Solenkata88

Ето го и моя цитат, книгата ми е много любима, а откъса е от един толкова трогателен момент: " — Как можеш да ме гледаш, без да изпитваш омраза, когато съм пропуснал толкова много, толкова много? Всичко, което има значение. — Ръката му се плъзна по стройната й талия. — Пропуснах да те видя бременна с моето дете. Пропуснах да видя радостта и щастието, които си излъчвала, когато си наедрявала ден след ден. Пропуснах да видя и едно момченце с умен поглед, което се усмихва, докато ти го държиш в обятията си. И заради какво? — Изсмя се горчиво. — Заради някакви безсмислени понятия за чест и родина, която се интересува повече от златни гвинеи и шумни паради, отколкото от своите герои — изръмжа той."

Хихи това наистина е лесно, особено след разбивачката на Jamey - мисля че става дума за "Сърце от пламък" от Джуд Деверо

Както се казва, пак заповядай мила, за тебе винаги И аз се радвам, че се оставихме на писателския порив, мой ред е да ти благодаря за помоща, както и на Маги и Кристи за ласкавите отзиви

Момичета благодаря за отговорите, радвам се че книжката си заслужава и се надявам скоро да й дойде реда за четене

Благодаря за книжката Момичета може ли малко информация за "Лъвът" на Кони Мейсън, днес си я взех, резюмето направо изглежда страхотно - добрият стар брак по неволя, нооо все пак е възможно и да съм се прекарала. Благодаря предварително

Момичета с Тихи пуснахме две нови сцени, надяваме се да ви харесат и с интерес очакваме коментарите ви. Искам да помоля за нещо - сами ще прочетете че Алекс възнамерява да предложи на Елизабет, надявам се до края на седмицата да успея да напиша сцената, ако ли не молбата ми е следващия пишещ да пропусне тази част от сюжета в своята сцена, защото много държа аз да си я доразвия. Благодаря предварително

