Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

Гост

Парите са за да се харчат господа. Да се харчат! На "оня свет" нема ти треат...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

БУДИСТКА ПРИТЧА

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос! Буда го погледнал внимателно и казал: – Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият – най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип – слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика. Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда. На този разговор присъствал Ананда и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: ^Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне^. Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било омиротворено и светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал. Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:

– За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне. Видях, как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?

Буда отговорил:

– Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи и в това мълчание То се познава. Това е трансцендентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
преди 2 часа, mecholari написа:

....Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи и в това мълчание То се познава. Това е трансцендентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

Значи , без камшик работата не става , даже и да е въображаем . Мъдрост тече от устата на Буда , ама не се разбира ! 

И аз това казвам : " Когато Битието фрасне Съзнанието , тогава Акълът си идва на мястото ! " ........А тук будистите ми казват , че нищо не разбирам от будизъм......Пък то трябвало с коне и камшик да го обяснявам....:lol6:

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Книга 13

10.VІІ.125(1989)г

София - Изгрев

 
 
ОСИЯНИЕ ЗА ТИШИНАТА

 
image022.jpg

 
Жан Делвил – Училището на тишината

 
8,15ч.

          Роенето на Битието на разединени частици се нарича "шум". Единяването на частиците се извър­шва винаги в музика или тишина и поражда музика и тишина. Тишината обаче се различава от музиката по това, че музиката е израз на радостта и осиява тотвселената, а тишината е израз на мира и оза­рява ясновселената. Чрез музиката Тот твори, а чрез тишината Пралайя съгражда. Ако нямаше му­зика, нямаше да има сърце. Ако нямаше тишина, ня­маше да има душа. Ето защо ония, които се лишават от музика, те се лишават от сърце; а бягащите от тишината погубват окончателно душата си. Тиши­ната е единственото условие Мировата Душа да проявява милостта и да въдворява мира, а зарята на всяка Христова монада се пробужда в тишина. И онова, което нарекох някога заристо тяло на човека – новото тяло, с което увенчах и завърших настоя­щия етап от строителството на Битието, - може да функционира само в атмосферата на музиката и тишината. Ето защо пробуждането на човешката душа, на будическото тяло според източната сис­тема, се почва в тишина и се разцъфтява най-дивно чрез музика. Христовият човек има нужда от тишина през първите седем години от живота си. После иде музиката до четиринадесет години; изящните из­куства - до двадесет и една; и математиката - до 28-годишна възраст. Подсигурили ли сте тези че­тири условия за развитието на човека в нужните пе­риоди, разцъфтяването на душата му е осигурено. После вече следват всички останали тайнства на Христовия път, според индивидуалните таланти и личните наклонности. Ето какво наричам Аз преду­чилищно, основно, средно и висше възпитание! При това, вие трябва само да създадете необходимата среда и да оставите развиващото се дете, юноша, млад човек свободни. Това, което сега правите – да го принуждавате да учи, да го изпитвате, да му пи­шете бележки, да се оценява поведението му и да се санкционира, е система на черната ложа по плане­тите! То се отразява пагубно върху човешката душа и е първият инструмент на пъкъла за нейното по­робване и манипулиране.

           Тишината, подслаждана само от природните звуци, трябва да бъде първото райско преддверие на човешката душа, стъпила на някой земен бряг. Не че ще лишавате детето от инструментална музика през първата седемгодишнина, но то трябва да из­пита самó желание да отиде там, където се свири или може да се чуе съхранена в записи музика. Това ще правят само музикално надарените деца. Оста­налите нека играят на воля сред природата, по по­ляните, между цветята, по дърветата – на въздух, слънце и свобода.

          Нарушението на тишината през първите седем години с викове, крясъци, заповеди или някакви тех­нически шумове, битови прози, кухненски и домакин­ски шетни, поразява монадата на детето за векове! В началото на хистерията на адската майка, у нея се проявява и адската потребност да потропва и шета шумно вкъщи. Чрез тези шумове и тупания, блъскания и пр., тя се опитва да заглуши в сър­цето си жаждата за разнообразие, и в душата си – стремежа към сродната душа. Напълно адските майки и домакини правят това в присъствието на децата и съпрузите си, а не в тяхното отсъствие, понеже по този начин смученето на прана е гаранти­рано. Обстоятелството, че спели в момента, не е никакво оправдание, понеже физическото ухо не се покрива с астралното и менталното. Напротив, ко­гато мембраната в ухото се отключи по време на сън, душата се е вече излъчила и тъкмо тогава е най-опасно да се шуми в един радиус от сто метра средно, но при някои души - и до три километра, по­неже те не могат да се отделят от нисшия ментал.

 Ако лошите чувства и сатанинските удоволствия държат душата към адския астрал, то лошите мисли, отрицателните оценки и всички човешки шу­мове създават черупка от ментално естество, ко­ято не я допуска по-далече от два километра висо­чина над повърхността на планетата. Тогава във вас се развива неврастения и децата стават нервни, юношите тръгват надолу по модните течения нап­раво към пастта на преизподнята, а младежите поч­ват да пушат, пият и развратничат. Чрез всичко това те се опитват да пробият менталната броня, опасала плътно земята на една нищожна, но везде­съща височина. С излизането нависоко в планините, по-далеч от хижи поне на 500 метра, а най-добре на три километра, и в моментите, когато не минава самолет и не се разкъсва холическото тяло на мес­тността от кариерни взривове, вие имате всички условия да се пробуди будическото ви тяло.

          Сега тази тишина, за която ви говоря, не е само в диапазона на вашите слухови възможности. Има радио-тишина, която на вашата планета, с един неимоверен радиус около нея, е напълно унищожена. По тази причина космическите пътувания на посве­тените от Икло и всички радиотелевизионни пла­нети не са възможни от момента на първия радиоп­редавател! Стават излъчвания [на невидимите ви тела], но най-много до при­чинния свят. Ако някой иска да попадне в будическия свят, отправна точка не може да бъде Земята – поне до момента, до който не унищожите радиоте­левизионните емисии.

