Дяволският ангел

Добре, щом според shefkata Е, така да бъде! А, ето и нещо според науката: Навиците и привичките са вездесъщи компоненти на преживяванията и поведението на човека. Те са масивна част от нашето безсъзнателно. Съвкупността от навиците и привичките може да се оприличи на един “психоробот”, който работи за нас и прави живота ни удобен, подреден и сигурен. Списъкът на навиците и привичките, които човек формира и използва в живота си, е неограничен, защото след многократни повторения всички преживявания се превръщат в навици и привички. Да се класифицират навиците по един строг, логически издържан начин е невъзможно поради тяхното многообразие и специфични функции в конкретната ситуация. Първичното деление на навиците и привичките е на полезни и вредни. Разбира се, такова деление предполага явен или скрит критерий за полезност на човешките качества. Ето един произволен списък на всекидневни групи навици и привички у човека: артикулаторни навици; навици за хранене; хигиенни навици; навици за емоционално реагиране; графомоторни навици, използвани в писането; навици да се внимава в определени неща; навици за аритметични пресмятания; навици за водене на разговор; трудови двигателни навици; учебно-познавателни навици; навици, свързани с хобита; перцептивни навици; навици за интерпретация; спортни навици и много други. Когато говорим за навици, сме склонни да добавяме и “привички”. Последните са най-силните навици, които се срастват с потребностите и силните нагласи и е невъзможно да се отучат. В привичките дори има и известна натрапчивост: те се включват принудително, провокирани от ситуацията, въпреки намеренията на субекта. Освен това се смята, че привичките се образуват спонтанно и често са “лоши”, а навиците – донякъде преднамерено и често са “добри”. В преживяването навиците са предимно не отчетливи и създават слабо диференцирано чувство за деловитост и лекота, но в поведението те се разгръщат с множество двигателни компоненти. Само условно можем да ги разделим на психични и поведенчески, защото повечето навици са психомоторни цялости с мускулни и преживелищни компоненти в сплетен ред на разгръщане. Навиците са еволюционно древен психо-поведенчески механизъм, задължително присъщ за всички животни след насекомите. У висшите животни навиците са основна форма на научаване. Еволюционното предназначение на навиците е да “дообучават” рефлексите и инстинктите и да ги правят по-пластични, открити към специфичните опции на средата, в която се приспособява животното. Предполага се, че функциите на навиците у човека само детайлизират изтъкнатото предназначение на навиците. Те правят живота ни по-икономичен откъм усилия, освобождават капацитет за внимание към новостите, поведението ни става по-бързо и надеждно, когато условията са стабилни. Следва да се отбележи, че двигателните навици и у човека усъвършенстват т. нар. двигателни синергии. В много групи навици се забелязва, че те възникват като способи за удовлетворяване на една или друга потребност и упражняването на активност по удовлетворяване на потребността много бързо води до автоматизиране на съответната активност дотам, че действията сякаш се “срастват” с потребността. Накратко, у човека също множество навици са продължения или модификации на вродени поведенчески схеми и на потребности. Това принципно не се различава от функционирането на навиците у животните. Навичната система е част от “животното в човека” и в това няма нищо лошо. На навична регулация се поддават и социалните форми на човека, които в преобладаващата си част са научени и притежават малко вродени компоненти. Това означава, че навикът като биологичен механизъм се оказва пригоден да обслужва и социалното битие на човека. Там също действат разнообразни фактори за онавичняване на преживяванията и действията. Навикът у човека е автоматизирано действие, или автоматизиран компонент на съзнателно действие. Той се придобива в индивидуалния опит и веднъж формиран, трудно угасва. Навиците могат да възникват самостоятелно като психологически средства за овладяване на прости повтарящи се ситуации, или при овладяване на повтарящи се компоненти на сложни ситуации. Първият важен белег на навика е, че той е действие, а не състояние или свойство. С активацията на навика се задейства една диспозиция да се довежда дадена ситуация или отделен неин