Михаел,

знам, че има декларация за авторство, благодаря все пак, че ми го напомняш.

Но ако си прочел внимателно постинга ми, там казвам, че искам аз да си го напиша.

Искам от вас само идеи, не цели текстове.

Като нямате идеи и не можете да помогнете, поне си кажете.

Благодаря все пак за вниманието.

Михаел,

знам, че има декларация за авторство, благодаря все пак, че ми го напомняш.

Но ако си прочел внимателно постинга ми, там казвам, че искам аз да си го напиша.

Искам от вас само идеи, не цели текстове.

Като нямате идеи и не можете да помогнете, поне си кажете.

Благодаря все пак за вниманието.

Това може само да ме радва. Също така се надявам, че знаеш, че авторството се изразява не само в предварително написан текст, но също така и като идеи, мисли и тн.

Желая ти успех...

P.S. На останалите ще опитам да помогна до края на деня!

Хубав ден

Здрасти ..зна4и трябва ми есе на тема "Може ли с паисиевска страст да защитаваме българското и трябва ли?"върху "История славянобългарска"и о6те една тема "Демократизмът на Паисий"...темите ми трябват спе6но ако някой може да помогне 6те му бъда мн благодарна.Oставям email [email protected]

темите ми са за класно и ужасно много ми трябва поне една от двете

Ето една тема, която е с доста гъвкав текст и може да прилегне добре на доста теми свързани с История Славянобългарска....

“Великите мисли се раждат не толкова от велик ум, колкото от велико чувство”. Колко точно се е изразил Достоевски. Сигурно и Паисий е написал своя шедьовър “История Славянобългарска” заради породилите се у него искрени чувства към съдбата на собствения му народ, които прерастват в загрижения му укор: ”О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин? ”Подтикът му да промени психиката и мисленето на народа към развитие на просветата, културата и духовността не е фикция, а осъзната реалност. Реалност, която е била, е и ще бъде, защото една държава, един народ не могат да съществуват като такива, ако ги няма устоите на обществото. Това са морала, нравствеността, естествено произлизащи от религията и обичаите, благодарение, на които българинът се е само съхранил през петвековното робство. Това са също и образованието, законите, семейството като основна единица на обществото. За съжаление в последните години се забелязват процеси, които са пагубни за личността. Не е пресилено да кажа, че водят до пълна деградация - морална, нравствена и социална, а тя от своя страна до маргинализация на индивида и обществото като цяло. Примери могат да бъдат дадени много, отговори на въпроса защо-също. Още Ботев е казал в едно свое стихотворение: ” Свестните у нас считат за луди.” Това твърдение важи с пълна сила и днес. Развитието на технологиите и живота не може да бъде оправдание за без духовността и моралното падение, особено на настоящото поколение, което вместо книга предпочита Интернет, вместо спорт-стоене по кафенета. Самите устои на семейството са разклатени поради икономически, социални и други причини, които затварят отделния индивид вътре в себе си и принизяват битието му до просто оцеляване, лишено от социални контакти и културни занимания. Основната диагноза на българина е чувството за безперспективност, лесното отричане на собствената му идентичност и залитане към други култури. Криворазбраната демокрация, превърната в слободия, обърка хората и премахна нормите. В този смисъл мисля, че днешните българи не могат да бъдат убедени с укорите на Паисий, ако те самите не узреят и не достигнат до болезнената реалност. Това ще стане според мен, когато разберат, че много повече са загубили, отколкото спечелили по пътя на подражанието, губейки своята идентичност, гордост и дори суверенност като народ. Не случайно Грацион е казал: Неща, които би било най-приятно да забравим, ще помним цял живот”. Дано помним думите на Паисий и изкараме поуките от грешките, които правим. Колкото и черни да са краските на картината, която описах, винаги ще има лъч надежда. Защото когато достигнем дъното не можем повече да пропадаме, а само да се оттласнем и издигнем.

elitsa Публикувано на Днес в 13:58ч.

Имам да пиша есе на тема "Какво значи някаква си личност?" Ако можете да ми дадете някакви идеи,защото имаме да го правим по план.И също от разни произведения от 8ми клас трябва да има примери.

Конкретизирай. Не мога да гадая! Отдавна бях 8-ми клас!

Успех...

Здравейте много спешно ми трябва есе на тема *Славянскат писменост днес и вчера* Моля ви помогнете не ми се учи литература цяло лято .

хора помогнете напише нещо на тема Добрата дума

Здравейте на всички.Много спешно ми трябват есета на тема "Словото като спасение" и "Словото-граница или мост?".Много съм зле в писането на есата,затова се надявам,че някой ще помогне.Първата тема трябва да е свързана с "Проглас към евангелието",а втората-с "Азбучна молитва".Намерих в pomagalo.com и teenproblem.net,но сайтовете са дота разпространени и се знаят и от целия клас и от учителката

моля ви помогнете ми трябват ми много спешно две есета на теми:моето мнение за съвременната българка и имаме ли съмучуствие като българи в 21 век.БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО :clap:

Трябва ми есе на тема "Текста като паметник на културата". Много ще съм Ви благодарна ако ми помогнете.

