Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Какво е духовността, какво е религията? Каква е разликата между тях, или  за вас те са едно?

В днешният свят в който живеем, хората от религия ли имат нужда, или от духовност?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво е духовността, какво е религията? Каква е разликата между тях, или  за вас те са едно?

В днешният свят в който живеем, хората от религия ли имат нужда, или от духовност?

 

Това, което днес се възприема като религия не е онова, което е била религията в миналото.

Тя е възникнала тогава, когато хората са загубили способността да виждат духовния свят.

Глаголът "религаре" означава свързвам, следователно предназначението на истинската религия е да възстанови изгубената връзка между човека и невидимия свят.

Сега религията е нещо по-различно, където се намесват и много чисто човешки, често не съвсем почтени интереси.

 

Духовността за мен е стремеж на човека да се свърже с нематериалния свят, който е наша истинска родина и от който ние сме слезнали, за да научим много уроци в материалния свят, който е необходим за нашата еволюция в настоящия етап.

Духовният свят е паралелен на материалния, те са преплетени, но често, потопени прекалено в материалното, ние забравяме за духовното.

 

Като цяло, бих казал, че духовността е родствена на истинската религия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Като цяло, бих казал, че духовността е родствена на истинската религия.

А какво според теб е означава истинска религия?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А какво според теб е означава истинска религия?

 

Истинската религия според мен трябва по един сигурен, бих казал, научен начин да развива способностите на човека по отношение на връзката му с духовния свят, възможностите да контактува с невидимите същества, да ги изследва така, както например един биолог изследва микроскопичните същества с помощта на микроскоп. Разликата тук ще бъде в инструмента на изследванията.

 

Истинската религия според мен трябва да ни покаже какъв е пътят на човешката еволюция: какви сме били в миналото, какво сме сега и какви можем да станем в бъдеще. Къде е нашето място сред духовните йерархии. Каква е нашата мисия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

В днешният свят в който живеем, хората от религия ли имат нужда, или от духовност?

 

Нито от едното, нито от другото.

И двете са заблуди, ама яки.

Заблуди са когато ги разглеждаш цялосно.

Ако извадиш някои отделни елементи, може при особени частни случаи да не са точно заблуди.

От християнската религия ако извадиш само това на което поповете му викат свети дух и си го кръстиш по друг начин, може да ти свърши някаква работа, при определени условия. 

От потребността ти от духовност, пък ако извадиш идеята за съществуване на нещо друго, различно от видимото, след много търсене може да се сетиш как да почнеш да виждаш ясно.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

В днешният свят в който живеем, хората от религия ли имат нужда, или от духовност?

 

 

 

Докато за днешната религия бихме могли да кажем, че е заблуда, за духовността това можем да кажем само ако разглеждаме нещата повърхностно, външно (екзотерично).

Ако обаче погледнем по-дълбоко, можем например да разгледаме явлението на съня. По време на будното състояние ние изживяваме различни опитности, в резултат на които след определено време се изморяваме и ни се доспива.

Защо се получава така?

Това е така, защото материалният свят, в който навлизаме и пребиваваме по време на будност, е до голяма степен чужд на нашата душевно-духовна същност. Наред с полезните и нужни опитности, той ни влияе и увреждащо, ние се изморяваме, губим сили.

Затова след известно време ние заспиваме. И макар обикновено да не изживяваме съзнателно това, по време на сън ние се пренасяме в духовния свят, откъдето черпим сили, защото това е светът, от който ние сме произлезли и който ни предоставя духовни сили.

А ако се научим да се свързваме с духовния свят съзнателно, по време на будуването, ще можем още по-качествено и ефективно да възстановяваме силите си и да се развиваме духовно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Докато за днешната религия бихме могли да кажем, че е заблуда, за духовността това можем да кажем само ако разглеждаме нещата повърхностно, външно (екзотерично).

Ако обаче погледнем по-дълбоко, можем например да разгледаме явлението на съня. По време на будното състояние ние изживяваме различни опитности, в резултат на които след определено време се изморяваме и ни се доспива.

Защо се получава така?

Това е така, защото материалният свят, в който навлизаме и пребиваваме по време на будност, е до голяма степен чужд на нашата душевно-духовна същност. Наред с полезните и нужни опитности, той ни влияе и увреждащо, ние се изморяваме, губим сили.

Затова след известно време ние заспиваме. И макар обикновено да не изживяваме съзнателно това, по време на сън ние се пренасяме в духовния свят, откъдето черпим сили, защото това е светът, от който ние сме произлезли и който ни предоставя духовни сили.

А ако се научим да се свързваме с духовния свят съзнателно, по време на будуването, ще можем още по-качествено и ефективно да възстановяваме силите си и да се развиваме духовно.

Интересно. Как може по време на будуване, да се свързваме съзнателно с духовният свят?

