Solenkata88

Радвам се че е хубаво книжлето, да не повярваш напоследък все попадения по сергиите Тихи, щом ти я имаш като се прибереш ще решим как да процедираме със сканирането

Слава, благодаря за книжката Момичета днес си взех "Дамата" на Мери Бътлър, от поредицата на Арекс и изглежда много интересна и бях решена при първа възможност да я сканирам, но сега като я разтворих видях че на 361-364 страница е откъснато малко от хартията и се губи част от текста. Някой има ли книжлето, ако е възможно да направим някаква комбинация и да сканираме книжката. И между впрочем някой чел ли я е?

Тихи, leprikon4e много благодаря и на двете за новите книжлета

Миа аз съм чела само една книга на Исабел Алиенде (и на мен ми беше подарък, но за рд-то, и помня че оревах главите на всички покрай мен за нея), става въпрос за "Зоро - легендата започва" и мога да кажа, че бях супер доволна от книжлето, и мисля че авторката има много приятен стил на писане, като изключим някой моменти които бяха като извадено от учебник по история, ама ги преживях. Да обобщя, мисля че си получила страхотен подарък и можеш да поздравиш брат си от мен за сполучливия избор Момичета я кажете чели ли сте нещо друго на авторката? П.С. Слава добре дошла в клуба на ядосващите се, наистина е жалко, при наличието на такъв огромен брой с автори и книги, толкова малко да се превеждат у нас за година (специално за 2009 мисля че са около 15 - 12 от Ирис, 2 от Плеяда и "Бък" от Гепард 2178), но няма какво да се направи по въпроса, освен да се надяваме работата на Гепард да потръгне по мед и масло, тогава сигурна съм Съни и Ваня ще ни зарадват с най-качествените книжки, които се предлагат на английския пазар. Като стана дума за издаване на книги и като знам колко пъти сме обсъждали нашето жалко положение, интересно ми е, колко от нас подкрепиха новото издателство и си купиха "Бък", наистина ще е много жалко, ако сме само няколкокото момичета, които се похвалиха в някоя от темите. Ако е така, просто не заслужаваме да ни издават каквито и да било книги

Боби благодаря за отговора, сега ще чакаме някой да сподели мнение за книжлето след като го прочете Тихи благодаря за книжката

Хммм и в този поджанр съм много боса, но има една книга която съм чела 14-15 пъти и я обожавам! "Нежни екстази" на Джанел Тейлър. Сивият орел и принцеса Шали (Алиша) са женени и си имат детенце, и си живеят шастливо (книгата е част от голяма непреведена поредица и в предходните книги е описано събирането на главните). И както всичко си върви по мед и масло, в племето като пленница се появява Лия, която е бяла като Шали и супер много си харесва Сивия орел, и направи някаква мръсотия, Шали я нападнаха офицери, тя падна от една скала в реката и всички решиха че е мъртва. Сивия орел беше съсипан, много ми беше мъчно за него. Обаче реката отвлякла тялото на Шали до място където я намериха приятели на Сивия орел и се разбра че е жива. Главния отиде да си я прибере, супер щастлив че съдбата му дава втори шанс, и там изненада Шали не помни нищо от живота си с него, едвам я убедиха да си тръгне с него, защото тя виждаше просто един дивак. И отведе я Сивия орели при племето, онази кучка Лия като я видя и направо почина от страх, че ще я разкрият, обаче като разбра че Шали не помни нищо започна да й се мазни и да й се прави на приятелка, като непрекъснато очерняше Сивия орел пред нея, насади й страх от него, в общи линии изигра си картите перфектно, като през цялото време докато Шали отблъскваше главния, Лия се опитваше да му се намърда в постелята. Ама Сивия орел беше железен хич не й се водеше по игричките и имаше очи само за Шали, непрекъснато се стараеше да й се хареса и да й угоди, беше много сладък. Шали постепенно отново се влюби в него и скоро започна да си връща лека по лека паметта. Накрая Лия си получи заслуженото, а Сивия орел и Шали отново си заживяха щастливо. Книжката беше пълна със страхотни моменти, и я препоръчвам горещо на всички които не са я чели! Уникален роман - от мен оценка 10.