Трябва ми есе на тема "МАРИОНЕТКАТА(върху разказа"дамата с рентгеновите очи").Може да бъде също съчинение.Моля ви се помогнете ми .

Привет братовчедка ми ще кандидатства с икономика а не можах да и намеря нито една тема та ако имаш време и намериш можеш да ми пратиш и да ми помогнеш ако имаш желание предварително ти благодаря дори и да успееш дори и да не успееш

Трябва ми една от следните теми препоръчително е да е поне 4 листа голям формат а 4 или компютърни листове на word пак 4 поне Smile

Темите са 16 но ми трябва само 1.

1.Външната търговия на България при прехода към пазарна икономика - динамика структура тенденции.

2.Развитие на икономическите отношения между България и страните от Европеиския съюз тенденциии проблеми перспективи.

3.Развитие на икономическите отношения между България и страните от Европеиската асоциация за свободна търговия - тенденции проблеми перспективи.

4.Развитие на икономическите отношения между България и страните от Централноевропеиското споразумения за свободна търговия - тенденции,проблеми,перспективи.

5.Развитие на икономическите отношения между България и страните от Балканския регион - тенденции,проблеми,перспективи.

6.Развитие на конкурентността на българската икономика в условията на прехода към пазарна икономика.

7.Външна търговия на България със страната "Х" проблеми и перспективи.

8.Външно търговски режим на България при прехода към пазарна икономика - развитие и особености.

9.Световна търговска организация цели принципи задачи и функции.

10.Ролята на Световната търговска организация в глобализацията на световната икономика.

11.Последствия от присъединяването на България към Световната търговска организация.

12.Сравнителен анализ на валутно-курсовите режими в съвременната светона икономика.

13.Платежен баланс на България - фактори и тенденции.

14.Валутният режим на България в условията на прехода към пазарна икономика - тенденции и перспективи.

15.Развитие на валутния пазар в България - тенденции и перспективи .

16.Осигуряване срещу валутен риск при сключване на външнотърговски сделки.

unknown_16,не знам защо ми пишеш непрекъснато на ЛС...има тема все пак аз не съм търачка и не мисля да ставам такава!Може би някой друг ще ти помогне....мисля че бях ясна.

Редактирано 7 май 200719 г. от iveta7 (преглед на промените)

Спешно ми трябват ЛИС на тези теми или поне на някой от тях:

1.Безнадежният свят на отхвърлените и неоправданите в цикъла "Зимни вечери"

2.Символични образи в "Зимни вечери"

3.Рентгеновите очи на писателя в разказа "Дамата с рентгеновите очи"

4.Мими Тромпеева и нейните ценности

5.Участта на човека според "песен за човека"

6.Песента за живота в "песен за човека"

Благодаря предварително!

Спешно ми трябват есета на теми:

1.Добрата дума

2.Отмъщение или прошка

3.Щедрост или егоизъм

4.Уважението или подлизурството

5.Чуждата болка

моля ви трябват ми спешно

unknown_16,не знам защо ми пишеш непрекъснато на ЛС...има тема все пак аз не съм търачка и не мисля да ставам такава!Може би някой друг ще ти помогне....мисля че бях ясна.

Подкрепям! А и едва ли някои от нас ще успее да изкара изпита на братовчедката ти!

Хората, когато кандидатстват учат сериозно

Пожелавам успех и на двете ви

Inzainn

5.Участта на човека според "песен за човека"

6.Песента за живота в "песен за човека"

Спорът за Човешката същност във Вапцаровата

“Песен за Човека”

„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот.

Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а темата е „Човекът в новото време”.Позициите на спорещите са отдавна изградени-ясни,непримирими,крайни.Затова и диалогът е остър.Дамата мрази човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и лошия.В примера на дамата човек,човека убива.Най-страшният звяр-онзи у човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в „новото време”,а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи убедително.

На лирическият герой не му е достатъчно само да изкаже своята позиция,той трябва да я обясни,за да бъде разбрана и приета.Затова не спори,а започва:

… по полека,

без злоба,

човешки…

„Без злоба” значи-без омраза,с любов към човека.Животът така се е обезценил,че човек може да убие баща си заради пари.Заслепен от немотията,човекът не знае че,парите само временно са изход.В този пример има и наказание за престъплението.То е най-страшното-смърт.Отношението на лирическият говорител към престъпника е ясно заявено-той е „злодей злосторен” и „този субект”.Дотук позициите на поета и дамата сякаш са еднакви-отрицание на злото.Но дамата мрази човека и не може да го оправдае,да му прости.Позицията на лирическият герой не се изчерпва с отрицание на злото.Затова разказът му не свършва с наказанието и възмездието.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Хората в затвора не само са извършили греха.Те са го изстрадали и са го осмислили,стигнали са до истинско покаяние.Възможно е влеянието на такива хора да промени човека.Но има още нещо-песента.Може би трябва да осмислим песента като символ на прозрението.Преодолелият страха от смъртта е най-свободният човек-премахната е и последната граница,която би могла да го държи в подчинение.Умрял е престъпникът, бездуховната личност и се е родил човекът:

Брей,как се обърках и ето ти тебе бесило.