аспект до състояние, потребно на субекта. Затова в навиците има и подбудителни компоненти, които “изстрелват” навика при поява на пусков стимул (вътрешен или външен) в ситуацията. Тази подбудителност, наподобяваща потребност, заедно с перцептивни признаци и стандартизиран поведенчески отговор, създават завършеност и цялостност на навика. Горното определение третира навиците като частично осъзнаваеми. Подлежи на осъзнаване предимно резултатът от действието на навика. Навиците оставят “следи” и по тях можем да ги идентифицираме. Най-утвърдените навици потъват в безсъзнателното и стават рутинни схеми на неговото действие. Всекидневна концепция Тъй като много от концепциите за навика са се появили в англо-американската психология, възникват известни терминологични недоразумения около термина “навик”. На английски има две думи “habit” и “skill”. Първата често се превежда на български като “навик”, но по-коректният превод е “привичка”. Привичката е един напълно лишен от съзнателна регулация навик, чието извършване е станало нещо като придобита потребност за субекта. В привичката има известна доза принудителност, натрапчивост, невъзможност за субекта да се отърве от нея. Тъкмо привичките са т. нар. “втора природа” на човека. Думата “skill” е това, което в английския език съответства повече на българската дума “навик”. Английската дума има староанглийски корен, който значи “ум”, и в навиците, обозначавани по такъв начин, има остатъчна целесъобразност, интелигентност, възможност за известен контрол от страна на индивида. И в българския език, когато използваме думата “навик” имаме предвид изкристализирала интелигентност във вид на готова схема за реагиране, върху която остава контрол на субекта дали да я отреагира или да се въздържи. Това е нещо, което в привичките е загубено. В английски “skill” съответства на прости научени и използвани с лекота компетентности. Всъщност, по-подходящото название е “прости умения”. Сложните компетентности на човешкия опит се обозначават на английски като “higher-level skills”, които е адекватно да се превеждат като “високо-равнищни умения”, а в някои случаи и като “сложни навици”. Този анализ цели да покаже, че в езиците – в случая английски и български - има заложени имплицитни възгледи за опита. В случая езиковата употреба в английския език предполага диференцирани разбирания за привичка, навик, сложен навик, умение и сложни компетентности. Те са подредени от сляп, безсмислен автоматизъм до висока съзнателност на извършване. В житейския прототип за навик и привичка е залегнал изход в поведението. Обикновените хора са склонни да смятат, че всички навици и привички избиват в някакви телесни движения. Психологически концепции за навиците и привичките Уйлям Джеймс е вложил духа на своето време в своите разсъждения за навиците. По негово време навиците са се мислили като “втора природа” на човека, която в известен момент става негова първа природа. Когато четвърт век по-късно се появява бихейвиоризмът, който приема навиците за основни единици на поведението, външно и вътрешно, неговите идеи не са били толкова революционни, а дори твърде близки до здравия смисъл на обикновените хора. Всъщност бихейвиористите са имали смелостта да превърнат убежденията на обикновените хора в наука и да проявят огромна изобретателност да направят навиците широко изследвана тема в психологията. Никое от главните направления в психологията не е открило толкова закономерности на навиците, колкото бихейвиоризмът. Те били възведени в ранг на закони на научаването (learning) в зрелия бихейвиоризъм на Кларк Хъл от 40-те години на ХХ век. Един от главните конструкти на неговата теория за ученето е “силата на навика”, която там е представена посредством математически формули и закономерности. Установено е, че навикът е толкова по-силен, колкото повече е упражняван, колкото е по-голяма масата от усилия да бъде заменен с друг навик и колкото са повече телесните движения, участващи в неговото изпълнение. Навиците в чист вид са достъпни за изследване у животни. Функционирането на навиците у човека силно се повлиява от съзнателни процеси. Не можем да подложим навика на изследване като изолираме влиянието на съзнателното равнище на регулация. Някаква съзнаваемост и възможните й последствия се наслагват върху проявите на всеки навик у човека. Първото експериментално