Двамата бързо се откъснаха един от друг, защото нарушителят на интимността им нямаше намерение да чака. Лейди Бриана нахлу в помещението подобно на ураган от бледосиня коприна и със строг тон заяви: -Къде се губите, вие двамата… - херцогинята замлъкна очевидно смутена от ситуацията. Синът й стоеше като истукан, а голите му гърди се повдигаха учестено, като че ли бе обиколил цялото имение тичайки. Видът на бъдещата й снаха не бе по-добър. Кичури коса стърчаха от кока й, устните й бяха зачервени и подути, а роклята й бе измачкана по начин, който не оставяше място за никакви съмнения с каква точно дейност са се занимавали двамата млади преди да бъдат прекъснати. Бриана леко се извъртя на страни, за да може да прикрие ликуваща си усмивка, когато изведнъж погледът й попадна върху раздраната мъжка риза хвърлена на пода и двете шпаги, правещи й компания. -За Бога! Помислих, че сте се целували, а вие…сте се били! – едва ли щеше да бъде по възмутена, ако й бяха заявили, че са танцували голи върху покрива. - Всъщност, правихме и двете – изтреля Елизабет без да се замисля и в същия момент си пожела земята да се разтвори и да я погълне. Лицето й придоби невероятен червен отенък, а погледът, който отправи към избухналия в гръмък смях Александър мяташе огнени искри. Бриана искрено съжали младото момиче и едва подтискайки смеха си я прегърна през раменете: -Няма нищо скъпа, все пак сте сгодени! – заяви успокоително по-възрастната жена. – А ти, господинчо – обърна се тя гневно към сина си – Имаш изтънчеността и чувствителността на магаре…Сега двете с Елизабет ще изпием по чаша чай, а теб те очаквам след 15 минути в кабинета на баща ти. Трябва да обсъдим някой въпроси… Александър проследи с насълзени от смеха очи отдалечаването на майка си и Елизабет, която в последния момент му хвърли още един отровен поглед, в който той прочете жестока клетва за отмъщение, заради преживяното унижение. Младият мъж не можеше да отрече, че късмета не го напускаше в последните дни, за разлика от този на Елизабет, който явно бе избягал от нея с писъци. Всеки нейн грижливо обмислен и перфектно изпълнен план, целящ неговото унижение се обръщаше в последствие срещу нея. Младият мъж взе съсипаната риза от пода и с весело изражение на лицето се отправи към покоите си на горния етаж. Но щом прекрачи прага, настроението му мигом се смени. Огромното и празно легло сякаш му се надсмиваше. Александър усещаше, че силният му копнеж по Елизабет ще го съсипе. През живота си не бе изпитвал подобно плътско желание. До преди час се бе залъгвал, че единствената причина, всъщност е личният му отказ да има нещо общо с нея. Фактът, че тя беше забранен плод, поне докато не приеме брака си с нея за вариант, това ли беше причината за изгарящата го жажда, за измъчващите го сънища и живите еротични картини, които се появяваха в главата му всеки път когато я погледнеше. Не, не беше само това. Александър усещаше, някъде дълбоко в себе си някакъв животински инстинкт, който му нашепваше, че тази жена означава много повече за него отколкото бе готов да признае. Александър се облече припряно, а мрачното изражение не слизаше от лицето му. Напусна стаята си с нежелание и се отправи към кабинета на баща си. Единствената му утеха бе, че веднага щом пристъпеше прага на стаята, в която животът му бе взел обрат, щеше да си налее щедра порция от качественото уиски, което щеше да притъпи поне за момент обзелото го мрачно настроение. Почука на вратата, а отвътре му отговори веселият глас на баща му. -Влез, синко! Точен както винаги. – усмихна се Кристофър. Баща му стоеше зад внушителното писалище от тъмно дърво с обичайната си строга стойка, но на устните му играеше едва забележима усмивка. Алекс се стегна в очакване. Настроението на стария мъж не предвещаваше нищо добро. Бриана също бе тук, явно за да подкрепи някоя от новите налудничави идеи на херцога. Майка му бе положила нежно длани върху раменете на съпруга си в безмълвен жест на подкрепа и близост, напомняйки на Алекс колко силна бе всъщност връзката между родителите му. Още от деца, двамата с брат му бяха свикнали с интимността между тях, с взаимната им любов, която не криеха от другите. Преди години, когато все още не се бе сблъсквал със суровата действителност, Алекс се бе надявал, че ще срещне жена, която ще обича така както баща му обичаше майка му. Но дългите години прекарани в различни будоари и опитът, който бе натрупал там, бе отворил очите му за истинската същност на "благовъзпитаните" дами. Обожаваше майка си, но не смяташе