Дяволският ангел

Поредният нуждаещ се от психиатрична помощ!

Пак рекламни хватки!

Май всички големи фирми и известни марки по света трябва да въведат този надпис върху стоките си! И да я видим тогава великата китайска икономика, с която толкова се гордеят китайците!Май всички големи фирми и известни марки по света трябва да въведат този надпис върху стоките си! И да я видим тогава великата китайска икономика, с която толкова се гордеят китайците!

Произведена е стока, която Китай никога няма да фалшифицира Дизайнерът Филип Плайн пусна на пазара блуза с надпис "Майната ти, Китай" 26.07.2007-netinfo Германия произведе стока, която Китай никога няма да се опита да фалшифицира. Това е блуза от кашмир с надпис "Майната ти, Китай". Тя се продава на разумна цена и целта на дизайнера Филип Плайн е била да не бъде копирана от китайците, които са способни да правят фалшификати на всяка маркова стока. Досега загубите на Плайн от фалшифицирани от Китай негови стоки възлизат на сума, стигаща до 600 евро на модел от всеки продукт. Дрехата с антикитайския надпис се продава добре, дизайнерът обаче бил принуден да изтегли стоката си от продажба заради заплахите, започнали да се сипят по него. На ден в офисите му се получават между 1000 и 1500 писма, в които има безобидни закани от рода на "Майната ти, Филип" до заплахи за убийство. Дистрибуторите, които обикновено работят с Плайн, получили доста обаждания от Китай, разубеждаващи ги да се откажат да работят за него. В писмо, разпространено в мрежата от компанията на дизайнера, обясняват, че абревиатурата "F.u.c.k.u.Сhina" (Майната ти, Китай) всъщност означава "The fascinating & urban collection: kiss you China" (Очарователна градска колекция: целувам те, Китай.) "Бихме искали да уточним, че никога не сме имали намерение да нараним или обидим китайците, се казва в писмото. Напротив, с тази колекция благодарим на Китай, който дава възможност да произвеждаме някои стоки от нашата колекция на добри цени. Освен това, работната ръка, която намерихме в Китай, е много добра, което означава добро качество на дрехите".

Браво, страхотна работа, продължавай все така!

Намери някой психолог и го помоли да ти даде игри за провеждане на психосоциален тренинг, мисля, че ще ти свършат работа!

Това реклама ли е?!