          Радиовълните на черната ложа са нещо много по-опасно от радиацията, от която сега сте вдиг­нали ръце. Това е паразитен петизмерен шум, пропа­гандиращ пъклена информация и философия на ги­гантски разстояния от Икло и представляващ ради­озараза от първа величина за страхотно количество цивилизации. Ако лошите мисли не могат да пробият йоносферата, то лошите чувства стигат най-много до стратосферата, но радиовълните на пъклените ваши програми се разпространяват практически из цялата галактика. И това не е само от вашата пла­нета. Ето защо молитвата, духовните песни, брат­ският живот и Словото са единствената ви надежда да се отворят зони и коридори към будическия свят – светът на Христовата душа. Както тройката не­утрализира технотронната и космическата радиа­ция, така споменатите оръжия на Новия Човек про­биват отверстия от тишина и осигуряват трасета за излъчване на ученика в света на душата. Тази ра­диация сега, която изтича от вашите реактори и идващата през разкъсаното от безумците ви радиа­ционно поле на Земята стават причина за мутации, които почват да израждат човечеството. Ако не приемете тройката като основа на новия живот и ако останете на равнището на духовните вълци-единаци или астралните сърдечни двойки, вие няма да можете да избегнете мутациите. Това надебеля­ване например на повечето от вас, това оплешивя­ване, сбръчкване, прегърбване, са все мутации, пре­дизвикани от философията на цирковите ви аст­рални двойки. Тези акробатики, палячовщини, воде­вили и илюзионни шашми на парадиращите за двои­чен морал вече отдавна не разсмиват космическата аудитория. Това обаче не пречи мутациите да ги правят много по-смешни и жалки, отколкото изглеж­дат външно, след настъпването на критичния срив, понеже в астралния и менталния свят интимното циркаджийство се представя в истинската си тъм­нина. Писъците, разкъсванията, изтръгванията на удове и органи от “любимия” и всички останали из­куства на пъкъла там са страшна картина, понеже в чистилището отреагирването на потъпканите жажди не може да бъде спряно от нищо. Благовер­ният ти съпруг, с който си била мила, на който си била вярна петдесет години на Земята, там става твоя астрална жертва, върху която ти се нахвър­ляш като презрян хищник и впиваш зъби в гърлото му! На Земята не си могла да си признаеш пред себе си, че моралът и привързаността са те правили вампир спрямо него, но само нощем, когато се излъ­чите във вонята на нисшия астрал. Но когато си отидете и двамата, особено ако това стане почти едновременно или най-много до 5-10 години, той не може да си обясни защо тъкмо най-скъпата, най-близката, сега се нахвърля върху него, или взаимно се счепкват в смъртна схватка. Това е едно отмъщение на психиката за робството, в което са те държали астрално, за пропуснатите хиляди възможности да обичаш още хиляди хора на Земята.

          Но сега думата Ми беше за тишината. Не пос­тигнете ли тишината първо вътре в душата си, не разберете ли какво значи отмиране на биологичните шумове, на астралните шумове, на менталните шу­мове, на причинните шумове дори, но най-вече на шумовете от атмически произход, вие никога няма да попаднете в ясновселената. Това означава, че няма да се отключи програмата на ясновселената във вашето будическо тяло; няма да запазите вашето ду­шевно целомъдрие и физическата си девственост.

 

          Но тишината на физическото поле има това предимство пред всички останали, че провежда то­кове за минерализация. Ако искате да станете дух, ако вървите по пътя на духовните школи, пълната тишина, невъзмутимостта на въздуха от човешки шумове е основно условие. Няма две мнения, че всички отшелници и природни светии са се уединявали, за да стигнат до излъчване на душата от тялото – да се върнат в света на духовете. Тази фаза на физичес­ката тишина Аз наричам "святост" на атмосферата и я препоръчвам на всеки, който още не е завършил своята инволюция.

          Заедно с аскезата – всички видове положителни упражнения на духовните школи, – тишината е най-могъщата сила за освобождаване от мюонната гра­витация. Ако аскезата, панезата и вярата отключ­ват програма за завъртане на мюоните под освобождаващ ъгъл, то тишината на физическия въздух представлява катапулт за душата. Три денонощия тишина след индивидуалния срок за упражнения, при­родно обменяне (панеза) и осияване от центъра на вярата могат да те катапултират на две хиляди метра височина, т.е. пробиваш низшия манас, дори и без физическо издигане в планините. Дванадесет де­нонощия тишина те правят гражданин на Новата Земя – онова етерно вълшебство на десетина земни радиуса, за което съм ви говорил не веднъж. А повече от три години тишина води ученика на Духа Божий до овладяване на слънчевата система. Двадесет и осем години тишина ви правят гражданин на Млечния път.

           Обаче при всички тия духовни постижения вие не сте предпазени от шумовете над физическите. Ето защо, най-малкият астрален шум, от ревност например, или най-малкият ментален шум от някоя ваша отрицателна оценка могат да ви върнат мо­ментално във физическото тяло, където и да се на­мирате из вселената! Това значи, че мюоните ви са се превъртели мигновено в заключено положение и са свалили пътешественика най-безцеремонно в него­вите мюонни координати – планетното му тяло.

Вие не знаете, че причинният шум се нарича "философс­тване" и се провежда от всички, които умуват, пле­тат модели, логики, силогизми, програми, планове и системи, отклоняващи съществата от Словото Божие.

Атмическият шум или по-скоро грохот и трясък се генерира в духовете на всички, които ис­кат да водят, без да са били водени. Да бъдеш воден, означава да бъдеш, именно “воден” – да можеш да за­емаш формата, в която са те поставили по-мъдри от тебе. Ала ония, които стават учители, автори­тети и водачи, преди да са били още ученици, създа­ват най-страхотния тътен в Проявеното Битие и тоя тътен ги превръща, рано или късно, в титани. “Тътен” и “титан” имат един и същ произход, в нау­ката за божественото тълкуване на думите. Тия тук произхождат от името на Таткото, Тот – жела­ещите да бъдат двигатели, да творят, да съзнават модели и форми; ала чираците на Майстора много често предизвикват социални и космически катаст­рофи и изпълват целия атмически свят с невъобра­зим тътен. Оттук произлиза и народната ви дума “Яко тат нощний”. Татът на атмическия тътен не е нищо друго, освен крадец на сила от духа на човека и човечеството, за да придвижва насила повлияните от него към функциониране на някаква система, съз­дадена от него или от идеолог на някакъв религиозен или философски шум в Битието.