изследване на човешки навици е извършено от Браян и Хартър в края на ХІХ век (Bryan and Harter, 1897; 1899). Те изучавали формирането на навици за морзова телеграфия у начинаещи и открили, че с увеличаването на опита телеграфистите започвали да боравят последователно с отделни букви, срички, думи и цели фрази. Те предположили, че в тази последователност навиците образуват йерархия. Така било открито, че навиците са “подвижни” единици на опита. Браян и Хартър установили и първите криви на обучение в навици. В 1908 г. Уйлям Бук публикувал изследване на машинописните умения, които за него време били авангарден тип умения (Book, 1908). Бук също открил подобна последователност на сензо-моторни навици у неговите опитни лица. Съществен принос в психологията на навиците внесли Ф. Бартлет и негови ученици в ергономични изследвания предимно върху труда на летци през Втората световна война. Те открили редица субективни индикатори на навичните изпълнения – едно чувство за направление, усилие за осмисляне, преустройване на структурата на навици и умения при стрес и умора, феномена на бързане без усилия за бързане, ролята на перцептивното обучение в сложните форми на трудова дейност и пр. Така били сложени основите на една феноменология на навиците и уменията, която по-късно била продължена от Морис Мерло-Понти, Хюбърт Дрейфус, Гари Клайн, Доналд Шон и др. във феноменологична теория на човешкия опит, където фундаментът е преживяването на навичност и привичност в най-обикновените действия на всекидневието. Феноменологичните психолози приемат, че навиците не са толкова самоцелни и завършени, колкото е прието в здравия смисъл, а са сплетени в множество връзки със знанията на субекта. Феноменологичното разбиране разширява навично-привичните действия у човека отвъд телесното поведение и се приема, че всички форми и равнища на функциониране на психиката могат да “обраснат” с навици и привички. В съвременната психология думите “навици” и “привички” рядко се използват в обяснителни схеми на човешки изпълнения. Те се заменят с “автоматизирани компоненти” на задачи, със “затворени умения”, “заучени действия”, или просто “умения” от едно или друго естество. В крайна сметка традиционните термини са по-разбираеми и носят своя логика, която не е отречена в съвременните концепции. Затова ние смятаме, че те могат да останат като необходима част от обяснителните модели на психологията и в ХХІ век. Навиците в общата структура на опита Навиците са масивна част от опита на възрастния индивид и те правят неговите дейности да изглеждат лесни, плавни, с естетична “мелодия” на извършване. Относителният дял на навиците с възрастта нараства поради общата тенденция за превръщане в навици на всички компоненти на всекидневния опит. В макроструктурата на дейността се отчита превръщането на цели ситуационни редове (СР-е) в “супер-навици”. Този като цяло неблагоприятен процес се забавя от мощни тенденции, заложени в Аза, да импровизира и да напуска комфортната зона на всекидневните занимания. Предизвикателствата от всякакво естество държат индивида екзистенциално буден и не му позволяват да се превърне в “машина от навици”. Ако човешкият живот беше достатъчно дълъг, това би се случвало нерядко, но за щастие не е така. Навиците се противопоставят на съзнателните актове, но не винаги това е основателно, защото има “навици да се внимава”, които привличат съзнанието и фокуса на внимание принудително към определени критични признаци в трудови и други ситуации. В навиците, които не са свръх-упражнявани, има една следяща активност на съзнанието, която може да ги спре или модифицира при необходимост. Но в привичките, както беше изтъкнато, мониторингът на съзнанието или се губи, или става неефективен. Навиците могат да функционират самостоятелно като прости отговори на прости ситуации от типа “стимул – реакция”. Такива навици по-бързо се превръщат в привички. Но навиците могат да се извършват и като компоненти на съзнателни дейности – решаване на задачи, сложни волеви действия, професионални умения. В тях навиците са по-пластични, компонентите им се пренасят по-успешно и съзнателният контрол върху извършването им се запазва по-дълго в сравнение с навиците, действащи изолирано. За всеки вид дейност има оптимално съотношение между навични и съзнателни компоненти, който индивидът следва да открие и поддържа.