Нито от едното, нито от другото.

И двете са заблуди, ама яки.

Заблуди са когато ги разглеждаш цялосно.

Ако извадиш някои отделни елементи, може при особени частни случаи да не са точно заблуди.

От християнската религия ако извадиш само това на което поповете му викат свети дух и си го кръстиш по друг начин, може да ти свърши някаква работа, при определени условия. 

От потребността ти от духовност, пък ако извадиш идеята за съществуване на нещо друго, различно от видимото, след много търсене може да се сетиш как да почнеш да виждаш ясно.

Да, ритуалите са заблуди, но мисля, че духовността няма нищо общо с разни измислени ритуали. Каква връзка има това как и по какъв начин да се кръстиш с духовността? :ohmy: 

Духовността е потребността от по-дъблоки неща. Нуждата да осъзнаеш съществуването.

Истинската религия според мен трябва по един сигурен, бих казал, научен начин да развива способностите на човека по отношение на връзката му с духовния свят, възможностите да контактува с невидимите същества, да ги изследва така, както например един биолог изследва микроскопичните същества с помощта на микроскоп. Разликата тук ще бъде в инструмента на изследванията.

 

Истинската религия според мен трябва да ни покаже какъв е пътят на човешката еволюция: какви сме били в миналото, какво сме сега и какви можем да станем в бъдеще. Къде е нашето място сред духовните йерархии. Каква е нашата мисия.

Как може да се изследват невидимите същества? :huh:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Духовността е потребността от по-дъблоки неща. Нуждата да осъзнаеш съществуването.

 

Ааааааа така ли е било при теб с духовността ?

 

Аз пък си мисля че имаш нужда да се самоуспокояваш че няма да умреш никога, защото идеята за край на живота ти, предизвиква у теб състояние на безнадежност, обърканост, тревожност и ти трябва да ги потискаш по някакъв начин тези неприятни чувства. 

Та ти си търсиш тук някой, който е способен да те излъже майсторски и красиво че няма да умреш никога, щото видите ли то имало било духовност, пък и душата не умирала, в друг духовен свят отивала и дрън дрън та пляс.

След като му повярваш че няма да умреш никога, тогава пък ще почнеш да се пазариш да те поизбудалка за смисъла на съществуването ти, щото ти си лаком и искаш все по-големи дози от успокояващите те лекарства. Това в което влизаш е една "омагьосана" спирала без край. Приемаш сам да си подложиш биологичния орган наречен мозък, на зависимост от разни заблуди. Търсиш си здрави ирационални патерици, да се подпираш на тях в трудните моменти на съществуването. Ако това може да те успокой, ти не си сам в това положение, милиарди сте. Та си има вече измислени какви ли не чалъми на потискане на тревожността ви чрез духовности разни. При мен са измислили даже че имало "пазаруване на духовности", за да обяснят например защо обикновени християни се заплесват по разни азиатски религии и духовности. Влизаш в езотерична книжарница в Париж и си избираш книжки за какви ли не духовности. Изборът е труден, щото предлагането е огромно. 

Д

И макар обикновено да не изживяваме съзнателно това, по време на сън ние се пренасяме в духовния свят, откъдето черпим сили, защото това е светът, от който ние сме произлезли и който ни предоставя духовни сили.

А ако се научим да се свързваме с духовния свят съзнателно, по време на будуването, ще можем още по-качествено и ефективно да възстановяваме силите си и да се развиваме духовно.

 

Виж сега, когато ник означаващ на немски "Аз Съм", почне да обяснява на друг ник означаващ на френски "Добър Приятел", става нещо като прекалено скучно.

 

Благодарение на сънищата, хората не страдащи от зрителни и слухови халюцинации, са се навивали да вярват на болните мозъци или на тези поемащи халюиногенни отвари от билки. 

 

Отивай и се подложи на хипноза при някой пси, дето знае да я провежда добре и се свързаш с каквото ти трябва.

 

Те ти на снимка две хипнотизирани жени:

 

Публикувано изображение

 

да видиш колко е готино.

Редактирано от Belge (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ааааааа така ли е било при теб с духовността ?

 

Аз пък си мисля че имаш нужда да се самоуспокояваш че няма да умреш никога, защото идеята за край на живота ти, предизвиква у теб състояние на безнадежност, обърканост, тревожност и ти трябва да ги потискаш по някакъв начин тези неприятни чувства. 

Та ти си търсиш тук някой, който е способен да те излъже майсторски и красиво че няма да умреш никога, щото видите ли то имало било духовност, пък и душата не умирала, в друг духовен свят отивала и дрън дрън та пляс.