Благодаря за книжката Боби Може ли едно експертно мнение, за сюжета, благодаря предварително

Ето няколко книжки от мен: Първо две арлекинки: "Смутен покой" - Джаки Мерит http://account-co.net/torrents-details.php?id=4550 "Сенки от миналото" - Марион Ленокс http://account-co.net/torrents-details.php?id=4551 И две исторически: "Хвани юздите на съдбата" - Джоан Улф http://account-co.net/torrents-details.php?id=4552 "Опияняваща ярост" - Рейн Кентръл http://account-co.net/torrents-details.php?id=4553 П.С. Много благодаря на Jamey, която качи качи книжките в тракера

Момичета знам, че е бъдни вечер и е празник, ама имам няколко сканирани книжки, та се чудех дали някоя работна пчеличка ще изяви желание да ги качи в акаунта, ако не е много нахално разбира се

Мила, огромно благодаря за помоща ЗЛАТНА СИ! Като се видите с Тихи имаш една почерпка от мене, аз после ще се оправям с нея! Всъщност проблема се оказа толкова малуууумен, че чак не мога да повярвам, добре че изрови линка, явно и други хора са имали такъв проблем, и са се намерили няколко добри хора които да просветлят нас простите! Отново много ти благодаря, направо ми се оправи настроението, два дена ходя като буреносен облак, болна от мъка за скенерчето, ох така ми олекна... :wors: Маргарита, благодаря за инфото, радвам се че книжката е попадение, слагам я в списъка за четене, а ако не е сканирана и в списъка за сканиране, защото ВЕЧЕ ПАК МОГА ДА СКАНИРАМ!!!

Момичета, да попитам за една книжка, която днес си взех на голям риск - Джоан Улф - "Хвани юздите на съдбата", авторката ми е абсолютно непозната, но пък резюмето изглежда доста обещаващо, но може и да е подвеждащо, та молбата ми е за мнението ви за книжлето, от който я е чел разбира се. Друго нещо, с голямо прискърбие съобщавам че скенера ми сдаде багажа преди две вечери, което е много тъжно, надявах се по празниците да си разчиста списъчето с книгите които съм поела. Мисля живот и здраве да го занеса на сервиз, но все пак реших да попитам ако някоя от вас сканира с Canonn MP140 имала ли е проблеми досега - щях да забравя да си обясня проблема както си сканирах изведнъж изруча много зловещо и на дисплейчето ми мига един символ и една 4 (редуват се) а на монитора ми излиза съобщение че принтера се генерира или нещо такова и за да сканирам трябва да изчакам процеса да завърши. Е чаках, чаках 48 часа - уви нищо не става, не реагира на никакви команди или бутони, все едно че се опитвам да сканирам с нощното шкафче - демек празна кутийка... И сега нещо по-весело - вчера се сдобих с "Бък" и момичета да ви кажа няма нищо по-хубаво от това да си вземеш книжката от Съни (дали лично или по пощата няма значение), такова хубаво пожеланийце ми беше написала, много мило от нейна страна Книгата има прекрасен външен вид, една гъзарска лъскава корица, а хартията е бяла е като сняг, прекрасна - специално за това Съни ти благодаря... Сигурна съм че и съдържанието на романа ще е невероятно, нямам търпение да го прочета!

И аз благодаря за новите книжки на Гането Момичета, споделете мнение за "Снежната кралица", като я прочетете , а аз си я слагам в коледния списък за четене, надявам се да ме изненада приятно!