А мюонната ти­шина, за която споменах преди малко, има точно противоположна цел и посока. Тя не буди съществата за инволюция, а ги буди за оконча­телна, пълна еволюция. Мюонният човек – пълното въплъщение на Космическия Човек в едно отделно кристално човешко същество – е изгонил всички шу­мове и илюзии на всички духовни светове и се е кон­дензирал в абсолютен синтез на земните Азове – ония, които са послушни на физическата тишина. Физическата тишина не е идентична с атмосфер­ната и духовната тишина. Физическата тишина изисква пълно загубване на слуха за всички извън тебе. Именно това се нарича "божествена аскеза" и, за разлика от духовните аскетични учения, тук ти не се лишаваш от нищо, но го преживяваш вътре в себе си. Тази тишина се постига с кристална решетка и максимално усмирени електрони, в зависимост от основната йерархия. Мюонният човек се състои от най-смирените илухими и най-необузданите алохими, които протичат през него. Ето защо зелохимите са най-твърдите, но и най-прозрачните – те са непобе­дими като крепост и всепобеждаващи като лазерно оръ­жие!

          Ала физическата тишина е още по-далечно бъ­деще за вас. Сега Аз искам да ви подскажа колко много се надявам (и колко малко същевременно... ), че може да се появи група сред вас, която да осияе все­лената с поне тричасова тишина веднъж в месеца; група, която няма да допусне психически или физи­чески шум в продължение на три часа в месеца, ко­гато сте се събрали за провеждане на някой от уро­ците или някое от упражненията на Школата. О, ако можеше никой да не Ме прекъсне, когато ви водя по извилините на тишината или направо нагоре по ал­пийската стена на Словото! По шеметната пътека над прозата, над дивните мъгли на илюзията; отвъд, отвъд - в Царството на мечтаните трима; на леле­яните шестима, откъдето се почват Явленията; на сънуваните дванадесетима, от които се почват Де­янията!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Татко се беше научил да владее времето. И каквото и да правеше, каквото и да беше напрежението около него, съумяваше да запази спокойствие и да остане лице в лице с Господа в мълчание или с думи. Усещах как татко живее в Божието присъствие, а то се постига със словесно мълчание, с тишина на чувствата, с безмълвие на мисълта, с покой на тялото. Той беше овладял възможността да изключва напрежението. А това му даваше възможност да се вслушва в тишината и да пребъде в абсолютния покой. Той ми е говорил за оживялата взаимовръзка с Бога по време на молитва и тогава казваше: „Осветява се”, т.е., като казваме молитвата, истинска светлина светва, която виждаме и с физическите си очи.
Лили Димкова в „Петър Димков Моят баща“.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

 

На пръв поглед щастието зависи от външни обстоятелства. В идеалния случай човек трябва да има добро здраве, процъфтяващ живот, за да бъде щастлив. Макар да има разкошен дом, без вътрешното щастие на мъдростта човек е като затворник на своите вечно нови желания и страсти.

 Истинското щастие –  учат реализираните Учители – е във вътрешната духовна радост.

 Една от тайните е да се поддържа потокът на радостта, течащ под пясъците на различни мисли и под скалистата почва на изпитанията.

 Пази твоето щастие от крадци в лицето на капризи, лошо настроение, критикуващи и обичащи тъгата хора –  учат мъдреците.

 Помни –  казват те – никой не може да те направи нещастен, ако ти не му позволиш да направи това. Събирай през летните дни на живота си нектар от цветовете на нежни качества, растящи в градината на човешките души аромати на прошка, смирение, редките лотосови мисли. Защото, когато завият ледените ветрове на изпитанията и блатото на летаргията се опита да те погълне, потърси в дълбините на сърцето си медената пита на своята преданост в кътчето на нежни аромати.

 Бъди винаги вътрешно щастлив, като задържаш и запомняш щастието, родено в тишината на ума. В тишината на ума (“нирвичарасамадхи”) мислите идват и си отиват, без да наранят нежната повърхност на твоята хармония. Всички проблеми и всякаква дисхармония намират своето естествено разрешение в тишина.

 

Патриарсите на Дзен будизма упорито са водели последователите си към това състояние на вътрешна хармония със света, на удовлетвореност, дълбоко вечно ново щастие и бликаща радост.

http://www.academia.edu/173416/The_Day_of_Brahma

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Д-р Николай Михайлов в свое интервю през 2012-та пред Капитал Light:

"Споменаването на Бог се счита лош тон в съвременната западна култура.

Религиозният е преживяван като абнормна, културно неадекватна фигура, в най-добрия случай като жертва на мило суеверие. Съвременният човек е останал с впечатление, че Бог не съществува и че това е очевидно. Опитът за проблематизиране на тази "очевидност" се посреща на нож или с издайническо нетърпение по причина на засекретена несигурност.

Атеизмът е масово суеверие, абсурдна идея за безпричинен свят, възникнал от нищото, самодостатъчен и неподсъден.

От Просвещението насам Бог е изтикан в ъгъл на Космоса, никой не знае къде като персона нон грата. Няма нищо по-скандално за съвременния потребител от идеята за небесен "одит" върху пазара на наслажденията. Пазарът е безгранична свобода, там се разпореждат Дарвин и Чичолина.

Животът не се преживява като дар, а като собственост. Суверенитетът върху тази собственост обосновава право на каприз и своеволие.

Смисълът е резултат на прищявката, лично хрумване. Атеизмът е опустошителен за човешката цивилизация, започват да проумяват това. Българската религиозност е плитка, без значими следствия за националния живот.

