Най-доброто макаши

Приключих "Берлин 1961: Кенеди, Хрушчов и най-опасното място на Земята" на Ф. Кемп и започнах "Огледалото на света" на Джулиан Бел.

Отдалеч си личи извънземната подкованост по библейските казуси, която демонстрирате за пореден път. Но все пак да не забравяме, че преди няколко години защитихте дисертация в Принстънската богословска семинария. Не сте като останалите потребители тук - пишещ свободни съчинения тип "звездите ми го говорят".

"Втората световна война. Битките за Харков" - Юлиян Недев.

Тъкмо започнах "Полунощ в Чернобил" на Хигинботам.

"Ленинград. Живот под обсада" - проф. Сергей Яров.

Омразата й е най-малкият дерт. Нека мрази, но да го прави с аргументи и факти, а не с лаически, издаващи огромни пропуски в образованието, коментари като горния. Впрочем това важи за 99 процента от пишещите в този форум.

За съжаление, точно сурогатни продукти като Азимовото изследване на Стария и Новия завет се публикуват редовно от родните издателства. Докога ще ядем претоплени манджи? Докога? Кога, неуважаеми родни издателства, ще започнете да издавате водещите имена в съвременната новозаветна и старозаветна библеистика, а не разни безвъзвратно остарели в концептуален аспект изследвания на любители/аматьори като Азимов в случая?

"50 класици: Архитектурата на XX век" - Кристина Хаберлик.

"Аз съм динамит. Животът на Ницше" - Сю Прюдо.

Тъй, тъй... Олд скуул си е и да разсъждаваш изобщо, както демонстрира прекрасно горният цитат.

Тъкмо приключих магистратурата на Иван Янев "Олимпийските стадиони 1896 - 1936 г.", изд. "Тип-топ прес", 2011 г. Жалко, че момчето не я е развило в дисертация. Инак има две-три досадни фактологични грешки, но не е нещо фатално. Сега наченах "Лоренцо Гиберти - Вратите на рая" на Антоанета Михайлова.

След доста дълго отлагане започнах най-накрая въведението на мастър Кларк към Леонардо. Това са де факто прочутите лекции "Риърсън", изнесени през месеците октомври и ноември 1936 г. в Школата по изобразителни изкуства към Йейлския университет, и публикувани като монография през 1951 г. След като прочетох Вазари, Никъл, Уайт и Айзъксън(демек кажи-речи почти всичко съществено за Леонардо на български), накрая опрях и до баш майстора сър Кенет. Инак дано доживеем да издадат на български и някого от тънките познавачи на Леонардовото дело като Марани, Кемп или Педрети. А дано, ама надали.

Към гореписалите: Пичове, вие сте прекрасно олицетворение на фразата "чукча - писател, чукча не е читател".

Приключих "Десетте мита" на Исаев и започнах втория том на "Диктаторите" на Оувъри.

Първия том на "Диктаторите" на Оувъри. Който знае английски и има излишни кинти, да си купи англоезичното издание, че "Прозорец" и тук не изневерява на стила си - оригиналното еднотомно издание е превърнато в двутомник и липсва целият научен апарат. Аз в момента нямам денги в повече и затова чета родната порнография.