Хмм, книгите на Сюзън Джонсън ще ги пропусна, чела съм много отдавна "Сребърния пламък", ама нямам никакви спомени така че ще се въздържа от коментар и ще дам такъв за една друга книга - "Големия лош вълк" на Линда Джоунс. Книжката си е същински шедьовър, и мога да кажа че сюжетът страшно много ми напомняше на "Скандал" и "Красавицата и звярът" на Аманда Куик. Моли, всяка сутрин носи кошничка с храна на баба си (баш като в приказката), с една червена наметка и майка й като я изпраща все й се кара да минава по главния път, обаче на нея не й харесва горещината и минава по една пътечка в гората, където една сутрин среща мистър Улф, който е тръгнал на лов. Улф е един от най-големите богаташи в градчето, но е заклеймен от обществото, защото навремето се жени, но жена му още първата брачна нощ се мята от една скала и умира и естествено всички обвиняват него. А неговата гордост е прекалено голяма за да тръгне да се оправдава. Започнаха да се срещат ежедневно и постепенно доста да си допадат и Улф ужасен от силното привличане решава да развали всичко като й прави неприлично предложение. Моли разбира се отказва и това само амбицира Улф докато накрая й предложи брак - още на 80 страница - направо да си умреш от кеф. Поживяха малко така и след това заминаха за Бостън (може и да бъркам града), където Улф имаше работа, там имаше доста интересни моменти, после пак се върнаха в градчето, където беше кулминацията. Главните герои - това са моите любими типажи - "той" отритнат от обществото, намусен и сърдит на целия свят, а и светът го е адски страх от него и дълбоко под "студената маска" е скрито такова добро сърце, такава добра душа. Улф имаше и качества, въпреки че се опитваше сам да убеди себе си, че само пориците присъстват в ежедневието му - това че не се обясняваше на "съгражданите си" и не се нуждаеше от одобрението им, гордостта му, верността му към Моли (преди може и да е бил адски разпасан ама факт е че не й изневери) абе опитвам се сама себе си да навия, въпреки че не беше описан като такъв, ми изглеждаше адски благороден. Сега за Моли - страхотна, очарователна, обичлива, грижовна...толкова безрезервно се влюби в него, как вярваше в съществуването на неговата добра страна, как се бореше с предрасъдъците по негов адрес и го защитаваше пред приятелките си и семейството си. Според мен бяха страхотна двойка и мисля че се допълваха много добре. В книгата имаше много силни емоционални моменти, както и романтични (втората им брачна нощ, там почти се разревах като магаре), както и няколко по-драматични, обикновено свързани с изцепките на Улф (нали е такъв готин мъж та му простих). Разбира се и хумора беше на ниво - бабето на главната беше направо фурия... Ох мога да продължа до утре така, само да сипя хвалебствия, вместо това дава оценка перфектен 10 на романа и отивам да си припомня хубавите моменти!

Божкее Боби, голям пропуск, препоръчвам ти да наваксаш по празниците, на мен лично ми хареса повече от "Синьото острие". Книжлето е истинско бижу, сега ще му дръпна един коментар в темата за Американското висше общество.

"Големият лош вълк" на Линда Джоунс "Червената роза" на Флора Спиър "Нежният звяр" на Колийн Шанън мисля, че са само тези тричките, а и по празниците Тихи ще сканира още една, благодарение на leprikon4e - "Вълшебната кръстница" Аз да си призная, останалите книги даже и не знам как изглеждат, никога не съм ги засичала по сергиите. Боби, защо микс от исторически и съвременни, аз мисля че са само исторически. Да ти кажа резюметата са доста подвеждащи, аз мислех че "Големия лош вълк" е книжле за първата половина на 20 век, а то си се оказа баш историческа, мисля че и с останалите е така...

Не грешиш, ето тук е цялата серия от приказни любовни романи (на английски) http://www.fantasticfiction.co.uk/series/faerie-tale-romance/ жалко, че Калпазанов не са издали всички романи

Друга книга с подобен сюжет, за която се сещам е "Скандал и още нещо" на Джоана Линдзи. Тук главния герой Себастиян се подвизаваше в ролята на Гарвана, който беше нещо средно между шпионин и наемен убиец, абе много лоша слава му се носеше. Обаче преди да стане Гарвана, Себастиян е млад, богат и известен благородник, идеалната партия...до тук добре, но се забърква с една мадама, която по случайност се оказва омъжена за най-добрия му приятел. Така се стига до дуел, в който Себастиян убива приятеля си и заради постъпката си той е прогонен от баща си, а и защото не може да си прости за извършеното той се презира сам. Много тъжна съдба, много се наказваше героя, просто не можеше да си прости! (а накрая се разбра, че избощо не е виновен!) Главната Маргарет, беше много близка със семейството на главния и най-вече с баща му, с когото се случваха все странни злополуки. Маргарет подозираше, че някой се опитва да убие стареца, затова реши с помоща на Гарвана да направи разследване, без да подозира за истинската самоличност на шпионина. Себастиян като разбра какво става в родния му дом се нави да помогне, но з ацелта трябваше да се представят на женени ( този момент ми е любим) Така се завръщат вкъщи Маргарет и Себастиян, и се започва едно фиаскоооо. Много беше завъртян сюжета, буквално не се откъснах от книгата докато не прочетох финалното изречение, толкова ми беше интересно. Любовната история не беше една от най-силните, които съм чела, но пък героите бяха страшно чаровни и заедно и поодтелно, освен това интригата в романа компенсира всички останали липси! Оценката ми е 10.