Неслучайно в поемата героят е без име.Неговата съдба обобщава човешката съдба изобщо.Неслучайно е и сравнението” и чакаш като скот в скотобойна”.Сигурно за това още е жив и животинският страх от смъртта”въртиш се в очите ти ножа”.Приключила е борбата на вътрешно раздвоения човек.Той вече е единен и целостен:

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег

Човекът може да увисне на бесилото,но песента-не.Защото нейната сила е необикновена,вълшебна.В разказа човекът е застрадал вината си и пречистил душата си в покаянието.

Сега понеже Мими Тромпеева е спомената в няколко пост-а ще се постарая да дам гъвкав текст, който да отговаря на различни теми... Естествено редакцията и нагласяването остава за този, които ще го ползва

3.Рентгеновите очи на писателя в разказа "Дамата с рентгеновите очи"

4.Мими Тромпеева и нейните ценности

mita6ki1912 Публикувано на Днес в 14:16ч.

Трябва ми есе на тема "МАРИОНЕТКАТА(върху разказа"дамата с рентгеновите очи").Може да бъде също съчинение.Моля ви се помогнете ми . worshippy.gif

Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българс­ката литература в началото на XX век. Пре­водач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необи­чайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светос­лав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнател­ното, ирационалното.

Творецът не остава чужд и на реал­ните събития, които го заобикалят в на­чалото на миналия век - модерниза­цията, техническия напредък, научни­те открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисле­нето и начина на живот на обикнове­ния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да раз­съждава. Отказал се от чувства и от ду­ховен живот, човекът има „модерно съз­нание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и не­говата алогичност в диаболичните раз­кази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от ле­котата, с която човешката психика мо­же да бъде манипулирана, и от труд­ността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхес­тествени сили, намира своя израз в разка­за „Дамата с рентгеновите очи”. Светос­лав Минков е прозрял, че в новото, „мо­дернизирано" общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чув­ства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки из­бор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова култура”. За­губва хуманността Си и достига до неиск­реност и бездуховност.

Героите в разказа „Дамата с рентгено­вите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, слу­чайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречи­во доказателство за съдбата на новия чо­век, манипулиран от рекламата за нови­те научни открития, които могат да про­менят живота му и да го направят по-щас­тлив. Но именно те го лишават от нравс­твените му ценности и красота, превръ­щат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродете­ли. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от об­ществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са но­сители на фантастични, нереални ка­чества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития.

В приказката има няколко ключови мо­мента и особености, двигатели на дейст­вието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се прео­доляват чрез появата на въл­шебни сили и предмети. Женит­бата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържест­вуват доброто и справедливост­та. В приказката мястото на действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дама­та с рентгеновите очи" се раз­вива в един град, без дори да е маркирана градската среда. То­ва съвпадение може да се обяс­ни с факта, че съвременният пи­сател се интересува не толкова от обстановката и героите, кол­кото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мисли­те му. Подобно на героя от въл­шебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лише­ние. Тя страда от природен не­достатък- кривогледство, кое­то помрачава външната й кра­сота: „... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, за­щото сама беше дъщеря на богат индуст­риалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристокра­тичните кръгове”. Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриа­лец, съответства на мечтата на приказни­те герои, например на Пепеляшка, която бленува да отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види прин­ца. Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да се развива, да се бори за постигане на идеа­лите си, да преодолява трудностите в жи­тейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален, съ­ществуващ само в съзнанието. Но поня­кога мечтите се оказват деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за не­щата, както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да види.

По пътя към осъществяване на мечтата трябва да бъдат преодолени много пре­пятствия и изтърпени много изпитания, както в приказките. Мими Тромпеева се подлага на операция, поема рискове; Пе­пеляшка рискува да я познаят, ако оста­не до късно на бала. За преодоляване на трудностите се появява вълшебство; използва се чудо, чужда сила. В приказ­ката за Пепеляшка това е вълшебната фея - кръстница на героинята, която с едно докосване на вълшебната пръчица я прев­ръща в принцеса с красиви дрехи и я из­праща на бала. В разказа на Минков ге­роинята е спасена във „вълшебна фабри­ка на щастливите преображения”, както е описан институтът за разхубавяване „Козметикум Амулет - салон за дамска хи­рургия”. Там „вълшебник” със своите уме­ния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в „ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се превър­не в реалност.

Всички са възхитени от преображения­та след вълшебствата. Пепеляшка предиз­виква всяка вечер все по-големи симпа­тии с външния си вид, със своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ” Външният вид на героинята пре­дизвиква обаче и завист, и клюки. Мими Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „... Не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изк­лючително внимание, та постоянно тър­сеха повод да ме ухапят. ” Нейните нео­бикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнс­тво” - те проникват навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализи­рана е авторовата идея - пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и хората. Чрез вълшебството се увелича­ват шансовете на героинята да открие бъ­дещия си съпруг - принца на своите меч­ти.

