С чашата ракия във ръка

аз слушам оперетата сега

"дай ми целувка мила бързо дай

скучен без теб е и самият рай......"

Аз разкиснал съм се нещо,

май салатка нямам,

но ти знай:

ракия без мезе, е

като къща без мазе...

Жените,жените,

ах ангели са те

Но често с мъжете си играят......

От къде ли е тоз мотив?

Това не мотив е,

а предубеждение.

Жените са създания

човешки..

като теб.. като мен.

Но прав си ти, човече

хората често си играят,

понякога просто не знаят

какво правят и къде

ги води самотата.

И само вайкат се и маят

как може на тях да се случи

нещо толкова далечно

а изведнъж.. става част от тях

и наричат го "нечовечно".

Усмивка

Много ми липсваш

бъди моя ден

И моята нощ

с мен бъди

не ми давай

да се наранявам

или да наранявам...

махни болката вътре

в мен…

тя се опитва

да унищожи

душата ми...

Няма да искам

и няма да моля

за любовта ти,

ще я взема само,

ако Ти ми я дадеш.

За нищо няма

да настоявам...

Само ще чaкам

Теб, Ти да

решиш какво

наистина желаеш.

Аз ли съм мечтата

ти или за друг да

е Сърцето ми...

И yраган от чувства

да има, пак сърцето

ми за Един Единствен

Ще гори и няма да спре

да гори, Ако моя

пожар си Ти...

Казваш, че любовта

Разстояния не Я променят.

Аз пък казвам, разстоянието

Ще ни Отчужди, а аз

не искам да ме боли,

не искам Илюзии да

градя...

Искам Нещо

здраво и стабилно...

Нощта отново Тук Е,

но не и Ти...

Нямате и нещо се опитва

жестоко да ме боли...

Какво е тази болка

и защо ли съществува

страх ли е или любов,

истина или лъжа...

Стана ми весело

защо ли и аз не знам

нещо явно скоро

ще се промени...

Сега мисля да

се зарадвам и

да продължа

да вървя ..........

Редактирано 25 октомври 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Пронизан

Като лезвието тънко

на стилетто,

през брънките

проникваш леко

и целуваш ми

хладно плътта.

По очите

допираш си

устните меки,

те носят покой

на сърцето навеки,

отхвърлят

самотният дъх

на страха.

Луната притихнала

повдига пердето

и гледа смълчано -

осребрила полето,

самотно прелитащи

сенки в ноща.

Мъртвешки поглеждам

и лека полека,

унилa цигулка

просвирва ми меко.

и капе по пода

на локви кръвта...

Кой прониза във сърцето

гордата,красива птица?

Кой я спря в мига

когато полетяла е в нощта?

"Победа или смърт" гласи

девизът ти тъй горд

На смърт си тъй обречен

готов щом си на бой.

Че в тая сладка битка

победителите мрат

а победените шевствуват

нещастни в своята нега...

Не битка е

Медена Питке,

а живо дихание.

Във боя е лесно

че имаш си враг.

А тука врага

е във мене приятелю,

незнаен и хладен,

пронизва ме пак.

Образа прекрасен

изчезнал бе в нощта,

ръцете ми го търсят

в една изгубена мечта.

Ти търси, продължавай

мечтата недей да изоставяш.

Гони я и се надявай

и с тази светла мисъл нека ставаш.

Усмивка

Стана ми весело

защо ли и аз не знам

нещо явно скоро

ще се промени...

Сега мисля да

се зарадвам и

да продължа

да вървя ..........

Прекрасно е свобода,

красота, разкош във

всеки миг и всяка

карасива секунда

Истинската Любов

ТЯ дава крила

и със сила летиш

красота със сила

мрака прогонваш...

Красиво и живо е

сърцето ми, красиво

има кой да го цени

и уважава, има кой да

го обича и грижи за

него, много красиво

е и истинско всичко...

Тихо

Тихо пристъпва крадецът на думи...

Тихо отива си той у дома...

Тихо отваря торбата безумно...

Тихо изважда ги една по една...

Тихо реди ги във нежни редици...

Тихо се смее, полека без глас...

Тихо очаква да види се влюбен...

Тихо излиза отново сред нас...

Сред пламъци дивни

изригнали в тялото,

изгарям езика си

и вия на глас.

Изгарям,

бзумно притиснал

в ръцете си,

червените въглени

на нетленната жар.

Прелитам над искри

с най-дивни отблясъци

разпалил в гърдите

пречистващ пожар.

Пожар на мечтите,

и смях във косите ми,

на жаркият огън

не издържа лъжа!

Компот, домати,

попара, чушки

мъже и доверие

лъжи и мъже

стихове и жени

жени и нежност...

Мъж и доверие,

тралала....

Жена и деца

може и красота ...

