... но тялото помни

още страха,

искрата могъща

не спира това -

тя само помага

на тялото слабо

за миг да не мисли

за таз тъмнина...

И ето, че идва

на тялото свито

един лъч НАДЕЖДА -

направо в гърдите!

И то забравя

за черния крах...

Мечтите политат

нагоре, напред..

Духът на човека

става напет

и иска единствено,

само една,

изпепеляваща

нежна душа!

Душа като него -

мечтана, изящна,

която в сърцето

да е без мрак...

и да усеща

как метежно,

НАДЕЖДАТА

убива черния страх!

Красотата на нощта

днес е тук за нас и за нашия ум

завладяващ и пълен с звезди

от небесата и от красотата

на деня ми,защото те обичам,

теб обичам и с теб желая

да живея вечно.

Моята вeчност си ти,

ти си и утрешния ми ден,

ти си и звездния ми миг

и залезите и изгревите

на душата ми.

Любов Моя доближи се

до мен и ме прегърни,

докосни ме с красивите си

ръце нека любовта ти

за мен бъде по-красива

и от докосването на слънчев лъч.

Обичам те...Обичам те...Само ТЕБ...

Бъди с мен и ти както аз съм с тебе...

само с теб и ума, и сърцето ми са...

Виждам аз романтика прекрасна,

Обич, чувства, красота...

Хубаво е да намериш ласка,

тук, във тази земна суета...

Упорито ти бори се,

запази голямата любов...

Иначе са скучните дните,

и безмислен става тоз живот!

Измамни образи ни гонят,

когато по пътя вървим.

Откликваме и смело се борим,

не знаем до къде ще летим.

А пътят, покрит е

със прах и със пепел,

минава през сухи места.

В оазиса бледен -

отражение лунно

се губи сред сухи листа.

Потръпваме в мрака

и пръсти протягаме,

докосваме плахо ръце.

Ръцете са дълги -

на птиците пътища,

кръстосали солено море.

В съня си докосната,

тихо ще срещна те,

ще сещам те цяла в сатен.

И искам, когато

от теб се отърся -

отново да бъдеш до мен.

Красиви думи

танцуват,

сърцето потрепва.

Поетите са

Музиката.

Виждам аз романтика прекрасна,

Обич, чувства, красота...

Хубаво е да намериш ласка,

тук, във тази земна суета...

Упорито ти бори се,

запази голямата любов...

Иначе са скучните дните,

и безмислен става тоз живот!

Чувствата и красотата

е невероятна... вълшебна,

дано и пепеляшка срешне

своя принц вълшебен,

о, прекрасна е прекрасна

е Тя, добре че има стихове

иначе как ше Я изразя незнам...

Борбата всеки ден е, всеки ден е

изпитание за Нея, Голяма ли е? Искам

да е голяма и безкрайна както

са безкрайни душите ни.

Да, без нея безсмислен е деня и ноща ни...

Нещо май се пак обърках

а уж не съм глупак..

Кои ми мозъка разбърка

та и римите ми куцат пак?

Със разбъркан мозък по-добре е!

Както слънцето във буря грее...

Чак тогава се разбира

кой поет е, кой имитира !

Погледни водата – тя ще ти даде роса,

Погали тревата – тя ще ти даде цветя,

Приближи синевата – тя ще ти даде дъга…

Събери в шепи вятър, роса и дъга,

Докосни ги с устни – превърни ги в свобода.

Вкуси свободата – тя ще ти даде крила…

Вземи крилата и събери още вятър и цвят от дъга…

Уловиш ли тихо във нощта

Тъжна падаща звезда

Тя ще се превърне във жена

Намериш ли за таз` жена

чужди прелестни крила

И й дадеш свобода

Тя ще се превърне в светлина

Върнеш ли таз` жена,

там от`дето е дошла

тя ще ти донесе оттам любовта

Улови звезда…

Вкуси я…

Докосни я…

Превърни я в жена…

Задръж нея и любовта…

Звезда недостижима,

това жената не е,

а цвете нежно и красиво,

което в гърло мъжко пее.

Освен че е красиво,

понякога е своенравно

на моменти е бодливо

на моменти е забавно.