Тихчо ме изпревари, но да я допълня все пак - Маги коригирай първия си пост, защото си разменила резюметата - "Сърце от лед" е книгата за Хюстън и Кен, а "Сърце от пламък" за Блеър

"Сърцата..." на Деверо са два страхотни романа, а уникалното е че показват няколко ситуации, не през една или две, а през цели четири гледни точки. Авторката направо ме спечели с чувството си за хумор и романтиката в двата романа. Повече ми хареса книжката за Блеър и Лий (лекарите са ми по-на сърце), но в никакъв случай не си помислям дори да ощетя тази за Хюстън, която беше по-динамична и с много интересна лична история за Кен. Да споделя два любими момента, от първата книга - моминското парти на Хюстън , а от втората - след като Блеър си направи женската болница, цялото й семейство се изреди да се прави на болно, за да й достави удоволствие, най-вече Кен, който беше адски сладичък! По една десятка и за двете книжки от мен. Друг роман, за който се сещам - "Любимият непознат" на Катлийн Удиуиз. Това е една от най-ама - най-интересните истории, които съм чела. Няма такъв сюжет, просто уникален. Аштън и Лианор се влюбват безумно един вдруг, женят се и още първата вечер от съвместния им живот, докато пътуват с корабчето на Аштън по Мисисипи са нападнати от речни пирати. Аштън е прострелян, а Лианор погълната от реката. Минали са две-три години, а Аштън така и не може да преодолее факта, че Лианор я няма. Една вечер докато пътува към дома си, каретата му връхлита върху една жена, която изглежда по същия начин като Лианор, Аштън я спасява и отвежда вкъщи, където щастлив разказва на семейството си, че това е изгубената му жена, която те не са виждали освен портрета й. Жената се съвзема след инцидента, но не помни нищо. Аштън от своя страна е убеден, че това е жена му, а тя от своя страна толкова силно е привлечена от него и усеща че не е някой гадняр, вярва му че са женени. Така двамата откриват отново пътя един към друг, влюбват се още по силно и са толкова сладкииии. И тамън всичко е 6, когато се появява злодея Майкъл (може и да бъркам за името) който твърди че въпросната жена, която е намерил Аштън, не е Лианор, а е Лиарин - сестрата-близначка на Лианор, която е женена за Майкъл, а Лианор наистина е загинала по време на инцидента. И се почва едно едно състезание между Майкъл и Аштън за сърцето на Лианор, на Аштън не му дреме коя от двете сестри е срещнал, защото я обича и не иска да я изгуби отново. Почти до финала не се разкрива истината, въпреки че читателят усеща че момичето наистина е Лианор, ама не може да се усети цялата интрига, чиято развръзка ме остави с отворена уста на последната страница. Само предполагам колко ми е объркан коментара, за това да уточня - книгата ми е една от любимите, а Аштън Уингейт е един от най-готините персонажи за които съм чела - фин, изтънчен, в същото време силен и безрасъдно смел. Любовта им с Лианор бе описана по невероятен начин, спирам да пиша и отивам да си препрочета някой и друг любим момент. Оценката ми е 10.

Радвам се, че ви е харесала сцената момичета и ви благодаря за ласкавите отзиви! Много сте мили Самата сцена я мисля от много време, ама пустото време все не стигаше да си я напиша... Чакам с нетърпение вашето продължение

Току що дочетох "Съвършен герой" и не мога място да си намеря от кеф, книгага се оказа абсолютно попадение, буквално я изчетох на един дъх. Първо историята беше интригуваща, вярно не беше върха на криминалистиката, но пък беше добре описана. Главните - страхотна двойка, и заедно и поотделно, перфектни персонажи. Имаше много места, където романтиката беше поднесена толкова добре, че вместо да ти стане лигаво, напротив - просто се разтапяш. А в първата част на романа, докато още живееха в гората си умирах от смях с героите, сблъсъците им бяха много добре подбрани, хуморът беше отличен. Изобщо съм много приятно изненадана от романа, както казах и в другата тема, влюбих се в стила на Саманта Джеймс и си умирам ог желание да прочета двете книги за Себастиян и Джъстин. Оценката ми е безапелацинно 10.

