Vera_Pamil

Аз искам да благодаря за линковите към руските библиотеки. Оказа се, че наистина си спомням руския от основното иейййй

Мерси , мерси , мерси Сега само остава да проверим колко точно ми е ръждясал руския хахаха

Аз един ден седнах да се ровя за книжки на руски из нета, но нещо не можах да се оправя. Може ли линк към конкретен сайт или нещо подобно

"Зарибен съм!" - както се казваше в едно клипче пародия на Star Wars хихи. Много добре звучат книжките. Само не разбрах на английски или руски са но и в двата случая бих искала да се докопам до тях

Едно голямо благодаря

Няма руски намерих само сръбски и разни подобни но идея нямам дали са за този рилийс даже. Ако ти се чака и някой не ме превари като ми мине държавната сесия мога да се пробвам да ги преведа. Едва ли ще е професионален превод, но съм превеждала субове, все ще хванеш за какво иде реч

Спама е висша форма на общуване хихи и с това спирам да спамя , ама наистина. Та да "пилата за нерви" определено има характеристики да попадне сред класацията "Повторно и n-то четене".

А аз все се бъркам и си мисля, че е от някой български , а то откъде било И това пък ме подсети за "Петела е женски" - това вече мисля беше от филм хихи

Ама със удоволствие и то веднага Първия е North & South - малко по драматичен е, но на мен много ми хареса. Естествено екранизациите по други книги на Остин - Ема ( тази със Гуинет Полтроу сякаш най ми допадна), Разум и чувства , Абатство Нортангър ( тази с Джони Лий Милър мисля тук ми хареса най-много) и има един наскоро попаднах на него не е точно към този стил, но пак е много хубав I capture the castle. На прима виста се сещам тези, както и естс Becoming Jane, но ако се сетя да добавя още някой ще ти пиша едно ЛС

Ами и аз извън семейството и една моя преподавателка не съм го чувала. Дори не знам откъде е тръгнал лафа, но тъй като с бащата сме големи шегаджии, кино- и книгомани общо взето все с някакви такива изрази си говорим. Един от любимите ми е "телефона звъни някак международно" , но не помня това пък откъде беше

Много се радвам, че ти е харесал поста Колкото до Дневниците щом само първата ти е дошла в повече, моя съвет е даже да не ги четеш, освен ако много много не настояваш просто да допрочетеш поредицата. Една приятелка ми поразказа нататък историята - ще спомена само летящи лисици ( които аз си представям като помощника на Супер Соник от едноименната игра) и фейски крила в различни цветове. Повече няма да кажа, че някой да не се ядоса, че пускам спойлери, но наистина такава фантасмагория става нанатък, че няма думи които да я опишат. Колкото до костите и за нея ми казаха, че авторката пишела малко "сухо" и книгата в случая е по-зле от сериала, което често е обратното. А колкото до Елизабет Бенет сигурно няма екранизация на "Гордост и Предрасъдъци", която да не съм гледала. Обожавам книгата. И в този ред на мисли ако ти се гледа нещо подобно мога да препоръчам някои и друг филм. Много харесвам този тип английски кино