Но каквото и да кажем,

Жената - тя е свята.

Нека с нежност я "накажем"!

и целунем й ръката!

Защо става студено? Защо ми е тъжно без причина? Защооооооооооооооооооо. ето нещо и от мен.

Прости!

Страшна нощ.

Луната мълчи.

Вятър плаче

във голите клони.

Аз пристъпвам към теб -

все по-малка.

Боли.

И се моля!

ПРОСТО ПЕЙЗАЖ

Мъртъв месец

над кървав площад.

черна нощ

бесове е наклала.

тъмней планината -

притаен звар

сред нивата

още незряла.

Със дъх ще рисувам,

не с моливи.

От борова смола

ще забъркам сълзи

на шарени летни мотиви.

А думите ще са гума,

с която изтривам

следите на изтлелия ден.

Горчивите ритми

ще клатят тромаво клони.

Самотно ще хвана в ноща,

плачът на замръзнали -

ледени стонове.

Не четки ще ползвам,

а пръсти - за да бъде

написана живо.

И толкова само е нужно,

да не довърша картината,

защото усещам,

ще е пак самодива.

Звезда недостижима,

това жената не е,

а цвете нежно и красиво,

което в гърло мъжко пее.

Освен че е красиво,

понякога е своенравно

на моменти е бодливо

на моменти е забавно.

Но каквото и да кажем,

Жената - тя е свята.

Нека с нежност я "накажем"!

и целунем й ръката!

Абсолютно вярно

Много истинско е казано тук...

Успех писателю и за напред.

Нещо май се пак обърках

а уж не съм глупак..

Кои ми мозъка разбърка

та и римите ми куцат пак?

Просто днес не ти е

деня за писане на

разни неща и аз съм

понякога така, не е

страшно никак дори.

Само бъди оптимист.

Капка вода на листото

отразява светлика,

денят започва с детски сълзи.

Това е росата...

Но денят продължава с усмивка

на фона на топлото слънце

сгрява душата на тези деца

макар да е бобено зрънце

При мен няма слънце -

има сива мъгла,

която засенчи веднага

чистата ми, любяща душа...

Но романтичка била съм,

съм и ще бъда докрай!

И си мисля, че мога

да живея не във Ад, а във Рай...

В моменти на слабост,

когато сипе се дъжд,

изчезва благата радост,

просто така изведнъж.

Времето не е виновно,

че навлиза в сърцето

със гръм...

това е някак условно,

от душата зависи,

от нейния звън.

Човекът е комплексна натура,

търси "любов", а често намира "тъга".

Това е защото ....

не са две думи, а само една.

Нашата любов

Как гърдите ми дишат дълбоко

как сърцето ми трепти силно

аз искам да ме чуеш,

за да разбереш

колко много мисля за теб

колко много ми липсваш...

И как гориме ние в нощта

как гориме с трепет и тъгa

когато далече сме един от друг

и когато думите не могат

да кажат всичко,

всичко, което желаем и

за всичко, което мечтаем.

Заедно да сме и времето

да не може да ни спре

и разстоянието да не ни е

пречка вече.

С една надежда,

с едно желание

един до друг да сме

да бъдем ний едно !!!!

Нашата любов

Как гърдите ми дишат дълбоко

как сърцето ми трепти силно

аз искам да ме чуеш,

за да разбереш

колко много мисля за теб

колко много ми липсваш...

И как гориме ние в нощта

как гориме с трепет и тъгa

когато далече сме един от друг

и когато думите не могат

да кажат всичко,

всичко, което желаем и

за всичко, което мечтаем.

Заедно да сме и времето

да не може да ни спре

и разстоянието да не ни е

пречка вече.

С една надежда,

с едно желание

един до друг да сме

да бъдем ний едно !!!!

Оооо,красавице,неземна,

знаеш ли от кога те дебна...

да си пишем леко в рими,

без закачки и обиди.

Чувам сърцето ти горещо

как бие тъй на често

и рушат се твоите мечти

без вина да имаш ти.

Чета аз редовете ти с тъга

и виждам ,че си пак сама

останала с надеждата една,

проклинаща своята съдба.

