Обръщам се към всички хора с развита фантазия и творческо въображение. Как си представяте съвременният Дон Кихот? От коя епоха ще идва и по какъв начин ще се бори с несправедливостите в съвременността?

От къде пък ти хрумна таз идея

От къде пък ти хрумна таз идея

Откъде...Сигурно има да пише някакво есе или съчинение,та търси идеи наготово

Представям си един мечтател,който вижда ,намира своята Дулцинея и я пази като очите си.

А как ще се бори с несправедливостта,явно ще остави доспехите си и ще се бори според

обстоятелствата.Как с методите на новото време,но като гледам коректност,толерантност,

те липсват.Какъв Дон Кихот би бил без мечтите си.Няма почва в това време.

Хартисал,горкия,от миналия век,та камо ли да се оправи и в този

Ръждясаха му доспехите от сълзи,та едвам ходи че Росинант и той остаря

Санчо Панса го заряза отдавна,Дулцинея пък си намери мутра-та така

Броди още,жив е-скоро пихме в една кръчма с него и слушахме Чочо Владовски

Представям си един мечтател,който вижда ,намира своята Дулцинея и я пази като очите си.

А как ще се бори с несправедливостта,явно ще остави доспехите си и ще се бори според

обстоятелствата.Как с методите на новото време,но като гледам коректност,толерантност,

те липсват.Какъв Дон Кихот би бил без мечтите си.Няма почва в това време.

Да, права си, в света, в който живеем липсват много неща, най - остро се усеща, обаче, липсата на морал, което от своя страна ни разрушава като хора. Но нима преди е било толкова различно? Когато четох романа на Сервантес, впечатление ми направи студената и материалистична обстановка, в която тръгва Дон Кихот - знаеш, никой не го разбира и всички го отхвърлят. Защо да не може един такъв "боец" да възкръстне и в нашето време. Може би не точно с рицарските доспехи, може би идваш от друго време, носещ идеалите на друг момент от историята, но все пак борещ се в името на доброто, защитавайки мечтите си. Може би наистина е реално, защона макар и в малко количество, в нас все още има искрица добро. Хората страдат, огорченията следват едно след друго, по -лесно е да бъдеш лош, но все още има хора, които биха оценили високо доброто.

Нека помечтаем.

Да,има добри хора,или поне са запазили частица от добротата си.

Аз ги намерих,не са много ,но ги има,дано и ти намериш добри и стойностни хора.

А за мечтите,те са пристан,в който акостирам когато ми е тежко.

Бях чел разработки на образите на Дон Кихот и Санчо Панса. И просто бях прочел уникални сътворения от авторката "Дон Кихот бил един висок сух шизофреникзавладян от простотията" "Санчо панса е един нисък дебел материалист който мисли само как да напълни корема си"

А отностно образа съвременния смятам че в почти всеки един от нас се крие един Дон Кихот. Винаги когато си мечтаем за нещо и постояно мислим за него макар то вече да е минало и как искаме да се върнем в този момент(но това е невъзможно) Също така в нашето съвремие има доста хора които живеят в един измислен свой свят в който всичко е хувабо, а това отдавна не е така но те живеят както Дон Кихот в илюзията и се чувстат добре, макар че според мен тези хора просто се страхуват от действителноста, коята наистина никак не е лесна. И щом човек намира успокоени и себе си в нещо такова както и Дон Кихот, аз лично го подкрепям. Живота ни е само един и то доста кратък и яко цял живот живем заради другите просто сме изгубили много.

Живота ни е само един и то доста кратък и ако цял живот живеем заради другите просто сме изгубили много.

Но ако Душата ти е такава-като на Дон Кихот-ще се бориш с вятърни мелници постоянно

Като Шрек си го представям съвременния Дон Кихот.Всъщност Шрек е Дон Кихот и Санчо Панса едновременно.Както и магаренцето е Росинант и магарето на Санчо.И естествено принцеса Фиона в ролята на Дулсинея....

За мен по скоро би бил рицар с доспехи,с мечти.Дори ,да му е трудно в този сив свят,той е колоритна личност.Закъде сме без мечти?

Бях чел разработки на образите на Дон Кихот и Санчо Панса. И просто бях прочел уникални сътворения от авторката "Дон Кихот бил един висок сух шизофреникзавладян от простотията" "Санчо панса е един нисък дебел материалист който мисли само как да напълни корема си"

А отностно образа съвременния смятам че в почти всеки един от нас се крие един Дон Кихот. Винаги когато си мечтаем за нещо и постояно мислим за него макар то вече да е минало и как искаме да се върнем в този момент(но това е невъзможно) Също така в нашето съвремие има доста хора които живеят в един измислен свой свят в който всичко е хувабо, а това отдавна не е така но те живеят както Дон Кихот в илюзията и се чувстат добре, макар че според мен тези хора просто се страхуват от действителноста, коята наистина никак не е лесна. И щом човек намира успокоени и себе си в нещо такова както и Дон Кихот, аз лично го подкрепям. Живота ни е само един и то доста кратък и яко цял живот живем заради другите просто сме изгубили много.

Съгласна съм с теб.

За мен по скоро би бил рицар с доспехи,с мечти.Дори ,да му е трудно в този сив свят,той е колоритна личност.Закъде сме без мечти?

Без мечти сме за едното никъде, защото от тях тръгва желанието да се бориш, искрата, която те води напред. Представяте ли си колко ще му е трудно на един истински Дон Кихот да живее днес? Не казвам, че е невъзможно, защото вярвам,че такива хора има, но борбата ще бъде безмилостна. Моралът на хората някъде се губи, а той се бори именно за доброто и неговото възкресение в душите на хората, това означава да промениш в малка или голяма степен мисленето на даден индивид, а това е много трудна задача за когото и да било.