WARNING! - Поста ще е дълъг и ще включва минимум три лирични отклонения. Няма как да не се изкажа щом опре до лигави, нерешителни малки момиченца. Да започнем с "Падналите Ангели" - случайно попаднах на тази книга , докато бях на гости у една приятелка ( гостувах й за концерта на AC/DC между другото - е нямаше как да не се похваля) и прочетох резюмето. Като четеш въпросното резюме най-накрая решаваш , че си попаднал на сладка и сантиментална любовна история. Да, ве да. Естествено още в трета глава сигурно се появи Ерген номер 2 - и аз си казах "аман от любовни геометрични фигури, честно - и то предимно триъгълници". То и аз си спомням, че исках много момчета да ме харесват в гимназията, ама тази съвременна тенденция ми идва в повече. Поне в художествената литература ми се ще да повярвам , че може да съществува такова нещо като истинска любов, а не този ли искам, не май другия, но всъщност... то направо да ти иде да фраснеш някой на малката с извинение пикла Замислих се, че сигурно просто не съм от възрастовата аудитория, която цели книгата. Сигурно на малките момиченца им харесва да четат, за някоя , която я искат двама "пича". Мен обаче лично тази нерешителност откровено казано ме дразни. А колкото до другарката Суон - дай ми права лопата и виж какво я правя. Втората книга почнах да я чета единствено , защото бях в тежка форма на меланхолия и всъщност нейните детински терзания ми се струваха направо смешни. Кой с мозъка си би повярвал , че това детенце би заинтригувало мъж с 90-годишен житейски опит остава мистерия за мен. И точно поради това, че намирам тийн драмата за изключително смешна подхванах и Дневниците на Вампира - сериала. Слад като чух за каква фантасмагория иде реч в книгите и с пистолет опрян в слепоочието не ги отварям. Та от цялата поредица за Здрач мога уверено да кажа, че петата недовършена книга е най-интересна и забавна. Ако някой ден някой се сети да я довърши ще я прочета с удоволствие. И моето мнение е, че ако тия книги бяха написани от гледна точка на Едуард щяха да са много, ама много по-добри. И нищо чудно ако Даниел разказваше и в "Падналите Ангели" да ми беше допаднала много повече. Но уви още никой не се е сетил за това. Между другото тази от гледна точка на Едуард наистина си струва има много забавни моменти, ама няма да досаждам да ги разказвам И така се стигна до там, че зарязах "Падналите Ангели" още преди да съм стигнала средата и като чета това резюме , което си дала, ама много правилно съм постъпила явно. Естествено мнението си е лично мое и на никой не го налагам, сигурно има хора дето ще се влюбят в книгата, но с нетърпение очаквам деня , в който пазара ще се пренасити на тия триъгълници и ще се върнем към класиката - тя го обича, той я обича, имат премеждия, но със Силата на Истинската любов ги преодоляват. И последно да вмъкна, че почнах да чета Вампирски целувки - пак серия, но слава богу, по скоро в духа на юношеските приключенски романи и о чудо до 15 глава на хоризонта няма още някой пич, дето героинята да се чуди дали не харесва. дано така си и остане Айде поста мисля е достатъчно мъчително дълъг, така че приключвам с едно благодаря за вниманието и дано не съм ви отегчила.... много

Книгата верно си е уникална. И аз видях че има и втора (или по скоро тя е първата май) за Ланкония в сайт, където четох резюмето й, но не проверих има ли я преведена на български език? Аз в един сайт видях всичките й книги, то едно яко преплитане, то едно чудо - тая книга е втора в поредица Ланкония, 15 в поредица Монтгомъри - иде да рече "бой на негри в тъмна нощ". Нищо чудно, че и радословното дърво е пълна плетеница, след 10-тата книга сигурно и на авторката й се е загубила връзката с началото хахаха

Аз преди малко свърших с "пилата за нерви". Уникална книжка - малко ще вляза в друга тема, но просто не мога да пропусна да спомена, че направо умрях от смях в момента с истеричния смях на главния, когато му казаха, че ще се жени и за кой или пък когато братовчед му Франк нареждаше на Гена, че докато била с него щял да научи някои неща. Точно както Джей Ти намилаше на Арайа. Момента беше уникааално сладък , с малките Та това лирично отклонение беше за да благодаря, ама много, че ме насочи към тази книга. Да си призная няколко пъти съм я подминавала, понеже резюмето не ми се стори достатъчно интересно - голяма грешка хаха

Хахаха много си права. Много повече обичам героини от типа на "Фалшивия годеник", която дори съвсем леко ми напомни Елизабет Бенет. Уверена, знае какво иска, умна и ако се вгледаш намираш красота в нея, но трябва малко мозък да имаш, за да оцениш една истинска жена. A приятелката на г-ца Мидълтън ( сега името ми убягва) ми хареса да не кажа дори малко повече. Много хубав персонаж беше тя.