След като му повярваш че няма да умреш никога, тогава пък ще почнеш да се пазариш да те поизбудалка за смисъла на съществуването ти, щото ти си лаком и искаш все по-големи дози от успокояващите те лекарства. Това в което влизаш е една "омагьосана" спирала без край. Приемаш сам да си подложиш биологичния орган наречен мозък, на зависимост от разни заблуди. Търсиш си здрави ирационални патерици, да се подпираш на тях в трудните моменти на съществуването. Ако това може да те успокой, ти не си сам в това положение, милиарди сте. Та си има вече измислени какви ли не чалъми на потискане на тревожността ви чрез духовности разни. При мен са измислили даже че имало "пазаруване на духовности", за да обяснят например защо обикновени християни се заплесват по разни азиатски религии и духовности. Влизаш в езотерична книжарница в Париж и си избираш книжки за какви ли не духовности. Изборът е труден, щото предлагането е огромно. 

 

Виж сега, когато ник означаващ на немски "Аз Съм", почне да обяснява на друг ник означаващ на френски "Добър Приятел", става нещо като прекалено скучно.

 

Благодарение на сънищата, хората не страдащи от зрителни и слухови халюцинации, са се навивали да вярват на болните мозъци или на тези поемащи халюиногенни отвари от билки. 

 

Отивай и се подложи на хипноза при някой пси, дето знае да я провежда добре и се свързаш с каквото ти трябва.

 

Те ти на снимка две хипнотизирани жени:

 

Публикувано изображение

 

да видиш колко е готино.

О, нищо подобно. Не чакам никой да ме успокоява, нито да ми обещава че ще ми изкупува греховете и ще ме прати в рая на вечен живот, или пък да ми обещават че няма да умра щото ще се преродя още хиляди пъти.

Защото да умреш, е много по-лесно отколкото да живееш. :tongue2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как може по време на будуване, да се свързваме съзнателно с духовният свят?

 

 

Един начин е да насочим мисълта си към него. Обикновено обаче тя ще се разсейва от получаваните впечатления от заобикалящите ни неща.

Затова полезно е да потърсим подходящо време и място, в които да имаме по-спокойна обстановка. Тогава можем да се абстрахираме от мислите за материалния свят, от спомените си и да насочим мислите си навътре към себе си, към духовния свят или се опитаме да ги изключим. 

 

 

Как може да се изследват невидимите същества? 

 

 

 

За тази цел трябва да имаме подходящ инструмент, подобно на това, както един биолог се нуждае от микроскоп за изследването на много малки обекти. Разликата при изучаването на невидимите духовни същества е, че инструментът за наблюдението им е самият човек, по-точно, латентното му духовно зрение, което трябва да се активира.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво е духовността, какво е религията?

Каква е разликата между тях, или  за вас те са едно?

В днешният свят в който живеем, хората от религия ли имат нужда, или от духовност?

 

Моето мнение по въпроса най-много се доближава до тези разсъждения - Духовност и религия

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Моето мнение по въпроса най-много се доближава до тези разсъждения - Духовност и религия

Религията е създадена от човека по редица причини - упражняване на контрол, вливане на морал, усилване на егото. Вие изповядвате греховете си на религиозния служител, ходите на преклонение в църква, казват ви как и кога да се молите. Това ви отдалечева от Бога. Истинската духовност е нещо, което се намира дълбоко във вас. Това е вашият път към любов, приемане и връзка със света и хората около вас. Тя не може бъде намерена в църква или чрез вярата по определен начин.

 

Да, напълно съм съгласна.И моето мнение е същото. :thumbelina:

 

 

Един начин е да насочим мисълта си към него. Обикновено обаче тя ще се разсейва от получаваните впечатления от заобикалящите ни неща.

Затова полезно е да потърсим подходящо време и място, в които да имаме по-спокойна обстановка. Тогава можем да се абстрахираме от мислите за материалния свят, от спомените си и да насочим мислите си навътре към себе си, към духовния свят или се опитаме да ги изключим. 

 

 

 

За тази цел трябва да имаме подходящ инструмент, подобно на това, както един биолог се нуждае от микроскоп за изследването на много малки обекти. Разликата при изучаването на невидимите духовни същества е, че инструментът за наблюдението им е самият човек, по-точно, латентното му духовно зрение, което трябва да се активира.

 

 

Да, съгласна съм, че всичко се крие дълбоко вътре в нас, и всички истини са там. Но не можах да разбера кои са невидимите  духовни същества за които говорите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, напълно съм съгласна.И моето мнение е същото. :thumbelina:

 

Писах, че се доближава, но не съм съгласен на 100%.

Защото има и известно противоречие. От една страна религията е измислена от хора, от друга страна

Чрез своята религия, велики светци са достигнали реализациите на мистичен подход към Бога. Всяка религия е произвела духовни търсачи от най-висш порядък.

 

Тоест, чрез религията към духовност и духовно развитие! В случая религията може да бъде инструмент за постигане на духовност.