Ако трябва да му придам образ, бих избрала да е нещо от рода на мускетарите, но той няма да носи оръжие. За разлика от прототипа си, той няма да налага чрез сила волята си, но с добро ще се опита да промени хората, които искат да се променят. Ще бъде разумен, спокоен и търпелив, защото злото предизвиква зло, а нали той се бори за някакъв морал. Колкото до Санчо Панса, бих казала, че той може да бъде най-добрия му приятел и поддръжник, знаете каква рядкост са тези хора в съвремието ни.

Мисля, че съвременният Дон Кихот е професор Юлиан Вучков,защото живее с миналото и се бори с вятърни мелници.От време на време казва и вярни неща,но не е разбран от съвременниците си,защото е демоде.

Знаете ли говорите за Дон Кихот като за нещо срамно ,шизофренично.Защо си мислите ,че без мечти всеки от нас би оцелял,независимо от потенциал ,визия.На мен Дон Кихотовците ми харесват,без мечти и романтика,къде отива този свят.

Знаете ли говорите за Дон Кихот като за нещо срамно ,шизофренично.Защо си мислите ,че без мечти всеки от нас би оцелял,независимо от потенциал ,визия.На мен Дон Кихотовците ми харесват,без мечти и романтика,къде отива този свят.

За всичко си права и така, но той не е мечтател той е по скоро фантазиор от колкото мечтател или дори фантазиор не е точната дума, но сега не намирам такава. Това че без мечти и романтика също е много правилно именно когато изгубва "лудоста" си, тогава той пада на легло.. Сервантес лично според мен го е направил много добре, чрез това много показно се показва как това са важни неща за живота на човек и въпреки, че доста хора смятат днес, че хората отдадени на мечти са заблудени, това не е така мечтата ти дава надежда, радост и сили да продължиш напред. Хубаво е всеки като един Дон Кихот да си има свой измислен свят където господства, всичко е добро и той е най-добрия. Това определено би помогнало и в реалния живот като ти дава нужното самочувствие. И преди това казах, че във всеки живее Дон Кихот и естествено има хора които ще уборят това мое мнение, но то си е доста право не сме ли ние мечтатели и фантазиори като Дон Кихот когато сме сами и пеем пред огледало или където и да е било- представя ме си всичко как хубаво пеем публиката ... В този роман има доста какво да се прочете между редовете.

Развихрете фантацията си. Как би изглеждал той сега? Дали ще кара кола, дали ще бъде богат или скромен, как точно ще реализира мечтите си? Ами Санчо, беден ли ще бъде отново или човек от средната класа, от тези които не са бедни, но едвам свързват двата края.

Мислите ли,че Дон Кихот би могъл да се въплъти в ролята на политик?

Съвременния...оххх малко ми е трудно да го напиша, но мисля, че той вече не съществува... дори да го има някъде то той не би живял много дълго като се има предвид света в който живеем, дон-кихотовскоо в него би се изпарило почти веднага Надявам се да греша...

Съвременния...оххх малко ми е трудно да го напиша, но мисля, че той вече не съществува... дори да го има някъде то той не би живял много дълго като се има предвид света в който живеем, дон-кихотовскоо в него би се изпарило почти веднага Надявам се да греша...

Знаеш ли,аз винаги ще си остана оптимист.Вярвам,че той все още съществува,макар не във формата,под която го е сътворил Сервантес. Бих определила като Дон-кихотовско онова вътрешно чувство на непримиримост и жажда за борба, което не ти позволява да се предадеш,но напротив-да се бориш защото вярваш. Питала съм се,какво всъщност представлява рицарят от Ла Манча, какво виждам в него - отговорът почти винаги е един и същ - надежда, вяра и смелост да продължиш напред въпреки отрицанието на света. Докато съществува човекът,ще я има и надеждата, и борбата. Доколкото познавам историята (аз не претендирам да знам кой знае какво) няма период в които всичко да е както трябва,винаги в една или друга форма я има борбата. Независимо в какво време живеем, аз вярвам, че все още има хора, може би единици, може би са нещастни ,но ги има, хора като Дон Кихот и те се борят както могат. Съгласна съм с теб, може би не живеят дълго, но несъмнено живеят истински, докато останалите какво правят?

Права си той и сега би съществувал,би се борил срещу сивотата.Ще ни накара не да гледаме света през розови очила,а да се радваме на красиво цвете,не само по повод да ги поглеждаме,да заплачем чувайки нежна,докоснала сърцето ни музика. Като погледнем картина ,да не гледаме цената и ,а ценното на платното.

Да говорим с любимите си хора за изкуство ,култура.Той ще се бори с интригантите,с низкото в човека,така както може.На всеки ще подари мечта,ще подари цвете,ще върне усмивката дори за миг,но този миг няма цена.Аз позвнавам вечните оптимисти-така ги наричам и те живеят по-добре, без дребнавости, които граничат с липса на възпитание.

Него просто го има , под друга форма , друг вид-има го.

Благодаря за прекрасния отговор!!!

Миличка от една мечтателка друг отговор трудно ще получиш;И аз ти благодаря за хубавата тема.

Добрата надежда укрепва духа и дава сили /латинска сентенция/. Докато съществува човекът, ще я има и надеждата. Тя е част от него. Когато сърцето и се слее с тези на вярата и любовта – се раждат Дон – Кихотовци. Вярвам, че все още ги има. Самотни и често тъжни, но винаги борещи се за едно по – добро утре. Аз виждам съвременния рицар от Ла Манча в обикновените хора, които въпреки „вятърните мелници” остават до края честни и сърдечни. Всичко това заради надеждата, че някога, накъде там справедливостта ще възтържествува. Така ще бъде, докато вярваме в това, докато Дон Кихот съществува.