Мина Сатин

Здравейте, вчера чух една песен чиято мелодия ми се стори позната, но не със същия текст. Не мога да се сетя кой я пее и текста. Успях да се сетя само, че я знам като български рап, май 🤷‍♀️, и от текста само едно изречение се сетих "От няколко дена комплименти ми редеше.", но дори и за това не съм сигурна 🤦‍♀️. Надявам се някой да може да ми помогне. Благодаря предварително. Това е мелодията https://m.youtube.com/watch?v=GFiICT6hMEQ 🙂.

Не спиш, нали?Гледаш през прозореца наблюдаваш звездите- приличат ти на мен. В очите ти от много дълго време мълчи една любов! Не спиш, нали? Аз също! И мислите ни се пресичат, не знайно как, къде, защо… Гледаш звездите, ах, колко ги мразиш! Забиват се в теб като стъкла и отразяват само тишината, от както аз си тръгнах. Не спим…Защо? Искам да стопля душата ти непростимо изстинала. Усети ме! Затвори очи и ме почувствай! Не спя! Не спиш! Ах, тези коварни звезди. Затвори очи сега! Какво като е безутешно тъмно в нашите души? Нали и двамата не спим сега! Нека да се слеем! Невидими! По-близки! Сред звездите аз сега живея! Затова не спя! Събудих те и теб- признавам! Поне в безсънието да се усетим двама! Не спя! И ти не спиш! Защото ти си моето безсъние и аз съм твоето!

Той е нежен,но по мъжки не вярва в плача!С него не е нужно да говоря, той ме чувства. Приспива ме галейки косите ми. Събужда ме с целувка. Шепне ми в ухото приказки за любовта. Пази ме от хорските очи, не иска да ме наранят. Есента събира изпопадали, за мен, листа. Той е вятърът в моя свят- издухва всички лоши чувства. И е като океанът- по вълните на живота до мен донася само радостта. Танцува с луната вътре в мен. Гмурка пръсти в моите мечти и като свои ги отглежда. Той е като дъжд- вали навсякъде по мен, в мен. Аз за него съм единствена и знае, той, за мен, че е единствен. Аз ли? Аз съм си послала сред звездите и в момента си го измислям.

Не съм от тук.За мъничко минавами реших да се отбия в твоя свят. Донесох ти от красотата на Земята и мънички парченца вълшебство. ( Колкото да те усмихват, когато си отида!) В очите ти блясък посадих и в джоба ти любов приших. (Да си разшиваш по малко, когато си отида!) Но не съм от тук и съм за малко. Ще тръгвам вече. А ти ми обещай, че ще бъдеш щастлив и на тези, който си нямат от твоето щастие ще раздаваш. (Така, както аз на теб!) А, ако някога, случайно, сетиш се за мен, момичето тайнствено дошло от някъде за малко. Не ме търси в твоя свят аз не съм от тук-казах ти. Аз живея сред звездите, но малко късче от себе си в твоето сърце оставих. (Да ме усещаш, когато си отида!) Не съм от тук и съм за малко дойдох да ти покажа какво е да обичаш и да бъдеш обичан.

Знаеш ли, страшно ми се мълчи! Думи изречени-изчезнали, приказки тихо прошепнати в глухо пространство- нищо не остава, вятъра отнася- чувствата на глас изречени! Знаеш ли, страшно ми се мълчи! Искам сърцата по между си да говорят, душите в тишината да се сливат, магията на обичта да ме проглуши. Но без думи, нека няма думи- и без това вече не ги чувам. Преди всичко чувах, чувах всичко- лъжите, обидите, нападките, клюките, омразата… Думите раняват и белези оставят. Сега ми се мълчи, страшно ми се мълчи. Искам в тишината всичко да узная тя не лъже и не мрази, тя не обижда и не клюкарства. В тишината без думи на душата по леко става. Знаеш ли, страшно ми се мълчи!