Хаха това за фехтовката ме разби, не Маги не тренирам таквоз чудо. Радвам се, че ти харесва, а относно пергамента, не си представяй папирус, просто имах предвид че списъкът е прекалено дълъг, и изглежда като пергаментов свитък, знам ли и аз как да го обясня, на този етап не ми идва по-подходяща дума

Днес захванах "Съвършен герой" на Саманта Джеймс и съм предоволна от книжлето. Невероятна динамика, съчетана с изключителен хумор. Просто се влюбих в стила на авторката, същински майстор в диалозите е Още не мога да зацепя каква точно е интригата, но ми е супер интересно. Жалко, че няма други преведени книги от авторката, невероятен пропуск, дано скоро Ирис се поправят (да речем за Коледа )

Вече дни наред трескавата подготовка за бъдещата сватба се вихреше в имението на семейство Брентън. Лейди Бриана не скъпеше от времето си и отделяше неприлично много внимание на незначителни подробности като цветята, или броя на гостите. Поне така смяташе бъдещата й снаха Елизабет, която отново потисна една особено шумна прозявка. От три часа заедно със сестра й Катрин, майка им Доминик и Бриана умуваха върху огромния списък с гости, чиито имена бяха изписани върху пергамент дълъг поне 3 фута. Отегчението на Елизабет достигаше критичната си точка. За пореден път погледът й се зарея през прозореца, а хубавото време отвън сякаш й се подиграваше. Вместо една превъзходна разходка със Съншайн тя бе затворена между четири стени. Мисълта за ездата я разведри и тя отново си спомни за невероятния Аякс, конят на Александър, същински първокласен жребец. Лъскава черна козина, невероятна грация, силни мускулести крака...А очите му, така сини и привлекателни...Елизабет стреснато разтърси глава, когато осъзна колко бързо мисълта й се прехвърли от коня, към собственика му. Кога този противен, надут, самонадеян...Александър успя да се настани така трайно в мислите й. Вместо да се съсредоточи върху плана си за развалянето на годежа, вниманието й бе ангажирано с приготовленията, а лейди Бриана и грандиозните й идеи бяха същинско предизвикателство. Само до преди няколко дни Елизабет смяташе, че самата сватба ще е истинското изпитание, но наскоро осъзна, че това може би ще е най-лесното нещо в следващите няколко месеца. За разлика от нея, Катрин бе заразена от ентусиазма на Бриана. Елизабет усещаше оживлението й и дори малко й завиждаше за отношението й към цялата тази лудост, наречена годеж. Кат приемаше всичко със спокойствието и примиреността на възрастен и се опитваше да извлече най-доброто от създалата се ситуация, докато Бет от своя страна реагираше като малко дете и го осъзнаваше, но не не можеше да се примири с наложеното й решение. Задълбочените й мисли бяха прекъснати от сладкия глас на Бриана: - Елизабет, скъпа, би ли повикала Александър. Бих искала да уточним неговите гости, приятелите от училище, също така и военните му другари... - Военни?! - Елизабет бе искренно учудена. - Александър е участвал във войната? - Да за огромно мое съжаление, тъкмо прекрачил прага на мъжеството, той избяга от вкъщи, и се включи в английската армия и борбата й с Наполен. Прекара две години на бойното поле... - в гласа на Бриана се прокадна стара болка, която не остана скрита за присъстващите. - Той е на долния етаж, в дъното на коридора, бъди така добра и го повикай. - повтори молбата си тя. - Разбира се... - Бет се изправи рязко и се отправи към вратата, а мислите й бяха заети отново от Алекс, но вместо традиционното раздразнение тя бе обхваната от едно друго чувство...възхищение. След няколко минути Бет плахо почука на масивната дървена врата, зад която най-вероятно годеникът й се криеше от майка си и огромния й списък за гости. Отговор не последва, но тя бе твърдо решила, че няма да е единствената наказана през този следобед, затова смело натисна дръжката на вратата. Гледката, която й се разкри я изненада...неприятно. Александър Брентън се упражняваше в дуелиране с дребен човечец на преклонна възраст. Елизабет, поклати невярващо глава когато съзря невероятната бързина, с която се движеше противника на годеника й. Мъжът атакуваше изненадващо, без да чака, но Алекс посрещаше всеки удар с невероятна ловкост. Очите му бяха присвити, като на котка, сякаш чакаше определен момент...