определена наивна нагласа за света, която се опитва да даде рационално обяснение за нещата в него, но това не трябва да се подлага на проверка, а да се приеме като даденост. Тази нагласа се налага на индивида от обществото и цели да му наложи определени модели на мислене, с които той да възприема света. Проблемът обаче идва тогава, когато същият този индивид изпадне в някакво противоречие и започне да гледа на нещата по друг начин. Ако той започне да не приема своето социално положение, това какво е - егоцентризъм, комплекс за малоценност или нормална реакция? Кое от тези неща е най-приемливо за хората около него? Това е важният въпрос!

Редактирано 19 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Комплексът за малоценост е изпитан от всеки човек , в различна ситуация и по различни причини. Но въпросът е как се справяме с него , как го преодоляваме? Трудно би бил туширан изцяло може би. За какво сте изпитвали чувство за малоценост и как сте се справяли с него?

Еми душице, кво да ти кажа...

Хитрувам, слагам си розови очила и смело напред.

Ама преди беше по-трудно, щото не бях достатъчно нахитрял.

Като бях 6-ти клас едно момиченце от същото даскало много ми харесваше, но то не ми обръщаше внимание. Един път го видях това момиче да се обяснява с едно русо момче, което беше една глава по-високо от мен и ми стана ясно че тази няма да е за мен. После момичето като се омъжи за друг, (който не беше една глава по-висок от мен) за втори път видях че не съм и като втория. И се амбицирах много яко, трябваше ми да си докажа, че аз заслужавам нещо повече от момичето което не ми обръщаше внимание и беше женена вече.

И понеже един доносник на ченгетата ме подпитваше да го свързвам с хора от Запада, че искал там да ходи, аз за да се отърва от него му подхвърлих да се ожени за чужденка и готово. Ама той понеже имаше поставена задача от ченгетата да изкопча от мен нещо, се изхвърли че никоя чужденка нямала да иска да се омъжи за него, щото били не знам какви си дрън, дрън та пляс, демек трябало аз да го свържа с хора на Запад. Значи тоя доносникът, без да си иска, ми посочи някакъв вариант за реванш над неуспеха с оная дето си я бях харесал от малък.

И по-късно, стана така че мернах една готина гъркиня и разбрах че учи български в ИЧС и почнах да уча спешно английски заради нея и след доста ходене по мъките си я свалих. И ми се вдигна самочувствито чак до небето.

Ето как си го оправих комплекса, че не бях като другите две момчета, които е харесвала тази дето още от дете аз съм я харесвал.

По-късно с гъркинята се разделихме по независещи от мен причини, но оправеното ми самочувствие си ми остана за цял живот.

После като ми се дърпаше някоя студентка, ми беше достатъчно да си кажа на ум, че аз съм имал гадже гъркиня и нещо от рода на - "тая пък за какво се мисли". И си търсех друга без да го изживявам тежко, тежко.

Е, имаше и две изключения, ама първата в която се бях влюбил до уши и която не ме искаше, я цаках много яко, като й казах че съм се запознал предишния ден с една англичанка. На което тя отговори злобничко - "горкото момиче".

На втората не съм й говорил така надменно, щото тя е олицетворение на добротата и съм бил с абсолютно почтено поведение към нея.

Та намират се чалъми за успешно избиване на комплекс за малоценност.

Само че не става бързо, трябва време и късмет.

Бих казал даже, че благодарение на съществуващ комплекс и последващото му преодоляване, после човек може да стане много по-уверен в себе си, от колкото ако не го е имал комплекса.

Редактирано 20 октомври 201114 г. от Мес (преглед на промените)

Комплекс за малоценност...

Този е на много високо ниво...и няма мозъчна гънка за друга мисъл!

Не е тайна,че празните джобове дойдоха от Америка.

ЕС прави обща валута при тотално различни икономики!

Дори няма как да гарантира минимална заплата от 500-600 евро в съюза.

За огромно съжаление на специалистите...след фалша в Ейре

и вечно закъсалите Португалия и Испания-Гърция и Италия!

Още 2-3 държави ....мисля скрито ги има!

Ще доведе до разпад на ЕС.

За нас ще бъде поредната катастрофа!

Та какво му беше лошото на не-глобализма?

Преди да пишете нещо...помислете реално.

Редактирано 19 октомври 201114 г. от Alain_Delon (преглед на промените)

“ Наричаха честните, трудолюбиви, мирни граждани “кръвопийци”, когато искаха да им се плати надница, с която едвам се преживява. И те разбраха, че оттук нататък възхвалите се пазеха за онези, които изобретяваха начини да им се плащат огромни суми за това, че вършат престъпления, срещу които няма прокарани закони. Така американската мечта заплува с корема нагоре, позеленя, изплува на покритата с пяна повърхност на безграничната алчност, изпълни се с въздух и се пръсна на обедното слънце."

Кърт ВОНЕГЪТ, Бог да ви поживи, мистър Роузуотър

“ Някога, като много по-млад и по-вярващ мъж, обичах да казвам, че хората, които разчитат на страха, за да постигнат каквото искат, са перверзни, жалки и тъжно самотни. По-късно, когато видях цели армии от такива хора в действие, си дадох сметка, че аз съм този, който е сам…" Кърт Вонегът, Армагедон в ретроспекция, Бюрото на коменданта

“ Тя успя да ме накара едно — да не вярвам в никакви разкази за преуспели хора. Онези, които тя смяташе за преуспяващи, бяха специалисти в областта на робството, унищожението и смъртта. Не мога да приема за преуспели хората, които работят в тези области."

Кърт ВОНЕГЪТ, Майка Нощ

Има и един друг много интересен психологически феномен. Човек, който има определен комплекс за малоценност, може да се опитва да го подтисне, като го проектира върху другите около него - тоест, това, което е проблематично у него, да го търси у другите хора и да твърди, че те имат такъв комплекс. Например, човек, който се притеснява, че има наднормено тегло, да вижда, че другите са дебели и да им го намеква по някакъв начин или пък да изпадне в по-крайно положение и да намира недостатъци у някой, че е твърде слаб, и да твърди, че това не е хубаво. Общо взето, комплексът за малоценност често кара дадения човек така да си нагоди мисленето и поведението си, че да намали въздействието на комплекса върху него - това е един вид защитна реакция на психиката, която цели да намали неудовлетворението на индивида от себе си, но по този начин може да се действа негативно спрямо другите хора, като това може да бъде и на неосъзнато равнище.