 

Проблемът на религиите е ограничаването с догми/канони

Духовността чувства, че всички религии са валидни; като аналогия на много пътища, които водят до една и съща цел. Духовността обхваща всички световни религии, но в същото време, не е ограничена от никакви религиозни догми или форми.
Редактирано от angel* (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Писах, че се доближава, но не съм съгласен на 100%.

Защото има и известно противоречие. От една страна религията е измислена от хора, от друга страна

 

Тоест, чрез религията към духовност и духовно развитие! В случая религията може да бъде инструмент за постигане на духовност.

 

Проблемът на религиите е ограничаването с догми/канони

Религията е едно стъпало към духовността.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Но не можах да разбера кои са невидимите  духовни същества за които говорите.

 

Описвани са различни такива.

Някои от тях са на по-високо еволюционно стъпало от нас, например ангелите, архангелите, и т.н.

Други са наричани елементарни същества, свързани например с природните стихии (вода, въздух, огън и т.н.),

известни в митологията като ундини, саламандри, гноми и т.н.

Не трябва да забравяме и човешките същества, които се намират в периода между смъртта и ново въплъщение във физическо тяло. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Докато за днешната религия бихме могли да кажем, че е заблуда, за духовността това можем да кажем само ако разглеждаме нещата повърхностно, външно (екзотерично).

Ако обаче погледнем по-дълбоко, можем например да разгледаме явлението на съня. По време на будното състояние ние изживяваме различни опитности, в резултат на които след определено време се изморяваме и ни се доспива.

Защо се получава така?

Това е така, защото материалният свят, в който навлизаме и пребиваваме по време на будност, е до голяма степен чужд на нашата душевно-духовна същност. Наред с полезните и нужни опитности, той ни влияе и увреждащо, ние се изморяваме, губим сили.

Затова след известно време ние заспиваме. И макар обикновено да не изживяваме съзнателно това, по време на сън ние се пренасяме в духовния свят, откъдето черпим сили, защото това е светът, от който ние сме произлезли и който ни предоставя духовни сили.

А ако се научим да се свързваме с духовния свят съзнателно, по време на будуването, ще можем още по-качествено и ефективно да възстановяваме силите си и да се развиваме духовно.

 

Може да се каже и така:

Духът е единствената реалност. Материята е илюзия (илюзията Мая в източните учения), която е създадена от духа за да може той, въплътен в нея, да забравя истинската си същност и да преживява различни опитности на земята. От тази гледна точка когато човек заспи всъщност материята е тази, която заспива. Тогава духът му успява да се разбуди (но не изцяло), свързва се с духовния свят, зарежда се с енергия и се пречиства преди отново да заспи в новия ден на земята.

 

Буда (в превод "събуден човек") е постигнал състояние, при което въпреки че е все още живее в материалния свят, духът му е напълно буден и духовният свят е открит пред него. Буда е прозрял, победил илюзията Мая. Човек като него вижда всички останали хора като все още омаяни от привидността на материята, все още спящи в нея. Той дава на хората учения, които да ги насочват и да им помагат в пътя им към тяхното собствено събуждане и завръщане в родния духовен дом, във вечността, в любовта, в бог.

 

Чувал ли си някога за създание, едновременно присъстващо и отсъстващо? Аз се намирам сред хората, но сърцето ми е на друго място. Саади

 

Когато свещта на живота угасне, настъпва смърт за материалното тяло. Смъртта е изчерпване на енергията, която духът е получил за сегашното си въплъщение. Духът напуска илюзията Мая, отива по-нависоко в духовния свят, пречиства се по-пълно, и след това се преражда за нов живот на земята.

 

Няма край на пътешествието, няма край, няма никога край... как може възлюбено сърце някога да спре да се отваря? "Ако ме обичаш," - каза Той - "Няма само веднъж да умреш. Във всеки миг ще умираш във мен, за да се раждаш отново.

 

Руми

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Духът е единствената реалност. Материята е илюзия (илюзията Мая в източните учения), която е създадена от духа за да може той, въплътен в нея, да забравя истинската си същност и да преживява различни опитности на земята. 

 

Намерил си добър начин да се опиташ да се скриеш от реалността, като приемаш че материята е илюзия.

Сега ако се сетиш да приемеш че и духът е илюзия, направо ставаш супер откривател.

После си готов да създадеш нова религия, без материя и без дух и духовност.

Една такава модерна, да привлечеш недоволните от вехтите религии.