Ръка в беда ще ти подам,

не е някой дар голям,

но пък ще си по-добре,

една усмивка и добро сърце...

Нашата любов

Как гърдите ми дишат дълбоко

как сърцето ми трепти силно

аз искам да ме чуеш,

за да разбереш

колко много мисля за теб

колко много ми липсваш...

И как гориме ние в нощта

как гориме с трепет и тъгa

когато далече сме един от друг

и когато думите не могат

да кажат всичко,

всичко, което желаем и

за всичко, което мечтаем.

Заедно да сме и времето

да не може да ни спре

и разстоянието да не ни е

пречка вече.

С една надежда,

с едно желание

един до друг да сме

да бъдем ний едно !!!!

Scarface' date='21.10.2006г. в 22:06' post='340515']Оооо,красавице,неземна,

знаеш ли от кога те дебна...

да си пишем леко в рими,

без закачки и обиди.

Чувам сърцето ти горещо

как бие тъй на често

и рушат се твоите мечти

без вина да имаш ти.

Чета аз редовете ти с тъга

и виждам ,че си пак сама

останала с надеждата една,

проклинаща своята съдба.

Ръка в беда ще ти подам,

не е някой дар голям,

но пък ще си по-добре,

една усмивка и добро сърце...

Не бой се моя мил любим

е в мислите и във сърце ми е

с мен, но разстоянието ни

дели и от това много

ни боли...

Ако бях Господ,

бих направила така,

че никога реките да не носят

невиннти сълзи;

и никога земята да не бъде

пропита с завист.

Нощта би идвала съвсем за малко,

да ни спаси от щастие.

Ако бях Господ

бих пречистила душата

от грешни помисли.

пресътворила бих човека от цветя -

без недостатъци.

Дори забързаното време би спряло -

от възхищение.

Ако бях Господ....

Винова ли съм,

че съм малодушна?

Че ме е страх

от прозрачното ми бъдеще;

от кръга на настоящето

и от изненадите на миналото?

Страх ме е, че календарът

ще спре на една дата,

че по радиото все същият човек

ще повтаря все същите новини

и няма да знае за това.

Страх ме е, че душата ми

година след година

ще обикаля в един двор,

около едно дърво и една къща

и ще си въобразява,

че това е светът.

От промитите мозъци ме е страх.

И от егоизма,

и от бездушието...

За мен ме е страх.

А ти ми се присмиваш

със все същия смях

и ми казваш все същото,

все същото...

Какво да горя,

то пламти без

да спира с голяма

сила, какво е това

истина или илюзия

какво е живота

освен смяна на

сезоните.....

Тъжен ли си и след

това идва и радостта

и ти се иска, радостта

никога да не свършва,

но какво ли е радостта,

когато си в неизвестността си

и нямаш представа какво те

очаква.....

Чакаш доброто,

дано най-накрая

да дойде и при теб...

Живота е Просто една

Надежда и стремеж към

по-доброто.

Не сте сами, приятели...

Като звездите сме

ний многобройни -

поети - искрени мечтатели,

нас вятърът ни като птици носи...

Изстивам,

отварям,

поглеждам,

и падам.

Превивам се,

моля,

извиквам,

не страдам.

Стигам,

докосвам,

изтръпвам

и вричам се.

Виждам,

политам,

изричам,

Обичам Те.

СЪН

Замръзвам когато си далече

не искам да заспивам

дори когато спиш

над тебе искам аз

да бдя и искам

да усещам как

дъха ти ме обгръща

с топлота и ми дава

живот и сутринта...

Ти си и деня и ноща ми

и силата и слабостта ми,

ти си всичко...

Ти Си....

и всичко ще си

за мен и утре,

защото любовта

В едно ни държи...

Магичен си и

магнетичен

със силата

на любовта

сега спиш нeжно

и сънуваш прекрасни

сънища и може би

и мен ме има там...

Аз съм там където си

и ти, и в мислите

и във сърцето ти

и в твоя ум със тебе

съм и ти със мен си...

Ние сме един със друг във този миг....

Редактирано 22 октомври 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)