Стоян Михайловски нарича българите духовно безок народ. Освободен, но несвободен. Според Петър Мутафчиев българите се делят на "черни" и "бели" . Първите са от богомилското коляно, вторите от християнското. Ефектна типология, но трябва да й вярваш.".

9695_big.jpg

http://www.lentata.com/page_9695.html

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Карлос Кастанеда. Изкуството на Осъзнатото Сънуване. Езотерика и мистика.

1. Безмълвното знание
Безмълвното знание представлява цяла старница от живота и дейността на шаманите и магьосниците на древно Мексико. По думите на Д.Х., безмълвното знание било най-жадуваният краен резултат, към който те се стремели със всяко свое действие и мисъл. Д.Х определяше безмълвното знание като състояние на човешкото съзнание, при което всичко най-важно за човека моментално му се изяснява, но това се постига не само посредством ума и интелекта, но и чрез цялото му същество.

Той обясняваше, че във Вселената съществува енергиен пояс, който магьосниците наричат човешки пояс и този пояс преминава през човека. Той ме уверяваше, че за магьосника-виждащ, който непосредствено “вижда” движението на енергията във Вселената и който е способен да “вижда” човешкото същество като натрупване на енергийни полета във формата на сияйно кълбо, “човешкият пояс” представлява обшит с ресни компактен пояс на сияйност, който пресича сияйното кълбо под ъгъл отляво надясно.

На широчина и височина сияйното кълбо има диаметър на човек с протегнати настрани и нагоре ръце, а човешкият пояс в него е широк приблизително един фут. Безмълвното знание, както обясняваше Д.Х., е “преминаването” на енергията  в пределите на този пояс, преливане, което шаманът, достигнал вътрешното безмълвие, открива мигновено.

Д.Х.казваше, че обикновеният човек понякога получава намеци за това енергийно взаимодействие. Човек го усеща интуитивно и се опитва да проследи процеса, да разгадае тези взаимодействия. От друга страна, магьосникът възприема целостността на това преминаване всеки момент, когато му трябва тълкувание. Д.Х. ме уверяваше, че предверие на безмълвното знание е онова състояние на човешко възприятие, което магьосниците наричат вътрешно безмълвие – състояние, лишено от постоянен вътрешен диалог, както го наричат магьосниците, или дори напълно лишено от мисли.

Колкото и да се стараеше Д.Х. да направи определенията и обясненията си за безмълвното знание по-достъпни за мен, те си оставаха неясни, загадъчни и неразбираеми. В опита си да изясни този въпрос, Д.Х ми представи редица конкретни примери за безмълвно знание. Един от тях, който ми допадна най-много поради мащабите и практичността си, касаеше тези, които той наричаше тълкуватели на безкрая (readers of infinity).

Думите “тълкуватели на безкрая” звучат като метафора, но това е по-скоро феноменологично описание, направено от Д.Х. на базата на състоянието на възприятие на шаманите. Той ми каза, че това състояние на шаманите се съгласува със целите и очакванията на съвременния човек и че човекът на ХХ век е читател, т.е. е особено склонен към четене на писмени текстове. Такива текстове могат да бъдат книги, компютърни разпечатки, художествена литература, учебници, технически описания и т.н.

В непрекъснатите си търсения на решения и отговори на изследванията си, магьосниците от древно Мексико открили, че от състоянието на вътрешно безмълвие съзнанието на човека може много лесно да премине към прякото възприятие на енергията на фона на всеки екран, проектиран на земята или на всеки, избран на хоризонта обект.

В качеството на екран те използвали небето, планините или в случай на по-тясно простанство, станите на къщата си. Те можели да виждат енергията, отразена върху тези екрани, сякаш се намирали в кинозала. Те кратко описали това явление като визуализиране на енергията от гледна точка на оттенъка й, или по-точно – като червенине на екрана, или като гранатово-червено петно. Те го наричали “гранатово петно”. Магьосниците твърдели, че това гранатово петно в определени моменти дава образи, които могат да се видят като на кино. Това постигане на възприятието ги превърнало в така наречените съзерцатели на безкрая.

Д.Хуан смяташе, че за мен би било по-добре да обмислям безкрайността, отколкото да бъда неин съзерцател. Трябва да я чета, тъй като аз изпитвам към четенето същата, ако не и по-голяма страст от тази, с която шаманите от древно Мексико се предавали на съзерцанието.

Дон Хуан достъпно ми обясни, че да бъдеш тълкувател(читател) на безкрайността не означава да четеш енергията така, както човек чете вестник; просто формулировките на думите стават по-ясни, когато се четат, така сякаш една дума води следващата, и се изграждат цялостни концепции, които се появяват, а след това изчезват. Изкуството на магьосниците се състои в смелостта, необходима те да се съберат и съхраняват, преди да потънат в забрава, заменени от нови думи, нови концепции на непрекъснатия поток на графическото съзнание.

По-нататък Д.Х. ми обясни, че шаманите, които са живели в мексико в древни времена при зараждането на традицията, умеели да постигнатбезмълвното знание след като влизали в матрицата му – вътрешното безмълвие. Той каза, че вътрешното безмълвие било за тях постижение от такова голямо значение, че те го направили като необходимо условие за шаманизма.

Дон Хуан толкова усърдно подчертаваше важността на безмълвното знание, че аз започнах да се стремя към него. Аз исках незабавно да постигна вътрешно безмълвие. Чувствах, че не мога да губя и секунда повече. Помолих Д.Х да ми изложи накратко изискваните действия, и той се разсмя.

Да се решиш да навлезеш в света на магьосниците не е като да се научиш да шофираш. За да се научиш да караш кола, на теб са ти нужни учебници и инструкции. За да влезеш във вътрешното безмълвие, трябва да го възнамериш.

- Но как да го възнамеря? – настоявах аз.

- Единственият начин, по който можеш да се научиш да го възнамеряваш, е намерението – провъзгласи Дон Хуан.