Изведнъж възрастният мъж се изнерви, тръгна напред и атакува. В същия момент Алекс гъвкаво отскочи назад опъна ръката си, а старецът повлечен от собствената си инерция се намушка на защитения връх на шпагата. Бет бе поразена от стратегията на младия мъж, дори самата тя би реагирала по този начин на агресивните атаки на учителя. С опитното око на същински професоналист тя прецени стойката и ловкостта му, а последния отскок намекваше за това колко е бърз. Бет усети притока на адреналин във вените си, както и силното желание да победи Алекс в играта, в която несъмнено бе много добър, но тя бе същински майстор. - Невероятна бързина Антоан! - възкликна Александър. Вече от няколко години френският майстор развиваше уменията му, но не спираше да го изненадва със стратегиите си. - Вие също се справихте чудесно, милорд, просто превъзходно! - изчурулика възрастния мъж. - Радвам се, че не се поддавате на провокациите ми, а реагирате с мисъл и не забравяте че фехтовката е игра не по-малко сложна от шаха. Мисля, че за днес приключихме, сега ако ме извините ще ви оставя насаме с младата дама. - с тези думи Антоан напусна стаята безшумно. Едва сега Алекс забеляза застаналата на прага Елизабет. Красотата й за пореден път спря дъха му. Роклята й от бледолилава коприна се спускаше по стройното й тяло, припомняйки му невероятните й форми. Косата и бе вдигната в непретенциозен кок, който разкриваше лебедовата й шия, която сякаш жадуваше за милувките му. - Елизабет! - усмивката му разтуптя сърцето й. - Каква приятна изненада! С какво мога да ти бъда полезен? - попита той докато сваляше ръкавиците от еленова кожа. Елизабет се приближи, оглеждайки помещението. В дъното на стаята бе разположена голяма дъбова маса, върху която бяха нахвърлени различни книжа. На отсрещната стена, върху далеч по-малка масичка бяха наредени няколко шпаги с различна големина. Някой бяха със стандартно острие, само със две страни, а останалите с триъгълно сечение. Елизабет знаеше добре, че вторият тип бяха с много по-голяма сила. Тя се приближи до Александър и почти с любов погали опасния метал. - Биеш се невероятно... - Това комплимент ли е мис Нортфилд? - запита Алекс, определено поласкан. Неспособен да се въздържи той наведе глава и жадно пое устните й със своите. Целувката бе кратка, но достатъчна за да разпали страстите им. Единствено убеждението, че скоро ще изтрие самодоволната му усмивка и удоволствието, което предвкусваше от бъдещата победа, накараха Елизабет да подмине арогантната нотка, която се съдържаше в собственическият жест на целувката му. Одръпвайки се Бет се примоли със сладък глас: - Научи ме! Александър повдигна скептично вежди. - Моля те! Само няколко движения! - молбата в гласа й бе толкова настойчива, че той не упя да й устой. - Добре...Да видим, избери си шпага. - нареди Алекс със строгия тон на учител. Без да се замисля, Бет пое едно от оръжията с триъгълно сечение, надяна маската на недодялана ученичка и зачака инструкциите му. Алекс застана зад нея, обхвана тънкия й кръст с лявата си ръка придавайки на тялото й необходимата стойка, докато с дясната направляваше движенията й и й показваше основните удари. Скоро Бет осъзна глупостта, която бе извършила. Плътно притисната към силното му тяло, тя усещаше всяко потрепване на идеално оформените му мускули, равномерното биене на сърцето му и невероятния му аромат. Сетивата й се замъгляваха, а собственото й сърце ускори ритъма си. Александър от своя страна се наслаждаваше на всяка една секунда от чувствения им допир, който извикваше изключително живи еротични картини в главата му. - Мисля, че това е достатъчно, за сега... - промърмори Елизабет и се отскубна от силната му прегръдка. - Сега нека проверим, колко добър учител си. - довърши тя иронично и зае атакуваща поза. Инстинктът на Александър му подсказа, че става нещо странно. От цялото тяло на Елизабет лъхаше такава самоувереност, че той се зачуди какъв ли номер му крои отново. Без да се замисля той отвърна на предизвикателството й, нищо не подозиращ какво го очаква в действителност. Така двамата се озоваха в центъра на просторното помещение. След като Алекс зае защитна поза, Бет се спусна към него отблъсквайки го назад с леки удари, които имаха за цел само да отнемат от пространството му, но не и