Честит Рожден Ден! Бъди щастлив, богат и обичан!

Лека му пръст! Страхотен актьор!

Аааа, правят те, правят, щом трябва да измуфтят някой лев! Най-сигурно е да попиташ на границата дали трябва да го декларираш, за да не ти го обложат с мито на връщане, носи и документите му, за да личи кога и от къде е купен да не си помислят, че е нов. Няма да седнат да ти ровят в компютъра, освен, ако не им се сториш съмителен нещо! Успех с пътуването!

Много свежо, давай още, ако има!

Проблемът не е в това дали ние сме знаели от началото, а вие в средата на 11 клас, а в знанията. Трябва да се учи системно по всеки предмет и това не е невъзможно. Ние не сме били по-умни от вас, за да се справим. Който има желание го прави и постига резултати! С матури или без матури кандидатстудентски изпити трябва да има, така се пресява зърното от плявата!

Ако пътуваш за Израел сто процента ще те разнищят отвсякъде, но ти май не отиваш там.

Аз съм от малко по-старото поколение, при нас имаше задължителни матури по български език и литература и държавен изпит по специалността. Отделно сме се явявали на кандидатстудентски изпити. Не виждам какъв е проблема да ги има и двете, щом ние сме се справили, значи и вие ще можете при това без проблем. Матурите не са страшни, а могат дори да ви помогнат в подготовката за кандидатстването във ВУЗ. А, в образованието, че е пълна каша, това е факт неоспорим!

Бих добавила и с какво ще пътуваш?!

potrebitel, infinity1305, много ви благодаря за изказаните мнения, те са особено ценни за мен! Тук няма други българи, а китайците почти не говорят английски като цяло и ми се налага сама да газя в дълбоките води на Китай-необятна страна, която едва ли някога напълно ще мога да опозная! Когато сутрин отворя очи всичко е толкова спокойно, но когато стъпи човек навън се понася с една шеметна бързина и не усещаш как времето е отлетяло и след това...идва новият ден..., а всеки ден тук е различен и пълен с нови впечатления, емоции, изненади, борба за оцеляване и преосмисляне на живота...

Улицата Попадайки в Китай за по-дълго време оставаш с впечатлението, че китайците живеят на улицата. Работят от ранни зори до късно вечер и човек се чуди прибират ли се въобще вкъщи. Винаги съм си задавала въпроса как изглежда един китайски дом, но уви, още не съм посетила такъв, като изключим бегло хвърлените погледи в апартаментите на съседите, тъй като китайците обожават да стоят на отворени врати. Като изключим търговците по улиците, за които вече разказах, можете да видите и много просяци. Да се учуди човек на този комунизъм! Но, се оказа, че да си просяк в Китай е направо престижна професия, от която се изкарват страшно много пари и вечер след приключване на работния ден можете да се облечете супер луксозно и да потеглите със скъпата си кола по караоке баровете. Наричам китайците-”спяща нация”. Защо ли?! Можете да ги видите спящи през деня навсякъде-по пейките на централните улици, на тревата в парка, на тротоара, на пейките в някой атракцион, във фоайето на някой ресторант или хотел след официална вечеря или дори на масата на същата тази вечеря. На улицата, освен търговците работят и обущарите, ключарите, фризьорите, масажистите и гадателите. Освен това, на китайската улица спокойно можете да си изхвърлите буклука, помията от измитите мръсни съдове в леген вода, можете спокойно да се изхрачите в краката на случайно минаващия до вас, да си освободите носа от натрупаните секрети, да се оригнете или изпуснете газове на всеослушание, да се облекчите по малка и голяма нужда насред тротоара на оживен булевард и бъдете сигурни, че на никого няма да му направи впечатление. Можете също така, да играете на карти, федербал, перушина/четири пера вързани в сноп, напъхани в гумена тапа, които се подритват/ или традиционния китайски шах и публика няма да ви липсва. Китайците се събират на големи групи, обикновено на площадите и танцуват традиционни китайски танци или пък правят упражнения. Ако решите да се включите, това ще им достави голямо удоволствие. Пред банките пък стоят и чакат ”жертви”, така наречените ченчаджии, които ние май отдавна позабравихме. Готвачите от някой голям и скъп ресторант също са на улицата, белейки лук и други зарзавати приседнали на земята. Проверката на персонала за смяна в ресторантите също се прави на улицата и като ги гледаш как са строени, направо ти домилява за пионерските години. На улицата можете да се изкъпете, да си измиете зъбите, задължително да си прострете прането на въже опънато между две дървета, да излезете по пижама да пазарувате, да се разходите, или каквото там се сетите и бъдете сигурни, че никой няма да ви помисли за луд или, че тъкмо излизате от болницата. В Китай навсякъде се готви, а като ги гледаш китайците оставаш с впечатлението, че тези хора само спят и ядат. Навсякъде, на където и да погледнеш и помиришеш има сергии, на които се готви и можете пътьом да хапнете нещо от традиционната китайска кухня, стига да не ви е страх от отравяне. Тук контрол на стоките и храните няма, за ХЕИ не си и помисляйте, а здравеопазването е платено и то доста солено щом сте чужденец. Хубаво е, когато сте в Китай да се движите с чанта преметната през едното рамо и поставена точно пред вас с възможно повече закопчалки, тъй като по китайските улици не липсват и крадци и при това много ловки. Може би пропускам доста неща, които китайците правят на улицата, но всичко, което ви идва на ум можете да го видите… Следва продължение...