Един от най-трудните проблеми пред съвременния човек е да се примири с липсата на процедури. Изглежда, че той напълно е затънал в мъките на ръководствата, практическите указания, методи и инструкции на всяка крачка. Той непрекъснато си прави записки, чертае диаграми и изцяло се потопява в “ноу-хау”.

Но в света на магьосниците, по думите на Д.Х., процедурите и ритуалите са просто средство за привличане и съсредоточаване на вниманието. Те са приспособления, използвани за принудително фокусиране на интереса и решимостта. Те нямат друга стойност. Дон хуан смяташе, че съвременният човек е очарован от думите, той сякаш иска да запази в себе си остатъците от онова чувство, което е възникнало в епохата, когато човек за пръв път е започнал да говори. съдейки по всичко, това става заради особеното внимание, което се отделя на думата.

Изричането на заклинания явно представлява връщане в състоянието, предизвикано от очарованието на думите. Магьосниците смятат, че продължителното поризнасяне на думите, несъмнено, притежава някаква хипнотизираща сила.

С помощта на практиките и целите си магьосниците опровергали властта на думата. Те се наричали навигатори в океана на неизвестното. За тях понятието навигация е изпълнено с практичност и означава пренасяне от един свят в друг, съхранявайки трезвостта си, и без загуба на сила. Не съществуват процедури или пътеки, които да следваме, за да извършим такъв подвиг на навигацията. Има само още едно определящо действие: действие за укрепване на връзката ни със силата, която пронизва Вселената и която магьосниците наричат намерение. Доколкото ние живеем и осъзнаваме, свързани сме тясно с намерението, то всичко, което ни е необходимо, според магьосниците, това е тази връзка да се превърне в област на нашите осъзнати действия, и този акт на съзнание на нашата връзка с намерението е още един начин да се определи безмълвното знание.

Между другото, докато общувах с Д.Х. Матус, усвоих нещо, което се отнася до процедурите и методите. Ако съществува нещо, което е необходимо на човешкото същество, за да овладее безмълвното знание, това е да се укрепи здравето, яснотата и решителността му. За да има намерение, човек трябва да притежава физическа и умствена смелост и чист дух. Според Д.Х. магьосниците от древно Мексико са придавали огромно значение на физическата подготовка и умственото здраве; това мнение е разпространено и сред повечето съвременни магьосници. Докато наблюдавах Д.Х и неговите 15 магьосника-спътника, успях да се убедя в правилността на тези твърдения. Най-очевидното им качество беше великолепното състояние на тяхната физическа и умствена уравновесеност.

Когато попитах направо Д.Х., защо магьосниците отделят такова внимание на физическата подготовка на човека, неговият отговор бе напълно неочакван за мен. През всичките тези години аз вярвах в духовното в човека, в тази негова част, в която аз – макар навярно да не бях напълно убеден в съществуването й – бях склонен да смятам като напълно вероятна възможност, а Дон Хуан беше за мен духовно същество.

- Магьосниците изобщо не са духовни – ми каза той. – Те са много практични създания. Между другото, добре известно е, че магьосниците, или шаманите, както ги наричат, най-често минават за ексцентрични, или дори безумни. Възможно е именно това да те кара да смяташ, че те са духовни. Те изглеждат безумни, тъй като винаги се опитват да обясняват това, което е невъзможно да се обясни. По време на тези опити те губят логичаската връзка и приказват глупости, които от гледна точка на магьосниците съвсем не са глупости, а напразни опити да се даде пълно обяснение на нещо, на което при никакви обстоятелства не може да му бъде дадено пълно обяснение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Из лекциите на Елеазар Хараш:

Малцина знаеха, че голямата светлина на Луцифер беше тъмна, защото те познаваха Бога, те познаваха Цялата Светлина. Не частичната, Луцифер, а те познаваха Бога, Цялата Светлина. Истинското знание за това не беше в Словото, то беше скрито в безмълвието.

…………………..

Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря; Дао те докосва.

 

Мъдрият улавя словото преди звука.

 

Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.

 

Книгата „Дао дъ дзин”, Древният път е вечна книга,  нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане път за Дао.

Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото й мълчание. Това мълчание е като пустотата, като Нищото, т.е. като безкрайността; Нищото, което вмества в себе си истинския живот.

 

Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

 

Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието наставлява мъдрия без думи, отвътре.

 

Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието

 

Който се е докоснал от Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му става прост, ясен, тих и безкраен, пълен с тайнственото. Казано по друг начин: стани Дао, т.е стани истинен и всичко друго е без значение.

 

Значи, Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието”. Тази книга, както ви казах преди, е произнесено мълчание, произнесена пустота. Но това мълчание се оказало най-чудната словесност в историята на цялата китайска култура, по-нататък ще говорим отново за това. Това мълчание, тази тишина според Лао Дзъ, е присъствие на това Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно тишината ни казва повече от думите. И именно тишината е която превръща словото в тайнство. Иначе словото е бедно, но когато отзад действа тишината, тогава словото се превръща в тайнство

Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня: Лао Дзъ вярва в тишината и затова той говори като тишината. Той не говори по законите на словото, той говори по законите на тишината, защото вярва в тишината; той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е дълбоко и това е именно тишината, което има значение, която е пък чудния говор на Пустотата.

И така, Лао Дзъ разтваря словото в тишината, в Пустотата. Това е великото чудо на Китай. Днес не ви говорих за многобройните въпроси на Конфуций към Лао Дзъ, но в следващи лекции, в по-следващи месеци ще говорим, да видите как всеки разумен въпрос е излишен и глупав на Конфуций, и как му отговаря Лао Дзъ. Когато дойде времето ще говорим повече за това.

Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го опустошава. Толкова е дълбока тишината на това божество, че той опустошава словото, с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го опустошава с дълбочината на своята тишина и пустота.

 

…………………….

Дзен присъства между нас във вид на тишина.