Мими се запознава с избраника, подоб­но на Пепеляшка, на обществено място, сред елита - бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но между всички тя из­бира Жан - богат и мил, единствен нас­ледник на вуйчо си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход, интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност. Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се вни­мание на външността, на лустрото и мате­риалното положение, душевността е ку­ха, прозрачна материя, мозъкът е прека­лено фин.

Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се надп­реварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох Жан.”, приказ­ната героиня покорява принца със своята красота и изисканост и той я избира за дама на сърцето си.

И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак. Прин­цът открива своята избраница по изгубе­ната стъклена пантофка и любовта възтър­жествува. Победени са злото и несправед­ливостта, възстановени са редът и спра­ведливостта, отнетата свобода на избора на живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор, на дого­вор, на бизнес: „Отначало папа упорства­ше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с харак­тер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ”

Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново общест­вено положение за героинята. Обикно­вено приказките завършват щастливо, ут­върждавайки победата на доброто. Сват­бата продължава три дни и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от богат род. Тя за­пазва своето социално положение, омъж­вайки се за човек от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съоб­разно обществените явления. То е свър­зано с финансов просперитет, с показ­ност, с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Снобиз­мът, фалшът и позьорството се превръ­щат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на доброто, любовта и справедливостта във вълшеб­ната приказка, в разказа на Светослав Минков е разкрито доминирането на но­вите ценности, на новия морал, на прео­бърнатото разбиране за спасение, на но­вите мечти. В момент на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира, захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чу­деса с новите научни открития и препа­рати. Интересувайки се само от външ­ността си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовно­то си здраве и развитие. Затова не изби­ра и своя принц по такива критерии, не се интересува от душевността му, от доб­ротата му, от ума му, а само от богатст­вото и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се смее, ръмжи като меч­ка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „мате­рия, по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по не­говите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при офи­циалните динета”.

Романтиката, фантазията, мечтите са за­менени от обикновени, ежедневни, дреб­ни случки и събития, които предизвикват възторга на героите. Светослав Минков описва деформираната обществена дейс­твителност и бездуховното общество. Па­родирайки, писателят изказва своята при­съда над обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата, модернизи­рането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития, които променят човешката душевност.

Разказът на Светослав Минков е явле­ние в българската литература. Повест­вованието умело съчетава условното и действителното, реалното и фантастично­то. Авторът успява да преплете вълшебно­то, чудното, фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с рен­тгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духов­на" младост.

Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX век. „Дамата с рент­геновите очи” е художествено доказа­телство за тези процеси в пародийно пре­обърнатите стойности на времето.

mel17 Публикувано на Вчера в 22:07ч.

моля ви помогнете ми трябват ми много спешно две есета на теми:моето мнение за съвременната българка и имаме ли съмучуствие като българи в 21 век.БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО worshippy.gif worshippy.gif worshippy.gif worshippy.gif worshippy.gif worshippy.gif

От правописните грешки допуснати в отговора ти се срамувам, че има млади хора, които не могат да пишат правилно! Чети повече книги и пробвай сама да напишеш темите си!

yeahs Публикувано на Вчера в 15:32ч.

хора помогнете напише нещо на тема Добрата дума

Всеки човек поне веднъж в живота си е получавал критика. За някои тя означава, че можеш да постигнеш повече от това, което вече си постигнал. Но за други критиката означава, че не са свършили добре поставената им задача. Това ги кара да се чувстват безполезни, сякаш са неспособни да си свършат работата.

Когато бях малка, майка ми ми четеше една приказка „Мечката и лошата дума”. И до днес си спомням как завършва тя: „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”. Някои хора приемат критиката като обида, като лоша дума. Затварят се в себе си и помнят само колко ги е наранила тази забележка. Не гледат на нея като на градивна критика, а я възприемат като обида, която цели да ги нарани и да омаловажи постигнатото от тях. По-добре би било да разберат, че трябва да се възползват от критиката като от нещо, което ги кара да се усъвършенстват, да стават по-добри. Има хора, които се стремят да я превърнат в нещо полезно. Така се изграждат като по-силни и стабилни личности, способни да преодолеят изпречилите им се трудности. Да възприемаш всяка забележка, всяка критика като обвинителни думи е тежко и нараняващо. Често жертва на този начин на възприемане на критиката стават чувствителните и недостатъчно сигурните в себе си хора. При тях целта да се върви напред и да се усъвършенстват се постига по-лесно с поощрение и похвала. Добрата дума им дава крила и ги кара да се стремят да оправдаят доверието на другите. Кара ги да се отворят към хората, с които работят, смело да споделят идеите си и така да бъдат полезни за себе си и за колектива.За тези хора мъдрият български народ е казал: ”Блага дума железни врати отваря.”