ЕЛКА АНАСТАСОВА: ЦАРЯТ И ЖИВКОВ - РОДНИНИ ПО БАЩИНА ЛИНИЯ? В: Над 55, №28, 9 юли 2007, с. 9 • Американски екип измисли 800-те дни на царя • За мен остана загадка защо Милен Велчев беше против амнистията на мръсния капитал - 7 милиарда останаха вън от страната • Симеон II не е нито наивен, нито нерешителен Елка Анастасова е от учредителите на Национално движение Симеон II от 8 април 2001 г. Тогава влиза в контролния съвет на движението, заедно със Стела Банкова и Коста Цонев. Анастасова е бивш член на политическия съвет на НДСВ и депутат в 39-ото Народно събрание. Тя е една от петимата, подали оставки през 2002 г. Сега работи на свободна практика и е председател на Сдружение “Национална академия за интелектуална собственост и творчество”. - Говори се за срещи между Симеон Сакскобургготски и Тодор Живков - че царят е идвал в България инкогнито и всъщ-ност никога не е бил персона нон грата у нас в годините на социализма. Откъде тези топли чувства между него и авторитариста Живков, ако това е истина, разбира се? - Вие си направете разследването. Попадна ми едно писание, според което Живков и Симеон са роднини по бащина линия. А хората, които разбират от френология, сигурно са забелязали приликата им - да речем, линията на характерния нос. При Людмила тя е красноречива. - Май спокойно може да бъде оприличена на дъщеря на Симеон, като се замисля... - Ами това не е мой проблем. Аз се интересувам от по-глобални въпроси в политиката. - В раждането на Калина в България имаше ли някакво послание към българите от страна на Симеон? - Много е възможно, въпреки че името на внучето донесе ново разочарование. Като погледнеш - Симеон-Хасан, то не е и благозвучно. Иначе е добре, че детето се роди тук, където е роден дядо му. - А защо царят говори така - знаете как? - Много пъти са ме питали наистина ли не знае добре български царят? И аз твърдя, че той знае много добре български. Няма чужд акцент, няма нестройни изречения. Допускам, че причината е друга - медиите го изнервят, той го беше казал веднъж. Самата аз, като се ядосам, и почвам да накъсвам изреченията. - Защо, според вас, не е учил децата си на български, а пък ги е кръстил с български имена? - Може би не е очаквал, че някога ще се върне в България... - Какво мислите за царските имоти? - Не съм убедена, че царят ги иска за своя лична собственост. - Но все пак ги ползва като лични... - А тези комунисти, бивши социалисти - те с какви имоти разполагат?! Но тук има нещо друго - не сте ли забелязали как се пускат в общественото пространство от време на време няколко теми - имотите на царя, досиетата, петролгейт, престъпността... Вдигне се малко пушилка за отвличане на вниманието, и край. - На моменти хората са много объркани и в образа на Симеон - как да гледат на него: като на един наивен възрастен човек, който е съветван лошо, или като на алчен хитрец, който преследва единствено материалните си интереси? - Аз също от време на време се колебая - не съм наясно. Но в никакъв случай не бих казала, че е наивен или нерешителен. - Не е ли все пак глупаво сега, когато хората очакват политически решения от него, той отново да се занимава с дело за придобиване на имот?.. - Така е или поне така изглежда отстрани. Той не може да не знае, че това има негативно влияние върху хората. А дали той го прави?! Това е правилният въпрос. И последващият: Защо се съгласява? И аз се чудя като вас. Но категорично зная, че има хора, които се грижат образът му сред хората да става все по-противоречив. - Знаете ли, хората се смееха на царската дама Весела Драганова по коктейлите - бивша даскалица, такава гранд-личност... - Не е само тя. Глупаво е да се перчиш с неща, които са просто една необходимост, и да им приписваш блясък, какъвто нямат. - А какво мислите за юпитата - приятели на сина на Симеон, които той прие толкова бащински - Милен Велчев и Николай Василев? - Изобщо не става дума за младост, за незрялост и т.н. Просто всеки от тях си има своите кукловоди. - Милен Велчев е правил изявления, че е бил заблуден в известен период от време за някои неща... - Бих се радвала, ако действително е бил заблуден. Но тъй като зная откъде идват “заблудите” му, не приемам това изказване за искрено. Аз съм му казвала на Милен, че той има данни на добър политик, но направи генерални грешки, които сериозно попречиха на реализацията на първоначалната ни програма. Програмата, с която НДСВ спечели изборите през 2001 г. В речта на царя тогава имаше три основни пункта, които бързо бяха подменени веднага след изборите с една друга икономическа програма. И тя дойде именно от тези кръгове. Един от ключовете към 800-те дни бе амнистията на мръсните капитали - нещо, което се направи в една Италия, например. Е, ето ви една сериозна грешка на Милен Велчев. За мен и досега си остава загадка защо той беше против този механизъм, каква беше причината - кой не искаше всъщност това да се случи. Да излезеш ти - министър на финансите, и да кажеш, че 7 милиарда вън от страната на нас не ни трябват, не е ли е потресаващо?! Значи тези пари могат да обслужват всяка друга страна, но не и България - откъде накъде! Объркаха се нещата и с т.нар. “царски кредити”, които трябваше да дадат старт на обикновените хора като първоначален капитал за някакъв бизнес. Пет хиляди лева, давани на инициативни българи за малки проекти. На практика видяхме само лоши интерпретации на добрата идея: да не са по 5000, пък да има конкурси, пък се раздадоха на определени хора,... и идеята се изкриви. - А прочутите 800 дни от коя програма са, всъщност кой ги измисли? - Те не бяха измислица, а точна цифра, изчислена до ден от икономически екип в Америка, доколкото ми е известно. Не бяха никаква измишльотина. Мен ако ме питате, дори много по-бързо можеше да стане. Стига точните хора да бяха на точните места и програмата да се реализира така, както беше замислена. Всички онези, които се надпреварват да се подиграват с 800-те дни, очевидно не са привърженици на каузата Българското чудо. Еми МАРИЯНСКА