да атакуват защитата му. Това беше грешка от нейна страна защото му даде време да се съвземе от изненадата, че всъщност борави доста умело с шпагата. - Знаех си, че има нещо гнило! Беше прекалено покорна... - заяви Алекс през смях, спусна се бързо към нея и с мощен удар заби шпагата си в нейната. Елизабет дори не трепна, а посрещна оръжието със своето, но в ниската му част, което й позволи да използва тежестта му и го отблъсна назад. - Дяволски добра си! - възкликна Алекс, а в гласа му се четеше същинско възхищение. - Нямаш и идея колко! - заяви самоувурено Елизабет. Алекс очакваше, че тя отново първа ще го атакува, но вярна на максимата "че който бърза, бърка", тя се отдръпна. Младият мъж не дочака втора покана, спусна се към нея и последваха редица от сблъсъци на шпагите, които биха впечатлили всеки наблюдател с невероятната си бързина. Без да го осъзнават и двамата се наслаждаваха от професионалните умения на другия. След поредния сблъсък "тяло в тяло", Елизабет се извъртя и нанесе сечащ удар с незащитения връх на острието, което разкъса огромна част от ризата на годеника й. - Това бе много грубо от твоя страна! - заяви през смях Алекс. Той бе усетил колко силно ще я разгневи реакцията му, вместо да се чувства унизен, той се забавляваше, а това видимо я разтройваше. Елизабет отново приложи бързите атаки, с които го притисна почти до стената и Алекс бе готов да използва маневрата, която му бе донесла победата по време на дуела с учителя, но бе неприятно изненадан от късият удар по диагонал, който изби шпагата от ръцете му. - Туше! - изкрещя Елизабет въодушевена. Алекс погледна невярващо падналата на земята шпага и още по невярващо красивата си годеница. Странно, вместо да се ядоса или засрами той изпита чувство на гордост към нея. Все повече й се възхищаваше, тя не спираше да го изненадва с всеки изминал ден и явно животът с нея щеше да бъде истинско приключение. Безкрайно изненадан от това, как идеята за бъдещият му брак се настанява трайно в мислите му, той разтърси глава, обърна се към нея и заяви искренно: - Невероятна си! Бет не очакаваше такава реакция от негова страна и се почувства леко засрамена от играта си. Постави шпагата на пода и му се усмихна: - Ти също си страхотен професионалист...Съжалявам, че те подведох... - тя замлъкна защото Алекс започна да разкопчава копчетата на съсипаната си риза. - Какво...какво правиш? - възкликна тя ужасено. - Мисля, че това беше целта ти, нали?! Да ме видиш гол! - гласът му бе толкова чувствен, че краката й се подкосиха. - Не мога да те разочаровам! - Разбира се, че не! Как...можа да си го помислиш? - Бет нервно заотстъпва назад, когато той започна да скъсява разстоянието по между им. - Страх ли те е, любима? - Не... - Тогава защо бягаш? - Аз не бягам...вече... - довърши сковано тя, защото тялото й се удари в масивната маса. Алекс се приближи бавно с грацията на хищник, захвърли разкъсаната риза на пода и постави ръцете й на силните си рамене. - Целуни ме, любима... Без да се замисля, Елизабет се повдигна на пръсти, обгърна шията му и жадно го целуна. Цялата страст, която бяха вложили в импровизирания дуел сега се отприщи със страхотна сила и те забравиха, за различията си и привидната си неприязън един към друг. Важен беше единствено настоящия момент... Александър я обгърна с ръце и повдигна, сякаш бе перце. Усещаше я с всяка фибра ня тялото си. Невинността която се четеше в целувката й го подлудяваше, караше го да иска още и още... Елизабет забрави да диша, толкова силна бе реакцията й. Силната му прегръдка й вдъхваше усещането, че е желана и защитена, той бе толкова силен...Допирът до голота му кожа бе приятен и възбуждаш, а устните му толкова нежни. Никога преди не я бе целувал по този начин, с такава пламенност и жар. Неволно в сърцето й се прокадна искрица надежда, че може би за тях двамата все пак има бъдеще... Не смееше да мечтае. Алекс бавно я пусна на земята, без да разхлабва прегръдката си, целуна я за последен път, след което подря челото й със своето взря се в дълбините на очите й и прошепна: - Какво става с нас? - Не зная... Така потънали в съзерцание те не се отделиха един от друг, докато тихо почукване не ги изкара от унеса им.

Момичета благодаря на всички за новите книжки, страхотни сте!