Спомням си и още една поговорка, свързана с тежестта на думите:”Казана дума-хвърлен камък.”Тя ни напомня, че е добре преди да отправим критика или обвинение към някого, е необходимо да познаваме човека и постъпките му. Критиката ни трябва да е справедлива и с най-точно подбраните думи. Да не е злобна и да не цели да нарани другия. Обвинителните думи, които изричаме трябва да са добре премерени, за да изиграят ролята на стимул за развитие, а не на обида и огорчение.

Ами ..

"В представите на различните идиологии личността често се разглежда само като лесно заменяема пионка или кукла на конци."

"Модерните времена,личността има права,но на практика е принудена да живее според изискванията на мнозинството-закони,морални норми,пазарни отношения.."

"Смисълът на човешкия живот се крие в способността ни да съчетаем лично и колективно."

"Това съчетаване има висока цена-саможертва,изпитания,отричане от себе си."

"Съзнанието за тази висока цена придава още по-голяма стойност на личността в историята и в живота на общнпстта."

И тези трябва да ги развием.Не кой знай колко дълги,защото са за ЕСЕ.

Мисля, че ще свърши работа!

Успех...

ЧОВЕК, ИНДИВИД, ЛИЧНОСТ ФОРМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ

Изпрати на приятел

Психичното развитие на човека има специфични особености и измерения които произтичат най напред от биологичната същност/ характеристика на човешкият вид, затова понятието човек е изходно в изследването и анализа на психичното развитие на човешкия индивид и на личността. В антропологията с понятието човек се означава особен биологичен вид известен като хоминиди или човекоподобни същества. Първите процеси на обособяване на човека като биологичен вид се отнасят към австралопитека. От позициите на антропологията човекът се отнася към биологичния вид австралопитеци и се отличава с присъщи само на него характеристики. Теоретичната основа на анализа на човека като биологичен вид се представя от работещата и досега теория на Дарвин за произхода на човека. От позицията на съвременната теория за произхода на човека са отделени и основните характеристики на човека като биологичен вид. Като биологичен вид човека се отличава с няколко присъщи само на него характеристики, при това генетично зададени и те са:изправен вървеж; членоразделна реч; продуктивна дейност; предаване и овладяване на натрупан индивидуален опит; разпределение на функциите в еднинната първоначално биологична а в последствие и обществена дейност. Тези характеристики дават специфичният облик на човека. Конкретният представител на човешкият род е човешкият индивид. Като понятие индивидът се отличава с няколко характеристики. С понятието индивид се означава конкретният представител на даден вид/човекът/ Особеностите на индивида са:

1. Всеки индивид снема в себе си всички без изключение характеристики на човека, това означава че без изключение на индивида е присъщо всичко казано за човека/изправен стоеж и т. н. /

2. ????

3. Индивида е завършен и цялостен представител н своя вид. По тази причина към индивида не може да се подхожда парциално.

4. Човешкият индивид е винаги тъждествен на себе си, тоест от първият ден на своето появяване индивида остава тъждествен на себе си. Признаването на този факт не е аргумент новороденото да се разглежда като малък възрастен човек. Тъждествеността включва като необходим компонент развитието. В границите на огромното изменение индивида си остава тъждествен на себе си.

Една от най важните характеристика на индивида е това че той е поставен в условията на социално взаимодействие с другите индивиди посредством език. Тези две обстоятелства откриват съвършено друга линия на психично развитие в сравнение с всички други висши животни. Човешкият индивид не получава нищо наготово в своето психично развитие Онова което е на готово всъщност са онези възможности присъщи на човека. Всъщност психичното развитие на човешкия индивид не е дадена в неговата биологична природа, няма го в генетичните измерения. Психичното развитие на индивида е зададено отвън чрез онези продукти на човешката дейност в които са овеществени постиженията на човешкият род. Затова психичното развитие на индивида е функция от овладяването на опредметеният обществено исторически опит на човечеството. Овладяването на овещественият опит като необходимо условие за психично развитие поставя началото на съвършено ново психично образование и това е личността. Единствената перспектива за психичното развитие на индивида е овладяването на опредметеният обществено исторически опит. По принцип в Психологията личността се дефинира като сложно/комплексно образование което възниква по късно в индивидуалният развитие на човека от тук следва едно принципно положение това че появата на личност у човека е процес които се детерминира само от социални, обществено исторически детерминанти. Личността се създава от обективните обстоятелства чрез цялостната и дейност. Първата изходна основа на личността е богатството на връзките на индивида със света. За възникването и осъществяването на такива връзки са необходими две условия:оръдие за общуване върху основата на членоразделната реч и социален тип общуване с другите хора. На тази основа се очертават основните параметри на личността:

1. Наличието на съвкупност от обществен тип взаимоотношения. Следователно личността е обвързана непосредствено с типа предметна дейност.

2. Степента на йерархизация на дейностите и присъщите и мотиви. Йерархията на мотивите/съподчиненост и динамика/ е ядрото на личността. Мотивите образуват относително самостоятелна единица в определена йерархия изразяваща едно особено свойство каквото е личността.

3. Нейният строеж – структура на личността е сложно психично образуване което възниква у човешкия индивид на определен етап от неговото психично развитие.