Пазаруване в Китай Да пазаруваш в Китай е изкуство. Изкуство, за продължително живеещият тук чужденец. Елементарно нещо като хляб можеш да си купиш от фурната наблизо, ако я има, разбира се в района, в който живееш. Но, когато избереш от 5 вида хляб се оказва, че той е със захар, а в най-лошият случай със стафиди. Ако, успееш да обясниш на работещите във фурната с мимики и жестове, че търсиш нормален хляб, може и да си вземеш от тъй желаният-шести вид. Обикновено китайците не го предпочитат и той се меси твърде рядко, само, ако наоколо има и други чужденци, които да го купуват. Въпросният хляб по нищо не прилича на европейския-прекалено мек, длетав, с безумно много набухвател, не мирише на хляб и от него дори една филия не можеш да си намажеш. Иначе има и една верига магазини ”Керфор”, към която се ориентират всички чужденци, защото там биха могли да се намерят поне десет вида хляб без захар и някои други стоки по вкуса на европееца. В това число, обаче не влизат сиренето и шпек салама, за подобни продукти в Китай човек може само да си мечтае. В тази страна по разбираеми причини всичко се прави от ориз, дори и оцета, който отново е със захар. На етекетите на продуктите почти няма надписи и на английски и човек може само да гадае за състава, производството, срока на годност и други такива дребни нещица. Та, в общи лиии пазаруването поне в началото се базира на принципа ”проба-грешка” и харчене на луди пари за храна, която от вратата отива директно в кошчето за боклук. В последствие идва етапа на запазване на етекетчета от годните за употреба храни, а когато човек понаучи и някоя китайска думичка би могъл спокойно да пазарува и различни от вече известните му артикули. Иначе магазини за хранителни стоки колкото искате, но… с типично китайски храни, като например вакумирани пилешки крачета увити в кожички и прочие от този вид. Кашкавал пък се намира само в ”Метро” на безумно високи цени, но важното е, че все пак го има. Пазарът е залят от пресни и кисели млека, които също са овкусени със захар, както пуканките за микровълова, царевичните прички и въобще всички продукти, за които се сетите. За това пък цигарите са евтини и при това с доста добро качество и могат да се купят от всяка една крайпътна барачка. Бирата също става, но за това пък твърдият алкохол и безлкохолните са със съмнително качество. Плодове и зеленчуци човек може да си закупи, както от големите вериги магазини, така и от всеки ъгъл на улицата. Някои малки тесни улички с доста занемарен вид са обособени като пазарчета и стоката се излага директно на улицата, на триколки приспособени за целта или в кошници, окачени на кобилици. Месо и яйца също могат да се намерят на улицата без да се съхраняват в хладилници, а кокошките биват клани пред вас. Пазаруването в Китай може да се окаже твърде интересно и вълнуващо преживяване стига да знаете какво точно търсите и къде да го намерите. Да не пропускаме, разбира се и най-приятният момент-пазаренето. Докато очите ви не смогват да се наситят на разнообразието от стоки някой търговец ще се провикне след вас: ”Хелоу, вери гуда, вери чипа”, което може да ви разсмее, но може и да ви подразни. Ако пък решите да му обърнете внимание ще ви повлече за ръка към стоката си и приятелски ще ви потупва по рамото. Тук търговията е в разцвета си. От големите молове, до малките магазинчета, та дори се предлагат стоки подредени старателно върху един чаршаф на улицата. Пазарувайки човек в Китай, освен, че трябва да умее да се пазари, за да не си тръгне с покупка на цена по-висока от европейската, ще трябва и много добре да оглежда стоката, защото в повечето случаи е некачествена. Ако, все пак отивайки си вкъщи забележи дефекта, винаги може да се върне и да я смени без проблем, дори на следващия или по-следващия ден. Китайците смятат, че езикът им е труден и чужденците рядко се оправят с цифрите, за това, ако все пак се стигне до пазарлък услужливо поднасят елка, GSM, лист и хартия или подлагат дори собствената си ръка за писане. В крайна сметка първоначалната цена е десет пъти по-висока от реалната стойност на продукта, и ако сте достатъчно неотстъпчив в предлаганата от вас цена или демонстрирате пренебрежение към това, което искате да купите сто процента ще го вземете, например от 60 на 6 лева. Следва продължение... Улицата

Ееее, ти недей така да говориш за най-древната професия... и тя си има своя чар... пък и не всички я смятат за отблъскваща...виж в Сандански какво става... Но, то като се позамисли човек за конкурса...