 

Езточните заблуди, макар и източни и по-софт от християнството и исляма, пак са си заблуди.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кой е дядо Влайчо? Защо някои изследователи смятат, че  той е  по-голям феномен дори и от Ванга? Крие ли се информацията за  него? 
Кои са най-удивителните негови пророчества? И какво ще разкажат единствените живи наследници на феномена от Коньово дядо Влайчо? 
 
http://bnt.bg/bg/productions/92/edition/28193/apartamentyt_3_januari_2013 http://sever.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D0%B2%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE-%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%BE_l.a_c.29916_i.235769.html   http://www.blitz.bg/article/31130

 

 Най-голямата мъдрост, на която дядо Влайчо учи  в миналото и която се е запечатала в спомените на хората, е че трудностите се поднасят само на извисените души. Вероятно, защото те са в състояние да понесат смирено трудностите и страданията, без да роптаят и така истински да израснат духовно още повече.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Какво е Бог? Къде е Бог?

Богът на Вселената: отвъд религията

В еволюцията на човешкото самосъзнание и човешките култури - религиите заемат централно място. Човешкото мистично въображение е дълбокия извор на религиозното творчество. Всеки мислещ човек (обикновено в началото на своя живот) достига до някои фундаментални въпроси, които стоят в основата на централизираната религия. Въпроси като:

Съществува ли Бог? Къде е Бог? Какво е Бог? Кой е истинския Бог? Ако има Бог, който чува молитвите на хората, защо хората страдат? Ако Бог е справедлив и милосърден, защо има толкова много несправедливост в света?

Отговорите на тези въпроси са и сложни и съвсем прости, едновременно.

Kонцепцията за БОГ е прастаро човешко културно явление. Тя е част от историята на човешките култури; част от устройството на човешката психика, както и част от процеса на еволюция на човешкото самосъзнание.

В онези предисторически времена - в началото на генезиса на религиозната мисъл - духовното и ритуалното били ядрото на културата. Обредите и ритуалите са били част от човешкото поведение - социално и когнитивно - от самото начало на еволюцията на човешкото самосъзнание. Така, че, концепцията за БОГ - като продукт на еволюцията на религиозната мисъл - трябва да се разглежда многослойно и многоизмерно, за да бихме могли да достигнем до озарение. Трябва да потърсим отговорите исторически, географски, културно, антропологично. Но най-вече за да добием по-задълбочено разбиране на човешката религиозна мисъл, трябва да я разглеждаме през призмата на човешката психика.

Някои хора се посвещават да търсят отговорите в "свещените книги", други - в "науката". Никой от тях не ги открива, защото ги търсят извън себе си. Религията дава утеха на тези, които не търсят отговорите докрай, а атеизма е убежището на онези, които са се отказали от търсенето.

Хората отдавна търсят своя създател. Бог. Но какво е Бог?
 

Нека като предварителна забележка си припомним необходимостта да разглеждаме религията и религиозните концепции през очите на човешката психика.

Концепцията за Бог като "върховен създател", "космически родител", "божествен наставник" удовлетворява фундаментални психологически потребности - нуждата от вяра, от надежда, от добър късмет, от усещане за закрила, от родителско наставление. Потребности, които са подпомогнали хората в успешното им справяне със стреса от големия, неразбираем и страшен свят, в който живеем. Свят видим и невидим.

Религията представя Бог като човек с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават. Боговете на различните религии са различни - според потребностите, които удовлетворяват и - естествено - според културите, на които служат. Да, Боговете служат на хората. Не е обратното. Боговете на различните религии притежават характеристиките на самите култури. Например, боговете на древен Египет и Месопотамия отразяват идеализирани образи и колективни образи на самите хора в онези култури. Древногръцките богове също олицетворявали древногръцката култура. Или, с други думи хората могат да се познаят по боговете им.

По повод на горното заключение, какво да кажем за Боговете на "трите големи религии", например? Ревниви, гневни, жестоки, несправедливи, строго патриархални. Неслучайно, всички тези елементи са водещи в религиите на Евреи, Християни и Мюсюлмани. Не само в религиите им, а и в техните култури.

Да помислим:

Нима една върховна, всемогъща същност като Бог - т.е. персонифицирано олицетворение на самата реалност - би могла да прилича на човек? Нима една космическа същност като Бог би изпитвала низки човешки страсти като гняв, ревност, желание за отмъщение? Как да обясним странните наклонности на "вездесъщия религиозен Бог" да дискриминира жените? Що за култури биха се ръководели от сексистки религии с мизогинни Богове? Как може хората да вярват в такива примитивни религиозни представи? Да вярват в БОГОВЕ, които страдат от човешки предразсъдъци и човешки емоции?

Нима една вселенска и вездесъща същност като един върховен Бог би имала предпочитания към тази или онази човешка религия? Нима наистина хората вярват, че Бог има религия? Нима наистина хората вярват, че Вселената е религиозна? Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, наподобяват хора.

Трудно за осмисляне? Не бързай. Просветлението е продължителен процес.