Индивида се ражда но личността се изгражда. Особена страна в характеристиките на личността е и това че тя възниква във взаимодействието на индивида с другите хора. На тази основа човешкият индивид човешкият индивид започва да вижда в другите себе си, започва да се съотнася с другите така както и другите се съотнасят с него. Това вглеждане в другите като в огледало поставя началото на нов тип психично развитие на индивида и това е личностното развитие. Затова личността е ново качество в психичното развитие на човека. Такова разбиране за личността произлиза от теорията за дейността. Педагогическата Психология изследва развитието и формирането на личността на основата на тези две теории. Но към личността и за личността има и други подходи и концепции които също трябва да бъдат взети под внимание. Теоретичният анализ показва че в подходите към личността освен горните две концепции има и други подходи те са различни и в някои отношения утвърждават позиции и подходи които могат да бъдат преценени като несъстоятелни но и те трябва да се вземат предвид. Обособени са три направления в подходите към личността различни от горните два те са:

1. Бихевиоризъм/поведенческа Психология-от позициите на това направления личността се разглежда като "стопанин" на психичните функции, а според Олпорт личността се дефинира като определител на поведението и мисленето. В концепциите им има основание това че личността вече като изградена в някаква степен структура намира израз непосредствено в осъществяването, в натрупването и развитието на психични функции и само до толкова личността може да бъде разглеждана като "стопанин" на психичните функции но в случая остава в сянка същността на това психично образование наречено личност, законите на неговото развитие и съществуване. Същото може да се каже и за постановката на Олпорт. Разбира се че личността проектира и осъществява определено поведение но и тук остава в сянка образованието-личност. Затова основният недостатък е че личността се разглежда като наготово даден конструкт. За педагогическата Психология значение има произхода на личността , формирането и развитието.

2. Диференциално Психология /Галтон, Кетел, Фроид/ Те въвеждат количествено ориентирана метода за изследване и измерване на личността. Кетел е авторът на многомерен и йерархичен модел на факторите на личността и като цяло е създател на факторният анализ. Методите на изучаването на личността върху основата на йерархичният модел на факторните на личността се състои в изучаването на статистическите връзки между отделните черти на личността. Установената на тази основа корелационна връзка се преценява като обективна страна/измерител на личността. Особено силно е представено това направление в изследванията на Аизенк Той въвежда две основни измерения на личността-невротизъм и психотизъм. Статистическите процедури върху тези два основни фактора се декомпозират във формулираната типология на личността и то на две разновидности-интровертни и екстравертни личности. Установява се че чисто количественият начин за измерване на психотизма и невротизма, интровертноста и екстравертноста са необходима процедура в личностното изследване на човека но тази процедура носи недостатъка на статистическата ограниченост. Личността не може да бъде сведена до количествените измерения на предварително дефинираните фактори Въведената от Аизенк типология е свързана и със създадената от него ролева теория за личността. Съгласно тази концепция личността е съвкупност от социални роли. Личността в своето съществуване осъществява различни роли и в това е нейното предназначение. Личността изпълнява само социални функции в обществото които могат да са различни. В определена дейност личността поема и осъществява социални функции чрез които представя на обществото социалната функция на друга личност. В този случаи личността осъществява една социална роля. От позициите на Фройд личността се свързва непосредствено със появата и развитието на либидото/половият инстинкт/. Личността е външният израз на либидото. А либидото представлява инстинктивната полова активност на индивида и в такъв смисъл либидото е биоенергетичен източник на активността на индивида и на три равнища: То, Аз и Свръх Аз. Това са трите инстанции в личностното развитие на човешкият индивид като непосредствен израз на половата му активност.

3. Културно антропологическо направление/Карл Юнг/Тук важното е постановката за архетипа - съгласно тази концепция личността се представя като продукт на индивидуалната адаптация към външните ситуации и нейните общи основи наречени архетип. Архетипа се проявява в човека от най ранно детство под влиянието на чертите присъщи на дадена раса, етническа група, националност и социална класа. Личностното развитие на индивида е детерминирано/програмирано в присъщите на архетипа измерения или характеристики. Всяка личност е продукт на архетипа, от тук следва че личностното развитие на човешкия индивид е предварително дадено в архетипа към които се отнася тя. Главният недостатък е в конструкта архетип. Всъщност елемента на такъв конструкт съществуват обективно но няма нито един аргумент които да доказва възможността да се обединяват тези компоненти и да се създава архетип. Личностното развитие на човешкия индивид по никакъв начин не се детерминира от расова, национална или социална особеност.