А, въобще колко ученици ще отидат на това откриване?!

Аман от пренаслъци!

Ужас! Невероятна трагедия!

Жалко за човека, нека почива в мир! Не ми се иска да правя съпоставки...!

Аз съм министър на труда, а не на пенсиите Държавата плаща 3 години за бавачка Няма да позволя да се порежат най-бедните, казва Емилия Масларова На първи прочит плоският данък от 10% заедно с отпадането на всички сегашни облекчения от 2008 г. е бич за бедните. Управляващите обаче са категорични, че това е само началото на реформата и няма да позволят да се удари нито по средната класа, нито най-бедните. Как ще стане това обяснява социалният министър Емилия Масларова. - Госпожо Масларова, как се отнасяте към данъчните промени, които подкрепи тройната коалиция? Все пак вие сте социален министър. - Когато на масата за преговори сяда тройната коалиция, много неща могат да се кажат в прав текст, да се обсъдят, да се анализират. И да се доближат позициите, тъй като в една коалиция, в която има и социален, и либерален вектор, винаги трябва да има достатъчно аргументи. Срещата беше много навременна. Имаме представа как върви изпълнението на бюджета за 2007 г., какви са резултатите да първото полугодие. Това ни дава възможност да направим стъпки в интерес на много хора - и на по-бедни, и на по-богати. Единствената ми забележка е, че тези срещи трябва да се състоят много по-често, например през 3 месеца. - Сигурно ли е вече, че 10-те процента увеличение на пенсиите ще е от 1 октомври. Или има опасност да се отложи за 1 януари? - Увеличението ще е от 1 октомври. И го казвам с изключително задоволство. Защото да постигнеш за 6 месеца увеличение на пенсиите с общо над 20%, като отчетем и юлското повишение, е нещо много голямо. Това е нещо добро и би трябвало да се оцени. В началото на мандата ни минималната пенсия беше 69 лв. През октомври ще стане 102,85 лв. Това е увеличение с 49%. Не искам да кажа, че пенсиите са станали големи. Но такова увеличение никога досега не е правено. Средната пенсия става 177 лв. и догонва минималната работна заплата. Важно е да се разбере, че и по-следващото увеличение през юли 2008 г. ще се прави въз основа на тази висока база. - Увеличението е до голяма степен изненадващо. Очакваше се да се осъвременят само старите пенсии. - Ние обсъдихме много варианти. Единият бе да осъвременим пенсиите до 2001 г. на база осигурителния доход за 2005 г. Но се оказа, че при него увеличение ще получат не повече от 586 хил. души. И то суми между 3 до 26 лв. Правихме вариант да отчитаме всяка година стаж с по-висок коефициент. Накрая избрахме варианта, който е най-скъп за бюджета, но най-добър за хората. Всички тези стъпки са направени с оглед работещите днес да не забравят, че от тях зависи дали утре ще бъдат мизерстващи пенсионери, или ще имат добри пенсии. Това никак не е без значение. Вече мога да кажа, че безработицата през юли пада под 7%. Това вече е санитарен минимум и на пазара на труда ще има истинска конкуренция. Тя ще мобилизира и стимулира както безработните, така и работодателите. Те ще се научат да ценят труда а това ще се отрази на заплатите. - Вдигането на пенсиите е голяма ваша победа. Плоският данък ли беше компромисът в замяна? - Не бих казала, че аз съм направила компромис. Не искам да коментирате министъра на труда като министър на пенсиите. Той е преди всичко министър на труда. Ако искаме да имаме по-добра и силна социална политика, трябва да имаме добър, динамичен, гъвкав