Като имена не помня много, много герои, но ако не бъркам в книгата въпросната Мегън искаше да се омъжи за някакъв благородник, а не знаеше , че всъщност той се крие под самоличността на новия им коняр или нещо подобно. Спомням си сцена от книгата, където тя май го гледаше през прозореца, докато той се обливаше с ледена кофа вода, тъй като ако помня правилно, беше доста ентусиазиран физиологично, по нейно отношение хахаха, ако мога така да го кажа по научно

Ако много не нахалствам за коя книга става на въпрос, като чух "не ми пречеше се хиля кат тиква" и просто ми се запали любопитството

Мерси за предложенията, мисля че първата съм я чела , а може би дори и втората, но другите със сигурност са ми пропуск, който в най-скоро време ще поправя естествено

Да ти кажа честно мене ако питаш то и двете стават страхотни класации - едната за забавни луди глави - например в стил "Кое е най-лудото, което някоя героиня е правила ( но в забавния смисъл) и естествено коя е героинята?" и " Бойни мадами!" - аз лично си падам по фехтовачки и тъй като ми е ден за спам ще вмъкна едно лирично отколонение и ще споделя идеята си, че толкова много си падам по фехтовачките , че обмислям след държавната ми сесия да се запиша на уроци. Представяте си как реагира баща ми на новината. Май реши , че това образование ме побърка най- накрая П.П.: много че-та станаха, но километричните изречения, като изпадна в лирично отклонение са ми голям недостатък Ако не бъркам авторката и произведенията й Хауърд е малко драматична като за моя вкус. Аз лично си признавам, че си падам по леките и забавни произведения. Същото мото се отнася и до филмите като цяло, а именно, че достатъчно драма си имаме в ежедневието, а като седна да чета или гледам нещо обичам то да ме разтоварва - а смеха за мен е много разтоварващ , така че ще кажа само Viva la comedie ( пак почнах с мойте километрични изречение , извинявам се ) И в този ред на мисли, ако някой се сеща за някоя изключително забавна любовна книжка, моля предложете

Да тя определено бие по точки почти всички, макар че трябва да признаем, че с отвличането на бъдещия си съпруг Фиона достойно опонира лудата глава Ейми Малъри

Днес нещо ми е ден за спам , така че нека се изкажа и по тази тема На мен едни от най-любимите ми моменти са от книгата "Твоята магия" - първия е когато Ейми заявявя ни в клин, ни в ръкав на Уорън , че го иска. Спомням си , че първия път докато четях това пиех нещо и едва не го изплюх от смях като прочетох момента хаха - "— Искам те, Уорън Андерсън." Другия ми любим момент е когато Ейми отива да го търси в публичния дом - цялото приключение беше уникално забвно и накрая , когато натупа брат си , за да си го изкара, заради щуротиите на Ейми. Сигурна съм, че ако я препрочета ще се сетя още много такива, като например накрая, когато той се издаде, че всъщност, не иска тя да го оставя. Честно беше толкова сладък момент, че не знам как не се разтопих - буквално . Докато пишех поредния пост за днес се сетих за още една уникално смешна сцена, когато приятелката на г-ца Мидълтън в "Фалшивия годеник" отиде и такъв прасна на най-добрия приятел на главния герой ( който беше и възлюбен на въпросната приятелка) , че направо му изкара въздуха. Сигурно малко объркано прозвуча, но както вече споменах имена на герои трудно помня

Много ми харесват такива образи - живи и направо необуздани, чак се замислих дали няма да е интересно да се направи една класация, коя е най - лудата ( естествено в най-добрия смисъл на думата) героиня. Аз честно казано бих поставила на върха на класацията Ейми и Фиона от първата книга от серията Проклятието на Маклийн ( надявам се го пиша правилно )

Мисля, че тука мога да поспамя - аз онзи ден пак си препрочетох тази от серията Малъри за Уорън и Ейми. Те май са ми най-любимите от поредицата. Много ме кефи ( знам не е много литературен изказ, ама така го чувствам хихи) тази Ейми. Втора като нея луда глава просто няма. Имам чувството, че и 20 пъти да я чета пак няма да ми омръзне

Аз малко се оплетох по едно време в дългото обяснение , но това ми прозвуча направо като интрига от някой от любимите ни романи

Мерси много за информацията. Да така си е така както чакам тази книга скоро не съм очаквала друго с такова нетърпение. Дори се опитах да седна да я чета на английски и макар да разбирам за какво иде реч, както се казва, никога не съм обичала да чета книги на английски, предпочитам си родния език Благодаря ви много за усилията, които полагате и ако мога да се включа с нещо както казват бой скаутите- винаги готов