Тези направления имат своите положителни страни, своите значими за науката моменти и трябва да се имат в предвид, но колкото се отнася до личността трябва да се разбира като психично новообразование което се формира в жизнените отношения на индивида в резултата на преобразуване на неговата дейност. Това означава че личността възниква в обществото, че човек влиза в това общество като индивид с . . . . . . . определени природни свойства и способности но той става личност само като субект на обществените отношения. Затова личността се развива, формира и изгражда, но личността се и разгражда, индивида никога не се разгражда. Личността на човека се произвежда от обществените отношения но не като процес на въздействие а като процес на взаимодействие. Културно историческият подход към личността изисква да се подчертае че тя е продукт от овладяването на материалните и духовните дейности на обществото, но не пасивно, не като процес на въздействие , а като процес на активно отношение на индивида към продуктите на дейността на обществото и на присъщите и социален тип взаимоотношения. Затова всяка обществена дейността в зависимост от нейните предметни характеристики създава психично поле за формирането на личността. Но учебната дейност има особени измерения и особени взаимоотношения за формирането на личността, те произлизат от две обстоятелства:от предмета на учебната дейността и от времето в което тя се разполага в индивидуалното развитие на човека. Спецификата на предмета на учебната дейността е такава че той се свързва непосредствено с овладяването на натрупания обществено исторически опит. Обстоятелството че личността като психично образование е момент на предметната дейност и следователно функция от активното овладяване на обществено историческата дейност отрежда на учебната дейност вече по самият и предмет особено място във формирането на личността. Учебната дейността е единствената обществена дейност която по самият си предмет се осъществява като процес на овладяване от подрастващите на овещественият исторически опит. Затова учебната дейност е не само условие за формирането на личността тя заедно с това е и отговорна дейност, тя има определящо значение за този процес. Второто обстоятелство което обвързва учебната дейност с личността е времето в което се разполага и е прието тя да се разполага във възрастовия период до 17-18 год. От психология е известно че периода до 18 год. се отличава с особено висока познавателна активност на индивида. Учебната дейност се оказва не само най благоприятното условие за овладяване на общественият опит но и тя съвпада с периода на най повишена познавателна активност от развитието на индивида. С тези две обстоятелства личностното развитие е специфичен компонент на развитието в контекста на педагогическата Психология. Личностното развитие на човека разбирано като процес на активно овладяване на обществено историческият опит намира израз в изграждането на определящите и водещите конструкти наричани психични функции.

Михаел , относно :

Вече искате есета на конвейер

За първата тема не мога да ти помогна, но за втората можеш да се поровиш из между 35-те страници на темата. Аз лично си спомням, че пусках такава тема!

Успех....

Прегледах цялата тема не намерих нищичко относно темата... Може аз да не съм го видял но... Благодаря все пак

Трябва ми есе на тема Имаме ли права?

Ако може да ми помогнете с насоки върху какво да разсъждавам върху темата "свободата на човешката личност".Това есе е по история.Благодаря предварително.Ако може да пишете до утре вечерта.

Ако може ЛИС на някоя от тези теми :

1-престъплението и наказанието в "Песен за човека"

2- спорът за човека в "Песен за човека"

3- една невъзможна любов сред ужасите на войната

4- описанието на елисавета като средство за изразяване на вътрешното развитие на героинята

5- образи на насилието в разказа "Нежната спирала"

6- кървавото писмо на загиващата птица

Здравейте, тъй като никой от вас не можа да ми помогне малко за есето. Аз се спавих сама. Сега ще го побликувам, ако му послужи на някой.

Заповядайте.

Светът на текста

(Есе)

Още от дълбока древност човекът се стреми да обоготява своето знание и кръгозор. Разказване на приказки и легенди, предаване на песни от баба на внуче. Но дали цялото натрупано познание на човечеството щеше да достигне до нас, ако не бяха измислени начини за неговото записване. От първобитните рисунки до древните руни, от каменните плочи до пергаментовите свитъци, от калема и дъсчицата до виртуалния вариант за разпространение. Писмеността си остава начин за предаване на информация за бъдните поколения. Но това ли е единствената роля на текста в наши дни или той има и една по-дълбока роля ...?

Текстът е един от важните фактори на човешкия прогрес, средство за съхраняване и предаване във времето и пространството на знания ,идеи, образи, многообразна информация.Той е това ,чрез което изразяваме своите мисли и чувства, описваме и обясняваме света около нас. Определян е като социокултурен феномен ,който прави и крепи духовното у хората.

От гледна точка на семиотиката текстът е знакова система, за обмен на семантична информация между две групи материални системи , например между автора и читателя, се използва съвкупност от визуално възприемани шрифтови знаци или други графични образи, възпроизведени върху листов материал по ръкописен или полиграфически способ. От гледна точка на общата теория на комуникацията текстът е една от формите за съществуване и разпространение на семантичната информация, начин за организация на произведението на индивидуалното съзнание в знакова система за възприемане от общественото съзнание.Текстът е и документ, латинската дума documentum означава свидетелство.

Запазил се като важен историчеки фактор за бъдното поколение, утвърдил се като мост между вековете и годините, текстът е израз на мисли и чувства. Превръща се в откровение, което въздейства не толкова на ума, колкото на сърцето. Тези са текстовете, които притежават силата на думите- онези скрити думи, които са в състояние да сътворят нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там , където те никога не биха достигнали сами, да отварят и затварят невидими врати. Да се събудят вътрешите духовни сетива за скрита, висша реалност, която става осезаема и много по-реална от видимата- онази, която обикновено се счита от мнозина за единствено реална, но е действителност- преходна и изплъзваща се като времето.