 

Един човек попитал един Дзен-учител: Има ли Бог? Отговорът: В тебе Го няма. – А защо Го няма в мене? Защото питаш. Тука тънкият Дзен иска да каже: Каква полза да питаш и да вярваш, и да говориш за вяра, ако не живееш в тази реалност, каква полза въобще от въпроси. Ще обясня: Когато един Дзен-учител говори, разцъвтява се мълчанието. Трябва да чуеш неговото мълчание – разцъвтява се безмълвието му, тишината му, вътрешното богатство, реалността. И ако умееш да слушаш, ще чуеш

 

Дзен е неизразим свят. Той не е съставен от думи, а от състояния; не думи, а състояния. Дзен съвпада с не-словото, безмълвието.

В Дзен същественото се случва в тишината.

 

Хайку предава на хората не слова, а съкровеното, скритото, безмълвното.

 

Сатори или просветлението, това означава да откриеш смисъла, който е в тебе, в твоя ежедневен живот. Ще обясня: просветленият не е тяло, не е форма. Той е същност, безмълвие, дълбочина, сияние. Човешката биография си е отишла, останал е чистият дух.

 

Сатори означава още да имаш достъп до безмълвието на Учителя.

 

В Дзен истината се произнася от безмълвието. Ще обясня: Дзен използва думите, за да въведе човека в онова състояние, в което няма думи – това е състоянието Дзен, това е истината, това е неизразимото.

……………………….

 

Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствента си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.

 

………………….

Значи, Бездната е неизречена, казва Василид, неизречена, безмълвна, абсолютно неизследима. Тя е тайната на Абсолюта. Бездната дълбоко в себе си има всичко: безмълвие, реч, светлина, мрак, глас. Чрез този глас именно е било създадено Първото същество, по-късно наречено Бог, и световете. Те са били създадени, защото са били изречени.

 

 

Бездната, казва Василид, е безначална Същност и е абсолютно безмълвна. След време ще говорим за исихазма и за науката за безмълвието. И тук съществува такъв безпределен покой, че даже е много трудно той да се понесе дори от боговете, не от ангелите; толкова дълбок покой, че много е трудно да се понесе дори от боговете. А хората дълго време трябва да бъдат подготвяни, за да понесат и вечността, и чак след време безкрайността.

В това грандиозно безмълвие е част от великата прелест на Бездната. Но само Любовта знае пътя, но тя също знае, че там има нещо непостижимо.

Същността на Бездната е велико безмълвие. Тука словото е излишно, а молитвата угасва. Какво можеш да кажеш на Това, което надминава всяко слово, казва Василид. Нищо не можеш да кажеш.

Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.

Нека накратко ви обясня нещо за безмълвието, но след време повече ще говорим. Става въпрос безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога и на Бездната; и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Много от вас сигурно са преживели съкровени неща: няма какво да кажеш. Каквото и да кажеш, тук става въпрос: съкровеното е пето измерение; тука става въпрос за девето, десето, единадесето, дванадесето измерение. Там въобще не говорим за думи и за молитви, никакви медитации. Там говорим за нещо толкова дълбоко, след време ще се спрем по-дълбоко на този въпрос. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта.

Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо? Накратко ви казвам, следващата година ще говорим пак за тойните на Египет: защото е познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той. На това основание казвам, че степента на безмълвие, която има човек, е тайната на човека.

Значи степента на безмълвието на човека е тайната на човека.

 

………………………

 

Ако се устремиш към истинско разбиране, мисълта умира

 

Абсолютният Брахман е величествена, отнемаща диханието необятност. Тука няма учители и тука никой не може да говори.

…………………………

 

Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която  принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.

 

………………..

Величието на Брахман, т.е. величието на Истината се преживява в безмълвие.

Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.

Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.

 

Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом.

 

Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието, и става свободен Дух. Всичко останало е подхвърлено на страдание.

 

Ом – това е всъщност звучащата Тишина. Това е вътрешно звучене, а не физическо. Това е вътрешно, несътворено звучене.

 

Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.

 

……………………

 

Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.

 

Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великият път навътре в безмълвието; мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност; мястото, където човекът става Бог.

 

……………………

 

Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.

 

После (Мерлин)казва нещо за тишината: „Тишината е страшно заклятие”. „Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина”. Разбира се, ако Бог слуша всички глупости на човека, то е нещо безкрайно. Значи, когато Бог се е отказал слуша хората и да говори с тях, Той е станал тишина. „Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина. И там Той говори насаме, защото Той е мярката и знае кой е достоен. Затова се е скрил в тишината”.

………………

Животът звучи в нашите безмълвия. Значи, там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.

 

Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. Наистина, тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.

 

Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.

 

В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!

 

Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.

 

……………………………..

Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо.

Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.

 

………………………

Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този праотец на Китай, той е великата душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе Си.

 

Казва: Всички слова са само отзвук на тишината. Това означава: не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая. За безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.

Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.

И така, словото не може да предаде безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази истина и затова трябва да се търси тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.

 

Безмълвието позволява да намериш пътя си.

 

Научи се да мълчиш, за да чуваш себе си, и духът на мъдростта ще ти отговаря.

 

Тишината не е празна. Тя е наситена с присъствие. В нея човекът никога не остава сам.

Тишината дарява хората с нови очи, за да виждат, и с нов дух, за да разбират.

 

Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека. Това е един индианец, велик шаман, наречен Белия вятър, повечето мисли са негови. Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека.

 В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.

Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова.

 

Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.

 

……………………….

В мълчанието е дивно да се пее.

 

Тъмната нощ за душата е запалена от Любовта и всичко това цари в Тишина.

 

В тъмната нощ за душата настава голяма тишина и тя навлиза в тази тишина, в този древен дом, в своята най-висока разумност.

 

………………………..

 

ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. ОМ създава и постепено Брахман в човека. ОМ е друго название на праосновата, на Прасъществото – друго име на Неговата всеобхватна Любов. ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най- ще му подхожда безмълвието. Това ОМ, това слово е повече от несътвореност, отколкото нещо отвън.

ОМ е чистият древен водител и той те води към себе си. ОМ е древна дума за най-чистата сила. Тази сила е поглъщател. Тя поглъща всички други сили. ОМ е звукът, който по всяко време докосва Брахман. И Учителят казва: Казвайте тази дума, няма да я разберете, тя е дума на Духа – просто я казвайте.