пазар на труда с реално качествено заплащане. Намаляването на данъчната тежест е нещо много положително. Защото съм убедена, че ще излязат на светло голяма част от сивите доходи. Защото е много лесно да получавате 300 лв. по договор и 700 лв. в пликче. Но това си е за ваша сметка. Днес е добре, но годините летят. - Но с плоския данък се очаква данъците на хората с доходи до 500 лв. да станат по-големи. - Искам дебело да подчертая какво каза премиерът: Създава се работна група, която при всички случаи трябва да гарантира, че никой, получаващ до 350-400 лв., няма да бъде ощетен. - Значи има вариант да остане необлагаемият минимум? - Това са неща, които обсъждаме. Нека да ги обсъдим, имаме време. В никакъв случай няма да се позволи някой човек да плати по-висок данък, отколкото досега. Това беше позицията на премиера и на другите две партии в коалицията. Така че дали ще има висока минимална работна заплата, дали ще има значително по-висок необлагаем минимум ще решат колегите. - Освен пенсиите приеха ли се други ваши предложения? - За мен най-важният въпрос е свързан с детските ясли и детските градини. Разбрахме се да удължим програмата в помощ на майчинството. Докато детето навърши 3 години, родителите му ще могат да наемат от бюрата по труда бавачки, които да го гледат. Досега това можеше да става, докато детето навърши 2 г. Но тази възможност трябва да се удължи, защото е ясно, че не може за една година да се построят ясли и детски градини. Но за сметка на това родителите ще наемат хора, на които държавата да плаща минимална работна заплата плюс осигуровка. Това е много сериозен жест за младите. Освен това коментирахме с министъра на финансите, че е напълно възможно да се отворят нови места в детски ясли и градини. Това е истинският проблем, а не таксите в градините. - Как ще стане това? - И досега със социално-инвестиционния фонд помагаме на общините за градини, социални заведения, училища. Тази година решението на фонда беше да насочим средствата, които са в системата на образованието, към детски градини и детски ясли. Общините трябва да дадат своите проекти. Мисля, че бюджетът може да отдели между 20 и 40 млн. за нови места в детските градини Друго нещо, което смятам, че е рационално, е да стимулираме раждането на деца. За нас е важно еднократната помощ за първо дете да стане от 200 на 250 лв., а при второ или близнаци от 200 да стане на 600 лв., т.е. да се увеличи 3 пъти. - А какво се договорихте за нормативно признатите разходи. Те остават ли или не? - Това са неща, които ще обсъди групата. Нека не го коментираме предварително. - Коя тема бе най-тежката на заседанието? - Политиката в системата на здравеопазването. В тази политика всички ние чувстваме проблемите. Те са още от създаването на самата система. Породени са от изкривяването на самата реформа, от недовършването й. Това беше един необходим дебат, за да могат да се измислят нещата, да се вземе решение. Другите въпроси бяха свързани със системата на образованието, на оперативните програми. Всеки един от нас докладва докъде е стигнал, какво е направил. Но нямаше никакви спорове. Скандално нещо нямаше, имаше работно настроение. - Вашето министерство първо започна да усвоява пари от европейските структурни фондове. Дойдоха ли вече първите проекти? - Вече трети ден получаваме проектите и започваме да консултираме хората по тях. Амбицията ни е колкото се може повече хора да спечелят. Владимир Йончев-в. "Стандарт"

