Callipso

Не. Даже помня и си спомням минали неща. Харесва му да пазарува повече от Billa, отколкото от Lidl

Не съм от пасящите и хуманни към животните, които са си с предназначение за храна. В една паралелна вселена, ако има някакви ограничения, ще се изселя някъде където да се храня с месо.

Снеготопене Ден от календара – неоткъснат. Нещо ми повтаряш, но не бързай. Всичко разрушимо отстоява своята фалшива постоянност. Бляскав безграничен безпорядък, всичко ли изтича като пясък? Нещо съм простила - ставам бяла. В твоите мечти ли съм живяла? Вятър ме отвява – ставам облак. Стихове ми трябват, но без болка. Тихата ти близост ме стопява. Ти ли си или си те представям... Селвер Алиева

Не е йезуитски, а прекалено неопределен и неразкриващ нищичко от възможностите, кога, къде, как и защо.

Само с повод. Може да прави оригами?

Внимавай с какво се шегуваш и как, за да не ти задам логичният въпрос- От собствен опит ли съдиш/предполагаш?

Не е нужно аз да съм ти ходила в галошите, достатъчно е още на петима от твоето село пък да им се получава, по този трънлив земен път. Тогава логично се досещаме, че проблемът си е твой, а не че по принцип е трудно. Става въпрос за обичането и че това как ТИ не можеш да обичаш всички, нали? Но Бог може. Тогава си много далече от подобието му. И за това отново си си виновна само и единствено ти, защото имаш Душа като всички останали божи раби.

не знам какво е това Мисли малко да попости покрай тежките празници?

Това че на теб не ти се получава в твоя земен път, защо да не му се получи на друг? Помага да се смириш. Ако е невъзможно да се обичат всички, тогава как точно го изискваме от Бог? И като имаме изпитание обвиняваме всеки друг, но не и себе си, за товас какво сме го заслужили.

Нося си кръста. Не ме питай от колко години го нося. Не ти стига броенето. Радост видях. Щастие, болка, колкото толкова. Измита ги времето… Минах в живота точно ето такава: Нека всеки да вземе, по много. Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава. Но раздадох звезди, смях и обич… Разпилях се по вятъра, като прашинка, сътворих безконечни вселени. Разтопявах тъга, като лятна снежинка, давах вечност. Всеки да вземе. Нося си кръста. Заедно с него летя. Не тежи. Не ме гледай с насмешка. Вярвам до лудост, че всяка мечта сбъдва се с обич. Съвсем по човешки. Моят полет е спомен за синьо небе, и през болката все съм различна… Този, който от мене най-много си взе, точно този най-много обичах. Мира Дойчинова - irini

Aквамен- много добре е направен