Боговете в човешките религии наподобяват стилизирани хора и страдат от човешки предразсъдъци. Което е съвсем естествено, все пак хората създават Боговете по свой образ и подобие. Но, има и още нещо. Идеята за върховно божество, което създава света и хората, е като колективна проекция на един върховен стилизиран родител. Ролята на родител и закрилник особено се откроява в концепцията за Бог. Родител който насърчава, поощрява, защитава и наказва своите деца - хората. Като грандиозна колективна проекция на дълбоко залегналия архетип на родителя майка-баща в човешката психика. Хората проектираме себе си върху самия космос. Себе си и своите когнитивни процеси.

Всъщност, религиозността издава една фундаментална психологическа незрялост. Религиозните хора могат да бъдат така наивни по детински или фанатични до крайност като незрели тийнейджъри. Религиозните хора, обаче, никога не порастват. Никога не достигат истински онази вътрешна, душевна зрялост, която идва с осъзнаването в аналитичния творчески процес на пробуждането на самосъзнанието. Религиозните хора са заслепени, невежи, дълбоко заспали в своята механична ритуалност.

Днес има много религии и привържениците на всяка от тях смятат, че тяхната религия е най-права и най-богоугодна, че техния бог е истинският, а всички останали - не са. Тоест, хората са привикнали да живеят с шизофренната идея, че - от една страна - Богът на тяхната религия е единствен и, че "истинската божествена мъдрост" е низпослана само в тяхната религия. Но, от друга страна, същия този единствен Бог е дал на другите хора фалшиви религии, за да ги заблуждава или защото има специални преференции към определени групи хора и народи. За някои религии идеята за Бог е изключително персонална, като в Юдеизма например, където еврейския Бог си е само техен. За други религии, идеята за Бог е универсална истина, която трябва да бъде разпространявана по света с огън и меч, като в Исляма и Християнството. За трети, пък, идеята за техните Богове е дълбоко философска и недостижима за невежите неверници, като в Индуизма.

Религиозните вражди са в основата на много войни и много омраза от хиляди години и все още продължава да бъде така. Толкова много омраза, толкова много вражда и толкова много кръв - в името на Боговете. Хората се мразят и убиват едни други в името на своя Бог и своята религия. Колко безумно е всичко това? Сякаш само вярващите се оказват неспособни да прозрат колко налудничаво е всичко това. Всички "праведни люде" "дърпат" космическата "черга" на вселенското благоразположение към себе си, без да осъзнават, че в основата на религиозните вражди лежат най-обикновени първични инстинкти и неосъзнатост.

За да има културен прогрес - истински, творчески и автентичен - е важно да осъзнаем, че религиите са част от еволюцията на човешките култури. Естествено, религиите са част и от еволюцията на човешкото съзнание, тъй като всички тези елементи - човешкото съзнание, човешките религии и човешките култури - са тясно взаимосвързани.

Когато размишляваме върху концепцията за "БОГ" няма как да изключим човешките религии от анализа. За да вникнем в същината и да придобием по-задълбочено разбиране върху сформирането на концепцията "Бог" - като част от човешките когнитивни процеси и еволюцията на религиозната мисъл - трябва да се върнем назад, много назад в началото на човешката история и да свържем поетапното развитие на човешките култури и техните религии като еволюционни процеси в развитието на човешкото самосъзнание.
...
Бог е човешка концепция. Боговете на религиите са творение на човешката психика. Човешките религии провъзгласяват своя бог за истински и най-верен, но обективната вселена има малко общо с религиозната вселена на човешката душа. Истината е, че вселената не е религиозна. Човешките религии са само на хората, нещо повече - религиите са част от процеса на културната еволюцията. Културната еволюция на Хомо Сапиенс. Те са част от процеса на еволюция на човешкото самосъзнание.

БОГ не е това, което религиите си представят. Ако концепцията "Бог" се отнася към персонификация на самата Вселена - дори на самата Реалност - то Бог е всичко. Действителността е информационна и в едни фундаментални нива, всички сме част от тъканта на самата реалност. Ако разглеждаме вселената, в която съществуваме, като божествена манифестация, то всеки атом е част от това божество. Така, както целия космос и всичко в него са били едно цяло преди "Големия взрив".
 

Бог не е човек. Бог е всичко. Всеки кварк и всеки атом и цялата вселена. Бог е енергията, от която е изтъкано всичко. Не може да се каже, че Бог е вселената, но може да се каже, че вселената е божествено проявление, доколкото имаме необходимост да си служим с тези понятия (все пак съдържат известно очарование).

Къде е Бог? Навсякъде. Във всичко. Ако концепцията ни за "БОГ" се отнася към самата реалност, като едно енергийно-информационно проявление, то Бог е във всичко. Всичко е божествено. Всяка струна, всеки кварк, всеки атом, всяка молекула, всяка жива клетка, всяка планета, всяка галактика и всяка космическа мъглявина, заедно с всичко невидимо, което придава вещественост на Великата Вселена.