Доктори отказаха да дойдат в дома му, нямал джипи Сергей Антонов издъхна самотен В полунощ пееше химна, никога не излизаше без вратовръзка, плаче комшийката Тодорка Сергей АнтоновСергей Антонов издъхна самотен и незабелязан дни след като навърши 59 години. Човекът, който остави здравето си в италианския арест заради атентата срещу вече покойния папа Йоан-Павел II през 1981 г., почина в мизерия и самота. По ирония на съдбата това става, преди да е преминала еуфорията от освобождаването на медицинските ни сестри от либийския затвор "Джудейда". Преди 25 години Антонов предизвика подобна вълна на международна солидарност, тъй като стана централна фигура в една от последните битки на студената война. Той прекара четири години в затвора и под домашен арест, докато приключи делото срещу него. След като бе оправдан от италианския съд, Антонов се върна в България с вече видими здравословни проблеми, без да отронва нито дума. Тогава и съпругата му Росица го напусна. Винаги безупречно облечен, той продължи да ходи на работа в авиокомпания "Балкан" до нейното ликвидиране. Преди пет години парламентът му гласува скромна пенсия от 200 лева. Новината за кончината на Антонов дойде вчера следобед. Тялото на Сергей открила съседката му Тодорка Негованска. В 13,30 ч тя и дъщерята на Антонов Ани са намерили тялото му, проснато по лице на пода до кухненската маса в апартамента му на ул. "Сердика" № 30. Ана издирвала баща си два дни по мобилния телефон, но когато той не отговорил, дошла да види какво става. Обадила се на съседката Тодорка и двете се качили пред вратата. Дълго, дълго звънили и тропали. Ани поискала да разбият вратата, но Негованска я спряла и се обадила на ключар. След повече от час опити майсторът успял да отвори вратата, която била залостена с верига отвътре. Не исках да пускам детето вътре и влязох първа. Видях го паднал до масата, както си е вечерял. На нея имаше чаша и чиния, разказа Негованска. Двете жени се обадили в III поликлиника, но лекар не се отзовал, тъй като Антонов нямал джипи. От "Бърза помощ" пък ни казаха, че на "умрели не ходят". Тогава се обадихме в полицията и четири момчета дойдоха веднага, обясни Негованска. Униформените направили оглед на апартамента и след това извикали катафалка, която откарала трупа на Антонов за аутопсия. Серьожа беше много добро момче. Никога не е създавал проблеми в кооперацията. Винаги поздравяваше с "добър ден", "приятен ден" и "Хубава България". Но имаше и странни навици. Всяка вечер в полунощ пускаше химна, пееше и стоеше мирно, разказа Тодорка. Сергей Антонов живеел на ул. "Сердика" 30 с майка си Иванка, но след като тя починала, отишъл за известно време при сестра си Таня в кв. Драгалевци. После се върнал отново в бащиния си дом. Добро момче беше, но държавата нищо не направи за него. Побъркаха го, каза през сълзи Тодорка. Тя допълни, че Серьожа никога не е излизал без сако и вратовръзка. Винаги намираше добра дума за България, категорични са съседите му. Крум Благов Мария Максимова-в. "Стандарт"