Някои шофьори пак са си надценили възможностите, жалкото е, че загиват и невинни хора!

Въпросът с омразата и от къде идва тя е твърде спорен и сложен!

Финансовият въпрос няма какво да го коментираме, той навсякъде е на първо място... И понеже всичко се прави за пари и единствено за пари, ето и резултата..., който обаче не е задоволителен, а крайно отблъскващ...

Пародия! Както навсякъде, така и тук... То е ясно, че всеки ще си държи на неговото, но това ли е решението?! Май, нещо не са дообмислили организаторите на конкурса!

Пристигане Най-после, земя. След тринадесет часов полет какво друго да си помисли човек?! Земя, на която живееха странни и същевременно интересни за мен хора, но аз още не го знаех. Излизайки от летището разбрах, че съм попаднала в един нов свят, за който може би ще се окажа неподготвена. Погледнах към небето, сякаш търсех благословията на Господ, но не открих небе…Нямаше го онова синьо спокойствие, нямаше ги белите облачета, облечени в ефирни дантелки, нямаше го и слънцето, стопяващо мрака в душите ни… Имаше само задушлива, плътна мараня, която обгръщаше цялото ми същество, и чувствах как сетивата ми инстинктивно започваха да се съпротивляват… Какво следваше?! Разбира се, че такси. А, те си стояха спокойно зад определената им рампа и чакаха покорно клиенти. Първото нещо, което се набива на очи е овехтелият им автопарк, но пък за сметка на това шофьорите са с бели ръкавици, макар и малко поомазани от дългият работен ден. Тапицерията е увита в евтин бял плат и шофьорите са особено сърдити и недоволни, ако бъде изцапана, въпреки, че в колата се пуши и можеш без всякакво притеснение да си тръскаш пепелта на пода. И разбира се, на предното огледало се поклаща задължителната китайска висулка оплетена от червен конец и гарнирана с някое манистце или друго дребно предметче. През стъклата на колата всичко препускаше толкова шеметно, очите ми шареха във всички посоки, а мозъкът ми не смогваше да обработи толкова много нова информация накуп, че не успях да запомня почти нищо и дори не разбрах кога сме пристигнали… Ето го и нашият нов, макар и временен дом…огромна, двадесет и четири етажна сграда в центъра на града, заобиколена от две стани с малки, тесни улички, една голяма и оживена градска артетия и от четвъртата страна с малко площадче. Входът се намира срещу една от малките улички и първото, което се набива на очи е близкото съжителство на една модерна сграда с мизерните къщички от другата страна на уличката. Трите модерни асансьора с телевизори вътре, мраморните коридори украсени с картини, кресла и маси от дърворезба още веднъж те карат да погледнеш през прозореца онази малка уличка, тънеща в мизерия и да си зададеш хиляди въпроси, чийто отговор разбрах е скрит за погледа на обикновените туристи… Китай ли?! Китай е загадка, която ние европейците едва ли ще разгадаем някога, но можем поне да опитаме! Следва продължение: Пазаруване в Китай

Или пък си рецитираме ЕГН-ето на всеослушание като си плащаме тока, водата и други битови нужди...

Ей на това му казвам аз желание за живот, оптимизъм и любов към децата... Да им е живо и здраво детенцето, а и те да си го гледат!

Е, това вече е: хем боли, хем сърби...

Ами, vili1, свет голем, шашкъни много...

Аз съм пас...

Позволи ми да се усъмня в твърдението ти, че си келеш

Аз знам, домът в с. Петрово на границата Петрич-Кулата, говори ли ти нещо?

"Машала, аферим" на такива майки, тая направо е за разстрел, каква кастрация?! Най-вероятно е пила през цялата бременност и детето е увредено! Кастрацията ще и дойде добре дошла, на нея и без това не и пука за децата!

Децата са олицетворение на своите родители, не случайно хората са казали, че "крушата не пада по-далеч от дървото". Това, което виждаш по улиците или у децата на свои познати е вследствие на родителското поведение и модел на възпитание. Децата не са виновни, че са такива, виновни са родителите. Мозикът на детето е табула раза/чиста дъска/, каквото напишеш на него, това е... Ако, не искаш да отглеждаш вечно мрънкащи, искащи и разглезени лигльовци, това зависи от теб и партньора ти в живота!