"Бог е по-близо до човека от вените на врата му"
из Съвършената Сахифа

Религиозните концепции за Бог като вътворяващ справедливост, самокритика и въздържание в човешкото поведение са служили за гръбнак на човешките култури и социалната организация. Космическият родител, който възпитава своите деца и ги учи на себевладеене и еволюция на самосъзнанието. Поне до момента на появата на централизираните цивилизации, когато властта и религията се преплели неразделно. Исторически, в Европа, властта и религията са разделени сравнително отскоро.

Дори в така наречените "секуларни държави" религията присъства ярко не само в културата, но все още и в политиката. Старите религии са морално остарели. Не само морално - интелектуално. Въпреки това, религиозните противоборства все още присъстват ярко в "напредналата" ни култура. Причината за това зло в света не идва от някой зъл бог, а от собствената ни неосъзнатост. От ниските нива на осъзнатост, с които съвременните хора все още живеят като културен стандарт.

Същестува ли (Бог) Вселената? Трудно е да се каже със сигурност. Квантовата природа на действителността е изумителна. Сякаш цялата вселена започва своето начало от някакво свръхсъстояние на безкрайни величини - противоположно на екзистенциалната логика, която познаваме. Някакво квантово не-битие. Трудно е да се каже, дали "обективната действителност" не се намира само в нашите възприятия. Действителността е парадоксална. Освен информационна. Едно е сигурно - в голямата структура на Реалността има още много отвъд нашите възприятия.

...

Когато човек осъзнае всичко това, започва да вижда плоскогледието и безсмислието на всички религии. Религиите днес вече не обединяват, те издигат стени и прегради, разделят и разединяват. Приучават мисълта на пасивност и я приспиват, преповтаряйки наизустени пасажи от стари текстове до умопомрачение. Конфликтите на всякакви фронтове са безконечни, а разрешенията им винаги преходни и нетрайни. Повечето хора не са свикнали да се разглеждат в душевната си дълбочина, да се изследват, да се наблюдават и анализират самокритично, да осъзнават и да виждат нещата многопластово, а не само едностранно. Живеят като интелигентни животни. Лудост измъчва света и хората се лутат като изгубени сенки. Съзнателност крайно липсва в света днес, осъзнатост на едни по-високи нива.

Божият храм се намира в човешката душа и там трябва да се съгради, за да бъде обиталище. Хората трябва да се събудят и да изкачат следващото стъпало в колективната си духовна еволюция. Вътрешното развитие е волева еволюция. Еволюция на ума.

Религията представя Бог като човекоподобно същество, което бди осъдително над човешкото поведение. Хората в миналото не осъзнавали, че този небесен съдник е собственото им самосъзнание. Човешкото самосъзнание, което се пробужда за себе си и иска да се издигне над първичната си природа.

Религиозният Бог не е творец, а творение на човешката психика. Време е да се изкачим на следващото стъпало от еволюцията на човешкото съзнание, човешката култура и човешката цивилизация. Духът на новото време се пробужда в нас. Отвори очите на ума си.

 

http://www.mindvolution.net/bodhi/monad.html

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.04.2013 г. в 7:50, Aumi написа:

 

Какво е духовността, какво е религията? Каква е разликата между тях, или  за вас те са едно?

В днешният свят в който живеем, хората от религия ли имат нужда, или от духовност?

Духовността е същността на индивида и неговият потенциал за усети,логика,ум!...Религията е смърт!Защото е Юзда за Власт и Контрол!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Седем разлики между Религия и Духовност

 
Religion-Spirit.jpg
Религия е да вярваш в опитността на някой друг.
 
Духовност е да имаш своя собствена опитност.
 
Дийпак Чопра
 
 
Много хора погрешно разбират Духовността като Религия или като някакво тайнствено, свръхестествено явление. Някои дори мислят за нея като за секта, но това се дължи на липсата на знания и техния страх да не бъдат манипулирани.
 
Ако подминем това и се опитаме да изследваме и разберем какво всъщност е Духовност, ще стигнем до разбирането, че тя не е нищо мистериозно или свръхестествено, нито по някакъв начин е свързана с каквато и да било секта.
 
Тези седем разлики между Религия и Духовност ще ви помогнат да разберете какво всъщност представлява Духовността.

1. Религията ви кара да се прекланяте - Духовността ви прави свободни
 
Религията ви кара да следвате една идеология и да се подчинявате на определени правила, в противен случай ще бъдете наказани. Духовността ви позволява да следвате Сърцето си и да постъпвате така, както чувствате, че е правилно. Тя ви позволява да бъдете това, което наистина сте, без да се прекланяте пред нещо, което не резонира дълбоко във вас. Вие решавате какво да почитате и какво да обявите за Божествено.