Първият звънец бие в събота За първи път у нас учебната година ще започне в събота. Това съобщи образователният министър Даниел Вълчев вчера. Тази година 15 септември - денят, в който хиляди българчета влизат в класните стаи, се пада в събота. Практиката на образователното ведомство досега обаче беше школата да отварят врати в първия делничен ден. Този 15 септември обаче е обявен за работен ден с указ на Министерския съвет, обясни Вълчев. Решихме се на тази стъпка, защото вярваме, че традицията учебната година да започва на 15-и е много важна и трябва да се спазва, подчерта министърът. От образователното ведомство подчертаха, че мярката е по-скоро възпитателна, отколкото с учебна цел. Реално занятията на децата ще започнат на 17 септември, което е понеделник. Все още не е ясно обаче къде просветник номер 1 в държавата ще открие учебната година. в. "Стандарт"

Училищата стават футболни стадиони Променят часовете по физическо, трева сменя асфалта в дворовете Задушни съблекални, олющени стени на салоните и поникнала в пукнатините на игрищата трева. В такава атмосфера играят физическо почти всички родни ученици. Затова не е и никак чудно, че вместо спортът да е сред любимите им занятия, хлапетата масово взимат физическото за свободен час. Просветният министър Даниел Вълчев обаче се зарече, че ще върне всички в строя. Хлапетата вече ще играят физическо на изкуствена зелена трева или в прясно ремонтирани зали. Блокът спортни занимания ще е не по време на часовете, а преди или след това, досущ като в американските школа. А след това хлапетата ще могат да вземат душ в модерно оборудвани бани. София. На истински фу-тболни стадиони ще заприличат родните школа. Учениците най-накрая ще кажат "сбогом" на асфалта в двора на училището. От догодина от образователното министерство започват да застилат спортните площадки със специална изкуствена трева. С новата настилка игрищата ще изглеждат по-представително, а и паданията няма да са страшни, обясни министър Даниел Вълчев вчера. Още от 15 септември 45 школа ще се радват на новата придобивка. Школата са в София, Пловдив, Варна, както и в някои от областните центрове. От просветното ведомство са подбирали големи училища, така че колкото се може повече деца да се радват на новата настилка. Освен че инсталират министадиони в школските дворове, от просветното ведомство умуват и върху нова схема за часовете по физическо на хлапетата. От следващата година учениците ще играят физическо не в рамките на учебния ден, а на отделни блокове. Заниманията със спорт ще се провеждат в обратната смяна на тази, когато децата са на училище, обясни идеята си Вълчев. Сега учениците масово не играят физическо, защото часовете са неудобно вмъкнати по средата на сериозните занятия, изтъкна още той. От образователното министерство обаче тепърва ще дебатират и пренаписват учебния план, за да вместят спортните блокове. По всяка вероятност ще има малко увеличение на времето, когато хлапетата ще скачат и бягат. В момента учениците играят физическо три пъти седмично. Теодора Йолчева-в."Стандарт"

Ината не е навик! Или поне психологията казва така!

Какво ли се крие зад това убийство?!

Да видим резултата! Ще ми бъде интересно поведението на мишката!

Това вече е война по пътищата! А, по отношение на ромите нищо не може да ме учуди, само питам къде са парите дето се изсипват от правителствени и не правителствени организации за тяхното култивиране, ама кой ли ще ми отговори?!

По отношение на второто ти решение нещо не мога да се съглася! Никое дете не заслужава подобно отношонение. Ако, не си искал деца, ами не ги създавай! Щом не уважаваш детето, значе не уважаваш и майката, тогава що и правиш деца на тази жена?! В правеето на деца участват двама души и всеки трябва да си носи отговорността! Натресени деца няма, има безрасъдни и безотговорни родители с ниска култура, липса на ценностна система и интелект!

Да, ама като тръгнат да го съдят ще му назначат съдебно-психиатрична-психологична експертиза и като докажат, че човека не може да носи отговорност за постъпките и действията си не само ще го подмине електрическия стол, но и затвора! Жалко за невинно избитите хора!