да позволи на която и да е жена да управлява сърцето и съзнанието му. Александър сам прекъсна мрачните си мисли, обръщайки се към родителите си: -Е, целият съм в слух! Какво успяхте да измислите сега? – попита той докато се настаняваше в креслото срещу тях. -Не ми харесва тона ти, младежо! – заяви Бриана с толкова комично изражение, че Алекс не се въздържа и избухна в смях. - Ето, така вече е много по-добре! – добави на свой ред Кристофър. – Чувствам се малко некомфортно, когато ме гледаш така, сякаш ме обвиняваш за всички злини на света. - Чак за всички не, но поне за една конкретно! – повдигна вежди Алекс, но от тона му личеше, че моментното му лошо настроение се бе изпарило. - Лично аз предпочитам да не наричам годежа ти злина, но щом настояваш, няма да споря! – заяви шеговито Кристофър. – Поводът за този разговор е пряко свързан с годежа ти. С майка ти обсъждаме въпроса от няколко дни и в крайна сметка решихме да го дадем на теб… - Да ми дадете какво… - попита разтревожено Алекс, притеснен каква нова лудост е обхванала обичния му баща. - Успокой се, скъпи – намеси се майка му. – Става въпрос за това – Бриана извади от едно от чекмеджета на бюрото малка кутия, обшита в тъмно лилав сатен. Тя се приближи към него, приседна на облегалката на стола му и отвори кутийката. Вътре бе поставен изключително изящен пръстен. Обковът бе от бяло злато, а в центъра му бе поставен прозрачен диамант в ромбоидна форма. По продължението на обкова бяха поставени още безброй малки скъпоценни камъни, който допринасяха за изключително нежния вид на бижуто. - Пръстен?! – изненадата на Алекс бе пълна. Защо по дяволите, ще му дават пръстен…Кристофър чакаше със стаен дъх сина му да прозре причината. Младият мъж изглеждаше замислен, когато изведнъж гневно скочи от стола: - Не мога да повярвам, че ще ме накарате да направя това! – сърдитият му тон, ясно показваше какво мисли по въпроса. -Алекс, почакай. Нека ти обясня… - започна Бриана. – Този пръстен беше мой, баща ти ми го даде…В семейството е от поколения…И с баща ти смятаме, че е редно да го дадеш на Елизабет… -А не смятате ли, че е редно сам да се реша на такава постъпка. - Синко, мисля че си малко краен в реакцията си…все пак това е само един пръстен… - Кристофър не успя да довърши, прекъснат от новия гневен изблик на по-младият мъж: - Въпросът не е в пръстена, а във факта, че отново ме принуждавате да го направя! – почти крещеше Александър. - За Бога, Алекс, ако знаех, че ще реагираш така, никога не бих настоявала за такова нещо… - Бриана изглеждаше много натъжена от острия отказ на сина си. Посърналият й вид веднага оказа влияние върху него и той бързо се успокои. - Алекс, моля те, как мислиш ще се чувства Елизабет без годежен пръстен, особено след като сестра й скоро ще получи своя. Моля те, направи го заради мен. – Бриана протегна ръката си към него, а върху тясната й длан почиваше малката кутийка. Александър не можеше да й откаже, майка му го знаеше и се възползваше най-безкрупулно от този факт. Младият мъж с неохота пое кутийката и отправяйки се към вратата заяви с твърд глас: -Ще й дам пръстена, но аз ще реша кога… И още нещо – настоявам да не се месите повече! Вече направихте достатъчно! С тези думи Алекс напусна стаята и с бързи крачки се отправи към стълбището, където почти събори брат си, който тъкмо вземаше последното стъпало. -За къде си се разбързал така?! – ухили се Девлин. - Не сега! – озъби се Алекс. -Какво по дяволите те прихваща? - извика ядно Дев. Без да отговаря, Алекс му показа лявата си ръка, с която държеше малката кутия. С ловко движение на палеца той я отвори и отвътре се показа скъпия пръстен. -Признавам, че съм поласкан от предложението… Но не смяташ ли, че заслужавам поне да паднеш на колене - започна шеговито Дев оглеждайки с интерес бижуто. Леко изсвирване изрази възхищението му: - Заради такъв диамант, ще мина и без коленичене… - Стига си се правил на шут! Не е смешно… - Напротив… Александър не изчака театрото на брат му да приключи, а с нарастващ гняв се спусна по стълбите и напусна къщата, търсейки самотно местенце където да обмисли какво да прави със скъпата дрънкулка. Секунди, след като брат му се изгуби от поглед, усмивката на Девлин се стопи с учудваща бързина. Въздъхна тежко и стисна още по здраво кутийката, която бе развалила неговото настроение. Алекс трябваше да се благодари, че не му се е наложило сам да избира годежния пръстен за годеницата си. Дев със сигурност нямаше този късмет. Но разбира се, нямаше намерение да казва това на брат си.