Писането на текст е като творене. Създаването на нещо ново е винаги акт на творчество.Боравеното с плътта на творчеството- думите, задължава извършителя към самото творене, като го обвързва с необходимостта да изработи нещо също толкова изпълнено със съдържание , истинност и пълнокръвност, какъвто е и оригиналът.Човек винаги пише не за себе си, но винаги дава по частица от себе си на своите персонажи.Пише с тайната надежда да привнесе нещо към вече съществуващото и да го промени

Преди време бях прочела някъде,че „изкуството е отражение на действителността”. Това разбира се е точно така , но възниква въпросът: На коя точно действителност, на коя реалност?

Всеки автор има собствен изграден индивидуален стил, подбира думите си внимателно, а изразите са винаги уникални. Според своите чувства и възгледи, авторът на текстовете използва различните жанрове и стилове, образували се с течение на времето , за да предаде своето послание по индивидуален начин, така както го чувства той и така както иска хората да го почувстват и разберат.Ще си позволя да цитирам Елитис:”Критикували са ме, че използвам някои редки думи. Обаче аз искам текстът да бъде съвършено девствен и отдалечен от всекидневната употреба на думите. Подреждам думите една до друга по такъв начин, че да проявяват своята уникалност”

Известно е, че от най-древни времена посветените мистици са знаели добре, че думите могат да доведат до светлина или тъмнина, здраве или болест, богатство или бедност, любов или омраза, живот или смърт, че думите имат сила да променят живота на човека и света около него. Но в крайна сметка могат ли да променят живота? Отговорът можем да открием в думите на австрийския поет Йозев Лайтгеб:

„Посред истината словото на поета е безкрайно спокойно и тайно пространство, в което срещаме една възвишена реалност и ясното собствено Аз. Дали тази среща ни възвисява, пречиства, съзрява, зависи повече от нас самите, отколкото от творбата, към която се отваряме.”

Kъм този своеобразен отговор бих добавила:

Поезията не може да промени живота неприкосновено и пряко. Но думите на живота, които са инструмент на истинното творчество, могат да променят отделния човек, който е отворен и готов за такава промяна. И още по-точно е да се каже ,че истинната творба е инструмент на животворящите думи, защото нейната ценност е именно в това,че тя не е самоцел, а средство. Тогава тези скрити тайнствени думи разкриват на човека неговата истинска същност, срещат го със собственото му съкровено Аз и тази среща е откровение, което преобразява. А преобразеният и възвисен човек с ново съзнание , на свой ред вече е творец на думи, на живот, които имат силата да преобразяват този свят и да го доведат до хармония с мечтите му.

Редактирано 10 май 200719 г. от arti (преглед на промените)

Здравейте на сички , неска се регнах и много ви моля да ми помогнете с искане на dessy94 , на мен също ми трябва в условито пише : напишете историческо есе на тема ''Свободата на човешката личност '' май трябва с историята от 6клас да се подкрепят доказателствата Моля Ви за помощ

Трявбат ми есета на темите :

1) Мракът е тайнство на заплахата и страха (3имни вечери)

2) Изкушение (Приказка за стълбата)

3) Предателство (Приказка за стълбата)

4) Може ли стълбата да бъде преодоляна по друг начин (Приказка за стълбата)

5) Какво скрито исакм да видя ? (Дамата с рентгеновите очи)

6) Нуждата оправдава ли престъплението? (Песен за човека)

Трябват ми есета (ако не ви мързи) ... Те по-скоро ми трябват като за насока какво да пиша... Ако може да ми дадете Общи уводи по всяко произведение (да става за всякакви заглавия на определеното прозиведение) ... Важни изречени ... И насоки в/у всяка от тези теми в/у какво да размишлявам и в кое да се задълвоча ? Please

Благодаря ви предварително

Трябва ми есе на тема "Изкуство против дрогата" за петък

Здравейте , спешно ми трябва есе на тема : "Къде е "стамбул"за съвременната Гергана".Моля ви помогнете!Благодаря предварително!!!

Спешно ми тряя Ролята на библията в живота на човека. ЕСЕ мс предварително

Някой може ли да ми предостави ЛИС на следните теми:

1) Образът на Бай Ганьо

2) Отношението на Бай Ганьо към другите (турци, гърци, цигани)

3) Бай Ганьо в чужбина

4) Бай Ганьо между ориенталското и европейското

5) Героите в цикъка Феилетони Разни хора разни идеали

Моля ви се много! Спешно Е

Здравейте може ли някой да ми даде ЛИС на теми:

1)"Песен за човека"-поема за вярата в човека и човешкото" или нещо подобно... МОЛЯ ВИ

2)"Делниците по губващи празника на любовта в "Тавански спомени"

МОЛЯ ВИ С КАКВОТО МОЖЕТЕ ПОМОГНЕТЕ МИ