2. Религията ви учи да се страхувате - Духовността ви показва как да бъдете смели
 
Религията ви казва от какво да се страхувате и ви посочва последиците от вашите грешни действия. Духовността ви осведомява за последствията, но не иска да се фокусирате върху страха. Тя ви показва как да се изправите, въпреки страха, как да продължите да правите това, което смятате за правилно, независимо от последствията. Тя ви учи как да действате с любов, а не със страх, как да контролирате и подтискате страха.

3. Религията ви посочва истината - Духовността ви оставя да я откриете сами
 
Религията ви казва в какво да вярвате и кое е правилно. Духовността ви позволява да откриете сами истината, да стигнете до нея по свой собствен уникален начин. Тя ви позволява да се свържете с вашия Висш Аз и да видите със собствения си разум истината. Тя ви позволява да повярвате във вашата собствената истина, да достигнете до нея със Сърцето си.

4. Религията се разграничава от останалите религии - Духовноста обединява
 
В нашия свят има много Религии и всички те проповядват, че тяхната вяра е истинската вяра. Духовността вижда истината във всяка от тях и ги обединява, защото Истината е една и съща за всички нас, независимо от нашите различия и уникалност. Тя се фокусира върху качеството на Божественото послание, което Религиите разпространяват, а не върху различията във вярата и ритуалите.

5. Религията ви прави зависими - Духовността ви прави независими
 
Само ако посещавате религиозни ритуали, сте възприеман като религиозен човек, някой, който е достоен за щастие. Духовността ви показва, че не е нужно да зависите от каквото и да било, за да бъде щастлив. Щастието се намира дълбоко в нас и само ние сме отговорни за неговото достигане. Божественото е вътре в нас и затова сме винаги достойни за него.

6. Религията използва наказание - Духовността използва карма
 
Религията заплашва, че ако не спазваме определени правила, ще бъдем наказани. Духовността ни дава да разберем, че всяко действие има своята ответна реакция и да осъзнавам, че наказанието идва като следствие от наши действия в миналото. Тя се позовава на основните Вселенски закони, които действат, независимо дали вярваме в тях или не.

7. Религията ви кара да вървите по чужд път - Духовността ви позволява да създадете свой собствен
 
В основата на всяка Религия лежи историята за един Бог или Богове (Кришна, Буда, Христос), тяхното пътуване към Просветлението, Истината, Спасението и от вас се очаква да следвате техните стъпки. Духовността ви позволява да извървите свой собствен път към Просветлението, да откриете Истината и Спасението по свой собствен начин, като следвате Сърцето си, защото Истината е винаги една и съща без значение как ще стигнем до нея.
 
Всяка Религия е произлязла от Духовност, от пътуване, чрез което един човек е достигнал до Бог. Подробностите за това пътуване не са важни, те просто са помогнали на този човек да открие Истината. Посланието, което споделя тази Истината е това, което е важно, Божественият код на човешкото Сърце, който пулсира във всеки от нас. Ето защо всяка Религия съдържа в себе си истина, която е част от Голямата Истина.

Източникhttp://expandedconsciousness.com/2014/10/15/7-differences-between-religion-and-spirituality/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Госпожата пуснала темата ( никът го е променила, сега е Ауми ), упорито се стреми да откъсне от православната църква вярващи и да ги насочи към източни религиозни заблуди.

Като я гледам колко активно пропагандира вегетарианството и се чудя дали не е собственичка на верига от вегетариански ресторанти, в които има много празни маси по обяд, та си търси отчаяно нови клиенти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Белгиеца написа:

Госпожата пуснала темата ( никът го е променила, сега е Ауми ), упорито се стреми да откъсне от православната църква вярващи и да ги насочи към източни религиозни заблуди.

Като я гледам колко активно пропагандира вегетарианството и се чудя дали не е собственичка на верига от вегетариански ресторанти, в които има много празни маси по обяд, та си търси отчаяно нови клиенти.

Може ли да приведете в примери/доказателства/ в какво се изразяват тези...."източни религиозни заблуди.."?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Белгиеца написа:

Госпожата пуснала темата ( никът го е променила, сега е Ауми ), упорито се стреми да откъсне от православната църква вярващи и да ги насочи към източни религиозни заблуди.

Като я гледам колко активно пропагандира вегетарианството и се чудя дали не е собственичка на верига от вегетариански ресторанти, в които има много празни маси по обяд, та си търси отчаяно нови клиенти.

Ако целта ми беше да рекламирам нещо, нали щях да дам някакви координати! :magnifier::pancake:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, heni_heni написа:

Може ли да приведете в примери/доказателства/ в какво се изразяват тези...."източни религиозни заблуди.."?

Не, не може, щото не ми се разправя. Обадиха ми се че ми е пристигнала чисто новата каруца, та се приготвям утре да им закарам стария германски боклук, дето не изкара и 60000 км.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...