Комбина и камина,

бързовар и бойлер...

Много съм гладна

и много ми се спи...

Това е поезия -

две думи няма.

Как само измисли го -

тема голяма.

Рими нареждани

в сладки попарки

думи подреждани..

Ще стане заварка

с някой поет

сладкодумен,

напет...

А ти пък,

к'во си се надула?

Oт теб човек

не може да

изкаже дума.

Попарки и заварки

връткате,

и хората със думи

само бъркате.

Да взема

и аз да каканижа,

две сладки думи

като в книжка:

Eдин път бате Киро,

удари яко келепиро.

Улезнал в баня на баир,

и смъкнали му малко кир.

Тува йе

Много знаеш, много знаеш,

пак ще карам да ридаеш

ако влезем с тебе в бой.

В римите си ти герой,

но от тебе аз се уча

своя стих как да засуча.

А за кира на бай Киро...

нЕма братче келепиро

треБе трифка и сапун.

Ама па ке е маймун.

Да ти кажа право како,

пак ми грачиш като сврака.

Измисли си рими твои,

не със мойте да се броиш.

Ето, гледай как се прави :

По цялата окръжност земна,

по целий свят ще викна - екна,

че Финчо е крадец на рими -

от нея думите пази ми!

Това е поезия -

две думи няма.

Как само измисли го -

тема голяма.

Рими нареждани

в сладки попарки

думи подреждани..

Ще стане заварка

с някой поет

сладкодумен,

напет...

Бе който си го може,

може...и който си е умен

всичко може, а търтея от

него смуче идеи и веселие

безгрижно...

Каквото искаш за теб

твореца може да ти сътвори.

Да, от всичко може, красота

и сила и стихия за тебе да

направи...

Мога от нищото нещо

да ти напиша, от дума

една хармония да сътворя

идеите в мойта глава са

Безброй, това съм си аз

и затова харесват ме

всички Тъпи и Празни

м...и Главички....

Ха, благодаря стократно де ти се връща комлимента многократно.....

Потъва слънцето зад хълма на тревоги,

потропва вечерта,смирено чакаща.

Пред чужди двори-небожествени,

света прегръща в було на забрава.

И пак запява арфа в спомени,

поточето в гора разказва,

как капчици от нечий бисери

превръщат думите в безвремие.

На вечност и безсмъртие обречени са чувствата,

разсъмнали в прегръдка на природата.

Те!Точно те написват стихове...

убиващи и раждащи поетите!

Дерзайте!

Разпръсква безвремие и дим

от небесно-сините простори,

пленява спомени на вятър мним,

който на арфата със глас говори:

Как обливат капчиците финни,

лика на уморена страст.

Как цветовете на копнежите раними,

заличават спомените в нас.

Пак нежничко редите

тез думи необятни,

красивичко звучите

на мен ми се лигави...

Искам да забравя

всичко в забрава

искам да потъна,

да забравя за

доброто и за злото,

за смисала и за

безсмислието искам

да забравя, да

продължа

желая и не желая

никой да ме спира...

Не ме интересува ни

секира ни брадва, ни

мъдрост ни безумие,

ни локва кръв ни омраза,

ни рай ни ад....

Аз искам да забравя

и злото и доброто

и Искам себе си да бъда

издигната от нищото и

Над суетата....

Безбрежна, необятна,

жива, красива, нежна,

мила, чиста и понякога

Горчива, аз ли съм или

не съм...

Измамна е и красотата,

а силата във немощ може

да се превърне...

Лъжата огън е която всичко

мигом изгаря и не оставя

никаква надежда...

За забавлението време

винаги ще има, а за човека

който ти цениш какво ще има?!

Насладата е като питието и

уж сладко е, а после ти горчи

в стомаха....

Безумието на безумния подхожда,

а красота на безумната не не прилича.

И умен мъж да срещнеш, но по-ценно е

Той тебе да цени, а не де те опреква

за желанието с него ти да си...

Добрата дума всичко в миг променя

и сила дава благия език, неземна радост

вътре тук прелива, сърце красиво и душата

ще краси, красив бъди с Душа...Тя визията

остарява....

С чашата ракия във ръка

аз слушам оперетата сега

"дай ми целувка мила бързо дай

скучен без теб е и самият рай......"

Аз разкиснал съм се нещо,

май салатка нямам,

но ти знай:

ракия без мезе, е

като къща без мазе...

И значи тъй -

ще пиеш сам, без нас.

Съвет такъв аз ще ти дам:

за да е тя за здраве

не пий ракийчицата сам

ами кажи наздраве.

Душа...

Зад чаровна усмивка

и вид, привидно весел

крие се душа тъжна

поглед, в пространството..

някъде душата отнесал

далеч от сърцето.