Колкото повече повтаряш ОМ, толкова повече вървиш към Брахман и толкова повече ставаш Брахман.

И казва Яджнавалкия: Истината е по-велика от мълчанието.

…………………………..

Според Валентин, Бог е дълбочина и тишина.

 

Истината е подобна – казва – на безмълвието, понеже Бездната е безмълвие. Тя е и цялата Истина, и затова Истината е безмълвие и живее в непроявеност и дълбочина. (Василид)

 

Мъдрият наблюдава духовно; казано по друг начин – без никакво мислене - мъдрият наблюдава духовно. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода. (Василид)

 

Казва: Бог живее в тишина, която е извън всякакъв образ.(Дионисий Ареопагит).

 

ДИОНИСИЙ ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ МРАК

(учението за Божествения Мрак)

 

Великите неща на живота се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие.

Дълбоко отвътре Бог озарява за нас непрогледния мрак и с блясък изпълва слепите ни умове. В този Мрак, който е отвъд ума, се постига Истината, немисловно. Тука се постига истинската немисловност и пълното, реалното безмълвие. Значи, който мине през това, вече няма някакви имитации на мълчание. Хората мислят, че мълчанието е злато... всъщност мълчанието на много хора е глупаво и няма нищо общо със злато. Както ви казах, Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдреци.

 

В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината. (Учителя)

 

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.

 

………………………….

Орелът е Слово без глас. Т.е. Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, това е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.

…………………………

 

Мълчаливи са великите пазители на тайните. Пазителите таят в себе си нерешените загадки на света.

 

 

Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият даос – Лао Дзъ – бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико единство. Ще обясня: В това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието, и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено безмълвие. И наистина, Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.

 

……………………….

Истинският човек е извървял пътя на чистото слово и то му е позволило да се превърне в безмълвие и тайна.

 

Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.

 

………………………………

Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.

 

………………………….

Дълбокото безмълвие е тайнство на древното Прасъщество. Значи, искам да кажа: безмълвието не е мълчание, мълчанието е по-ниска степен. Дълго време трябва да зрееш в мълчанието, докато го направиш свещено, за да ти бъде позволено да влезеш в безмълвието. След време специално ще говоря за мълчанието и безмълвието.

 

чистота, защото в човека има тайни усилия по този въпрос. Дали можеш да го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните, тайни имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма ниакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Тука хора, които са в ума, т.е. ментални хора, мисловни, не могат да припарят. Могат да си въобразяват.

 

В медитацията се учиш да се храниш с тишина.

 

Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.

 

………………………

 

Редактирано от mecholari (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Атеизмът бил суеверие пппппхахахаххахахах ей само бисери да четеш в тоа раздел братче.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

   Човешките същества се раждат с определено количество енергия, която трябва разумно да използват.

*

   Ако обикновеният човек използва единствено своята собствена енергия, той не ще усети световете, така както ги усещат Маговете.

*

   Трябва да усвоиш техниката на съхраняването на енергията. Тази енергия е тази, която ще ти позволи да боравиш с някои от енергийните полета, които иначе са недостъпни за тебе. Това е чародейството – това е способността да използваш енергийните полета.

*

   Чародейството е състояние на долавяне, на усещане на невидимите за простото око неща.

*

    Чародейството е способност а се възприеме нещо, до което обикновеното възприятие не може да достигне.

*

    Около нас има много повече от това, което очите ни виждат.

*

   Когато овладеем енергията в себе си, ние започваме да долавяме други неща, но не въображаеми, а съвсем реални и конкретни.

*

    Когато овладеем енергията си, ние започваме да знаем, без да използваме за това думи. Това се нарича Безмълвно Знание.

Из "Атлантски афоризми", отворена на случаен принцип.

В Учението на дон Хуан има използване на енергията от така наречените "съюзници". Това според мен е отразено тук във втория абзац.

Под "съюзник" може да се приеме и "бурака", който носи Мохамед в Нощното пътуване на пророка- "Исра".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.04.2013 г. в 7:50, Aumi написа:

Какво е духовността, какво е религията? Каква е разликата между тях, или  за вас те са едно?

В днешният свят в който живеем, хората от религия ли имат нужда, или от духовност?

Нека първо да уточним понятията ........а след това да "мъдруваме" - успешно или не ....!:nono:

Духовността е част от Съзнанието (Съзнание = Дух и Разум) . Тя е израз , висша форма на Знание и Вяра пречупени през нашите индивидуални и общи , сетива (усещания)  и чувства (възприятия).... .

Религията е инструмент за влияние и въздействие върху Съзнанието . Т.е. по същият начин инструмент за влияние и въздействие върху духовността се явяват науката , изкуството .......цялостното формиране на Съзнанието .......

.................................................

Религията като инструмент (също така Наука , Изкуство.....в частност Идеология и Политика ако искате) , като всеки инструмент може да е повече или по-малко подходящ за формиране на Съзнанието - т.е. може като да ви свърши определена работа , може и/или да ви навреди (повреди "материала") както на вас , така и на други ........

За някои форми на Религия се твърди , че са опиум за народа.....! :)

Сега вече може да се мисли , но .............. тук темата става неизчерпаема ! :nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Религиите винаги имат една основна цел - обединяване на човека с неговото духовно "аз". Целта е винаги пречистване на земното съзнание до степен то да се слее с духовното. Всичко друго е само допълнение за подпомагане на този процес. Самите религии поставят това обединение като необходимост за истинското знание и истинското разбиране, които преди това са невъзможни. Земното съзнание не е способно на подобно осъзнаване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, by_chechi написа:

Нека първо да уточним понятията ........а след това да "мъдруваме" - успешно или не ....!:nono:

Духовността е част от Съзнанието (Съзнание = Дух и Разум) . Тя е израз , висша форма на Знание и Вяра пречупени през нашите индивидуални и общи , сетива (усещания)  и чувства (възприятия).... .

Религията е инструмент за влияние и въздействие върху Съзнанието . Т.е. по същият начин инструмент за влияние и въздействие върху духовността се явяват науката , изкуството .......цялостното формиране на Съзнанието .......