дай ми 5 минути и ги имаш

Не съм много сигурна, но да пробвам все пак "Лия" на Колийн Фолкнър

Ох, много се чудя, а и лошото е че цитата ме сети за една книга от която помня само едно нещо - главния бая й се беше заканвал на главната, и накрая в някакъв двор ли бяха - седна, метна я на коляното и шляяяяп, а мацката като взе да пищи и да се мята, и главния се спря и взе да я целува, ама убийте ме нищо повече не мога да се сетя Да се върна на играта, мисля че става въпрос за Ейми и Уорън - "Твоята магия" на Джоана Линдзи.

Браво Кристи, позна, сега е твой ред да пуснеш цитат.

Далече от целта, пробвай пак

Ето една забавна игра със следните правила: Сега аз ще пусна цитат от роман, като за да ви затрудня максимално ще подбера такъв, в който не се споменават имена на героите. Следващия след мен, пише заглавието на романа, който предполага че е, а ако отговорът му е грешен, аз го просветлявам че е сбъркал и чакам следващия опит. Ако е познал аз ще пиша след него, за да го потвърдя, а той от своя страна ще трябва да пусне новия цитат и да следи докато бъде отгатнат. Нови цитати ще се пускат само след като задалия загадката потвърди, че тя е отгатната правилно. Ето го и моят цитат: " — Вече си тръгна? Но аз нямах възможност да поздравя негова светлост с предстоящата му сватба. — Което е цяло щастие — каза херцогът и мрачно се засмя. — Страхувам се, че ако го беше поздравил, така щеше да те удари, че да ти избие зъбите." Да ви видя колко помните

Мила извинявай, ама да не става въпрос за "Парфюмът на Рая", ако да - ок аз ще я правя

Цяла вечер се чудя дали да се включа, в малкия ни скандал. Първо искам да поздравя Гането за супер точните и смислени постове, с които определено затапи някой хора, но те не се спират. Абсолютно подкрепям мненията и на Съни и Тихи. А misi_misi за теб мога да кажа само, че вече взе да прекаляваш, обвиняваш ни нас в грубост към Маги, а ти самата ни изкара едва ли не баси печената комбина, да не кажа групировка чиято най-важна цел е докопването до свещените книги на Нора Робъртс. Какво изобщо редиш какви книги си сканирала, не се ли сещаш че не точно останалите сканировчици сме се възползвали от тях, и изобщо какво ни караш да се оправдаваме?!?!?!

Абсолютно те подкрепям Гане - това е единствената причина поради която не се отговаря на пост от сорта на "момичета търся еди кой си роман", при условие че никой го няма има ли смисъл всички които що годе активно сканират да пишат "сори ама я нямам книгата". Съгласна съм с Тихи, малко се засегнах от това Маги, че едва ли не си подбираме на кой да изпълним желанията. Грубо беше от твоя страна и сякаш се чувстваш лично засегната, за което не мога да намеря причина. Отосно сканирането на новите книги, явно недоволството ти е насочено към мен и Тихи, все пак ние подхванахме въпроса. Да си призная реакцията ти изобщо не ме учудва. И понеже искаш да съм директна от 12 книги на ирис излезли през 2009 ще си кажеш ли честно колко от тях си си закупила след като си ги прочела тука и си ги харесала. Сега да не излезе, че държа сметка на това кой какво купува ама след като си позволяваш да държиш сметка за това кой какво ще сканира... Няма да се обяснявам за решението си, така виждам нещата, имам си принципи и ги следвам, досега нови книги не съм сканирала така ще бъде и занапред, а на теб ако ти се четат съжалявам - аз съм пас, ако друг продължи да ги сканира много се радвам за тебе и съжалявам за всички останали като мен които си купуваме книгите само и единствено с надеждата че рано или късно пак ще издадат някоя особено добра.

Благодаря за книжката Може ли някой да сподели мнението си за нея

Благодаря за книжките Боби По другата тема, аз също подкрепям идеята за едногодишен срок в който да дадем шанс на всяка книга да намери мястото си на пазара и да постигне максимални продажби.