Очи, блуждаещи в тъмнината,

проблясквайки с капка светлина

малка, но достатъчна..

за да поддържа огъня тленен

огъня на сърцето..

който гори, но не изгаря,

търси, но не намира,

бива наранявано, но не се примирява.

С тази съдба..съдба

сред свои, но чужди,

съдба на нови, но пътници.

Които идват и си отиват

просто преминават,

но не остават.

И отново нараняват..

Но не спира душата да се бори

да остава в забрава

просто продължава.. не спира

върви и се моли

да бъде чута, но не и съжалена

да бъде разбрана,

но не и поругана.

Зад чаровната усмивка

и лик облечен в светлина

се крие вечната дилема:

Блести, понеже е щастлива

или прикрива своята тъга?

Дали гори от собствен огън,

дали със помощ на нечия ръка,

преждите на лудостта оплита,

безвъзвратно в две сърца.

А наранената душа блуждае,

пърка със прекършени крила,

може би сега не знае,

но тук очаква я, пареща ръка,

която прокарва своите пръсти,

в непокорните коси на самодива,

смее се, но някак тъжно, тъжно

желае само - тя да е щастлива.

Свободна е всяка душа да избира.

Свободен е всеки да каже това.

Свободния думи на укор не вплита!

Свободно излива тъгата в ноща...

Клетият поема цялата вина,

с глупостта постави в клетка

не друга, а своята душа...

Уби една надежда...

изтръгна любовта...

в земята днес поглежда,

където въргаля се сега.

СТУДЕНТСКО

Студентът - това е човече,

което живее в студа

през локвите често минава

и вечно го мокри дъжда.

Той често до късно пирува

и ляга си в късни зори

и още по-често гладува

без залък в стомаха дори.

Доцентът -това е Човек,

който мъчи горките студенти

знае новото в стария век,

не и новите модни акценти.

Ректорът - това е Бог,

който изслушва студентите,

обещава с глас силен, висок,

а пък после си пие с доцентите.

Аудитория - това е група хора,

които слушат умни гласове,

до вечер пишат без умора -

науката ги тях зове.

Изпитът - това е тежко бреме

за нежните студентски рамене.

Да четеш пред него няма време

и молиш се за тройчица поне.

Общежитие - това е малко село,

в което сме приятели добри,

а покривът - пробито одеало

занашите премръзнали души.

Животът ни - и той си е студентски

и весело живеем си нали,

асистенти, изпити, доценти

не плашат ни във светлите ни дни.

Ода за жената (или "Обикновената история на един мъж"

Мъжът си намери жена.

Прекрасна жена.

АААХ. Тяааааа!

Каква жена!

Но тя...

Уви -

изневери.

Ах тя!

Тази жена!!!

Мъжът поседя, поседя

и реши.

И откри

магазин.

И

(понеже беше ядосан,

а и беше на мода)

постави му надпис такъв един:

"За кучки - на изплащане! -

според каквото предлагат!".

Такаааааа.

Заредиха се:

политици,

циници,

прозаици,

критици

и даже поети -

непризнати, приети -

общо взето -

на живота - елитът...

Какво ли мъжът не видя...

И замечта

за свойта жена.

АААААХ ТЯЯЯЯЯ.......

А сега - бягам

да лягам,

че който рано лягал

до късна старост стигал.

Зад чаровната усмивка

и лик облечен в светлина

се крие вечната дилема:

Блести, понеже е щастлива

или прикрива своята тъга?

Дали гори от собствен огън,

дали със помощ на нечия ръка,

преждите на лудостта оплита,

безвъзвратно в две сърца.

А наранената душа блуждае,

пърка със прекършени крила,

може би сега не знае,

но тук очаква я, пареща ръка,

която прокарва своите пръсти,

в непокорните коси на самодива,

смее се, но някак тъжно, тъжно

желае само - тя да е щастлива.

Дали, дали, дали..

въпроси много,

а дали има отговори.

Може би тя не знае,

може би просто не иска..

да си признае

на себе си и на света

това, което в нея се таи

страх я е..и боли.

Наистина ли я очаква

или си въобразява?

Душата къса й се

не може вече да понася

незнанието и тъгата

бликащи от цялото й същество.

Дали, дали, дали..

огъня ще я спаси

и ще бъде щастлива тя.

Бори се, за да го постигне

иска да има тази свобода.

Свободата, която й дава любовта

свободата, която след това

обрича я на самота.

И като самовидата добра

заблестява тя, пак..

отново с тъга,

защото не й е чужда тази съдба

съдбата на жената,

която преди време е била.

Но уморена от дългия сън

и хорската слепота,

превърнала се в създание

божествено..

от Рая пропъдено

със светлина да озарява нощта

и пътника бродещ..

да упътва с красиви слова

който преминава тази земя.