Усещането за едно съзнание възниква в зависимост от шест взаимосвързани съзнания (зрително, слухово, мирисово, вкусово, тактилно, умствено), чрез различни потоци от информация (възприятие), които му влияят и му въздействат. Вследствие процесите образуващи впечатленията, вродените, придобитите нагласи и спомените около 2г. възраст се оформя представата за Аз. Духовният живот започва, когато престанем да считаме факторите които ни обуславят за нещо неизменно, като това е моето Аз, когато спрем да се отъждествяваме с тях и живеем осъзнато в настоящия момент.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Anjel Dimitrov написа:

Целта на една религия е да даде обяснение на въпроси от сорта ,,какво представлява Господ?" , ,,какво става след смъртта?", ,,какво трябва да се направи за да си живея добре ,и в този свят и във вечността след смъртта?".  и т.н.т. .

Въпроси се появяват когато не се знае ! :nono:

Религията е един от начините (инструмент) за обяснение на това което не се знае.......Вярва се !:nono:

...брада си завъдих да го обяснявам .:lol6:.... 

Когато се знае - това е наука ! Изкуството ги изобразява - създава представи....

Дали ще живееш добре , зависи до колко ги познаваш (знаеш и вярваш) и правиш ! В този смисъл е важна и личната гледна точка . Едно и също нещо - за един добре , за друг зле ........За това религиозните(в класически смисъл на думата религиозни) ги съжалявам ......! Будистите не правят изключение , нито пък атеистите....Всички сме "в кюпа" - изключения няма ! :nono:

Т.е. Моята гледна точка е , че "на корени и вода" (от мързел) може да се оцелява , но и в "райско изобилие" (от лакомия) Живот няма  - човешкото в човека умира ....!  :nono:

І-ви закон на всяко Живо (Лакомия) : " Усвоява околната среда за целите на собственото си съществуване " .

ІІ-ри закон на всяко Живо (Мързел) : " Усвоява с минимум усилия за максимум резултат "

ІІІ-ти закон на всяко Живо (Агресия) : " Усвоява за да се умножава и развива "

Човешкото в Човека е :

Когато тези закони се знаят ,  разбират и владеят в практика , това е Съзнание - Дух и Разум !

А мъдрецът го е казал разбираемо и простичко , по религиозно му : " Човекът е Човек когато е на път ! " 

(заб. Това приписвано на М.Горки , той кой знае от къде го е чувал....).....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Shiniasu написа:

Целта е винаги пречистване на земното съзнание до степен то да се слее с духовното.

Обратно е !  Нарочно е обърнато от "поповете" ! Така никоя мисъл няма ограничения за достоверност и няма нужда от доказателство...."Бог (или Буда , Христос , Мохамед , или който и да е той) така каза !" и толкова ! :nono:

Духовното да намери своето място всред земното ! За да е адекватно на действителността в околната среда....:nono:

Иначе са някакви побъркани , луди......! :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Anjel Dimitrov написа:

прав си.

 В моята религия се знае.В християнството и другите религи  може и да вярват в неизпитани практики ,но в моята религия всичко е проверено и изпитано.

Значи не е религия !......Е някаква (съмнителна) практика да кажем .....

А как (си) обясняваш това което не се знае ?! За немислимото изобщо не смея да питам ! :)

.............................................................

Религията е необходим , неизбежен инструмент за всяко Съзнание ! Инструмент за работа със знае се/не се знае......то , в мисленето друго няма - немислимо е !.....

Просто не трябва да се ограничаваме и да вярваме само в Религията . Следва винаги да се знае и помни , че това е Религия , а не е Наука или Знание !

Да се вярва само на инструмента - това все пак е ........не цялото ! :)

.........................................................

В началото винаги е Вярата , а нейн инструмент е Религията !  .....Следва винаги да подлежи на съмнение поради това което не се знае . Да се търсят и установяват факти за съществуване на нещата.....

Когато нещо от Вярата се докаже чрез фактите че съществува , то става Наука - инструмент на Знанието.....

Отварят нови хоризонти от незнание . Появява се , измисля се въз основа на старото  нова Вяра с нова Религия......и т.н.

Това е пътят на познанието ! :nono:

(Ти едва ли знаеш толкова много , за да предлагаш нова Вяра , респективно Религия...то се вижда в постовете ти. :))

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, by_chechi написа:

:nono:

(Ти едва ли знаеш толкова много , за да предлагаш нова Вяра , респективно Религия...то се вижда в постовете ти. :))

Знам повече от достатъчно,докато другите само са чели,аз имам и опитности.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, Anjel Dimitrov написа:

Знам повече от достатъчно,докато другите само са чели,аз имам и опитности.

Това е само твърдение.... което нямам намерение да оспорвам ! Всеки сам за себе си да преценява.... :nono:

Аз примерно съм падал от кайсия ......докато се протягам лакомо за зрял плод по тънките клони . Ти падал ли си от кайсия ? Натъртеното боли - да знаеш....! А може и да се пребиеш...! Пък и голям срам е за Маймун да падне от кайсия - от Лакомия !!! А , бе в крайна сметка с мен на земята се стръска и кайсията - така или иначе се докопах до нея .......ама на земята ! И си и платих за нея.... :lol6:

Казано иначе - вярвах ! Голямото както се виждаше , се оказа малко.....:nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, by_chechi написа:

Обратно е !  Нарочно е обърнато от "поповете" ! Така никоя мисъл няма ограничения за достоверност и няма нужда от доказателство...."Бог (или Буда , Христос , Мохамед , или който и да е той) така каза !" и толкова ! :nono:

Духовното да намери своето място всред земното ! За да е адекватно на действителността в околната среда....:nono:

Иначе са някакви побъркани , луди......! :lol6:

Не е обратното. Най-малкото горе пишеш за нещо различно от това, което казах. Това прави твърдението ти неадекватно спрямо моето. Земята няма да стане рай, а човек трябва с чистотата си да се извиси до рая. Ти пишеш за нещо съвсем друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...