Момичета дочетох "Бък" и мога да кажа, че се влюбих в романа. Сюжета е много интересен - Бък се връща в ранчото, в което е работил като роб през младежките си години, воден от омразата към бившия си, вече мъртъв господар чрез дъщеря му. Първоначално Бък и Хана са много настървени един срещу друг, сблъсъкът е много силен, но както казват старите хора, от омразата до любовта разстоянието е само една крачка. На фона на любовната история са проблемите на ранчото и борбата му за оцеляване, като всичко е разписано по невероятен и увлекателен начин. От утре са мятам на "Джейк", жалко че ги чета в такъв разбъркан вариант, но така е като нямам търепение...

Да попитам - как се побра това в устата ти?! Как не ти е неудобно, ако се беше зачела поне малко в това което пишеме, вместо само да дебнеш новата книга която ще се качи в тракера може би щеше да забележиш колко много значи "Бък" за този форум и колко всички ние сме благодарни на Съни и Ваня за това което направиха! Така ми писна от хора като тебе, които само гледат как да намажат, писна от молби за сканиране на книги излезли преди месец, писна ми от неблагодарници - да се аргоментирам - последната качена книга "Вкусът на греха" - 81 свалени и едно благодаря за Боби, браво бе хора, много ви се свиди един коментар. Така ли и не разбрахте за една година, че ние тези книги си ги имаме - всяка качена е за вас... Но ние сме си виновни, така ви научихме Заявки ще дава, хайде събираме ги...няма ли да се обади някой, все пак вчера излезе нова книга от "Ирис", какво се мотаеме та още не сме я сканирали... Толкова много съм против да се сканират изобщо нови книги, било ириски, било от Плеяда, само подкопаваме продажбите им, което е лошо за самите нас - няма продажби, следователно няма търсене откъдето логично следва че ще спре и предлагането... За мен също е трудно да си купувам всяка нова книга, да не кажа непосилно, но за книга която си заслужава ако трябва ще пестя месеци и все пак ще си я взема. Няма да се извинявам за мнението си, надявам се да не ме накажат за него, но смятам че съм повече от права. Някой могат да решат, че съм груба или прекалявам, но точно заради любезния тон който се шири тук момичета като nika1 си позволяват подобно отношение.

Не знаех, че има и книга по филма, сигурно става въпрос за някой чиклит... За филма, лично мнение, нищо особено, изобщо не ме впечатли, но за веднъж гледане - става.

Страхотен избор - една от любимите ми книги в жанра! И да се похваля и аз - най-накаря започнах ново книжле, "Бък" на Лей Грийнууд, още съм съвсем началото, но ми е супер интересно, не че се съмнявах в преценката на Съни и Ваня, но все пак имах малки резерви, защото не съм чак такъв фен на този род сюжети (дивия запад и рева на говедата). Но до тук, нямам забележки, а диалога между главните изглежда сууупер обещаващ - демек Той й стиска със зъби и я гледа така, сякаш ще й извие врата, пък на Нея хич не й дреме и не го отчита, ето това гарантир а страхотен сюжет! Повече, като дочета...

Хеси, махни от моя списък "Парфюмът на Рая" на Дженифър Блейк и го пиши на сметката на Слава, защото видях че има желания да я сканира, пък моята е супер бледа и скана няма да излезе добре. И в моя списък добави "Малката стопанка" на Джоан Лейн, тя е в списъка на Мариана (Saintcat), но аз си писах с нея и тя ми каза че е прекалено ангажирана и няма да сканира, така че нейния пост можеш директно да го махнеш. И ти благодаря предварително

Новогодишните късмети ги писах аз, тук е момента да се изфукам с римите и може би защото аз си ги творих ми се паднаха цели два: "Куфари време е да стягаш, защото за чужбина ще заминаваш" и "От късмет няма да се отървеш, всички изпити ще заковеш" и дано поне второто се сбъдне

Да се наредя и аз на опашката от благодарящи, Мариета и представа нямаш колко ни радваш! На това му казвам новогодишен подарък! П.С. Пепи благодаря за книжката